МОТИВИ :
Срещу подсъдимата Ж.С.Х., родена на *** ***, ***, *** гражданин, с ***
образование, ***, неосъждана, с ЕГН ********** е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 4 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. Същата е предадена на съд за това, че през неустановен период от
време от края на м. декември 2009 г. до 13.01.2010 г. в село Ритя, общ. Дряново, след предварителен сговор с подсъдимите
Р.Р.Е. и Х. Н. О.,***, чрез използване на техническо средство – клещи с ел.
изолационни дръжки и МПС – лек таксиметров автомобил “Дачия
Сандеро” с рег. № ***,
управляван от Р.Р.З. ***, отнела от владението на “***” АД гр. Варна и ***
Дряново, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да присвои
чужди движими вещи - меден проводник от девет междустълбия
от въздушната мрежа за ниско напрежение на мачтов трафопост
“Ритя”, както следва: 525 м. меден проводник със
сечение 16 кв. мм., 315 м. меден проводник със сечение 10 кв. мм. и 120 м.
проводник тип ПВО със сечение 6 кв. мм., собственост на “***” АД гр. Варна и 245 м. меден проводник със сечение 6 кв. мм.,
собственост на *** Дряново, всичко на обща стойност 1714,33 лв. /хиляда и седемстотин и четиринадесет лева и
тридесет и три стотинки/.
Срещу подсъдимия Р.Р.Е., роден на *** ***, живущ ***, ***, *** гражданин,
без образование, ***, осъждан, с ЕГН ********** е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 във вр.
с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. “б” от НК. Същият е предаден на съд за това, че през неустановен период от
време от края на м. декември 2009 г. до 13.01.2010 г. в село Ритя, общ. Дряново, след предварителен сговор с подсъдимите
Х. Н. О. и Ж.С.Х.,***, чрез използване на техническо средство – клещи с ел.
изолационни дръжки и МПС – лек таксиметров автомобил “Дачия
Сандеро” с рег. № ***,
управляван от Р.Р.З. ***, отнел от владението на “***” АД гр. Варна и ***
Дряново, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да присвои
чужди движими вещи - меден проводник от девет междустълбия
от въздушната мрежа за ниско напрежение на мачтов трафопост
“Ритя”, както следва: 525 м. меден проводник със
сечение 16 кв. мм., 315 м. меден проводник със сечение 10 кв. мм. и 120 м.
проводник тип ПВО със сечение 6 кв. мм., собственост на “***” АД гр. Варна и 245 м. меден проводник със сечение 6 кв. мм.,
собственост на *** Дряново, всичко на обща стойност 1714,33 лв. /хиляда и седемстотин и четиринадесет лева и
тридесет и три стотинки/.
Срещу подсъдимия Х. Н. О., роден на *** ***, ***, *** гражданин, с ***
образование, ***, неосъждан, с ЕГН ********** е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 4 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. Същият е предаден на съд за това, че през неустановен период от
време от края на м. декември 2009 г. до 13.01.2010 г. в село Ритя, общ. Дряново, след предварителен сговор с подсъдимите
Р.Р.Е. и Ж.С.Х.,***, чрез използване на техническо средство – клещи с ел.
изолационни дръжки и МПС – лек таксиметров автомобил “Дачия
Сандеро” с рег. № ***,
управляван от Р.Р.З. ***, отнел от владението на “***” АД гр. Варна и ***
Дряново, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да присвои
чужди движими вещи - меден проводник от девет междустълбия
от въздушната мрежа за ниско напрежение на мачтов трафопост
“Ритя”, както следва: 525 м. меден проводник със
сечение 16 кв. мм., 315 м. меден проводник със сечение 10 кв. мм. и 120 м.
проводник тип ПВО със сечение 6 кв. мм., собственост на “***” АД гр. Варна и 245 м. меден проводник със сечение 6 кв. мм.,
собственост на *** Дряново, всичко на обща стойност 1714,33 лв. /хиляда и седемстотин и четиринадесет лева и
тридесет и три стотинки/.
Подсъдимите Ж.С.Х., Р.Р.Е. и Х. Н. О. заявяват, че са получили препис от
обвинителния акт на Дряновска районна прокуратура. Разбират повдигнатото
обвинение. Признават вината си и изразяват съжаление за стореното.
Подсъдимите Ж.С.Х., Р.Р.Е. и Х. Н. О. и техните защитници адв. С.Т. и адв. Р.Д. *** са
направили искане производството по делото да се разгледа по реда на Глава
двадесет и седма от НПК.
С протоколно определение от 23.08.2010 г., след предварително изслушване на
страните, на основание чл. 372, ал. 4, във вр. с чл.
371, т. 2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползват
самопризнанията на подсъдимите Ж.С.Х., Р.Р.Е. и Х. Н. О., без да се събират
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане граждански
иск от “***” АД със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от М.М.и
А.Т. против подсъдимите Ж.С.Х.,***, с ЕГН **********, Р.Р.Е.,***, с ЕГН **********
и Х. Н. О.,***, с ЕГН ********** за сума в размер на 1714,33
лв. /хиляда и седемстотин и четиринадесет
лева и тридесет и три стотинки/, представляваща
претърпени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва,
считано от 13.01.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, с правно
основание чл. 45 от ЗЗД.
Съобразно направеното искане, “***” АД гр. Варна е конституирано като
граждански ищец в наказателното производство.
Чрез комплексна преценка на събраните
по делото доказателства – писмени и гласни, ценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :
Тримата
подсъдими са роднини. Ж.Х. е тъща на останалите двама.
Подсъдимият
Р.Е. е осъждан многократно за извършени тежки умишленни
престъпления от общ характер, както следва:
С
присъда по НОХД № 14/2004г. на ДРС, влязла в сила на 28.04.2004 г., за
извършено на 22.08.2003 г. престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, Е. е осъден на
3 месеца лишаване от свобода, като изтърпяването на наказанието е било отложено
за срок от 3 години.
С
присъда по НОХД № 671/2007 г. на РС Казанлък, влязла в сила на 08.07.2008 г.,
за извършено на 07.11.2006 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 във вр.
с чл. 194, ал. 1 от НК, Е. е бил осъден на 3 месеца лишаване от свобода при първоначален
общ режим.
С
присъда по НОХД № 76/2008 г. на РС Казанлък, влязла в сила на 25.07.2008 г., за
извършено на 05.10/06.11.2006 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т.3, 4 и 5 във
вр. с чл. 26 във вр. с чл.
194, ал. 1 от НК Е. е бил осъден на 6 месеца лишаване от свобода.
Късно
вечерта през неустановен ден в началото на м. януари 2010 г. подсъдимата Ж.Х. отишла
в дома на Х.О. и Р.Е., които живеели на един адрес и са съпрузи на дъщерите й.
При разговора с тях, същите споделили, че имат намерение вечерта да извършат
кражба на медни проводници от захранващата мрежа на с. Ритя,
общ. Дряново, които впоследствие да продадат на изкупвателен пункт като
вторични суровини. Обв. Х. ги помолила да отиде и тя
с тях, за да изкара някой лев. Е. и О. се съгласили, като й казали, че трябва
да изчакат техен познат с име Р., работещ като таксиметров шофьор, които трябва
да ги закара до селото. Междувременно подсъдимите Е. и О. взели от жилището си два
чифта клещи с ел. изолационни дръжки, които поставили в джобовете на връхните
си дрехи. Около 18,00 ч. пред дома им /находящ се на
ул. “***” в гр. ***/ спрял лек таксиметров автомобил “Дачия
Сандеро” с рег. № ***,
управляван от свидетеля Р.З.. Тримата обвиняеми слезли до автомобила, качили се
в него и тръгнали. По път обв. Е. казал на св. З. ***.
Тръгнали по прекия път през с. Велковци – с. Костенковци и м. “Балабана”.
Наближавайки с. Ритя, обв. Е.
казал на шофьора да спре преди селото в една горичка. Часът бил около 22,00 ч. Св.
З. спрял, тримата подсъдими слезли от автомобила, като му казали да ги чака на
същото място и се насочили към близките стълбове на ел. преносната мрежа,
захранваща селото. Обв. Е. и обв.
О. се качили последователно на няколко стълба и с клещите отрязали проводниците
от 9 бр. междустълбия. Монтираният на стълбовете
проводник е бил както следва: единият проводник е със сечение 16 кв. мм.,
вторият със сечение 10 кв. мм., третият със сечение 6 кв. мм., като е имало и
четвърти проводник, също със сечение от 6 кв. мм., които е захранвал уличното
осветление и е бил собственост на *** Дряново. Общото количество срязан от
обвиняемите проводник било 525 м. със сечение 16 кв. мм., 315 м. със
сечение 10 кв. мм., 120
м. със сечение 6 кв. мм. и 245 м.
проводник със сечение от 6 кв. мм., захранващ уличното осветление. Подсъдимата Х.
стояла под стълбовете и навивала на руло падналия проводник. След като
пригласили проводника, обв. О. телефонирал на св. З.
и последният дошъл с автомобила. Тримата обвиняеми натоварили рулата в багажника
на таксиметровия автомобил, качили се в него и тръгнали по обратния път към гр.
***. По път обв. О. помолил З. да телефонира на
свидетеля К.С. - управител на “***” ЕООД
гр. ***, за когото знаел, че изкупува отпадъчни метали. Св. З. се обадил на св.
С. и двамата се уговорили последният да изкупи проводника на сутринта. Около 09,00
ч. на следващия ден З. взел отново от жилището им тримата обвиняеми и с тях
тръгнал към пункта на св. С.. Проводникът бил в багажника. Обв.
О. и обв. Х. слезли на тролейбусната спирка в близост
до *** гр. ***, а св. З. и обв. Е. продължили към
пункта. Там св. С. претеглил проводника и заплатил на З. сумата от 450 лв. З. и
обв. Е. се върнали при другите подсъдими. Р.З. им дал
255 лв., а останалите запазил за себе си като цена на таксиметровата услуга.
Горната сума подсъдимите разделили поравно помежду си.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин, чрез съпоставка на самопризнанията на подсъдимите Ж.С.Х. /л. 67 от НОХД № 69/2010 г./, Р.Р.Е. /л. 67 от НОХД № 69/2010 г./ и Х. Н. О. /л. 67 от НОХД № 69/2010 г./ с писмените
и гласни доказателства, събрани в досъдебното
производство - показанията на свидетелите И.И.К. /л. 26 от ДП/, С.Н.Л. /л. 27
от ДП/, К.Б.С. /л. 28 от ДП/, Р.Р.З.
/л. 24 и 25 от ДП/, протокол за оглед
на местопроизшествие с дата 13.01.2010 г. и фотоалбум /л. 4 - 7 от ДП/, копия от удостоверения за раждане и медицински
епикризи /л. 51 - 60 от НОХД № 69/2010 г./.
От заключението на вещото лице Д.П.Ш. /л.
30 - 32 от ДП/, което не се оспори от страните и което съдът възприе като
правилно и обосновано се установи, че стойността на отнетите вещи към момента
на деянието е 1714,33 лв. /хиляда
и седемстотин и четиринадесет лева и тридесет и три стотинки/.
При така изложеното съдът установи, че самопризнанията на подсъдимите Ж.С.Х.,
Р.Р.Е. и Х. Н. О. се подкрепят от доказателствата, събрани на досъдебното производство.
При така установената по несъмнен начин
фактическа обстановка, съдът прие следното от правна
страна :
Относно подсъдимата Ж.С.Х.:
След като през неустановен период от време от края на м. декември 2009 г.
до 13.01.2010 г. в село Ритя, общ. Дряново, след
предварителен сговор с подсъдимите Р.Р.Е. и Х. Н. О.,***, чрез използване на
техническо средство – клещи с ел. изолационни дръжки и МПС – лек таксиметров
автомобил “Дачия Сандеро” с
рег. № ***, управляван от Р.Р.З. ***, отнела от
владението на “***” АД гр. Варна и *** Дряново, без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да присвои чужди движими вещи - меден проводник от девет междустълбия от въздушната мрежа за ниско напрежение на
мачтов трафопост “Ритя”,
както следва: 525 м. меден проводник със сечение 16 кв. мм., 315 м. меден
проводник със сечение 10 кв. мм. и 120 м. проводник тип ПВО със сечение 6 кв.
мм., собственост на “***” АД гр. Варна и 245 м. меден
проводник със сечение 6 кв. мм., собственост на *** Дряново, всичко
на обща стойност 1714,33 лв. /хиляда и седемстотин
и четиринадесет лева и тридесет и три стотинки/, действайки при форма на вина - пряк умисъл, подсъдимата Ж.Х. е осъществила
както от обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 4 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, в
извършването на което съдът я призна за виновна.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина - пряк
умисъл. Ж.Х. е извършила престъплението съзнавайки общественоопасния
му характер, предвиждайки неговите обществено опасни последици и искайки
настъпването на тези последици.
Деянието е общественоопасно по смисъла на
чл. 10 от НК, тъй като води до увреждане на правно защитен обект -
собствеността на гражданите в РБ.
Относно наказанието съдът съобрази разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК,
като определи такова при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, без да са налице
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства и осъди обв. Ж.Х. на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. След
обсъждане на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства съдът намери, че
подходящото наказание за подсъдимата Х. е около минималния размер, предвиден в
разпоредбите на чл. 195, ал. 1 от НК т. е. една година и шест месеца лишаване
от свобода. Намалено с една трета по правилата на чл. 58а,
ал. 1 от НК, това наказание се явява в размер на една година лишаване от
свобода.
При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимата престъпление,
съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства: Средна
степен на обществена опасност на престъпното деяние, предвид стойността на
отнетите вещи; Ниска степен на обществена опасност на подсъдимата като деец,
предвид чистото й съдебно минало /относно осъждането с присъда по НОХД №
550/1997 г. на РС Габрово е настъпила реабилитация по право/; Подсъдимата Х. изразява
съжаление за стореното и обещава за в бъдеще да не извършва противоправни
деяния; Подсъдимата е съдействала активно за разкриване на обективната истина;
Мотив за извършване на кражбата е лошото материално и семейно положение на Ж.Х..
В случая, превес имат смекчаващите вината обстоятелства.
Подсъдимата Ж.Х. не е осъждана на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер. Наложеното наказание лишаване от свобода е в размер на една
година /т. е. по-малко от три години/. Съдът намери, че за постигане целите на превенцията и преди всичко за поправяне на осъдената не е
наложително същата да изтърпи наказанието. Поради изложеното и на основание чл.
66, ал. 1 от НК съдът ОТЛОЖИ изпълнението на така наложеното наказание лишаване
от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
По отношение на обв. Ж.Х. са неприложими
разпоредбите на чл. 78а от НК, тъй като предвиденото в закона наказание е от една
до десет години лишаване от свобода.
По отношение на обв. Ж.Х. са неприложими
разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй като няма установени изключителни или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. Фактът, че подсъдимата признава вината си и
изразява съжаление за стореното, сам по себе си не може да се яви като такова
обстоятелство.
Няма осъждания, които да налагат приложението на чл. 23 – 25 и чл. 68 от НК.
Съдът прие, че с така наложеното на подсъдимата Ж.Х. наказание ще бъдат
постигнати най-ефективно целите на чл. 36 от НК.
Причина за извършване на престъплението е незачитането на установения в
страната правов ред от страна на подсъдимата и липсата на волеви задръжки.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимата Ж.С. да заплати
чрез Дряновски районен съд сума в размер на 33,33 лв. - разноски по делото.
Относно подсъдимия Р.Р.Е.:
След като през неустановен период от време от края на м. декември 2009 г.
до 13.01.2010 г. в село Ритя, общ. Дряново, след
предварителен сговор с подсъдимите Х. Н. О. и Ж.С.Х.,***, чрез използване на
техническо средство – клещи с ел. изолационни дръжки и МПС – лек таксиметров
автомобил “Дачия Сандеро” с
рег. № ***, управляван от Р.Р.З. ***, отнел от
владението на “***” АД гр. Варна и *** Дряново, без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да присвои чужди движими вещи - меден проводник от девет междустълбия от въздушната мрежа за ниско напрежение на
мачтов трафопост “Ритя”,
както следва: 525 м. меден проводник със сечение 16 кв. мм., 315 м. меден
проводник със сечение 10 кв. мм. и 120 м. проводник тип ПВО със сечение 6 кв.
мм., собственост на “***” АД гр. Варна и 245 м. меден
проводник със сечение 6 кв. мм., собственост на *** Дряново, всичко
на обща стойност 1714,33 лв. /хиляда и седемстотин
и четиринадесет лева и тридесет и три стотинки/, действайки при форма на вина - пряк умисъл, подсъдимият Р.Е. е осъществил
както от обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 196
ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 във
вр. с чл. 194, ал. 1 във вр.
с чл. 29, ал. 1, б. “б” от НК, в извършването на което съдът го
призна за виновен.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина - пряк
умисъл. Р.Е. е извършил престъплението съзнавайки общественоопасния
му характер, предвиждайки неговите обществено опасни последици и искайки
настъпването на тези последици.
Деянието е общественоопасно по смисъла на
чл. 10 от НК, тъй като води до увреждане на правно защитен обект -
собствеността на гражданите в РБ.
Относно наказанието съдът съобрази разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК,
като определи такова при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, без да са налице
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства и осъди обв. Р.Е. на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в
затворническо общежитие “закрит тип”, при първоначален “строг” режим на
изтърпяване. След обсъждане на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства
съдът намери, че подходящото наказание за подсъдимия Е. е около минималния
размер, предвиден в разпоредбите на чл. 196 ал. 1, т. 2 от НК т. е. четири
години лишаване от свобода. Намалено с една трета по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК, това наказание се явява в размер на две години и
осем месеца лишаване от свобода.
При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление,
съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства : Средна
степен на обществена опасност на престъпното деяние, предвид стойността на
отнетите вещи; Висока степен на обществена опасност на подсъдимия като деец,
предвид предишните му осъждания; Подсъдимият Е. изразява съжаление за стореното
и обещава за в бъдеще да не извършва противоправни
деяния; Подсъдимият е съдействал активно за разкриване на обективната истина; Мотив
за извършване на кражбата е лошото материално и семейно положение на Р.Е.. В
случая, превес имат смекчаващите вината обстоятелства.
По отношение на обв. Р.Е. са неприложими
разпоредбите на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като същият е осъждан на лишаване от
свобода за престъпления от общ характер към момента на деянието.
По отношение на обв. Р.Е. са неприложими
разпоредбите на чл. 78а от НК, тъй като същият е осъждан, а предвиденото в
закона наказание е от три до петнадесет години лишаване от свобода.
По отношение на обв. Р.Е. са неприложими
разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй като няма установени изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Фактът, че подсъдимия признава
вината си и изразява съжаление за стореното, сам по себе си не може да се яви
като такова обстоятелство.
Няма осъждания, които да налагат приложението на чл. 23 – 25 и чл. 68 от НК.
Съдът прие, че с така наложеното на подсъдимия Р.Р.Е. наказание ще бъдат
постигнати най-ефективно целите на чл. 36 от НК.
Причина за извършване на престъплението е незачитането на установения в
страната правов ред от страна на подсъдимия и липсата на волеви задръжки.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Р.Р.Е. да заплати
чрез Дряновски районен съд сума в размер на 33,33 лв. - разноски по делото.
Относно подсъдимия Х. Н. О.:
След като през неустановен период от време от края на м. декември 2009 г.
до 13.01.2010 г. в село Ритя, общ. Дряново, след
предварителен сговор с подсъдимите Р.Р.Е. и Ж.С.Х.,***, чрез използване на
техническо средство – клещи с ел. изолационни дръжки и МПС – лек таксиметров
автомобил “Дачия Сандеро” с
рег. № ***, управляван от Р.Р.З. ***, отнел от
владението на “***” АД гр. Варна и *** Дряново, без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да присвои чужди движими вещи - меден проводник от девет междустълбия от въздушната мрежа за ниско напрежение на
мачтов трафопост “Ритя”,
както следва: 525 м. меден проводник със сечение 16 кв. мм., 315 м. меден
проводник със сечение 10 кв. мм. и 120 м. проводник тип ПВО със сечение 6 кв.
мм., собственост на “***” АД гр. Варна и 245 м. меден
проводник със сечение 6 кв. мм., собственост на *** Дряново, всичко
на обща стойност 1714,33 лв. /хиляда и седемстотин
и четиринадесет лева и тридесет и три стотинки/, действайки при форма на вина - пряк умисъл, подсъдимият Х.О. е осъществил
както от обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл.
чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, в извършването на което съдът го призна за виновен.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина - пряк
умисъл. Х.О. е извършил престъплението съзнавайки общественоопасния
му характер, предвиждайки неговите обществено- опасни последици и искайки
настъпването на тези последици.
Деянието е общественоопасно по смисъла на
чл. 10 от НК, тъй като води до увреждане на правно защитен обект -
собствеността на гражданите в РБ.
Относно наказанието съдът съобрази разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК,
като определи такова при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, без да са налице
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства и осъди обв. Х.О. на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. След
обсъждане на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства съдът намери, че
подходящото наказание за подсъдимия О. е около минималния размер, предвиден в разпоредбите
на чл. 195, ал. 1 от НК т. е. една година и шест месеца лишаване от свобода.
Намалено с една трета по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК, това наказание се явява в размер на една година лишаване от свобода.
При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление,
съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства: Средна
степен на обществена опасност на престъпното деяние, предвид стойността на
отнетите вещи; Ниска степен на обществена опасност на подсъдимия като деец,
предвид чистото му съдебно минало; Подсъдимият О. изразява съжаление за
стореното и обещава за в бъдеще да не извършва противоправни
деяния; Подсъдимият е съдействал активно за разкриване на обективната истина;
Мотив за извършване на кражбата е лошото материално и семейно положение на Х.О..
В случая, превес имат смекчаващите вината обстоятелства.
Подсъдимият Х.О. не е осъждана на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер. Наложеното наказание лишаване от свобода е в размер на една
година /т. е. по-малко от три години/. Съдът намери, че за постигане целите на превенцията и преди всичко за поправяне на осъдения не е
наложително същия да изтърпи наказанието. Поради изложеното и на основание чл.
66, ал. 1 от НК съдът ОТЛОЖИ изпълнението на така наложеното наказание лишаване
от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
По отношение на обв. Х.О. са неприложими
разпоредбите на чл. 78а от НК, тъй като предвиденото в закона наказание е от
една до десет години лишаване от свобода.
По отношение на обв. Х.О. са неприложими
разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй като няма установени изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Фактът, че подсъдимият признава
вината си и изразява съжаление за стореното, сам по себе си не може да се яви
като такова обстоятелство.
Няма осъждания, които да налагат приложението на чл. 23 – 25 и чл. 68 от НК.
Съдът прие, че с така наложеното на подсъдимия Х. Н. О. наказание ще бъдат
постигнати най-ефективно целите на чл. 36 от НК.
Причина за извършване на престъплението е незачитането на установения в
страната правов ред от страна на подсъдимия и липсата на волеви задръжки.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Х. Н. О. да
заплати чрез Дряновски районен съд сума в размер на 33,33 лв. - разноски по
делото.
Относно ГРАЖДАНСКИЯ ИСК :
Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. От
изложената по-горе фактическа обстановка, установена по несъмнен и категоричен
начин е видно, подсъдимите Ж.С.Х., Р.Р.Е. и Х. Н. О. са осъществили описаното в
обвинителния акт деяние. Налице са и условията за ангажиране на гражданска
отговорност по чл. 45 от ЗЗД. С противоправното си
виновно поведение тримата подсъдими са причинил на гражданския ищец “***” АД
със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от М.М.и А.Т. имуществени
вреди, изразяващи се в отнемането на 525 м. меден проводник със
сечение 16 кв. мм., 315 м. меден проводник със сечение 10 кв. мм. и 120 м.
проводник тип ПВО със сечение 6 кв. мм., на обща стойност 1528,13 лв. /видно от заключението на вещото лице Д.Ш./. Щетите не са
възстановени. Отнетите проводници са предадени в пункт за изкупуване на
вторични суровини. Поради изложеното, съдът осъди подсъдимите Ж.С.Х., Р.Р.Е. и Х.
Н. О. да заплатят на “***” АД със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от М.М.и А.Т. сума в размер на 1528,13 лв. /хиляда петстотин двадесет и осем лева и тринадесет стотинки/,
представляваща претърпени имуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихва, считано от 13.01.2010 г. до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл. 45 от ЗЗД.
Откраднатият меден проводник със сечение 6 кв. мм. с дължина 245 м., на
стойност 186,20 лв. е собственост на *** Дряново, а не на гражданския ищец.
Поради изложеното, съдът отхвърли предявения от “***” АД със седалище и адрес
на управление гр. ***, представлявано от М.М.и А.Т. против Ж.С.Х., Р.Р.Е. и Х. Н.
О. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД в останалата част, до размера от 1714,33
лв. /хиляда и седемстотин и четиринадесет
лева и тридесет и три стотинки/, като недоказан и
неоснователен.
Съдът осъди подсъдимите Ж.С.Х., Р.Р.Е. и Х. Н. О. да заплатят ДТ върху
уважената част от гражданския иск в размер на 61,12 лв. /шестдесет и един лева и дванадесет стотинки/ чрез Дряновски районен
съд.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът осъди подсъдимите Ж.С.Х., Р.Р.Е. и Х.
Н. О. да заплатят на “***” АД със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от М.М.и А.Т. сума в размер на 231,69 лв. /двеста тридесет и един лева и шестдесет и девет стотинки/ - юрисконсултско възнаграждение.
По делото няма веществени доказателства, което да налага произнасяне по
реда на чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК.
В този смисъл е произнесената присъда.
Районен съдия :
Съдебни заседатели : 1.
2.