РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Балчик, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. Г.
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. Г. Гражданско дело №
20233210100777 по описа за 2023 година
Производството е по иск от С. Г. С. с ЕГН**********, от ***, Т. Г. С. с
ЕГН********** и Г. Т. Т. с ЕГН**********, последните двама от *** срещу Д.
К. Д. с ЕГН**********, К. И. Д. с ЕГН**********, Д. С. Д. с ЕГН**********,
тримата от *** с иск по чл. 109 ЗС и цена на иска 26828лв.
Исковата молба е получена в БРС с Рег.№354211.10.2017г.като е
образувано Гражданско дело№632/2017 по описа на БРС.
В исковата си молба,ищецът твърди, че:
Ищците, чрез пълномощника си твърдят, че въз основа на договор от
03.03.1965 г. между О. гр.Б. и Г. С. Т., последният е придобил право на строеж
върху държавна земя-имот с идентификатор *** по КККР на гр.Б.. Вещното
право на строеж е придобито по време на брака му с третият ищец Г. Т. Т.. Т. е
починал на 07.01.1994 г., като след смъртта му първите двама ищци
притежават по наследство, по 1/6 ид.част а третият ищец-на основание СИО и
наследство 4/6 ид.части от правото на строеж върху поземления имот и от
правото на собственост върху построените в него сгради. : с идентификатори
№ *** - сграда за обитаване, № ***-гараж, № ***-селскостопанска сграда и №
***-селскостопанска сграда Издадено им е строително разрешение №
6/27.01.2016 г. да построят в имота си масивна ограда. Дадена е два пъти от
1
правоспособни лица строителна линия, за което са съставени съответните
протоколи. До този момент са построили един малък участък от същата в
източната част на кадастралната граница с имот с идентификатор № *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б.. Този ПИ е собственост
на първия ответник, а другите двама ответници са ползватели съгласно н.акт
за дарение. Оградата не могат да изградят поради поведението на
ответниците. Приключил е с влязло в сила решение съдебен спор между
страните, по гр.дело № 488/2015 г. Ответниците са осъдени да премахнат
съществуващите към момента незаконни постройки, намиращи се на
кадастралната граница и възпрепятстващи изграждането на масивната ограда
между двама имота, урегулирани в отделни УПИ по строителното разрешение.
Имали договорки с три строителни бригади, но същите не започват
строителството поради поведението на ответниците. Искано е съдействие от
РУ-МВР и Община да осъществят правата си, но им е указано да водят
граждански спор в съда. Ответника К. Д. забива метални колове и заварява
ламарина към тях като с това прави невъзможно построяването на масивната
ограда. По този начин ответниците им пречат да упражняват правото си на
строеж и спокойно да упражняват собствеността си върху изградените в имота
постройки. Молят съдът да постанови решение, по силата да което да задължи
ответниците да премахнат поставените ограждения между имоти *** по
КККР на гр.Б. и № *** по КККР на гр.Б., на мястото на дадената им с
протокол за трасиране от 27.04.2017 г. строителната линия, както и да
преустановят действията си за възпрепятстване построяването на масивна
ограда съгласно строително разрешение № 6/ 27.01.2016 г. Подават отговор на
насрещния иск, като твърдят, че е недопустим. Твърдението, че постройката е
незаконна, не е достатъчно за обосноваване на правен интерес от провеждане
на иск с правно основание чл.109 от 3С. Оспорват фактическите твърдения.
Между собствениците на съседните имоти е постигнато съгласие за строеж на
гаражи на регулационната линия. Оспорват правните твърдения на ищците по
насрещния иск. Сочат, че търпимите строежи не подлежат на събаряне
съгласно разпоредбите на ЗУТ. За процесната постройката има издадено
удостоверение за търпимост. Ако един строеж е незаконен, не обосновава сам
по себе си основателността на предявен негаторен иск за премахването му.
Необходимо е този строеж по някакъв начин да препятства упражняване
правото на собственост на онзи, който е предявил негаторния иск. Сочат, че
2
съдът не може да извършва косвен съдебен контрол на издадения
административен акт-удостоверение за търпимост.
Ищците молят съда да постанови съдебно решение с което да което да
задължи ответниците да премахнат поставените ограждения между имоти ***
по КККР на гр.Б. и № *** по КККР на гр.Б., на мястото на дадената на ищците
с протокол за трасиране от 27.04.2017г. строителната линия, както и да
преустановят действията си за възпрепятстване построяването на масивна
ограда съгласно строително разрешение № 6/ 27.01.2016г.
Препис от исковата молба,ведно със приложенията са изпратени на
ответната страна.
В законоустановения срок по чл.131от ГПК е последвал писмен отговор
от ответната страна.
Писмения отговор е с Рег.№4202 от 28.11.2017год.
Твърденията на ответниците са следните:
Ответниците Д. К. Д. с ЕГН**********, К. И. Д. с ЕГН********** и Д.
С. Д. с ЕГН**********, тримата от ***, чрез пълн.адв.Н. Т. АК-В., съдебен
адрес **** считат исковата молба за нередовна, а предявената искова
претенция за неоснователна. Твърдят, че строителното разрешение е
незаконно. Сочат, че КК по отношение границата между имотите е одобрена
при грешка. Твърдят, че са премахнали незаконен строеж, а ищците само един
от двата незаконни строежа. Твърдят, че удостоверението за търпимост е
незаконосъобразен акт и молят за удостоверение за снабдяване с преписката
от Община-Б.. Твърдят, че Общинската администрация в нарушение на ЗУТ
издава разрешение за строеж на лице извършило незаконен такъв и не го е
премахнало.Иска е неоснователен и да се отхвърли. Моли, назначаване СТЕ.
Претендират разноските. Предявяват насрещен иск, с който претендират
ищците да премахнат техния незаконен строеж, изграден на тяхната имотна
граница и частично в техния имот.
Безспорно е, че след като един строеж е незаконен и е изграден на
имотната граница на два имота, без съгласието на собствениците на двата
имота, той им пречи да упражняват правото си на собственост в пълния му
обем. В случая след като „действията на ответника са в нарушение на
строителни или санитарно хигиенни правила и норми, които са установени в
закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване
3
на съседните имоти по предназначение-както сочи ТР 4/2015 г. ОСГК,
противозаконното пречене е установено. Молят след като докажат
основателността на претенцията си, съдът да осъди насрещните
ответници/ищци по главния иск/ да преустановят неоснователните си
действия, с които им пречат да упражняват правата си на собственост и
ползване на техния ПИ ***, като премахнат изграденият в ползвания от тях
имот обект-самостоятелен обект с идентификатор ***-гараж с площ от
22кв.метра, разположен в северозападния край на поземления им имот и
частично в техния поземлен имот.
По отношение на насрещния иск,насрещните ответници/ищци по
главния иск/ изразяват следното становище:
Подават отговор на насрещния иск, като твърдят, че е недопустим.
Предявения насрещен иск като недопустим, евентуално неоснователен да се
отхвърли от съда. Молят присъждане направените съдебно-деловодни
разноски.
Първоначално е било образувано Гражданско дело№632/2017 по описа
на Районен съд-Балчик.По това производство е постановено съдебно
решение№88 от 21.06.2019година.Съдебното решение е обжалвано от С. Г.
С.,Т. Г. С. и Г. Т. Т.,чрез адвокат Ю. О., пред Окръжен съд-Д..В ДОС е
образувано ВГр.дело№693/2019 по описа на Окръжен съд-Д.. Въззивното
производство е приключило с Решение№260010 от 06.11.2023година,с което е
обезсилено Решение№88 от 21.06.2017година на първоинстанционния
съд,като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.Със същото
решение са дадени указания на първоинстанционния съд, обективирани в
мотивите на решението на ДОС, за предприемане на необходимите действия
по конституиране на задължителен другар,а именно Община-Б..
Делото е върнато в БРС с Рег.№5795 на 22.12.2023година,като е
образувано настоящото производство по Гражданско дело№777/2023по описа
на БРС.
Настоящия състав,в изпълнение на указанията дадени от въззивната
инстанция е постановил Определение№22 от 16.01.2024година с което е
конституирал като задължителен другар-ответник в процеса Община-Б..
Преписи от исковата молба и насрещния иск са изпратени на Община-Б.,като
са дадени указания,че може да представи писмени отговори по тях
4
едномесечен срок.
Препис от това определение е връчен на Община-Б. на 17.01.2024
година. До изтичане на едномесечния срок,Община-Б. не представят писмен
отговор нито по исковата молба,нито по насрещния иск.
С определение№170 от 05.04.2024година съдът е приел проекто-доклада
изготвен с Определение№50 от 19.01.2018година и е насрочил делото в
публично съдебно заседание.
Редовно призовани ищците не се явяват и не се представляват в съдебно
заседание.Не изразяват допълнително становище по исковата си молба и по
насрещия иск.Не сочат нови доказателства.не правят доказателствени
искания.
Ответниците ,редовно призовани.Явява се лично Д. К. Д..Ответниците
Д. С. Д., К. И. Д. не се явяват в съдебно заседание.Тримата ответници се
представляват в съдебно заседание от процесуален представител-адвокат Н. Т.
от АК-В..
Задължителния другар-ответник ОБЩИНА Б.,редовно призована не се
представлява в съдебно заседание и не изразява допълнително становище по
исковата молба и насрещния иск. Не прави доказателствени искания.Не сочи
допълнителни доказателства.
От името на ответниците Д. К. Д.,Д. С. Д. и К. И. Д.,техния
упълномощен представител адвокат Н. Т. завява в съдебно заседание,че
оспорва главния иск,като неоснователен.
Поддържа предявения насрещен иск.
Пледира съдът да отхвърли искът предявен от ищците като
неоснователен и да уважи изцяло предявения насрещен иск,като основателен
.Претендира направени деловодни разноски.Представя списък с
разноски.Представя писмена защита.
Съдът приема писмените доказателства и заключението по съдебната
експертиза с вещо лице инж.К..
Като писмено доказателство е прието заверено копие от Решение№192
от 22.06.2023година по ВГр.дело№800/2022 по описа на ДОС,прикрепено към
кориците на ВГр.дело№693/2019 по описа на ДОС.
Съдът след преценка на събраните доказателства,прие за установено
5
следното от фактическа и правна страна:
Съдебното производство се развива след връщане на делото за ново
разглеждане с участието на Община Б., като собственик на един от
поземлените имоти, предмет на изследване на вещни права по делото, като
новоконституираната страна в процеса има пасивно процесуално поведение,
при което нови доказателства по нейно тяхно искане в хода на производството
няма поискани, допуснати и събрани.
С Решение № 192 от 22.06.2023 година на Окръжен съд Д., по предявен
от ответниците иск по спор за граници и собственост на два съседни
поземлени имота,е прието, че е с преюдициално значение за настоящия спор,
тъй като и настоящото производство касае отново за границите на собственост
на същите два имота.
С оглед на това настоящия състав отчита,че влязлото в сила решение е
задължително за страните, както и за всички съдилища и учреждения в
страната, като с това решение е определена границата на собственост между
процесните два имота.
Иска на ищците и насрещния такъв на ответниците, са по чл.109 от ЗС,
за което няма спор между страните. Споровете между страните са по повод
имотната граница между имотите им.
В заключението си,вещото лице инженер К. твърди, че имотната и
регулационна граници между ПИ *** и ПИ *** съвпадат напълно съгласно
кадастралната карта и актуалния регулационен план на гр. Б.. Границите
между имотите на страните по действащите в момента КК и ПР не съвпада с
кадастралната граница между двата имота по плана от 1979 г. По плана от
1979 г. имотите им с пл. № *** и *** не са урегулирани, т.е. за тях не са
отредени УПИ. Кадастралната граница между имотите със старите пл. № ***
и имот с пл. № *** по плана от 1979 г. не съвпада с тази по действащите КК и
ПР между ПИ *** (***) и ПИ *** (***). Старата кадастрална граница е права
линия. Не може да има уреждане на сметки по повод изменение на
регулационната граница между двата имота, защото такава граница по плана
от 1979 г. няма. Действащия регулационен план на района в който се намират
процесиите имоти е приет с Решение № 474 от 31.08.2006 г. на Общински
съвет - гр. Б.. За същия има изготвен и цифров модел. Към момента
регулационната линия между *** и ***, *** не е приложена съгласно
6
предвижданията на плана. Предвиденото основно застрояване е индивидуално
с ограничителни линии на 3.00 метра от регулационната линия. В резултат на
извършеното геодезическо заснемане в.л. установява, че северната страна на
обект с идентификатор *** (гараж) попада в ПИ ***. Тази северна „стена“ на
този гараж по начин на изпълнение е различна от останалата му част. В
съдебно заседание вещото лице посочва, че северната стена представлява
остатък от стена, някаква дупка и ако се вземе за граница КК от 1979 г. тогава
не попада в сегашния имот ***.
С главния иск,с правно основание в разпоредбата на чл.109 от
ЗС,ищците молят съда да постанови съдебно решение,с което да задължат
ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които тримата
са пречели на ищците по делото да изградят в съседния нам имот плътна
ограда по имотна граница.
От събраните по делото доказателства се установява, че такава ограда
вече има изградена по половината от имотната граница, към дъното на двата
поземлени имота, като тя е разположена изцяло в имота, за който ищците имат
предоставено право на строеж и следователно имат право да го ползват.
На изграждането на тази част от оградата ответниците не са се
противопоставяли, тъй като тя е изцяло в ползвания от ищците имот. Спорът
между страните възниква от желанието на ищцовата страна да продължи
изграждането на оградата, но не по действителната граница на собственост
между двата имота, а по линия, неправилно отразена в кадастралната карта
като граница на собствеността на двата имота.
С влязлото в законна сила Решение№192 от 22.06.2023година по
ВГр.дело№800/2022 по описа на ДОС, спорът за границата на собственост на
двата имота е разрешен.
От това решение следва, че първоначалните ищци в настоящото
производство са искали да изградят продължението на оградата между двата
имота не по имотна граница, а изцяло в имота на първоначалните ответници.
От представения Нотариален акт *** година на Нотариус О. се
установява, че първият от ответиците Д. К. Д. е собственик на поземлен имот
№ *** в *** по кадастралния план на гр.Б., който е бил в сила към момента на
сделката, а вторият и третата - негови родители и праводатели - са лица със
запазено право на ползване на имота. Идентичността на имота е видна от
7
скица № 15- 570792 от 15.11.2017 година на СГКК Д., която е приета по
делото, изрично съдържаща тази идентификация на имота с посочване на
номера му по предходен план.
С влязъл в сила съдебен акт се установява, че кадастралната карта по
отношение на границата между двата имота е одобрена при грешка.
Съдът съобразява,че пространствените предели на имот, заснет по
кадастрална карта не могат да се приемат за относими към спор за нарушаване
на правото на собственост, състоящо се в създаване на пречки за поставяне на
ограда в урегулиран поземлен имот, защото изрично в чл. 48. ал. 1 ЗУТ е
посочено, че оградата се поставя на границата на урегулираните поземлени
имоти /регулационна линия. Извършването на незаконния строеж е пречка за
издаване на разрешение за нов строеж в недвижимия имот, докато
незаконният не бъде премахнат-чл. 148, ал. 7 ЗУТ. Целта на закона е да не се
допускат и да бъдат премахнати изградените незаконни строежи. Строежът на
ограда към съседен имот с височина на плътност над 0,6 м се разрешава без
съгласието на собственика на съседния имот, ако са изпълнени кумулативно
следните условия:
-Оградата е предвидена по самата регулационна линия
-След като някое от изискванията, предвидени в закона не са спазени,
лицата-носители на вещни права на засегнатите имоти, следва да дадат
съгласието си за построяването на ограда или последната задължително да се
разположи изцяло в имота на възложителя.
Съдът приема,че действията на ответниците не пречат на ищците да
осъществят своето право да изградят оградата, защото те имат правото да я
изградят в своя имот, но не и в този на ответниците.
В предвид изложеното,съдът приема,че предявения главен иск от
първоначалните ищци е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По предявения насрещен иск:
От събраните доказателства по делото,съдът приема,че ищецът по
насрещния иск е собственик на недвижим имот, находящ се в *** и
представляващ: ПИ с идентификатор *** - място с площ от 577 кв.метра, а
ответниците са собственици на имота, разположен южно от него - ПИ с
идентификатор *** - място с площ от 590 кв.метра, което е общинска
собственост, а тяхна собственост са и построените в имота сгради,
8
включително и самостоятелен обект с идентификатор *** - гараж с площ от
22 кв.метра, разположен в северозападния край на дворното място, на
имотната и регулационна граница и частично и в имота на насрещните ищци.
Назад във времето при добри отношения между праводателите на
страните,същите са решили да изградят при сключено застрояване,два гаража
на имотната граница на имотите, което и е било сторено, но без за това да има
издадени строителни книжа и без всеки един от наследодателите на страните
да е дал изискуемата се по закон писмена декларация с нотариална заверка на
подписа за извършване на строеж на имотна граница от съседа му.С оглед на
това и след възникнали междусъседски спорове е постановен съдебен акт, с
който насрещните ищци били задължени да премахнат техния гараж, защото
било прието, че той е незаконен строеж.тъй като е построен на имотната
граница без съгласие на съседа им.
Издаденото Удостоверение за търпимост от 24.11.2015 година на
Главния архитект на Община Б. е акт, който се противопоставя в настоящото
производство,относно насрещната исковата претенция.Това удостоверение е
било частично отменено, отмяната му- отменена на процесуално основание.С
влязло в сила съдебно решение№206 от 22.05.2017 по Административно
дело№139/2017 по описа на АС-Д. е осъществен съдебен контрол над
индивидуалният административен акт.
В хода на съдебното производство са установени налични в двата имота
незаконни строежи,като насрещните ищци са премахнали техния незаконен
строеж, а ответниците по насрещния иск също премахнали, но само единият
от техните два незаконни строежа, представляващ постройка от допълващото
застрояване до имотната граница към имота на насрещните ищци, в дъното на
имотите спрямо улицата.
За вторият незаконен строеж - на гаража в имота на насрещните
ответници - представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** - е
установено, че е издадено Удостоверение за търпимост от 24.11.2015 година на
Община Б..
Насрещните ищци,правят изрично възражение с което искат съдът да
осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност на този
административен акт, който им се противопоставя в настоящото производство
и да приеме, че същият е издаден в нарушение на материалния закон и при
9
несъответствие с целта на закона, поради което да не зачете действието му
спрямо тях. Незаконосъобразността на акта,според насрещните ищци се
изразява в това, че извършеният на имотната граница с нашия имот строеж е
извършен / а след това и приет за търпим/ без да е представена декларация -
съгласие от наша страна като собственици на съседния имот, че сме съгласни
за изграждане на гаражите при свързано застрояване - по чл.21 ал.5 от ЗУТ ,
при намалени отстояния или просто на имотната граница на насрещните
ищци, съобразно изискванията на подзаконовите нормативни актове,
уреждащи сключеното застрояване в съседни имоти.
Незаконосъобразността се състои според насрещните ищци ,и в това, че
молителят по съответната административна преписка умишлено е въвел в
заблуждение служителите от общинската администрация, че има съгласие за
получаване на удостоверение за търпимост, като е получил декларация в
горния смисъл от друг съсед - този, с който имат обща граница към дъното на
поземления имот, а не от насрещните ищци, както е следвало.
По възражението по чл.17, ал.2 от ЗУТ, съдът съобразява следното:
Предмет на искането е Удостоверение за търпимост от 24.11.2015 година
на Община Б..
С влязло в сила съдебно решение №206 от 22.05.2017 г. по
Административно дело №139/2017 г. по описа на АС-Д. е осъществен съдебен
контрол над индивидуалният административен акт.
Съдът приема, че удостоверението е било предмет на пряк контрол за
законосъобразност по административното производство пред
Административен съд-Д.. Процесното удостоверение за търпимост е има
характер на индивидуален административен акт и подлежи на обжалване от
заинтересованите лица, сред които са страните в настоящото производство.
Ето защо спрямо законосъобразността на този акт се прилага разпоредбата на
чл.17 ал.2, изр.второ от ГПК, установяваща забрана за гражданския съд, пред
когото се черпят права от акта, да проверява неговата законосъобразност
/правилност/, щом той се противопоставя на лице, участвало в
административното производство по издаването му. Ето защо и доколкото
удостоверението е било обжалвано и е влязло в сила, гражданският съд е
длъжен да приеме /поради забраната да ревизира законосъобразността му/.
Косвен съдебен контрол на административни актове в гражданското
10
производство се допуска само досежно констатиране нищожността на
административните актове. Гражданския съд не е компетентен да се занимава
със законосъобразността на административните актове,като изключение се
допуска само относно реституционните административни актове,за
издавеното на които е предвидена специална процедура,недопускаща
участието на трети заинтересовани лица.
С оглед изложеното,съдът счита,че възражението за осъществяване на
косвен съдебен контрол по отношение на законосъобразността на
административния акт- Удостоверение за търпимост от 24.11.2015 година на
Община Б.. е неоснователно.
Процесното писмено доказателство поражда своята доказателствена
сила, която следва да бъде съобразена от настоящия съдебен състав по повод
анализ на основателността на насрещната искова претенция.
По повод основателността на насрещния иск,съдът съобразява и
следното:
Праводателите на страните им решили и при сключено застрояване са
построени два гаража на така наречената „имотна граница“. Не се спори от
тях, че към настоящия момент „гаража“ на ответниците вече е съборен, а се
оспорва от тях удостоверението за търпимост №29/24.11.2015 г. на Община Б.
досежно „гаража“ на ищците. От показанията на свидетелите, разпитани по
Гражданско дело №632/2017 г. по описа на БРС се установява, че гаражите са
строени някъде седемдесет и някоя година на миналия век. Представено е и
Решение №206/22.05.2017 г. по Административно дело № 139/2017 г. на
Административен съд Д. с което е отменено решение от 15.02.2017г. на
гл.архитект на Община Б. частично на строеж „гараж“ 22кв.м. -
идентификатор №***.
С оглед на това съдът приема, че в настоящия случай процесния „гараж“
попада под разпоредбите на §127, ал.1 от ПРЗ към ЗИДЗУТ-„Строежи,
изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са
извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване“.
С оглед на това съдът приема,че така предявения насрещен иск за
премахване на този „гараж“ се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
11
По деловодните разноски:
С оглед изхода на делото,съдът приема,че направените деловодни
разноски следва да останат за всяка от страните,така както са направени.
Водим от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК,съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска по чл.109 ЗС на С. Г. С. с ЕГН: **********, от
***, Т. Г. С. с ЕГН: ********** и Г. Т. Т. с ЕГН: **********, последните двама
от ***, с който съдът да ОСЪДИ Д. К. Д. с ЕГН: **********, К. И. Д. с
ЕГН**********, Д. С. Д. с ЕГН: **********, тримата от *** и задължителния
другар-ответник Община-Б.,представлявана от Кмета Н. Д. А.,преустановят
неоснователните си действия с които им пречат да упражняват правото си на
собственост и ползване, като премахнат поставените ограждения между имот
*** по КККР на гр.Б. и имот *** по КККР на гр.Б., на мястото на дадената им
с протокол за трасиране от 27.04.2017 г. строителната линия, както и да
преустановят действията си за възпрепятстване построяването на масивна
ограда съгласно строително разрешение № 6/ 27.01.2016 г.,като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ изцяло насрещния иск по чл.109 от ЗС на Д. К. Д. с ЕГН:
**********, К. И. Д. с ЕГН: **********, Д. С. Д. с ЕГН: **********, тримата
от ***, с който съдът да ОСЪДИ С. Г. С. с ЕГН**********, от ***, Т. Г. С. с
ЕГН********** и Г. Т. Т. с ЕГН**********, последните двама от *** и
задължителния другар-ответник Община-Б.,представлявана от Кмета Н. Д. А.
да преустановят неоснователните си действия, с които им пречат да
упражняват правото си на собственост и ползване на ПИ ***, като премахнат
изграденият самостоятелен обект с идентификатор *** -„гараж“ с площ от 22
кв.метра, разположен в северозападния край на поземления имот *** и
частично в техния поземлен имот ***, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Д.,в
двуседмичен срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
12