Решение по дело №233/2019 на Районен съд - Асеновград

                                                  М  О  Т  И  В  И

 

                 Към Решение по  НАХД № 233/2019 г., по описа на АРС, ІІ н. с.

 

       Производството е по реда на  глава  ХХVІІІ  от НПК.

 

       С постановление от 20.03.2019 г. Районна прокуратура - Асеновград е направила предложение на основание чл.78а от НК обвиняемият Й.С.П. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “Глоба” за извършено от него престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“ вр. чл.343 ал.1 б.„б” вр. чл.342 ал.1 от НК.

       Представителят на РП-Асеновград в съдебно заседание поддържа направеното предложение, като счита, че на обвиняемия П., следва да бъде наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв., както и лишаване от правоуправление за срок от три месеца.

       Обвиняемият П. се признава за виновен по обвинението и изразява съжаление за постъпката си. В хода на съдебните прения, моли съда за глоба в минимален размер. Моли съда да не му налага допълнителното наказание лишаване от правоуправление.

         Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна.

         Обвиняемият Й.С.П. е роден на *** г. в гр. Нова Загора, българин, български гражданин, с основно образование; женен, работи като таксиметров шофьор в „Котогруп“ ЕООД, живущ ***, осъждан - реабилитиран, ЕГН: **********.

Обв. Й.П. работи като таксиметров шофьор в „Котогруп“ ЕООД гр. Асеновград и в тази връзка управлява лек автомобил марка „Шевролет Авео“ с рег. № РВ 3295 РС, собственост на посоченото дружество. На 01.12.2018 г. в 06:00 ч. започнал работа, като за това паркирал автомобила на паркинг в централната градска част и по-конкретно на пиацата за таксиметрови автомобили находяща се между хотел „Асеновец“ и близкия до него мост на р. Чая от лявата му страна, върху втората клетка от ляво надясно от общо пет такива. По това време все още било тъмно. Около 06:30 ч. на посочената дата обв. П. получил поръчка, поради което запалил двигателя на автомобила, включил фаровете и на първа предавка потеглил към моста. За да стигне до моста обвиняемият следвало да направи маневра завой наляво. Той се огледал, но не видял автомобили и хора наблизо. Всъщност там се намирала свид. Е. Й. В.. Тя се движела пеш по площад „Тракия“ към левия край на моста в посока на нейното движение. Това бил обичайния ѝ маршрут сутрин за отиване на работа. При потеглянето си обвиняемият не възприел въпросната пешеходка. Забелязал я едва след като изминал около 5 м. Тогава обаче вече било късно, за да бъде избегнат удар. Вследствие на несвоевременното забелязване от водача на таксиметровия автомобил на пешеходката настъпил удар. Лявото странично огледало на автомобила ударило тялото на свид. Е. В. в дясната му част и тя паднала. Обв. П. веднага излязъл от автомобила и се насочил към свидетелката В. с намерение да ѝ помогне. Тя се оплаквало от болки в областта на десния крак. Обв. П. ѝ помогнал да се изправи, вкарал я в автомобила и я закарал в болницата в гр. Асеновград. Поради липса на ортопед двамата били насочени към УМБАЛ „Св. Георги“ гр. Пловдив. Обв. П. закарал свид. Е. В. и до това лечебно заведение, където тя била приета за лечение и била оперирана още същия ден. Обв. П. останал в болницата до 11:30 ч., когато получил обаждане по телефона от полицейски служители да се върне на място на произшествието. Сторил го и там бил проверен за употреба на алкохол от свид. Димитър Иванов Кадиев – мл. автоконтрольор, като пробата била отрицателна. Тогава бил извършен и огледа на местопроизшествие, с който било образувано настоящото наказателно производство. Впоследствие обв. П. заплатил сумата от 1980 лв. представляващи разходи за поставения в болницата в крака на пострадалата пирон.

          От заключението на изготвената автотехническа експертиза се установява, че скоростта на движение на лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № РВ 3295 РС в момента на удара е била 5,69 km/h., а посоката му на движение от юг на север.Водачът на лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № РВ 3295 РС е имал възможността да предотврати произшествието чрез екстремно задействане на спирачната система в случай, че своевременно е възприел опасността. Основната техническа причина за възникване на произшествието е  закъснялата реакция на водача на лекия автомобил по забелязване и своевременно възприемане на пресичащата пешеходка и оценка на опасността от възникване на ПТП.

От заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза се установява, че на Е. Й. В. при станалото на 01.12.2018 г. ПТП е било причинено: закрито счупване на дясната бедрена кост през неравностите. Закрито счупване на дясната бедрена кост през неравностите е довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник. Описаното травматично увреждане е причинено от действието на твърд тъп предмет от удар със или върху такъв и е възможно да възникне така, както се посочва в материалите по досъдебното производство, а именно при ПТП пешеходка ударена с ляво странично огледало и последващо падане на земната повърхност.

С действията си обв. Й.С.П. е нарушил правилата за движение:

-       Чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“;

-       Чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни превозни средства“

-       Чл. 116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност слепите, които се движат с бял бастун и към престарелите хора“.

Горепосочените нарушения са в пряка причинна връзка с настъпилото пътно транспортно произшествие и причинената  от него средна телесна повреда на св. Е. В..

         Горната  фактическа обстановка съдът приема за установена по несъмнен начин от  събраните по делото доказателства, обяснения на обвиняемия, дадени в съдебно заседание, както и в досъдебното  производство, а също и от показанията на свидетелите – Е. Й. В. и Д. И. К., дадени на досъдебното производство и преценени в настоящото на основание чл.378 ал.2 от НПК, както и от писмените доказателства по досъдебното производство- справка за съдимост, характеристична справка, както и от заключенията  на изготвените съдебномедицинска експертиза и автотехническа експертиза. Между наличните по делото доказателствени материали не съществуват противоречия досежно фактите, включени в предмета на доказване. От тях по несъмнен начин се установява извършването на деянието, неговото време, място и механизма на осъществяването му, както и авторството.

         При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка съдът намира, че обвиняемият Й.С.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343а, ал. 1, б.“а“ вр. чл.343 ал.1 б. „б” вр. чл.342 ал.1 от НК, тъй като на 01.12.2018 г. на в гр. Асеновград, обл. Пловдив, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № РВ 3295 РС, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:

         - Чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“;

         - Чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни превозни средства“

         - Чл. 116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност слепите, които се движат с бял бастун и към престарелите хора“ и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Е. Й. В., изразяваща се в закрито счупване на дясната бедрена кост през неравностите, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник, като деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата.  

Деянието е съществено при форма на вината непредпазливост, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.          

Съдът намира, че законосъобразно Районна прокуратура - Асеновград  е внесла предложение за освобождаване на обвиняемия Й.С.П. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а ал.1 от НК, тъй като са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки на тази норма, а именно - за посоченото по- горе деяние, което е непредпазливо се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер, спрямо него до настоящия момент не е прилаган института на чл. 78А ал.1 от НК  и от деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди.

         С оглед на гореизложеното, Съдът на основание чл.378, ал.4 от НПК освободи обвиняемия П. от наказателна отговорност и му наложи административно наказание на основание чл.78а ал.1 от НК глоба в   минималния размер, предвиден в закона, а именно 1 000 лева.

         При индивидуализацията на наказанието, съдът взе в предвид обстоятелствата по чл.54, ал.1 от НК и отчете тези по чл.47, ал.1 от НК. Като смекчаващи вината обстоятелства  съдът отчете признанието на вината и  изразеното  съжаление  на  обвиняемия, чистото съдебно минало и липсата на предишни нарушения по закона за движение по пътищата, за които обвиняемият да е санкциониран по административен ред, факта ,че същият доброволно  е заплатил медицинските разходи за операцията и лечението на пострадалата.

При оразмеряване на глобата съдът прие, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Ето защо съдът определи размера на глобата в минималния размер на предвиденият в закона диапазон, а именно 1000 /двеста/ лв.

        Съдът при преценката по чл. чл.78а ал.4 от НК възприе становище, че в предвид спецификите на конкретния случай и коментираните по-горе индивидуализиращи отговорността обстоятелства на обвиняемия П. не следва да се налага  и допълнителното  предвидено наказание „Лишаване от право да управлява МПС”, тъй като определеното по-горе наказание глоба е достатъчно като вид и размер за постигане на целите на наказанието, визирани в чл.36 ал.1 от НК.

         С оглед изхода на делото и на основание чл. 189 ал.3 от НПК обвиняемият Й.С.П. бе осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 524,22 лева по бюджета на МВР, бюджетна сметка на  ОД на МВР гр. Пловдив.

         Причините за извършване на престъплението са липсата на чувство за отговорност от страна на обвиняемия по отношение на собствените му действия и постъпки и незачитането на установения в страната правов ред, и по-специално на нормите регулиращи извършването на транспортната дейност.

 По изложените мотиви съдът постанови решението си.

 

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :