№ 41
гр. С. , 02.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на втори юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Евгения Т. Генева
Васил А. Василев
като разгледа докладваното от Васил А. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20211800500355 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от З. А. З.,ЕГН **********, с
адрес: гр. E.П., с. М. против срещу Определение № 188 от 04.03.2021 г. по
гр.д.№421/20г. на РС-E.П.,с което съдът като е приел,че не е местно
компетентен да разгледа делото е прекратил производството по същото и го
е изпратил на Районен съд – Р. по компетентност.Подържа се в частната
жалба,че обжалваното определение е незаконосъобразно,поради което се иска
същото да бъде отменено.Подържа се,че в случая съдът е допуснал
процесуално нарушение като е приложил чл. 105 ГПК, тъй като в чл. 127, ал.
2 СК е уредено специално правило относно местната подсъдност на дела с
предмет спор относно упражняване на родителски права, което изключва
приложението на общото правил и според което компетентен да се произнесе
по този вид спорове е районният съд по местожителство на детето към
момента на подаване на исковата молба, а не районният съд по
местожителство на ответника, както неправилно е приел съдът.В § 1, т. 15 от
Допълнителните разпоредби на Закона за закР. на детето се съдържа легална
дефиниция на понятието настоящ адрес на дете, според която това е адресът,
на който детето пребивава. Към момента на подаване на исковата молба, по
1
която е образувано горепосоченото гражданско дело, детето В.З. З. е живяло в
дома на жалбоподателя , намиращ се на адрес гр. E.П., с. М., ул. „С.Г.“ № 9,
който попада в съдебния район на Районен съд - E.П.. Според трайната
съдебна практика на ВКС за местоживеене или настоящ адрес на детето се
счита мястото, на което фактически пребивава към даден момент. Същото
ВКС се приема в Определение № 193 от 30.04.2019 г. по ч. гр. д. № 1494/ 2019
г.: „Приетото от въззивния съд е в противоречие с трайната практика на ВКС
, съгласно която за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо
местопребиваване към момента на предявяването на исковата молба при
споровете за местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с него и издръжката му, в което съдебно
производство основната цел е закР.та на интересите именно на детето.
Определянето на специална местна подсъдност по тези спорове, изключваща
общата такава по чл. 105 ГПК, респ. чл. 112 ГПК, е обусловено именно от
тази цел, поради което и при изясняване на понятието настоящ адрес на
детето следва да се държи сметка за неговото пребиваване, което е свързано и
с последващите процесуални действия по разглеждането на спора. Този
извод, съобразен с § 1, т. 15 от ДР на Закона за закР. на детето, не
противоречи на уредбата в ЗГР - съгласно чл. 94, ал. 1 настоящ адрес е
адресът, на който лицето живее, а заявяването му, предвидено в чл. 96, ал. 1, и
срокът за това по чл. 99, ал. 1 се явяват последица от факта на
местоживеенето на определен адрес, а не необходима предпоставка за
определянето му. Липсата на заявление за промяна на настоящия адрес не
променя установения факт на живеене на детето на определен адрес,
определящ се като настоящ такъв. “Подържа се,че в момента адресната
регистрация на детето е с постоянният му адрес в гр. Р.,поради това,че
същата била променена с едноличното решение на майката.Поради това се
иска обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за
разглеждане в Районен съд - E.П..
Ответницата по жалбата е представила отговор,в който подържа,че
обжалваното определение е правилно и законосъобразно,поради което се иска
същото да бъде потвърдено.Подържа се,че ответницата майката на детето-че
Н. Ж. П. и детето В.З. З. живеят в гр. Р., ул. Р. № 3. Последните са
регистрирани там по постоянен и настоящ адрес, съгласно удостоверенията за
постоянен и настоящ адрес, които са приложени съм отговора.Подържа се,че
съгласно разпоредбата на чл.105 от ГПК, компетентен да разгледа настоящето
2
производство е PC – Р. като и съгласно специалната разпоредбата за
компетентност на съда, който следва да разгледа спора е PC - Р., поради
обстоятелството, че местоживеенето на детето е в гр. Р. и такова то е било и
към момента на подаване на исковата молба.Подържа се,че детето живее в
гр.Р. от 13.03.2020г. , където родителите на майката имали къща с двор като
майката уведомила бащата,че може да посещава сина си и да осъществява
лични контакти с него.На 02.07.2020г., жалбоподателя взел детето В. З. от
дома му в гр. Р. като го отвел със себе си в гр. E.П.. Бащата не е върнал
детето на адреса му в 20:00 часа, както е следвало по съдебно решение, а го
отвел със себе си. Последният е заявил на по-късен етап, че ще упражнява
летния си режим на контакти, като е следвало да върне детето на 16.07.2020г.,
но и тогава не е върнал детето. Било образувано дело за актове на домашно
насилие- гр.д. № 638 /2020г. по описа на PC - Р., по което била издадена
Заповед за незабавна защита от 23.07.2020г., с която бе указано на З.З. да се
въздържа от извършване на домашно насилие, били взети мерки по ЗЗДН, с
които било забранено на последния да приближава майката и детето, адреса
им гр. Р. и било определено местоживеенето на детето да бъде на адреса на
майката. На основание на издадената заповед Н.П. със съдействието на РУ -
гр.E.П. и ДСП -гр. E.П., взела детето от бащата на 24.07.2020г., като се
върнала на адреса си в гр. Р., където междувременно се е установила да
живее с детето.Подържа се,че детето е било взето от бащата, за да упражни
той своя летен режим на контакти, след изтичането, на който без основание е
задържал насила детето при себе си,като това обстоятелство не може да бъде
възприето за местоживеене, установяване или пребиваване на детето на
адреса на бащата в бъдеще или дългосрочен план. Подържа се,че
жалбоподателя е знаел, че задържа детето неоснователно при себе си, а
упражняването на режим на контакти също не може да се възприеме, като
установяване на фактическо пребиваване на детето.Детето било временно на
адреса на баща си - за упражняване на режим на контакти, а след неговото
неоснователно задържане са взети всички мерки за защита и детето се е
върнало на установеният си адрес в гр. Р.,поради което е недопустимо да се
възприеме, че в режимът на контакти с бащата е възникнал факта на трайна
промяна на местоживеенето и пребиваването на детето. Това следва и от
данните по делото, че детето временно е пребивавало на адреса на баща си и
независимо, че целта на неговият баща е била да промени трайно
местоживеенето на детето, то този факт не е съществувал в действителност -
детето е било взето от адреса на бащата посредством компетентните органи
на 24.07.2020г., на която дата е била подадена и исковата молба в PC - E.П.,по
която е образувано делото.
Поради това се иска обжалваното определение да бъде потвърдено.
Софийският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и
съдържащите се в делото доказателства, намира следното:
3
Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по делото пред РС-E.П. е образувано по искова молба
от настоящия жалбоподател против Н.Ж. П. от гр.С. за промяна на
родителските права по отношение на детето В. З. установени с решение по
гр.д.№29694/16г. на СРС.Молбата е мотивирана с трудностите,които ищеца
срещу от страна на ответницата във връзка с осъществяване на личните
контакти с детето.
От страна на ответницата е постъпил отговор на исковата молба,в който
същата подържа,че РС-E.П. не е местно компетентен да разгледа
спора,поради това,че същата и детето живеят и са адресно регистрирани в
гр.Р.,поради което компетентен да разгледа делото е РС-Р..Подържа се,че
детето и майката живеят от 13.03.20г. в гр.Р..На 02.07.20г. бащата взел детето
от дома му в гр.Р. и го отвел при себе си в гр.E.П..Впоследствие бащата
заявил,че ще упражнява правото си на летни контакти с детето и ще го върне
на 16.06.20г. но и тогава не го върнал.Във връзка с актове на домашно
насилие било образувано гр.д. № 638 /2020г. по описа на PC - Р., по което
била издадена Заповед за незабавна защита от 23.07.2020г., с която бе указано
на З.З. да се въздържа от извършване на домашно насилие, бяха взети мерки
по ЗЗДН, с които било забранено на последния да приближава майката и
детето, адреса им гр. Р. и било определено местоживеенето на детето да бъде
на адреса на майката. На основание на издадената заповед Н.П. със
съдействието на РУ - гр.E.П. и ДСП -гр. E.П., взела детето от бащата на
24.07.2020г., като се върнала на адреса си в гр. Р., където междувременно се
е установила да живее с детето.С отговора били представени многобройни
доказателства във връзка с изложението в отговора.Със заповед за незабавна
защита от 23.07.20г. на РС-Р. било определено местоживеенето на детето да
бъде на настоящия адрес на майката в гр.Р..Обстоятелството,че детето живее
в дома на баба си и дядо си в гр.Р. се установява и от исковата молба,по която
е образувано делото.
С обжалваното определение първоинстанционния съд е уважил
4
направеното възражение за местна неподсъдност като е прекратил
производството по делото и е изпратил същото на РС-Р. по компетентност.
Софийският окръжен съд в настоящия му състав счита,че обжалваното
определение е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде
потвърдено.Съгласно чл.127,ал.2 от СК ако родителите не постигнат
споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес
на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.Съгласно § 1, т. 15 от
Допълнителните разпоредби на Закона за закР. на детето "настоящ адрес на
дете" е адресът, на който детето пребивава. В настоящия случай адресът ,на
който детето е пребивавало към датата на предявяване на иска е адресът в
гр.Р..Това обстоятелство не се и оспорва в исковата молба,по която е
образувано делото.Обстоятелството,че последните няколко дни преди
предявяване на исковата молба детето се е намирало при ищеца-настоящ
жалбоподател на друго основание не може да обоснове извод в обратната
насока.
С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Определение № 188 от 04.03.2021 г. по гр.д.№421/20г. на
РС-E.П..
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването на страните пред ВКС по реда и при предпоставките на чл. 280,
ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6