Р Е Ш
Е
Н
И
Е № 266
гр.
ВРАЦА, 02.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в
публичното заседание на 27.09.2017
г., в състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
МАРИЯ АДЖЕМОВА
в
присъствието на секретар ВИОЛЕТА ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от
съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 406 по описа за 2017 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на К.П.В. *** против Решение № 289/31.05.2017 г. по гр.д.№
5264/2016 г. на Районен съд-Враца в частта, в която са отхвърлени предявените
против И.Е.Г. иск за репариране на неимуществени вреди над уважената част от 1
000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева и иск за репариране на
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
02.08.2014 г.
Във
въззивната жалба се твърди, че обжалваният съдебен акт е необоснован. Излагат
се доводи, че имуществените вреди, са свързани с извършена от ответника Г.
кражба на ел.таблото на ищеца В., за което са налице неопровержими
доказателства, с оглед на което следва да бъдат признати разходите за ел.табло,
предпазител, кабели и за сателитна телевизия. Въззивникът развива съображения
относно незаконосъобразността на изключването му от кооперацията и твърди, че
ако същото не е било организирано от ответника чрез заплахи и лъжи и ако
последният не е бил откраднал ел.таблото, то е нямало да претърпи и
имуществените вреди от развалянето на месото. Поддържа, че претендираните
неимуществени вреди трябва да му бъдат изплатени в пълен размер, тъй като
продължава да търпи болки и страдания, а здравословното му състояние се влошава
непрекъснато. Сочи, че през последните 3 години страда от безсъние, придружено
с главоболие, нервност и напрегнатост, бърза умора и затруднено дишане, липса
на желание за работа и апетит, зачестяване на настинки и възпаления на горните
дихателни пътища, поява на различни алергични реакции, мускулни крампи и
непостоянни стойности на кръвното налягане. Посочва също, че през последните
три-четири месеца е отключил ново заболяване, което е наложило и лечение в
болнично заведение. Обобщава, че всички тези заболявания говорят за срив на
имунната система, което е тежко и продължително увреждане на здравето.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от И.Е.Г., чрез пълномощника си адв.С.Г., в
който оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Навежда доводи, че районният съд е постановил
съдебния си акт съобразно събраните по делото доказателства и е направил
законосъобразни правни изводи. Изтъква, че от събраните доказателства се
установява, че ел.захранването на ищеца е прекъснато по решение на УС на ЛОК
"Лиляшка могила", впоследствие ищецът е изключен с решение на ОС на
същата кооперация. Сочи, че тези решения не са атакувани и са влезли в законна
сила, с оглед на което въззиваемият само ги е изпълнил и не е налице
противоправност в действията му, пораждаща отговорност за настъпили вреди.
Поддържа, че ищецът не е доказал и причинна връзка между действията на
ответника и съответното увреждане като елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане.
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на
срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се
произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Районен
съд-Враца е сезиран с обективно съединени искове на К.П.В. *** против И.Е.Г. от
с.гр., както следва:
- иск за
сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания;
- иск за репариране
на имуществи вреди, изразяващи се в следното: плащания по договор за сателитна
антена в размер на 235 лева; стойността на 80 кг развалено свинско месо в
размер на 560,00 лева; стойността на 20 кг развалено козе месо в размер на
120,00 лева; стойността на 10 кг развалена сланина в размер на 25,00 лева;
стойността на 10 кг развалена карантия в размер на 30,00 лева.
В исковата
молба се твърди, че с влязла в сила присъда ответникът е осъден за това, че на
02.08.2014 г. в района на Врачанските лозя, чрез нанасяне на удари с юмруци в
областта на главата на ищеца му е причинил временно разстройство на здравето.
Ищецът твърди, че вследствие на побоя е получил стрес, отключил се е диабета
му, влошила се е сърдечната му дейност, не може да спи спокойно и постоянно е в
напрежение. Посочва, че освен това през м.09.2015 г. ответникът е прекъснал
ел.захранването на вилата на ищеца, вследствие на което последният се е
принудил да ползва сателитна антена, лишен е от осветление, от възможността да
слуша радио и да зарежда мобилния си телефон и да ползва ел.уреди и
ел.инструменти. Твърди се, че лишаването му от електричество е довело и до
изхвърляне на хранителни продукти от фризера. Ищецът поддържа, че вследствие
тези действия на ответника е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, както и имуществени вреди, изразяващи се в стойността на
сумите, които заплаща за сателитна телевизия и в стойността на разваленото месо,
което поражда за него правен интерес от предявяване на искове за репарирането
им.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника И.Г., който оспорва предявените
искове. Признава обстоятелството, че е осъден, но навежда доводи, че присъдата
е за лека телесна повреда по чл.130,
ал.2 НК, в резултат на която са причинени само болки и страдания, но не и
разстройство на здравето. Посочва, че ищецът не е ангажирал доказателства в
подкрепа на твърденията си за влошено здравословно състояние от причинените
телесни увреждания. Счита, че не е налице причинна връзка между извършеното от
него деяние и твърдените от ищеца стрес и здравословни проблеми. Оспорва иска
за неимуществени вреди и по размер, като твърди, че е завишен и не съответства
на критериите на чл.52 ЗЗД. По отношение претенцията за имуществени вреди
ответникът не оспорва обстоятелството, че е било прекъснато ел.захранването на
вилния имот на ищеца, но твърди, че това е станало по решение на Общото
събрание на ЛОК "Лиляшка могила" вследствие неизпълнение на поетите
от ищеца задължения към кооперацията. Посочва, че е осъдил ищеца за клевета във
връзка с твърденията му за неправомерно прекъсване на ел.захранването.
След като
обсъди събраните пред двете инстанции доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, настоящият съдебен състав
приема за установено от фактическа страна следното:
От
приложеното по делото заверено копие от Присъда № 23/20.04.2016 г. по нчхд № 1199/2015
г. на ВРС се установява, че ответникът И.Г. е признат за виновен в това, че на
02.08.2014 г. около 17.30 ч. в района на Врачанските лозя м.”Лиляшка могила”, чрез
нанасянето на удари с юмруци в областта на главата на ищеца К.В. му е причинил оток и кръвонасядане на клепачите на дясното
око, драскотини на носа, кръвонасядане на горната устна и цепнатина/рагада/ на
долната, както и оток в окосмената част на главата - временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, поради което му е наложено административно наказание ”глоба” в размер на
1 000 лв. С присъдата ответникът е признат за невинен в това да е нанесъл
на ищеца ритници в областта на тялото и е оправдан по това обвинение. Тази
присъда е потвърдена с Решение от 10.11.2016 г. по внчхд № 256/2016 г. на ВОС.
Между страните не се спори относно обстоятелството, че
електрозахранването във вилата на ищеца, находяща се в района на Врачанските
лозя, е било прекъснато. Спорни са въпросите кога и по чия вина е станало това.
За установяване на твърденията си, че ответникът е спрял електрозахранването
в имота му и вследствие на това са настъпили
вреди, ищецът е ангажирал гласни доказателства. Доведените от ищеца свидетели Л.К. и М.Г., които са
съседи на ищеца на лозе, установяват, че ищецът е гледал прасе, което е заклал
през м.януари 2015 г. Свидетелката К. твърди, че токът на ищеца е бил спрян
няколко месеца след това, поради което ищецът е дал част от месото за
съхранение на свой съсед, а друга част е опитал да консервира в буркани, но то
вече не е било хубаво, тъй като е стояло много време извън хладилника. Свидетелката
Г. пък твърди, че токът на ищеца е бил спрян на 17.09.2014 г., т.е. преди да
бъда заклано прасето, поради което ищецът е дал част от месото на сина си, а друга
част - на съсед да го
сложи във фризера си именно защото нямал ток в имота си. Същата свидетелка
заявява, че таблото на ищеца е било свалено през нощта и не са видели кой го е
свалил.
В подкрепа на твърденията си, че прекъсването на ел.захранването на ищеца
е станало не по негова вина, а след решение на Общото събрание на
Лозаро-овощарска кооперация ”Лиляшка могила”, ответникът е ангажирал писмени и
гласни доказателства, от които се установява следното:
На 18.05.2013 г. е проведено Общо събрание на кооперацията, на което от
който е видно, че ответникът е избран за председател на Управителния съвет и
е упълномощен да представлява
кооперацията пред ”ЧЕЗ Електро България”. На събранието е приет и устав на
кооперацията, съгласно който същата е сдружение на живущите и притежаващи имоти
в м.”Лиляшка могила” край гр.Враца лица и има за цел поддържане и експлоатация на изградената електропреносна
мрежа. В чл.8, ал.5 от устава е отразено, че членовете на кооперацията имат
задължение да осигурят за своя сметка конкретно посочени материали, необходими
за монтаж на електромерните табла на стълбовите отклонения. Протоколът и
инкорпорирания в него устав са подписани от 54 бр. кооператори.
На
18.09.2014 г. ищецът е присъединен временно /до 23.09.2014 г./ към
електропреносната мрежа, видно от съставения и подписан от него протокол. В
този протокол е посочено е задължението му да осигури материали за постоянно
присъединяване - метално табло, електромер, автоматичен предпазител и
проводник, с описани конкретни изисквания към материалите. На 25.09.2014 г. е
извършено посещение от ответница И.Г., в качеството му на председател на
кооперацията, и от още двама кооператори на вилния имот на ищеца с цел
постоянно присъединяване към електропреносната мрежа, собственост на
кооперацията. При това посещение е констатирано, че К.В. не е осигурил за
собствена сметка посочените в протокола за временно присъединяване материали и
отказва достъп на екипа до стълбовото отклонение, намиращо се в двора му, с
което е нарушил задълженията си по чл.8 и чл.10 от устава на кооперацията. При
тези констатации Управителният съвет е взел решение за прекъсване електрозахранването
на ищеца и спиране на членските му права до свикване на Общото събрание. На
12.10.2014 г. на проведено извънредно общо събрание на ЛОК е било взето решение
ищецът да бъде изключен като член.
Тези
обстоятелства се установяват от приложените към отговора на исковата молба
заверени копия от протоколи от 18.05.2013 г., 18.09.2014 г., 25.09.2014 г.,
12.10.2014 г., както и от показанията на доведените от ответника и разпитани
пред районния съд свидетели Г.И. и С.М..
С влязла в
законна сила присъда от 21.03.2016 г. по нчхд №195/2015 г. на ВРС, заверено копие от която е приложено като
доказателство по делото, К.В. е бил признат за виновен в това, че за времето от
15.09.2014 г. до 26.01.2015 г., при условията на продължавано престъпление, чрез
предоставяне на жалби, сведения и четива на живущите в м.”Лиляшка могила” и
чрез оставянето им на павилиона на автобусна спирка ”Еделвайс”, е разгласил
позорни обстоятелства и приписал престъпление по отношение на ответника, в
качеството му на представител на обществеността - председател на ЛОК”Лиляшка
могила”, по повод изпълнение на службата му, поради което му е било наложено
наказание глоба в размер на 5 000 лв., както и обществено порицание. С
присъдата ищецът е осъден да заплати на ответника 5 000 лв. обезщетение за
причинените неимуществени вреди. Тази присъда е потвърдена с Решение от 21.07.2016 г. по внчхд №158/
Пред
настоящата съдебна инстанция ищецът е ангажирал нови писмени доказателства. От
приетите като доказателства епикризи от "Първа частна МБАЛ-Враца"
ЕООД и от Специализирана болница за продължително лечение на белодробни
болести, гр.Роман се установява, че след постановяване на първоинстанционния
съдебен акт ищецът е бил на болнично лечение в периода от 12.06.2017 г. до
15.06.2017 г. с диагноза "Синдром на дразнимото черво с диария" и в
периода от 19.08.2017 г. до 01.09.2017 г. с диагноза "Двустранна
пулмофиброза". Представени са и
амбулаторни листове от 16.08.2017 г. и
от 18.09.2017 г., от които е видно, че е
извършил консултации при специалисти във
връзка с белодробно заболяване и с хипертонично сърце без сърдечна
недостатъчност.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.45 ЗЗД и имат за предмет
репариране на претърпени вреди от непозволено увреждане .
За да е налице този правен институт, ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на следните предпоставки: противоправно деяние на ответника, настъпила от това
вреда за него и причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния
резултат.
От събраните
по делото доказателства се установи, че с влязла в сила присъда ответникът И.Г.
е признат за виновен в това, че на 02.08.2014 г. около 17.30 ч. в района на
Врачанските лозя м.”Лиляшка могила”, чрез нанасянето на удари с юмруци в областта
на главата на ищеца К.В. му е причинил оток
и кръвонасядане на клепачите на дясното око, драскотини на носа, кръвонасядане
на горната устна и цепнатина/рагада/ на долната, както и оток в окосмената част
на главата - временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Този съдебен
акт, съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК, е задължителен за гражданския съд
относно факта на извършеното деяние от ответника, противоправността на това деяние и
виновността на ответника. От събраните по делото доказателства може да бъде
направен извод и за претърпени от ищеца неимуществени вреди, представляващи
болки и страдания вследствие причинените му телесни увреждания. Ето защо настоящият
съдебен състав намира, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността
на ответника по чл.45 ЗЗД за репариране на вреди, произтекли от това
противоправно деяние на ответника.
По отношение
на другото, посочено в исковата молба, деяние на ответника, а именно -
изключване на ел.захранването във вилния имот на ищеца, въззивният съд намира,
че не са доказани предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорност на
ответника за непозволено увреждане. На първо място не е доказано, че
електричеството на ищеца е прекъснато лично от ответника. Дори и да се приеме,
че прекъсването е извършено по нареждане на И.Г. в качеството му на председател
на ЛОК "Лиляшка могила", то липсват доказателства за противоправност
на това деяние. Тъкмо напротив, от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че прекъсването на електричеството на ищеца В. е извършено след
констатация, че същият не е изпълнил задълженията си по чл.8 от Устава на ЛОК
"Лиляшка могила" за осигуряване на конкретно посочени материали,
необходими за монтажна електромерните табла на стълбовите отклонения, след
взето решение от Управителния съвет на кооперацията за прекъсване на
електрозахранването му и след взето решение от Общото събрание на кооперацията за
изключването му като член-кооператор. Изложените и поддържани пред двете
съдебни инстанции доводи на ищеца, че решението за прекъсване на
електрозахранването и за изключването му е незаконосъобразно и манипулирано
биха могли да бъдат изтъквани единствено в производство по обжалване решението
на Общото събрание на кооперацията, каквото обаче няма данни да е било
проведено от К.В.. При липсата на доказателства за извършено от ответника
противоправно изключване на електрозахранването, като елемент от фактическия
състав на непозволеното увреждане, настоящият съдебен състав намира, че не са
налице предпоставки за ангажиране отговорността му по чл.45 ЗЗД за това деяние,
поради което не следва да бъдат обсъждани и настъпили неимуществени и
имуществени вреди от прекъсването на електрозахранването във вилния имот на
ищеца.
В обобщение
на изложеното, въззивният съд намира, че на репариране подлежат единствено
неимуществени вреди, настъпили от причинената от ответника Г. лека телесна
повреда на ищеца В.. Спорен между страните е въпросът относно размерът на
дължимото обезщетение. Вложеният в разпоредбата на чл.52 ЗЗД обществен критерий за
справедливост не е абстрактно понятие, а изисква справедливото
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди при съобразяване с
конкретните правнорелевантни обстоятелства. Това означава, че съдът следва да определи паричен еквивалент на
болките и страданията с оглед конкретната фактическа обстановка за всеки
отделен случай. В конкретния случай при обсъждане на всички
допустими и относими към спора доказателства може да бъде
направен извод за реално претърпени физически болки и страдания от
ищеца единствено от причинените му телесни увреждания
вследствие противоправното поведение на ответника. При определяне размера на
обезщетението следва да се вземе предвид вида на физическите травми, а именно -
оток и кръвонасядане на клепачите на
дясното око, драскотини на носа, кръвонасядане на горната устна и
цепнатина/рагада/ на долната, както и оток в окосмената част на главата,
като бъде отчетено обстоятелството, че тези увреждания са причинили на ищеца само неопасно за живота му
временно разстройство на здравето. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства не се доказват по никакъв начин твърдените от ищеца психически
страдания, както и влошаване на здравословното му състояние като следствие от
причинената му от ответника лека телесна повреда. Пред настоящата съдебна
инстанция се представят медицински документи, от които се установява, че след
приключване на първоинстанционното производство ищецът е приет и лекуван в
болнични заведения с диагнози "Синдром на дразнимото черво с диария"
и "Двустранна пулмофиброза". По никакъв начин обаче не може да бъде изведена
причинна връзка между тези заболявания, диагностицирани през 2017 г. с
извършеното от ответника деяние през 2014 г. Ето защо настоящият съдебен състав
приема, че справедливият размер на обезщетението за претърпени от противоправното
поведение на ответника неимуществени вреди възлиза на 1000,00 лева, а в
останалата част искът за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Изцяло като
неоснователен следва да бъде отхвърлен и иска за обезщетяване на претърпени
имуществени вреди, поради посочената по-горе в мотивите липса на доказана
противоправност като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Като е
достигнал до същия краен извод, районният съд е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден в обжалваната му част, в която претенцията
за неимуществени вреди е отхвърлена над размер от 1 000 лева до пълния
претендиран размер от 20 000 лева, а претенцията за неимуществени вреди е отхвърлена
изцяло.
С оглед
изхода на спора, на въззиваемия И.Г. се дължат направените пред настоящата
съдебна инстанция деловодни разноски. От приложения списък по чл.80 ГПК и
договора за правна защита и съдействие се установява, че разноските включват
договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00 лева.
Въззивникът е направил възражение за прекомерност на това възнаграждение, което
настоящият съдебен състав намира за основателно. При обжалваем интерес от 19
970 лева, минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен съгласно
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза приблизително на 1130,00 лева. Доколкото
делото е без фактическа и правна сложност,
настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.78, ал.5 ГПК следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в посочения минимален размер.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 289/31.05.2017 г. по гр.д.№ 5264/2016 г. на Районен съд-Враца в
обжалваната част, в която са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените
от К.П.В. против И.Е.Г. иск за репариране на неимуществени вреди над уважената
част от 1 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева и иск за репариране
на имуществени вреди.
ОСЪЖДА К.П.В.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.Е.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 1130,00
лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........