РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. гр. Хасково, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20255640200072 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от И. С. Г. от с. Царева поляна, обл. Хасково,
чрез адв. В. Ч. от АК - Хасково срещу Наказателно постановление № 24-1253-
003160 от 16.10.2024 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, и по чл. 183, ал. 4, т. 7,
предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 50 лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и са
отнети 10 контролни точки на основание наредба N Iз-2539 от 17.12.2012 г. на
МВР. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради
допуснати процесуални нарушения и нарушение на материания закон. Сочи
се, че били нарушение разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, чл. 42, т.
4-8 от ЗАНН, чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 – 7 оъ ЗАНН, без да се сочи в
какво конкретно се изразяват визираните нарушения. Твърди се, че
1
контролният орган бил съставил АУАН за нарушение, което не бил установил
към момента на проверката и при липса на съставомерност на изпълнителното
деяние. Неправилна била и правната квалификация и неправилно била
подбрана санкциониращата норма. Моли съда да постанови решение, с което
да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник – група в
Сектор „ПП“ при ОД на МВР Хасково. Претендира и присъждане на разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят И. С.
Г. от с. Царева поляна, обл. Хасково, редовно призован, не се явява. Чрез
упълномощения по делото процесуален представител – адв. В. Ч. заявява, че
поддържа подадената жалба, а в съдебно заседание, в което е даден ход по
същество не се явява и не представя писмени бележки по същество с оглед
предоставената възможност.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор „ПП”
при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по
жалбата и моли описаните в нея обстоятелства да не бъдат взети предвид, а
атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено. Възразява, при
условията на евентуалност, за прекомерност на направените от другата страна
разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността , и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 05.10.2024 г., в около 09:57 часа, жалбоподателят И. С. Г. управлявал
товарен автомобил марка „****”, модел „***“, с рег. № ****, държава
България, в град Хасково, по бул. „*****“, в посока към град Кърджали. По
същото време свидетелите Ж. К. И. и Т. И. П., двамата на длъжност „****“ в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, били на работа със
служебен автомобил и след като възприели движещия се товарен автомобил,
управляван от жалбоподателя, решили да го спрат за извършване на проверка
като за целта бил подаден сигнал. В хода на проверката било установено, след
2
проверка на документите на водача и тези, за моторното превозно средство, че
автомобилът бил управляван от жалбоподателя И. С. Г. от с. Царева поляна,
обл. Хасково, с него пътувал свидетелят Р. М. С. от същото село, а
жалбоподателят бил без поставен обезопасителен колан, с какъвто превозното
средство било оборудвано.
С оглед тези констатации от страна на контролните органи, срещу водача
И. С. Г. от с. Царева поляна, обл. Хасково бил съставен на дата 05.10.2024 г., в
негово присъствие, от свид. Ж. К. И. Акт за установяване на административно
нарушение, серия GA, № 1446013 за нарушение по чл. 137а, ал 1 от ЗДвП,
който жалбоподателят подписал, а в съответната предвидена графа, било
вписано, че няма възражения. Такива не са постъпили допълнително и в
рамките на законоустановения срок от връчване на акта, станало на същата
дата, според отбелязването в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка, като наложил процесната санкция за описаното
нарушение на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Ж. К. И. и Т. И. П.
относно обстоятелствата, свързани начина на извършване на проверката и
констатациите, до които са достигнали при установяване на
административното нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се
основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените
факти, включително и най – вече относно факта на извършваната от
жалбоподателя дейност по управление на моторно превозно средство и макар
да нямат ясен спомен кой от двамата точно е подал сигнал за спиране на
превозното средство, разполагат с такъв, че са възприели, че по време на
управлението му е бил без обезопасителен колан – пряко свид. Т. П. и
опосредено свид. Ж. И.. Възприемат се за достоверни показанията им и
относно процедурата по съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, тъй като са обективно и безпристрастно дадени
3
пред съда. Съдът дава вяра на изложеното от посочените двама свидетели и
показанията им се приемат за истинни и в частта относно качеството на
жалбоподателя на „водач“ на моторното превозно средство, спряно за
проверка, като за този факт, жалбоподателят всъщност не възразява, имащо
отношение към последващия въпрос за авторството на деянието, описано в
съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото
впоследствие въз основа на него наказателно постановление. Що се касае до
изложеното от свид. Р. М. С., то той без съмнение също има качеството
очевидец на разигралите се събития, разполага с ясен спомен за тях, който в
детайли пресъздава пред съда и показанията му се възприемат като
достоверни, но само в частта, че са пътували заедно с жалбоподателя и че
последният е имал качеството водач на моторното превозно средство, както и
за факта на извършване на проверка от контролните органи от състава на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково. В частта, в която заявява в
кой момент жалбоподателят бил свалил предпазния колан, показанията му не
кореспондират с кредитирани с доверие гласни доказателствени източници,
съдържащи се в показанията на непредубедени и незаинтерисвани от изхода
на делото свидетели, каквито са служителите на МВР – Ж. К. И. и Т. И. П.,
консолидирани от обвързващата доказателствена сила на съставения акт за
установяване на административно нарушение по ЗДвП.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории
M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. По силата на чл.
183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, наказва се с глоба 50 лв. водач, не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или
превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на
предпазен колан или носене на каска. Следователно, деянието, за което на
жалбоподателя е наложено административно наказание е обявено от закона за
наказуемо.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение,
съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
4
които да налагат отмяна на наказателното постановление на това конкретно
процесуално основание. Действително, не са допуснати нарушения на чл. 40
от ЗАНН, във връзка със съставянето на процесния акт за установяване на
административно нарушение в присъствие и връчването му лично на
жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото
съдържание, както и да направи възражения по него. Установи се също така в
хода на производството пред Районен съд – Хасково, че само единият измежду
двамата разпитани свидетели – Т. И. П. има ясен спомен лично, при това пряко
и непосредствено да е възприел управлението на превозното средство от
жалбоподателя И. С. Г. без обезопасителен колан, макар и двамата служители
на СПП при ОД на МВР – Хасково да са участвали в извършване на
проверката на документите, които водачът е представил. Изложеното, обаче,
по никакъв начин не обосновава само по себе си извод за допуснато
нарушение на процесуалните правила, очертани в разпоредбата на чл. 40 от
ЗАНН, още по – малко такова, което да се квалифицира като съществено
такова, каквото е актуалното виждане в практиката на съдилищата. Критерият
за това дали едно процесуално нарушение може и следва да се квалифицира
като съществено, както бе посочено, е този, основан на преценката дали с
допускането му се е стигнало до накърняване правото на защита на
жалбоподателя
Съставеният акт за установяване на административно нарушение
формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите
реквизити и конкретно на т. 3 и т. 4 от цитираната разпоредба – посочване на
дата и място на деянието и описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено. По този начин отправеното
административнонаказателно обвинение изначално е изградено на годна
основа на отправените твърдения досежно всеки един от основните признаци
на деянието – а именно управлението на МПС, което следва е ясно и
безпротиворечиво индивидуализирано, най – малкото за бъдат обезпечени
изводите на съд по същество дали то е от съответната категория и дали е
оборудвано с обезопасителни колани, както и датата и мястото, на които това
е станало. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е
издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, като следва
да се отбележи, че в процеса на ангажиране на административнонаказателната
отговорност не е допуснато процесуално нарушение, налагащо отмяна на
5
санкционния акт, без да се обсъждат доводи по същество.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление
дата и място жалбоподателят И. С. Г. е управлявал товарен автомобил марка
„****”, модел „***“, с рег. № ****, държава България, за което превозно
средство няма спор, че е категория N1, съгласно чл. 149, ал. 3, б. „а“ от ЗДвП,
без да използва обезопасителен колан, след като е установено, че е било
оборудвано с такива.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна
признаците на състава на административно нарушение по чл.183, ал.4, т.7, вр.
чл.137а, ал. 1 от ЗДвП, за което на жалбоподателя е ангажирана отговорността,
както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия
орган. Същото е извършено виновно от дееца при наличието на пряк умисъл,
тъй като той е съзнавал общественоопасния му характер и като правоспособен
водач е следвало да изпълни задължението си, предвидено в разпоредбата на
чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, чиито адресат се явява и не попада в категориите, за
които е предвидено изключение по чл. 137а, ал. 2 ЗДвП. От събрания
доказателствен материал се установи от субективна страна умисълът за
извършване на административното нарушение, каквато е единствено
възможната в случая форма на вина. Освен това, изискването е ползването на
обезопасителен колан да става при упражняване на правно – регламентираната
дейност по управление на МПС, по време на която именно, неизпълнението на
това задължение е било констатирано и установено от контролните органи и
водачът е съзнавал нейното осъществяване.
Предвид изложеното, в съответствие с материалния и процесуалния
закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание цитираните
по - горе разпоредби. Законодателят не е предвидил възможност за
съобразяване на размера на предвиденото наказание „Глоба”, като размерът на
наложената глоба съответства на материалния закон и предвидено в
приложимата санкционна разпоредба. В останалата част, с която на основание
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР на жалбоподателя са отнети общо
10 контролни точки за нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП
6
наказателното постановление няма санкционен характер, тъй като отнемането
на контролни точки не съставлява административно наказание по смисъла на
ЗАНН, а се явява последица от извършеното нарушение, т. е. поставено е в
зависимост от влизане в сила на наказателното постановление, с което е
наложено административно наказание.
С оглед тези съображения съдът възприема подадената жалба за
неоснователна, поради което същата ще следва да бъде оставена без уважение,
а атакуваното с нея наказателно постановление - потвърдено.
Мотивиран така, Хасковския районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1253-003160 от
16.10.2024 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
7