№ 405
гр. Шумен, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20223630202145 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-0869-003158/11.11.2021г. от на Началник
група към ОДМВР гр.Шумен, с което на Г. С. Г., ЕГН **********, са наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лв., на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДВП;
глоба в размер на 80 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца на осн. чл.
175, ал.1,т.5 от ЗДВП и глоба в размер на 80 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
2 месеца на осн. чл. 175,ал.1,т.5 от ЗДВП.
Жалбоподателят моли съда, да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като в жалбата излага подробно мотивите си. В съдебно заседание не се явява
лично, не изпраща процесуален представител.
Процесуалният представител на административно-наказващият орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва
жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено, като се заявява, че НП следва да се измени в частта по
отношение третото описано нарушение да се приложи чл. 123, ал.1, т 3 от ЗДВП.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 10.10.2021г. служители на РУ Шумен- св. Ю. и св. С., били изпратени по сигнал от
дежурен на бул. „Ришки проход „ в посока към клуб „Барбароса“ за настъпило ПТП. На место
установили находящ се извън пътното платно автомобил Ауди А6 Лимузина, с рег .№ Н4708КА и
разрушена телена ограда 4 звена с 3 бр. бетонни блокчета . Водач на МПС не присъствал на
место.
След извършена справка бил установен собственика на МПС - С.Г.Б., който пристигнал на
место, заедно с лицето Г. С. Г.-негов син.
Собственикът на МПС попълнил декларация на 10.10.2021г., в която декларирал, че на
10.10.2021г. водач на процесното МПС е бил синът му Г. С. Г..
Водачът- жалбоподател, потвърдил, че именно той е управлявал МПС в ранните минути на
10.10.2021г., като изгубил контрол над МПС и излязъл извън пътя.
На место на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение
№510377 от 10.10.2021г. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние са нарушени следните
1
норми :
разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДВП- водачът не избира скоростта на движение
съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на
движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена
опасност за движението.;
разпоредбата на чл. 123 ал.1 т.2 б.А от ЗДВП участник в ПТП не уведомява
компетентната служба на МВР ;
разпоредбата на чл. 123 ал.2 от ЗДВП като участник в ПТП, не дава данни за
самоличността си на другите участници в движението, данни за задължителна застраховка
,както и не уведомява собствениците на имуществото което е повредил.
Актът е подписан от нарушителя, без отразени възражения.
Съставен е и протокол за ПТП № 1792356 от 10.10.2021г., който е подписан от водача. В
същия е посочено, че при избиране на скоростта си на движение, водачът не се е съобразил с
релефа на местността и на лява крива излиза вдясно извън пътното плътно и събаря телена
ограда и се блъска в скат. Разрушени са 4 звена телена ограда и 3 бр. бетонни колчета. Приложен
е снимков материал, удостоверяващ настъпилото ПТП.
Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал
писмени възражения в срока по ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка, е издадено наказателно постановление № 21-0869-003158/11.11.2021г. от
на Началник група към ОДМВР – гр.Шумен, с което на Г. С. Г., ЕГН **********, са наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лв., на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДВП;
глоба в размер на 80 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца на осн. чл.
175,ал.1,т.5 от ЗДВП и глоба в размер на 80 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
2 месеца на осн. чл. 175,ал.1,т.5 от ЗДВП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени
и гласни доказателства, от разпита на актосъставителя и свидетеля С., както и от присъединените
на основание чл.283 от НПК, писмени доказателства и снимков материал.
За да се произнесе по съществото на правния спор, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно- наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето, посочено в АУАН и НП.
Актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила.
В тежест на административно-наказващия орган, доколкото именно той е субект на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин, с всички допустими
доказателства, че има административно нарушение, че то е извършено виновно от лицето,
посочено като нарушител. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно - наказателното преследване. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона
реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и
издаването на НП, то ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Когато са спазени
всички процесуални правила и срокове, то НП би било законосъобразно издадено и тогава съдът
ще следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Административно - наказващия орган е този, който следва да докаже, че има извършено
административно нарушение /каквото е описано в акта/ и че същото е извършено от лицето,
посочено като нарушител и ако това не бъде доказано, то НП следва да бъде отменено като
неправилно, доколкото не е доказано извършването на нарушението. Когато НП е законосъобразно
и се докаже извършването на съответното нарушение, следва да бъде разгледан въпросът за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението. Процедурата по установяването
на административно нарушение, издаването на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За
неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН препраща към субсидиарно
приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на НП, наказващият орган е
този, който поддържа административно-наказателното обвинение, съответно тежестта на
доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически
констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени,
както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване на противното, със способите за събиране
на доказателствата в наказателния процес. Когато в хода на административно-наказателната
процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на
акта и НП, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо
дали има извършено административно нарушение. Съдът следи служебно относно спазването на
процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на
административно-наказателната отговорност.
В конкретния казус обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган. Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
2
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са
индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, а и не се спори между страните, че на
процесната дата и час именно жалбоподателят е управлявал МПС.
В НП по пункт първи е посочено, че е извършено нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗАНН –
водачът не избира скоростта на движение, съобразно атмосферните условия, релефа, условията на
видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо
препятствие или създадена опасност за движението.
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта
и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Жалбоподателят възразява в жалбата си, че не е доказано извършено нарушение на чл. 20
ал.2 от ЗДВП, доколкото не се твърди и не е установено на пътя да е имало предвидимо
препятствие или опасност за движението, като се сочи, че всъщност нарушената разпоредба е чл.
20 ал.1 от ЗДВП, съгласно която водачите следва да контролират непрекъснато ППС, а не тази по
чл. 20 ал.2 от ЗДВП .
Съобразявайки съдебната практика и съществените различия между превишена и
несъобразена скорост съдът намира това възражение за неоснователно.
Видно от отразеното в протокол за ПТП № 1792356 от 10.10.2021г., подписан от водача е,
че при избиране на скоростта си на движение той не се е съобразил с релефа на местността и на
лява крива излиза вдясно извън пътното плътно, събаря телена ограда и се блъска в скат.
Жалбоподателят е привлечен да отговаря за извършено административно нарушение по чл.
20, ал. 2 от ЗДвП разпоредба, регламентираща изисквания във връзка с режима на съобразената
скорост и предписваща избор за намаляване на скоростта или спиране на автомобила във всички
случаи, когато обстоятелствата налагат това, като очертаното законово задължение е в зависимост
от момента на възникване на опасността за движението и обективните дадености, позволяващи
субективното им възприемане.Тази разпоредба създава за водачите на МПС изисквания за
съобразяване скоростта на движение с определени фактори, които дават индиция на два вида
опасности.
Първата опасност, очертана в изр. 1 на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е свързана с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и състоянието на съответното МПС, с
осветеността на пътния участък, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението,
с недостатъчния опит и проблеми със здравето, за която водачите са информирани предварително.
Това предполага възможността при горната хипотетична ситуация водачите на МПС да преценят
скоростта си и дали да продължат движението си.
Другата опасност, винаги внезапна и непредвидима за водачите на МПС е посочена в изр. 2
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като позволява избора - да намалят скоростта или да спрат превозното
средство в случаите, когато обстоятелствата го налагат. Това задължение е в зависимост от
момента на възникване на опасността за движението и обективните дадености, позволяващи
субективно възприемане на опасността, при които следва да бъде формирано правомерното
поведение на водача на превозното средство. / Р. № 185/29.03.2011 г. по н. д. № 1029/2011 г. на III
н. о. ВКС/.
Скоростта може да не е превишена, но отново да е несъобразена.Изискването за измерване /
установяване / на скоростта на движение възниква в случай на вменено нарушение по чл. 20,
ал.1 от ЗДВП в който превишената скорост е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП. В такава хипотеза съдебната практика е непротиворечива в разбирането си, че
едновременното приложение на чл. 20, ал. 2 и чл. 21 от ЗДВП би било несъвместимо.
Нормата на чл.20, ал.2 от ЗДВП регламентира поведение на водачите на МПС по отношение
на скоростта, когато тя поначало е в рамките на максимално допустимата, но се явява
несъобразена с неблагоприятните за безопасността на движението фактори от конкретната пътна
обстановка. /в т. см. р. № 533/31.01.2001 г. по н. д. № 379/2000 г. на І н. о., ВКС, реш. №
28/23.02.2009 г. по н. д. № 733/2008 г. І н. о. ВКС, реш. № 160/01.04.2010 г. по н. д. № 42/2010 г. на
ІІ н. о. на ВКС, ТР № 28/1984 г. на ОСНК на ВС/. В нормата на чл. 20 ал.2 от ЗДВП са посочени
най-общо изискванията към водачите на МПС относно режима на скоростта, които се отнасят до
всички пътни обстановки по време на движение. Задълженията на водачите на МПС по посочените
основни текстове от ЗДВП и по конкретните пътни обстановки са едни и същи, т. е. когато един
водач не се движи със съобразена скорост и не взема предписаните мерки при възникване на
опасност, не се нарушават едновременно основното правило и конкретното правило по ППЗДВП.
По делото няма данни, че превишената скорост е причина за настъпване на ПТП. Приетата
от АНО причина за ПТП е несъобразената с пътните условия скорост от страна на водача на МПС,
която е свързана и с неправилното движение на МПС при извършване на движение по лява крива.
3
Ако водачът бе отчел и съобразил пътните условия, движейки се с подходящата и съобразена за
този пътен участък скорост на движение, управляваният от жалбоподателя автомобил би могъл да
намали и успешно премине участъка от пътното платно на посочената лява крива и евентуално не
би настъпило ПТП.
Ето защо съдът намира, че правилно и законосъобразно поведението на водача е описано
като такова, нарушаващо разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДВП, за което и правилно АНО е
ангажирал отговорността му по чл. 179, ал. 2, пр.1 ЗДВП. Нарушението е осъществено и от
субективна страна, тъй като същото е извършено виновно, по непредпазливост във формата на
небрежност.
Съдът намира, че нормата на чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДВП, регламентираща санкция на водач
на МПС, който, поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение
по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление. В случая правилно е приложена от страна на АНО санкцията
в конкретната ситуация. Изводът за това се налага от показанията на разпитаните свидетели и от
материалите, включително и снимкови, приложени по делото. От своя страна жалбоподателят не
представи по делото доказателства, оборващи горния извод, както и не бяха представени
доказателства, обосноваващи твърдяната от него теза в жалбата.
Поради гореизложеното съдът намира, че НП по пункт първи следва да бъде потвърдено.
В пункт втори е посочено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.2,
б.А от ЗДВП, участник в ПТП не уведомява компетентната служба на МВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 123,ал.1,т.2,б."а" от ЗДВП когато при произшествието са
пострадали хора, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните
работи.
В конкретния случай от произшествието не са пострадали хора, налице са само
имуществени щети, поради което посочената от АНО като нарушена норма се явява неприложима.
Въпреки това съдът намира, че в случая има извършено нарушение.В АУАН и НП, е
посочено, че водачът след настъпване на ПТП е напуснал местопроизшествието, което задължение
на водач на МПС, участник в ПТП е визирано, в разпоредбата на чл. 123,ал.1,т.1 от ЗДВП, като е
длъжен, да спре, без да създава опасност за движението по пътя, за да установи какви са
последиците от произшествието.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на посоченото в НП
място и дата е настъпило пътно-транспортно произшествие по смисъла на в §6, т.30 от ДР на
ЗДВП, съгласно която "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети".
Съгласно §6,т.27 от ДР на ЗДВП "участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки,
който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му".
Предвид установеното по делото, съдът намира, че жалбоподателят категорично е участник
в ПТП, при което са настъпили само имуществени вреди- разрушени 4 звена телена ограда и 3 бр.
бетонни колчета, като след ПТП същият е напуснал местопроизшествието, както е посочено и в
обстоятелствената част на обжалваното НП.
Доказателствата са еднопосочни, относно начина, мястото и времето на настъпване на
събитието, както и на характера на настъпилите вреди, механизма на реализиране на вредата и
превозното средство, при управлението на което са причинени. От субективна страна предвид
формалния характер на нарушението деянието може да бъде извършено само при пряк умисъл,
какъвто в случая е налице. Водачът е съзнавал участието си в произшествието, но въпреки това е
напуснал мястото. С оглед на изложеното, съдът намира, че е осъществил от обективна и
субективна страна нарушение на чл. 123,ал.1, т.1 от ЗДВП, доколкото в качеството му на водач е
възникнало задължение да спре и установи последиците от произшествието, което не е сторил.
По пункт втори е налице явно несъответствие между описаното деяние и приложения от
АНО материален закон, като съдът, с оглед изложените съображения, при липса на изменение на
съставомерните описани факти в наказателното постановление, съобразявайки и Тълкувателно
решение № 8 по Тълкувателно дело № 1/2020 г. на Общото събрание на съдиите от І и ІІ колегия
на ВАС от 16.09.2021 г., намира, че следва да се преквалифицира описаното в НП изпълнително
деяние на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН и да се постанови съдебен акт
по фактически извършеното нарушение, доколкото тази възможност е предвидена, когато се
налага приложение на закон за по-леко, същото или еднакво наказуемо нарушение, като следва да
се преквалифицира извършеното нарушение. Предвид и обстоятелството, че е приложена
правилната санкционна норма на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, наказателното постановление следва да
бъде изменено в частта по пункт 2, като се приложи закон за еднакво наказуемо нарушение, а
именно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДВП .
В приложената от АНО санкционната разпоредба на чл. 175,ал.1,т.5 ЗДвП са предвидени
административни наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. за водач, който наруши задълженията си като участник в
4
пътнотранспортно произшествие. В случая е наложено наказание "Глоба" от 80 лева, както и
"Лишаване от право да управлява МПС" за 2 месеца и двете над минимално предвидения размер,
без да са посочени конкретни мотиви относно наложения по-висок от минималния размер.
Съдът приема, че в случая адекватен би бил размер на санкциите на минималния такъв. В
този смисъл в този пункт на НП, освен, че следва да бъде преквалифицирано деянието, следва и
НП да бъде изменено, като наложените наказания бъдат намалени до минимално предвидения
размер, а именно глобата от 80лв. да бъде намалена до глоба в размер от 50лв., а "Лишаване от
право да управлява МПС" за 2 месеца да бъде намалено на „Лишаване от право да управлява
МПС" за 1 месец. Така изменените по вид и размер наказания съдът намира, че ще бъдат изцяло
съобразени с обществената опасност на деянието и личността на нарушителя .
По пункт трети.
В АУАН и НП по пункт трети е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 123, ал.2
от ЗДВП , като участник в ПТП, не дава данни за самоличността си на другите участници в
движението, данни за задължителна застраховка, както и не уведомява собствениците на
имуществото, което е повредил.
Съгласно нормата на чл.123,ал.2 от ЗДВП, всеки участник в пътнотранспортно
произшествие е длъжен при поискване от други участници в движението да дава данни за
самоличността си и за задължителната си застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, а в зависимост от последиците от произшествието и да уведоми собствениците
на имуществото, което е повредил в резултат на произшествието.
В нормата ясно е посочено, че всеки участник в ПТП е длъжен при поискване от други
участници в движението да дава данни за самоличността си и за задължителната си застраховка,
което означава, че административно наказващия орган е приел, че някой е поискал съответните
документи от жалбоподателя, след причиняване на ПТП и той не ги е предоставил. Задължението
за предоставяне на данни възниква при поискването им от другите участници в движението.
Освен това, в конкретната ситуация на настъпило ПТП в 00,40 часа на 10.10.2021г., с
което са разрушени 4 звена телена ограда и 3 бр. бетонни колчета, съдът намира, че е
нелогично да се приеме, че водачът може да установи /именно в този час от денонощието / кой
точно е собственикът на увреденото имущество и да го уведоми. В тази връзка се съобрази и
изложеното от свидетеля по АУАН, дадени в с.з.
Съдът намира, че посочената от АНО като нарушена норма, се явява неприложима.
Относима в случая е нормата на чл. 123, ал.1, т.3 б.“а“ от ЗДВП, създаваща задължение за водач,
който е участник в ПТП, при което са причинени само имуществени вреди, да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието.
В случая безспорно се установява от доказателствата по делото, че водачът не е спрял,
за да установи последиците от ПТП и не е оказал съдействие за установяване на вредите,
жалбоподателят не е останал на местопроизшествието, а го е напуснал.
Съобразявайки доказателствата по делото настоящата инстанция намира, че следва да се
преквалифицира описаното в НП по този пункт изпълнително деяние на основание чл. 337, ал. 1, т.
2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН и да се постанови съдебен акт по фактически извършеното
нарушение, доколкото тази възможност е предвидена, когато се налага приложение на закон за по-
леко, същото или еднакво наказуемо нарушение, а именно да се преквалифицира нарушението,
като се приложи разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.3 б.“а“ от ЗДВП.
В приложената от АНО по този пункт санкционната норма на чл. 175,ал.1,т.5 от ЗДВП
са предвидени административни наказания лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. за водач, който наруши задълженията си
като участник в пътнотранспортно произшествие. В случая е наложено наказание "Глоба" от 80
лева, както и "Лишаване от право да управлява МПС" за 2 месеца и двете над минимално
предвидения размер без да са посочени конкретни мотиви относно наложения размер.
Съдът намира, че НП и в този пункт следва, освен да бъде преквалифицирано
нарушението, и следва да бъде изменено НП, като наложените наказания бъдат намалени, а
именно глобата от 80лв. да бъде намалена до минимално предвидения размер от 50лв., а
"Лишаване от право да управлява МПС" за 2 месеца да бъде намалено на 1 месец.
Така изменените по вид и размер наказания ще бъдат изцяло съобразени с
обществената опасност на деянието и личността на нарушителя .
Съгласно чл. 37,ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ ,
съдът определя възнаграждение на юрисконсулта представляващ ОДМВР по делото в размер на
80лв., която сума следва да се заплати от жалбоподателя по сметка на ОДМВР – Шумен. Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0869-003158/11.11.2021г. издадено от
Началник група към ОДМВР гр.Шумен в частта по пункт първи, в която на Г. С. Г., ЕГН
********** за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДВП, на осн. чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДВП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200лв.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0869-003158/11.11.2021г. издадено от
Началник група към ОДМВР гр.Шумен в частта по пункт втори, в която на Г. С. Г., ЕГН
********** е наложена глоба в размер на 80лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 2 месеца, за нарушение на чл.123, ал.1,т.2,б. „а“ от ЗДВП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
нарушението в такова по чл. 123, ал. 1,т.1 от ЗДВП и НАМАЛЯВА наказанието „глоба“в размер
на 80 лв. на „глоба“ в размер на 50 лв. и НАМАЛЯВА наказанието „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 2 месеца на „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
месец .
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0869-003158/11.11.2021г. издадено от
Началник група към ОДМВР – гр.Шумен в частта по пункт трети, в която на Г. С. Г., ЕГН
********** е наложена глоба в размер на 80 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 2 месеца за нарушение на чл. 123 ал.2 от ЗДВП като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението в
такова по чл.123,ал.1,т.3,б.“а“ от ЗДВП и НАМАЛЯВА наказанието „глоба“в размер на 80 лв. на
„глоба“ в размер на 50 лв. и НАМАЛЯВА наказанието „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 2 месеца на „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец .
ОСЪЖДА Г. С. Г., ЕГН **********, адрес: гр. Шумен,
********************************** да заплати по сметка на ОДМВР – Шумен сумата от
80,00лв. (осемдесет лева)- юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-
дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6