№ 128
гр. Тетевен, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20254330100318 по описа за 2025 година
Предявен е установителен иск,за прогласяване нищожност на клаузи на договор за
кредит,съединен с иск за връщане на недължимо платена сума.
Ищцата твърди,че е сключила договор за кредит от №з с ответника за сумата от
500.00 лева,като в чл.5 от договора са посочени съответно годишен лихвен процент/ГЛП/ от
32,11% и годишен процент на разходите/ГПР/ от 37.49%
Съгласно договора след изтичане на неговия срок ищцата е следвало да върне 876.50
лева,като в тази сума са включени и следните такси:
-такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит в размер на 149.50
лева,
-такса за динамично плащане по кредита,в размер на 250.50 лева.
Ищцата излага,че сключеният договор е изцяло нищожен на основание
чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД,във в-ка с чл.22 от ЗПК,във в-ка с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,поради
неправилно посочване на ГПК.В чл.9 от договора са включени двата вида такси,които по
естественото си представляват такива за отпускане и усвояване на кредит,а на основание
чл.10а,ал.2 от ЗПК не е допустимо в договори за потребителски кредит да се уговарят такси
и комисионни за действия,свързани с усвояване и управление на кредита.
Посочените клаузи следва да бъдат включени в ГПР,което автоматично води до
неговото увеличаване,като ес има предвид че размера на двете такси е 400
1
лева.Следователно ГПР е неправилно посочен,по този начин се създава неяснота за
потребителя които точно суми ще се включат в ГПР и съответно колко ще се оскъпи
кредита.
Кредиторът е нарушил изцяло императивното правило на чл.11,ал.1,т.10,в-ка с
чл.19,ал.1 от ЗПК,търговецът е заблудил потребителя относно ГПР и е налице
неравноправност на уговорката относно размер на ГПР по смисъла на чл.143 от
ЗЗП.Нищожността на клаузата относно ГПР има за последица,съгласно чл.22 от
ЗПК,изначална недействителност на цялата кредитна сделка,а така също представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д,ал.1 и ал.1,т.1 от ЗЗП.
Това легитимира ищцата и правния интерес да иска връщане на сумата,заплатена за
възнаградителна лихва по договора за кредит,тъй като същият е нищожен и в този случай се
връща само това,което е получено.
Моли да бъде постановено решение,с което се прогласи недействителността на
договора за кредит,както и на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответника да и
заплати сумата от 31,24 лева,представляваща платена при липса на основание,ведно със
законната лихва,от датата на депозиране на исковата молба.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговорна исковата молба от
ответника,в който се излага,че твърденията в исковата молба са напълно неоснователни по
подробно изложени в отговора аргументи.Не отрича,че ищцата е заплатила възнаградителна
лихва по кредита в размер на 31,24 лева.
От представените по делото писмени доказателства се установява следното:
Приложен е Договор за кредит с номер MAX-з/.03.08.2022г,сключен между „Би Ен
Джи Кредит“-ООД-София и М. Х. Г. от град Тетевен,Лов.об.,при следните параметри:
размер на кредита-500.00 лева,погасителна вноска-57.65 лева,брой вноски-10,срок на
кредита-10 месеца,обща стойност на плащанията 576.50 лева,годишен процент на
разходите/ГПР/-37.49%,годишен лихвен процент-32,11%.
В чл.9,ал.1 и ал.2 от договора е отразено,че при кандидатстването
кредитополучателят е заявил желание за ползване на услуги „Бързо разглеждане на искането
му за кредит“ като паричната сума за услугата е 149.50 лева,както и услугата „Динамично
плащане на своя кредит“,която услуга е в размер на 250.50 лева.
В отговора на исковата молба ответникът признава заплащане от ищцата, по
договора за кредит,на сума в размер на 31,24 лева,представляваща заплатена
възнаградителна лихва.
При така описаната,макар и лаконична с оглед представените
доказателства,фактическа обстановка,се налагат следните правни изводи:
Предявени са за разглеждане обективно съединени в условия на евентуалност
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, и с правно основание чл. 55, ал. 1 от
2
ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на
между страните е сключен договор за кредит №MAX-з/03.08.2022Г., по силата на който
ответникът, в качеството на кредитор, се е задължил да предостави на ищцата, в качеството
на кредитополучател, сумата от 500.00 лева, която следвало да бъде върната на 10 броя
месечни вноски, всяка по 57.65 лева. Посочени са 32.11 % ГЛП,както и 37.49 % ГПР и обща
дължима сума по кредита от 576.50 лв.
Не е спорно, че сумата е усвоена.
В чл. 9, ал. 1 от договора е предвидено, че при кандидатстването за кредита
кредитоискателят изрично заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит
при условията на т. 7.3 от раздел V от ОУ, като дължимата парична сума за това била в
размер от 149.50 лева и се дължала на равни части през периода на кредита, съразмерно
добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита. В чл. 9, ал. 2
от договора е уговорено, че при кандидатстването за кредита кредитоискателят изрично
заявил желание да ползва динамично плащане по кредита при условията на т. 7.4 от раздел
V от ОУ, като дължимата парична сума за това била в размер от 250.50 лева и се дължала на
равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна
вноска от погасителния план по кредита.
С включването на тези такси, общата дължима сума по договора от
кредитополучателя възлиза на 976.50 лева.
От представените доказателства, а и предвид признанието на ответника, се
установява, че ищцата е погасила възнаградителна лихва в размер на 31,24 лева по договора.
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има
качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо същите следва да
бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, стига същите да не са свързани с усвояване и управление на кредита
(арг. ал. 2).
Таксата за бързо разглеждане на заявката за сключване на договор не попада в
приложното поле на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. На първо място, касае се за преддоговорно
поведение на кредитора, което е свързано с евентуално бъдещо усвояване на определена
кредитна сума, поради което попада в изключението на чл.10а, ал. 2 ЗПК. От друга страна, и
без специални математически знания, е видно, че размерът на тази такса в съвкупност с
договорната лихва и другите начислени по договора такси е в пряко противоречие с
нормативното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която норма ГПР на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.
Предвид това, съдът намира, че тази клауза е нищожна поради противоречието с
3
императивни законови норми.
Настоящият съдебен състав намира, че и таксата за динамично плащане, която не е
ясно какво представлява и за каква услуга се дължи, тъй като не е описана в договора, а ОУ
няма представени, също не попада в приложното поле на ал. 10а, ал. 1 ЗПК. Не може да се
приеме, че срещу тази такса (възнаграждение) се дължи поведение от страна на кредитора за
допълнителна услуга, като не е ясно и по какъв начин е определен размерът , респ. в какво
точно се изразява насрещното поведение на кредитора – арг. чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
Очевидно тези такси прикриват истинската им цел да служат за увеличение на
възнаграждението на кредитора за предоставения заем и да бъдат заобиколени
императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според който годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България.
Добавено към уговореното възнаграждение по договора, възнаграждението за
допълнителната услуга „динамично плащане“ несъмнено води до превишаване тавана на
ГПР, което от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това
възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане.
Съдът споделя изцяло довода на ищцовата страна и приема,ч„е в конкретния казус и
с оглед изложените съображения,се касае за недействителност-нищожност,изцяло,на
Договора за кредит,а не само на отделни негови клаузи.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 37.49, т. е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно – посочените такси за бързо разглеждане на искането и за
динамично плащане по кредита,които следва да се включат в общите разходи по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (в този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз
от 21 март 2024 г. по дело C-714/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски
районен съд).
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
4
В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е било обусловено
от ползването на посочените две такси.В частност настоящият съдебен съставэ приема, че с
уговорената за тези такси в договора за кредит се цели единствено осигуряването на
допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума - т.нар "скрита
възнаградителна лихва".
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва, която съгласно ПМС е в размер на 10 %,
или годишният размер на разходите не следва да надхвърля 50 % от предоставената по
кредита сума.
Съдът намира, че с разглежданите две такси се заобиколя правилото на чл. 19, ал. 4
ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. В
случая само размера на тези такси се равнява на размер а на отпуснатия кредит по
договаора.
С оглед гореизложеното, задължението за посочените две такси представлява разход
по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, който, в противоречие на правилото чл. 11, т. 10 от ЗПК,
не е включен в годишния процент на разходите, нито в общата сума на заема, дължима от
потребителя към деня на сключването.
Въпреки че формално в договора са посочени годишен процент на разходите и общ
размер на задължението, без включването в тях на обсъжданите такси, те не могат да
изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен
начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз
основа на което да вземе информирано решение за сключването му (така Решение № 261440
от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав и др.).
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
съдът приема, че макар формално договорът за паричен заем/кредит да покрива изискуеми
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото
съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя.
Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми
да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК.
В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената
сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.
5
22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК (в този смисъл
е константната съдебна практика/.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че процесният Договор за
потребителски кредит № MAX-з/03.08.2022г. . е изцяло нищожен.
Предвид констатацията за нищожност на процесните клаузи, основателна се явява и
претенцията по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за присъждане на заплатените от ищцата суми
като възнаградителна лихва по договора в размер на 31,24 лева.Съгласно чл.23 от ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
При този изход на делото и съгласно чл.78,ал.1 от ГПК,ответникът следва да заплати
на ищцата сторените разноски в производството,които съобразно представените
доказателства и списъка по чл.80 от ГПК са в общ размер на 2316.68 лева.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА,на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, за нищожен, Договор за кредит с номер
MAX_з,сключен на 03.08.2022 година между „Би Ен Джи Кредит“ООД-град София,с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,р-н
Изгрев,ул.“Незабравка“ №25,ет.5,представлявано от всеки двама от в и М. Х.
Г.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл.
ОСЪЖДА,на основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД от ГПК, „Би Ен Джи Кредит“-ООД-
град София,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,р-н
Изгрев,ул.“Незабравка“ №25,ет.5,представлявано от всеки двама от в , да заплати на М. Х.
Г.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл.,сумата от 31.24/тридесет и един лева и
двадесет и четири ст./лева,представляваща изплатена възнаградителна лихва по нищожен
договор за кредит.
ОСЪЖДА,на основание чл.78,ал.1 от ГПК, „Би Ен Джи Кредит“-ООД-град София,с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,р-н
Изгрев,ул.“Незабравка“ №25,ет.5,представлявано от всеки двама от в , да заплати на М. Х.
Г.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл.,сумата от 2316.68/две хиляди и шестнадесет
лева и шейсет и осем ст./лева,представляваща сторени разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване,пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
7