Р Е Ш Е Н И Е
Номер 93 09. 09. 2020 година град
Търговище
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд първи състав
на двадесет
и осми август 2020 година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
Секретар:ГЕРГАНА БАЧЕВА
Като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 157 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 –
178 АПК, вр. чл. 84 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на Вл. Б. Н. като
управител и представляващ „ Тексим“ ООД- гр.Омуртаг, против мълчалив отказ
на Началника на ГПУ - Русе, с който на
основание чл.84,ал.9 от ЗМВР, е отказано издаването на заповед за връщане на
товарен автомобил марка "Волво", модел 440 с ДК № .... В жалбата са изложени подробни
доводи по отношение незаконосъобразността на акта. Моли за отмяна.
В с. з. жалбоподателят, поддържа жалбата
по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Ответникът по оспорването Началник ГПУ - Русе, редовно призован, чрез
процесуалния си представител счита, че
към момента на депозирането й жалбоподателят не притежава правен интерес да
търси връщане на процесната вещ. Представя писмено становище. Претендира
ю.к.възнаграждение.
Административният съд Търговище, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на
законосъобразността на оспорения мълчалив отказ на всички основания по чл. 146
от АПК, прие за установено следното:
Предмет на оспорване е мълчалив отказ за
издаване на заповед на основание чл.84, ал.9 от ЗМВР от Началник на ГПУ - Русе
за връщане на жалбоподателя - МПС на товарен автомобил марка "Волво",
модел 440 с ДК № ....
Товарен автомобил марка "Волво",
модел 440 български рег.№ … е бил придобит от „ Тексим“ ООД с управител жалбоподателя
чрез оригинерен способ за придобиване- чрез постановление за
възлагане от 05.05.2017г. в сила от 05.06.2017г. на ЧСИ с район на
действие ВнОС по изп.дело № 20167110400802 /л.11 от преписката/.
От приложената по преписката Справка с
рег.№ 5403р-1213 от 24.01.2019 г. /л.19 от преписката/, е видно, че при
стандартна проверка на 17.11.2019 г. на ГКПП –Русе, на излизане извън страната,
контролните органи са идентифицирали, че автомобилът е обявен за издирване с
шенгенски идентификатор в Белгия на 08.06.2019 г. Автомобилът е предаден с
протокол за доброволно предаване на 17.11.2019 г. от водача И. Г. , служител
при жалбоподателя и извършващ международен превоз на товари от България за
Чехия на органите на в РДГП – Русе по реда на чл.84,ал.2 от ЗМВР /л.19-20
от преписката/.
Съставен е бил "Формуляр 38", съдържащ
цялостно данните относно регистриране, закупуване на автомобила, сигнала за
кражба или изгубване и извършените проверки за установено съвпадение на
издирваната вещ /л.2 от преписката/.
На 27.11.2019 г. при ответната страна
е получен отговор рег.№ А-32105/26.11.2019 г. на
сектор “СИРЕНЕ” – ДМОС /л.13 от преписката/, че в отдела
е получено съобщение от бюро СИРЕНЕ- Белгия, че съгласно националните им бази
данни процесният автомобил е обявен за издирване във връзка с извършено
престъпление – злоупотреба с доверение. Собственик на МПС към момента на
престъплението е фирма „BVBA Thetruckcompany“ –Белгия, която желае
да се възстанови автомобила.
Престъплението е било извършено от
01.01.2016 г. до 30.06.2016 г. на адрес 3550 Heusen-Zolder и на 12.06.2017г. е било заявено пред
прокуратурата в Limburgq Hasselt като заявител е Geldhof Frederic. Товарният автомобил е бил нает от
българската фирма „Силвър Трейд“ ЕООД-Варна, но плащането на лизинга
е било прекратено в началото на 2016г., като автомобилът и управителят на
фирмата, който е заподозрян не са открити.
Товарният автомобил бил застрахован
към застрахователна компания Maesstad B.V.Rotterdam
Междувременно на 18.11.2019г. жалбоподателят
като управител на „ Тексим“ ООД се явил в ГПУ-Русе
и входирал молба № 540300-473 ,с която изискл връщането
на процесния товарен автомобил до приключване на проверката и
представил доказателства за собственост.
На 24.01.2020 г. е била издадена Заповед
№ 5403з-21 на началника на ГПУ - Русе, с която на основание чл. 84, ал. 8 от ЗМВР е разпоредено връщането на автомобила на белгийския му собственик или
застрахователя. При атакуване по съдебен ред Адм.съд – Русе е оставил жалбата
без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е влязло
в сила.
От страна на жалбоподателя е представена
Справка изх.№5403 р.895-2 /17.01.2020 г. до ответната страна, от която е видно,
че към момента а законоустановения 60 -дневен срок не е установена връзка за връщане на
автомобила. Представена и приета като доказателство е Справка №5404
р-1213/24.01.2020 г. с аналогичен текст.Видно от същата процесното МПС не е
предмет или средство за извършване на
престъпление на територията на РБ, същото не е доказателство, обект на
обезпечителни мерки и предаването му няма да затрудни наказателното
производство, образувано в РБ, а също и притежаването му не е забранено от
закона.
Видно от писмо рег.№5403р-7512/22.06.2020
г. от ответната страна до Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“
МВР-София до подаване на писмото няма установена връзка, като законовия срок
според подателя на писмото изтича /л.25 от преписката/.
Потстъпил е отговор Рег.№А-16205/24.06.2020
г. видно, от който собственик се явява застрахователна компания „Maesstad“ , която е изплатила обезщетението и е била уведомена за фактите по
случая. Липсват доказателства за каквито
и да са предприети действия от компанията след уведомяването й.
До настоящия момент не са представени
доказателства в Дирекция "Международно оперативно сътрудничество" при
МВР да е постъпило искане от Белгия за връщане на процесния автомобил.
По преписката е налице заявление от жалбоподателя
за връщане на доброволно предадения от него и задържан автомобил, като
са изложени обстоятелства за това, че е автомобилът не е бил приобщен като
веществено доказателство по ДП.
На жалбопподателя не била постановена
заповед от страна на ответния орган, а в срока по чл.84, ал.2 АПК постъпила и
настоящата жалба.
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните по преписката доказателства приети в настоящето
производство и неоспорени по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл.
146 от АПК, намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата, съдът намира,
че същата е допустима - като подадена в срока по чл.84, ал.2 АПК, в
предвидената от закона писмена форма и от лице - надлежна страна, направило
искането, по чийто мълчалив отказ съдът дължи произнасяне.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съдът намира искането на жалбоподателя за
издаване на заповед за връщане на доброволно предаденото МПС за отправено до
материално и териториално компетентен орган.
Мълчаливият отказ е
постановен в противоречие с процесуалните и материалните норми.
Основанията за връщане на временно иззета
от полицейските органи вещ, за която има сигнал за издирване в ШИС и/или в
информационните фондове на Международната организация на криминалната полиция
(Интерпол), са посочени в разпоредбите на чл. 84 от ЗМВР, като са предвидени
различни хипотези, обвързани със съответни срокове и наличие на определени
предпоставки. В заявлението на жалбоподателя се сочи наличие на хипотезата на
чл.84, ал.9 и ал.14 ЗМВР.
Според първата разпоредба „Ако в срок до 60 дни от държавата членка,
въвела сигнала, не постъпи искане за връщане, вещта се връща на лицето,
от което е приета или иззета, в 7-дневен срок със заповед на съответния
ръководител по ал. 6“. Според тази на ал.14 „Вещ, която не е потърсена в 6-месечен срок от издаването на
заповедта по ал. 8 и 9, се смята за изоставена в полза на държавата.“
По силата на нормата на чл. 84, ал. 8 - „Ако
в срок до 60 дни от държавата членка, въвела сигнала, постъпи искане за
връщане, вещта се връща на посоченото в искането лице в 7-дневен срок със
заповед на съответния ръководител по ал. 6.“
В настоящия случай е доказано, че
процесното МПС не е приобщено като доказателство по някое досъдебно
производство, поради което особеният ред по НПК за произнасяне по веществените
доказателства не намира приложение. Няма данни, а и не се твърди от органа да е
налице хипотезата на ал.8 – а именно да има постъпило искане от държавата
подала сигнала за връщане на вещта.
По делото са налице данни за искане на
връщане на автомобила от лицето от което е прието, но компетентния орган не се
е произнесъл по същото.
При тези данни, оспорения мълчалив отказ
се явява постановен в нарушение на материалноправните и процесуални норми,
както и на принципите на чл. 6, ал. 1 и 5 от АПК, според които норми
административните органи упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо, като се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В този смисъл
жалбата се явява основателна, предвид което оспорения мълчалив отказ следва да
бъде отменен.
С оглед изхода на делото разноски се
дължат на оспорващия размер от 50,00
лева д.т.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на „ Тексим“ ООД-
гр.Омуртаг, ЕИК *********, представлявано от управителя Владимир Борисов
Николов, мълчалив отказ на Началника на ГПУ
- Русе за
издаване на заповед на основание чл.84, ал.9 от ЗМВР за връщане на жалбоподателя МПС товарен автомобил марка "Волво",
модел 440 с ДК № ....
ОСЪЖДА РД ГПУ – Русе към Главна дирекция
„ГП“-МВР да заплати на „ Тексим“
ООД- гр.Омуртаг, ЕИК *********, представлявано от управителя Вл. Б. Н. съдебно деловодни разноски в размер на 50,00
лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от
съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: