Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София,
09.01.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на дванадесети
октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен
Димитров
при
секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров
гражданско дело № 2935 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с правно основание чл.
73, ал. 1 ЗС.
Ищцата В.С.М., ЕГН ********** е
предявила иск против В.Н.М., ЕГН ********** с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗС
във вр. чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 29 968,00 лв., ведно със законна
лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, представляваща
обезщетение за ползите, от които ответникът я е лишил и добивите, които е
получил, поради лишаване от правото й на ползване на собствения й имот - офис №
2, намиращ се на първи етаж в жилищна сграда, находяща се на бул. ”Тотлебен” №
33, в гр.София със застроена площ от 94.52 кв.м., състоящ се от три офисни
помещения с тераси, санитарен възел и коридор, при съседи: изток - калкан,
запад офис №3, север - офис № 3, стълбищна площадка и офис № 1, юг - вътрешен
двор, заедно с мазе № 7, с площ от 5.88 кв.м., при съседи на мазето:
изток-коридор, запад - мазе № 8, север - коридор, юг - мазе № 6, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата за периода от 20.06.2005
г. до датата на предявяване на иска.
В исковата молба щцата твърди, че на
основание наследяване по закон е собственик на урегулиран поземлен имот,
находящ се в гр. София, бул. *********, целият от 365 кв.м., съставляващ парцел
XIV-151, кв.10 по плана на гр.София, м. Крива река. С нотариален акт №74, т. LXLI,
д. 18171/95г., ищцата по делото, заедно с Д.Л.Т.-М. /съсобственик на ищцата при
равни квоти по силата на обявено завещание/ са учредили на „Т.“ ООД право на
строеж върху мястото срещу задължение на „Т.” ООД да построи, масивна жилищна
сграда в имота. Твърди се, че поради виновно неизпълнение на приобретателя - строител,
договорът за учредяване право на строеж, обективиран в нотариален акт № 74, т. LXLI,
д.18171/95 г. е развален с влязло в сила
на 29.12.2001 г. решение на СГС от 22.11.2000г. по гр.д.№ 1830/99г. на СГС, IV
“а” с-в, потвърдено с решение № 707 от 29.12.2001г. по гр.д.№ 259/2001 г. на
ВКС, ІІ г.о., а като правна последица от развалянето на договора на основание
приращение - чл. 92 от ЗС, съобразно собствеността върху земята, ищцата е
станала собственик на 1/2 идеална част от офис № 2, подробно описан по-горе.
Ищцата излага, че на 20.06.2005
г. ответникът В.М. чрез насилствени действия е отнел владението върху процесния
имот от собствениците му. Сочи, че ответникът и до момента продължава да
упражнява фактическа власт върху имота, поради което и във връзка с противоправното
му поведение е предявила искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
В исковата молба ищцата
посочва, че ответникът й е противопоставил претенции за право на собственост
върху процесния имот с договор, обективиран в нот. акт № 17, т. ХІІ, д. 2162/97
г. от 11.02.1997 г., съгласно който “Т.” ООД е продал на ответника В.М. и
неговата съпруга И.М.правото на собственост върху описания по-горе имот,
съставляващ офис № 2 срещу цена от 438 374,00 неденоминирани лева.
В исковата молба се сочи, че към
момента на сключване на тази сделка (11.02.1997 г.) строежът е бил построен
само до пети жилищен етаж с частично изградени тухлени стени и е предстояло
изграждането на двата мансардни жилищни етажа и покрив, като в него не са били монтирани
никакви инженерни инсталации. В тази връзка ищцата излага, че с договора, обективиран
в нотариален акт № 17/97 г., „Т.” ООД е прехвърлил на ответниците право на
собственост върху обект в сграда, която не е била довършена в „груб строеж“ и
следователно не е представлявал годен за разпоредителни сделки обект, поради
което сделката е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и посоченият
нотариален акт не е породил правните си последици- ответникът не е станал
приобретател на вещното право на собственост върху посочения обект. Въпреки
това обаче, ищцата твърди, че същият го владее от 20.06.2005 г. и отказва да предаде
владението върху имота, поради което предявява настоящия иск за псочените суми
и претендира разноски по делото.
Ответникът В.Н.М. оспорва
изцяло предявения иск по основание и размер. В тази връзка моли съда да
отхвърли иска и претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, че ищцата
В.С.М. е собственик по наследство от наследодателя С.А.М.на урегулиран поземлен
имот, находящ се в гр. София, бул. *********, целият от 365 кв.м., съставляващ
парцел XIV-151, кв. 10 по плана на гр. София, м. „Крива река“. Посоченият факт
се потвърждава и от представеното по делото Удостоверение за наследници, видно
от което В.М. е наследник /дъщеря/ на С.А.М..
Няма спор и относно факта, че
по силата на обявено завещание от 12.01.1976 г. С.А.М.е завещал на Д.Л.Т.
/негова внучка/ половината – 1/2 от своята къща, заедно с половината от процесния
имот, находящ се в гр. София, бул. „*********, целият от 365 кв.м.,
Видно от представените
доказателства на 08.11.1994 г. между ищцата В.М. и „Т.“ ООД е сключен
предварителен договор за учредяване право на строеж върху описаното дворно
място срещу задължение на приемателя - строител да изгради като цена за
отстъпеното ограничено вещно право на строеж обекти, които собственикът -
учредител придобива в своя собственост въз основа на запазените ид. части от
правото на строеж.
От представения нотариален акт
№ 74, т. LXLI,
д. 18171/95 г. от 05.10.1995 г. се установи, че ищцата по делото В.С.М. и Д.Л.Т.
– като собственици на дворно място, находящо се в гр. София, бул. „*********,
цялото от 365 кв.м., съставляващо парцел ХІV – 151 от кв. 10, по плана на гр.
София, м. „Крива река“, при съседи: п-л XV/150, п-л VІII/152, п-л VІІ/150 и
бул. „Ген. Тотлебен” са учредили на фирма „Т.” ООД ограничено вещно право на
строеж за построяване върху собствения им имот - съгласно одобрен архитектурен
проект на масивна жилищна сграда с един вход, един сутеренен етаж с мазета,
партерен и първи етаж с магазини и офиси, пет жилищни етажа, мансарди в
подпокривното пространство, абонатна станция, асансьор и гл. ел. табло със
собствени средства. Съгласно договореното собствениците – учредители В.М. и Д.Т.запазват
за себе си правото на строеж върху собствения си имот, съответстваща на
обектите, изрично изброени в пункт трети от същия нотариален акт.
В замяна на учреденото право на
строеж Приобретателят - „Т.“ ООД се задължава да построи изцяло и със собствени
средства за собствениците – учредители, следните обекти, които същите
придобиват в своя собственост въз основа на запазените идеални части от правото
на строеж, а именно: за В.С.М.: 1. Магазин № 4 на партерния етаж, със застроена
площ 38.02 кв.м., заедно с 1.347 % ид. ч. от общите части на сградата; 2. Офис
№ 1 на първия етаж, със застроена площ 63.72 кв.м., заедно с мазе № 13 с площ от
4.04 кв.м., заедно с 3.030 % ид. ч. от общите части на сградата; 3. Апартамент
N 9 на четвъртия етаж със застроена площ 89.22 кв.м., заедно с мазе № 11 с
полезна площ от 8.85 кв.м., заедно е 4.798 % ид. ч. от общите части на сградата
и 4. Апартамент N 12 на петия етаж със застроена площ 124.86 кв.м., заедно с
мазе № 9 с полезна площ от 9.28 кв.м., а за Д.Л.Т.: 1. Магазин № 3 на партерния
етаж със застроена площ от 37.96 кв.м., заедно с 1.344 % ид. ч. от общите части
на сградата; 2. Апартамент № 8 на четвъртия етаж, със застроена площ 78.78
кв.м., заедно с мазе N 58 с полезна площ от 5.24 кв.м., заедно с 3.787 % ид. ч.
от общите части на сградата; 3. Апартамент № 15 на шести етаж със застроена
площ от 124.86 кв. м., заедно с мазе № 10 с полезна площ от 9.70 кв.м., заедно
с 6.255 % ид. ч. от общите части на сградата и 4. Апартамент № 17 на седмия и
осми етажи с площ от 97.51 кв.м., на две нива-първо ниво със застроена площ от
63.50 кв.м. и второ ниво с площ от 34.01 кв.м., заедно с мазе № 12 с площ от
4.04 кв.м.
Няма спор по делото, че поради
неизпълнение на условията на сключения договор от страна на строителя - „Т.”
ООД собствениците са предявили иск с правно основание чл. 262, ал. 2 във вр. с
чл. 87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора за учредяване право на строеж, обективиран
в нот. акт № 74, т. LXLІ, д.18171/95 г. от 05.10.1995 г.
С Решение от 22.11.2000 г. по
гр. д. № 1830/1999 г. на СГС, ІV „а“ с-в договорът за учредяване право на
строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване на апартаменти,
офиси и магазини, обективиран в нотариален акт № 74/05.10.1995 г., том LXLІ,
нот. д. № 18171/95 г. на I нотариус при СРС, сключен между В.С.М. и Д.Л.Т. и „Т.“
ООД е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 262, ал. 2 ЗЗД. Посоченото
решение на СГС от 22.11.2000г. по гр.д. № 1830/99г. е потвърдено с Решение №
707 от 29.12.2001г. по гр.д. № 259/2001г. на ВКС, ІІ г.о., поради което,
решението е влязло в законна сила.
По делото е приложен Протокол
от 20.06.2005 г., видно от който по молба на В.Н.М. /собственик на офис № 2 на
първи етаж на бул. „*********, гр. София/ е съставена четиричленна комисия,
която е влязла в блока с помощта на ключ, взет от съседа Б.Х.– собственик на
ап. № 13 в същата сграда. В протокола е отбелязано, че входната врата е била
заключена с катинар, поставен от неизвестно лице, като комисията е използвала
щанга за демонтирането му.
Не се спори, че от страна на
ответника по делото В.Н.М. и И.И.М./негова съпруга/ са били заявени собственически
права върху процесния имот, основани на сключен договор за покупко-продажба на недвижим
имот в груб строеж, обективирана в нотариален акт № 17, т. ХІІ, д. № 2162/97 г.
от 11.02.1997 г.
От приложения по делото
нотариален акт № 17, т. ХІІ, д. № 2162/97 г. от 11.02.1997 г. е видно, че „Т.“
ООД като продавач е продал на ответника В.Н.М. – като купувач изграден в груб
строеж обект в процесната сграда, а именно – Офис № 2, със застроена площ от
94.62 кв.м., състоящ се от 3 офисни помещения с тераси, санитарен възел и
коридор, при съседи: изток – калкан, запад – офис № 3, север – офис № 3,
стълбищна площадка и офис № 1, юг – вътрешен двор, заедно с мазе № 7, с площ от
5.88 кв.м.,при съседи на мазето: изток – коридор, запад – мазе № 8, север –
коридор, юг – мазе № 6, заедно със съответните ид. части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворното място цялото от 365 кв.м., съставляващо парцел ХІV – 151 от
кв. 10, по пл. на гр. София, м. „Крива река“.
Няма спор, че във връзка със
заявените от ответника собственически права върху имота ищцата В.С.М. е предявила
иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на
сделката, обективирана в нот. акт № 17, т. ХІІ, д. № 2162/97 г. от 11.02.1997
г. с твърдяна нищожност на сделката, поради това, че с процесната сделка е
осъществена продажба на имот, който не е бил изграден в „груб строеж“, поради
което същата е с невъзможен предмет.
С Решение от 15.03.2010 г.,
постановено по гр.д. № 483/07 г. на СГС, І – 3 с-в съдът е отхвърлил предавения
иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
С Решение от 25.07.2011 г. по
гр.д. № 538/2010 г. на САС, ГК, 2 с-в е отменено решението от 15.03.2010 г. по
гр.д. № 483/07 г. на СГС, І-3 с-в и вместо
него е постановено друго, с което е признато за установено по предявения от В.С.М.
против В.Н.М. и И.И.М.и „Т.“ ООД иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, че договорът за покупко – продабжа на процесния обект – представляващ офис
№ 2, със застроена площ от 94,52 кв.м., находящ се на първи жилищен етаж в
сграда, находяща се в гр. София, бул. „******** е нищожен поради липса на
предмет.
С Решение № 397/03.10.2012 г.
по гр. д. № 1604/2011 г. на ВКС, ІV г.о. е потвърдено решението от 25.07.2011
г. по гр.д. № 538/2010 г. на САС, ГК, 2 с-в досежно притежаваната от ищцата В.С.М.
1/2 идеална част от процесния имот и е обезсилено в частта, с която предявеният
иск по чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД е разгледан и уважен досежно 1/2 идеална
част от процесния имот, по отношение на която ищцата не е собственик.
С Решение от 12.08.2014 г. по
гр.д. № 16665/2012 г. на СГС, 1-16 с-в е обявена нищожността на сделката,
обективирана в нот. акт № 17, т. ХІІ, д. 2162/97 г. от 11.02.1997г. и относно
притежаваната от Д. М. 1/2 ид. част от имота, като решението е влязло в сила на
04.10.2014г.
Няма спор по делото, а това се
установява и от представеното влязло в сила Решение от 09.12.2015 г. по гр.д. №
13615/2015 г. на СГС, ІІІ „Б“ с-в, че по предявения от ищцата В.С.М. против В.Н.М.
и И.И.М.иск с правно основание чл. 108 ЗС, съдът е признал за установено, че В.С.М.
е собственик на 1/2 идеална част от процесния имот - офис № 2, със застроена
площ от 94,52 кв.м., на първи жилищен етаж в сграда, находяща се в гр. София,
бул. „********, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и е осъдил
ответниците В.Н.М. и И.И.М.да предадат владението върху 1/2 ид. част от имота.
С Определение № 178 от
20.04.2016 г. по гр. д. № 1092/2016 г. на ВКС, ІІ г.о. решението не е допуснато
до касационно обжалване и е влязло в сила.
По делото е представено и решение
от 23.05.2013 г. по гр.д. № 6422/2011 г. на СГС, ІІ „В“ с-в, видно от което ищцата
В.С. М.е осъдена да заплати на В.Н.М. сумата от 7350 евро – представляваща
обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от прекратяване на договор
за наем на недвижим имот: офис № 2, находящ се на първи жилищен етаж в сграда
на бул. „*********, гр. София за периода от 27.05.2009 г. до 26.02.2011 г. като
последица от неправомерно поведение на ответницата – прекратяване на ел.
захранването на описания имот за посочения период от време. Представен е и изпълнителен
лист от 20.11.2013 г. от СГС, ІІ „в“ с-в за сумата от 7350 евро, както и изпълнителен
лист от 29.07.2014 г. за 2383 лв. – разноски пред СРС и СГС, за сумата от 800
лв. – разноски пред ВКС и изпълнителен лист от 14.06.2016 г. за сумата от 1500
лв. – разноски пред ВКС.
Представен е договор за наем на
недвижим имот от 27.02.2009 г., сключен между В.Н.М. – като „Наемодател“ и „Т.С.“
ЕООД – като „Наемател“ за процесния недвижим имот – Офис № 2 с площ от 64,62
кв.м., находящ се в гр. София, бул. „********, ет. 1, сключен за срок от 2 г.
от датата на подписването му. Съгласно уговореното в чл. 3.1. от договора
наемната цена на имота е в размер на 350 евро.
По делото е приета
съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът намира за компетентно и
обективно дадено. Съгласно заключението от експертизата средният пазарен наем,
който процесният имот би могъл да носи за собственика си по години е, както
следва: за 2005 г. – 395 евро, респ. 773 лева /съгл. Таблица 1/; за 2006 г. –
376 евро, респ. 736 лева /съгласно Таблица 2/; за 2007 г. – 585 евро, респ.
1144 лева /съгласно Табл. 3/; за 2008 г. – 619 евро, респ. 1211 лева /съгласно
Табл. 4/. Съгласно заключението за периода от месец 01.2009 г. до м. 06.2009 г.
средният пазарен наем на имота е 492 евро, респ. 963 лева /съгл. Табл. 5/, а за
периода от м. 07.2009 г. до 12.2009 г. е в размер на 365 евро, респ. 714 лева.
За 2010 г. средният пазарен наем на имота е в размер на 333 евро, респ. 651
лева / Табл. 7/.
Видно от заключението съгласно
определените месечни, наемни, пазарни стойности по таблиците, за целия исков
период от 20.06.2005 г. до 01.03.2010 г. средният пазарен наем на процесния
офис е 53 351 лв.
На поставените задачи от
ответната страна експертизата дава заключение, че при положение, че се вземе
предвид фактът, че в процесният имот няма електрозахранване, същият не би могъл
да бъде използван по предназначение, но може да бъде ползван като склад. В тази
връзка, след направено проучване на предлаганите под наем складови помещения
през посочения период в района и извършено сравнение с 4 бр. складове, както и
след отчитане на обстоятелството, че имотът е разположен на първия надпартерен
етаж, поради което не е възможно да се осигури достъп до същия с превозно
средство, а е възможен достъп единствено от стълбищната клетка - по стъпалата,
експертното заключение е, че размерът на пазарния наем за процесния имот за
периода от 26.03.2009 г. до 01.03.2010 г., при положение, че се ползва като
склад би бил в размер на 4168 лв.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 73,
ал. 1 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗС
недобросъвестния владелец дължи на собственика добивите, които е получил и
които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил,
като се приспаднат направените за това разноски.
За уважаване на тази претенция
е необходимо ищцата да докаже, че е собственик на вещта, че за периода, за
който се търси обезщетението, ответникът е упражнявал фактическа власт върху
нея, както и размерът на пропуснатата полза. Влязлото в сила решение, с което е
уважен иска по чл. 108 от ЗС и ответниците са осъдени да предадат владението, не
освобождава ищцата, претендираща от ответниците по ревандикацията обезщетение
по чл. 73, ал.1 от ЗС за период след
влизане на решението в сила, от тежестта да докаже, че и след този момент
имотът е бил във владение на ответника.
От представените доказателства по
делото безспорно се установи, че ищцата В.С.М. е собственик на основание
наследяване по закон на урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. София, бул. *********,
целият от 365 кв.м., съставляващ парцел XIV-151, кв. 10 по плана на гр. София,
м. „Крива река“.
Установи се също така, че с
нотариален акт № 74, т. LXLI, д. 18171/95 г., ищцата по делото В.М. и Д.Л.Т. /нейна
дъщеря и съсобственик при равни квоти по силата на обявено завещание/ като
собственици на процесния имот са учредили на фирма „Т.” ООД право на строеж
върху собствения си имот срещу задължение на строителя да построи масивна
жилищна сграда в имота, като в замяна на учреденото право на строеж „Т.“ ООД се
е задължил да построи изцяло и със собствени средства за собствениците посочените
в нот. акт обекти в сградата.
По делото се установи също
така, че поради виновно неизпълнение на условията на сключения договор от
страна на строителя - „Т.” ООД договорът за учредяване право на строеж, обективиран
в нотариален акт № 74, т. LXLI, д. 18171/95 г. е бил развален с влязло в сила
на 29.12.2001 г. решение на СГС от 22.11.2000 г. постановено по гр.д. №
1830/99г. на СГС, IV “а” с-в, потвърдено с решение № 707 от 29.12.2001г. по
гр.д. № 259/2001 г. на ВКС, ІІ г.о., поради което и като правна последица от
развалянето на договора на основание приращение - чл. 92 ЗС, ищцата по делото е
придобила собствеността върху 1/2 ид. част от процесния имот - офис № 2.
На следващо място от
представения по делото Протокол от 20.06.2005г., съставен и неоспорен от
ответника се установи, че към тази дата същият е отнел владението на процесния
имот от неговите собственици – В.С.М. и Д.Л.Т.. Видно от отбелязването в протокола, комисията
е влязла в блока с помощта на ключ, взет от съседа на ответника В.М., а тъй
като входната врата на процесния имот е била заключена с катинар, комисията е
използвала щанга за демонтирането му. В тази връзка се установи, че ответникът
е противопоставил собственически
претенции върху имота с договор за покупко-продажба на недвижим имот в груб
строеж, обективиран в нотариален акт № 17, т. ХІІ, д. № 2162/97 г. от
11.02.1997 г., по силата на който „Т.“ ООД е продал на ответника В.М. изграден
в груб строеж обект от процесната сграда, а именно – Офис № 2, със застроена
площ от 94.62 кв.м., намиращ се на първи етаж в жилищната сграда.
Няма спор, че по така заявените
от ответника собственически права върху имота ищцата по делото В.С.М. е
предявила иск с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на сделката, обективирана в нот. акт № 17, т. ХІІ, д. № 2162/97 г.
от 11.02.1997 г., както и иск с правно основание чл. 108 ЗС.
От представените доказателства
по делото се установи, че с влязло в сила Решение № 1372 от 25.07.2011г. на
САС, ГК, 2 с-в е признато за установено, че договорът за покупко – продабжа на
процесния обект – представляващ офис № 2, със застроена площ от 94,52 кв.м.,
намиращ се на първи жилищен етаж в сграда, находяща се в гр. София, бул. „********,
обективиран в нотариален акт № 17, т.ХІІ, д. 2162/97 г. от 11.02.1997 г. е
прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 поради невъзможен
предмет, както и че посоченото решение е потвърдено с Решение № 397/03.10.2012 г.
по гр.д. № 1604/2011 г. на ВКС, IV г.о. до размера на притежаваната от ищцата 1/2
идеална част от процесния имот.
С Решение от 12.08.2014г. на
СГС, 1-16 с-в по гр. д. № 16665/2012 г. е прогласена нищожността на сделката,
обективирана в нот. акт № 17, т. ХІІ, д. 2162/97 г. от 11.02.1997 г. и на
притежаваната от Д. Любенова М. 1/2 идеална част от имота, като решението е
влязло в сила на 04.10.2014 г.
Следователно съдът намира за
доказано, че претендираните от ответника права върху имота, произтичащи от
посочения договор, обективиран в нот. акт № 17, т. ХІІ, д. 2162/97 г. от
11.02.1997 г. са отречени със сила на пресъдено нещо посредством влезлите в
сила съдебни решения.
Наред с това по делото се установи,
че с влязло в сила Решение от 09.12.2015 г. по гр.д. № 13615/2015 г. на СГС, ІІІ
„Б“ с-в / недопуснато до касационно обжалване с Определение № 178 от 20.04.2016
г. по гр. д. № 1092/2016 г. на ВКС, ІІ г.о./ е признато за установено, че
ищцата В.С.М. е собственик на 1/2 идеална част от процесния имот - офис № 2,
със застроена площ от 94,52 кв.м., находящ се на първи жилищен етаж в сграда,
находяща се в гр. София, бул. „********, заедно със съответните идеални части
от общите части на сградата като
ответниците В.Н.М. и И.И.М.са осъдени да предадат владението върху имота.
Във връзка с изложеното съдът
намира, че правото на собственост на ищцата В.М. върху процесния имот е
надлежно доказано в производството по делото. Наред с това се установи, че въз
основа на влезли в сила съдебни решения, със сила на пресъдено нещо са отречени
претендираните от ответника вещни права върху процесния имот, основани на
договор, обективиран в нотариален акт № 17, т. ХІІ, д. 2162/97г. от 11.02.1997 г.
Наред с това от страна на ответника не бяха ангажирани и други доказателства,
които да установяват вещни права върху имота на друго основание извън
прогласения за нищожен договор.
Във връзка с направените от
ответника възражения за наличието на висящ съдебен процес във връзка с предявен
иск по чл. 108 ЗС между него и собственика на другата 1/2 ид. част от процесния
имот - Д. Любенова М., съдът намира, че посоченото обстоятелство е ирелевантно
по настоящото дело, тъй като при постановяването на краен съдебен акт по
посоченото дело не би могло да се установят със сила на пресъдено нещо вещни
права в полза на ответника В.М., които да са противопоставими на ищцата по
настоящото дело, като собственик 1/2 ид. част от процесния имот. Наред с това с
оглед на влезлите в сила решения между страните по отношение на ответника В.М.
е установено, че същият е упражнявал недобросъвестно владение върху собствената
на ищцата 1/2 ид.ч. от процесния имот, като същият е осъден да й предаде
владението върху имота, което се установи, че не е сторено от негова страна.
Упражняването на фактическа
власт от ответника върху процесната 1/2 ид. част от имота на ищцата след
влизане на горепосоченото решение в сила не е оспорено по делото.
Нещо повече, упражняването на
фактическа власт от ответника В.М. за исковия период от 20.06.2005 г. до
01.03.2010 г. върху имота е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелство между страните с протоколно определение от проведеното на
01.02.2017 г. открито съдебно заседание. Този факт е безспорен и предвид
влязлото в сила на 20.04.2016 г. решение от 09.12.2015г. по гр.д. №
13615/2015г. по описа на СГС, ІІІ „Б“ с-в по предявения от ищцата иск с правно
основание чл. 108 ЗС.
Следователно съдът намира за
установено по делото, че ищцата е собственик на 1/2 ид. част от процесния имот,
както и че за исковия период от време – 20.06.2005 г. до 01.03.2010 г.
ответникът е упражнявал владение върху посочения имот без правно основание.
В този смисъл като недобросъвестен
владелец, ответникът е лишил ищцата от ползването на имота през посочения
период от време, съответно и от възможността да го отдава под наем и да
получава доходи от него, поради което й дължи обезщетение за това, че я е лишил
от добивите, които би могла да получи от собствения си имот, в случай, че не е
била лишена от възможността да осъществява владение върху него.
Пропуснатите ползи по см. на
чл. 73, ал. 1 ЗС не са хипотетични вреди. Действията, на които се приписва
настъпването им следва да са от такова естество, че реално и сигурно да възпрепятстват
увеличаването на наличното имущество, като пречат на придобиването на други
блага през целия исков перио, а такива действия са отдаване на имота под наем,
респ. възпрепятстване на собственика да получава добиви, които е могъл да
получи.
Съдът намира за неоснователни
направените от ответника възражения, че в процесния имот е било прекъснато
електрозахранването от ищцата, поради което същият не е могъл да се използва по
предназначение, във връзка с което следва да бъде определена средната пазарна наемна
цена на имота, при положение, че същият се използва без електричество.
В тази връзка, на първо място
следва да се отбележи, че предмет на настоящия иск е заплащане на обезщетение
на ищцата като собственик на процесния имот поради неправомерното й лишаване от
ответника от възможността да го ползва, респ. да получава добиви от него -
наемна цена за ползването му. Съдът намира, че с оглед предмета на иска от
правно значение е единствено обстоятелството какъв доход би могъл да носи на
ищцата процесният имот, при положение, че същата е упражнявала правата си в
пълен обем, без някой портивоправно да й пречи за това. Следователно правно
релевантен е размерът на наемната цена за процесния имот за целия исков период съобразно
неговите индивидуални характеристики.
В конкретния случай е установено,
че процесният имот е въведен в експлоатация с действащи ел. инсталации и
инфраструктура. Действия, които са довели до временно преустановяване на
електрозахранването не се отразяват върху индивидуалните характеристики на
процесния имот като вещ и доходите, които същият би могъл да носи на
собственика си. В случая от правно значение е единствено обстоятелството дали
ответникът е препятствал ищцата при ползването на собствения й недвижим имот, което
обстоятелство е безспорно установено по делото. В този смисъл доколкото
ответникът е осъществявал противоправно фактическа власт върху имота без правно
основание, като е препятствал ищцата да ползва собствеността си, съдът намира,
че същият дължи обезщетение за лишаването й от правото да ползва собствеността
си за целия исков период, изразяващо се в средния пазарен наем на имота съобразно
неговото предназначение. Без значение е обстоятелството, че за владеещия имота
без правно основнание е било невъзможно пълноценното му ползване в някакъв
период от време.
От заключението на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и
обективно дадено и неоспорено от страните по делото се установи, че средният
пазарен наем, който процесният имот би могъл да носи за собственика си за целия
исков период от 20.06.2005 г. до 01.03.2010 г. възлиза на 53 351 лв. В
тази връзка и пред вид обстоятелството, че с влязло в сила решение ищцата В.М. е
призната за собственик на 1/2 идеална част от процесния имот и ответникът е
осъден да й предаде владението върху нея, съдът намира, че на същата се дължи
обезщетение на основание чл. 73, ал. 1 ЗС за ползите, от които е била лишена,
респ. от добивите, които би могла да получи от имота, равняващи се на половината
от посочения среден пазарен наем за имота за периода от 20.06.2005 г. до
01.03.2010 г. или в размер на сумата от 26 675,50 лв.
Във връзка с изложените правни
изводи настоящият състав намира, че предявеният иск с правно оснвание чл. 73,
ал. 1 ЗС е основателен и доказан за сумата от 26 675,50 лв. и следва да се
уважи за този размер ведно със законна лихва върху посочената сума от датата на
исковата молба – 30.03.2010 г. до окончателното й изплащане и да бъде отхвърлен
за разликата до пълния му предявен размер от 29 968 лв. като неоснователен
и недоказан.
По разноските:
При този изход на спора на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски
по делото съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК /л. 6/ в общ размер на 2232,45
лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищцата следва да заплати на ответника разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК
/л.7/ в размер на 132,93 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА В.Н.М., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на В.С.М., ЕГН **********, с адрес: *** и адрес за
призоваване: гр. София, ул. „*************– чраз адв. В.П. на основание чл. 73,
ал. 1 ЗС сумата от 26 675.50 лв. - представляваща обезщетение за лишаване
от ползване на собствения й недвижим имот – ОФИС № 2, намиращ се на първи етаж
в жилищна сграда, находяща се в гр. София, бул. „*********, със застроена площ
от 94.52 кв.м., състоящ се от три офисни помещения с тераси, санитарен възел и
коридор, при съседи: изток - калкан, запад офис №3, север - офис № 3, стълбищна
площадка и офис № 1, юг - вътрешен двор, заедно с мазе № 7, с площ от 5.88
кв.м., при съседи на мазето: изток-коридор, запад - мазе № 8, север - коридор,
юг - мазе № 6, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата
за периода от 20.06.2005 г. до 01.03.2010 г., ведно със законна лихва върху
тази сума от датата на исковата молба – 30.03.2010 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗС за разликата над уважения размер до
претендирания такъв от 29 968 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА В.Н.М., ЕГН ********** да
заплати на В.С.М., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по
делото в размер на 2232,45 лв.
ОСЪЖДА
В.С.М., ЕГН **********
да заплати на В.Н.М., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски по
делото в размер на 132,93 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен
срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: