№ 27
гр. София, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Христинка Колева
Членове:Виктор Б. Чаушев
Анна Кофинова
като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно частно
наказателно дело № 20231100607054 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.
С определение ,от 19.10.2023г. по НЧД № 8087/2023г., Софийски
районен съд - Наказателно отделение, 132 състав , по реда на чл.306, ал.1, т.1
НПК е разгледал предложение от Софийска районна прокуратура за
групиране по отношение на Н. М. Н. на наложени й с влезли в сила съдебни
актове наказания, като е определил една група на съвкупност и е постановил
общо най-тежко наказание от една година и шест месеца „лишаване от
свобода”, като е увеличил така определеното общо наказание, на основание
чл.24 НК, с шест месеца и е постановил така определеното и увеличено общо
наказание да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. Със същото
определение съдът е приложил разпоредбите на чл.25, ал.2 и чл.59,ал.1 и ал.2
НК, приспадайки изтърпяната част от групираните наказания и времето на
нейното предварително задържане по тях.
Срещу това съдебно определение на районния съд е депозирана жалба
от служебния защитник на осъдената Н.. В жалбата на защитника се
претендира допуснато неправилно приложение на материалния закон,тъй
1
като районния съд необосновано е приложил разпоредбата на чл.24 НК. Иска
се от въззивния съд атакуваното определение да бъде отменено в тази му част
или да бъде намален размера на определеното от районния съд увеличение на
наложеното общо, най-тежко, наказание на осъдената Н..
В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция защитата
коментира липсата на предпоставките за приложение на чл.24 НК, а и на
необходимостта от увеличаване размера на определеното на Н. общо най-
тежко наказание „лишаване от свобода“ с шест месеца.
Осъдената Н. Н. иска общото й наказание да не бъде увеличавано.
В съдебно заседание прокурорът при СГП, участващ във въззивното
производство предлага определението на районен съд да бъде потвърдено,
като го намира за правилно и законосъобразно.
От събраните от първата инстанция и приобщени такива от въззивния
съдебен състав писмени доказателства се установява следното:
Н. Н. е била многократно осъждана/общо със четиринадесет съдебни
акта/, но предмет на анализ в настоящото производство следва да бъдат
наказанията, наложени й по НОХД 14393/2020г., НОХД 4318/2022г., НОХД
16196/2021г., НОХД 9520/2021г., НОХД 4461/2022г., НОХД 1644/2023г.,
НОХД 6939/2022г. и НОХД 12574/2021г.,всички по описа на СРС, тъй като
наложените по предходни шест наказателни производства наказания са били
изтърпени и не влизат в отношение на съвкупност, с посочените последни
осем осъждания.
Настоящият въззивен състав се съгласява с установената от първата
съдебна инстанция хронология,касаеща горните осем отделни наказания.
Анализът на относимите фактически обстоятелства - време на
извършване на престъпните посегателства и време на влизане в сила на тези
съдебни актове, аргументира позицията, че са налице предпоставките за
групиране на наказанията, наложени на Н. с цитираните по-горе осем
съдебни акта, а именно по НОХД 14393/2020г., НОХД 4318/2022г., НОХД
16196/2021г., НОХД 9520/2021г., НОХД 4461/2022г., НОХД 1644/2023г.,
НОХД 6939/2022г. и НОХД 12574/2021г., в какъвто смисъл е и
постановеното с контролирания първоинстанционен съдебен акт, тъй като
всяко едно от инкриминираните деяния е било осъществено преди да има
влязъл в сила съдебен акт, за което и да е от тях и поради това спрямо тях са
налице визираните в разпоредбите на чл.25 и чл.23 НК предпоставки.
Правилно районният съд е определил и наложил на осъдената Н. едно общо,
най-тежко, измежду отделните наказания по тези осем съдебни акта,
2
наказание „лишаване от свобода“ за срок една година и шест месеца. В
съответствие с разпоредбите на чл.25,ал.2 НК и чл.59,ал.1 и ал.2 НК
районният съд е приспаднал изтърпяната част от наказанията, наложени на Н.,
с горецитираните осем съдебни акта, както и времето,през което същата е
била задържана по тези наказателни производства.
Единствената критика, която защитникът на осъдената Н. отправя със
своята жалба , спрямо оспорения първоинстанционен съдебен акт е относно
становището на районния съд,че спрямо осъдената Н. са налице законовите
предпоставки на чл.24 НК, което го е мотивирало да увеличи определеното
на осъдената общо наказание „лишаване от свобода“ с шест месеца.
В съдебните производства за определяне на общо наказание решаващият
съд има възможност, а и задължение, да изследва престъпната деятелност на
осъденото лице, за да стигне до обосновано заключение относно размера на
необходимото общо наказание, което в най-голяма степен би способствало за
постигане целите, визирани в чл.36 НК спрямо него, като при необходимост
си послужи със законовия инструмент, предвиден в чл.24 НК,но единствено
тогава, когато най-тежкото от отделните наказания не е в състояние да ги
постигне. В конкретния случай, както това е констатирал и районния съд,
спрямо осъдената Н. са налице фактическите основания, налагащи
увеличаване на определеното й общо най-тежко наказание, тъй като характера
на престъпната й деятелност и демонстрираното от нея за продължителен
период от време незачитане на обществените порядки, извършвайки
множество общественоопасни деяния и след като е била обект на съответно
поправително и възпитателно въздействие в пенитенциарни заведения ,
сочат,че специалната превенция спрямо нея не може да бъде осъществена
успешно с изтърпяване единствено на наложеното й общо наказание
„лишаване от свобода“ в размер на една година и шест месеца. Поради това
депозираната от защитника на осъдената Н. и поддържана пред въззивния съд
жалба се явява неоснователна.
Настоящият въззивен състав споделя позицията на контролирания
първоинстанционен съд за наличието на предпоставките за приложение на
чл.24 НК спрямо Н. , базирайки се на наличните по делото данни за
множество предходни осъждания на Н. Н., извън разглежданите в настоящото
производство, големия брой и кратката темпорална отдалеченост между
престъпните деяния ,формиращи групата на съвкупност/а и между тях и
престъпленията,които не са обхванати от нея/ , обстоятелството,че някои от
тях са били осъществени от осъдената в условията на опасен рецидив – все
фактори, определящи Н. като лице с висока лична степен на обществена
опасност. Необходимо е да бъде посочено,че наказанията наложени на
осъдената Н. по всяко от коментираните по-горе наказателни производства са
били определени при съблюдаване изискванията на чл.54-55 НК в резултат
,на което решаващите съдилища по тези дела са изследвали въпроса за
наличието или липсата на многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността на Н. обстоятелства,съобразявайки се и с изтъкнатите пред
въззивния съд от служебния защитник на Н. аргументи от житейски и
социално-битов характер. В производство по чл.25;вр.чл.23 НК съдебните
3
състави не разполагат с процесуалната възможност да ревизират тези влезли в
сила съдебни актове, но това не е и необходимо. В тези съдебни
производства,както вече бе посочено по-горе, решаващият съд има
възможност, а и задължение, да изследва престъпната деятелност на осъдения
в мащаб, значително по-голям от този, ограничен в конкретно общ характер
наказателно производство, за да стигне до обосновано заключение относно
размера на възможно необходимото общо наказание, което в най-голяма
степен би способствало за постигане целите, визирани в чл.36 НК спрямо
всяко отделно осъдено лице, като при необходимост си послужи със
законовия инструмент, предвиден в чл.24 НК. В конкретния случай, както
съда посочи по-горе, предвид характера и обществената опасност на
установената по съответния ред продължителна и разнообразна престъпна
дейност на осъдената Н., спрямо нея са налице фактическите основания,
налагащи увеличаване на определеното й общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода“. Това обстоятелство сочи,че атакуваното определение
на СРС се явява правилно и законосъобразно и в тази му оспорвана от
защитата част. Въззивният съд следва да посочи и това, че определеното от
СРС увеличение от 6 месеца на това общо наказание спрямо Н. е определено
в адекватен, на установената обществена опасност на осъдената, размер и
необходим,за да способства в максимална степен за поправянето й, поради
което намаляването му би се явило необосновано.
Първоинстанционният районен съд законосъобразно е определил и
първоначалния режим за изтърпяване на така увеличеното наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 2 години. В този смисъл, спазвайки
императивните изисквания на чл.57,ал.1,т.2,б.Б ЗИНЗС, районният съд
правилно е определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на това
общо най-тежко и увеличено наказание „лишаване от свобода“.
Горните обстоятелства аргументират извода на настоящия въззивен
съдебен състав,че атакуваното определение на СРС е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Поради гореизложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
Потвърждава определение от 19.10.2023г. по НЧД 8087/2023г. по описа
на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 132 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5