Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 01.08.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
МЛ.СЪДИЯ:
Силвия Тачева
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №9311 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №72911 от 15.04.2020г.,
постановено по гр.дело №9188/2018г. по описа на СРС, ГО, 60 с-в е признато за
установено, че съществуват следните вземания на „Е.М.” ЕООД, ЕИК ******, срещу И.Н.К.,
ЕГН **********: по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 99 ЗЗД за сумата
1835,87 (хиляда осемстотин тридесет и пет лева и 87 ст.) лева, представляваща
непогасена главница по договор за потребителски кредит № FL655965 от 29.09.2012
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда - 29.09.2017 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума; по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 99 ЗЗД за сумата 171,42 (сто седемдесет и един
лева и 42 ст.) лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода
от 29.09.2015 г. до 29.09.2017 г., които вземания са предмет на издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК от
11.10.2017 г., издадена по ч. гр. д. № 69028 по описа за 2017 г. на Софийски
районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответникът е осъден да
заплати на ищеца 1263,75 лева направените в заповедното и в исковото
производства разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ответника И.Н.К.. Жалбоподателят поддържа, че съдът не е преценил
наличието на неравноправни клаузи в договора, за което следи служебно. Твърди,
че посочването в договора, че на потребителя е представен подписан формуляр и
преддоговорна информация в изпълнение на задължението по чл.5, ал.1 от ЗПК
представлява злоупотреба с право на икономически по-силната страна в
правоотношението. Шрифтът на договора бил под 12, в противоречие с чл.5, ал.4
от ЗПК. Не били представени от ищеца доказателства във връзка с посочената в
договора цел на отпускането му- погасяване на друг кредит. Изслушаната по
делото ССЕ не била изготвена въз основата на представени на вещото лице счетоводни
документи. Моли решението на СРС да бъде
отменено, а исковете- отхвърлени. Претендира разноски.
Ищецът в
подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна,
като излага съображения за правилност на обжалваното решение. Не претендира разноски
за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно,
като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави следното:
Настоящият състав намира, че
процесният договор не съдържа неравноправни клаузи, водещи до нищожност на
целия договор или на конкретни клаузи то същия. С разпоредбата на чл.23, изр.2
от договора кредитополучателят и ответник в настоящото производство е
декларирал, че към момента на сключването му е изпълнено задължението на ищеца
по чл.5, ал.1 от ЗПК- преди потребителят да е обвързан от предложение или от
договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният
посредник да предостави своевременно на потребителя съобразно изразените от
него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на
договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за
вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит.
Шрифтът, с който е изписано
съдържанието на процесния договор видимо и дори без използване на специални
знания от вещо лице надвишава 12, ясен и четлив е, а освен това изискването за
размер на шрифта по чл.10, ал.1 от ЗПК е в сила от 23.07.2014г.- след дата на
сключване на договора за кредит на 29.09.2012г.
Процесният договор отговаря и на всички
изисквания на чл.11, ал.1, т.7- 12 и 20, ал. 2 от ЗПК. Посочени са в чл.1, ал.1
и чл.2, ал.1 от договора общия размер на кредита и условията за усвояването му.
Лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, са
посочени в чл.3 от договора. ГПР по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, са
посочени в чл.3, ал.4 от договора. В договора са посочени точно и ясно условията
за издължаването му от потребителя, приложен е подписан от страните погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Правото на кредитополучателя да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания
съгласно чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК е закрепено в клаузата на чл.6, ал.3 от
договора. Правото на отказ на потребителя от договора, срока, в който това
право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената
главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения
процент на ден- в чл.17 от договора.
Целта на отпускането на договора за
кредит е ирелевантна за предмета на делото, доколкото от представените по
делото платежни нареждания е установено не само, че кредитът е изцяло усвоен от
кредитополучателя, но и се е разпоредил с по-голямата част от заемната сума
непосредствено след усвояването.
В заключението си вещото лице е
посочило, че при изготвянето му е ползвало както представените по делото
доказателства, така и предоставените от ищеца счетоводни документи.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал.3 ГПК.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №72911 от 15.04.2020г., постановено по гр.дело №9188/2018г. по
описа на СРС, ГО, 60 с-в.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/