№ 3830
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20211100510519 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 18.06.2021 г., гр.д. 28679/2020 г., СРС, 69 с-в отхвърля
предявения от В. Х. Г. срещу Столична дирекция на вътрешните работи
осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2
ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 680 лв., представляваща
възнаграждение за извънреден труд, положен в периода от 01.07.2017 г. до
31.06.2020 г., формиран като разлика между положен от ищеца нощен труд и
преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2020 г. до
окончателното плащане и осъжда ищеца да заплати на ответника сумата от
100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца В. Х. Г.. Счита, че
празнотата в законодателството относно начина за определяне на
допълнителното възнаграждение на държавни служители в МВР, може да се
преодолее чрез приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Иска се отмяна на решението и
1
постановяване на друго, с което да се уважи искът.
Въззиваемият – ответникът по иска Столична дирекция на вътрешните
работи оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5,
т. 2 ЗМВР (ред. изм. и доп. ДВ. бр. 81/14.10.2016 г.).
Безспорно е, че страните са обвързани от служебно правоотношение, по
силата на което ищецът В. Х. Г. заема при ответника Столична дирекция на
вътрешните работи длъжността „командир на отделение“, група „Охрана на
обществения ред“, сектор „ОП“ към 03 РУ СДВР през процесния период
01.07.2017 г. - 31.06.2020 г.
Според съдебно-счетоводната експертиза, ищецът работи по месечни
графици на дневни и нощни 12-часови смени, при сумарно отчитане на
работното време. През исковия период 01.07.2017 г. - 31.06.2020 г. изработва
169 броя нощни смени, или 1 352 часа нощен труд, от които 676 часа за
2
положени през часовия интервал 19 ч. – 22 ч. и 1 352 часа за положени между
22 ч. и 6 ч. При съобразяване на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата и след приравняване на нощния труд в
дневен труд, общият брой изработени часове възлиза на 1 561, 28. След
преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143 и съпоставяне с
нормативно определения брой часове за тримесечие, изработеното възлиза на
209,28 часа извънреден труд, за който се дължи възнаграждение от 1 548,76
лв.
Съобразно чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (приложима ред. изм. и доп. ДВ. бр.
81/14.10.2016 г.) работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени.
В приложимата ред. изм. и доп. ДВ. бр.81/14.10.2016 г., чл. 187, ал. 1
ЗМВР предвижда, че нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица.
Според чл. 187, ал. 3 ЗМВР (приложима ред. изм. ДВ, бр. 14/2015 г.,
изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г.) работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-
часови смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова
смяна е по изключение. Поради спецификата на дейността в Медицинския
институт на МВР може да се определя и 6-часова смяна. При работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.
Напълно неприложима към процесния период 01.07.2017 г. - 31.06.2020
г. е новата разпоредба на чл. 187, ал. 4 ЗМВР (обн. ДВ, бр. 60/07.07.2020 г.),
действаща през последващ период. След като нейната регламентация, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал. 1, проявява действие
за в бъдеще, не следва да се кредитира заключението по делото, основано на
изчисления именно по същия ред. По тези съображения, неприложимо нито
3
пряко, нито по аналогия е допълнението към чл. 187, ал. 7 ЗМВР (предишна
ал. 6, изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., последно изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила
от 01.01.2021 г.), според което работата извън редовното работно време до
280 часа годишно се компенсира с допълнително възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, като
извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Следва да се съобрази формираната практика на ВКС, обективирана в
решение № 197/07.10.2019 г., гр. д. 786/2019 г., ВКС, IV г.о. и решение №
55/07.04.2015 г., гр. д. 5169/2014 г., ВКС, ІІІ г.о., според която при работата на
смени (дежурства) работното време на държавните служители в МВР се
отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение
на ЗДСл или КТ и конвертиране на часовете труд положен през нощта в
дневни часове с коефициент 1,143.
Предвид изложеното, в случая не могат да се прилагат субсидиарно
издадените по приложение на Кодекса на труда подзаконови нормативни
актове, а именно следните наредби:
В чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. се е
предвиждало, че при сумарното отчитане на отработеното време общият брой
часове положен нощен труд между 22:00 часа и 06:00 часа за отчетения
период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. Наредбата не е действаща през
процесния период, като отменена преди него с Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,
режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители
в МВР. От своя страна, тази Наредба е отменена с Решение №
8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (обн. ДВ 59/29.07.2016 г.)
и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн. ДВ 60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.).
Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение.
4
Според чл. 3, ал. 3 на последните две наредби, служителите в МВР може
да полагат труд през нощта между 22:00 часа до 06:00 часа, като работните
часове не следва да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, т.е.
хипотезиса на разпоредбите съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Наредбите,
обаче не уреждат изрично преизчисляване на часовете нощен труд с
определен коефициент.
Въз основа на изложените мотиви, неприложим е чл. 9, ал. 2 от Наредба
за структурата и организацията на работната заплата, според който при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Делегиращата разпоредба на чл. 187, ал. 9 ЗМВР (приложима ред. изм. и
доп. ДВ. бр.81/14.10.2016 г.) предвижда, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Съобразно т. 1 от Заповед № 8121з- 791/28.10.2014 г. и Заповед №
8121з-1429/23.11.2017 г., издадени от Министъра на вътрешните работи, за
всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща
допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лв. Според т. 5,
допълнителните възнаграждения по т. 1, 2 и 3 се отчитат в часове и се
изплащат след представяне в съответните финансови звена на протокол-
приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от Наредбата № 8121з-
407/11.08.2014 г., съответно приложение № 6 към чл. 31 от Наредба № 8121з-
776 от 2016 г.
В този смисъл, положеният нощен труд, доколкото е в рамките на
установеното работно време от 8 часа не се явява извънреден труд, както в
случая, поради което следва да се заплаща като нощен по определената в
Заповедта на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка, т.е. липсва
твърдяната от ответника празнина в нормативната уредба. Този извод
кореспондира с приетото в решение на СЕС, втори състав, от 24.02.2022 г.,
че чл. 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС допускат определената в
5
законодателството на държавата членка нормална продължителност на
нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако
такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий,
т.е. свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна на тази цел.
Предвид обстоятелството, че размерът на възнаграждението за положен
нощен труд е определен от работодателя именно по реда на посечените
заповеди на Министъра на вътрешните работи, искът по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (ред. изм. и доп. ДВ. бр. 81/14.10.2016 г.) за сумата 1
680 лв., представляваща разликата над начисленото за положен от ищеца
нощен труд, преизчислен с коефициент 1,143, следва да се отхвърли като
неоснователен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди.
Въззиваемият на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл.
25, ал.1 НЗПП има право на сумата 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.06.2021 г., гр.д. 28679/2020 г., СРС, 69 с-в.
ОСЪЖДА В. Х. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******,
вх. ******* ап. 62 да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи,
със седалище гр. София, ул. „******* I“ № 5 сумата 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7