Р Е Ш Е Н И
Е №
Гр.
Тетевен , 03.12. 2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Тетевенският
районен съд , първи състав,в открито заседание
на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година:
Председател: АНИ
Г.
Секретар :ВИОЛЕТА
МОНОВА
Като разгледа докладваното
от съдията Г. гражданско дело № 197 по
описа на Тетевенският районен съд за 2019
год., за да се произнесе –
съобрази:
Производството
по делото е образувано по повод предявен иск от Л.В.П. *** против А.И.Г. *** . Исковата молба
първоначално е била заведена в Р.С.Ботевград
на дата 09.01.2019г и е било образувано гр.д. №31/2019г на Р.С.Ботевград
, като на дата 13.02.2019г е постъпил отговор от ответницата и насрещна искова
молба , като с отговора е направено и възражение за неподсъдност на исковата
молба пред Р.С.Ботевград , с определение
№1028/15.02.2019г делото е
прекратено пред Р.С.Ботевград и на дата 07.03.2019г пред Р.С.Тетевен е
образувано настоящото гр.д. № 197/2019г по описа за 2019г на Р.С.Тетевен.В
исковата молба се твърди ,че страните живеели на семейни начала от което било
родено малолетното дете В.Л.В., род. на ***г.
, като страните живели заедно до края на 2012г когато ответницата напуснала
ищеца и заминала да живее при родителите си в с. Г.. Ответницата била завела
дело за издръжка и род. права №39/2013г. на Т.Р.С. , постигнали споразумение ,
което било одобрено от съда родителските
права да бъдат предоставени на майката, но седмица след споразумението
ответницата по настоящото дело изпратила детето с такси при бащата в с. Д.. От
тогава вече 5 години бащата и семейството му се грижат за детето, а майката се
появявала веднъж дваж в годината за да види детето си и я вземала при себе си
няколко пъти .В иска се твърди ,че е между майката и детето било настъпило
родителско отчуждение . Ответницата пътувала на различни места в чужбина ,
където проституирала. Ответникът ходил в А.
и имали готовност да го вземат да работи в местна фирма и той желаел да
си вземе и детето за да го запише за учи там и да живее в А. с цялото си
семейство. Моли съдът да му присъди
родителските права над малолетното дете
Василена и да определи режим на майката с детето , като предлага всяка втора и четвърта събота и неделя от календарния месец от 9 до 18ч в събота и от 9 до 18ч. в
неделята , както и по всяко друго време
след предварително съгласуване с него, претендира месечна издръжка в
размер на 140 лева , както и съдът да установи местоживеене на детето при
бащата в с. Д. , общ. П. ,ул. .......... Моли съда да да даде разрешение заместващо съгласието на майката А.Г. да се издаде паспорт на детето , както и
разрешение да пътува извън пределите на страната, а именно в Република А. за срок и време определено от съда .
Разпореждането по чл.130 от ГПК е
връчено на ответницата на дата 14.01.2019г и същата в законоустановения срок е
подала писмен отговор на дата 13.02.2019г , както и насрещен иск от същата
дата. С отговора на исковата молба се
оспорват предявените искове , твърди се ,че не са налице основания и размер ,
като не били налице предпоставките за уважаване на иска.Твърди се ,че до 2017г
детето е живяло при майката в с. Г. , на посоченият в отговора адрес ,ул. ....... Детето е
посещавало детска градина „......” в гр. ...... , ф. с. Б. , детето било
посещавало бащата ,като обикновено било вземано от брата на бащата .Поради
закриване на училището в с. Г. , родителите се споразумяли то да учи в с. Д..,
където живеел бащата за учебната 2017г.-2018г.Бащата постоянно отсъствал от
страната и за него се грижели близки на ищеца.От м. ноември 2018г бащата и
неговите роднини ограничавали контактите на майката с детето, твърди ,че имали
разногласие с бащата за пътуване в чужбина и трайното му установяване там. От
16.01.2019г само майката полагала грижи за детето.
С предявеният насрещен иск ответницата по първоначалния иск А.Г. и ищец
по насрещния твърди ,че от м. март 2013г
до м. септември 2017г само тя се грижи за детето , от м. септември 2017 до
средата на м. януари 2019г.за детето Василена се грижел бащата , а от 16.01.2019г единствено майката се грижи за него , като
претендира издръжка 200 лв.считано от
16.01.2019г. в едно със законната лихва . На ответника е връчено разпореждане
по чл.130 от ГПК , като същият е подал в законоустановеният срок отговор по пощата на, входиран в съда на 27.03.2019г.
. С отговора на насрещният иск Л.П. счита ,че иска е неоснователен , тъй като
фактите и обстоятелствата твърдяни в него не отговаряли на действителността,
като излага мотиви в тази насока , моли съдът да отхвърли насрещния иск ,
претендира присъждане на родителски права така както са посочен в иска ,
издръжка от 140 лв , претендира разноски.
В съдебно заседание страните се явяват и с процесуални представители.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приет
е социален доклад изготвен от Д”СП” гр.Тетевен и Д”СП” П.,психолого психиатрична експертиза
и допълнителна такава, разпитани са свидетели.
Съдът, като взе предвид изложеното в исковата
молба и становищата на страните по делото, като ги обсъди,
съгласно чл.235 от ГПК, прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, впечатлението от становището
на ДСП Тетевен и П. , дадено съгласно
чл.21,т.15 от З.З.Детето, СППЕ ,приема за установено от фактическа страна
следното:
В исковата молба
ищеца навежда доводи, че страните живели на съпружески начала и
от съвместно съжителство е родено малолетното дете В.Л.В., род. на ***г., видно от
представеното удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане
№0146/06.08.2010г. на общ.Тетевен .
Видно от представения протокол от 22.03.2013г по гр.д.№ 39/2013г на Р.С.Тетевен
, с протоколно определение от същата дата е одобрена съдебна спогодба с която
родителските права върху малолетното дете В.Л.В.се предоставят на майката А.И.Г.
, а бащата има право на свободен режим на лични контакти , определена е и издръжка
за детето в размер на 80 лв месечно
начиная от 22.03.2013г.
По делото са ангажирани гласни
доказателства от страна на ищеца
посредством свидетелите Д.Р.М.–майка на ищеца , Т.И.В., която е съпруга
на брата на ищеца и свидетели от страна на ответната страна В.И.Ш.и Г. Г.И.
–майка на ответницата.
В свидетелските си показания свидетелите Д.М.
и Т.В.твърдят ,че ответницата е оставила детето при бащата коагто то е било на
3 месеца , след това родителските права били предоставени на майката .През
годините детето било при тях и майката не била давала издържка , за детето се
грижел бащата , тя и снахата ,жената на другия и син. Детето живеело със
семейството на бащата в къща в с Д. , в която живеели родителите на ищеца , ищеца със семейството
си и брата му с семейството, но вече братът на ищецът и съпругата му живеят в
друга къща , която закупили наскоро.Детето било записано на детска градина в с.
Д. , а след това в първи клас и до февруари месец 2019г детето учило там .
Когато си идвала от чужбина през периода 2013г до м. февруари 2019г.майката
е вземала детето рядко , като свидетелката Върбанова твърди
,че това било за по 2-3 дни за тия години и получи парични записи 3 пъти 2 пъти по 100 евро и веднъж 50 евро.
Ответницата си взела детето м. февруари 2019г с полиция.Бащата постоянно живеел
в с. Д. но ходи за по седмица до Виена и тогава за детето се грижели
свидетелките.
Свидетелката В.И.Ш., която е била учителка детската градина
в с. Г. и твърди ,че в периода 2014-2015 детето Василена било записано на
детска градина , а след това била записана в пред-учиилщна група, но не си
спомня за какъв период детето е било в детската градина , тъй като е заминало и
за с. Д..Когато детето е живяло в с. Г. за него се е грижила майката , а когато
тя е отсъствала и била в Гърция родителите и /бабата и дядото по майчина
линия/.Битовите условия били добри , къщата в която живеела майката с
родителите си била голяма на два етажа със нужните санитарно битови условия.
Дето е било и при майката и при бащата било е добре възпитано и облечено. В
началото на 2019г детето било записано да учи в гр. ...... и свидетелката е
помагала в учението , като твърди ,че то е непрекъснато с майката ,бабата и
дядото.Свидетелката Г. И. в свидетелските си показания твърди ,че когато
затворили детската градина в Г. дошъл бащата и родителите му , тъй като не
искал то да пътува, т.като било записано в детската градина в с. Б. за предучилищна
за периода 2016-2017г. ,то майката дала съгласие и детето отишло да живее с
бащата ,а те ходели да го виждат ,били в добри отношения. Края на декември
месец на дата 27 ,бащата дошъл да вземе ответницата и с детето да идат да
направят паспорт та да заминело зад граница, но ответницата не се съгласила и
се стигнало до делото, поради което бащата не бил плащал издръжка.Свидетелката
твърди ,че детето обича и двамата си родители , твърди ,че имат битови условия
за отглеждане на детето и описва домът в който живеят, разполагат с 6 стаи,
санитарни помещения ,като в имота живее ответницата , брат и родителите
им.Твърди ,че ищецът бил 6м зад граница и лелята се грижела за внучката
и.Твърди ,че в дома на ищеца нямало условия за отглеждане на дете , тъй като живеели
там 27 човека.Давали са средства за детето когато то било при бащата.Предната
година правили кръщене на детето и семейството на бащата било поканено и същите
присъствали.Ответницата работила в Гърция и ходела там през два три месеца и се
връща.Януари месец тази година майката си взела детето от Д. с помощта на ДПС
Тетевен , като им съдействали и от П..
От приетият по делото социален
доклад изготвен от Д“СП“-Тетевен
е видно, че ищецът е споделял ,че той и семейството му в
по-голяма част от годината пребивават в А., след раздялата на родителите през
2011г до септември на 2017г основна
грижа за детето полагал бащата/ ищеца/ с подкрепата на родителите му.От м.
февруари 2019г до сега детето Василена се отглеждало от майката А. с подкрепата
на нейните родители.Майката полага нужните грижи за детето си . Описва битовите
условия при които живее детето с майката с детето , като същите са
квалифицирани като много добри.Ответницата работи в Гърция , като домашна
помощница , но от февруари 2019г е в отпуск с частично прекъсване, като същата
е с месечен доход около 650 евро.Потвърждава ,че през периода есента на 2017г.
до началото на 2019г, детето е прекарвало време и в с. Д. при семейството на
бащата .Дето учи в училището в гр. ...... с добра учебна успеваемост е ,
разполага с учебни помагала и пособия.През вторият учебен срок на втори клас
значително е подобрила успеха си и е
наваксала част от пропуснатите знания.Детето се е адаптирало в училището ,
създала е социални контакти и приятелски кръг.В съдебна зала социалният
работник е потвърдил констатациите в доклада.От приетият по делото социален
доклад изготвен от Д“СП“-П. се установява ,че основна грижа за детето до м.
февруари 2019г е полагал ищеца и семейството му . Жилището в което е отглеждано
детето в с. Д. представлявало двуетажна къща с по две стаи и коридор на
етаж с външен санитаране възел. Едната
стая се обитавала от ищеца и съпругата му ,а когато детето живяло при тях
обитавало друга стая заедно с баба си.Като хигиенно битовите условия били на
добро ниво.Към момента на доклада ищецът е закупил ново жилище в с. Д. и го е
ремонтирал, което било готово за живеене .Ищецът работел като музикант
ръководител на оркестър и получавал 2500 лв на месец, като допълнително работел
и в строителството .Детето било ходило на детска градина в с. Д. , а
2017г-2018г е било записано в първи клас в с. Д. и е учила там до началото на
втори клас, след това било записано в учебно заведение в гр. .......семейството
на бащата било силно привързано към детето Василена.
Свидетелските показния и
констатациите в двата социални доклада се потвърждават и от писмените
доказателства приложени по делото , като видно от служебна бележка
№93/16.01.2019г на ДГ”......”......
детето В.Л.В., през учебната 2016-2017г .е посещавала редовно
подготвителна група на ДГ”......”......, филиал с. Б. и му е
издадено удостоверение за завършена подготвителна група №450-10/31.05.2017г. /л.41/
, а съобразно психолого педагогическата характеристика на детето изготвена от психологическия
съветник в СУ”В.Левски” гр. ...... детето има нормално развитие/л.143/. По
делото е представено и удостоверение от 16.05.2019г /л.142 / от което е видно ,че
за периода от 01.08.2013г до 30.04.2019г семейните помощи за детето ги получава
ответницата. Също така е видно от писмо
/л.75/ на детска градина „Звънче”-с. Д. ,че детето Василена е посещавало детска градина в с. Д. през м.
октомври , ноември и декември на 2014год., а съобразно служебната бележка
представена към исковата молба от ОДЗ”Звънче” от 14.02.2013г детето Василена посещава първа група от
09.10.2012г. , от удостоверение № 031/03.01.2019г. на ОУ „Хр. Ботев”с. Д.
детето е било записано в първи клас за учебна 2017/2018г и към датата
03.01.2019г детето е ученичка във втори клас, също така от служ. Бележка с изх.
№ 000001 /02.01.2019г. на АИППМИП-д-р С. П. К. се
установява ,че на детето са направени имунизации на 10.06.2013г.;18.09.2012г.;07.05.2012г.;24.03.2011г.
, а от удостоверение изх. №9 /16.01.2019г е видно ,че детето е регистрирано в
АПМП- ИП- Г./л.7/ от 18.10.2013г и до
момента е регистрирано в същата амбулатория , като е клинично здраво.
По делото е изготвена и приета от съда и
от страните съдебно психологична –психиатрична експертиза и допълнителна
такава от които е видно ,че :Между
Майката А.Д. и дето Василена Василева няма родителско отчуждение .Майката има
необходимия родителски капацитет , познава потребностите и интересите на детето
си и ги удовлетворява, разчита и на подкрепата на семейството си. От своя
страна бащата Л.П. също има необходим родителски капацитет , също познава
интересите и потребностите на детето си, заявява желание да се грижи за него ,
същия разчита и на подкрепата на семейството си.Детето е емоционално привързано
и към двамата родители .
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
предявеният иск с правна квалификация чл.127, ал.2 във
вр. с чл.59 ал.9 от СК , когато родителите не живеят заедно и не постигнат
съгласие относно местоживеене на детето , родителски права , лични отношения ,и
издръжка , то спора се решава от съда, като съобразно чл.59 ал.9 СК съдът по искане на единия родител може да
ги измени и да определи нови.Претендира
се от ищеца съдът да му присъди родителските права над малолетното дете Василена и да определи
режим на майката с детето , като предлага
всяка втора и четвърта събота и
неделя от календарния месец от 9 до 18ч
в събота и от 9 до 18ч. в неделята , както и по всяко друго време след предварително съгласуване с него,
претендира месечна издръжка в размер на 140 лева , както и съдът да установи
местоживеене на детето при бащата в с. Д. , общ. П. ,ул. ..........
Настоящия случай се касае спор
между родители, които не са сключили официално граждански брак, а детето е
родено от съвместното им съжителство и впоследствие са се разделили , като в
момента бащата живее в с. Д. , Соф. Обл ,а майката в с. Г. , обл. Ловеч. Следва да се вземе предвид ,че
и двамата родители работят в чужбина и помощ в отглеждането на детето са
полагали неговите баби и дядовци по майчина и бащина линия , както и лелята по
бащина линия свидетелката Т.В..
С определение по постигната по гр.д.
№39/2013 на ТРС , което е представено към исковата молба , родителските права
са предоставени на майката , като страните са се споразумели детето да живее в
с. Г. на ул. ...... , определен е
свободен режим на лични контакти и издръжка в размер на 80 лв.
Принципно
родителските права се упражняват и от двамата родители, но в случай, че живеят
заедно. В конкретния казус безспорно се установи, че родителите на детето
Василена живеят в различни села, като и двамата родители при свободния режим са
полагали грижи за възпитанието на детето си и то е привързано и към двамата.
При преценка
на тези искове на първо място следва да се изхожда от интереса на детето . Този
принцип е залегнал в чл.3,т.1 и 3 и в чл.10 от З.З.Детето прогласяващ правото
на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и
социално развитие и защита на неговите права и интереси.
Освен това
следва да се преценят и родителските качества на двамата родители, отношението
им към детето , отношението на детето към тях, материалните им възможности и
битовите условия, както и поведението на родителя при когото е детето спрямо
другия родител и предоставяне на възможност за осъществяване на контакти между
тях. Също така следва да се имат предвид полагане на грижи и умения за
възпитание, подпомагане и подготовка за придобиване на трудови навици и знания,
морални качества на всеки родител, социално обкръжение и битови условия,
възраст и пол на детето, привързаност между дете и родители, помощ на трети
лица и други.
След като и двамата
родители обичат детето и са еднакво отговорни и загрижени за него, детето е
живяло и при двамата родители и двамата са се грижили с помощта на близките си
за него , изразяват еднаква готовност да
се грижат за него и имат добри битови условия за отглеждането му-при много
добри с оглед българския стандарт за това,а при бащата безспорно добри с оглед
стандарта на живот в държавата,в която пребивават и работят ; Двамата родители
имат добри доходи имат добри възпитателски качества /в тази насока
констатациите на вещите лица по СППЕ/,при преценката си кой от родителите да
упражнява родителските права и при кого да живее детето съдът следва да даде
приоритет на допълнителни критерии като възраст и пол на детето,перспективи за
развитието му,физически,психически и емоционални потребности на детето,желания и чувства на
същото,последици за детето от промяна на обстоятелствата. От представеният по
делото социален доклад от ДСП –Тетевен е видно ,че детето в училището в което
учи си е изградило кръг от приятели и е подобрило успеха си,чувства се добре и
майката полага необходимите грижи .По
делото няма спор ,че детето Василена е привързано и към двамата родители , че и
двамата са полагали грижи за него с помощта естествено на родителите си ,детето
е малко, не знае чужд език ,а спора между родителите е възникнал предвид искане
на ищеца за издаване на задграничен паспорт за Василена , като самият е заявил
в иска ,че желае да запише децата си да учат в А. , тъй като си е намерил там
работа .
Поради което настоящият състав счита
,че не следва да се променя режима на лични контакти определен с определението
по гр.д. № 22.03.2013г на ТРС , тъй като е доказано ,че майката се грижи добре
за детето има необходимите родителски качества и родителски капацитет, бащата
също има добър родителски капацитет , детето е привързано и към двамата си
родители , но иде реч малко дете , което в момента е подобрило успеха си в училище
, намерило е приятели в училището , чувства се добре има нужните битови условия
в дома на майката . Поради което иска по чл.127 ал.2 от СК с който ищецът
претендира да му бъдат предоставени родителските права нам малолетното дете
Василена , следва да бъде отхвърлен , в едно с иска за претендираната от ищеца
издръжка в размер на 140 лв , тъй като двата иска са обвързани .
По отношение на претенцията по насрещният иск по чл.143,ал.2 от СК във вр. с чл.150 и чл.59 ал.9 от СК за изменение на присъдената с
определението издръжка по гр.д. №39/2013г на ТРС , същата е определена в размер
на 80 лв. , начиная от 22.03.2013г., което е под минималният размер .С
насрещната искова молба се претендира изменение на месечна издръжка в размер на
200 лв ., считано от 16.01.2019г., като видно от подадения насрещен иск същият
е от дата 13.02.2019г , предвид на това изменението на издръжката следва
да се дължи от датата на подаване на
насрещната искова молба. Съгласно
разпоредбата на чл.139 от СК, право на издръжка има само лице, което е
нетрудоспособно и не може да се издържа от имуществото си. В същото време
разпоредбата на чл.140, ал.1 от СК определя реда от лица, от които лицето,
имащо право на издръжка може да я търси.От представените от страните писмени
доказателства се установява, че ищцата с детето живее при родителите си в с. Г. ,същата
работи в помесечно в чужбина в Гърция за по 2-3 месеца и се прибира в България
, видно е от представеното удостоверение
от ДС-Тетевен /л.142/ семейните помощи за детето ги получава майката. От двата социални доклада е
видно ,че и двамата родители имат добри доходи –майката получава около 650 евро
в Гърция , а бащата около 2500лв , тъй като работи и в А. и допълнително и в строителството. С
оглед на всичко изложено по-горе настоящия състав намира, че : Задължението за
издържане на децата до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта
на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009
г., те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от
нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на
едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ, който съгласно Постановление
на Министерски съвет №320 от 20.12.2018г за определяне на нов размер на
МРЗ за страната , същата става в размер
на 560 лв.Доколкото чл.142 ал.2 от СК предвижда , че минималния размер на
издръжката е ¼ от МРЗ , то актуалния минимален размер на издръжката
считано от 01.01.2019г е 140 лв. Правото на децата да получат издръжка от своите родители в случая от бащата
е безусловно и е достатъчно наличието на качеството " ненавършило
пълнолетие дете ". При настоящата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и
с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя и
не е под законоустановеният минимум .При определянето на частта от
цялостната издръжка, която следва да поеме всеки от
родителите, е необходимо да се прецени възможността на всеки от тях да
дава издръжка, като към дохода на родителя, при
когото живее детето, следва да се прибавят сумите за издръжка на същото, които
би следвало да получава под формата на семейни помощи за деца /детски добавки/, в т. смисъл т.2 от Постановление №5 от 1981 г. на Пленума на ВС. Като се вземе предвид и факта ,че ищецът има и
друго семейство. Като
взе предвид, че майката полага грижи при отглеждането и възпитанието на
детето с помощта родителите по майчина
линия и като се съобрази с нормативната уредба уреждаща режима на издръжката на
ненавършили пълнолетие деца, а именно чл. 142 от СК счита, че месечно за
детето В.Л.В.са необходими и
достатъчни180 лв., тъй като майката получава и семейните помощи за детето ,
като за разликата до 200 лв. иска следва да се отхвърли ,а именно за 20 лв.
Съдът допуска предварително изпълнение
на решението на основание чл.242 ал.1 от ГПК по отношение насрещният иск за издръжка.
По отношение
на претенцията в исковата молба по чл.127а от СК :Съобразно трайната практика на ВКС изразена в ТР
1/2016/03.07.2017 г. на ВКС ОСГК и редица решения постановени по реда на чл. 290 ГПК,
представляващи задължителна за съдилищата практика е прието, че даване на
заместващо съгласие по реда на чл. 127а СК от
съда без да е посочен конкретен период и държави винаги няма да е в интерес на
детето - в този смисъл са решение № 234/30.05.2012 г. по гр. дело № 1580/2011
г. на ВКС, ІV гр. о., решение № 315/12.01.2012 г. по гр. дело № 1456/2010 г. на
ВКС, ІІІ гр. о., решение № 143/30.05.2011 г. по гр. дело № 300/2010 г. на ВКС,
ІV гр. о., решение № 32/28.01.2011 г. по гр. дело № 170/2010 г. на ВКС, ІV гр.
о. на ВКС, решение № 234/17.05.2011 г. по гр. дело № 1599/2010 г. на ВКС, ІV
гр. о. и много други. В посочените решения е възприето, че не е в интерес на
детето то да може да бъде извеждано по усмотрение на единия родител където и да
е извън границите на страната, защото този родител може да реши да отведе
детето в държава, в която има, например, гражданска война или епидемична
обстановка, създаваща опасност за живота и здравето му; че при глобално дадено
предварително разрешение, държавата се лишава от възможност за контрол върху
действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските
права и за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителя,
който се е противопоставял на извеждането му зад граница, което също не е в
интерес на детето. В същите решения е посочено, че при нужда детето да пътува в
чужбина и при разногласие на родителите, съдът е властен да разреши конкретни
пътувания в определен период от време от и до определени държави или
неограничен брой пътувания през определен период от време, но също от и до
определени държави (например държавите - членки на Европейския съюз), защото не
е в интерес на детето то да може да бъде извеждано в чужбина и в рискови
региони по усмотрението само на единия от родителите, както и на места, където
не може да бъде изпълнено съдебното решение за осигуряване на мерките за лични
отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му
зад граница.Понастоящем майката е титуляр
по упражняване родителските права. Несъмнено, бащата е със свободен режим на
лични контакти с детето, намерил си е работа в А. както твърди в исковата
молба и той и детето имат право на свободно придвижване, като това
право е гарантирано, както от КРБ, така и от ЕКПЧ и Конвенцията за правата на детето.
Предвидено е, че то би могло да бъде ограничено само със закон, за защита на
националната сигурност, народното здраве и права и свободи на други
граждани- чл. 35 КРБ,
чл. 2 от Протокол № 4 към Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи относно признаването на някои права и свободи освен вече
провъзгласените в Конвенцията и в Първия протокол № 1, където е закрепено
правото на свобода на придвижване. Аналогично е и разрешението дадено в чл. 10
от Конвенцията за защита правата на детето. В заключение, поставяне на
ограничения относно възможността на детето да пътува свободно в рамките на
държавите от ЕС придружавано от своя баща
се явява неоправдано спрямо неговите интереси. В конкретния случай, се моли за даване на разрешение за
заместващо съгласие на майката А.И.Г. ,да бъде издаден по реда на ЗБДЛ
задграничен паспорт на детето В.Л.В.с ЕГН **********,както и разрешение да
пътува извън пределите на Република България ,а именно Република А. за срок
определен от съда . Със задължението ищецът да следи и да осигурява
присъствието на детето Василена за всяка от периодичните срещи с майка
и. При така установените факти, съдът намира, че липсата на съгласие от
страна на единия родител, препятства излишно правата и свободите на детето,
регламентирани и защитени от закона. Посещението на детето в страна от ЕС би
повлияло положително върху психо-емоционалното му състояние. Посещението на
детето в посочената държава ще благоприятства за формиране на непосредствени
представи за света и разширяване на познанията им, а оттук и за оформянето им
като личност. Заявената държава е в рамките на ЕС и не е място на размирици и
природни бедствия, поради което не се застрашават интересите на детето.
По отношение на срока за който се дава
разрешението и периода на пътуването съдът изхожда от следните съображения:
В
актуалната си практика ВКС приема, че "В съвременния мобилен свят
решенията за пътуване все повече придобиват ежедневен и битов характер...
" - Решение № 295 от 4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г.
о., ГК, както и че периодите на пътуване и броя пътувания не следва да се
ограничават (цитираното Решение № 295 от 4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3212/2015 г., III г. о., ГК, Решение № 403 от 29.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
6903/2014 г., IV г. о., ГК и др.). Разрешението не може да бъде дадено за
прекалено дълъг период, тъй като с течение на времето е възможно да настъпят
промени непредвидими към днешна дата, поради което разрешението следва да се
даде за период от пет години. (В този смисъл Решение № 244 от 3.07.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 953/2014 г., IV г. о).В
Решение № 295 от 4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о., ГК се
приема, че нарушаване на режима на лични отношения с бащата, доколкото
съставляват бъдещо несигурно събитие, не може да бъде аргумент за постановяване
на отказ да се даде съгласие за пътуване в чужбина. Решението на ЕСПЧ по
дело "Пенчеви срещу България" /жалба № 77818/12/ от 10.02.2015 г.
Съдът намира искането за издаване на паспорт и пътуване на детето в
република А. основателно, като с уважаването му ще се даде възможност на детето
да пътува в чужбина, с което ще обогати впечатленията си, а и ще може да посети
и опознае други държави, както и да бъде за един по дълъг период със
семейството на бащата , а както се доказа по горе детето Василена е привързано
и към двамата си родители.
С оглед на горното и преценка на всички
значими обстоятелства, молбата следва да бъде уважена напълно, чрез даване на
разрешение, заместващо съгласието на майката , детето Восилена да пътува, до
република А. придружавано от своя баща в рамките на периода , който съда
определи ,а именно: Видно от материалите
по делото детето е ученичка във втори клас за учебната 2019/2020г , като съдът
счита ,че същото е добре да прекарва по-вече време с бащата , а такова време е
лятната ваканция за срок от по 45 дни , когато детето не е на училище ,като
определи и периода . Периода за който
следва да се даде разрешението за пътуване но република А. да е за 5 години
съобразно практиката на ВКС , цитирано по-горе в решението .За учебна година 2019/2020г. предвид данните от
МОН https://www.mon.bg/bg/56 където са определени ваканциите , т.е
вторият срок за деца от първи до трети клас приключва на дата 29.05.2020г .
следва да даде възможност първата дата
на детето да пътува с баща си до република А. през лятната ваканция на учебна 2019/2020г за срок
от 45 дни начиная от 01.07.2020г. до 15.08.2020г., за учебната 2020/2021г. а
срок от 45 дни начиная от 01.07.2021г. до 15.08.2021г.; за учебната 2021/2022г.
а срок от 45 дни начиная от 01.07.2022г. до 15.08.2022г.; за учебната
2022/2023г. а срок от 45 дни начиная от 01.07.2023г. до 15.08.2023г.; за
учебната 2023/2024г. а срок от 45 дни начиная от 01.07.2024г. до
15.08.2024г.;Като бащата ще има ангажимента да вземе дъщеря си от адреса на
който живее в с. Г. , обл. Ловеч , поеме пътните разходи за пътуването на
детето до А. и върне същото на майката в с. Г. . Поради което съдът със решението си следва да замести съгласието на ответницата за издаване
на паспорт на малолетното дете Василена .
Ищцовата страна е претендирала
разноски ,но предвид че съдът е отхвърлил иска с правно основание чл.127 ал.2 във вр. вр. чл.59 ал.9 СК
такива не се дължат , уважена е исковата претенция по чл.127а от СК , но същата
касае спорна съдебна администрация и разноски не се дължат . Ответницата е
претендирал разноски в размер на 650 лв . , но предвид уважената и отхвърлена част от иска , които
касаят спорна съдебна администрация и за
тези искове не се присъждат разноски , то следва искането и за разноски
да бъде уважено само относно иска за
издръжка предявен с насрещната искова молба в размер на 300 лв. , а именно по
чл.7 ал.1 т.6 от наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК,
доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от заплащане на държавни
такси, ответникът по насрещния иск и ищец по първоначалния следва да заплати
държавна такса по сметката за държавните такси на Р.С.Тетевен , съобразно
уважения размер на издръжката в размер на 259,20 лв. , както и 5 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим
от горното съдът ,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ И ОТХВЪРЛЯ В ЦЯЛОСТ предявеният
от Л.В.П. ЕГН ********** *** против А.И.Г. ЕГН ********** *** иск с правно
осн. чл.127 ал.2 във вр. с чл.59 ал.9 от СК , с който ищецът иска да му бъдат
присъдени родителските права спрямо детето В.Л.В.с ЕГН **********, като съдът
да определи местоживеенето на детето В.Л.В.с ЕГН ********** на адрес *** да
определи режим на лични контакти на детето Василена с майката А.И.Г. майката да вижда и взема детето всяка първа и
четвърта събота и неделя от календарния месец от 9 до 18ч в събота и
от 9 до 18ч в неделя , както и по всяко друго време след предварително
съгласуване с бащата .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ И ОТХВЪРЛЯ В ЦЯЛОСТ предявеният
от Л.В.П. ЕГН ********** *** против А.И.Г. ЕГН ********** *** иск с правно
осн. чл.127 ал.2 във вр. с чл.143 ,вр. с чл.150 и чл.59 ал.9 от СК за
присъждане на издръжка по отношение
за детето В.Л.В.с ЕГН ********** платима
от А.И.Г. ЕГН ********** *** в размер на 140 лв. месечно платима чрез ищеца Л.В.П..
ДАВА
РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 45 и чл. 76, т. 9 ЗБДС,
заместващо съгласието на майката и законна представителка А.И.Г. ЕГН ********** ***
за издаване на паспорт за пътуване в чужбина на детето В.Л.В.с ЕГН ********** ***.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на
основание чл. 127а от СК,
заместващо съгласието на майката А.И.Г.
ЕГН ********** *** детето В.Л.В.с ЕГН ********** , да пътува до страна от
Европейския съюз република А.
придружавано от своя баща Л.В.П. ЕГН ********** *** за период от пет години както следва : 1. Период : от
01.07.2020год. до 15.08.2020год.; 2.
Период : от 01.07.2021год. до
15.08.2021год.; 3.период: от 01.07.2022год. до 15.08.2022 год.; 4. Период :от
01.07.2023год- до 15.08.2023год.; 5.
Период : от 01.07.2024год- до
15.08.2024год. Като бащата Л.В.П.
ЕГН ********** има
ангажимента да вземе дъщеря си В.Л.В.с
ЕГН ********** от
адреса на който живее в с. Г. , обл. Ловеч ,
ул. ...... ,да поеме
пътните разходи за пътуването на детето и върне същото на майката в с. Г. ,обл.
Ловеч .
ИЗМЕНЯ НА ОСНОВАНИЕ чл.127 ал.2 във вр. с
чл.143във вр. с чл.150 ,във вр. с чл.59 ал.9 от СК размера на издръжката определена с протоколно
определение от 22.03.2013г по гр.д. №39/2013г на Р.С.Тетевен .,
като ОСЪЖДА Л.В.П.
ЕГН ********** *** да заплаща на
малолетното си дете В.Л.В.с ЕГН ********** ,чрез нейната майка и законен
представител А.И.Г. ЕГН ********** *** месечна
издръжка в размер на 180.00 (сто и осемдесет ) лева, считано от
13.02.2019г., като за разликата до 200лв отхвърля ,а именно за 20лв.
Допуска предварително изпълнение на решението по
отношение на издръжката на основание
чл.242 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Л.В.П. ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка за държавните такси на районен съд
Тетевен сумата от 259,20лв. представляваща държавна такса
по делото , съобразно уважения размер на издръжката, както и 5 /пет/ лева такса
за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Л.В.П. ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ А.И.Г. ЕГН **********
*** сумата от 300 лв. възнаграждение за един адвокат , като за разликата до 650
лв. отхвърля ,а именно за 350лв.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Ловеч .
Районен
съдия