РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Стара Загора, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря М. Огн. Н.
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20235530103443 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Предявени са обективно съединени установителни искове както следва:
1/ с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за сумата от
1549,37 лв., представляваща остатък от неплатена главница произтичаща от
предоставени ВиК услуги - доставка на питейна вода и отведена канална вода
за периода 15.07.2022 г. - 15.08.2022 г. по фактура № **********/22.08.2022 г.
и 2/ с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 109,99 лв. представляваща законна лихва за просрочена
главница за периода 22.08.2022 г. – 07.06.2022 г.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Стара Загора
твърди, че ответницата И. Б. имала открита партида № ********* за имот
находящ се в с. *******, общ. ***********, ул. „***********“ № **. С
ползването на съответните услуги между експлоатационното предприятие и
потребителя възниквали договорни отношения, по силата на които ищецът се
1
задължавал да доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от
имота на абоната, а той се задължавал да заплаща консумираната и
отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За
това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред от
инкасаторите. При закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. По партидата на ответницата имало неизплатени в срок задължения
в размер на 1549,37 лева, произтичащи от доставка на питейна вода и
отведена канална вода за период от 15.07.2022 г. до 15.08.2022 г., за което
била издадена фактура, съгласно приложен опис - лихвен лист, както и лихва
за забавено плащане в размер на 109,99 лева за период от 22.08.2022 г. до
07.06.2023 г.
Ищецът изяснява, че за този период било извършвано ежемесечно
отчитане и начисляване на ползваните ВиК услуги в имота на потребителя,
находящ се в с. *******, ул. „***********“ № **. Отчитането на
количествата доставена и отведена вода било обективирано чрез запис в
електронен карнет за партидата на ответницата през текущия месец, като
платежния документ - фактура се издавал до края на текущия месец. Срокът
за заплащане на дължимата сума бил 30 дни от датата на издаване на
документа /задължение регламентирано в Общите условия за предоставяне на
ВиК, услуги на потребителите - чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ и чл. 31, ал. 2
- стара редакция на ОУ в сила до 27.09.2014 г. вр. с чл. 40 от Наредба № 4/
2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи/. В случая по издадена
фактура от дата 22.08.2022 г., сумите не били заплатени.
Срещу ответницата било подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК
и във връзка с него издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
1181/15.06.2023 г. по ч.гр.д. № 2506/2023г. по описа на Районен съд - Стара
Загора, с която на длъжника било разпоредено да заплати на ищеца, както
следва: 1/ 1549,37 лева за главница; 2/ 109,99 лева - лихва върху тази сума за
периода от 22.08.2022 г. до 07.06.2023 г.; 3/ законната лихва от датата на
подаване на заявлението 14.06.2023 г. до окончателното заплащане на сумата
33,19 лева държавна такса. Ответницата подала възражение в срок и поради
2
това ищецът предявил установителен иск.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата дължимостта на сумата 1549,37 лева, произтичащи
от предоставени и незаплатени ВиК, услуги в периода 15.07.2022 г. до
15.08.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
14.06.2023 г. до окончателното заплащане на сумата, както и лихви за
забавено плащане в размер на 109,99 лева за период от 22.08.2022 г. до
07.06.2023 г., претендирана на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала
отговор на исковата молба, като е заела позиция за неоснователност на иска.
Сочи, че през **** г. закупила със съпруга си недвижим имот, находящ се в с.
*******, ул. „***********“ № **. Имотът бил закупен със сонда, която
ползвали постоянно за битови и поливни нужди. От тогава до сега месечната
сметка за вода била почти идентична - от 8,69 лева до 32,68 лева. Вода,
доставена от „В и К“ - Стара Загора, почти не използвали. През м. август 2022
г. получила известие за заплащане на вода в размер на 1525,70 лева за
периода 15.07.2022 г. - 15.08.2022 г. През този период в селото не е имало
аварии с доставката на вода, теч на вода, включително и в имота ми. От имота
нямало отклонения за доставка на вода към съседни имоти. Тази вода от 550
куб. не била разходвана от ответницата, която и отказала да заплати.
Ответницата подала жалба до „В и К“ - Стара Загора, за да проверят защо е
начислена тази вода, защо размера на сметката бил толкова голям. Дошла
комисия, която съставила протокол и не дала отговор на въпроса за
разходваната вода. По-късно подала втора жалба отново за изясняване
стойността на разходваната вода, след която дошла комисия и сменила
водомера. От представената справка за задълженията било видно, че на
28.07.2022 г. има платени задължения в размер на 14,94 лева, на 30.09.2022 г.
няма задължения, на 28.10.2022 г. има 16,64 лева и т.н.
Счита, че при отчитане на водата през м. август 2022 г. е станала
грешка, в резултат на неизправен технически електронен карнет, с който си
служи инкасаторът. На същият не бил правен технически преглед, поради
което и данните за отчетената изразходвана вода били неверни. При снемане
3
на показанията от водомера на ответницата не са показвани записаните
стойности от инкасаторът и така били начислени 550 куб. вода, които не е
разходвала. Моли за отхвърляне на иска.
В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, а
се представлява от юрисконсулт, като моли съда да уважи предявените искове
и да му присъди направените разноски.
В открито съдебно заседание ответницата, редовно призована, се явява
лично и чрез нейния адвокат, като заема позиция за неоснователност на
исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за
безспорно между страните по делото, че ищцовото дружество и ответницата
са в договорни правоотношения /така и заявление за промяна на партида от
********** г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
**, том **, рег. № **, дело № **/**г. – л. 41-44 от делото/; че ответницата е
извършила три доброволни плащания по процесната фактура в общ размер на
300,00 лева, както следва: на 22.08.2022 г. в размер на 50,00 лева, на
30.09.2022 г. в размер на 150,00 лева и на 31.10.2022 г. в размер на 100,00 лева
при липса на други задължения към тези дати /така и справки за извършени
плащания, л. 37-39 от делото, също касови бонове – л. 28 от делото/; че в
периода 15.07.2022 г. – 15.08.2022 г. в с. ******* са извършвани ремонтни
дейности, като в имота на ответницата не са правени ремонтни дейности; че в
периода 15.07.2022 г. – 15.08.2022 г. в с. ******* е имало аварии, като в имота
на ответницата не е имало аварии; че през м. декември 2022 г. е извършена
първата проверка, като към 14.12.2022 г. процесния водомер е бил с липсващи
пломби и показанията му са били 1051 куб. м.; че на 30.01.2023 г. процесния
водомер е сменен по искане на ответницата; че констативен протокол от
14.12.2022 г. е подписан от съпруга на ответницата; че протокол за монтаж на
водомер от 30.01.2023 г. е подписан от съпруга на ответницата; че на
15.08.2022 г. при отчитането на показанията на процесния водомер са били 2
инкасаторки в присъствието на съпруга на ответницата и са казали, че има
4
много вода като количество.
Представена е фактура № **********/22.08.2022 г., която се отнася за
отчетен период 15.07.2022 г. до 15.08.2022 г. — 550.000 куб. м. вода на
стойност 1830,84 лв., като както се посочи по-горе ответницата е извършила
три доброволни частични плащания по цитираната фактура на обща стойност
300,00 лв.
От справка за неплатени задължения за партида № *********, от
01.01.1990 г. до 30.04.2023 г., с лихва до 07.06.2023 г., за абонат И. Б.,
размерът на начислените от „ВиК“ ЕООД задължения за доставка на вода на
името на ответницата възлиза на 1549,37 лв. главница, частично погасено с
плащане на сума в размер на 73,55 лв. и 109,99 лв. лихви за периода от
22.08.2022 г. до датата на изготвяне на справката - 07.06.2023 г. /така справка,
л. 5 от делото/. Прието по делото е и копие от извлечение от задължения на
ответницата към ищеца /л. 19-27 от делото/. Представено е и извлечение от
електронното досие на абонат № ********* /л.48-50 от делото/, от което се
установява, че преди и след процесния период е бил извършван реален отчет
на водомера, вкл. на дати 15.07.2022 г. и 15.08.2022 г.
От Заповед № **/************ г. на ищеца /л. 36 от делото/, се
установява, че считано от 01.11.2017 г. отчитането на месечното потребление
от инкасаторите с използването на съществуващите карнети се преустановява
и се преминава на отчитане с използване на електронен карнет, от първо
число на всеки месец, а от заповед № 616/11.09.2018 г. /л.45-47 от делото/ се
установява, че таблетите, с които се извършва нанасянето на данни от
електронния карнет не подлежат на метрологична проверка. Представени са
относимите за периода Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ЕООД гр. Стара Загора /л. 6-9 от
ч.гр.д. № 2506/2023 г./.
Със заявление вх. № *********/01.11.2022 г. /л. 40 от делото/
ответницата поискала от ищеца да бъде направена проверка на водомерът й,
тъй като не била съгласна с отчетените показания. На 14.12.2022 г. по повод
подаденото заявление, имотът на ответницата бил посетен от двама
служители на ищеца за проверка състоянието на водомера. Констатациите от
извършената проверка били отразени в представения констативен протокол
№ **********/14.12.2022 г. /л. 29 от делото/: в шахта в двора на имота има
5
монтиран обикновен водомер, чийто фабричен номер е ******, който водомер
сработва, има визуално отчетени показания 1051 куб.м. Скобата на холендера
била липсваща. Протоколът бил подписан от комисията и от съпруга на
ответницата. Процесният водомер е бил сменен на 30.01.2023 г. /така
протокол № **********/30.01.2023 г. – л. 30 от делото/.
По делото е назначена комплексна съдебно икономическа и техническа
експертиза, от чието заключение се установява следното: процесната фактура
на обща стойност 1830,84 лв. с ДДС се отнася за недвижим имот, находящ се
в село *******, община ***********, ул. „***********“ № **, по партида
********* с титуляр И. Б.. Отчитането за имота в процесния период
15.07.2022 г. – 15.08.2022 г. е било въз основа на реален отчет №
**********/15.08.2022 г., като е установено съответствие между отчетните
данни и стойността на издадената фактура /отговор на въпрос № 1/.
Изяснено е, че реалните показания на водомера в целия период от 15.07.2022
г. до датата на неговия демонтаж 30.01.2023 г. /по месеци/ съответстват на
издадените фактури и месечни карнети /съгласно таблица стр. 5 от
заключението/, вкл. през процесния период от 15.07.2022 г. – 15.08.2022 г./ -
отговор на въпрос № 2 и 3. След извършените частични плащания размерът
на задължението възлиза на 1549,37 лв. за периода 15.07.2022 г. – 15.08.2022
г., формирано от неплатена стойност на фактура от 22.08.2022 г. за реално
потребени количества вода /отговор на въпрос № 4/. Установява се още, че
процесният водомер е бил изправен, но с липсващи скоба на холендъра на
входа на водомера и скоба на холендъра на изхода на водомера, т.е. вероятна
водомерът е бил манипулиран, като в процесния период от 15-07-2022 г.
15.08.2022 г. е възможно от техническа гледна точка отчетените 550,00
куб.м. да бъдат реално потребени, като вещото лице сочи две възможни
причини за това потребление, но не се ангажира с избор между двете
/отговор на въпрос № 5 и 6, като следва да се посочи, че е бил налице и
реален оглед на водомера/. В отговори на въпроси от исковата молба в.л.
сочи, че е налице незаплатена фактура за периода 15.07.2022 г. – 15.08.2022 г.
с три частични плащания на дата 22.08.2022 г. /50,00 лв./, на дата 30.09.2022 г.
/150,00 лв./ и на дата 31.10.2022 г. /100,00 лв./, т.е. остават дължими още
1549,37 лв. Размерът на лихвата за забава дължима по реда на чл.40 ал.1 от
Наредба № 4 от 14.09.2014 год. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
6
системи, респ. представляваща законна лихва за периода от 21.09.2022 г. –
07.06.2022 г. е 103,84 лв. Калкулирана е съгласно изискванията на
Постановление N426 на МС от 18.12.2014 година за определяне размера на
законната лихва по просрочени задължения. На въпроси от отговора на
исковата молба в.л. сочи, че аварии и ремонтни дейности извършвани по
улична водопроводна мрежа не оказват влияние на отчетите на водомера
/констатирани са три броя аварии в процесния период на далечно разстояние
от имота на ответницата/. Няма данни за аварии в имота на ответницата, като
единствено в този случай би повлияла авария в имота след водомера, но
подобна авария е вътре в имота и е задължение на собственика да я отстрани.
По делото е разпита св. К. Ж. /съсед на ответницата/, който сочи, че от
средата на юли до средата на август 2022 г. е ходил пет пъти в имота на
неговия вуйчо. Не знае в този период в селото да е имало течове или аварии,
вкл. в имота на ответницата. Семейството на ответницата не произвеждало
нещо, което да се нуждае от голямо количество вода, като ответницата
притежавала хубава хидропомпа. Ответницата не е споделяла за проблеми в
имота във връзка с водната система или за липсващи пломби на водомерното
устройство.
От приложеното ч.гр.д. № 2506/2023 г. по описа на Старозагорски
районен съд, се установи, че съдът е издал в полза на „ВиК“ ЕООД срещу И.
М. Б. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
сумите: 1549,37 лв. –главница и 109,99 лв. – лихва за просрочена главница за
периода от 22.08.2022 г. до 07.06.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 14.06.2023 г. до окончателното плащане на вземането, както и
за разноските по заповедното производство в размер на 33,19 лв. Тъй като
длъжницата възразила по реда на чл. 414 ГПК, заявителят е предявил
настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
При така установената фактическа обстановка, Старозагорски районен
съд прави следните правни изводи:
За основателността на предявения иск ищецът следва да установи
следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на облигационно
правоотношение с ответницата по валидно сключен договор за доставка на
ВиК услуги при общи условия; 2. реално доставяне на твърдяните ВиК
услуги от ищеца през посочения в исковата молба период; 3. стойността на
7
доставените ВиК услуги в претендирания в исковата молба размер.
Съгласно нормата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи и чл.
2, ал. 1, т. 1 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК, потребители на ВиК услуги са юридическите или
физическите лица – собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. Основно задължение на потребителя е да заплаща
стойността на ползваните услуги, в 30-дневен срок след датата на
фактуриране /чл. 33, ал. 2/, като при неизпълнение в срок на това задължение,
потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната
лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на
падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора.
Ответницата има качеството на потребител по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от
Общи условия и като такава е задължена да заплаща ползваните услуги,
отчетени по предвидения в цитираните Общи условия ред.
Основният спорен въпрос между страните по делото е дали ответницата
е изразходвала претендираното количество вода от 550 куб. метра за периода
от 15.17.2022 г. до 15.08.2022 г.
1/ Предявеният иск за остатък от главница е основателен по две
взаимно свързани причини:
1/ Действително ответницата оспорва своето задължение за заплащане
на стойността на потребените Вик услуги, но тъй като по делото е безспорно
установено, че тя е заплатила на три пъти доброволно сума в общ размер на
300,00 лв. за погасяване на задължение за заплащане на предоставена и
отведена питейна и канална вода по процесната фактура, настоящата съдебна
инстанция приема, че ответницата е признала настъпването на всички
правнорелевантни факти, от които възниква по основание претендираното
главно притезателно право, а именно - 1. наличие на облигационно
правоотношение с ответника по валидно сключен договор за доставка на ВиК
услуги при общи условия; 2. реално доставяне на твърдяните ВиК услуги от
ищеца през посочения в исковата молба период, като съдът намира, че
нейното извънсъдебно поведение – заплащане частично на задължението си
също е факт навеждащ на извод за съществуване на договорни
правоотношения между страните. Това е така, защото преценката на съда по
8
чл. 175 ГПК за другите обстоятелства по делото е подчинена на основния
принцип на диспозитивното начало, т.е. отчитат се онези обстоятелства, които
са заявени от страните във връзка с разглеждане на спора и касаят неговият
предмет. Служебното начало по чл. 7 ГПК задължава съда да съдейства за
изясняване на делото, но това не е основание за абсолютно дерогиране на
фактическите твърдения и правни доводи на страните, налагането им на
съображения, различни от заявените от самите тях в хода на процеса и
признаване или отричане на права, които не са спорни /така решение №
98/21.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 952/2010 г., IV г.о./. Поради това
направеното извънсъдебно признание ще бъде ценено с оглед разпоредбата на
чл. 175 ГПК, т. е. съгласно всички обстоятелства по делото /така решение №
271/03.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 66/2014 г., IV г.о./. Също в решение №
527/15.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 943/2010 г., IV г.о . е прието, че
изявлението, с което се признава съществуването на дълга е извънсъдебно
признание /както е в случая/, което съдът преценява с оглед на всички
обстоятелства по делото съгласно чл. 175 ГПК.
В настоящия случай ответницата на три пъти извънсъдебно признава
задълженията си по процесната фактура с извършените три доброволни
плащания. Следва да се посочи, че тези плащания са извършени при липса на
други задължения към ищеца към момента на погасяването, т.е. за
ответницата е било напълно ясно кое свое задължение погасява. Във
фискалните бонове представени от самата ответница /л. 28 от делото/ също
ясно е посочена именно процесната фактура от 22.08.2022 г. Не са налице
доказателства по делото, които да установяват, че след узнаване за
процесната фактура ответницата да е оспорила съществуването на
задължението си – освен наличието на три доброволни плащания ответницата
не твърди и не установява, че е подала възражение по реда на чл. 34 от ОУ /в
тридесетдневен срок от издаване на фактурата/, а напротив преминала е към
трикратно доброволно плащане по реда на чл. 35 от ОУ /обявено за безспорно
с доклада по делото и установено от писмените доказателства и заключението
на в.л./. А и извънсъдебното признание на факти /доброволно трикратно
плащане/ е едно от най-достоверните, надеждни и безспорни доказателства в
гражданския процес, които преценени в съвкупността с останалите
доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор, предмет на
делото – арг. чл. 175 ГПК /така напр. решение № 69/16.01.2020 г. на
9
Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 2521/2019 г., решение №
3015/04.05.2017 г. на Софийски градски съд по в. гр.д. № 13587/2016 г./.
Признаването на длъжника може да бъде изразено и с конклудентни
действия, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на
длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг на кредитора
/така решение № 100/20.06.2011г. на ВКС по т.д.№194/2010 г., ІІ т.о.;
решение № 98/26.07.2013г. на ВКС по т.д.№851/2012г, І т.о., решение №
161/03.02.2016г. на ВКС по т.д. №1934/2014г., І т.о./. Вън от съмнение, е че
плащането по едно съществуващо задължение съставлява конкудентно
действие по неговото потвърждаване от длъжника - така решение
№255/26.03.2013 г. на ВКС по т.д. № 145/2012г., ІІ т.о. Нещо повече, в
конкретния случай ответницата в настоящото производство не е
направила/въвела твърдение в отговора на исковата молба, че посочената
сума от 300,00 лв. е била заплатена при начална липса на правно основание по
смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД /липса на годен юридически факт/,
поради което не могат да бъдат обсъждани направените от нея възражения за
недоказаност на фактическия състав, при проявлението на който възниква
предявеното вземане по процесната фактура /а и трудно би могла да направи
предвид обстоятелството, че са налице не едно, а три доброволни плащания/ -
така решение № 3309/18.11.2022 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. №
8847/2021 г., решение № 3684/26.05.2017 г. на Софийски градски съд по
в.гр.д. № 10554/2016 г., решение № 3015/04.05.2017 г. на Софийски
градски съд по в.гр.д. № 13587/2016 г.
Не се споделя изразеното в устните състезания от ответницата, че тя е
заплатила поради незнание сумите по процесната фактура най-малко поради
три причини: 1/ във фискалните бонове представени от самата ответница /л.
28 от делото/ ясно е посочена именно процесната фактура, 2/ самата
ответница заяви в о.с.з. на 14.11.2023 г., че към 30.09.2023 г. /датата на едно
от плащанията/ не е имала неплатени предходни фактури, т.е. дори е нямало
възможност да е била в грешка по коя точно фактура заплаща свои
задължения и 3/ броят на извършените доброволни плащания е цели три и не
може да се приеме, че ответницата през цялото време не е знаела какво точно
заплаща.
Във връзка с изложеното не следва да се подминава още едно
обстоятелство – ответницата в о.с.з. на 14.11.2023 г. /вж. протокол, л. 51-54 от
10
делото/ изясни, че е заплатила всички свои задължения преди и след
процесния период /освен трите доброволни плащания/. Поради това в случая
е приложима и практиката на Старозагорски окръжен съд обективирана напр.
в решение № 260154/15.04.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д.
№ 1026/2021 г., в което се сочи, че с плащането на начислените
задължения след издаването на фактурата, ответникът на практика е
потвърдил установените показания на водомера. В посоченото съдебно
решение е разгледана ситуация напълно идентична с настоящата - няма
спор, че ответницата е заплащала начислените й от ищцовото дружество
суми, както преди, така и след издаването на процесната фактура. Поради
това Старозагорски окръжен съд е намерил, а и настоящият съд намира, че с
плащането на начислените задължения след издаването на процесната
фактура /освен вече обсъдените три доброволни плащания/ ответницата на
практика е потвърдила установените показания на водомера и по предходните
измервания, тъй като новоначислените суми са били на база разликата с
показанията от предходните проверки. Това се отнася за процесната сума
тъй като са платени начислените след това задължения за следващите
периоди, без да се оспорват показанията във връзка с тях. Освен това при
проверката на водомера в имота на ответницата, на база на която е начислена
сумата, е присъствал нейния съпруг, а данните за консумацията за периода
15.07.2022 г. – 15.08.2022 г., са на база реално извършен отчет.
Казаното обаче не води до недопустимост на съдебното производство,
тъй като въпреки извършените доброволни плащания по задължението, което
по своята същност представлява признание на вземането, длъжницата го е
оспорила с подаването на възражение по чл. 414 ГПК. При тези данни и след
дадените от съда указания по чл. 415, ал. 1 ГПК единствената възможност
пред заявителя е била да подаде установителен иск, за да избегне
обезсилването на издадената заповед за изпълнение.
2/ Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по
издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване на
дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. При така
релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки: наличието на
действително облигационно правоотношение между страните, по силата на
11
което ответницата е потребител на водоснабдителни и канализационни
услуги като титуляр на партида № ********* на обект, находящ се в с.
*******, общ. ***********, има открита партида; ищецът е предоставил на
потребителя посочените водоснабдителни и канализационни услуги в
заявения обем, като доставената и потребената вода е отчетена и измерена по
предвидения в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор; размера на претендираните задължения за
заплащане на продажна цена за предоставени ВиК услуги, както и
настъпването на изискуемостта на тези задължения, както и размера на
мораторната лихва върху главницата.
Съгласно нормата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи и чл.
2, ал. 1, т. 1 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК, потребители на ВиК услуги са юридическите или
физическите лица – собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. Основно задължение на потребителя е да заплаща
стойността на ползваните услуги, в 30-дневен срок след датата на
фактуриране /чл. 33, ал. 2/, като при неизпълнение в срок на това задължение,
потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната
лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на
падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора.
Според закона и наредбата облигационното отношение възниква и се
развива между ВиК оператора и потребителя /собственика или ползвателя на
водоснабдения имот/ на услугата и не зависи от титулярството на партидата
открита при оператора. От изложеното следва, че след като в процесния
период ответницата е собственик на процесния водоснабден поземлен имот,
то същата има качеството на потребител на ВиК - услуги за този имот/обект,
независимо кой фактически ги използва.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи и чл. 22 от Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК, услугите ВиК се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
12
отклонение. За сгради – етажна собственост, или за водопроводно отклонение
с повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз
основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на
водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на
водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след
това се отчитат индивидуалните водомери. Отчетените данни се установяват
чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и
на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път – ал. 4 на чл.
32. С идентично съдържание са и ОУ, като съгласно чл. 22 от ОУ,
изразходваните количества питейна вода се отчитат от водомер, монтиран на
водопроводното отклонение от ВиК оператора. Уреден с общите условия в
раздел втори е и редът за отчитане на количествата питейна вода, като според
ал. 1 на чл. 23, показанията на водомерите на водопроводните отклонения се
отчитат за период не по-дълъг от един месец. Предвидено в ал. 4 на чл. 23 е,
че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или
на негов представител, като при неосигурен достъп, отчетът се подписва от
свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора - Според
чл. 23, ал. 4 от ОУ отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните от отчета. Този ред не се прилага в
случаите на дистанционно отчитане и при използване на електронен карнет.
Следователно при отчитането чрез електронен карнет не се поставя подпис на
потребителя, а е достатъчен отчетът да е извършен реално от инкасатор и
въведен като данни в електронния карнет.
От представените по делото доказателства документално се установява,
че през процесния период измерването на доставеното количество вода е
ставало чрез отчитане по електронен път на водомер ******* в имота на
ответницата. Представени са електронни карнети с посочване на абонатния
номер на ответницата; инкасаторът, извършил електронния отчет;
показанията на водомера - старо и ново, разликите в потреблението, като
отразените показанията са последователни. По аргумент от разпоредбата на
чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. следва да се приеме, че
представените карнети представляват нормативно предвидения документ за
отчитането на ВиК услугите, които при дистанционно отчитане чрез
13
радиотчет не следва да се подписват. В случая писмените доказателства за
отчет на водомерите в процесния обект чрез радио отчет са представени още с
исковата молба и отразените в тях данни не са оспорени в преклузивния срок
по чл. 131 ГПК с подадения отговор. Същевременно по делото не са събрани
доказателства, подставящи под съмнение или оборващи съдържащите се в
електронните карнети данни. Ето защо, карнетите следва да се ценят като
доказателства досежно отразените в тях обстоятелства, а така и на реалните
доставки на питейна вода, както и на оказаните ВиК услуги по отвеждане и
пречистване на отпадни води. От заключението на съдебно икономическата и
техническа експертиза се установява, че отчетните данни по карнетите са
намерили точно отражение в процесните фактури. Вещото лице изрично
сочи, че фактурите са осчетоводени в ищцовото дружество, налице е
документална обоснованост на база данни от карнетите, по фактурите не е
установено плащане, а счетоводството е редовно водено. Предвид изложеното
и от събраните по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за
доказано, че ищцовото дружество е доставило, а ответницата е ползвал ВиК
услуги в отразените в електронните карнети и фактурите обеми /така изцяло
решение № 46/14.02.2023 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
481/2022 г., решение № 145/02.05.2023 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.т.д. № 71/2023 г./.
В обобщение - в настоящия случай по делото са представени карнети за
отчитане на количествата доставена питейна вода за процесния период, за
който се претендира тя да е потребена. По отношение на начисляваното
количество вода следва да се посочи, че е спазена изцяло процедурата,
регламентирана в чл. 21 от Общите условия на ищеца и е отчетено
действително потребеното количество вода. За процесния имот е въведено т.
нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се
полага – така Заповед № 613/25.10.2017 г. на „ВиК“ ЕООД. Такова
електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който
текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета,
заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери
и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на
отчитане по електронен път.
14
В допълнение на мотивировката на Старозагорски окръжен съд следва
да се посочи, че в хода на съдебното производство от заключението на
назначената съдебно икономическа и техническа експертиза се установи, че
данните съдържащи се в електронните карнети са коректни и вървят с
нарастване както при изправен водомер. По-важното в случая е наличието на
още две обстоятелства – 1/ в.л. е категорично, че измереният отчет на
водомера е обективно възможен и 2/ в експертизата и обясненията си в о.с.з.
на 14.12.2023 г. дава три възможни варианта за логични /а не невъзможни/
причини от техническа гледна точка – 1/ авария в имота след водомерната
шахта, 2/ осъществено поливане в летния сезон от ответницата и 3/
манипулиран водомер. Трите посочени от в.л. варианта са логични и
съответстват на опитните правила, т.е. те не са от естество, че да е близко до
невъзможното тяхното реализиране /напр. за подобна консумация да е
необходимо чешмите в имота на ответницата да са отворени непрекъснато 24
часа или други подобни причини/. Поради това настоящият съд не споделя
изразеното становище на ответницата в устните състезания свързани с
обстоятелството, че в.л. не било дало категоричен отговор за причината за
изразходване на процесното количество вода най-малко поради три свързани
причини – 1/ от една страна както се посочи в.л. посочи, че измереният отчет
на вода е обективно възможен по три реални причини, 2/ от друга страна
вярно е изразеното от ответницата, че процесната фактура не установява
доставеното количество вода и на базата на хипотези не е възможно
ответницата да бъде задължена да заплати водата, но от гл. точка на
доказването в настоящия съдебен процес ищецът следва да установи
единствено, че е доставил на ответницата претендираното количество вода, а
не да установява за какво точно ответницата е използвала всеки един кубик
от водата – дали за консумация, къпане, поливане или др. Действително
ответницата е права, че следва да се установи, че измереният отчет е
обективно възможен по реални причини и това бе сторено по настоящото
дело - както се посочи и трите хипотези за установения отчет са реални и
възможни от техническа гл. точка, вкл. ответницата е извършила не само три
доброволни плащания на това задължение, а е заплатила и следващите си
задължения изцяло, с което е потвърдила предходните показания /подробно
вж. по-горе/ и 3/ показанията на св. Кристиян Жеков не са от естество да
разколебаят изводите за основателност на иска, тъй като свидетелят в рамките
15
на месеца е идвал 5-6 пъти до селото и освен това в.л. посочи, че е възможно
свидетелят да не забележи теч на вода когато водата се поема от почвата.
Не следва да се подминава и обстоятелството, че въпреки степента на
относително ниска вероятност в.л. не изключва възможността за наличие
на манипулиран водомер в имота на ответницата с оглед на безспорно
установената липса на пломби на водомера, като тук настоящият съд споделя
по аналогия изразеното в решение № 260154/15.04.2021 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1026/2021 г. – дори да е налице основание за
служебно изчисляване на консумация в хипотеза на манипулиран водомер
съгласно ОУ тези правила са уговорени в полза на ВиК оператора и
последният не е длъжен да ги приложи, ако в крайна сметка успее да
установи показанията на водомера, сочещи реалната консумация на вода,
както е станало в настоящия случай. По делото също така не се установява
водомерът да е отчитал неправилно. Освен това, по делото няма данни, нито
твърдения ответницата да е правила оплаквания или искания за проверка на
водомера в имота си съгласно чл. 16, ал. 5 от ОУ на ищеца. А както се
посочи по-горе, ответницата е плащала всички останали сметки за вода,
преди и след процесния период, без възражения относно годността на
водомера в имота си. Така, че при възможна причина за измерения отчет
- манипулация на водомера предявеният иск се явява основателен дори
само поради тази причина.
2/ Предявеният иск за обезщетение за забава е частично основателен
поради следното:
Настоящият съд дава вяра на заключението на съдебно-счетоводната
експертиза за сума представляваща обезщетение за забава в размер на 103,84
лв. за периода 21.09.2022 г. – 07.06.2023 г., а не за претендираната 109,99 лв.
за периода 22.08.2022 г. – 07.06.2023 г., тъй като очевидно в нарушение на
собствените си ОУ и чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. ищецът е
начислявал обезщетение за забава от датата на издаване на процесната
фактура, а не от 31-вия ден след нейното издаване.
Поради това ответницата дължи на ищеца сума представляваща
обезщетение за забава в размер на 103,84 лв. за периода 21.09.2022 г. –
07.06.2023 г.
По разноските: В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение №
16
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на
разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с
поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия
срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на
закона е, че разноски винаги се дължат от страната, която неоснователно е
предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за
заплащането им е задължение за плащане на понесените от съответната
страна вреди, когато неправомерно е засегната нейната правна сфера. В
настоящия случай ответницата е дала повод за образуване на производство –
по делото се установи, че в нейна тежест са възникнали претендираните
парични задължения и същите не са били погасени. Поради това следва на
общо основание да понесе отговорността за направените от заявителя в
заповедното и исковото производство разноски съразмерно на уважената част
от исковете.
Съобразно представения списък на разноски по чл. 80 ГПК и
доказателствата за извършени такива, разноските на ищеца в исковото
производство са за дължимата държавна такса за завеждане на делото в
размер на 33,19 лв., възнаграждение за вещи лица в общ размер на 240,00 лв.
/общо за исковото производство – 273,19 лв./, а в заповедното производство
възлизат на сумата от 33,19 лв. за държавна такса /общо за заповедното
производство 33,19 лв./, като по съразмерност съобразно уважената част от
исковете са дължими 271,19 лв. разноски за исковото производство и 32,95
лв. разноски за заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. С
оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата
също има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в
размер на 5,93 лв. за исковото производство.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата И. М.
Б., ЕГН: ********** и адрес: с. *******, Община ***********, ул.
17
„***********“ № **, съществуването на следните вземания на ищеца
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62: 1/ по иска с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за сумата от 1549,37
лв., представляваща остатък от неплатена главница произтичаща от
предоставени ВиК услуги - доставка на питейна вода и отведена канална вода
за периода 15.07.2022 г. - 15.08.2022 г. по фактура № **********/22.08.2022 г.
и 2/ по иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 103,84 лв. представляваща законна лихва за просрочена
главница за периода 21.09.2022 г. – 07.06.2022 г. ведно със законната лихва
върху главницата до окончателното плащане, считано от 14.06.2023 г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 1181/15.06.2023 г. по ч.гр.д. 2506/2023 г. като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата над 103,84 лв. до пълния предявен размер от 109,99 лв.
представляваща законна лихва за просрочена главница за периода 22.08.2022
г. – 20.09.2022 г. включително като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. М. Б., ЕГН: ********** и
адрес: с. *******, Община ***********, ул. „***********“ № **да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62 сума в размер
на 271,19 лв. /двеста седемдесет и един лева и деветнадесет стотинки/,
представляваща част от направените в исковото производство съдебни
разноски за доплатена държавна такса и възнаграждение на вещо лице, както
и сума в размер на 32,95 лв. /тридесет и два лева и деветдесет и пет
стотинки/, представляваща част от направените в заповедното производство
по ч.гр.д. № 2506/2023 г. по описа на Старозагорски районен съд съдебни
разноски за платена държавна такса съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62 да заплати на И. М. Б., ЕГН:
********** и адрес: с. *******, Община ***********, ул. „***********“ №
**сума в размер на 5,93 лв. /пет лева и деветдесет и три стотинки/
представляваща част от направените разноски за адвокатско възнаграждение
18
и възнаграждение за вещо лице съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от
решението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
19