Р Е Ш Е Н И Е
№260412/11.2.2021г.
гр.Варна 11.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание
проведено на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№8595/2019г.
и за да се произнесе взе придвид следното:
Ищецът „И.“ ЕООД сочи, че през 2014г. ответното дружество „К.Г.“ ЕООД е зевело срещу „Е.-п.п.“ АД иск с
правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за
сумата от 1 930.59лв. платена без основание по издадена от ответника
фактура №**********/09.11.2011г., като по исковата молба е образувано
гр.д.№9787/2014г. на ВРС, но в хода на производството по същото първоначалният
ищец е прехвърлил вземането си на „И.“ ЕООД макар делото да е продължило между
първоначалните страни по него. Твърди се, че претенцията е била уважена, като
на 3.12.2018г. в полза на „К.Г.“ ЕООД е издаден изп.л.
за събиране на сумата.
Ищецът сочи, че на 23.12.2014г. между „К.Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД е подписана
спогодба-анекс за продажба на вземания сред които и описаното по-горе, като „К.Г.“
ЕООД се е задължило в 14 дневен срок да предаде на настоящия ищец „И.“ ЕООД
издадения за събиране на вземането изпълнителен лист, но това не се е случило и
до настоящия момент. „И.“ ЕООД сочи, че на 8.05.2019г. е получило покана от „Е.-п.п.“ АД от която е установило, че това дружество на свой ред
е било поканено на 25.04.2019г. да изпълни доброволно задължение по изп.д.20197180400221 по поиса на
ЧСИ с номер 718, като делото е за събиране на коментираното по-горе вземане,
като се е установило, че изп.д. е образувано не по
искане на „К.Г.“ЕООД, а по искане на „П.м.“ ЕООД. Сочи се, че ищецът е
установил, че „К.Г.“ ЕООД е сключило с „П.м.“ ЕООД договор за цесия в който
умишлено е посочена дата предхождаща с два дни датата на сключване на договора
за цесия между „И.“ ЕООД и „К.Г.“ ЕООД. Сочи се, че действията по цедиране на вземането в полза на „П.м.“ ЕООД са извършени с
цел увреждане на интересите на ищеца, тъй като „К.Г.“ ЕООД в чл.8 от договора
за цесия от 23.12.2014г. изрично е гарантирало, че е собственик на вземането и
се е задължило да не го прехвърля на трети лица. Ищецът „И.“ ЕООД счита, че
надлежно е придобил вземането срещу „Е.-п.п.“ АД по силата на договор за цесия от 23.10.2014г. и след уведомяването на
длъжника станало на 26.10.2014г. намира, че е единствен кредитор на „Е.-п. П.“ АД. Ищецът сочи,
че за него не съществува друга възможност да защити правото си на кредитор по
силата на цесия на „Е.-п. П.“ АД освен да
предяви установителен иск срещу „К.Г.“ ЕООД, „П.м.“
ЕООД, като сочи, че третия ответник „Г.Г.Г.Е.“ЕООД е
подписал договора за цесия от 23.12.2014г. в качеството си на солидарен длъжник
поради което насочва иска си и срещу него. Моли се, да се приеме за установено
по отношение на всеки един от ответниците, че ищецът
е титуляр на право на вземане в размер на 1 930.59лв. платена без
основание стойност на коригирана потребена ел.енергия
по издадена от „Е.-п. П.“ АД фактура №**********/09.11.2011г.
прехвърлено от „К.Г.“ ЕООД на „И.“ ЕООД с договор за цесия от 23.10.2014г. за
която сума е издаден изп.л. от 3.12.2008г. по
гр.д.№9787/2014г., на 21 състав на ВРС и да се присъдят сторените по делото
разноски.
Ответникът „К.г.“ ЕООД в срока по чл.131 от ГПК е подал възражение в което
сочи, че признава, че е водило дело срещу „Е.-п. П.“АД за посочената
сума, че искът е бил уваже, че в негова полза е
издаден изпълнителен лист, че е прехвърлил вземането си в полза на „П.м.“ ЕООД
на 21.10.2014г., като последното е образувало изпълнително дело за събиране на
вземането.
Ответника твърди, че се е разпоредил с вземането и поради това не
претендира да е негов носител. Сочи, че процесното
право е признато като такова в полза на „К.Г.“ ЕООД и поради разпоредбата на
чл.226, ал.3 от ГПК решението има обвързваща сила и за ищеца. Сочи си че ищецът
няма интерес от предавения иск срещу този ответник,
тъй като последният безспорно се е разпоредил с вземането в полза на трето
лице. Твърди се, че ищецът следва да предяви осъдителен иск, тъй като претенцията
е за вземане. Сочи се, че с покана от
2.07.2018г. отправена до „И.“ ЕООД всички сключени между последното дружество и
ответника договори на 23.10.2014г. са развалени. Сочи се, че това, че ищецът е
уведомил първи длъжника за извършена в негова полза цесия не оборва и не
обезсмисля факта, че ответника е цедирал спорното
вземане първо в полза на „П.М.“ ЕООД. Сочи се, че договора за цесия от
23.12.2014г. е сключен между ищцовото дружество и „К.г.“
ЕООД чрез пълномощник за последното дружество, като това лице е създало и
контролира ищцовото дружество, като се твърди че
сключваните сделки са били с цел източване на дружеството ответник. Сочи се, че
е на лице верига от свързани чрез родниство и
зависимости лица, констатирани в рамките на гр.д.№12008/2018г. на ВРС като с решението
по същото са приети за нищожни „всички сключени между „К.г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД
сделки“, като техният вид и обем не се споменават от ответника. Сочи се, че
мотивите на съда по посоченото решение имат „доказателствена сила както за
страните по делото така и за трети лица“. Сочи си също така, че договора за
цесия от 23.12.2014г. е нищожен по неясни причини.
Ответника „П.м.“ ЕООД в срока по чл.131 от ГПК също е подал отговор в който
се навеждат възражения за неоснователност на претенцията идентични с тези на
ответника „К.г.“ ЕООД.
Третото ответно дружество „Г.г.г.Е.“ ЕООД не е
открито на заявения пред ТР адрес и не е депозирало отговор.
Съдът намира, че предявените искове намират правното си основание в чл.124,
ал.1 от ГПК.
По делото липсва спор между страните относно фактическата обстановка, като
тя се установява в посочения от ищеца смисъл и от представените от него
доказателства-договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. с който
ответника „К.Г.“ ЕООД прехвърля на ищеца вземанията си за сума в размер на
1 930.59лв. представляваща платена от В.Йорданова в полза на „Е.-п п“ АД без основание стойност на коригирана непотребена ел.енергия за периода от 9.05.2011г. до
4.11.2011г. за обект с аб.№** и кл.№**, като е
посочено, че „К.г.“ ЕООД е завело дело за събиране на вземането си към момента
на прехвърляне на правото си. Договора съдържа и изявление което може да се
разглежда като извънсъдебно признание за неплатежоспособност на дружеството,
тъй като в чл.4 от договора е записано, че то не е в състояние да заплати
задължения по договора за цесия с първоначалния носител на вземането и
разноските по водене на делото.
Съгласно представеното уведомление от „К.г.“ ЕООД до „Е.-п. П.“ АД от
23.10.2014г., първото дружество е уведомило акционерното дружество за извършена
цесия на 198 бр. вземания сред които под №128 е записано и вземането предмет на
настоящия спор. От друга страна от представената покана от „Е.-п. П.“ АД до „И.“ ЕООД е
видно, че дружеството изпращач уведомява получателя, че е получило покана за
доброволно изпълнение за процесната сума по изп.д.№20197180400221 образувано по молба на „П.м.“
ЕООД като взискател
за посоченото вземане, като взискателя се легитимира
като такъв по силата на договор за цесия от 21.10.2014г. и се кани ищеца да се
конституира в изп.производство. „И.“ ЕООД е подало
молба по изпълнителното дело за конституиране в качеството му на взискател. По повод направеното искане ЧСИ е отговорил със
свое писмо изх.№8259/13.05.2019г., като е посочил, че ищеца е представил
договор за цесия с дата по-късна от датата на договора за цесия с който „П.м.“
ЕООД се легитимира като взискател.
Посоченият от ЧСИ договор е представен по делото като от съдържанието му се
вижда, че на 21.10.2014г. „К.г.“ ЕООД е прехвърлило на „П.м.“ ЕООД вземане
срещу „Е.-п.п.“ АД за процесната сума възникнало на вече посочените
по-горе основания. Представено е и уведомително писмо от „К.Г.“ ЕООД с което то
уведомява длъжника по прехвърленото вземане за извършеното прехвърляне, като
писмото е получено от адресата на 20.01.2015г. съгласно извършеното отбелязване
върху представения документ. „К.г.“ ЕООД е отправило до ищеца „И.“ ЕООД писмо
за разваляне на договорите за цесия сключени между дружествата на 23.10.2014г.
връчено на адресата на 17.12.2018г.
Представен е договор за прехвърляне на вземане от 21.10.2014г. сключен
между „К.г.“ ЕООД и „П.м.“ ЕООД в който е обективирано
прехвърлянето на процесната сума.
В хода на производството са събрани копия от договор за прехвърляне на
вземане от 28.04.2014г. с който В. Й. е продала вземането си на „К.г.“ ЕООД и копие от спогодба анекс от
23.12.2014г. с която „К.г.“ ЕООД, „И.“ ЕООД и „Г.г.г.Е.“
ЕООД с цел уреждане на отношенията си по повод 198бр. договори за цесия в който
„К.г.“ ЕООД сред които и договора за спорното вземане, като в същата
спогодба-анекс изрично е посочено, от „К.г.“ ЕООД в чл.8, че е собственик на
вземанията и е поето задължение да не се прехвърлят на трети лица.
Ответника „Г.г. г.Е.“ ЕООД е записан в договора като солидарен длъжник.
Предвид изложеното съставът намира, че спорът се свежда до това кое от
двете прехвърляния на процесното вземане е доказоно като първо-това от 23.10.2014г. с което „К.г.“
ЕООД прехвърля вземането си на „И.“ ЕООД или това от 21.10.2014г. с което
отново „К.г.“ ЕООД прехвърля същите вземания на „П.м.“ ЕООД. Настоящия ищец на
практика с предявяването на иска си за установяване, че е носител на правото на
вземане и изложените твърдения в тази насока е оспорил датата на съставяне на
договора от 21.10.2014г. При това положение следва да се приложат правилата за
оспорване на частен документ нямащ обвързваща съда доказателствена сила, като
съгласно разпоредбите на чл.181, ал.1 от ГПК относно датата си на съставяне той
има достоверност за трети лица каквото е и ищеца от деня на заверката му, от
деня на смъртта или от настъпване на физическа невъзможност да бъде подписан от
лице което го е подписало. При това положение следва да се приложат правилата
за доказване предвидени в чл.193 от ГПК и доколкото оспорения документ не
съдържа подписа на представител на ищеца следва, че доказателствената тежест
пада върху ответниците. Последните не са провели
доказване в тази насока, като следва да се има предвид, че отправените от тях
уведомителни писма до длъжника „Е.-п. П.“ АД не
представляват „друг факт“ установяващ по безспорен начин предхождащо го
съставяне на документа още повече, че от представените копия от поставените
върху писмата печати на адресата „Е.-п. П.“ АД се установява,
че писмото с което се уведомява за по-ранната цесия тази от 21.10.2014г. е
получено едва на 20.01.2015г., която дата е следваща датата и на втората цесия.
От друга страна изявлението за разваляне на договори за цесия направено от
„К.г.“ ЕООД и към „И.“ ЕООД връчено на 17.12.2018г. според състава не може да
породи правен ефект, тъй като на първо място в него не са посочени конкретните цесионни договори които както е видно от доказателствата
между страните са десетки с една и съща дата, а на следващо място липсват наведени
твърдения за основанието поради което се прави изявление за разваляне. „К.г.“
ЕООД е отправило с по-ранна дата покана до ищеца за изпълнение в срок от 14 дни
на задълженията му по цесионни договори които отново
са посочени само като брой – 297бр., сочейки че не е получило сумите които му
се дължат от „И.“ ЕООД по тези договори.
Воден от горното съставът приема, че „К.г.“ ЕООД е прехвърлило по
законосъобразен начин своето вземане от 1 930.59лв. в полза на ищеца „И.“
ЕООД с договор за цесия от 23.10.2014г. поради което същото принадлежи и по настоящем на посоченото търговско дружество и предявеният
иск следва да бъде уважен.
Предвид извода за основателност на претенцията и направеното искане ответниците общо следва за заплатят на ищеца сумата от
631.66лв. сторени по делото разноски.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „И.“ ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление *** и ответниците
„К.г.“ ЕООД, ЕИК**със седалище и адрес на
управление ***0, „П.м.“ ЕООД ЕИК*** с адрес на
управление *** и „Г.г.г.Е.“ ЕООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление ***, че ищцовоот
дружество е носител на вземане за сумата от 1 930.59лв. представляваща
платена без основание стойност на коригирана потребена
електрическа енергия по издадена от „Е.-п. П.“ АД фактура №**********/9.11.2011г.
прехвърлено от ответника „К.г.“ ЕООД на „И.“ ЕООД с договор за цесия от
23.10.2014г. за което има издаден изпълнителен лист, на осн.
чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА „К.г.“ ЕООД, ЕИК** със седалище и
адрес на управление ***, „П.м.“ ЕООД ЕИК** с адрес на управление *** и „Г.г.г.Е.“ ЕООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление *** да заплатят общо на „И.“ ЕООД, ЕИК**със седалище и адрес на управление *** сумата от 631.66лв. сторени по
делото разноски, на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: