РЕШЕНИЕ
№………/15.01.2020 г.
Гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2
състав, в публично заседание състояло се на шести декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
При
секретаря Габриела Владова,
като разгледа докладваното от съдията Маджев т.д. № 1404/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова
молба с вх. № 9387 от 19.07.2019 г. подадена от
„М.Т.2.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
р-н Витоша, кв. „Драгалевци“, ул. „*********, срещу „С.И С.“ ЕООД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление ***.
Предявени за
разглеждане при условията на обективно и кумулативно съединяване са следните
осъдителни искове:
1./ иск с правна
квалификацията чл. 266, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата в размер от общо 31 576,41 лв., която представлява
неизплатена част от уговорени възнаграждения по три договора за транспортни
услуги за превоз на строителни отпадъци, земна маса и инертни материали, както
и услуги със строителна механизация, във връзка с предоставянето на които
услуги са били издадени три броя фактури, а именно : № **********/20.03.2019
г.; № **********/08.04.2019 г.; и № **********/30.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главното вземане следваща се за периода от подаване на ИМ
в съда /19.07.2019 г./ до окончателното му изплащане, и;
2./ иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 932,58 лв., която представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от изтичането на 14-днвен срок
от издаването на всяка една от посочените фактури /съответно 04.04.2019 г.,
23.04.2019 г. и 15.05.2019 г./ до 19.07.2019 г.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника в
периода 2018 г. – 2019 г. била установен практиката да встъпват в търговски
правоотношения, чиито предмет бил извършването на транспортни услуги за превоз
на строителни отпадъци, земна маса и инертни материали, както и услуги със
строителна механизация. Обвързването им ставало въз основа на сключвани
неформални договори за превоз и изработка, по които качеството изпълнител било
на ищеца, а възложител на ответника. Въз основа на посочените източници на
договорни права и задължения от ищеца се твърди в периода от 18.10.2018 г. до
30.04.2019 г. да са издадени общо 12 броя фактури за извършени услуги в полза
на ответника от очертания по-горе вид, а именно : фактури №№
**********/18.10.2018 г. на стойност 4800 лв. – изплатена;
**********/26.10.2018 г. на стойност 6 000 лв. – изплатена;
**********/31.10.2018 г. на стойност 12 630 лв. – изплатена;
**********/31.10.2018 г. на стойност 2 328,72 лв. – изплатена;
**********/31.01.2019 г. на стойност 24 000 лв. – изплатена; **********/06.02.2019
г. на стойност 4 800 лв. – изплатена; **********/20.03.2019 г. на стойност 2
252,09 лв. – изплатена; **********/20.03.2019 г. на стойност 8 309,60 лв. –
изплатена; **********/20.03.2019 г. на
стойност 528,00 лв. – изплатена; **********/20.03.2019 г. на стойност 31 068
лв. – частично неизплатена за остатък в размер от 30 616,41 лв.;
**********/08.04.2019 г. на стойност 816,00 лв. – изцяло неизплатена; и
**********/30.04.2019 г. на стойност 144,00 лв. – изцяло неизплатена. Изтъква се, че изпълнителят предал, а
възложителят приел работа по извършени услуги посочени във фактури №
**********/31.01.2019 г. на стойност 24 000 лв., № **********/06.02.2019 г. на
стойност 4 800 лв. и № **********/20.03.2019 г. на стойност 31 068 лв., за
което се съставил и нарочен двустранно подписан протокол от 01.03.2019 г.
относно установяване и приемане на извършените работи. Отново по повод
документиране извършването на услугите по визираните три фактури били издадени
9 броя товарителници, като всеки от тези превозни документи бил разписан
надлежно от представител на дружеството-длъжник. Те отразявали извършени
доставки на количества скална маса и фракция с превозни средства притежавани от
ищеца. Доставките били предназначени за обекти намиращи се в гр. София в
кварталите „Овча купел“ и „Враждебна“, както и на извършена услуга с притежаван
от ищеца комбиниран багер отново на
обекта в кв. Овча купел“. Ответникът осъществил авансово плащане по отношение
на част от услугите предоставени му от ответника по визираните фактури, а
именно за сумата от 24 000 лв. Освен услугите по цитирания протокол и
товарителници, от ищеца в полза на ответното дружество били предоставени услуги
по още две фактури **********/08.04.2019 г. на стойност 816,00 лв.; и
**********/30.04.2019 г. на стойност 144,00 лв., за чието изпълнение също били
съставени 4 броя товарителници. Обобщава се, че в изпълнение на задълженията си
произтичащи от сключени неформални договори за извършване на услуги по
цитираните подробно 12 броя фактури, от ответника чрез банкови преводи било
осъществено частично изпълнение чрез плащане на сумата от 69 700 лв., като
общото формирано парично задължение възлизало на сумата от 101 276,41 лв. Така
се формирал незаплатен остатък от 31 576,41 лв., а предвид липсата на пояснение
от страна на длъжника, по коя конкретна фактура осъществява съответното
плащане, то кредиторът е отнесъл същите за погашение на задълженията по
най-старите издадени фактури. В тази връзка плащанията не били достатъчни за да
погасят задълженията по три от фактурите
: **********/20.03.2019 г. на стойност 31 068 лв. – частично неизплатена за
остатък в размер от 30 616,41 лв.; **********/08.04.2019 г. на стойност 816,00
лв. – изцяло неизплатена; и **********/30.04.2019 г. на стойност 144,00 лв. –
изцяло неизплатена. Добавя се, че фактурите са счетоводно отразени в
записванията и на възложителя и на изпълнителя. Също така при тях нямало
уговорен отложен падеж на плащане, предвид което при условията на чл. 303а ТЗ
следвало за падеж да се смята моментът следващ 14 дни, считано от получаването
им от длъжника. Поддържа се, че предвид неизпълнението на задълженията в
рамките на приложимия падеж, които за задълженията по фактура №
**********/20.03.2019 г. е 03.04.2019 г., за фактура № **********/08.04.2019 г е 22.04.2019 г., а за
фактура № **********/30.04.2019 г. е
14.05.2019 г., считано от датите следващи тези падежи в полза на кредитора се е
породило правото да получи обезщетение за забава относно изпълнението на главните
му парични вземания, като общият размер на това обезщетение възлиза на сумата
от 932,58 лв. Ищецът мотивира пристъпването си към искова защита, като се
позовава на това, че е титуляр на парични вземания с адресат ответника, които
са изискуеми, но по тях отсъства дължимото доброволно изпълнение. Формулира и
претенция за присъждане на направените от него във връзка с процеса разноски,
като ответника бъде осъден да му ги репарира.
Ответната страна „С.И С.“
ЕООД, въпреки надлежното си уведомяване по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК не се е
възползвала от правото си на писмен отговор по исковата молба на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните
възражения, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно ангажираните
от дружеството-ищец с ИМ 12 броя фактури, както следва : № **********/18.10.2018 г. на стойност 4800
лв.; № **********/26.10.2018 г. на стойност 6 000 лв.; № **********/31.10.2018
г. на стойност 12 630 лв.; № **********/31.10.2018 г. на стойност 2 328,72 лв.;
№ **********/31.01.2019 г. на стойност 24 000 лв.; № **********/06.02.2019 г.
на стойност 4 800 лв.; № **********/20.03.2019 г. на стойност 2 252,09 лв.; № **********/20.03.2019
г. на стойност 8 309,60 лв.; № **********/20.03.2019 г. на стойност 528,00 лв.;
№ **********/20.03.2019 г. на стойност 31 068 лв.; № **********/08.04.2019 г.
на стойност 816,00 лв.; и № **********/30.04.2019 г. на стойност 144,00 лв. се
установява, че „М.Т.2.“ ЕООД е начислило за плащане от ответника определени
стойности на предоставени услуги по договор, чиито вид е обозначен, като :
доставка на земна маса; доставка на фракция; работа с голям купулен багер;
извозване на строителен отпадък с камион; работа с бобкат; работа с малък
багер, работа с комбиниран багер; изкопаване и извозване на земна маса;
извозване на строителен отпадък с контейнери. При извършения от решаващия
състав преглед на така описаните фактури се установява, че само една от тях, а
именно № **********/20.03.2019 г. на стойност 31 068 лв. носи подпис за
получател /даден е вид подписът да е положен от Силвия Стаматова/.
Част от приетите
доказателства са и 14 броя товарителници, които са съставени от ищеца в
качеството му на изпращач и превозвач, като в тях е посочено, че получател на
строителните материали /с посочено количество/ и на съответната работа с
механизирана техника е ответното дружество - „С.И С.“ ЕООД, като е вписано, че
превозвания товар е с крайна точка – кв. „Овча купел“ и кв. „Враждебна“ в гр.
София, присъства и индивидуализация на превозните средства, а така също на
лицата придружаващи товара. Върху всяка от товарителниците е даден вид да е
положен подпис за получател, като в определена част от превозната документация
са изписани конкретни лица с посочване на собствено и фамилно, или само на
фамилно име.
Видно от съставен на
01.03.2019 г. протокол за извършена работа, носещ подписите на лица обозначени,
като представители на
възложителя-ответника и изпълнителя – ищеца се констатира, че към посочената
конкретни дати /периода от 21.01.2019 г. до 15.01.2019 г./ в полза на възложителя от изпълнителя са
извършени определени по вид и количество и единична цена услуги /работа с
комбиниран багер; доставка на фракция; и изкопаване и извозване на земна маса/,
чиято обща стойност възлиза на сумата от 49 890 лв., като по отношение на
тях от изпълнителя е осъществено авансово плащане в размер на 24 000 лв.,
като общата стойност на извършените, но незаплатени услуги е възприето да
възлиза на сумата от 25 890,00 лв. /без ДДС/. Страните подписали протокола
са приели, че удостоверените в него дейности са такива по 9 броя изрично
цитирани товарителници.
Приложени и приети за
писмени доказателства са и 10 броя платежни документи, които свидетелстват за
това, че ответникът е осъществил плащания в полза на ищеца, както следва :
18.10.2018 г. – в размер на сумата от 8 400 лв.; на 25.10.2018 г. – в размер
на сумата от 6 000 лв.; на 05.11.2018 г. – в размер на сумата от 3 500 лв.
/тук присъства и пояснение, че основанието за плащането е фактура № 3239 и
фактура № 3238 – частично/; на 12.11.2018 г. – в размер на сумата от 5 000
лв.; на 23.11.2018 г. в размер на сумата
от 5 000 лв.; на 29.01.2019 г. – в размер на сумата от 24 000 лв.; на
06.02.2019 г. – в размер на сумата от 4 800 лв.; на 27.03.2019 г. – в
размер на сумата от 6 000 лв.; на 23.04.2019 г. – в размер на сумата от
5 000 лв.; и на 22.05.2019 г. – в размер на сумата от 2 000 лв. Във
всички платежни документи извън този от 05.11.2018 г. няма конкретно посочено
основание за предприеманото плащане, а присъства отразяване, че същото има за
основание : по договор, по фактура, авансово плащане; авансово по договор и СМР
и пр. Сборът на разкритите посредством тези платежни операции погашения от
ответника в полза на ищеца възлиза на сумата от 69 700 лв.
Сред събраните
доказателства са също така справка за вземанията от конкретен контрагент към
05.06.2019 г. съставена и издадена от управителя и гл. счетоводител на ищеца,
от която става ясно, че общите вземания които това дружество има спрямо
ответното такова възлизат на сумата от 31 576, 1 лв., като е налична и
разбивка по отделни фактури / 3 от фактурите цитирани по-горе фактури/. Приобщена
е и извадка от оборотна ведомост по сметка 411 водена в счетоводството на ищеца
в периода от 01.01.2019 г. до 19.07.2019 г., където фигурират и трите фактури,
относно стойността по които от ищеца е предявен иск за реално изпълнение.
Допусната е по искане
на ищеца съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице е прието от
съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след запознаване с
материалите по делото и проверка в счетоводството на ищеца, както и подадената
от ответника информация към НАП. От заключението се установява, че в
счетоводните записвания водени при ищеца вземанията по № **********/20.03.2019
г.; № **********/08.04.2019 г.; и № **********/30.04.2019 г. са отразени, като
е отразено и осъществено частично плащане по фактура № **********/20.03.2019 г.
По отношение счетоводната информация при ответника, тъй като последния не е бил
открит на регистрирания му в ТР адрес, за проверка на записванията във воденото
от предприятието му счетоводство, вещото
лице си е послужило само от данните заявени от „С.И С.“ ЕООД ***. Според тези
сведения от трите изследвани фактури, единствено тази под №
**********/20.03.2019 г. е била отчетена със справка – декларация по ЗДДС, като
по нея и всички останали 8 бр. фактури описани в таблична форма в заключението,
е констатирано, че ответникът се е възползва от правото му да получи данъчен
кредит.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По исковете с правна квалификация чл. 266 ЗЗД.
Предмет на разглеждане в производството е вземане на ищеца за заплащане на
възнаграждение, дължимо от ответника по сключени договори за извършване на
услуги – подвид на договор за изработка. Касае се до иск за реално изпълнение,
като за да се възприеме за основателна подобна претенция на първо място ищецът
е необходимо да осъществи доказване, че страните са обвързани от сключени по
между им договори, с които от ответника е възложено на ищеца да извърши услуги
отнасящи се до превоз на строителни отпадъци, земна маса и инертни материали,
както и такива за които е използвана строителна механизация. Твърденията на
ищеца са, че договорите от които смята за него да са се породили имуществени
права на вземане са неформални, като създаването на облигационната връзка по
тях се установява от приложените към ИМ писмени доказателства – фактури и товарителници,
както и от записванията в счетоводството на изпълнителя.
Договорът за услуга е познат като подвид на договора за изработка и за него
са приложими разпоредбите на чл. 258-269 ЗЗД. В практиката и в доктрината няма
спор, че този договор е консенсуален, неформален и възмезден и се счита за
сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му
съществени елементи - работата, която възложителят възлага, а изпълнителят
приема да изпълни, както и възнаграждението, което възложителят ще заплати на
изпълнителя за извършената и приета работа. Доказването му се извършва чрез
допустимите от ГПК доказателствени средства. Предвид въведеният от ищеца
предмет на искова защита от значение в случая е, дали между него и ответника са
сключени договори за извършването на услуги, чийто видове и стойности са
отразени във фактури № **********/20.03.2019 г.; № **********/08.04.2019 г.; и
№ **********/30.04.2019 г. Съвкупният анализ на представените и приетите по
делото писмени доказателства, както и отговорите дадени при извършеното от вещото
лице експертно изследване на материалите по делото и счетоводните записвания
при ищеца, създават у решаващият състав положителен извод за пораждането на
договорни правоотношения с участници страните, при които ищецът има качеството
на изпълнител, а ответникът на възложител на определени услуги – доставка на
фракция, изкопаване и извозване на земна маса, работа със строителна
механизация /комбиниран багер и бобкат/, извозване на строителен отпадък с
контейнери. Видът и количеството на съответните договорни услуги са в
достатъчна степен индивидуализирани, чрез посочването им в издадени
товарителници, протокол за извършена работа /по отношение на фактура **********/20.03.2019
г./ и три броя фактури, които са осчетоводени при ищеца. Тези доказателства
разкриват ясно и размера на уговореното възнаграждение, което възложителя на
услугите е приел да заплати в полза на изпълнителя им. Успоредно с това от
ответната страна няма, нито оспорване, а още по-малко проведено обратно
доказване, че цитираните писмени доказателства се отнасят до сключването на
различни от твърдените в ИМ договори за услуга.
На следващо място за да възникне правото на ищеца за получаване на
уговореното възнаграждение по всеки един от сключените три договора за услуги трябва
да се установи, че на свои ред той е изпълнил задължението си реално да
предостави в полза на възложителя уговорените по вид и количество услуги, а
насрещната страна ги е приела. За да проведе доказване на този елемент от
фактическия състав на правото да се иска реално изпълнение на насрещното
задължение за плащане на уговорено възнаграждение по отношение на първата
претенция, ищецът е представил подписана от ответника – възложител фактура с № **********/20.03.2019
г., както и товарителници, които разкриват факта, че в периода м. февруари – м. март 2019 г. по
повод на създадена между страните облигационна връзка е ангажиран от дружеството - изпълнител служител
и комбиниран багер, като на обект
посочен от ответника е осъществена работа : 6 машинно-смени, за всяка от които
е предвидено заплащане от по 300 лв.; отделно от това е извършена доставка на
644 т. фракция, при единична цена от 11, 00 лв., и е реализирано изкопаване и
извозване на земна маса 5 858 тона, при единична цена от 7 лв. на тон.
Относно приемането на работата, която ищеца доказва да е извършил също са
приобщени достатъчни по своята достоверност доказателства, а именно протокол за
извършена работа съставен на 01.03.2019 г., който е подписан от представители
на възложителя и изпълнителя, където присъства като перо на вид СМР /изкопаване
и извозване на земна маса/. Проверката на вещото лице по отношение какви са
действията на ответника фактура във връзка с издадена от ищеца към него за
плащане фактура с № **********/20.03.2019 г. също потвърждава, че тази фактура
е била приета и осчетоводена при възложителя, доколкото последния се е
възползвал от правото си да получи данъчен кредит във връзка със стойността на
начислената по нея доставка. Това действие също е показателно за приемането на
услугите отразени в нейното съдържание.
Що се касае до доказване на коментираната предпоставка /изпълнение и
приемане на работата/ по другите две фактури № **********/08.04.2019 г.; и №
**********/30.04.2019 г. трябва да се посочи следното. От една страна тези
първични счетоводни документи не са подписани, нито от получател, нито от
доставчик на услугата. Също така не се установява те да са били подавани от
ответника към НАП с цел възползване от възстановяване на данъчен кредит по
ЗДДС, за разлика от останалите 9 фактури, сред които и другата процесна №
**********/20.03.2019 г. По отношение на визираните в тези две фактури дейности
/извозване на строителен отпадък с контейнер/ обаче са представени оформени с
подписа на представител на получателя /възложителя/ превозни документи
/товарителници/, където ясно е посочено, че на датите 08.04.2019 г. и
26.04.2019 г. такива услуги са били извършени от ищеца по маршрут кв. Дървеница
– кв. Враждебна, като представител на ответника се е подписал потвърждавайки
отразеното в тях. Тоест посочените частни писмени документи, които носят
подписа на ответника са годни доказателства в посока да установят, че
дейностите отразени в тях са реално извършено от ищеца в полза на ответника. Те
установяват и приемането на работата без възражения. Относно стойността на
услугата, която трябва да се заплати под формата на възнаграждение от
възложителя, трябва да се заключи, че това е отразената във фактури №
**********/08.04.2019 г.; и № **********/30.04.2019 г., тъй като макар същите
да не са подписани от ответника и да няма данни да са заявени чрез справка –
декларация пред НАП, са осчетоводени при ищеца, като на основание чл. 55, ал. 1 ТЗ няма данни за нередовност на тези счетоводни операции, което означава, че
данните от тези записвания могат да се използват, като доказателства за
установяване на съществуващи между търговци задължения произтичащи от търговски
сделки. Допълнителен аргумент за това, че предпоставката свързана с реалното
изпълнение на работата по договори за услуги във връзка, с които са издадени фактури
№ **********/08.04.2019 г.; и № **********/30.04.2019 г. е доказана се явява и уредената
в чл. 161 ГПК процесуална възможност за съда да приеме за доказан факт, за
установяването на които страната е създала пречка за събиране на допуснато
доказателство. В случая ответната страна е създала такава пречка, тъй като
допуснатата счетоводна експертиза е имала в предметния обхват на задачите си и
такава, която да проследи счетоводните записвания в предприятието на ответника,
но доколкото последния не е позициониран на регистрирания в ТР адрес,
провеждането на работата по тази задача е било възпрепятствано, като
отговорността за това следва да се носи от страната, която не е осигурила достъп до своето счетоводство.
След като по делото се формираха правни изводи, че ищецът е станал титуляр
на вземания по издадените три броя фактури очертани в ИМ и разполага с
материалната легитимация да получи плащания за отразените в тях възнаграждения,
съдът трябва да съобрази, уговорени ли са падежи за предприемането на тези
плащания, респективно ако не са уговорени такива, кога настъпва момента на
тяхната изискуемост, и ако този момент е настъпил предприето ли е от ответника
изпълнение и в какъв количествен порядък. В чл. 303 а от ТЗ е предвидена
изрична уредба на срока при парични задължения, като са предвидени различни
хипотези за определяне на този срок, в зависимост от това, дали между страните
по сделката е налице конкретно договорен срок за изпълнение, или такъв изобщо
отсъства. Предвид това, че в разглеждания случай от прегледа на издадените три
броя фактури не е видно да е определен срок за изпълнение на задълженията по
тях, то приложение трябва да намери
правилото на чл. 303а, ал. 3 ТЗ. Същото предвижда, че при липса на уговорен
срок за плащане паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-днвен срок
от получаване на фактурата или на друга покана за плащане. Макар да отсъстват
преки доказателства за това, че трите издадени фактури са били получени от
ответника, настоящата инстанция намира, че този факт трябва да се възприеме за
осъществен, поради оказаната пречка за проверка в счетоводството на ответното
дружество и създадената процесуална санкция по чл. 161 ГПК. При това положение
фактурите трябва да се смятат за надлежно получени от ответника, комуто са
доставени услугите, считано от датата на тяхното издаване : 20.03.2019 г.,
08.04.2019 г. и 30.04.2019 г., респективно падежът за изпълнението на отразените
в тях възнаграждения, настъпва на 03.04.2019 г.; 22.04.2019 г.; и 14.05.2019 г.
При така възникналите в полза на ищеца вземания за реално изпълнение на
уговорено парично възнаграждение по три неформални договора за услуги, трябва
да се съобрази, дали ответната страна е осъществила успешно погасяване на тези
свои изискуеми парични задължения с оглед на ангажираните в кориците на делото
доказателства за осъществени от нея разплащания с ищеца. Представените платежни
нареждания, инкорпорират данни, че в периода от 18.10.2018 г. до 22.05.2020 г.
ответника е превел в полза на ищеца по банков път сумата от общо 69 700 лв. Няма обаче яснота, какви конкретни
свои задължения към ищеца, ответникът е желаел да погаси с извършените от него
платежни операции, доколкото с оглед трайните търговски взаимоотношения между
тези два правни субекта наред с вземаният по трите фактури са съществували и
породени преди това по стари такива, за чиито размери също са приложени
фактури. При наличие на повече от едно еднородни и еднакво обременителни за
длъжника парични задължения, приложение следва да намери правилото разписано в
чл. 76, ал. 1, изр. 3 ЗЗД, че в такива хипотези се погасява най-старото, а ако
всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Отнесен спрямо
задълженията, които е натрупал ответника този ред на последователност в
погасяванията на задълженията натрупани от ответника означава, че погасяването
е реализирано в последователност от най-старо към най-ново задължение. Така с
оглед момента на настъпване на изискуемостта на съдебно предявените вземания
/най-скоро в сравнение с останалите вземания по издадени други 9 фактури/
погашение е осъществено единствено за част от вземането по с № **********/20.03.2019 г. за сумата от
451,59 лв., като доколкото общата сума по фактурата възлиза на 31 576,41
лв., то по отношение на вземането идентифицирано в нея се формира разлика от
незаплатен остатък в размер на 30 616,14 лв. Ответникът няма данни да е
предприемал плащане на това свое изискуемо задължение. По отношение на
изискуемите задължения по фактури № **********/08.04.2019 г.; и № **********/30.04.2019
г. в размери от 816,00 лв. и от 144,00 лв. не са събрани сведения за каквито и
да е било погашения осъществени от ответника. Предвид изложеното в полза на „М.Т.2.“
ЕООД по предявените искове за реално изпълнение подлежат на присъждане сумите
от 30 616,14 лв., от 816,00 лв. и от
144,00 лв., като отговорен за тяхното плащане е длъжника - „С.И С.“ ЕООД.
Относно предявените за разглеждане искове
при правна квалификация по 86, ал. 1 ЗЗД :
Вземането за обезщетение за забава от допуснато забавено изпълнение на
парично задължение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1) наличието на главен паричен дълг, произтичат от неизпълнение
на поето договорно задължение; 2) изпадането на длъжника в забава относно
погасяването на този главен паричен дълг. В случаят ищецът се легитимира, като
носител на главни вземания имащи за източници три договора за предоставяне на
услуги, чиито установен размер възлиза на сумите от 30 616,14 лв., от 816,00
лв. и от 144,00 лв., и по тях неизправен длъжник се явява именно ответната
страна. Във връзка с факта, дали длъжника е изпаднал в състояние на забава
настоящата инстанция, приема, че и тази предпоставка се е осъществила, предвид
това, че падежите за изпълнение на формираните в тежест на длъжника парични
главни дългове са настъпили на 03.04.2019 г.; 22.04.2019 г.; и 14.05.2019 г.
Липсата на осъществено изпълнение в тези
срокове означава, че длъжникът е изпаднал в състояние на забава по отношение
обслужването на обременилите го парични задължения за доставени му услуги по
всяка една от трите установени договорни връзки, считано както следва : за
главния дълг от 30 616,14 лв. фактът на закъснението е от 04.04.2019 г.; за
главния дълг от 816 лв. фактът на закъснението е от 22.04.2019 г.; и за главния
дълг от 144 лв. фактът на закъснението е от 14.05.2019 г. Така кредиторът по
тези главни вземания е придобил и вземания за обезщетения във връзка с
допуснатото забавяне на плащането им, които обезщетения се дължат до 19.07.2019
г. – моментът на подаването на ИМ в съда. Техните размери съобразно правилото на чл. 86,
ал. 1 ЗЗД възлизат на законната лихва за периода на забавата. Изчислени по реда
на чл. 162 ЗЗД размерът на тези обезщетения е следния : 909,98 лв. върху
главното вземане от 30 616,14 лв.; 20,17
лв. – върху главното вземане от 816,00 лв.; и 2,68 лв. – върху главното вземане от 144,00 лв. Доколкото
обаче, съдът не може да излезе извън рамките на исковите претенции, с които е
сезиран от ищеца, защото това би нарушило принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, то е необходимо да присъди по иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД общата предявена сума от 932,58 лв. /формирана като сбор от
сумите : 909,99 лв. + 19,95 лв. + 2,64 лв./.
Не са налице претенции от предмета на делото, които да не се установени по
своето основание и размер, предвид което заявените за разглеждане осъдителни
искове трябва да бъдат уважени за пълните им предявени размери.
По разноските :
Отчитайки резултатът от проведеното исково производство, и това, че същия е
благоприятен единствено за ищеца, то на основание чл. 78, ал. 1 ГПК само в
негова полза се поражда правото да получи присъждане на разноски. Процесуалният
представител на ищеца в производството своевременно още с исковата молба е
формулирал изрично искане за присъждане на разноските направени по делото, в
т.ч. и разноските генерирани за обезпечаване на исковете, за целите на което е
било образувано гр.д. № 8934/2019 г. Анализът
на представените доказателства касаещи
разноските показва, че за защитата си в исковото производство ищецът е понесъл
разходи за разноски в общ размер от 3 514 лв. /1 314 лв. – заплатена
държавна такса; 1 700 лв. – заплатено в брои на 18.07.2019 г. адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие; и 500 лв. – заплатено
възнаграждение на вещо лице под формата на внесен депозит/. Съгласно т. 5 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС
отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решението по същество и съобразно с неговия изход, с оглед на
което в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените във връзка с
обезпечението на бъдещи искове разноски, възлизащи на общата сума от 1 302,00
лв. /1 200 лв. – заплатено в брой на 04.07.2019 г. адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие; и 102 лв. – такса за образуване на
изпълнително дело във връзка с привеждане в изпълнение на издадена
обезпечителна заповед от 10.07.2019 г./. По отношение на ангажираното от ищеца
платежно нареждане на лист 85 от делото няма данни какъв е разходът заплатен
под формата на такса за налагане на запор, предвид което такъв не следва да се
присъжда, като разноска за разход направен в обезпечителното производство.
Отговорността за заплащането на установените разноски е за ответника.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „С.И С.“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати в полза на „М.Т.2.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, р-н Витоша, кв. „Драгалевци“, ул. „*********, на основание чл.
266, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, на сумата в размер от общо 31
576,41 лв., която представлява неизплатена част от уговорени възнаграждения по
три договора за транспортни услуги за превоз на строителни отпадъци, земна маса
и инертни материали, както и услуги със строителна механизация, във връзка с
предоставянето на които услуги са били издадени три броя фактури, а именно : №
**********/20.03.2019 г.; № **********/08.04.2019 г.; и № **********/30.04.2019
г., ведно със законната лихва върху главното вземане следваща се за периода от
подаване на ИМ в съда /19.07.2019 г./ до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА „С.И С.“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати в полза на „М.Т.2.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, р-н Витоша, кв. „Драгалевци“, ул. „*********, на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сумата в размер от общо 932,58 лв., която представлява дължимо обезщетение
за забава равно на законната лихва начислена за периода от изтичането на
14-днвен срок от издаването на фактури с № **********/20.03.2019 г.; №
**********/08.04.2019 г.; и № **********/30.04.2019 г., а именно от 04.04.2019
г.; 23.04.2019 г.; и 15.05.2019 г. до 19.07.2019 г. - момента на подаване на ИМ
в съда.
ОСЪЖДА „С.И С.“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати в полза на „М.Т.2.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, р-н Витоша, кв. „Драгалевци“, ул. „*********, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, както следва : сумата от 3 514,00 лв. – разноски за исковото производство пред
Софийски градски съд, и сумата от 1 302,00 лв. – разноски за
производството по обезпечение на бъдещи искове реализирало се по гр.д. №
8934/2019 г., което е образувано по описа на Софийски градски съд. ГО, III-Б въззивен състав.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: