РЕШЕНИЕ
№ 20.05.2022 г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 22.03. 2022
година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И
секретаря Диана Иванова, като разгледа докладваното от съдията СИМИТЧИЕВ
т.д.
№ 22 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
съобрази:
Производството е
образувано по искова молба от Л.О.И., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу ЗД „Б.“
АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. ***.
В исковата молба се
твърди, че на 19.08.2020 г., около 17.00 ч., в гр. К., по бул. ***, се е движел
л.а. „**“ с per. № ***, управляван от водача И.Т.Т., като блъснал преминаващия
на пешеходна пътека пешеходец П.Б.И. – съпруг на ищцата.
В резултат на удара, П.Б.И. получил тежки увреждания, бил
транспортиран в Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Проф. д-р Ст.
Киркович“ АД - гр. Стара Загора, където поради тежките контузии починал на
24.08.2020 г.
Съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 284р- 22221/21.08.2020 г. от РУ на МВР - К.. По случая е образувано
наказателно производство - ДП № 983/2020 г. по описа на РУ - К., пр. пр. №
3444/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура Стара Загора, което към настоящия
момент не е приключило с краен акт.
Като причина за настъпване на произшествието, ищцата
посочва допуснатите от водача на л.а. „**“ с peг. № *** нарушения на правилата
за движение по пътищата. Твърди се, че съществува пряка причинна връзка между
деянието на виновния водач И.Т.Т. и настъпилите общественоопасни последици -
смъртта на П.Б.И.. За увреждащия л.а. „**“ с per. № ***, управляван от водача И.Т.Т.
има сключена с ответника застраховка “Гражданска отговорност”, обективирана в
полица № BG/02/119002701606, със срок на валидност от 24.09.2019 г. до
23.09.2020 г.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата Л.О.И.
предявила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗД “Б.“
АД, получена от застрахователя на 09.09.2020 г. и представила всички документи,
с които е разполагала. Образувана била преписки по щета съответно № **********,
но към настоящия момент на ищцата не е изплатено застрахователно обезщетение. С
оглед на изложеното ищцата Л.О.И. счита, че са налице предпоставките за
предявяването на настоящите искове за ангажиране отговорността на ЗД “Б.“ АД за
причинените й неимуществени вреди от смъртта на съпруга й П.Б.И..
Загиналият в резултат на инцидента П. И. бил в много
добро здравословно състояние, активен и деен човек. Бил отговорен и трудолюбив
човек, който се е грижил всеотдайно за своето семейство. В обществото бил
известен със своята честност и коректност. Л. и П. създали семейството си преди
почти половин век, живели винаги в разбирателство, отгледали двете си деца с
много любов и грижи. Двамата се разбирали отлично и са били неразделни. Връзката
помежду им е била изключително силна, изпълнена с чувство на обич, уважение и
привързаност, като винаги са си помагали и подкрепяли. Смъртта на П. била
огромен шок за Л.. Времето, през което П. се борел за живота си в болницата,
бил един от най - тежките и периоди в живота, но е била изпълнена с надежда. Новината
за неговата смърт разбила всички нейни устои. Тя изключително тежко преживявала
тази нелепа и неочаквана смърт. Загубата й била огромна. Очакваното от нея
бъдеще - двамата да си живеят спокойно заедно, да се грижат един за друг и за
децата си, било безвъзвратно загубено. Тя е загубила другаря си в живота,
своята опора, целия й живот бил обвързан с него.
Несвоевременната смърт на съпруга й се отразила крайно
негативно върху психическото и здравословно състояние на ищцата. Неочакваната и
безвъзвратна загуба на П. И. е особено трагично обстоятелство, което завинаги
променило живота и. Мъката й е огромна и не може да бъде компенсирана с нищо.
С оглед на изложеното, ищцата счита, че причинените
неудобства, болки и страдания следва да бъдат компенсирани, въпреки че
паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би
обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да
компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на
неблагоприятните последици от причинената смърт.
Ищцата твърди, че е претърпяла и имуществени вреди,
представляващи разходи по извършеното погребение на съпруга й - в общ размер на
737 лв.
Предвид изложеното отправя искане към съда да осъди ответника ЗД “Б.“ АД да заплати на Л.О.И. сумата в размер на 26 000 лв., предявена като
частична от 200 000 лв. за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в
търпени болки и страдания, вследствие на причинената смърт на съпруга й П.Б.И.,
както и сумата в размер на 737.00 лв. - имуществени вреди по извършени разходи
по погребение.
В последното
заседание по делото, по искане на ищцата, на основание чл.214, ал.1 ГПК, е
допуснато изменение на иска й, чрез
увеличаване на размера му от 26000 лв на 180000 лв, частично от общия размер на
вземането от 200000 лв.
Претендира се лихва за забава от датата 26.08.2020 г. -
съгласно разпоредбите на чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ, а
при евентуалност – от 09.09.2020г. – датата на уведомяване на застрахователя от
ищцата за настъпилото застрахователно събитие, до окончателното изплащане на
задължението.
Иска се и присъждане на направените по делото разноски и
адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, като исковата
молба да се счита за списък на разноски.
В законния срок, от ответника е подаден отговор на исковата
молба,
с който се оспорва изцяло ищцовата претенция, както по основание, така и по
размер, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.
Оспорват се предявените искове за неимуществени и имуществени вреди като
неоснователни, необосновани и недоказани, прекомерно завишени по размер, по
следните съображения:
Твърди се, че ЗД
„Б." АД не е дало повод за завеждане на настоящото дело и не му е дадена
възможност да изплати определеното застрахователно обезщетение. По реда на чл.
380 КЗ, ищцата е подала застрахователна претенция пред застрахователното
дружество, регистрирана с № ОК - 547677 от 09.09.2020год. Увреденото лице -
ищец по настоящото дело - Л.О.И., не
изпълнило визираните в чл. 498, ал. 2 КЗ свои задължения - да представи на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
на виновния водач документите, с които разполага и които са свързани със
застрахователното събитие и причинените вреди. Във връзка с твърдяното от
ищцата ПТП, настъпило на 19.08.2020год. около 17.00 часа в град К., по бул. „О.",
около № 60, при ЗД „Б." АД по подадено заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение е образувана застрахователна преписка - щета №
**********. С предявената извънсъдебно от ищцата претенция, на
застрахователното дружество не е представен документ установяващ виновността на
някой от участниците в ПТП. В конкретния случай липсвали безспорни
доказателства, документално удостоверяващи вината на водач, управлявал
участващо в ПТП МПС и застраховано в ЗД „Б." АД, което обстоятелство
попречило на застрахователя да се произнесе по щетата.
Поддържа се, че
с оглед функционалната обусловеност на отговорността на ЗД „Б." АД като
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите" от отговорността на водача, чийто риск носи,
непредставянето на доказателства дали водачът на лек автомобил „**" с peг.
№ СТ 48 92 РВ - И.Т.Т. има вина за настъпване на процесното ПТП и вредоносните
последици от него води до неустановеност и недоказаност на вината на водача, управлявал
участващото в ПТП МПС, застраховано при ответното застрахователно дружество. В
тази връзка, се оспорва изключителната вина на водача на лек автомобил „**"
с peг. № СТ 48 92 РВ - И.Т.Т..
Оспорват се и твърденията в исковата молба, че в
резултат на осъществяване механизма на пътнотранспортното произшествие от 19.08.2020год.,
на пострадалия П.Б.И. са причинени описаните в исковата молба травматични
увреждания, впоследствие довели до неговата смърт. Твърди,
че настъпилата смърт на П.Б.И. не е в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП и понесените от него травми. П. И. бил настанен в болнично заведение на
19.08.2020год. и е починал на 24.08.2020год. - 5 дни след процесното ПТП. В
тази връзка, счита, че смъртта е
настъпила от други усложнения, а не от травмите при ПТП и/или при множество
съпътстващи заболявания. Видно от представената с исковата молба Етапна
епикриза за периода 10.09.2019год. - 10.09.2020год. И. е страдал от
хипертонична болест, поради което, ответникът счита, че настъпилата смърт е вследствие на хипертоничното заболяване
на пострадалия, а не вследствие на травмите от ПТП. Евентуално, твърди, че смъртта е настъпила вследствие на други
обстоятелства или травми, несвързани с процесното ПТП.
С исковата молба
не били представени каквито и да било обективни медицински документи,
констатиращи травмите на починалия непосредствено след ПТП, даващи възможност
да се проследи лечебния период и дали същият е правилно провеждан. Поради това,
в случай, че се установи причинно - следствената връзка между травмите от
процесното ПТП и настъпилата смърт, се
твърди, че по отношение на пострадалия не е проведено адекватно лечение, което
е станало причина на леталния изход.
Оспорва се твърдяния в исковата молба механизъм на
пътнотранспортно произшествие, както и твърдението транспортният инцидент да се е осъществил изключително
по причина (вина) от действията на водача на лек автомобил „**" с peг. №
СТ 48 92 РВ - И.Т.Т..
Посочва се, че в
представения като доказателство към исковата молба Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица № 284р - 22228/21.08.2020год., в частта му и по отношение на
съдържанието му, касаещо описания механизъм на настъпване на ПТП, като
обстоятелства и причини за произшествието не са описани подробности от значение
за изясняване на механизма на ПТП. При това положение, от посочения документ не
може по несъмнен и безспорен начин да се установи механизма на настъпване на
процесното ПТП.
Самостоятелно,
ответникът прави възражение за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия П.Б.И. при осъществяване механизма
на ПТП, като в тази връзка оспорва твърденията, че заявените с исковата
молба травми и съответно - неимуществени вреди са възникнали единствено поради
виновните действия на водача на лек автомобил „**" с per. № СТ 48 92 РВ - И.Т.Т..
Поддържа, че причина за настъпване на претендираните вреди са извършени от него
нарушения на разпоредбите на Закона за
движение по пътищата, изразяващи се в пресичане на уличното платно извън
пешеходна пътека, без да възприеме цялостната пътна ситуация, т.е. при
неупражнен визуален контрол към посоката на движение, от която са идвали
автомобили. Твърди се, че принос за
настъпване на ПТП има и пострадалия, който в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1
и т. 2 от ЗДвП, както и на чл. 114, т. 1 от ЗДвП при предприетото пресичане на
пътното платно не е съобразил разстоянието до приближаващото превозно средство
и неговата скорост на движение, пътната обстановка, а също така и ненужно е
удължил времето си за пресичане. Наред с това, се твърди, че П. И. е навлязъл внезапно на платното за
движение и го е пресякъл на нерегламентирано в този участък от пътя. С това си
поведение, нарушавайки разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП,
както и на чл. 114, т. 1 от ЗДвП пострадалият сам се поставил в превишен риск
спрямо нормалния и е създал предпоставките за осъществяване механизма на
произшествието.
Посочва се, че
ако пострадалият бе спазил правилата на чл. 113, ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗДвП,
както и на чл. 114, т. 1 от ЗДвП, не би се стигнало до настъпване на
вредоносния резултат. В тази връзка, се поддържа,
че травмите на П.Б.И. са настъпили като резултат и от неговото собствено
виновно поведение, осъществено в нарушение на посочените императивни правни
норми.
Поради горните
доводи, застрахователят счита, че са
налице основания за намаляване на обезщетението, претендирано от ищцата поради
съпричиняване на настъпилите вредни последици от страна на пострадалия,
като обезщетението следва да бъде определено при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Оспорва се и размера на предявения иск за
неимуществени вреди,
като счита същия за недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с принципа
за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
Оспорва твърденията за настъпили в причинно - следствена връзка с
вредоносния резултат неимуществени вреди за ищцата, техния интензитет и
проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и
твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция за
неимуществени вреди.
Оспорва размера на предявения иск за неимуществени
вреди, като счита същия за недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с
принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Счита, че предявената по настоящото
дело претенция за неимуществени вреди е завишена с оглед обществените критерии
за справедливост и обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното ПТП. Посочва,
че подобен висок размер на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
съпруг - в размер на 200 000 лева, какъвто се претендира с частичният иск се
отклонява от обичайно присъжданите обезщетения по аналогични случаи и не е
съобразен с характера на търпените вреди. Моли съда да съобрази обстоятелството,
че в исковата молба няма изложени данни за развитие на дезадаптивни реакции при
ищцата, както и че за в бъдеще ще отслабват емоционалната й потиснатост и
песимистични нагласи. Не са представени доказателства за проведена
медикаментозна психиатрична терапия и посещения при психотерапевт във връзка с
психо-емоционалното състояние на ищцата вследствие на ПТП и загубата на съпруга
й, което водело до извод, че такива не са били провеждани.
Поддържа се, че
обезщетението за неимуществени вреди, което се претендира, не отговаря на
действителната вреда, явява се прекомерно в заявения размер, не се подкрепя от
фактическата обстановка и представените доказателства по делото и не
съответства на изискването за справедливост, заложено в чл. 52 ЗЗД, трайната
съдебна практика (ППВС № 4/1968г) и неблагоприятните последици от настъпилото
пътнотранспортно произшествие за ищцата.
Отделно от
гореизложеното, се посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ,
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой неимуществени и имуществени вреди вследствие
на телесно увреждане или смърт. Описаните
в исковата молба силен емоционален стрес и психически дискомфорт по естеството
си не били резултат от телесно увреждане на ищеца, а засягат неговата психо-емоционална
сфера. С оглед горепосочената разпоредба, ограничаваща отговорността на
застрахователя, тези вреди не подлежали
на репариране по силата на задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
На самостоятелно
основание, поддържа, че исковата сума е
недължима поради самоувреждане на пострадалия, по изложените вече
съображения, респ. прекомерна по аргумент от чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, както и че претендираното обезщетение за неимуществени
вреди е несъответстващо на реално претърпените от ищцата болки и страдания.
В случай, че съдът
приеме, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинените
неимуществени вреди е доказан по своето основание, заявява, че прави и възражение за прекомерност на
претенцията.
По изложените по
- горе съображения досежно иска за неимуществени вреди, намира предявения иск за имуществени вреди за неоснователен, респ.
недължим.
Оспорва иска за
присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди - като неоснователен,
по съображенията за неоснователност на главния иск.
На самостоятелно
основание, при основателност на главните искове, оспорва момента, от който се претендира обезщетение за забава, считано
от 26.08.2020год., датата на която е изтекъл срокът за уведомяване на
застрахователя от страна на застрахованото лице. Посочва, че в разглеждания
случай, отговорността на застрахователя за обезщетяване на вреди, причинени от
застрахования, е производна от тази на делинквента. Разпоредбата на чл. 493,
ал. 1, т. 5 КЗ изрично регламентира, че застрахователното покритие включва и
лихвите по чл.429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. застрахователят отговаря за лихвата за
забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в
хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Въпреки това,
в чл. 429, ал. 3 КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по
ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай, от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430,
ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице, която от датите е най - ранна.
Иначе казано, отговорността на прекия
причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува,
но тя по силата на самия кодекс се поема от застрахователя от един по - късен
момент, в който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие.
Затова, при липса на твърдения и данни по делото за по - ранна дата, в случая отговорността на застрахователя е
възникнала, считано от датата на уведомяването му от увредения за процесното
застрахователно събитие - 09.09.2020 год., за който факт има представено
доказателство - молба вх. № ОК 547677/09.09.2020год., обективираща
застрахователната претенция на увреденото лице. Твърди се, че на основание
чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, това обезщетение за забава е част от дължимото
застрахователно обезщетение. В разпоредбата на чл. 497 КЗ е регламентирана
дължимостта от застрахователя на законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по - ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока
по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Посочва,
че тази норма касае собствената забава на застрахователя по повод определяне и
изплащане на застрахователното обезщетение и тя не е свързана със забава на
застрахования. Разпоредбата на чл. 497 КЗ определя обема на отговорност на
застрахователя с оглед вътрешните му отношения с делинквента и обема регресни
права и не е свързана с отговорността към третото лице, на което са причинени
вредите (така решение по т. д. № 2273/2018г на ВКС, ТО и решение по т. д. №
2466/2018г на ВКС, ТО). Нещо повече, застрахователното дружество, с писмо НЩ
5669 от 01.10.2020год. е изискало от ищцата документи, доказващи виновността на
водач, застрахован в дружеството. Такива не били предоставени. В случая намира, че претенцията за лихва е
дължима, считано от 09.12.2020год., датата на която е изтекъл срокът за
произнасяне на застрахователното дружество по заведената застрахователна
претенция по чл. 380 КЗ.
Поради
изложеното, ответникът Застрахователно дружество „Бул Ине" АД моли съда да
се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявените от Л.О.И. искове
за претърпени неимуществени и имуществени вреди, като неоснователни и
недоказани.
Алтернативно
моли, в случай, съдът счете за основателни исковите претенции на ищцата, да намали размера на претендираните
обезщетения, тъй като претендирания размер за претърпени неимуществени вреди не
кореспондира с принципа на справедливостта и установената съдебна практика и не
се доказват твърдените за претърпени в исковата молба душевни болки и страдания.
Ако все пак настоящия съдебен състав намери за установено наличието на
твърдените неимуществени вреди, моли да се определи размера на дължимото
обезщетение като се съобрази принципа на съразмерност и справедливост, заложен
в чл. 52 ЗЗД, както и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и вземе предвид
съпричиняването от страна на съпруга на ищцата - П.Б.И..
Претендират се
разноските по делото, в това число и адвокатски хонорар, свързани с настоящото
исково производство.
В случай, че съдът
уважи исковите претенции, прави искане да бъдат присъдени съдебни и деловодни
разноски, в това число и адвокатски хонорар съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
С допълнителната искова молба, ищецът дава становище по отговора на исковата молба.
Счита, че оспорването на редовността
на исковата молба е неоснователно, тъй като ищецът не е длъжен да посочва в
детайли и всички маловажни обстоятелства, довели до настъпването на процесното
произшествие. Заявява, че с оглед направеното оспорване, ще ангажира
доказателствени искания в насока установяване на настъпването на деликт,
включително наличието на всички елементи от състава му, като това ще бъде
предмет на установяване в настоящото производство.
Относно твърдението, че поради
непредставянето на банкова сметка ***, не била дадена възможността да изплати
застрахователно обезщетение и че ответникът не бил давал повод за завеждане на
настоящото производство, заявява, че от приложените по делото писмени
доказателства /кореспонденцията между страните по повод отправената претенция/
е видно, че от страна на застрахователя е липсвала воля и желание за изплащане
на обезщетение.
Заявява, че оспорването на
елементите от фактическия състав на деликта е неоснователно, тъй като предмет
на настоящото производство е именно установяването на основателността и размера
на предявения иск, което включва наличието на елементите от сложния фактически
състав на деликта, с изключение на вината на делинквента, по отношение който
елемент е въведена презумпция по силата на чл. 45 от ЗЗД. За доказване на
останалите елементи ще бъдат посочени доказателства и ще бъдат направени
доказателствени искания.
Счита за неоснователно и въведеното
от ответника възражение за съпричиняване от страна на починалото лице към
настъпването на вредоносния за него резултат, тъй като няма каквито и да било
обективни данни, сочещи наличието на подобен принос. Оспорва като безпочвено и
необосновано посочването в отговора на искова молба на размер на съпричиняване
- 50 %, без да са налице каквито и да било индикации за осъществяването на
такова действие /бездействие от страна на пострадалия, което да има характер на
грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата и да е толкова
съществено, че да бъде оценено като степен, равна на тази, осъществена от
деликвента. Твърди, че произшествието е
настъпило при пресичане върху пешеходна пътека.
Счита за неоснователно и
необосновано оспорването на причинно - следствената връзка между процесното
произшествие и причинените на П.Б.И. травми, както и между настъпилите травми и
последвалата смърт.
По отношение оспорването на
неимуществените вреди претърпени от ищцата, респективно - размера на предявения
иск, заявява, че са неоснователно
оспорени от ответника. Понесените от ищцата неимуществени вреди се изразявали в
страдание и тъга от причиненото трагично събитие и понесената от нея загуба на
съпруг. Относно изложения от ответника аргумент, че от ищцовата страна не са
изложени данни за развитие на дезадаптивни реакции при ищцата и липсват
доказателства за проведена медикаментозна психиатрична терапия и посещения при
психотерапевт, посочва, че на първо място съдържа в себе си загатване, че
морални вреди от такъв тип подлежат на обезщетяване само при положение, че са
довели до причиняването на нарушения в менталното здраве на претендиращото
лице, което категорично не отговаряло на обезщетителната функция и цел на
застраховката „Гражданска отговорност“, нито има подобен критерий. Оспорва
твърдението, изложено в отговора на исковата молба, че „силен емоционален стрес
и психически дискомфорт не подлежат
на репариране по силата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите. Заявява, че на обезщетяване подлежат всички преки и
непосредствени вреди, причинени вследствие деликта.
Относно оспорването на претенцията
за лихви, посочва, че при деликт, лихви за забава се дължат от датата на
непозволеното увреждане. В тази връзка, моли съда да има предвид, че
задължението за изплащане на застрахователно обезщетение възниква с
настъпването на застрахователното събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите.
Приложимата правна норма е чл. 429, ал.З КЗ, в която е уредено задължение на
застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования или от датата
на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице.
Тъй като за делинквента е установено
задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на
застрахователното събитие, то за застрахователя възниква задължение за плащане
на лихви към пострадалия от 7-мия ден или това конкретно е 26.08.2019 г., така
както е посочено и в исковата молба.
С отговора на допълнителната искова молба се поддържат всички
оспорвания и искания, направени с първоначалния отговор.
Старозагорският окръжен съд, като взе предвид
твърденията, възраженията и исканията на страните, в съвкупност с
доказателствата по делото, прие следното:
Съдът е сезиран
с 2 обективно съединени осъдителни иска с правна квалификация чл.432, ал.1, вр.
чл.45 ЗЗД – частичен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
вследствие смъртта на съпруга на ищцата при пътно-транспортно произшествие (ПТП),
причинено от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ водач, в размер на сумата от 180000 лв (след допуснатото
увеличение по реда на чл.214, ал.1 ГПК), част от общия размер на вземането от
200000 лв, както и иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на сумата от 737 лв – разходи за погребение на съпруга на ищцата, както и
акцесорно искане за присъждане на законната лихва върху главниците, на
основание чл.86 ЗЗД, вр. чл.429, ал.3 КЗ..
Страните не
спорят, че на 19.08.2020 г., в гр. К., около 17.00 ч., е настъпило ПТП, с
участието на л.а. „**“ с per. № ***, управляван от И.Т.Т., и П.Б.И. – съпруг на
ищцата, като пешеходец.
Не е спорно и че П.Б.И. е починал на 24.08.2020 г. в Клиника по ортопедия и
травматология към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“
Няма спор, а и е
видно от доказателствата по делото, че за процесното ПТП е съставен е
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 284р- 22221/21.08.2020 г. от РУ
на МВР – К., по случая е образувано наказателно производство - ДП № 983/2020 г.
по описа на РУ - К., пр. пр. № 3444/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура -
Стара Загора, което към настоящия момент не е приключило с краен акт.
Ответникът не
оспорва също така, че гражданската отговорност на водача на л.а. „**“ с peг. № ***
- И.Т.Т. ***“ АД по договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
обективирана в полица № BG/02/119002701606, със срок на валидност от 24.09.2019
г. до 23.09.2020 г.
От приложенията към исковата молба е видно,
че ищцата Л.О.И. е отправила към застрахователя писмена застрахователна претенция
по реда на чл. 380 КЗ относно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
получена от застрахователя на 09.09.2020 г. Образувана била преписка по щета №
**********, като към настоящия момент застрахователно обезщетение на ищцата не
е изплатено, вкл. с писмо от 01.10.2020г., застрахователят е уведомил ищцата,
че няма основание да й изплати обезщетение по образуваната щета.
Съобразно
разпределената от съда доказателствена тежест, ищцата следва да установи твърденията си за настъпването на
ПТП при посочения в исковата молба механизъм, в това число и причиняването му
от застрахования при ответника водач на лекия автомобил л.а. „**“ с peг.
№ *** - И.Т.Т., също и че получените от
пострадалия при процесното ПТП П.Б.И. наранявания са в пряка причинна връзка с
процесното ПТП, както и че смъртта на П. И. е настъпила вследствие на
получените от него телесни увреждания.
С оглед възраженията на ответника,
спорен се явява механизмът, при който е настъпило ПТП и дали причина за
настъпването му е поведението на водача на лекия автомобил л.а. „**“ с peг. № ***
- И.Т.Т., съответно и дали пострадалия П.Б.И. е допринесъл за настъпването му и
в каква степен.
В тази връзка, по делото е допусната съдебна
автотехническа експертиза, която след като се е запознала с материалите по
делото е определила следния механизъм на ПТП:
На
19.08.2020 год. около 17.30 часа в гр. К., по бул. „О.“, в светлата част на
денонощието, при нормална видимост, сух, прав и равнинен пътен участък, в
посока към гр. Крън и в лявата лента за движение (платното за движение е било с
две ленти за движение в една посока) се е движил л.а. марка „**, модел ,,**"
с per. № **, управляван от И.Т.Т. със
скорост на движение около 85 км/ч и опасна зона за спиране около 68 м. По
същото време пешеходецът П.Б.И. предприема пресичане на платното за движение на
пешеходна пътека от дясно, на ляво спрямо посоката на движение на лекия
автомобил, бутайки велосипед откъм дясната му страна. Към момента на навлизане
на И. и велосипеда на платното за движение, лекият автомобил се е намирал на
около 183 м в ляво от коридора им на движение. Към момента на достигане на
разделителната осева линия на велосипеда и пострадалия, лекият автомобил се е
намирала на около 91 м преди коридора им на движение. Настъпва удар, като
мястото на удара между пострадалия и лекия автомобил е било изцяло върху
пешеходната пътека, на 1,2 м северно от ориентира, в граници от 0,6 до 2,1 м
източно от него. Към момента на удара, пострадалият е бутал велосипеда откъм
дясната му страна, като първоначалният контакт се е реализирал между челната
част на автомобила и лявата страница на велосипеда. Преди реализиране на удара,
пострадалия е пресичал платното за движение от дясно на ляво спрямо посоката на
движение на лекия автомобил. След удара, тялото на пострадалия е било
отхвърлено напред и в ляво спрямо посоката на движение на автомобила, велосипедът
е отхвърлен на значително разстояние по-напред, а автомобила е установен в
лявата лента за движение на булеварда, на около 146 м след мястото на удара.
Според САТЕ,
техническата причина за настъпване на ПТП е закъсняла реакция на водача на
лекия автомобил. При движение с така изчислената си скорост на движение и
реакция на водача чрез предприемане на аварийно спиране към момента, в който
пострадалия и велосипеда са били в зоната на разделителната осева линия на
платното за движение, е нямало да настъпи ПТП, тъй като лекият автомобил е щял да
се установи преди мястото на удара.
Съгласно заключението, по делото има данни за наличие на спрели автомобили в дясната лента за
движение, които биха могли да ограничат видимата за водача на лекия автомобил
зона към пешеходеца. Поради тази причина е изследван, експертизата е момента, в
който пострадалия и велосипеда са били в зоната на разделителната осева линия
на платното за движение, когато такива пречки вече е нямало и отстоянието на
лекия автомобил към този момент.
При приемане на заключението в съдебно заседание,
вещото лице е пояснило, че водачът на лекия автомобил към момента на достигане на пострадалия и
велосипеда в зоната на разделителната осева линия, е имал техническата
възможност да го възприеме и да предприеме, както аварийно, така и плавно
спиране. Посочило е, че ако водачът бе реагирал по един от тези два начина,
автомобилът е щял да се установи преди пешеходната пътека и коридора на движение
на пострадалия и нямало да се реализира ПТП. Това според експерта важи за
движение с наличната му скорост за движение, тъй като разстоянието, на което се
е намирал автомобила от лявата страна на пешеходеца, е било значително
по-голямо от опасната му зона за спиране, при движение с така изчислената му
скорост за движение. Според вещото лице, по делото няма данни за реакция на
водача преди мястото на удара. След удара, водачът е установил автомобила на
значително голямо разстояние след мястото на удара.
Заключението на САТЕ не е оспорено от страните, а
съдът го кредитира като компетентно и обосновано. Въз основа на същото, съдът
приема, че основна и единствена вина за настъпването на ПТП има водача на л.а.
„**“ модел ,,**" с per. № **,
управляван от И.Т.Т.. Последният е управлявал автомобила си в рамките на гр.К.,
по бул.О. със скорост на движение около
85 км/ч, при която опасната му зона за спиране е била около 68 м, което му
е позволявало в момента, в който е могъл да възприеме визуално пешеходеца П.Б.И.,
движещ се по пешеходна пътека, бутайки велосипеда си, в зоната на осовата
линия, на разстояние в този момент от около 91 м, да претоврати ПТП като
установи автомобила преди мястото на удара не само чрез аварийно спиране, а
дори чрез по-плавно спиране. В случая обаче, водачът на л.а. изобщо не е
активирал спирачната система на автомобила. Това се потвърждава и от
показанията на самия водач И.Т., който посочва, че изобщо не е видял пешеходеца,
като преди и в момента на удара не е успял да реагира чрез активиране на
спирачната система на автомобила, а само е успял да кривне леко в дясно.
В заключението на САТЕ и показанията на водача Т.
не се съдържат данни, обуславящи извод за наличие на каквото и да е
съпричиняване на ПТП от страна на пешеходеца, поради което всички възражения в
тази връзка, релевирани от ответника, се явяват неоснователни и недоказани.
Съгласно заключението на допусната по делото
съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), телесните увреждания, които е получил П.Б.И.
при процесното ПТП случило се в гр.К. на 19.08.20г са следните:
-счупване на 3,4,6 и 7 ребро в ляво и 11 ребро в
дясно./от КАТ и рентгенографии/, причиняващо временно разстройство на здравето,
не опасно за живота, с период на възстановяване 45-60 дни.
-контузионен бял дроб/от КАТ/, причиняващо временно
разстройство на здравето, опасно за живота, с период на възстановяване 3-4
месеца.
-десностранен парциален пневмоторакс/от КАТ/,
причиняващо временно разстройство на здравето с относителна опасност за живота,
с период на възстановяване до 6 месеца.
-двустранен хемоторакс/от КАТ/, причиняващ временно
разстройство на здравето опасност за живота, с период на възстановяване до 6 месеца.
-счупване на лява срамна кост/от КАТ и
рентгенография/. Временно разстройство на здравето, без опасност за живота, със
затрудняване движенията на левия крак, с период на възстановяване 45-60 дни.
-счупване на лява седалищна кост/от КАТ/.
Временно разстройство на здравето, без опасност за живота, със затрудняване
движенията на левия крак, с период на възстановяване 45-60 дни.
-счупване на лява илиачна кост на ниво
ацетабулум/от КАТ и рентген/. Временно разстройство на здравето, без опасност
за живота, с период на възстановяване до 90 дни.
-счупване на лява лакътна кост /от предмишницатаУ
- /от рентген/. Времнно разстройство на здравето, не опасно за живота, със
затрудняване движенията на лявата ръка, с период на възстановяване 2-4 месеца.
-изкълчване на дясна раменна става /с дислокация/
- /от рентген/. Временно разстройство на здравето, не опасно за живота, с
период на възстановяване 75-90 дни.
-счупване на големия туберкулум на дясна раменна
кост;/от рентген/. Временно разстройство на здравето, не опасно за живота, с
период на възстановяване до 60 дни.
- лацерация на меките тъкани в лява парието -
темпорална област/от КАТ/. Временно разстройство на здравето, не опасно за
живота, с период на възстановяване 15-20 дни.
Според СМЕ, от съдебната документация и
представените медицински документи, а също и от материалите предоставени от ДП
№983/20г по Описа на РУ - К. липсва конкретна информация за това ударът от МПС
върху коя част на тялото на П.Б.И. е попаднал най-напред. От вида на травмите и
тяхната локализация може да се предположи, че първоначалният високоенергиен
удар от съприкосновението между МПС и тялото на пострадалия П.Б.И. е бил върху
лявата му тазова половина. В резултат на инерционните сили, тялото му е
повдигнато леко на горе и е паднало върху предните състави /предния капак на
ЛА. Тогава е получен ударът върху лявата предмишница, лявата гръдна половина и
лявата парието - темпорална област на черепа. В следващия миг, тялото на
пешеходеца е изтласкано напред и е паднало върху уличното платно. При удара
върху асфалтовото покритие са получени травмите от дясната страна -
изкълчването на дясната раменна става, съчетано с фрактура на големия
туберкулум на раменната кост, както и счупването на 11-то ребро в дясно. В
заключение, според СМЕ, Травмите, получени от П.Б.И. на 19.08.20г,
отговарят да са получени при ПТП, при което пешеходец е блъснат от лек
автомобил.
Според СМЕ, от хронологичната последователност на
събитията от 19.08.2020г и участниците в същите може да се заключи, че между телесните
увреждания на П.Б.И. и ПТП - то от същата дата, случило се в гр.К., има пряка
причинно- следствена връзка. Съгласно експретизата, причините за смъртта на
пострадалият при ПТП от 19.08.20г П. И. са:
-контузионен бял дроб;
-фрактури на ребра двустранно, съчетано с
десностранен парциален пневмоторакс и двустранен хемоторакс;
Тези причини са довели до внезапен, присъствен
сърдечен арест на 24.08.20г в 17,25ч., в стационарни условия на КАИЛ при УМБАЛ
-Ст.Загора. Установени са липса на пулсации на магистрални съдове. Проведена е
веднага кардиопулмонална ресусцитация по Протокол в продължение на 45мин.
Въпреки това, не е възстановена собствена сърдечна и дихателна дейности.
Според СМЕ, между телесните увреждания, получени
от П.Б.И. на 19.08.20г и смъртта му, настъпила на 24.08.20г има пряка причинно
- следствена връзка. Посочено е, че лечението на пострадалия П.Б.И. е проведено
и изпълнено по правилата на добрата медицинска практика в КАИЛ на УМБАЛ -
Ст.Загора. Наличната политравма е довела до нарушаване на основни жизнени
функции, което наложило и провеждане на лечението в реанимационно отделение.
Установените множествени счупвания са били планирани за оперативно лечение след
стабилизиране на състоянието на пациента.
Съгласно заключението, придружаващите заболявания
на пострадалия, между които: Хипертонично сърце, без застойна сърдечна
недостатъчност. Хипертонична болест. Първична глаукома с отворен ъгъл.
Хиперметропия. артериална хипертония с давност, не могат да се свържат с
леталния изход, нито да се имат в предвид като причина за смъртта му.
Заключението на СМЕ е прието от страните без
възражения, а съдът го кредитира като компетентно и обосновано. Въз основа на
същото и обсъдените в него медицински документи, приложени по делото, съдът
приема, че между процесното ПТП, причинено от застрахования при ответника водач
и настъпилите при същото телесни повреди у П.Б.И., има пряка
причинно-следствена връзка, от една страна, а от друга, че като пряко следствие
от същите в тяхната съвкупност и основно от контузионен бял дроб, фрактури на
ребра двустранно, съчетано с десностранен парциален пневмоторакс и двустранен
хемоторакс, е настъпила смъртта на съпруга на ищцата. Същевременно, от
заключението на СМЕ се опровергават възраженията на ответника, че смъртта на
съпруга на ищцата е настъпила поради съществуващи негови стари заболявания.
ВъВ връзка с твърденията в Им за претърпени от неимуществени вреди
вследствие загубата на съпруга й при процесното ПТП, по делото са допуснати
гласни доказателства, както и съдебно-психологичска експертиза.
Съгласно показанията на св.Тодорова, съседка на ищцата, с нея се познават
отдавна, от 1976г., като е имала близки отношения със семейството на ищцата й
покойния й съпруг. Свидетелката ги описва като честни и работливи хора, П. Бил
много добър човек – учтив и отзивчив. Двамата със съпругата му били пенсионери,
никога не се карали и не се разделяли, били много задружно семейство, постоянно били заядено. И двамата продължили
да работят след пенсия. П. бил домошар, преди инцидента почнал да прави ремонт,
който не можал да завърши заради случилото се. Съпругата му се чувствала много
зле след смъртта му, просто рухнала, била съсипанау винаги плачела. След
инцидента, се преместила да живее при дъщеря си, за да не е самичка. Всичко и
напомняло за съпруга й и постоянно плачела, вкл. като види недовършения ремонт.
Преди инцидента, Л. била усмихната, а след него постоянно плачела. Мъжът и бил
здрав, никога не боледувал.
Според другия св.Огнян Чалтов, колега на П. и., след случилото се,
съпругата му била съкрушена, не била като преди жизнерадостна и и пълна с
енергия.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и
безпристрастни. Същите сочат, че ищцата е понесла много тежко загубата на
съпруга й и още не се е възстановила, животът и щастливите старини, който била
планирала да прекарат с него, вече били неосъществими. Случилото се я
превърнало в една съкрушена жена, без радост и усмивка. В тази връзка, съдът
при условията на непосредственост в съдебно заседание възприе искреното й
вълнение и силна тъга по време на разпита на свидетелите, разказващи за живота
им приживе с мъжа й.
Съгласно заключението на съдебно-психологическата експертиза, данните от
делото и проведеното психологично изследване показват, че в момента на
съобщаването за злополуката и по-късно за смъртта на съпруга й, осв. Л.И. е
била в състояние на емоционален стрес, т.е, психологични преживявания, свързани
с негативни емоционални реакции. Към момента на смъртта на П. Борисов,
съпругата му осв. Л.О.И. е преживяла Остра стресова реакция, продължителността
на която е около четири седмици.
Според заключението, осв. Л.О.И. е преживяла тежко загубата на съпруга си
П. И., били са си близки, разбирали са се, обичали са се, мислили са за добро и
благополучно бъдеще на семейството и децата си. Към момента на експертизата,
болестната симптоматика все още не е претърпяла пълно обратно развитие и
симптомите остават изразени, рефлектират върху поведението и се нарушава
личностовото и социално функциониране на осв. лице. Според СПЕ, има достатъчно
клинични данни и може да се обсъжда „разстройството в адаптацията“. При приемане
на експертизата, ВЛ е пояснило, че острата стресова реакция се проявява в
по-кратък период. Следствие от нея е разстройството в адаптацията. В случая,
според ВЛ, ищцата трудно се справя в домакинските си задължения, приспособява
се трудно след случилото се, има нарушение на личностовото и социално
функциониране.
Съдът кредитира заключението като компетентно и обосновано. От същото се
потвърждават твърденията в ИМ са претърпените от ищцата негативни емоционални
преживявания поради загубата на съпруга й, вкл. че същата още не се е
възстановила от случилото се, макар най-острата фаза на емоционална
нестабилност, т.нар. остра стресова реакция, да е преминала за около 4 седмици.
Въз основа на коментираните до тук доказателства, съдът приема, че
предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие
смъртта на съпруга на ищцата при пътно-транспортно произшествие (ПТП),
причинено от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ водач, се явява доказан по основание, тъй като безспорно се
установи, както настъпването на събитието, отнело живота на съпруга на ищцата,
така и причиняването му от застрахования при ответното дружество водач, а също
и че вследствие загубата на съпруга й, ищцата е претърпяла описаните в ИМ
неимуществени вреди – душевни болки и страдания, които съдът счита, че е
справедливо да бъдат обезщетени.
По отношение справедливия размер на дължимото се на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди, съдът съобрази, от една страна, установените по делото
обстоятелства относно смъртта на съпруга на ищцата и претърпените от нея болки
и страдания. От доказателствата по делото се изясни, че двамата са имали
прекрасни отношения, винаги били заедно, имали общи планове за старините си,
които причинения от застрахования при ответника водач пътен инцидент завинаги
развалил. Смъртта на съпруга на ищцата настъпила внезапно, той бил в добро
здраве, весел, активен и трудолюбив човек. След смъртта му, жена му рухнала
психически, като в първите седмици изпаднала в състояние на остра стресова реакция.
Заключението на съдебно-психологичната експертиза потвърждава, че Л.О.И. е
преживяла тежко загубата на съпруга си П. И., двамата били много близки,
разбирали са се, обичали са се, мислили са за добро и благополучно бъдеще на
семейството и децата си. Според заключението, болестната симптоматика все още
не е претърпяла пълно обратно развитие и симптомите остават изразени,
рефлектират върху поведението и се нарушава личностовото и социално
функциониране на ищцата, вкл. има достатъчно клинични данни за „разстройството
в адаптацията“. Установява се също, че ищцата трудно се справя в домакинските
си задължения, приспособява се трудно след случилото се, има нарушение на
личностовото и социално функциониране.
Във връзка с преценката относно икономическата конюнктура в страната,
която е относима към размера на претендираното обезщетение, съдът съобрази
нормативните лимити за отговорността на застрахователите по застраховка
Гражданска отговорност към датата на застрахователното събитие, определен в
чл.492 КЗ,. Съгласно този законов текст, „За
всяко моторно превозно средство, което се намира на територията на Република
България и което не е спряно от движение, е необходимо да има сключена
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
за следната минимална застрахователна сума (лимит на отговорност):
1. (изм. - ДВ, бр. 101 от
2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 420 000 лв. за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите лица;
Съдът взе предвид и присъжданите в съдебната практика обезщетение в
подобни случаи за събития към средата на 2020г., които са в порядъка между 120 000
и 150 000 лв.
Въз основа на всичко изложено,
съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди,
което се следва на ищцата, както с оглед конкретно установените по делото факти
за претърпените от ищцата болки и страдания вследствие ПТП, така и с оглед
обществено-икономическото положение в страна, разбиранията и очакванията на
обществото за справедливост при събития от подобен характер, е от 150 000 лв,
която сума отговаря на обществените очаквания за справедливо обезщетение в
подобни случаи и съответства на критерия за справедливост, в т. число на
възприетото в теорията и съдебната практика, че обезщетението не следва да се
превръща в източник на неоснователно обогатяване. Ето защо, съдът счита, че за
разликата над сумата от 150 000 лв, до пълния предявен размер от 180 000 лв,
частично от 200 000, обезщетението не съответства на критерия за
справедливост по чл.52 ЗЗД и на обсъдените по-горе фактори, взети предвид от
съда.
По изложените съображения, предявеният от Л.И. иск за присъждане на
обезщететие за неимуществени вреди ще се уважи до размер от 150 000 лв,
като за разликата над тази сума, до пълния предявен размер от 180 000 лв,
частично от 200 000 лв, искът ще се отхвърли като неоснователен.
Доказан по основание и размер се явява искът на Л.И. за присъждане на
обезщетение на ищцата за имуществени вреди – разходи за погребението на съпруга
й П.Б.И., които се явяват в пряка причинно-следствена връзка с смъртта му,
настъпила вследствие процесното ПТП, причинено виновно от застрахования при
ответника водач И.Т.. Относно размерът на тези вреди, същият се установява от
представените с ИМ писмени доказателства – фактура №*********/02.09.2020г.,
издадена от погребална агенция „Рай 99“ ООД за погребението на П. Борис за
сумата от 589 лв с ДДС, ведно с касов бон за плащане на сумата, Фактура
№*********/26.08.2020г. за сумата от 72 лв, издадена от Община К. за оформяне
на гробно място, ведно с фискален бон за плащане на сумата, приходна квитанция
от Община К. на стойност 70 лв относно правата за гробното място, квитанция за
платена такса от 6 лв за ритуална зала, общо в размер на 737 лв. Предвид
изложеното, искът за обезщетение за имуществени вреди ще се уважи в предявения
размер от 737 лв.
По отношение на акцесорното искане за присъждане на законната лихва върху
главниците, на основание чл.86 ЗЗД, вр. чл.429, ал.3 КЗ, съдът съобрази, че по
делото не се установява кога и дали делинквента И.Т.Т. е уведомил
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Съответно, установява
се, че ищцата е уведомила застрахователя на 09.09.2020г. Ето защо, с оглед
разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ, законната лихва върху присъдените обезщетения
ще се присъди от 09.09.2020г., до окончателното им изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1, във вр. с чл.38,
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, в полза на адвокат П.Д.К. ***, осъществила
безплатно процесуално предствителство на ищцата Л.И. по делото, следва да се
присъди адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважение размер на иска, от 6062
лв с ДДС, които ответникът следва да й заплати.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът ще бъде осъден да заплати на
ищцата разноските за съдебно-психологическа експертиза от 497 лв съразмерно с
уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът ще бъде осъден да заплати по
сметка на Старозагорския окръжен съд дължимата по делото държавна такса върху
уважения размер на иска от 6029,48 лв, както и платените от бюджета на съда
разноски на ищцата за експертизи от 313,10 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищцата следва да заплати на ответника
разноските по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска. При установени
такива от 6720 лв с ДДС за адв. хонорар и общо 1631,40 лв за експертизи,
съдебно удостоверение и депозит за свидетел, на ответника ще се присъдят по
съразмерност 1115,52 лв с ДДС адв. хонорар и 270,81 лв разноски за експертизи,
съдебно удостоверение и депозит за свидетел.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр. *** да заплати на Л.О.И., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на
150 000 лв обезщетение за причинените й неимуществени вреди, частично от общия
размер на вземането от 200 000 лв, изразяващи се в търпени болки и
страдания, вследствие на смъртта на съпруга й П.Б.И. при пътно-транспортно
произшествие на 19.08.2020
г. в гр. К., причинено виновно от водача И.Т.Т., управлявал л.а. „**“ с per. № ***,
гражданската отговорност на когото е застрахована при ЗД „Б.“ АД по застраховка “Гражданска отговорност”, обективирана в
полица № BG/02/119002701606, със срок на валидност от 24.09.2019 г. до
23.09.2020 г., както и сумата от 737 лв обезщетение за имуществени вреди – извършени
от Лилия О.И. разходи по погребението на съпруга й, ведно със законната лихва
върху присъдените суми, считано от 09.09.2020г. до окончателното изплащане,
както и разноските по делото за съдебно-психологическа експертиза от 497 лв,
КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Л.О.И. ***“ АД за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди поради смъртта на съпруга й П.Б.И. за разликата над
уважения размер от 150 000 лв, до пълния предявен размер от 180 000
лв, частично от 200 000 лв, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД „Б.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр. *** да заплати на адвокат П.Д.К. ***, осъществила безплатно процесуално
предствителство на ищцата Л.И. по делото, адвокатско възнаграждение от 6062 лв
с ДДС, съразмерно с уважение размер на исковете.
ОСЪЖДА Л.О.И., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ЗД „Б.“ АД, с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *** разноските по делото по
съразмерност от 1115,52 лв с ДДС адв. хонорар и 270,81 лв разноски за
експертизи, съдебно удостоверение и депозит за свидетел.
ОСЪЖДА ЗД „Б.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр. *** да заплати в полза на Старозагорския окръжен съд дължимата по делото
държавна такса върху уважения размер на иска от 6029,48 лв, както и платените
от бюджета на съда разноски на ищцата за експертизи от 313,10 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивския апелативен съд, в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: