Р Е Ш Е Н И Е
№ 260890 14.07.2021г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На втори юни година 2021
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни
заседатели:
Секретар: К. Сл.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Бушандрова
НАХД № 5093 по описа на
съда за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на “,,, ,,,”
ООД, ЕИК 2….., със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „…” № 16,
ет. 1 против Наказателно постановление № 02-0002649/15.10.2020 г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което за нарушение на чл. 303, ал.
3 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1
от Кодекса на труда, на дружеството - жалбоподател е наложено наказание
имуществена санкция, в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В открито съдебно заседание, за жалбоподателя се явява
надлежно упълномощен представител. Поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
Не сочи доказателства. Не прави искане за разноски.
Административнонаказващият орган –Дирекция „Инспекция
по труда” - Бургас, надлежно призовани, се представляват от юрисконсулт
Николова, която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което е
санкционирано дружеството е безспорно доказано. Счита, че правилно е приложен
законът и моли съдът да потвърди постановлението като правилно и
законосъобразно. Не се сочат нови доказателства. Молят за присъждане на
разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване. Подадена е от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, пред материално и териториално компетентен
съд, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съдът, след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
При извършена проверка от проверяващи инспектори –
служители в Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас на 27.06.2020г, около 20:00
ч. на „място в обект: Бистро „…”, находящ се в гр. Созопол, ул. ".,…” и
ул. „…”, проверяващите установили, че „…” ООД, ЕИК …, в качеството на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на
труда е приело на работа непълнолетното лице В.Ст. Р., ЕГН: **********, без
необходимото разрешение за това от Дирекция „Инспекция по труда” Бургас. Р.
била установена в гореописания обект на контрол, да полага труд като „сервитьор”
- приемала и изпълнявала поръчки от клиенти на заведението, сервирала и
отсервирала.
Съставен бил акт за установяване на административно
нарушение от № 02-0002649 от 19.08.2020 г., в който като нарушена била посочена
нормата на чл. 303, ал. 3 от Кодекса на труда. АУАН бил подписан, без
възражения.
На 15.10.2020 г, било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което при пълна идентичност с фактологията и правната
квалификация на нарушението и за нарушение на чл. 303, ал. 3 от Кодекса на труда,
на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, на
дружеството - жалбоподател е наложено наказание имуществена санкция, в размер
на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събраните по делото материали по административнонаказателната
преписка, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът, въз основа вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните
правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени
нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки
за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
По същество, следва да се посочи следното.
Съгласно разпоредбата на чл.
303, ал. 3 от КТ, лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение
на инспекцията по труда за всеки отделен случай. По делото са разпитани
актосъставителят и св. Г., като двамата са категорични, че на горепосочената
дата, Р. е била установена в проверявания обект, да полага труд. Проверяващите
са се представили като клиенти на заведението и са били обслужени именно от Р..
Съдът кредитира показанията на горепосочените свидетели, като безпристрастни и
непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото доказателства. По
безспорен начин е установено извършването на нарушението от страна на
жалбоподателя, като отразеното в акта и в наказателното постановление напълно
съвпада с фактическата обстановка, установена въз основа на приетите по делото
писмени доказателства и от събраните гласни доказателства.
Безспорно се установява по делото, че към момента на постъпването
и на работа, както и към момента на извършване на проверката, Р. е била
непълнолетна. Към този момент, не е било искано от страна на работодателя
разрешение от Инспекцията по труда за наемане на лицето на работа. Такова
искане не е било направено от работодателя – жалбоподател дори и след
извършване на проверката – доказателства в обратната насока по делото не са
представени.
С
оглед на обстоятелството, че в случая работната сила е била предоставяна от
ненавършило 18 години лице, без да е взето разрешение от инспекция по труда,
следва да се приеме за правилен направеният от административнонаказващия орган
извод, че в случая е била нарушена разпоредбата на чл. 303, ал.3 от КТ, поради
което, правилно е ангажирана отговорността на фирмата - жалбоподател. Работодателят
чрез законния си представител не е създал съответна на закона организация на
труда и не е упражнявал в цялост работодателската си правоспособност по
предоставянето на работната сила, включително и от непълнолетни лица. Събраните
писмени и гласни доказателства доказват, че непълнолетната е допусната, приета
на работа при грубо нарушаване на правилата, свързани със специалната закрила
за непълнолетните лица.
Съдът
намира, че в случая не е налице маловажно нарушение, тъй като е нарушена
разпоредба от КТ, която предвижда специален режим за приемане на работа на
лица, ненавършили 18 години, с оглед закрила на непълнолетните, още повече, че
в случая за такива деяния е предвидена и наказателна отговорност, което говори
за една по - висока степен на обществена опасност на същото.
Наказващият
орган, правилно е приложил за извършеното нарушение, санкционната норма на чл. 414,
ал.1 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ,
работодател който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не
подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на
по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Санкционната норма
правилно е приложена от наказващия орган, като относима към процесното нарушение и на
дружеството - жалбоподател е наложено наказание имуществена санкция, в размер
от 1500лв. Наказанието е в минимален размер и не може да бъде коригирано от
съда. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл.
12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната
превенция за въздействие върху обществото.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред.
ДВ, бр. 94 от
Мотивиран от изложените доводи, Бургаският районен
съд, XII наказателен състав на основание чл.63 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0002649/15.10.2020 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас против “…” ООД, ЕИК …., със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „….” № 16, ет. 1, с което за
нарушение на чл. 303, ал. 3 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5
във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, на дружеството - жалбоподател
е наложено наказание имуществена санкция, в размер на 1500 (хиляда и петстотин)
лева.
ОСЪЖДА “Албатрос 09” ООД, ЕИК 200589878да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. Бургас сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско
възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА
В.О.: К.СЛ.