Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 10.01.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на трети
октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при участието
на секретаря Весела Станчева разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско
дело № 3 453/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
В исковата молба
на „Амбулатория за индивидуална практика за първична
медицинска помощ по дентална медицина – доктор С.М.“ ЕООД се твърди, че е
изготвено постановление за възлагане на недвижимо имущество от 21.04.2017 г.,
изготвено по изп. дело 6139/2013 г. по описа на ЧСИ – М. Б., след проведена
публична продан на обявените купувачи М.И.М. и С.К.М., при равни дялове и срещу
цена от 152 500 лв. е възложен собственият за ищеца недвижим имот,
представляващ апартамент 4, с площ от 77, 04 кв.м., представляващ самостоятелен
обект с идентификатор 68134.305.343.1.61 по КККР на гр. София, находящ се на
първи етаж, вх. А, в сградата на бул. „********ведно с прилежащите части: мазе
с площ от 10, 26 кв.м. и таван с площ от 8, 24 кв.м., както и 1,34% идеални
части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху
дворното място, съставляващо парцел първи, кв. 218, местност Центъра, гр.
София.
В исковата молба се твърди, че търговското дружество – ищец не е длъжник по
изпълнението и към момента на проданта е трето за изпълнението лице, чието
имущество било осребрено за погасяване на дълга на един от четиримата солидарни
длъжници в изпълнението – С.Н.М..
Твърди се в исковата молба, че описаният имот е придобит от ищеца по реда
на чл. 15 от ТЗ чрез договор за прехвърляне на търговско предприятие от
26.10.2011 г., поради което издаденото постановление за възлагане не е породило
транслативен вещен ефект и ищецът е запазил правото на собственост върху имота.
Твърди се, че купувачите в публичната продан са въведени в имота на
29.05.2018 г., а впоследствие, на 24.06.2019 г., по силата на договор за
дарение С.М.е прехвърлила на М.М., неин син, собствената си ½ идеална
част от имота.
При тези твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване на иска и ищецът
е сезирал съдът с искане да признае за установено в отношенията между страните,
че ищецът е собственик на описания по-горе имот като ответникът бъде осъден да
предаде владението върху същия. Претендират се разноски.
Ответникът М.И.М. оспорва иска по съображения, развити в писмен отговор,
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК и поддържани в хода на съдебното
производство. Претендират се разноски.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. В..
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от адв. П..
Страните са депозирали и писмени бележки в определения от съдебния състав
срок.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Настоящият съдебен състав не може да сподели доводите на ответника за
недопустимост на настоящото производство с оглед наведените възражения за
проведени множество производства по реда на чл. 435 от ГПК и зачитане силата на
присъдено нещо на постановените в тях съдебни решения. Породените правни
последици на съдебните актове, постановени в производства по жалби срещу
действия на съдебен изпълнител не
покриват
съдържанието на силата на пресъдено нещо. Тези
производства по естеството си съставляват процесуално средство за защита срещу
незаконосъобразни действия на съдебен изпълнител, имат за предмет валидността на извършеното от изпълнителния
орган действие или исканото от жалбоподателя негово задължение респ. правомощията на съда са контролно - отменителни именно по повод упражняване контрол за законосъобразност
на действието или отказа на изпълнителния орган. Спорът по законосъобразността
на действията или отказите на изпълнителния орган по естеството си е различен
от спора за наличието на изпълняемо право,
поради което решенията по реда на чл. 437 от ГПК не се ползват със сила на
пресъдено нещо относно изпълняемото право. В горния смисъл са и задължителните
за настоящия съдебен състав указания, дадени с т. 3 от ТР 7/31.07.2017 г. по тълк. дело 7/2014 на ОСГТК на
ВКС.
Поради тези съображения, настоящият съдебен състав намира
искът за процесуално допустим и като такъв същият следва да бъде разгледан по
същество.
За успешното
провеждане на иск по чл. 108 от ЗС следва да бъде установено наличието, в
кумулативна даденост, на следните предпоставки: ищецът да е собственик на
вещта; тя да се намира във владение на ответника, и последният да я държи без
правно основание т.е. същият съдържа в предметния си обхват и установителен иск
за собственост.
Установителният
иск за собственост предполага даване на разрешение по един спор, при който
всяка от страните предявява правата си върху имота с оглед определяне на това
кой е неговият собственик.
Ищецът
твърди, че е собственик на процесния имот на основание чл. 15 от ТЗ. По делото
е представен договор за продажба на предприятие, сключен на 26.10.2011 г. между
С.Н.М., в качеството й на ЕТ “Амбулатория за индивидуална практика за първична
медицинска помощ – С.М.“ като продавач,
и С.Н.М. в качеството й на едноличен собственик на капитала на “Амбулатория за индивидуална практика за първична
медицинска помощ – дентална медицина – д-р С.М.“ ЕООД, като купувач. По силата
на същия, продавачът е продал на купувача предприятието си с фирма ЕТ
“Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ – С.М.“ като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения за сумата от 100 лв. Договорът е сключен в изискуемата
форма за действителност – писмена с нотариална заверка на подписите, съгласно
чл. 15 ал.1 от ТЗ в релевантната му редакция към датата на сключване на
договора, поради което е действителен респ. вписан е в ТР към АВп.
От
своя страна, ответникът противопоставя твърдение, че е собственик на основание
постановление за възлагане на имота при осъществена публична продан респ.
договор за дарение, осъществено с другия купувач в проданта.
Страните
не са формирали спор относно обстоятелството, че процесния по делото недвижим
имот е бил предмет на осъществена публична продан в рамките на инициирано
изпълнително производство. Не е част от спорния предмет по делото, че
публичната продан, осъществена в периода 27.02.2017 г. – 27.03.2017 г. при ЧСИ
– Б., в рамките на изп.дело 6139/2013 г. е приключила с издадено на 21.04.2017
г. постановление за възлагане в полза на купувачите М.И.М. и С.К.М.. Видно от
ангажираните по делото доказателства, това постановление за възлагане е влязло
в сила с оглед приключилите многобройни производства по реда на чл. 435 от ГПК.
Не
е формиран спор и относно обстоятелството, че впоследствие купувачката по
публичната продан М.се е разпоредила със собствената си идеална част дарявайки
я на ответника М..
Възлагателното
постановление по чл. 496, ал. 1 ГПК представлява властнически акт, издаден от
компетентен орган, от който се пораждат гражданско-правни последици. То е
деривативно придобивно правно основание, тъй като правата на купувача при
публична продан са производни от правата на собственика-длъжник.
Видно
от данните по делото и от твърденията, застъпени от страните по спора,
търговското дружество – ищец не е длъжник, а трето лице по отношение на
изпълнителното производство.
За
да се разреши създалата се колизия на придобивни основания следва да се
съобрази обстоятелството, че ищецът изрично признава в исковата молба, че
договорът за продажба на търговско предприятие не е вписан в АВп, с оглед на
обстоятелството, че в патримониума на търговското предприятие се включва и
недвижим имот – процесния по делото, видно от чл.2 на договора. ТЗ поставя
изискване, когато прехвърленото търговско предприятие
включва и право на собственост върху недвижими имоти, от значение за
противопоставимостта на прехвърлянето на трети лица, които черпят права от
страните по договора по чл. 15 от ТЗ, е и
последващото му вписване в Службата
по вписванията по арг. на чл. 16 ал.4 от ТЗ в релевантната му редакция, сега ал.
5 на същата разпоредба / решение 33/23.03.2017 г. по гр.д. 2591/2016 г. на
Първо ГО на ВКС/. Няма спор, че вписването в Търговския регистър е с
оповестително действие, тъй като не е част от фактическия състав на сделката.
Последващото вписване на договора и в АВп, съобразно нормата на чл. 16 ал. 4 от ТЗ / в релевантната редакция/ отново е с декларативно действие, според
настоящия съдебен състав, въпреки налична съдебна практика, че това последващо
вписване в АВп, въведено с цитираната разпоредба е с оглед пораждане вещно-прехвърлителен ефект за част от активите /решение 49 от
16.06.2014 г. по търг.дело 923/2012 г. на Първо ТО на ВКС/. Вписването на договор за
продажба на търговско предприятия, в което има и недвижими имоти произтича от
разпоредбата на чл. 112 от ЗС респ. чл. 4 от ПВп и не е свързано с действителността на
договора, а има за цел даване на гласност на актовете, с които се прехвърля правото на собственост
или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху
недвижим имот. Тази разпоредба е с оглед интересите на третите лица. Релевантна
в настоящия случай е разпоредбата на чл. 453 т.1 от ГПК която установява
правните последици при невписани актове за прехвърляне и учредяване на вещни
права, които не са били вписани преди възбраната, а именно тяхната
непротивопоставимост на взискателя и присъединените кредитори. Видно от данните
по делото / постановление за разпределение от 03.05.2018 г./ взискатели в
производството са „Ю.Б.“ АД, „У.К.Б.“ АД, НАП и СО.
Видно отново от данните по делото и предвид заявените възражения в
отговора на ответника по отношение на процесния имот е налична вписана възбрана
на същия на 31.07.2013 г., впоследствие на 02.08.2016 г. от кредитора „Ю.Б.“
АД, поради което и с оглед на горецитираната разпоредба невписаният договор по
чл. 16 ал.4 ТЗ не може да му се противопостави.
Отново видно от данните по делото, процесният имот е бил предмет
на вписана законна ипотека на 27.06.2011 г. т.е. преди сключване на договора по
чл. 15 от ТЗ, в полза на „У.К.Б.“ АД. Съобразно
нормата на чл. 173 от ЗЗД кредитор,
чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори
предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се
намира той, което е и сторено от ЧСИ видно от изготвеното постановление за
разпределение от 03.05.2018 г. Предвид което, правата, които трети лица, в случая ищецът, са придобили върху имота, не могат да бъдат
противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на
взискателите по арг. на чл. 496 ал.2 изр. 2 от ГПК.
Останалите доводи на ищцата в исковата молба са релевантни в
производства по чл. 435 от ГПК, каквито същата многократно е инициирала, видно
от наличните по делото писмени доказателства.
По тези съображения и с оглед факта на валидно извършена публична
продан, купувачът по нея, настоящ ответник, се легитимира като собственик на
процесния имот. С оглед на обстоятелството, че не е установена първата
предпоставка на нормата на чл. 108 от ЗС, настоящият съдебен състав намира за
безпредметно да обсъжда останалите такива, а заявеният иск като неоснователен
подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на
ответника се следват разноски в размер на 5 лв. – такса за СУ. В списъка по чл.
80 от ГПК е посочена и сума в размер на 4 848 лв. с ДДС за адвокатско
възнаграждение. По делото няма данни тази сума да е платена реално с оглед
уговорения начин за плащането й в договора за правна защита /стр. 66 и сл./ по
банков път / чл.2.3 от същия/ респ. не са ангажирани и доказателства, че
адвокатът е лице, регистрирано по ЗДДС, поради което същата не следва да се възлага
в тежест на ищеца.
Водим от горното
Софийски градски съд, I – 19 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
„Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална
медицина – доктор С.М.“ ЕООД, ЕИК ********, с адрес: гр. София, бул. „********вх********срещу М.И.М., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – адв. А.П. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за
признаване за установено право на собственост върху апартамент 4, с площ от 77,
04 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.305.343.1.61
по КККР на гр. София, находящ се на първи етаж, вх. А, в сградата на бул. „********ведно
с прилежащите части: мазе с площ от 10, 26 кв.м. и таван с площ от 8, 24 кв.м.,
както и 1,34% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право
на строеж върху дворното място, съставляващо парцел първи, кв. 218, местност
Центъра, гр. София и предаване на владението му като неоснователен.
ОСЪЖДА „Амбулатория за индивидуална
практика за първична медицинска помощ по дентална медицина – доктор С.М.“ ЕООД,
ЕИК ********, с адрес: гр. София, бул. „********вх********да заплати на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на М.И.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***
– адв. А.П. сумата от 5 лв. – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: