Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 04.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 5418 по описа на ВРС за 2019-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от „Е. – п. П.” АД, ЕИК***, искове
с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.48, ал.1 ПИКЕЕ, за осъждане
на отв. С.В.Г.,
ЕГН**********, за сумата 71.55лв.,
която съотвества на дела на ответника (1/4 ид.ч.) от
правото на собственост върху процесния електроснабден обект, с вписан титуляр В.
Г.В., ЕГН**********, починал на 06.10.2013г., от общата сума 286.19лв. –
стойност на служебно начислена (след корекция) ел. енергия за периода 25.07.2014г. – 22.10.2014г. за обект,
находящ се в ***, с абонатен №*** и клиентски №***, за която обща сума е
издадено дебитно известие №**********/27.10.2014г., ведно със законна лихва от предявяване на иска – 05.04.2019г. до
пълното плащане, а също и сумата от 21.79лв.
– съответна на дела на ответника (1/4 ид.ч.) от правото на собственост върху
процесния електроснабден обект, с вписан титуляр В. Г.В., ЕГН**********,
починал на 06.10.2013г., от общата сума 124.17лв. – мораторна лихва
върху цената за коригирана енергия, за периода 05.04.2016г. – 05.04.2019г.
Ищецът твърди, че ответникът е сред
наследниците на покойния титуляр по партидата и собственик на исковия обект (с
квота ¼ ид.ч. от наследството), с оглед на което ответникът е потребител
на ел. енергия за този обект.
Твърди още, че в това си качество ответникът има
задължение за плащане на част от корекционна сума в полза на ищеца, начислена
след посещение и след проверка на електромера на имота. Проверката била извършена съобразно ОУ ДПЕЕЕМ
и ПИКЕЕ, при осъществяването й било установено неточно измерване на
консумираната енергия от СТИ, обслужващо потребителя, което се дължало на
неправомерно въздействие. На база констатациите била изготвена корекция на
сметката на абоната по реда на чл.48, ал.1 ПИКЕЕ, с оглед на което счита, че
посоченото количество енергия е доставено на абоната и дължимо от него. И тъй
като цената не е платена и досега, претендира същата, както и лихва за
забавата.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не депозира писмен
отговор. В о.с.з. се явява пред съда и лично признава задълженията си. Заявява
готовност да заплати същите, както процесната част, така и изцяло за пълния
дълг.
След съвкупната преценка, заедно и поотделно, на приетите
доказателства по делото, при отчитане
на становищата на страните и при
съобразяване на приложимата за случая нормативна регламентация, съдът приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Уважаването
на предявения иск налага доказване на ищеца на следните обстоятелства: основанието
и размера на вземането си – законосъобразността и правилността
на корекцията на сметката на
абоната съобразно ОУ ДПЕЕЕМ
и ПИКЕЕ
и дължимостта на начислената
сума. Допълнително следва да докаже твърдяното наследствено качество на ответника и правоотношението с него, а и забавата на ответника.
Съгласно чл.237 ГПК
когато ответникът признае иска и признатото право не противоречи на закона се
постановява решение, за което е достатъчно да има валидно извършено от ответника разпореждане с
предмета на делото. По делото ответникът лично и изрично пред съда призна
процесните си задължения, както по основание, така и по размер и период. Поради
това и доколкото признанието не противоречи на императивни правила на закона, на
осн. чл.237 ГПК следва да се уважи предявения иск.
Горният извод се
потвърждава и от приложените по делото материали (КП за извършена проверка на
СТИ-неоспорен; справки за начислена ел. енергия от ищеца-също неоспорени;
удостоверение за наследници и други), които съвкупно тълкувани с позицията на
ответника и разпоредбата на чл.175 ГПК индикират за съответствие с направеното
изрично признание по чл.237 ГПК.
По тези причини
съдът намира, че главният иск следва да се уважи.
На осн. чл.86 ЗЗД следва да се уважи и акцесорният, за размер и период – също неоспорени от
ответника.
По разноските: Предвид изхода по спора и представените
доказателства се следват на ищеца разноски от 360лв. – адв. хонорар с ДДС,
10лв. – такси за СУ и 100.00лв. – държавна такса за исковете в окончателните им
петитум и размер.
За пълнота е нужно да се посочи следното:Предвид
направеното от страна на ответника признание на задължението му и за останалата
претендирана сума, извън процесната, всякакви бъдещи съдебни производства срещу
него биха били причинени само от ищеца, без ответникът да би бил повод за тях. Още
повече, че той не отговаря за над своята част от наследствената квота. Което следва
да бъде съобразено занапред от ищеца. От друга страна по същите причини и
защото не е предмет на настоящото дело, останалта
част от фактурираната сума, съответна на квотите на другите наследници и
съсобственици, не може и да се разсрочи от съда. За целта страните биха могли и
следва да се договорят извънсъдебно.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
С.В.Г., ЕГН**********, да плати на „Е. – п. П.” АД, ЕИК***, сумата 71.55лв., която съотвества на дела на
ответника (1/4 ид. части) от правото на собственост върху процесния
електроснабден обект, с вписан титуляр В. Г.В., ЕГН**********, починал на 06.10.2013г.,
от общата сума 286.19лв. – стойност на служебно начислена (след
корекция) ел. енергия за периода 25.07.2014г.
– 22.10.2014г. за обект, находящ се в ***, с абонатен №*** и клиентски №***,
за която обща сума е издадено дебитно известие №**********/27.10.2014г.,
ведно със законна лихва от
предявяване на иска – 05.04.2019г. до пълното плащане, а също и сумата от 21.79лв. – съответна на дела на
ответника (1/4 ид.ч.) от правото на собственост върху процесния електроснабден
обект, с вписан титуляр В. Г.В., ЕГН**********, починал на 06.10.2013г., от
общата сума 124.17лв. – мораторна лихва върху цената ел. енергия,
начислена за периода 05.04.2016г. –
05.04.2019г.
ОСЪЖДА
С.В.Г., ЕГН**********, да плати на „Е. – п. П.” АД, ЕИК***, сумата 470.00лв. – разноски пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………