ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 255
гр. ХАСКОВО, 10.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО в закрито заседание на десети август през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20225600600417 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243 ал. 8 от НПК.
С Определение № 173/17.05.2022г. постановено по ЧНД № 437/2022 г. на Районен съд –
Хасково, е потвърдено Постановление от 27.04.2022г. на Районна Прокуратура - Хасково, за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 762/2021г. по описа на РУ МВР–
Хасково.
Недоволен от определението е останал адв.К., който като преупълномощен повереник на
пострадалия Г. К. Х., го обжалва в срок с оплаквания за неправилност и необоснованост. В
жалбата се твърди, че от събраните на досъдебното производство доказателства се
установило, че на 03.12.2018г. В. Р. нанесъл удар с юмрук в челюстта на Г.Х. от който
последния загубил за кратко съзнание, паднал на земята и счупил ладиевидната кост на
дясната си китка, като така Р. му причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от
НК. При тези обстоятелства вместо да се предприемат действия по привличане на Р. към
наказателна отговорност за деянието по чл.129 от НК, Районна Прокуратура - Хасково
неоснователно прекратила наказателното производство приемайки липсата на деяние, който
извод се споделил от първоинстанционният съд. С жалбата се иска отмяна на определението
и потвърденото с него постановление на РП – Хасково и връщане на делото с указания, за
правилното приложение на закона.
Възражение против частната жалба не е подавано.
Хасковският Окръжен Съд, като провери изцяло правилността на обжалваното
определение, по посочените в жалбата оплаквания, събраните доказателства и служебно
намира, че жалбата е допустима но неоснователна.
1
Досъдебното производство е образувано с Постановление на РП-Хасково от 30.08.2021г.
и водено за престъпление по чл.129 ал.1, вр. ал.2 от НК – за това, че на 02.12.2018г. в гр.Х. е
причинена средна телесна повреда на Г. К. Х., изразяваща се в счупване на дясната
ладиевидна кост, довело до трайно затруднение в движението на дясната му ръка.
На досъдебното производство няма привлечен обвиняем.
От събраните доказателства е установено, че св.Г. К. Х. и св.В. И. Р. били роднини и
съседи, отношенията им не били добри. Майката на св.Р. ползвала сим - карта издадена на
св.Д. Х. – сестра на св.Х.. Задълженията по картата не били платени и през месец декември
на 2018г. св. Х. отишъл до дома на св.Р. за да поиска изплащането им, последния тогава
отказал да ги плати, като това било сторено по- късно. Според показанията на св.Х. при
отиването му тогава /декември 2018г./ до дома на св.Р., последният го ударил два пъти по
лицето от което Х. паднал на земята и не помнел известно време какво се случило. По –
късно почувствал болка в дясната си ръка, на следващият ден отишъл на лекар, било му
извършено образно изследване и след това бил в гипс за около 60 дни, поради счупване на
кост на ръката. В същата насока са и показанията на св.Х. Х. – сестра на св.Х. която завила,
че била очевидец на случило се, както и тези на св. Д. Х.а която посочила, че видяла брат си
на земята не и момента в който Р. го ударил. От своя страна в показанията си св.Р. не
отрекъл, че във връзка с финансовите задължения по повод сим картата, през декември
2018г. св. Х. дошъл до домът му да иска парите, но посочил, че тогава св. Х. се държал
агресивно и посегнал да го удари поради което св.Р. заявил, че му ударил шамар като
отрекъл от това св.Х. да е падал на земята. В същата насока са и показанията на св. М. Д.
живееща на семейни начала със св.Р., която посочила, че също била очевидец на случилото
се. Впоследствие при проведените очни ставки, св.Р. и св.Д. отрекли първия да е удрял св.Х..
На 21.07.2021г. - след повече от две години, св. Х. подал жалба в РП – Хасково против св.Р.,
в която описал изложеното в показанията си за счупването на ръката му, като в тях заявил и,
че подал жалбата защото св.Р. искал да ремонтира домът си / явно през 2021г./ и му бил
нужен достъп през двора на св.Х., който не му го дал, двамата се скарали и св.Р. го ударил и
му счупил носа. По жалбата била извършена предварителна проверка и след нея образувано
досъдебното производство. В хода на проверката, на 06.08.2021г. св. Х. бил прегледан от
съдебен лекар в УМБАЛ – Пловдив, за което е издадено Съдебно медицинско удостоверение
№ 858/ 2021г. от д-р Т. Според удостоверението, при прегледът на св.Х. не били установени
видими травматични увреждания по тялото и крайниците. При прегледът от св. Х. били
представени и рентгенография № 968/03.12.2018г. на дясна гривнена става сочеща за
фрактура на ладиевидната кост с гипсова имобилизация, както и амбулаторен лист №
2725/13.05.2021г. издаден от д-р Г. с отразена същата диагноза - счупване на ладиевидната
кост на китката, а като анамнеза - че травмата била получена при побой през 2019г. и Х.
лекуван консервативно с гиспова имобилизация 80 дни. В удостоверението съдебният лекар
отразил, че поради изминалия период от време заключението се базирало на медицинската
документация от която се установявало, че на св. Х. било причинено счупване на дясната
ладиевидна кост наложило имобилизация на десния горен крайник, а увреждането било
2
възможно да се получи по начин и време съобщени от Х., при падане от собствен ръст с
отворена дясна длан. В същата насока е и заключението по назначената на досъдебното
производство Съдебно медицинска експертиза по писмени данни № 282/21г. на д-р Е.,
изготвена въз основа на същите медицинските документи, в която вещото лице отразило и,
че въпросното счупване на ладиевидната кост довело до трайно затруднение в движението
на дясната ръка на Х. за повече от 30 дни - т.е е средна телесна повреда по смисъла на
чл.129 от НК. На досъдебното производство бил разпитан и ортопеда д-р Г. издал
амбулаторния лист който посочил, че прегледал св. Х. след като преди това бил прегледан
от друг лекар който не установил счупването, то се установило след снимката и Х. бил в
гипсова имобилизация. За причината за счупването и датата му, св.Г. не изложил конкретни
обстоятелства.
При така установените факти прокурорът намерил, че събраните доказателства са
противоречиви и недостатъчни за повдигане обвинение на Р. или на друго лице, приета е и
липса на доказателства за престъпна деятелност свързана с причиняване на телесна повреда
на Х. както и, че с оглед изминалия период от време до сезирането на прокурора и
влошените му отношения с Р., Х. инициирал образуването на досъдебното производство. С
тези доводи е прието, че деянието не е извършено и на осн. чл.24 ал.1 т.1 от НПК
наказателното производство по досъдебното производство, е прекратено.
Постановлението е обжалвано от св.Х. чрез повереникът му, пред РС – Хасково със
същите доводи изложени и във въззивната жалба и е поискана отмяната му и връщане
делото на прокурора, със задължителни указания за приложението на закона. Съдът в
производство по реда на чл.243 ал.5 от НПК, след излагане на установените при
разследването факти приел, че освен показанията на св.Х. и сестрите му, на които
противостоят показанията на св.Р. и св.Д., липсват други доказателства сочещи, че през
декември 2018г. св.Р. причинил на св.Х. твърдяната телесна повреда, а предвид изминалия
период от време, събирането им е невъзможно. С тези доводи постановлението на прокурора
за прекратяване на наказателното производство е потвърдено.
Настоящата инстанция споделя изводът на първоинстанционният съд. Това е така защото
в случая от събраните доказателства и заключението на вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза е установено, че счупването на ладиевидната кост на дясната ръка
на св.Х. покрива обективния признак на средната телесна повреда по смисъла на чл.129 от
НК, както и, че е възможно да се получи при падане от собствен ръст с отворена длан на
ръката по описания от Х. начин. Същевременно в медицинската документация е налице
противоречие относно времето на травмата, като в издадения амбулаторен лист от 2021г. за
който св.Х. заявил, че е препис, в графата „Анамнеза“ е отразено, че травмата е получена
през 2019г. след сбиване, а рентгенографията на която е отразено счупването, е от
03.12.2018г. При това положение и след като при прегледът от съдебния лекар д-р Т. през
2021г. не са констатирани травми по тялото и крайниците на св.Х., е неясно кога е
настъпила въпросната травма на ръката. Дори да се приеме, че това е станало на датата
отразена на рентгенографията, то относно механизма и авторството на причиняването й
3
правилно е приетото от първата инстанция, че освен показанията на св. Х. и двете му сестри,
които са заинтересовани, а на изложеното от тях противостоят показанията на св.Р. и св.Д. -
също заинтересовани, липсват други доказателства установяващи безспорно, че Р. причинил
на Х. въпросната телесна повреда. Достоверността на показанията на Х. и близките му се
дискредитира и от това, че подаването на жалбата до прокурора е сторено след повече от две
години и е продиктувано от влошените му отношения с Р., а изминалия период от време на
практика е довел до изчерпване на възможността за събиране на други доказателства
необходими за установяване на обективната истина. Тук следва да се посочи, че изцяло е
самостоятелна преценката на прокурора дали да привлече конкретно лице като обвиняем за
конкретно престъпление и съдът не може да му дава указания в тази насока. Съгласно
разпоредбата на чл.219 ал.1 от НПК обаче, привличането на обвиняем към наказателна
отговорност на досъдебното производство се извършва единствено след събиране на
достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършването на
престъпление от общ характер, явно такъв извод в случая от събраните възможни
доказателства на разследването не може да се направи и правилно първоинстанционният съд
е потвърдил постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.
Предвид изложеното обжалваното определение се явява правилно, обосновано и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на осн. чл.243 ал. 8 от НПК, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 173/ 17.05.2022г., постановено по ЧНД № 437/ 2022г. по
описа на Районен съд – Хасково.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4