Решение по дело №56189/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16956
Дата: 18 септември 2024 г. (в сила от 18 септември 2024 г.)
Съдия: Мария Николаева Стойкова
Дело: 20231110156189
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 16956
гр. София, 18.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110156189 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от М. К. Г. срещу „***“
АД, с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1, във вр. чл. 188,
т. 2 КТ за отмяна на Заповед № ***/***г., издадена от А. Й., старши мениджър в Главна
дирекция хора и култура, пълномощник на Ц. М. и А. Т. – законни представители на „***“
АД, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“.
Ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника, по силата на което
е изпълнявала длъжността „директор филиал *** "***“. Посочва, че с процесната заповед й
е наложено наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че 1) не е наблюдавала
ежедневно касовите трансакции на служителка С. Ж. Е. Х. с цел да оцени правилно и с оглед
на правилата на Банката дали има реална нужда да се поддържа събраната голяма касова
наличност, което е създало реални предпоставки за злоупотреба от страна на С. Ж. Е. Х.,
която злоупотреба е реализирана на практика; 2) не е имало изненада при извършване на
касовите ревизии на служители във филиал „***“ и *** „***“, тъй като ревизиите са
извършвани основно след 20-то число на месеца. Поддържа, че заповедта е
незаконосъобразна на следните основания: заповедта е издадена след предвидения срок по
чл. 194 КТ, тъй като нарушението е открито на 26.06.2023 г., а Заповедта е издадена на
11.09.2023 г.; ищцата не е извършила твърдяното нарушение на трудовата дисциплина;
заповедта не е мотивирана съобразно изискванията на чл. 195 КТ, тъй като посочените
нарушения на трудовата дисциплина са общи и бланкетни, цитираните нарушени правила не
кореспондират с твърдените нарушения и липсва конкретизиране на нарушението по вид.
Моли съда да отмени наложеното дисциплинарно наказание.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „***“ АД, с който
предявения иск се оспорва по подробно изложени доводи за неговата неоснователност.
Посочва, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен
орган с дисциплинарна власт, който има право да налага дисциплинарни наказания. Твърди,
1
че наказанието е наложено в законовия 2-месечен срок от откриване на нарушението, тъй
като членовете на управителния съвет са узнали за извършеното нарушение на 03.08.2023 г.
и още същия ден е изпратено писмо до ищцата с искане за писмени обяснения, а заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на 11.09.2023 г. и връчена на ищцата на
21.09.2023 г. Поддържа се, че от събраните в хода на извършената проверка писмени и устни
доказателства се установявало по категоричен начин, че ищцата е извършила твърдяното
нарушение, за което й е било наложено дисциплинарно наказание. Твърди се, че процесната
заповед е мотивирана съобразно изискванията на КТ, както и че при индивидуализацията на
наказанието е спазена разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните и се установява от приетите по делото писмени
доказателства – трудов договор от *** г., изменен с допълнително споразумение № ***/***
г., че ищцата е заемала длъжността „директор филиал ***“ при „***“ АД.
По делото е представена длъжностна характеристика за заеманата от ищцата
длъжност, връчена й на 04.04.2018 г., в която подробно са описани основните задължения и
отговорности, включващи управление, координация, контролни функции, и организационна
дейност на филиала/бизнес центъра, сред който са и да отговаря за цялостното спазване на
приетите правила за контрол и оторизация на операциите и организира тяхното прилагане
във филиала/бизнес център и подчинените му структури; отговаря за организирането на
ежедневен последващ контрол върху счетоводните документи и договори и контрола по
равнението на структурната единица при приключен работен ден; отговаря и осъществява
контрол върху изпълнението на среднодневните касови лимити /коефициенти на филиала/
бизнес центъра и подчинените му структури; организира касовата дейност на
филиала/бизнес центъра, съгласно Инструкцията за касова дейност и други нормативни
актове и вътрешни разпоредби за извършване на касови операции в Банката; спазва
вътрешнобанковите процедури и правила на Банката и нормативните изисквания по
отношение на дейността като се стреми да управлява и намалява нивото на оперативен рис в
работата в качеството му на мениджър оперативен риск в подчинените му структури.
За уреждане организацията на труда при ответника е приет Правилник за вътрешния
трудов ред на „***“ АД, в сила от *** г. В клаузата на чл. 46, ал. 1 от Раздел V Трудова
дисциплина е предвидено, че служителите са длъжни да спазват изискванията на
Работодателя, установени в длъжностната характеристика, вътрешнобанковите актове,
настоящия правилник и КТ и подзаконовите актове по прилагането му.
По делото са представени Правила за касова дейност на „***“ АД, в който детайлно
са разписани организацията, управлението и контрола на касовата дейност на Банката.
Съгласно т. 100, глава X „Ревизии“ служителите, работещи с налични пари подлежат на
постоянен контрол чрез извършване на касова проверка на паричните наличности и приети,
неизпратени към Паричен център клиентски ценни пратки в съответствие с Процедура UCB
RET-58 Извършване на внезапна ревизия на каса. В т. 101 от правилата са посочени
видовете ревизии според начина на разпореждане, като съгласно т.101.1 внезапни са
ревизиите, които се извършват ежемесечно, по преценка и по-често. Съгласно т. 138, глава
XIII „Регламент за ефективно управление на наличния паричен ресурс и контрол върху
касовите наличности“ в *** е внедрен модел за управление на наличните пари, при който се
определя максимален размер на касовите наличности в локацията в левова равностойност,
включващ всички валути и български лева. Основната цел при управлението на касовата
дейност е текущо поддържане на оптимален размер на налични пари, осигуряващи нормално
обслужване на клиентите, минимален риск при съхранението в локацията и оптимизиране
на разходите за дейността (т. 139 от правилата). Съгласно т. 140 от правилата следенето на
изпълнението на зададените лимити се извършва чрез ежедневен мониторинг на зададения
лимит и придържането му в допустимите граници на отклонение. Задаване, промяна,
управление, мониторинг и контрол на лимита на паричните наличности в левова
равностойност в структурите на Банката, работещи с налични пари, са регламентирани в
Процедура UCB CV-15 (т. 142 от правилата). В зависимост от настъпване на обективни
обстоятелства, налагащи промяна в касовите лимити, Ръководителят на локацията изпраща
2
за одобрение до „Управление на касови услуги“, „Ефективност и развитие – клонова мрежа“,
„Зашита на персонала и активите“ мотивирано предложение за корекция (т. 144 от
правилата). Съгласно т. 145 от правилата контрол по изпълнение на заложените лимити се
осъществява от ръководител/отговорен служител на локация в съответствие на Процедура
UCB CV-15. В т. 146 от правилата е предвидено, че ръководителите/отговорните служители
наблюдават ежедневно касовите наличности в локацията и съобразно исканията/заявките на
клиенти, локалните специфики и логистичните ограничения имат задължение за
поддържането им в определената рамка. Посочено е, че основната цел е да се гарантира
нормално обслужване на клиенти с оптимално количество налични пари във валутите, с
които работи Банката, като това не следва да се постига за сметка на неефективни движения
за освобождаване или зареждане на малки суми, което генерира необосновано високи
разходи. Съгласно т. 147 от правилата цялостен мониторинг и второ ниво на контрол върху
изпълнението на касовите лимити и спазване на Вътрешните правила за касова дейност се
извършва от централизирани структури, определени в процедура UCB CV-15, като в случай
на неизпълнение на касовите лимити редът за докладване и ескалация е регламентиран с
процедура UCB CV-15.
Представенa е и Заповед № ***/***/*** г., изготвена от ищцата М. Г., с която е
разпоредено да се извършват регулярни, ежемесечни внезапни ревизии на всички каси във
филиал *** и ***.
Установява се от приетите като писмени доказателства по делото – Одитен доклад от
специално разследване „Касов дефицит клон ***“ от *** г., и протокол за извършена ревизия
на служител ***– С. Ж. Е. Х. от *** г., че въз основа на информация, получена от структура
Нефинансов и Финансов риск касаеща установен дефицит на касовата наличност в размер
на 91725 евро, е започнала проверка с цел установяване първопричината за настъпването на
операционното събитие - действията на служителите във филиала, улеснили настъпването
му, ако има такива, както и слабостите във вътрешните контроли, заради които е допуснато
инцидентът да се случи. Съгласно междинните резултати от вътрешната проверка, са
констатирани следните нарушения от страна на директора на филиала: месечните касови
проверки не са извършвани с достатъчен елемент на изненада по всяко време на месеца, а
главно в края на месеца; на служителката е дадена възможност да поддържа по-високи
касови наличности от останалите служители на същата позиция, без достатъчен последващ
анализ/мониторинг на необходимостта да поддържа тази наличност от страна на директора
на филиала; последното е предоставено без никаква документална следа. В документа са
посочени още следните констатации: Мониторингът и контролът върху касовите лимити на
служителя не е ефективен. Банковите правила и процедури UCB CV-15 „Правила за касовата
дейност на „***“ АД и UCB RET-664 „Оперативен модел на клиентско обслужване в
клонова мрежа на Главна дирекция „Банкиране на дребно“, не ограничават максималния
лимит за пари в брой на индивидуален служител на позиция консултант клиенти или
специалист обслужване на клиенти във филиалите. UCB RET-664 възлага отговорността на
Експерт контрол и обслужване да наблюдава и предотвратява създаването на условия за
повишен операционен риск от съсредоточаване на прекомерно високи салда налични пари
на индивидуални потребители за по-продължителни времеви периоди, но не дава изрично
определение за „прекомерно високи салда налични пари“ и „по-продължителни времеви
периоди“, оставайки възможност за интерпретация. Отбелязано е още, че лимитът на едно
гише/чекмедже е в размер на 10 000 евро, но в сертифицираните касови офиси/трезори
всеки касиер може да поддържа средства до максималния лимит за този касов офис/трезор,
който е 1 000 000 евро. Посочено е, че липсата на лимит върху максималните касови салда,
които може да бъдат съхранявани/поддържани от индивидуален служител, опериращ с
парични средства в клоновата мрежа, води до неефективен контрол върху прекомерни
касови лимити и липса на отчетност, което пък дава възможност служител да поддържа
високи касови лимити без обусловена бизнес необходимост. В заключение е посочено, че
това създава предпоставки за повишен операционен риск, вкл. вътрешни и външни измами.
Не е спорно между страните, а и от писмо, изх. № 288/03.08.2023 г. от А. Й. в
качеството на пълномощник на законните представители Ц. М. и А. Т. на ответника, се
установява, че от ищцата са поискани на основание чл. 193, ал. 1 КТ писмени обяснения във
връзка с нарушения на трудовата дисциплина, които работодателят е констатирал при
3
извършената проверка в клон „***“. Дисциплинарните нарушения са описани идентично с
тези, посочени в оспорената заповед. Вписано е, че същите следва да се предоставят в срок
от 2 работни дни, считано от получаването на писмото.
Видно от депозираните обяснения (л. 34 от делото), ищцата се е възползвала от
правото си по чл. 193, ал. 1 КТ и в предоставения от работодателя срок е депозирала
писмени обяснения. В същите ищцата заявява, че последващ оперативен контрол на филиал
*** се извършва в Екип „Контрол клиентски операции“, регламентирани със Заповед №
***/***/***г. относно: оперативен контрол в клоновата мрежа на Дирекция „Банкиране на
дребно“ – организация, функции и разпределение ВБР: UCB RET-141-12. Отбелязано е, че за
допълнителна организация на посочените дейности от страна на ищцата са издадени редица
вътрешни Заповеди, които да ги регламентират, като всяка една заповед е сведена до
знанието на служителите. По отношение на констатираното нарушение, свързано с
осъществяване на контрол върху изпълнението на зададените максимални касови
наличности на филиала, ищцата заявява, че за юни няма регистрирано надвишаване на
лимитите, както и няма ескалирано неизпълнение на заложените лимити за касова
наличност съгласно Процедура: Следене и контрол върху изпълнението на зададените
параметри за оптимални касови наличности в основните локации в клоновата мрежа на ***,
Ежедневен текущ мониторинг на парични ресурс на банката. Отбелязано е още, че касовата
наличност е на ниво филиал, като няма правило, регулация или процедура за допустим
лимит за служител на позиция Консултант клиенти. По отношение на констатираното
нарушение във връзка с контрола и извършване на ревизии, ищцата заявява, че изпълнява
стриктно ангажиментите, като иницира и участва в повече от една ревизия. Посочено е, че
при извършените ревизии не са констатирани отклонения нито при С., нито при друго
служители. Оспорва твърденията, че не имал реален момент на изненада, когато са
извършвани ревизиите, предвид това, че те са правени основно след 20-то число на месеца.
Твърди, че на 17 февруари е направена внезапна ревизия от Звено за последващ и отдалечен
контрол като не са установени липси, а през м. юни ЕКО е ревизирало 2-ма други
служители.
Със Заповед № 232/11.09.2023 г., издадена от А. Й., като пълномощник на
изпълнителните директори на „***“ АД на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ за допуснати нарушения на задължения по длъжностна
характеристика, Вътрешни правила Кодекс на поведение и Правилника за вътрешния трудов
ред на „***“ АД. В мотивната част на заповедта е посочено, че на 26.06.2023 г. на основание
Правилата за касова дейност на „***“ АД М. Г. – директор филиал *** и М. П. – експерт
контрол и обслужване са извършили цялостна ревизия на паричните наличности на
обслужваната С. Ж. Е. Х. /бивш служител на банката/ каса, като в резултат на проверката са
установени различия между наличните парични средства и данните от информационната
система – дефицит. Посочено е, че въпреки че позицията на служителя С. Ж. Е. Х. и
изпълнените клиентски транзакции не показват нуждата да се държи голяма парична
наличност от тази служителка, за период повече от един месец (от средата на май 2023 г.) С.
Ж. Е. Х. е поддържала наличност от над 30 000 евро, като постепенно през този период тази
наличност е нараснала до 91 000 евро. Установено е, че М. Г. – директор на филиал *** не е
наблюдавала ежедневно касовите транзакции на служителката С. Ж. Е. Х. с цел да се оцени
правилно и с оглед на правилата на банката дали има реална нужда да се поддържа
събраната голяма касова наличност, което е създало реални предпоставки за злоупотреба от
страна на С. Ж. Е. Х., която злоупотреба се е реализирала на практика. Освен това е
установено, че не е имало реален момент на изненада при извършването на касовите
ревизии на служителите във филиал *** и *** ***, което според правилата следва да бъдат
изненадващи касови ревизии, предвид това, че тези правила са правени основно след 20-то
число на месеца (25.01.2023 г., 20.03.2023 г., 25.04.2023 г. и 30.05.2023 г. С тези си действия
ищцата е нарушила следните задълженията по трудовата характеристика: да отговаря за
организирането на ежедневен последващ контрол върху счетоводните документи и договори
и контрола по равняването на структурната единица при приключен работен ден; да
отговаря и осъществява контрол върху изпълнението на зададените максимални касови
наличности на филиала. Бизнес центъра и подчинените му структури; да организира
касовата дейност на филиала/ бизнес центъра, съгласно Правилата за касова дейност и други
нормативни актове и вътрешни разпоредби за извършване на касови операции на банката; да
4
носи пълна имуществена отговорност за опазване на представените му парични наличности
и други активи; да спазва вътрешнобанковите процедури и правилата на банката и
нормативните изисквания по отношение на дейността като се стреми да управлява и
намалява нивото на операционен и репутационен риск в работата на подчинените му
структури, както и чл. 46, ал. 1 и чл. 48 от Правилника за вътрешния трудов ред на „***“.
Заповедта е връчена на ищцата на 21.09.2023 г., което обстоятелство е удостоверила с
подписа си.
По делото е приобщена имейл кореспонденция между служител от отдел „Вътрешен
одит“ и ищцата М. Г., от която се установява, че на ищцата са били поставени множество
въпроси (л. 92-94 от делото) за изясняване на обстоятелствата относно генериран касов
дефицит на служител С. Х.. На 19.07.2023 г. ищцата Г. е отговорила писмено на детайлно
зададените въпроси.
Представена е справка за извършени ревизии на служители във филиал *** за
периода от 10.01.2023 г. до 27.06.2023 г. Видно от същата на служителя С. Х. са извършвани
ревизии на каса на следните дати: 25.01.2023 г., 17.02.2023 г., 20.03.2023 г., 25.04.2023 г. и
30.05.2023 г., като ревизиите са възлагани от ищцата М. Г., с изключение на ревизията,
извършен на 17.02.2023 г.
Видно от приобщените като писмени доказателства протоколи за извършена ревизия
на служителя С. Ж. Е. Х. от 25.01.2023 г., 17.02.2023 г., 20.03.2023 г., 25.04.2023 г. и
30.05.2023 г., при извършените ревизии не са установени различия между наличните
парични средства и дадените от информационната система /дефицит/.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А. Г. Й. и Е. Г.
М..
Свидетелката Й., старши мениджър в дирекция „Хора и култура“ при ответника,
посочва, че на трети август получила официален доклад от Вътрешен контрол за извършена
проверка в клон *** на ответното дружество, на база на който доклад била стартирана
дисциплинарна процедура срещу ищцата. Поводът за извършване на проверката от
Вътрешен контрол била установена щета – кражба от касата от страна на служител С..
Посочва, още, че в деня на получаване на доклада от Вътрешен контрол – трети август, било
изготвено писмо с искане за обяснения от ищцата, което било изпратено по имейл.
Свидетелката М., старши мениджър „управление на оперативната дейност на
клоновата мрежа“ при ответника, разказва, че дефицитът на клона е установен на 26.06.
След установяване на дефицита започнали разследване за установяване на причините довели
до присвояване на парите от касата от страна на служителя С.. Посочва, че в резултат на
извършеното разследване установили слабости в контрола на директора на клона в 2
основни направления, които са „дали комфорта“ на служителя С. да действа в тази посока.
На 26.06. установили, че все още за месеца не е проведена касова ревизия на служителя С..
Уточнява, че ревизията се правела минимум един път в месеца, като тя трябвало да бъде
изненадваща за служителя. В случая при справка за извършените касови ревизии на
служителя С. било установено, че за предходните 6 месеца, същите са правени в последните
няколко дни от месеца. Второто нарушение, което установили в резултат на извършеното
разследване било слабият контрол от страна на директора на филиала върху касовите
наличности в клона, в частност на служителя С.. Уточнява, че банковият филиал имал касов
лимит, като при достигане на 80 % от него системата автоматично нотифицира директора и
клона да предприемат веднага действия за снижаването му. Посочва, че още от 12.06. се
5
наблюдавало достигане на този лимит и поддържането му над допустимите 80%, а от 14.06.
нататък- надвишаване на самия максимален касов лимит. В същите тези дни, в които има
достигане на тези лимити, ищцата е одобрила 4 допълнителни захранвания с пари за клона.
При направено запитване към директора на клона какви са причините за надвишаване на
този лимит, получили отговор, че очаквали заявени тегления на клиенти, както и за
зареждане на банкомат. Комуникацията била проведена по имейл. Посочва още, че от 30.05.,
когато е направена последната касова ревизия на служителя С., до 26.06. (когато е установен
касовия дефицит) наличностите в каста на служителя С. постоянно растели. Поддържа, че
единствено в управлението на директора на клона са решенията какви касови наличности
трябва да имат отделните служители, като няма определен лимит на служител.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, последователни,
подробни, логични и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен
материал.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 1 КТ.
За основателността на иска в тежест на ответника е да докаже при условията на
пълно и главно доказване факта на нарушението на трудовата дисциплина, изслушването
и/или приемането на обяснения от ищеца, относно посоченото в заповедта нарушение,
наличието на заповед с изискуемото по чл. 195 КТ съдържание, спазването на сроковете за
налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194 ГПК, както и че наложеното наказание е
съобразено с критериите по чл. 189 ГПК.
Разпоредбата на чл. 186 от КТ дефинира като нарушение на трудовата дисциплина
виновното неизпълнение на трудови задължения от страна на работника или служителя.
Процедурата по която се налага наказание за допуснато дисциплинарно нарушение
представлява дисциплинарно производство, съдържащо норми от процесуален характер,
които следва да бъдат спазени от наказващия орган преди налагане на дисциплинарното
наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 ГПК работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя и да приеме писмените му
обяснения. Съгласно дадените разяснения в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение
№ 432/26.05.2010 г. по гр. д. № 1322/2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, Решение № 49/ 08.02.2011 г.
по гр.д.№ 824/ 2010 г., ІV ГО, обясненията следва да бъдат поискани в рамките на
дисциплинарното производство и по повод решаването на въпроса за дисциплинарното
наказание. Затова, когато работодателят уведомява служителя за започналата срещу него
дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно наказание, е длъжен да посочи
точно нарушенията, за които иска предварително неговите обяснения. Допустимо е в искане
на обяснения по реда на чл.193,ал.1 КТ и в заповед за налагане на дисциплинарно наказание
по чл.195 КТ работодателят да препраща към други документи, в които нарушенията са
установени и уточнени (индивидуализирани).
В случая, работодателят е изпълнил задължението си преди налагане на
дисциплинарното наказание да изиска и приеме писмените обяснения на ищцата. За същата
е налице яснота, че писмените обяснения се изискват в рамките на дисциплинарна
процедура, като изрично е взела становище във връзка с конкретните дисциплинарни
нарушения, за които е наказана.
На следващо място, спазени са и изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, съгласно която
норма дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
6
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст,
въз основа на който се налага. Съгласно константната съдебна практика на ВКС по реда на
чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 177/ 11.07.2012 г. по гр.д.№ 193/ 2011 г., ІV г.о. на
ВКС; Решение № 849/2010 / 12.01.2011 г. по гр.д.№ 40/ 2010 г., ІV г.о.; Решение № 379 от
24.06.2010 г. по гр. д. № 410 /2009 г., г. к., ІV г. о. на ВКС; Решение № 676 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 999/2009 г., ІV г. о. на ВКС и др., изискванията за мотивираност на заповедта за
уволнение са изпълнени, когато нарушението на трудовата дисциплина е посочено по
разбираем за работника или служителя начин, чрез фактическите признаци на нарушението –
кога и от кого е извършено. Това не означава, че тя трябва да съдържа всички обективни и
субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои
задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния
трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187
КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде
посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и чрез позоваването
на известни на работника/служителя обстоятелства и документи (без да е необходимо
удостоверяване на връчването на документите). В този смисъл дисциплинарните
нарушенията могат да бъдат индивидуализирани и в друг документ, посочен в заповедта за
уволнение, съдържанието на който е станало достояние на наказания работник.
В случая работодателят е изпълнил задължението си, установено в нормата на чл. 195,
ал. 1 КТ, като е описал нарушенията на трудовата дисциплина, за които е наказана ищцата,
чрез съществените им признаци. Работодателят е посочил периода, в който са извършени
дисциплинарните нарушения, в какво се изразяват те, като и законния текст, въз основа на
който се налага дисциплинарното наказание. Налице е съответствие между посоченото
правно основание и изложените фактически обстоятелства. Описанието им е достатъчно
подробно и ясно и дава възможност на ищцата да разбере причината за налагане на
наказанието и да организира защитата си. Видно от писмото, с което са поискани писмени
обяснения от служителя, както и дадените по всяка точка отговори, ищцата е знаела за какво
е ангажирана дисциплинарната й отговорност от работодателя. Ето защо изложените в тази
насока оплаквания са неоснователни.
На следващо място, дисциплинарното наказание е наложено от компетентен
дисциплинарно наказващ орган по смисъла на разпоредбата на чл. 192, ал. 1 КТ – А. Г. Й.,
като пълномощник на изпълнителните директори на „***“ АД по силата на изрично
пълномощно (л. 40 от делото).
Спазен е и срокът за налагане на дисциплинарното наказание, тъй като е наложено в
рамките на двумесечния срок от откриване на нарушенията и в едногодишния срок от
извършване на всяко едно от тях. Откриване на нарушението означава узнаване от субекта
на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в
съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на извършването
му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна,
които да го квалифицират като нарушение. Узнаването на тези обстоятелства от други
служители на работодателя не означава, че срокът за налагане на наказанието е започнал да
тече. (Решение № 231 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 858/2010 г., IV г. о.). В случая, от
събраните по делото доказателства, се установява, че във връзка с установен касов дефицит
– присвояване на средства в брой от служителя С. Ж. Е. Х., в клон „***“ е започнало
разследване от отдел „Вътрешен одит“ при ответника за установяване на причините, довели
до „първопричината за настъпването на операционното събитие, т.е действията на
служители във филиала, улеснили настъпването му, ако има такива“. Тази проверка е
приключила с одитен доклад от специално разследване, озаглавен „Касов дефицит Клон
***“, изпратен на изпълнителните директори на „***“ АД по имейл на 03.08.2023 г. в 11:18
часа. Съдът намира, че именно това е и моментът, в който работодателят е узнал за
7
извършените нарушения и от който е започнал да тече двумесечния срок за налагане на
дисциплинарно наказание. Доколкото наказанието е наложено на 21.09.2023 г., то срокът по
чл. 194, ал. 1 КТ е спазен. Същевременно към датата на налагане на дисциплинарното
наказание не е бил изтекъл и едногодишния срок от извършването на всяко едно от
констатираните нарушения.
Настоящият съдебен състав, намира обаче, за основателно възражението на ищцата,
че от събраните по делото доказателства не се установява ищцата да е извършила описаните
в заповедта нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 3 и т. 7 от КТ.
От обстоятелствената част на процесната заповед е видно, че изпълнителното деяние
на първото твърдяно дисциплинарно нарушение от ищцата е извършено чрез бездействие, за
това, че „ищцата не е наблюдавала ежедневно касовите транзакции на служителката С. Ж. Е.
Х. с цел да се оцени правилно и с оглед на правилата на банката дали има реална нужда да
се поддържа събраната голяма касова наличност, което е създало реални предпоставки за
злоупотреба от страна на С. Ж. Е. Х., която злоупотреба се е реализирала на практика“. От
анализа на разписаните в трудовия договор от 05.10.2007 г., в длъжностната характеристика,
във Вътрешните правила Кодекс за поведение, Правилника за вътрешния трудов ред, и
Правила за касова дейност не следва извод, че е налице такова задължение. За да е едно
бездействие нарушение, в закона или вътрешните правила следва да има ясно и конкретно
предписани действия, които следва служителят да извършва. Цитираната в искането за
даване на обяснения и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание точки от
длъжностната характеристика, Вътрешните правила Кодекс за поведение, Правилника за
вътрешния трудов ред, съдържат широк спектър от задължения на служителя, поради което
без необходимата конкретизация по отношение на точните задължения, които не са
изпълнени с бездействия в посочен период, не може да служи за основание за налагане на
дисциплинарно наказание по начина, по който е формулирана. В заповедта за уволнение е
посочено, че ищцата е нарушила следните задължения от длъжностната характеристика:
задължение да отговаря за организирането на ежедневен последващ контрол върху
счетоводните документи и договори и контрола по равнението на структурната единица при
приключен работен ден; да отговаря и осъществява контрол върху изпълнението на лимити
/коефициенти на филиала/; и да организира касовата дейност на филиала/ бизнес центъра,
съгласно Правилата за касова дейност и други нормативни актове и вътрешни разпоредби за
извършване на касови операции на банката. Нито от изявленията на работодателя в рамките
на дисциплинарното производство, а и в производството пред настоящата инстанция, не
става ясно какви точно са задълженията на ищцата, следваща от Правилата за касова
дейност и други нормативни актове и вътрешни разпоредби за извършване на касови
операции на банката, съответно с бездействието при изпълнение на които е осъществила
дисциплинарно нарушение. В приетите като писмено доказателство по делото Правила за
касова дейност на „***“ в чл. 145 е предвидено задължение на директора на клона да
осъществява контрол по изпълнение на заложените лимити в съответствие с Процедура UCB
CV-15. Никъде не е предвидено обаче задължение на директора на клона да наблюдавала
ежедневно касовите транзакции на отделните служители в клона, както и да осъществява
контрол по отношение на касовите лимити на отделни служители в банкови клон, „с цел да
оцени правилно и с оглед правилата на банката дали има реална нужда да се поддържа
голяма касова наличност“ по отношение на отделен служител. В същото време от страна на
ответника не са ангажирани други доказателства – правила или процедури на банката, които
да предписват или от които може да се направи извод за подобно задължение на ищцата.
Нещо повече, в изготвения от отдел „Вътрешен одит“ доклад озаглавен „Специално
разследване“, е посочено, че според банковите правила и процедури за касова дейност, няма
формално определен максимален лимит за парична наличност на служител на база позиция
(Консултант клиенти или специалист обслужване на клиенти, както и няма подсигурен
мониторинг на поддържаните разполагаеми наличности на служител. В доклада е
8
констатирано още, че UCB RET-664 възлага отговорността на Експерт контрол и обслужване
да наблюдава и предотвратява създаването на условия за повишен операционен риск от
съсредоточаване на прекомерно високи салда налични пари на индивидуални потребители за
по-продължителни времеви периоди, но не дава изрично определение за „прекомерно
високи салда налични пари“ и „по-продължителни времеви периоди“, оставайки възможност
за интерпретация. Отбелязано е още, че лимитът на едно гише/чекмедже е в размер на 10 000
евро, но в сертифицираните касови офиси/трезори всеки касиер може да поддържа средства
до максималния лимит за този касов офис/трезор, който е 1 000 000 евро. Посочено е, че
липсата на лимит върху максималните касови салда, които може да бъдат
съхранявани/поддържани от индивидуален служител, опериращ с парични средства в
клоновата мрежа, води до неефективен контрол върху прекомерни касови лимити и липса на
отчетност, което пък дава възможност служител да поддържа високи касови лимити без
обусловена бизнес необходимост. Показанията на св. М., в частта в които заявява, че още от
12.06. се наблюдавало достигане на 80% от касовия лимит на клона, а от 14.06. нататък –
надвишаване на самия максимален лимит, съдът не цени, тъй като дисциплинарната
отговорност на ищцата не е ангажирана за това, че не е осъществила контрол на лимитите на
паричните наличности в клона.
Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, намира, че ответникът не е доказал
при условията на пълно и главно доказване извършването и на второто визирано в заповедта
нарушение, а именно: че не е имало реален момент на изненада при извършването на
касовите ревизии на служителите във филиал *** и ***, което според правилата следва да
бъдат изненадващи касови ревизии, предвид това, че тези ревизии са правени основно след
20-то число на месеца (25.01.2023 г., 20.03.2023 г., 25.04.2023 г. и 30.05.2023 г. Съгласно т.
100, глава X „Ревизии“ от Правила за касовата дейност на „***“ АД служителите, работещи
с налични пари подлежат на постоянен контрол чрез извършване на касова проверка на
паричните наличности и приети, неизпратени към Паричен център клиентски ценни пратки в
съответствие с Процедура UCB RET-58 Извършване на внезапна ревизия на каса. В т. 101 от
правилата са посочени видовете ревизии според начина на разпореждане, като съгласно
т.101.1 внезапни са ревизиите, които се извършват ежемесечно, по преценка и по-често. В
случая по делото не е спорно, а и от представена справка за извършени ревизии на
служители във филиал *** за периода от 10.01.2023 г. до 27.06.2023 г., се установява, че на
служителя С. Ж. Е. Х. са извършвани ревизии на касата на следните дати: 25.01.2023 г.,
17.02.2023 г., 20.03.2023 г. и 30.05.2023 г., като ревизиите са възлагани от ищцата М. Г., с
изключение на ревизията, извършена на 17.02.2023 г. Следователно, не е налице
неизпълнение на задължението на ищцата за извършване на внезапни ревизии по смисъла на
т.101.1 от Правила за касовата дейност на „***“ АД, тъй като ревизиите са правени всеки
месец. Обстоятелството, че за периода 10.01.2023 г. - 27.06.2023 г., същите са правени след
20-то число на съответния месец, само по себе си не обуславя извод, че „не е имало реален
момент на изненада при извършването на касовите ревизии на служителите“.
Предвид изложеното по-горе, предявеният конститутивен иск с правно основание чл.
357, ал. 1 КТ във вр. с чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на Заповед № 232/11.09.2023 г., издадена от
А. Й., старши мениджър в Главна дирекция хора и култура, пълномощник на Ц. М. и А. Т. –
законни представители на „***“ АД, с която на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“, следва да се уважи.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата. Същата претендира и доказва
такива в размер на 1500 лв. за адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът
приема за доказано с оглед представения договор за правна защита и съдействие от
14.03.2024 г. и преводно нареждане от 18.03.2024 г. Ответникът е релевирал своевременно
възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатското
9
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно
чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съобразявайки задължителните разяснения, дадени в т. 3
от ТР № 6/2012 г. по т.д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащото на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в съща наредба минимален размер.
Съгласно чл. 7, ал.1, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения (в редакцията изм. бр. 88 от 4 Ноември 2022 г.) по дела за отмяна на
уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на
минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за
правна помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2.
Определен на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от посочената наредба, минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата в размер на 933 лв. При съобразяване на обема на
извършените от процесуалния представител на ищцата процесуални действия, фактическата
и правната сложност на делото с оглед обема от събрания доказателствен материал, както и
значимостта на защитавания интерес, съдът намира, че релевираното от процесуалния
представител на ответника възражение за прекомерност за основателно, като същото следва
да бъде намалено до сумата от 1200 лв.
Предвид нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК на ответника следва да бъдат възложени
разноските за производството в размер на дължимата държавна такса от 80 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, наложено на
М. К. Г., ЕГН **********, със Заповед № ***/*** г. на А. Й., старши мениджър в Главна
дирекция хора и култура, пълномощник на Ц. М. и А. Т. – законни представители на „***“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, пл. „***“ № ***.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, пл.
„***“ № ***, да заплати на М. К. Г., ЕГН **********, адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ет.
***, ап. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1200 лв., представляваща разноски за
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, пл. „***“ № ***, да заплати по сметка на Софийски районен съд
сумата 80 лв., представляваща държавна такса за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10