№ 671
гр. В., 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет
и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20231320101586 по
описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на „Й.Б.“ ЕАД – С., чрез адв. З.Й.Ц. - САК
против В. Т. И. от гр. В., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД и чл. 342 от ТЗ.
Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни
отношения с ответника по силата на сключени: Договор за мобилни услуги № ********* от
13.02.2017 г., Договор за мобилни услуги № ********* от. 01.07.2019 г., Допълнително
споразумение № ********* от 04.07.2019 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и
Договор за лизинг от 04.07.2019 г., Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за
лизинг от 22.02.2021 г., Договор за лизинг за базови аксесоари № ********* от 22.01.2021 г.,
Допълнително споразумение № ********* от 05.04.2021 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги, Допълнително споразумение № ********* от 05.04.2021 г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за допълнителен лизинг № ********* от
05.04.2021 г.
Сочи се, че дължимите суми, начислени в 4 бр. фактури, издадени в периода м. април
2021 г. – м. август 2021 г. не са платени от ответника. Поради това ищецът е прекратил
едностранно договорите с ответника и му начислил неустойка. Посочва се, че задълженията
на ответника в размер на 2235.06 лева са обединени във фактура № **********/05.08.2021
г. със срок на плащане 15 дни от датата на издаването й.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 2235.06 лева, представляваща общ
сбор на дължимите суми, съгласно фактура № **********/0505.2021 г., фактура №
1
**********/05.06.2021 г., фактура № **********/05.07.2021 г., фактура №
**********/05.08.2021 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в
съда до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначеният
особен представител на ответника, с който искът е оспорен като неоснователен. Възразява се
срещу искането на ищеца да му бъде заплатена от ответника карта с номер **********, тъй
като се сочи, че тази карта изобщо не е била активирана от ответника, а при подписването на
договора за тази карта му е било казано, че ще дължи плащане за нея само ако заяви, че я е
активирал. Такова изявление ответникът не е правил, нито е ползвал тази карта е посочено в
отговора. Възразява се срещу основателността на издадените от ищеца фактури.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-
счетоводна експертиза, приложено е ч.гр.д. № 392/2023г. по описа на РС – В..
В.ският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът и ответникът са сключили следните договори: Договор за мобилни услуги №
*********/13.02.2017 г., с който е предоставен мобилен номер *********, Договор за
мобилни услуги № *********/01.07.2019 г., с който е предоставен мобилен номер
**********, Допълнително споразумение № *********/04.07.2019 г. за предоставена
промоционална месечна такса и телефонен апарат по договор за лизинг, Договор №
*********/22.02.2021 г., с който е предоставен мобилен номер ********** и мобилен
телефонен апарат с договор за лизинг, Договор за лизинг за базови аксесоари №
*********/22.01.2021 г., Допълнително споразумение № *********/05.04.2021 г. за нов
абонаментен план с номер **********, Допълнително споразумение №
*********/05.04.2021 г., за нов абонаментен план с номер ********** и Договор за
допълнителен лизинг № *********/05.04.2021 г. с номер **********.
ПредстаВ. са фактури № **********/05.05.2021 г.; № **********/05.06.2021 г.;
кредитно известие № **********/05.07.2021 г., които задължения на длъжника са обединени
във фактура № **********/05.08.2021 г. за клиентски номер *********.
Към всеки от сключените договори с ответника е приложена ценова листа за
абонаментните планове, които цени са съобразени в приложените към издадените фактури
приложения за предостаВ. и използвани пакетни услуги от абоната.
ПредстаВ. са Общи условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношенията с потребитЕ.те на
мобилните телефонни услуги.
Изготвената по делото ССчЕ потвърждава наличието на процесните договори при
ищеца. Вещото лице е посочило, че във всяка от издаваните от ищеца фактури се отразяват
внесени плащания, напраВ. през периода за който се издава фактурата, ако има такива, както
се отразяват и задължения от предходен период с ДДС, също ако има такива.
За исковият период по издадените фактури от 05.04.2021 г. до 05.08.2021 г. според
приетото по делото заключение, напраВ.те плащания от ответника са в общ размер от
2
308.07 лв., внесени по дати, както следва: на 05.04.2021 г. – внесени 109.34 лева – платено
старо задължение към 01.04.2021 г. и на 28.04.2021 г. – внесени 198.73 лева – платена
фактура № **********/05.04.2021 г.
За ползваните от абоната услуги за процесния период от 05.04.2021 г. до 05.08.2021 г.,
ищецът е издал на ответника следните данъчни фактури, неплатени към момента :
За клиентски номер ********* с фиксирани номера са издадени следните фактури:
Към 01.04.2021 г. неплатеният остатък от предходен период е 109.34 лева.
Фактура № **********/05.04.2021 г. на стойност с ДДС в размер на 198.73 лева за
период от 05.03.2021 г. до 04.04.2021 г.
Фактурата е описана на ред 238931 в Дневника за продажби по ДДС м.04.2021 г. при
ищеца. На 05.04.2021 г. е преведена от ответника сумата от 109.34 лева. На 28.04.2021 г. е
преведена от ответника сумата от 198.73 лева. Всичко платено в брой от ответника – 308.07
лева.
Фактура № **********/05.05.2021 г. на стойност с ДДС в размер на 181.29 лева за
период от 05.04.2021 г. до 04.05.2021 г. от които: за месечни такси, разговори 54.90 лева и
59.74 лева ДДС, 16.99 лева застраховки чл. 47, 49.66 лева вноска лизинг/.
Фактурата е описана на ред 244232 в Дневника за продажби по ДДС м.05.2021 г. при
ищеца. Срок за плащане на сумата е 20.05.2021 г., към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползваните мобилни номера. Към момента фактурата не е платена при
ищеца.
Фактура № **********/05.06.2021 г. на стойност с ДДС в размер на 594.42 лева за
период от 05.05.2021 г. до 04.06.2021 г. от които: месечни такси, разговори – 28.09 лева, 5.62
лева ДДС, 16.99 лева застраховка, 391.60 лева вноска лизинг, 152.12 - неустойка. Срок за
плащане на сумата е 20.06.2021 г., към фактурата е приложено извлечение от потреблението
на ползваните мобилни номера.
Фактурата е описана на ред 224118 в Дневника за продажби по ДДС м.06.2021 г. при
ищеца. Към момента фактурата не е платена при ищеца.
Фактура № **********/05.07.2021 год. на стойност с ДДС в размер на 66.84 лева за
период от 05.06.2021 г. до 04.07.2021 г. от които: месечни такси 9.28 лева, 1.86 лева ДДС,
16.99 лева – застраховка, 60.99 лева вноска лизинг. Срок за плащане на сумата е 20.07.2021
г., към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера.
Фактурата е описана на ред 226653 в Дневника за продажби по ДДС м.07.2021 г. при
ищеца. Към момента фактурата не е платена при ищеца.
Фактура № **********/05.08.2021 год. на стойност с ДДС в размер на – 1392.51 лева
за период от 05.07.2021 г. до 04.08.2021 г. и включва 233.70 лева – неустойка предсрочно
прекратяване на договор за услуги и 1158.81 лева вноска лизинг. Фактурата е за начислени
неустойки и не се описва в Дневника за продажби по ДДС. Срок за плащане на сумата е
20.08.2021 г. Към момента фактурата не е платена при ищеца.
3
Вещото лице в заключението си е посочило и как са формирани претендираните
неустойки, а именно същите са начислени в размер на три месечни абонаментни такси.
Според заключението, общият размер на главницата по издадените на ответника
фактури от 05.04.21 г. до 05.08.2021 г. за отчетен период от 05.03.2021 г. до 05.08.2021 г. е
2543.13 лева. НапраВ.те плащания по издадените фактури от ответника са в размер на
308.07 лева. Неплатената стойност от ответника по издадените фактури за периода е 2235.06
лева.
От заключението на вещото лице се установява също, че дължимите се суми,
представляващи незаплатени месечни абонаментни такси, незаплатени лизингови вноски и
неустойка за предсрочно погасяване на договорни абонаменти, са в претендираните от
ищеца размери в исковата молба.
От приложеното ч.гр.д. № 392/2023 г. по описа на РС – В.,е видно, че съдът е издал
заповед № 238 от 08.03.2023 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми 2235.06
лева – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 06.03.2023 г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 44.70 лева за
платена държавна такса и 494.10 лева адвокатско възнаграждение.
Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнени
парични задължения от договори между длъжника и заявителя.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
По договорите за мобилни услуги.
Ищецът основава претенциите си на твърдението, че има вземания за стойността на
потребени мобилни услуги по сключени договори за мобилни услуги с ответника.
Безспорно е, че страните са в облигационни правоотношения, регулирани от Общи
условия, като ответникът има качеството абонат и потребител на услуги от мобилния
оператор „Т.Б. " ЕАД, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните съобщения.
От предстаВ.те фактури и извлечение към всяка от тях, се установяват потребените
от ответника мобилни услуги и тяхната стойност. Доказателства за извършено плащане на
тези суми от ответника не са ангажирани.
По договорите за лизинг.
От предстаВ.те договори за лизинг, се установява, че ищцовото дружество като
лизингодател е предоставило на ответника като лизингополучател за временно възмездно
ползване мобилни устройства. В договорите е уговорен подробен погасителен план на
лизинга. Установява се също, че страните са уговорили, че лизингополучателят има право
да придобие собствеността върху вещта като подпише Договор за изкупуване на
устройството с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичане на срока на договора за
лизинг, след изпълнение на условията, посочени в ОУ и след като заплати уговорена
допълнителна сума, която ще бъде начислена във фактурата за ползвани мобилни услуги. В
4
противен случай устройството подлежи на връщане в срок от един месец след изтичане на
срока на договора, като в същия срок лизингополучателят може да заяви изрично в писмена
форма, че желае да върне устройството.
Договорът за лизинг намира своето правно основание в чл. 342, ал. 1 ТЗ. Съгласно
този текст, с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ
срещу възнаграждение. Отношенията по договор за лизинг се уреждат като при
отношенията по договор за наем и разпоредбата на чл. 345 от ТЗ препраща към
разпоредбите на договор за наем.
В конкретния случай, се установява, че ответникът не е изпълнил задълженията си да
заплати дължимите се лизингови вноски по договорите за лизинг. Не се установи
договорите да са прекратени, нито пък ответникът да е върнал дадените на лизинг мобилни
устройства. Поради това, същият ще следва да заплати на ищцовото дружество дължимите
се вноски.
По отношение на претендираната неустойка
Ищцовото дружество претендира заплащане на начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на
конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили
начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката. Съдът намира, че ответникът
е изпаднал в забава, доколкото не е изпълнил в указания във фактурата срок задължението
си към мобилния оператор. Съгласно посоченото в договора, ако договорът бъде прекратен
по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи
неустойка в размер на не повече от трикратния размер на месечните такси.
В конкретния случай, се установява неизпълнение на задължението на ответника да
заплаща в срок дължимите по договорите суми за потребените услуги. Това поражда
правото на кредитора да прекрати едностранно договорите по вина на потребителя и да
начисли неустойки за предсрочно прекратяване на всеки един от договорите. Начислените
неустойки са в размер на три месечни абонаментни такси. С оглед на това, съдът намира, че
ответникът дължи и претендираната неустойка.
Възражението на особения представител на ответника досежно липса на задължения
по мобилен номер **********, тъй като същият не бил ползван, съдът намира за
неоснователни. От материалите по делото се установява, че условията, при които на
ответника е предоставен мобилен номер ********** са уредени от страните в Договор за
мобилни услуги № ********* от 22.02.2021 г. В т. 5 от Договора е предвидена възможност за
предоставяне на лизинг на вещ – мобилно устройство HUAWEI P40 Pro 256GB Dual Silver
на преференциална цена. Такава е предоставена със сключения на същата дата Договор за
лизинг от 22.02.2021 г., като общата лизингова цена в размер на 1402.77 лева с вкл. ДДС е
разпределена на 23 равни месечни вноски от по 60.99 лева. Съгласно чл. 6, ал. 5 от Общите
условия на договорите за лизинг на „Й.Б.“ ЕАД месечните лизингови вноски се фактурират
5
към съответния договор за мобилни услуги, сключен между страните – в настоящия случай
това е Договор за мобилни услуги № ********* от 22.02.2021 г. за мобилен номер
**********. Поради това във всяка от издадените фактури за този мобилен номер е
включена „вноска за лизинг“ в размер на 60.99 лева. Със сключването на договора за
мобилни услуги предоставената СИМ карта става активна. Това обаче не обвързва
потребителя да използва предостаВ.я му му мобилен номер. В случая клиентът се е
възползвал от възможността да получи устройство на лизинг на преференциална лизингова
цена, предвидена със съответния договор за мобилни услуги. Доколкото всеки един от тези
договори съдържа както подписа на ответника В. Т. И., така и на представител на ищеца, то
следва, че между страните са налице валидни облигационни правоотношения.
На следващо място следва да се посочи, че потребителят не се е възползвал от
възможността да оспори пред дружеството ищец съдържанието на фактурите по реда на чл.
31 от Общите условия на „Й.Б.“ ЕАД за взаимоотношенията с потребитЕ.те на електронни
съобщителни услуги.
По отношение на разноските.
Ищецът претендира разноски в настоящото производство в размер на 44.70 лева за
платена държавна такса, 150.00 лева – разноски за вещо лице, 520.00 лева – разноски за
особен представител и 628.21 лева – разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът е
направил възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение, което
съдът намира за основателно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че минималният
размер, който следва да се присъди на ответника е 523.50 лева, като искането до пълния му
претендиран размер от 628.21 лева се отхвърли поради прекомерност, а искането по
отношение останалите разноски следва да се уважи.
По заповедното производство в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски в
общ размер от 538.80 лева /44.70 лева за платена държавна такса и 494.10 лева адвокатско
възнаграждение/.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на В. Т. И. с ЕГН ********** с адрес: гр.
В., ж.к. С. бл. 9, вх. Г, ет. 1, ап. 74, че дължи на „Й.Б.“ ЕАД – С. /с предишно наименование
„Т.Б.“ ЕАД/, със седалище и адрес на управление гр. С., район „М.”, ж-к „М. 4”, Б.п. С.,
сграда 6 с ЕИК ********* сумата от 2235.06 лева, представляваща общ сбор на дължимите
суми, съгласно фактура № **********/0505.2021 г., фактура № **********/05.06.2021 г.,
фактура № **********/05.07.2021 г., фактура № **********/05.08.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 06.03.2023 г. до окончателното
плащане по издадена Заповед № 238 от 08.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 392/2023 г. по описа на РС – В..
6
ОСЪЖДА В. Т. И. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., ж.к. С. бл. 9, вх. Г, ет. 1, ап. 74
да заплати на „Й.Б.“ ЕАД – С. /с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД/, със седалище и адрес
на управление гр. С., район „М.”, ж-к „М. 4”, Б.п. С., сграда 6 с ЕИК ********* разноски в
исковото производство в размер на 44.70 лева за платена държавна такса, 150.00 лева –
разноски за вещо лице, 520.00 лева – разноски за особен представител и 523.50 лева
разноски за адвокатско възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
ОТХВЪРЛЯ искането до пълния му претендиран размер от 628.21 лева поради
прекомерност.
ОСЪЖДА В. Т. И. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., ж.к. С. бл. 9, вх. Г, ет. 1, ап. 74
да заплати на „Й.Б.“ ЕАД – С. /с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД/, със седалище и адрес
на управление гр. С., район „М.”, ж-к „М. 4”, Б.п. С., сграда 6 с ЕИК ********* сумата в
общ размер от 538.80 лева /44.70 лева за платена държавна такса и 494.10 лева адвокатско
възнаграждение/ - разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 392/2023 г. по описа
на РС - В..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като след влизането му в сила се приложи препис по ч.гр.д. №
392/2023 г. по описа на Районен съд - В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7