№ 250
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110150478 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от ... против .... искове с
правно основание чл. 288 ТЗ вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД: за
сумата 13 671,39 лева, претендирана като авансово получена от .... сума по развален
договор № ../22.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
– 15.09.2022 г. до окончателното плащане, както и за сумата от 4 748,38 лева,
претендирана като неустойка по т. 26, ал. 1 вр. ал. 2, т. 2 от договор 255/22.12.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 15.09.2022 г. до
окончателното плащане.
Твърди се сключен на 22.12.2021 г. договор № .. с предмет „доставка и монтаж на
обзавеждане и оборудване за нуждите на Община – гр. ... и второстепенните
разпоредители с бюджетни средства по обособени позиции“. Според чл. 4, ал. 1 от
договора същият следвало да бъде изпълнен в срок до 20.02.2022 г. След подписване на
договора общината заплатила на ответното дружество авансово сумата от 14 245,14
лв., представляваща 50 % от стойност на договора. По договора следвало да бъдат
доставени общо 218 артикула, но ответното дружество доставило на ищеца едва 8 броя
мебели: 3 бр. офис стол, 1 бр. шкаф с колелца, 1 бр. секция и 3 бр. бюра, които били
платени от общината на ответника на 16.02.2022 г. Ответното дружество не доставило
останалите мебели в уговорения срок, поради което изпадало в забава на 01.04.2022 г.
С писмо от 08.07.2022 г. общината уведомила ответното дружество, че разваля без
предизвестие договор № ДОП-205/22.12.2021 г. и поканила дружеството в 14-дневен
срок да възстанови сумата от 13 671,39 лв. и да заплати неустойка по чл. 26, ал. 1 вр.
ал. 2, т. 2 от договора в размер на 4 748,38 лв. Писмото било получено от ответника, но
плащане не последвало.
От страна на ответника не е упражнено правото на отговор в законоустановения
срок по чл. 131 ГПК. В проведеното открито съдебно заседание от името на ответника
1
се оспорват предявените искове. Претендираната неустойка се счита за прекомерна. В
представената писмена защита поддържа, че неустойка за забава по развален договор
не се дължи, че същата е прекомерна и че ищецът е задържал представената гаранция
по договора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Фактическият състав на чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД включва първоначално наличие
на валидно правно основание за преминаване на материални блага от правната сфера
на едно лице в патримониума на друго лице и последващо отпадане на основанието,
което лишава получателя на благата от правно признатата възможност да задържи
полученото и същевременно поражда за престиралия право да получи обратно
даденото, за да се преодолее неоснователното обогатяване за чужда сметка.
В настоящия случай хипотезата на чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД е изпълнена.
Между страните не се спори и от представените доказателства се установява, че
на 22.12.2021 г. между ... в качеството на възложител и .... в качеството на изпълнител е
сключен договор № ...
От представеното по делото уведомление е видно, че на 08.07.2022 г.
възложителят е прекратил без предизвестие сключения между страните договор и е
поканил изпълнителя да възстанови авансово предоставените му средства в размер на
13 671,39 лв. след приспадане на приетите доставки, както и да му заплати неустойка в
размер на 4 748,38 лв. на основание чл. 26, ал. 1 вр. ал. 2, т. 2 от договора.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза и представените приемо-
предавателен протокол и платежно нареждане от 16.02.2022 г. е видно, че заплатените
от ищеца на ответника авансово суми по договор № ../22.12.2021 г. са в общ размер на
14 245,14 лв., като от така заплатената сума е приспадната сумата от 573,74 лв.,
представляваща цена за извършена доставка на 09.02.2022 г. на оборудване на
стойност 1 147,50 лв., а останалата част от цената на оборудването в размер на 573,76
лв. е преведена на ответника на 16.02.2022 г. Така заплатената от ищеца на ответника
авансово сума по договора възлиза на 13 671,40 лв.
Съгласно т. 1 и т.4.1от договора, изпълнителят следва да достави, монтира и
осигури гаранционно поддържане на обзавеждане съгласно приложение № 1 към
договора, в срок - 60 дни от датата на сключване на договора.
Съгласно чл. 2, ал. 1 за изпълнение на договора възложителят се задължава да
заплати на изпълнителя обща цена в размер на 23 741,90 лв. без ДДС или 28 490,28 лв.
с ДДС.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 възложителят заплаща на изпълнителя авансово
плащане в размер на до 50 % от стойността на договора в срок до 20 дни от датата на
сключване на договора.
Така в случая се установява първоначално възникнало валидно правно
основание за имущественото разместване – договор от 22.12.2021 г., в изпълнение на
който ищецът е заплатил на ответника авансово сумата от 13 671,40 лв. Поради
неизпълнение на задълженията по договора от страна на ответника, което не се оспорва
и се установява, ищецът с едностранно волеизявление е развалил договора, с което
основанието за задържане на сумата от 13 671,40 лв. от ответника е отпаднало и
същият дължи връщането й. Следва, че главният иск за възстановяване на авансово
2
платената от ищеца на ответника сума за е основателен и следва да се уважи в пълния
предявен размер от 13 671,39 лв.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно т. 26, ал. 1 от договора, при пълно неизпълнение изпълнителят дължи
неустойка в размер на 20 % от общата стойност на договора без ДДС, определена в чл.
2, ал. 1. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 2 от договора за целите на настоящия договор
страните считат, че е налице пълно неизпълнение на договорните задължения от
страната на изпълнителя, ако той допусне забава в изпълнението на доставката и
монтажа, надхвърляща с 30 дни уговорените срокове. Неоснователно е
възражението на ответника, че ищецът се е удовлетворил от задържаната гаранция.
Клаузата на т. 21, ал. 3 от договора регламентира право на ищеца да пристъпи към
задържане на гаранцията едва след решаване с влязло в сила съдебно решение на спора
относно неизпълнението на договора от страна на ответника, а обстоятелството, че
ищецът не е освободил гаранцията се дължи на неизпълнение на задълженията на
ответника по договора.
Видно е от чл. 26, ал. 1 вр. ал. 2, т. 2 от сключения между страните договор, че
страните са се съгласили да приравнят забавеното изпълнение, надхвърлящо с 30 дни
уговорените срокове на задължението на изпълнителя за доставка и монтаж на
обзавеждане, на пълно неизпълнение.
Съгласно разясненията в ТР № 1/27.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС когато
нищожността на правна сделка, респективно на отделни нейни клаузи, които са от
значение за решаване на правния спор, е видна от самата сделка, съдът е длъжен да се
произнесе в мотивите на решението си по нищожността и без да е направено
възражение от заинтересованата страна.
Тълкувайки клаузата за неустойка по чл. 26, ал. 2, т. 2 от договора с оглед
изразената воля на страните, съдът намира същата за нищожна като противоречива на
морала и добрите нрави. Клаузата предвижда санкция за изпълнителя въз основа на
едни единствен критерий - забава, продължила повече от тридесет дни след изтичане
крайния срок за изпълнение на договора. Страните са се дезинтересирали от вида и
броя на недоставените и монтирани мебели, като независимо дали е налице
неизпълнение в пълен, значителен или в незначителен обем спрямо уговорения, се
приема, че е налице пълно неизпълнение и определената санкция е в размер на 20 % от
стойността на целия договор. Стойността на договора е в размер на 23 741,90 лева без
ДДС / чл. 2, ал.1 от договора/, или всяко едно забавено изпълнение, продължило 30 дни
след крайния срок се санкционира с неустойка в размер на 4 748,38 лева. Горното сочи,
че дори и стойността на недоставените и немонтирани мебели да е далеч под тази сума,
изпълнителят дължи неустойката в пълен размер и забавеното изпълнение се третира
като пълно неизпълнение, без по своята правна същност задължението за доставка и
монтаж на мебели да е такова, което следва непременно да бъде изпълнено в определен
срок. Това създава предпоставки за неоснователно обогатяване на изправната страна за
сметка на неизправната, като санкционира забавеното изпълнение с фиксиран размер
на неустойката като за пълно неизпълнение, без да държи сметка за обема и стойността
на недоставеното обзавеждане. С оглед на изложеното което така уговорена, клаузата
за неустойка противоречи на морала и добрата търговска практика, в който смисъл е и
трайната практика на ВКС.
Предвид изложеното, претенцията за заплащане на неустойка в размер на 4 748,38
лева се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца 992,18 лв. (от общо сторени в размер на 1 336,79 лв. съдебни
3
разноски, от които: 736,79 лв. държавна такса, 400 лв. депозит за изготвяне на съдебно-
счетоводна експертиза 200 лв. юрисконсултско възнаграждение).
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА .... с ЕИК: .. да заплати на ... с БУЛСТАТ: *********, на основание чл. 55,
ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, сумата 13 671,39 лева – дължима като получена от .... по
развален договор № ../22.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска /15.09.2022 г./ до окончателното плащане, както и сумата 992,18
лева – съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ... против .... иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД - за
сума в размер на 4 748,38 лева, претендирана като неустойка по т. 26, ал. 1 вр. ал. 2, т.
2 от договор № ../22.12.2021 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4