№ 1292
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ АТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20211110153664 по описа за 2021 година
Страни в производството са ищецът Т. Г. ИЛ. с ЕГН **********, гр. С. и ответникът „Банка
ДСК“ ЕАД с ЕИК *********.
Предявен е иск по чл.439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника суми в общ размер от 26169,44лв. по изпълнителен лист от 15.9.2011г., издаден
по гр.д. № 34066/2011г. на СРС, 28 състав, срещу настоящия ищец и още двама длъжници в
условията на солидарна отговорност, въз основа на който е образувано изп.д. № 7292/2011г.
на ЧСИ Н. М., рег. № . на КЧСИ.
Ответникът оспорва иска като недопустим и неоснователен.
В тежест на ищеца е да докаже датата на последно извършено действие по изпълнителното
дело, елемент от осъществяването на определен изпълнителен способ.
Между страните е безспорно, че въз основа на издаден изпълнителен лист от 15.09.2011 г. за
процесните суми срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 7292/2011 г. по описа на
ЧСИ Н. М., което впоследствие е прекратено и е образувано ново при ЧСИ Т. В. под №
53/2021 г.
Спорно между страните е: дали е допустим иск по чл. 439 ГПК за установяване, че вземане е
погасено по давност и дали вземането действително е погасено по давност.
Относно допустимостта на иска: Съгласно чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като в тези случаи той може да се позовава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене, в производството в което е издадено изпълнителното
основание. Доколкото в случая длъжникът Т. Г. ИЛ. се позовава на погасителна давност, за
1
която се твърди, че е изтекла след издаване на изпълнителното основание, предвид на това,
предявеният от него иск е допустим. В подкрепа на тази теза е и практиката на ВКС,
изразена в Oпределение № 513/ 24.11.2016 г. по ч.т.д.№ 1660/ 2016 г., І т.о. и Oпределение
№ 410/ 20.09.2018 г. по ч.гр.д.№ 3172/ 2018 г., ІV гр.о.: „Предявяването на установителен
иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо,
независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство.
Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза
на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане,
отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството,
в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен
е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново
изпълнително производство.“ Неоснователни са и твърденията на ответника, че иска е
недопустим, защото посоченото възражение е могло да бъде направено пред съдебния
изпълнител. С приемането на новия ГПК (обн. ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008
г.), съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК само изрично посочени действия и актове на съдебния
изпълнител подлежат на обжалване от страна на длъжника, като едно от тях е отказът на
съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело. В чл. 433, ал. 1 ГПК са посочени
изчерпателно основанията за прекратяване на изпълнително дело, като сред тях не фигурира
погасяване по давност. Единствената възможност на длъжника да прекрати изпълнително
дело, водено срещу него за принудително осъществяване на погасено по давност
притезание, е да заведе иск по чл. 439 ГПК, при уважаването на който изпълнителното дело
ще бъде прекратено (чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК). Посоченото кореспондира и с
материалноправния характер на възражението за давност, както и с компетентността на
съдебния изпълнител да се произнася единствено по процесуални възражения в рамките на
изпълнителния процес. На последно място, разликата между иска по чл. 124, ал. 1, предл. 3
ГПК и чл. 439, ал. 1 ГПК е видима дори в редакциите на двете разпоредби – съгласно чл.
124, ал. 1 ГПК „всеки може да предяви иск … за да установи несъществуването на правно
отношение или едно право, когато има интерес от това“, докато според чл. 439, ал.1 ГПК
„длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението“. Следователно, разликата между иска
по чл. 439 и по чл. 124, ал. 1 ГПК е в това, че с иска по чл. 439 ГПК може да се установява
не само несъществуването на едно право, но и липсата на правна възможност то да бъде
принудително осъществено правомерно поради липса на материални предпоставки за това
(каквато безспорно е давността).
Относно основателността на иска: Безспорно между страните по делото е, че на 15.09.2011 г.
е издаден изпълнителен лист по гр.д. 34066/2011 г. по описа на СРС, с който ищецът заедно
с още двама длъжници в условията на солидарност е осъден да изпълни задължения по
договор за кредит. Следва да се посочи, че по отношение на вземанията по договори за
кредит е приложим общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. Съгласно Решение №
28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290
ГПК „При договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема
на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
2
представлява частични плащания по договора. Поради тази причина е приложим общият
петгодишен давностен срок.“
При преценката дали е изтекъл давностният срок, следва да се вземе предвид дали са налице
обстоятелства, които да прекъснат течението на срока. От приложеното копие на изп. дело
№ 20118410407292 (7292/2011 г.) по описа на ЧСИ Н. М., рег. № . по КЧСИ е видно, че с
молбата за образуване на изпълнителното дело от 27.9.2011г. са поискани изпълнителни
действия. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Следователно в процесния случай
давността е прекъсната с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, като в
тази молба са поискани изпълнителни действие – 27.9.2011г. Спрямо ищеца не са
предприемани изпълнителни действия, поради което делото е перемирано по отношение на
него на 27.9.2013г. Съгласно ППВС № 3/18.10.1980 г. „след образуването обаче на
изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се
спира.“
Следва да се посочи, че относно въпроса „От кой момент поражда действие отмяната на
ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му?“ е образувано тълк.д. № 3/2020г., по което към момента
не е постановено тълкувателно решение.
Съдът намира, че отмяната на ППВС № 3/18.10.1980 г., поражда действие от датата на
обявяването на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г., като даденото в цитираната точка
на тълкувателния акт разрешение се прилага от тази дата. Това е така, защото ако
изпълнителното производство е било образувано преди постановяване на Тълкувателно
решение №2/26.06.2015г. взискателят не би могъл да съобрази поведението си с даденото от
него разрешение, защото от взискателя не може да се изисква активно поведение, което да
води до прекъсване на давността, при положение, че според действащата към него момент
задължителна практика давност не тече.
Перемпцията има правно значение за прекъсването на давността при действието на ППВС
№3/1980г., тъй като до обявяването му на изгубило сила на 26.6.2015г. с т.10 от ТР
№2/26.6.2015г. новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното
дело. /Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/.
Възможността вземанията по изпълнителния лист да се съберат принудително се погасява с
изтичане на 5-годишна давност. В случая след като спрямо ищеца не са искани и
предприемани изпълнителни действия след 27.9.2011г. делото се счита прекратено спрямо
него от 27.9.2013г. и от тогава тече давността за вземането. Същата по отношение на ищеца
е изтекла на 27.9.2018г., като в изпълнителното дело не се установява спиране и прекъсване
на давността. Поради това искът се явява основателен и следва да се уважи.
Относно разноските: При този изход на делото разноски се дължат на ищеца. По делото са
претендирани сумите от 1047 лв. – за заплатена държавна такса и 1315 лв – за адвокатско
3
възнаграждение. Съдът намира възражението на ответната страна за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение за неоснователно, доколкото
разноските за адвокатско възнаграждение са в рамките на минималния размер съгласно чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК се дължат разноски в пълен
размер, поради което съдът намира, че следва да му присъди разноски в размер на 2362 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. Г. ИЛ. с ЕГН **********, гр. С.
срещу „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1036, район „Оборище“, ул. „Московска“ №19, че е погасена по давност възможността
до бъдат събрани по принудителен ред сумите 15421,27 лв. главница, 35 лв. – заемни такси,
9514,45 лв. – лихва за забава за периода 06.02.2011 – 04.08.2011 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 05.08.2011 г. до окончателното ѝ заплащане, 499,01 лв. –
разноски за държавна такса на основание чл. 78, ал.1 ГПК и 699,71 лв. – разноски за
процесуално представителство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, по издаден изпълнителен
лист от 15.09.2011 г. по гр.д. 34066/2011 г. по описа на СРС, 29 с-в за събирането на които е
образувано изпълнително дело № 53/2021г. (№ 20217910400053) по описа на ЧСИ Т. В. – Н.,
рег. № . от КЧСИ, район на действие СГС.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК *********, да заплати съдебни разноски на ищеца Т. Г.
ИЛ. с ЕГН ********** в размер на 2362,00 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4