решение
№ 255
гр. Габрово, 12 юни
2019 г.
в
името на народа
РАЙОНЕН СЪД Габрово в открито заседание на
11 юни 2019 г., в състав:
Съдия: радосвета
станимирова
при секретаря ина
георгиева, като разгледа докладваното от съдия станимирова гр. д.
№ 1232 по описа за 2018 г. на ГРС, за да се произнесе взе предвид следното
:
Производството е образувано
по молба "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, ЕИК201196810, с адрес гр.София - 1408,
р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. "Балша" № 17, ап.1, представлявано от Борислав Иванов Николчев - управител чрез юрисконсулт А.С.Г.;
СЪДЕБЕН АДРЕС: *** - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. "Балша" № 17,
ап.1; ПРОТИВ Я.Д.Г., ЕГН**********;
Адрес: ***;
ЦЕНА НА ИСКА: 1 561.10 лв., от които:
900.00 лв. - главница;
661.10 лв. - договорна лихва, състояща се от:
·
178.22 лв. - базисна договорна лихва;
·
482.88 лв. - неустойка;
ОТВЕТНАТА СТРАНА
чрез особен представител е представила писмен отговор в срок.
В исковата молба се твърди, че:
На 04.10.2017г.,
представляваното от мен дружество, в качеството на кредитодател, сключва с
ответника по делото, в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне
на кредит от разстояние N° 185254.
Сключването на
самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб
адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес са публикувани и общите условия за
предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора
става след регистрация на клиента з сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето "Съгласен
съм с общите условия", с което кандидатът безусловно приема същите. След
това кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за
условията на договора, както и име и парола за достъп до личния му акаунт в
сайта. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и
общи условия за писмено потвърждаване, чрез електронно подписване чрез
електронна платформа www.signnow.bg. Посоченият от клиента електронен
адрес е: yasenganev@gmail.com. На посочения от клиента мобилен
номер е осъществен разговор със същия. Целта на този разговор е да се потвърди
устно волята на страните за сключване на договорни отношения помежду им.
Ответника е посочил следния телефонен номер: 0896******. По този начин кредитополучателят
сключва договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му
изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са
преведени по посочения от него начин. До
входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до
входиране на исковата молба няма постъпили плащания. Гореописаната процедура е извършена от от ветника, в резултат на което
на същия е отпуснат кредит с главница в размер на в размер на 900.00 лв.
/деветстотин лева/.
Съгласно чл. 2,
ал. 2 от Договора и подаденото заявление сумата е преведена на ответника по
посочен от него начин, а именно: по банков път на притежавана от него банкова
сметка в „Юробанк (България) АД с BIC ***, IB AN BG12UBBS**************.
Доказателство е
представеното платежно нареждане. Видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането
на главница е разсрочено на 12 броя вноски за периода 03.11.2017г. -
29.09.2018г.. Дължима е цялата сума, а именно за периода от следните месеци:
03.11.2017г. - 29.09.2018г.в размер на 900.00 лв. При
изплащане на вноските по кредита клиента трябва да преведе освен дължимата
главница, още и договорна лихва. Договорната лихва е уточнена в Договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него лихвения процент е в
размер на 40.15 %. Дължима е базисна лихва за периода
04.10.2017г. - 01.07.2018г., като е в размер на
178.22 лв. Съгласно чл. 3 от Договора, в случай, че длъжника не
обезпечи вземането по кредита, той дължи неустойка. Тя се начислява след
изтичане на срока по чл. 3, като става изискуема изцяло незабавно, съгласно чл.
69, ал. 1 от ЗЗД. С цел финансово облекчение за
длъжника вземането е разпределено на отделни вноски. Нито една от тях не падежира на отделна дата, цялото вземане
е с една падежна дата - тази на начисляване. Потребителя е подробно запознат с обстоятелството, че може
да се породи задължение за неустойка, както и за евентуалния й размер. Подписвайки чрез signnow той се съгласява с това обстоятелство. Неустойката е в размер на 40.24 лв., на вноска. Претендираните вноски са за периода 03.11.2017г. -
29.09.2018г. и са в размер на 482.88 лв. Софтуерно вземането
е обединено в едно, макар да почива на различни основания, затова и в
заявлението е претендираш като обща сума. Поради необходимостта от идентитет,
между претендираното и заповедното производства претендираме сумата по
заявлението, за възнаградителна лихва с горните уточнения, а именно: 661.10 лв. /шестстотин шестдесет и един лева
и десет стотинки/.Доверителят ми прави опити за уреждане на отношенията между
страните по извънсъдебен ред. Същите са безуспешни, като
ответникът не погасява задълженията си съгласно договореното. Вследствие доверителят ми депозира пред PC Габрово, заявление по реда на чл.
410 от ГПК. В резултат на него е образувано ч.гр.д. № 1543/2018 г. По същото е издадена заповед за
изпълнение. Длъжникът не е открит на постоянен и настоящ адрес, нито е
установен работодател чрез който да му се връчат книжата. Поради това връчване
е осъществено по правилата на чл. 47, ал. 5 от ГПК - чрез залепване на
уведомление. Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът ни е указал да предявим
установителен иск, за да докажем вземането си, след като довнесем дължимата
държавна такса. Към
датата на входиране на настоящата искова молба Кредитополучателят дължи на
Кредитодателя сумата от 1 561.10 лв., от които:
o
900.00
лв., главница по предоставения кредит,
o
661.10
лв., претендирана със заявление по заповедно производство договорна лихва за
периода 04.10.2017г. - 01.07.2018г. /представляваща сбор от
§
базисна
лихва в размер на 178.22 лв. и
§
неустойка
в размер на 482.88 лв./,
o
ведно
със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на
заповедното производство до пълното погасяване на дължимата сума.
o
Претендираме
съдебни разноски в заповедното производство в размер на 150.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение и платената държавна такса за образуване на
заповедно производство.
o
Претендираме
разноските в настоящето производство, включително юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300.00 лв.
иска да
се признае за установено по отношение на ответника Я.Д.Г. с ЕГН **********, че
дължи на "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД с ЕИК *********, представлявано от
Борислав Николчев чрез юрк. А. Гюров сумата от 1 561.10 лв., от които:
·
900.00 лв., главница по предоставения кредит,
·
661.10 лв.,
претендирана със заявление по заповедно производство договорна лихва за периода 04.10.2017г. -
01.07.2018г.,
o
базисна
лихва в размер на 178.22 лв. и
o
неустойка в размер на 482.88 лв.,
·
ведно
със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на
заповедното производство до пълното погасяване на дължимата сума.
За които суми по ч.гр.д. № 1543/2018
г. на PC Габрово има издадена Заповед за
изпълнение.
·
Моля,
да осъдите ответника да заплати направените и присъдени разноски в заповедното производство в следния
размер: 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и платената държавна
такса. Моля, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да осъдите ответника да заплати
направените от представляваното от мен дружество разноски в настоящото
производство включително държавна такса и такса за изисканите експертизи. Моля,
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК да осъдите ответника да заплати
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
ОТВЕТНАТА СТРАНА чрез особен представител на основание
чл. 47, ал. 6 от ГПК- адвокат Тодорка
Христова от ГАК- взема следното становище в писмен отговор: Предявеният иск е допустим, но
частично основателен. Представен е договор № 185254 04.10.2017 г за
предоставяне на кредит от разстояние, с който ищецът се задължил да предостави
на ответника кредит от 900 лв. за срок от 360 дни,при годишен лихвен процент
40.15% . В договора е описан погасителния план на задължението, съгласно който
заемателят следва да заплати задължението до 29.09.2018 г. От приложено към
исковата молба писмо от 04.10.2017 г се установява, че на тази дата ищецът е
превел на ответника сумата от 900 лв. по предоставена от него банкова сметка в
„Юробанк „/България" АД. Това
обстоятелство е безспорно.
С писмо от 18.12.2017
г. кредиторът е уведомил ответника- длъжник, че не е погасявал задължението си,
поради което вземането е станало предсрочно изискуемо.
След тази дата липсва
доказателство доверителят ми дали е заплатил задължението си, канен ли е отново
за това, а и аз не съм в състояние да установя връзка с него и не мога да
представя доказателства дали е погасен получения заем.
Съгласно т. 3 от
договора доверителят ми дължи и фиксиран лихвен процент от 40.15% върху
главницата от 900 лв.
Лихвата е уточнена в
погасителния план, посочен в договора.
Ищецът претендира с
исковата си молба за заплащане на сумата от 178.22 лв., представляваща дължима
базисна лихва за периода от 03.11.2017 г до 01.07.2018 г.
При неплатено
задължение от страна на длъжника и доказването му от ищцовата страна то той
дължи 900 лв.главница, както и фиксираната лихва за забава.
Съгласно чл.3 от договора
ответникът се задължил в тридневен срок от датата на сключване на договора да
представи на заемодателя обезпечение: Банкова гаранция или две физически
лица-поръчители.
При неизпълнение на
това задължение дължи неустойка в размер на 482.88 лв.
Именно и тази сума е
претендирана от ищеца.
Така уговорената неустойка за неизпълнение на договорно
задължение е неравноправна и недействителна по арг.на чл.143 т.5 ЗЗП и чл.26 ал.1 от ЗЗД и
нарушава принципа на справедливост в гражданските и търговски правоотношения.Неустойката
обезпечава изпълнението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението.
В случая размерът й представлява повече от половината от получената в заем сума
и е прекомерно голяма и противоречи на обезщетителната й функция.Предвидена е
да се кумулира към погасителните вноски и по този начин се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до оскъпяване на кредита.
Включена по този начин към погасителната вноска по същество е добавък към
възнаградителната лихва на заемодателя и го обогатява неоснователно, доколкото
лихвата се явява цена на услугата по предоставения заем и представлява
печалбата на заемодателя. Тази неравноправност е уредена и в Р № 237/20.01.2017
г по т.д.№ 2927/2015 г ВКС по реда на чл.290 от ГПК.
Освен това ответникът
не е бил достатъчно информиран за потребителската клауза свързана с крайните
задължения по договора.
Същият е сключен от
разстояние и потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието му.
Обстоятелството,че договорът е подписан от заемателя не означава, че същият
индивидуално е участвал в изготвянето му.
С оглед на това ще
следва да отхвърлите иска в частта му за сумата 482.88 лв. представляваща
неустойка по договора за предоставяне на кредит от разстояние.
Правна квалификация - Предвид изложеното съдът намира, че предявените иск е за установяване съществуването на вземането
на ищеца за връщане заем в размер на:
·
900.00 лв., главница по предоставения кредит,
·
базисна
лихва в размер на 178.22 лв.
за периода 04.10.2017г. - 01.07.2018г.
·
неустойка в размер на 482.88 лв. за периода 04.10.2017г. -
01.07.2018г.,
·
ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство до
пълното погасяване на дължимата сума.
произтичащи от неизпълнение на договор за предоставяне на кредит от
разстояние 185254 от 04.10.2017г.;, по чл. 240 от ЗЗД, за което е издадена Заповед за изпълнение 3964/1-8-2018г.
по ч. гр .д. 1543/2018 г., на ГРС, на основание чл.422 от ГПК.
Обстоятелствата, имащи значение за делото са:
·
възникването и съществуване на непогасено задължение за:
·
900.00 лв., главница по предоставения кредит,
·
базисна
лихва в размер на 178.22 лв.
за периода 04.10.2017г.- 01.07.2018г.
·
неустойка в размер на 482.88 лв.за периода 04.10.2017г. -
01.07.2018г.,
·
ведно
със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на
заповедното производство до пълното изплащане на дължимата сума
·
Тъй
като съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали
страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали
клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, от значение е дали сключеният
между страните договор, който по своята правна характеристика и съдържание
предста***лява договор за потребителски кредит, е валиден и дали клаузите му са
съобразени с изискванията на специалния
закон- ЗПК, какъв е уговорения ГЛП и
ГПР, дали посочените клаузи от процесния договор нарушават принципа на
справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ответника,
дали е налице явна нееквивалентност и нищожност на договора, дали уговорената неустойка и разходи
за събиране на вземането не са нищожни, поради накърняване на добрите
нрави, изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС.
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: не са спорни следните обстоятелства
·
От
приложено към исковата молба писмо от 04.10.2017 г се установява, че на тази
дата ищецът е превел на ответника сумата от 900 лв. по предоставена от него
банкова сметка в „Юробанк „/България" АД.
·
С
писмо от 18.12.2017 г. кредиторът е уведомил ответника- длъжник, че не е
погасявал задължението си, поради което вземането е станало предсрочно
изискуемо.
·
След
тази дата липсва доказателство доверителят ми дали е заплатил задължението си,
канен ли е отново за това.
·
Съгласно
т. 3 от договора доверителят ми дължи и фиксиран лихвен процент от 40.15% върху
главницата от 900 лв.
·
Лихвата
е уточнена в погасителния план, посочен в договора.
Оспорвания и Възражения на ответника:
Така уговорената неустойка за неизпълнение на договорно
задължение е неравноправна и недействителна по арг.на чл.143 т.5 ЗЗП и чл.26 ал.1 от ЗЗД и
нарушава принципа на справедливост в гражданските и търговски
правоотношения.Неустойката обезпечава изпълнението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението. В случая размерът й представлява повече от
половината от получената в заем сума и е прекомерно голяма и противоречи на
обезщетителната й функция.Предвидена е да се кумулира към погасителните вноски
и по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и
води до оскъпяване на кредита. Включена по този начин към погасителната вноска
по същество е добавък към възнаградителната лихва на заемодателя и го обогатява
неоснователно, доколкото лихвата се явява цена на услугата по предоставения
заем и представлява печалбата на заемодателя. Тази неравноправност е уредена и
в Р № 237/20.01.2017 г по т.д.№ 2927/2015 г ВКС по реда на чл.290 от ГПК.
Освен това ответникът
не е бил достатъчно информиран за потребителската клауза свързана с крайните
задължения по договора.
Същият е сключен от
разстояние и потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието му.
Обстоятелството,че договорът е подписан от заемателя не означава, че същият
индивидуално е участвал в изготвянето му.
С оглед на това ще
следва да отхвърлите иска в частта му за сумата 482.88 лв. представляваща
неустойка по договора за предоставяне на кредит от разстояние.
От събраните по делото
писмени доказателства - Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 185254 от 04.10.2017г.; Общи условия за предоставяне на кредит от
разстояние; Разписка за извършеното плащане от страна на
„ИЗИ ФИНАНС" ЕООД; Коресподенция по повод сключване на сключване на
договор за кредит от разстояние; се
установява, че:
На 04.10.2017г., ищецът в качеството на кредитодател,
сключва с ответника в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на
кредит от разстояние N° 185254.
По делото не се спори, а това се установява и от доказателствата, че отпуснатия заем е бил
усвоен.
Установената съдебна
практика по чл.290 ГПК /р.№ 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на
ВКС, I т. о. и др./ приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът
следи служебно и следва да се произнесе независимо дали
страните са навели такива възражения или не /в случая в отговора на исковата
молба ответницата се е позовала на някои от
хипотезите на чл.143 от ЗЗП/, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка
дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г.
по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл. 22 от ЗПК освен при неспазване на изискванията на чл.
10 ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 7 – 12 и т.
20 и чл. 12 ал. 1 т. 7 – 9.
За процесния е неприложим
чл. 12 от
ЗПК, тъй като
кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.
По отношение на него следва да се установи дали са спазени
изискванията на чл.11.
В случая получаването на преддоговорна информация от
ищеца за параметрите на кредита е установено с писмените доказателства.
Съгласно чл.11 от ЗПК
задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния ГПР е в размер на 48,44 %, а ГЛП в размер на 40,15 %.
Към датата на сключването
му следва да се съобрази разпоредбата на
чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните
могат свободно да определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на
добрите нрави. Санкцията при
несъобразяване е в чл. 26, ал.1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват
добрите нрави.
Съгласно установената
съдебна практика "добри нрави"
по смисъл на чл. 26, ал.
1 пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни
правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения
и при конкретна преценка на обстоятелствата.
Във всеки отделен случай,
въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното
дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект
съставлява действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя
чужди интереси с цел извличане на собствена изгода.
С оглед тази конкретна
преценка, съдът прави извод дали
договора е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Такива могат да бъдат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелствуване на друг.
Ако уговорените престации
са за предоставена услуга и уговорената за това цена, ще бъде нарушен принципът
на добросъвестност, ако е налице явна нееквивалентност между двете престации.
В случая по процесния
договор за потребителски кредит на ответницата е предоставена в заем сума,
при уговорен ГЛП в размер на 40,15%. Лихвата по договора е възнаградителна – за ползване на дадената парична сума. Към датата на сключване на процесния договор
обективен критерии за преценка дали
с клаузата за уговорената
лихва е нарушен принципът на
справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на ответника,
следва да се съобрази размера на законната лихва към този момент, без обаче тя да се приеме
като максимален размер и за
възнаградителната лихва, като съгласно установената съдебна практика по сходни
казуси за договори, се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не
надвишава с повече от три пъти законната такава (в този смисъл решение №
378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о. и др). В случая това съотношение не е налице.
Договорената между страните годишна лихва в размер 35 % надхвърля
размерa на законната такава за времето на
сключване на договора от 10,02 %, при определения от БНБ основен лихвен процент и 10 пункта надбавка,
поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна.
Посочената клауза от процесния договор нарушава принципа на справедливост и създават
условия за неоснователно обогатяване на ищеца.
Налице е явна
нееквивалентност между двете престации, като данните по делото не
установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП по процесния договор в такъв
висок размер, довел до нееквивалентност на насрещните престации при установената
стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или риск, поет от заемодателя за
срока на договора, които да оправдават договорянето на такива високи проценти.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са
заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.
В случая не е налице нито
една от тези две хипотези – нищожната клауза на процесния договор
относно определянето на процента възнаградителна лихва да бъдат заместени по
право от повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит
би бил сключен и ако в него не са
включени двете клаузи, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и
включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита по него е
въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не
е приложима нормата на чл. 26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочените по-горе
клаузи на процесния договор обуславя недействителността на целия
договор.
В случая следва да бъде
взета предвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която е приложима за
процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени
изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените са и тези по чл.11, ал. 1, т. 9 и т.10 от ЗПК – за определяне на възнаградителна лихва.
Предвид на това и след като
клаузите в процесния договор, като нищожни не пораждат правно действие, то договора на основание чл. 22 ЗПК във
вр. с чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 във вр. с чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД е недействителен.
В допълнение съдът счита, че Клаузата за неустойка при неизпълнение на задължение за
осигуряване на обезпечение чрез банкова гаранция или порчител в 3-
дневен срок от подписване на ДПК също е нищожна, като противоречаща на добрите
нрави. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в
светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи
оценка на кредитоспособността на потребителя, като при
необходимост това задължение
може да включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в
съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е
особено важно кредиторите да не кредитират
по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат
необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не
процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи
оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за
постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от
съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на
пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като
необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно
равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре
функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл
параграф 40-43 от Решение от 27 03.
2014 г. по дело C-565/12 на четвърти състав на СЕС. В този
смисъл клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на
поръчител, което задължение става
изискуемо след 3 дни от подписване на ДПК е в пряко противоречие с целта на Директивата.
На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го напри, дългът му
нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.
Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска
обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика
би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича
и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит. Съдът има
задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон,
като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата
(решения по дела C-106/89 Marleasing и
14/83 Von Colson). На следващо място следва да се посочи, че
неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано
пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели само и единствено да постигане неоснователно
обогатяване. На последно място, по този начин се заобикаля законът,
тъй като императивната разпоредба на
чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва,
а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно
акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат
вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че
вземането няма да бъде събрано. На практика така се стига до кумулирана
неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което
е недопустимо. При това още веднъж следва да се подчертае, че тези вреди са
самопричинени, тъй като, ако има предварителна оценка, че е нужно
обезпечение, за да се отпусне кредитът, той не би трябвало да се отпусне преди
да се предостави обезпечението. В случая това изискване не е спазено и от
неизпълнение на това задължение за предварителна оценка финансовата институция
не може да черпи права за себе си, за да изведе легитимен интерес да
претендира описаната неустойка.
В резултат на изложеното съдът стига до
извода, че процесният договор за кредит е нищожен
като сключен в нарушение на добрите нрави.
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по същия / чл. 23 ЗПК/.
Връщането на получената сума като главница по договора за кредит
категорично се дължи от лицето, което я е получило, като в случая не се
установява ответникът да е върнал главницата
или част от нея.
Ответникът дължи на ищеца главницата в размер на 900 лв.
Предявеният иск следва да се уважи
в горепосочения размер и да се отхвърли в останалата част като
неоснователен.
разноски
При този
изход на делото /54,18 % уважаване на иска/ на Ответната страна се дължи 62,29 лв. разноски по исковото
производство /съобразно списъците на страните, разходните документи/, а на
ищеца се дължат и 47,79
лв. разноски по заповедното производство /уважената претенция
спрямо присъденото в заповедното производство е 56,21%/.
Водим от
горното съдът
Реши :
приема за установено, че Я.Д.Г., ЕГН**********; Адрес: ***; дължи на "ИЗИ
ФИНАНС" ЕООД, ЕИК201196810, с адрес гр.София- 1408, р-н Триадица, ж.к.
Иван Вазов, ул. "Балша" № 17, ап.1, представлявано от Борислав
Иванов Николчев- управител чрез юрисконсулт Александър Сашев Гюров; СЪДЕБЕН АДРЕС: *** - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. "Балша" № 17,
ап.1; връщане на заем по чл. 240 от ЗЗД, Договор за предоставяне на кредит от
разстояние N° 185254- 900 лв. - главница, ведно със законната лихва от 30-7-2018 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед
за изпълнение № 3964 от 1-8-2018 г. по ч. гр. д. 1543/2018
на ГРС, на основание чл. 422 от ГПК, като отхвърля
иска в останалата му част като неоснователен.
осъжда Я.Д.Г.,
ЕГН**********; Адрес: ***; да
заплати на "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, ЕИК201196810, с адрес гр.София-
1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. "Балша" № 17, ап.1, представлявано от Борислав Иванов Николчев- управител чрез юрисконсулт
Александър Сашев Гюров; СЪДЕБЕН АДРЕС: *** -
1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. "Балша" № 17, ап.1; 47,79 лв - разноски
по заповедното производство.
осъжда Я.Д.Г.,
ЕГН**********; Адрес: ***; да
заплати на "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, ЕИК201196810, с адрес гр.София-
1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. "Балша" № 17, ап.1, представлявано от Борислав Иванов Николчев- управител чрез юрисконсулт
Александър Сашев Гюров; СЪДЕБЕН АДРЕС: *** -
1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. "Балша" № 17, ап.1; 62,29 лв.-
разноски по исковото производство.
Решението подлежи на обжалване
пред ГОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :