М О Т И В И по НОХд. № 42/2017 г.
Повдигнато е обвинение на подсъдимия
К.П.Н. ***, с ЕГН ********** за
това, че на 24.10.2016 г. около 10:30 ч. в с. Чомаковци, обл. Плевен на
кръстовището, образувано от ул. „Х. ***, по ул. „Х. Ботев“, в посока към
центъра на селото, управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил
„Ситроен Джъмпер“ с рег. № ОВ 5925 ВА без съответно свидетелство за управление
на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за такова деяние с НП № 15-0938-001806/12.05.2015 г. на
Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Плевен, в сила на 18.01.2016 г.,
престъпление
чл. 343в, ал.2 от НК.
В съдебната фаза
на наказателното производство подсъдимият участва лично и с адв. Ц.А. ***. По
тяхно искане е проведено съкратено съдебно следствие – хипотеза на чл.371, т.2
от НК.
Подсъдимият признава вината си, признава фактите изложени в обвинителния
акт. Дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Прокурорът
поддържа обвинението. Пледира за осъдителна присъда постановена при условията
на чл.58а, ал.1 НК като му бъде определено наказание една година лишаване от
свобода, което да бъде намалено с 1/3 и да бъде осъден на девет месеца лишаване
от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим и на основание
чл.68, ал.1 от НК бъде постановено и изтърпяване на наказанието определено с
присъда по НОХД № 328/2016 г. на РС Бяла Слатина три месеца лишаване от свобода.
Защитникът в
пледоарията си излага подобни доводи за приложение на чл.9, ал.2 от НК.
Съдът
като прецени събраните в хода на досъдебно производство доказателства,
приобщени по реда на чл.283 от НПК и взе предвид обясненията на подсъдимия –
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установени обстоятелствата изложени в
обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият
е роден
на *** ***, с постоянен адрес ***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен,
осъждан, с ЕГН **********.
Свидетелите Р.Л.И. и
Л.Ц.В. са полицейски служители в РУ на
МВР Червен бряг. На 24.10.2016 г. по график осъществявали контрол на пътното движение в
района на с. Чомаковци. Около 10.30 ч. с патрулния
автомобил се намирали в с. Чомаковци на кръстовището,
образувано от ул. „Х. ***, забелязали товарен автомобил „Ситроен
Джъмпер“ с рег. № ОВ 5925 ВА, който се движел по ул. „Х. Ботев“, в посока
към центъра на селото. Спрели за проверка водача на автомобила.
При извършената такава установили
самоличността му. Водача бил подсъдимият К.П.Н.. При проверката по
документи водачът не представил свидетелство за правоуправление. За
установяване достоверността на така установения факт притежава ли водачът
съответната правоспособност била извършена справка в съответната база данни чрез
оперативния дежурен при РУ Червен бряг.
Информацията, че подсъдимия не притежава СУМПС, поради отнети контролни точки,
била потвърдена. По този начин било установено също и, че за подобно деяние
подсъдимият вече бил наказан по административен ред. В изпълнение на служебните
си задължения свидетелят Л.В. съставил на подсъдимия АУАН, за установените административни нарушения – по чл.5,ал.3,
т.2 от ЗДвП. Актът бил подписан от подсъдимия без възражение. В рамките на
последвалата проверка след справка в информационните масиви на КАТ било
установено не само, че на името на подсъдимия има съставени множество актове за
установени нарушения по ЗДвП с издадени и влезли в сила наказателни
постановления, но и че на негово име има издавано СУМПС за категория А и В. В
тази насока е и приетата като доказателство по делото служебна бележка на
Началника на РУ на МВР Червен бряг, както и че подсъдимият вече бил наказван за
подобно деяние по административен ред с наказателно постановление №
15-0938-001806/12.05.2015 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР –
Плевен, в сила на 18.01.2016 г. През есента на 2016 г. подс. Н. преминал
шофьорски курсове за възстановяване на правоспособност за категория В и С, като
на 21.09.2016 г. и на 03.10.2016 г. подсъдимия издържал успешно теоретичен и
практически изпити за възстановяване на правоспособност за категория В, а на
02.11.2016 г. и на
07.11.2016 г. – изпитите за категория С. По препоръка на св. М.Д. – инструктор
същия пожелала да подаде документи за ново СУМПС едва след полагане и на
изпитите за категория С. На 14.11.2016 г. подс. Подал в ОДМВР – Ловеч документи
за издаване на ново СУМПС. Подсъдимия е и глава на семейство с едно малолетно
дете.
Горните факти се установяват и от показанията на
свидетелите полицейски служители, които кореспондират помежду си, взаимно се
допълват и не си противоречат, но и от писмените доказателства по делото – АУАН,
служебна бележка,
НП № 16-0374-000024/25.01.2016 г. на
Началника на РУ Червен бряг, в сила от 19.02.2016 г., с които свидетелските
показания кореспондират, поради което и съдът ги кредитира. Всички
тези доказателства в своята съвкупност подкрепят самопризнанието на подсъдимия.
При така обсъдените доказателства съдът прие, че самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя от събраните в хода на досъдебно производство
доказателства. При установената по-горе фактическа обстановка съдът като се позова на направеното
самопризнание на подсъдимия и на доказателствата събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят прие за установено, че както от обективна, така и от
субективна страна подсъдимият е осъществи вил състав на престъпление по чл.343в
ал.2 вр. с ал.1 от НК.
От
обективна страна на
посочената в обвинителния акт дата подсъдимият участвал в движението по пътищата
като управлявал МПС, без да притежава свидетелство за управление и то в
едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП № 15-0938-001806/12.05.2015
г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Плевен, в сила на
18.01.2016 г.;
у-е за раждане и у-е за постоянен и настоящ адрес.
Горните факти
категорично се установяват от цитираните и обсъдени по-горе доказателства
подкрепящи самопризнанието на подсъдимия.
Съвкупната преценка
на цитираните доказателства обосновава извод, че подсъдимият е знаел, че
управлението на МПС без свидетелство за управление е забранено от закона и е
наказуемо. Това знание подсъдимият заяви и пред съда при разглеждане на делото.
РС – Червен бряг, обаче е изправен пред възможност за приложение
на чл.9, ал.2 от НК. Съгласно този законов
текст не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците
на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Законът предвижда малозначителност на
деянието, което означава липса на престъпление, в два варианта – неприсъствие на обществена опасност поради
негова малозначителност /на деянието/; или наличие на обществена опасност на
деянието, но с нейна явна незначителност.
Когато се обмислят
характеристиките на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК за отделните казуси, се
изследват деянието и обществената опасност – два основни признака на кое да е престъпление. При
направен извод за липса на обществена опасност, се извежда и липса на друг
признак на престъплението – противоправност.
Конкретиката на всеки процесен случай е
тази, която обосновава позицията за наличие или не на условията, заложени в
коментираната норма. Прегледът на факторите по това дело обуславя обмисляне на
предпоставки на втората алтернатива на чл.9, ал.2 от НК –
явна незначителност на обществената опасност на деянието. Най-напред в тази
връзка следва да се направи преценка на личността на подсъдимия, доколкото
същата се съдържа в осмислянето на самата обществена опасност. К.Н. е осъждан, но с
добри характеристични данни. Той е добър родител, глава на семейство с едно
малолетно дете и единствен осигурява средствата за издръжка на семейството. Именно поради тази причина е управлявал МПС-то, без да е бил
получил новото си СУМПС, въпреки успешно положените изпити за възстановяване на правоспособност за
категориите В и С.
На второ място, явната незначителност на
обществената опасност се формулира от спецификите и на самата престъпна
деятелност. Подсъдимия
е управлявал МПС-то на място,
където не е имало хора, няма и данни за настъпили вредни последици за трети лица. Поведението
на дееца е по-скоро израз на неприсъщо за възрастта му лекомислие, отколкото на
явен стремеж да се престъпят правилата на наказателното законодателство. Тази
именно аргументация разкрива спецификите на чл.9, ал.2 от НК в неговата втора
алтернатива – обществена опасност на
деянието е явно незначителна.
Деянието на подс.Н. е
малозначително и
поради още едно обстоятелство,
а именно защото към момента на извършване на
деянието по настоящото дело е бил положил успешно практическия изпит за
придобиване правоспособност за управление на МПС, макар че такова към този
момент не е било издадено.
При горните доводи и съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:_____________________