Решение по дело №204/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по постъпила касационна жалба от „Инитиунс" ЕООД, чрез процесуален представител адв. Мария Георгиева против Решение рег. № 45/25.03.2025 г. по АНД № 1485/2024 г. по описа на Районен съд - Монтана, с което е потвърден Електронен фиш Серия Г № 0065276, издаден от ОДМВР – Монтана, с който на касатора е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева за това, че на посочената в ЕФ дата е установено управление на МПС, собственост на дружеството, за което няма сключена задължителна застраховка гражданска отговорност

Касационният жалбоподател твърди, че Районен съд Монтана, не е анализирал и не е взел предвид обстоятелството, че заедно с настоящия обжалван електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия Г № 65232, на „ИНИТИУНС" с ЕИК *********, чрез управителя Невен Даринов Драганов са връчени още два фиша за налагане на имуществена санкция, с напълно идентично съставомерно описание на визирано извършено нарушение и идентична правна квалификации, касаещи едно и също МПС, като връчените електронни фишове са както следва: 1. Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г, № 65167, издаден от ОДМВР - Монтана - за извършено на 10.03.2024 г. в 16:54 часа, нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, на основание чл.638, ал.4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, с размер на санкцията 2000 лв. 2. Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г, № 65276, издаден от ОДМВР - Монтана - за извършено на 11.03.2024г в 10:41 часа, нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, на основание чл.638, ал.4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, с размер на санкцията 2000 лв. и 3. Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г, № 65232, издаден от ОДМВР - Монтана - за извършено на 11.03.2024 г. в 13:10 часа, нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал.1, т. 2, вр. чл. 461, т.1 от КЗ, с размер на санкцията 2000 лв. В цитираните електронни фишове, е визирано нарушението на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, изразяващо се в бездействие, което се осъществява само с едно деяние /несключване за съответната година нa договор за 33 „Гражданска отговорност"/. Характерно за това деяние е, че субектът на нарушението осъществява непрекъснато състава му през определен период от време, който период започва с възникване на задължението за дееца да извърши определено действие /да сключи договор за 33 "Гражданска отговорност"/ и продължава докато не бъде изпълнено това задължение или когато трайното състояние нa административно нарушение не се прекрати поради независещи от дееца обстоятелства /напр. налагането на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП/. Констатирането на това противоправно поведение през различни интервали за един ден, не може да обоснове извод за извършване на отделни, самостоятелни административни нарушения, които имат различни обективни предели /относно момента на констатиране на нарушението/. С издаването на последващ електронен фиш след като за това нарушение вече е бил издаден един електронен фиш се явява нарушена забраната за повторно налагане на наказание за едно и също административно нарушение, съобразно разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН, което от своя страна е съществен порок, водещ до незаконосъобразност нa обжалвания Електронен фиш. Друг съществен порок, който не е взет предвид от първоинстанционния съд, е обстоятелството, че е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация. Нормата на чл. 638, ал.1, във вр. с чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ касае неизпълнение на задължението на собственика на МПС да сключи договор за "Гражданска отговорност" на автомобилистите, който състав на нарушение се явява довършен, независимо от това дали МПС е в движение, докато чл. 647, ал. З от КЗ предвижда налагане на санкция с електронен фиш при хипотеза, когато с АТСС е установено и заснето управление на МПС, за което няма сключен и действащ такъв договор, при което субект на нарушението е собственика на автомобила, в каквато насока е и хипотезата на чл.638, ал.4 от КЗ, визираното от която изпълнително деяние е управление на МПС без валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, като субект на нарушението е също собственикът на МПС. Ето защо, когато се касае за неизпълнение на задължението на собственика на МПС по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, ангажирането на отговорността му следва да става на основание чл.638, ал.1 от КЗ по общия ред на ЗАНН, с издаване на АУАН и НП, а когато се касае за управление на МПС, без сключен договор за "Гражданска отговорност" на автомобилистите, установено чрез АТСС, правилната квалификация е чл.638, ал.4, във с чл.638, ал.1, т. 1 или 2 (в зависимост от това дали собственикът на МПС е физическо или юридическо лице) от КЗ, като препращането към ал.1 на чл.638 от КТ е единствено във връзка с вида и размера на наказанието, а не е тази по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във връзка с чл.638, ал.4 от КЗ. В обжалвания Електронен фиш наказващият орган е посочил, че е допуснато нарушение на чл.483. ал.1, т.1 във връзка с чл.638. ал.4 от КЗ, поради което не е посочено правилно основанието на налагане на административното наказание. В този смисъл е решение № 140 от 24.08.2020 год. по к. а. н. дело № 10130/2020 год. на Административен съд Велико Търново.

Ответникът по касационната жалба ОД на МВР – Монтана, чрез юрк Катя Димитрова в с.з. оспорва жалбата. Счита, че са събрани безспорни доказателства, установяващи извършеното нарушение, поради което моли издаденият акт да бъде потвърден, така както са постановените решения по КАНД № 113 и № 80/2025 г.

Прокурор от ОП – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Монтана правилно и законосъобразно. Счита, че издаденият електронен фиш отговаря изцяло на изискванията на закона. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да нарушават правото на защита на наказаното лице. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Въззивното решение е обосновано и мотивирано, поради което предлага да бъде потвърдено.

Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.

За да потвърди Електронен фиш за налагане на глоба въззивният съд приема, че на 15.07.2023 г. в 02:02 часа в Област Монтана, РП 2-81, при км. 96.98.8 е била поставена Стационарна видео - радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения (RS) АТСС Sitraffiс ERS 400, с която е установено управление на МПС РЕНО КЛИО вид ЛЕК АВТОМОБИЛ с регистрационен номер СВ1366АВ, което е регистрирано в Република България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка ГО. Установеното е заснето с автоматизирано техническо средство/система № 003059047B8D. Установен е собственикът, на когото е регистрирано МПС. Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в съответствие с изискуемото от закона съдържание. Жалбата е подадена от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване. По отношение на доказателствата приема същите за непротиворечиви, поради което счита, че правилно административно наказващият орган е издал електронен фиш, тъй като по несъмнен начин се установява в хода на производството, че към датата на нарушението - 11.03.2024 г. процесният автомобил не е имал сключена задължителна застраховка ГО на автомобилистите, видно от приобщената справка от Гаранционен фонд / л. 16. от делото/. Извършена е и служебна проверка в гаранционния фонд, /достъпът до него е публичен/, дали процесното МПС има сключена такава застраховка. Видно от справката към 11.03.2024 г. МПС с per. СВ1366АВ няма активна застраховка "Гражданска отговорност". Предвид установеното жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение, както от обективна, така и от субективна страна, /в този смисъл е а Решение № 211 от 29.03.2023 г. на АдмС - Монтана по КАНД N 169/2023 г./ Наказанието е точно определено съгласно санкционната норма. Съдът не възприема направените в жалбата възражения за основателни. Посочените и представени по делото електронни фишове, макар и за същото нарушение, са с различна, дата и час на извършване на нарушението. Процесният електронен фиш съдържа всички законови реквизите и следва да бъде потвърден в цялост.

Предмет на касационнен контрол е постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния закон, евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда, каквито възражения не се твърдят и не се установяват от този състав на съда.

Настоящият състав споделя изцяло мотивите на въззивното решение като счита същите за пълни, логични и съответни на събраните в хода на делото доказателства. Същите са в отговор на заявените във въззивната жалба възражения, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни, затова този касационнен състав на съда препраща към мотивите на постановеното въззивно решение, в който смисъл е възможността на чл. 221, ал. 2 от АПК.

Безспорно по делото е установено, че договор за застраховка не е сключен от жалбоподателя, справки за което са извършени в Гаранционния фонд. Не е нарушено изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно описанието на нарушението, което се състои в липса на сключен договор за застраховка гражданска отговорност – описано е МПС при условията на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и това МПС е надлежно идентифицирано с посочено автоматично техническо средство. Не се споделя твърдението, че е налице смесване на различни хипотези, при което нарушителят е затруднен да организира защитата си. Напротив ясно е разписано от законодателя и е посочено в електронния фиш, че е нарушена разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ съгласно която Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: 1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. Административнонаказващият орган е посочил връзката на тази разпоредба с нормата на чл. 638, ал. 4, където именно е предвидена санкцията при нарушаване на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. По причина, че законодателят е използвал техниката на препращането, административно наказващият орган е посочил и нормата на чл. 638, ал. 1, т.2 от КЗ, но тази връзка се отнася само до размера на санкцията, а не както неправилно процесуалният представител на дружеството жалбоподател я тълкува – изцяло като самостоятелна норма. В случая нарушението е установено към момента на заснемането от АТСС, тъй като АТСС е одобрен тип средство за измерване на скорост видно от приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерванеь в което ясно е посочено, че то представлява "стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения. Отделно от това изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес по арг. от чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, която доказателствена сила не е оборена от касатора във въззивното производство. Нарушението е безспорно установено от събраните по делото писмени доказателства, т.е. както от обективна, така и от субективна страна. Въззивния съд е изложил точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на административното нарушение.

Неоснователно е направеното възражение в касационата жалба, че търговското дружество повторно е наказано за едно и също извършено административно нарушение, тъй като с оспореното липсва идентичност по време и място с предходните, а всяко от деянията по управление на МПС без задължителния договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите представлява отделно деяние по см. на чл. 6 от ЗАНН изразяващо се в бездействие от страна на административнонаказаното търговско дружество да изпълни вменените му задължения по сключване на договора. Наред с това факта за наличие на връчени ел. фишове не обосновават влизането им в законна сила, тъй като същите подлежат на обжалване. В случая е приложима разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, съгласно коятоу ако са извършени няколко отделни административни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

В случая не може да се приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, респективно да се отмени изцяло наложеното административно наказание, както правилно е отбелязал и въззивния съд. По отношение на този род административни нарушения не са налице условията на чл.28 ЗАНН, които обуславят маловажност, тъй като обществени отношения, които се защитават със сключването на задължителната застраховка "ГО" не могат да бъдат счетени за маловажни, тоест след като е безспорно, че касатора е имал качеството на собственик на МПС, за което не е налице сключена застраховка "Гражданска отговорност" правилно и обосновано районния съд е потвърдил изцяло наложеното административно наказание.

Не се претендират разноски от ответника, при което такива не следва да се присъждат.

От гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение рег. № 45/25.03.2025 г. по АНД № 1485/2024 г. по описа на Районен съд - Монтана.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Особено мнение на докладчика по делото Рени Славкова:

Този състав не споделя правните изводи на останалите членове от състава, в частта и по отношение с оспорения ИАА да се нарушава забраната предвидена в чл. 17 от ЗАНН - Никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда, респ. приложението на чл. 18 от ЗАНН - Когато едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

Няма спор, че е извършено нарушение по т. 1 на чл. 483, ал. 1 от КЗ, т.е. касаторът, в качеството си на юридическо лице, притежаващо в собственост моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България, без да е спряно от движение, същото управлявано на посочената в ЕФ дата, няма сключена задължителна застраховка „ГО“, обстоятелство установимо от заснемането му с автоматизирано техническо средство.

Няма спор и че наказанието за извършеното нарушение е наложено на основание чл. 638, ал.4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Спорът е всяко заснемане от различни технически устройства, в рамките на един и същи ден, представлява ли отделно и самостоятелно нарушение, респ. за всяко заснемане ли следва да се издава ЕФ и налага санкция.

Отговорът на този въпрос изисква анализ на вида, характера и правната регламентация на вмененото задължение.

Хипотезите, визирани от закона в чл. 483 от КЗ, при които се изисква сключване на ГО са две, а именно: за притежаване на моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение и за управление на моторно превозно средство, включително и от трета държава при влизане на територията на Република България. Санкцията на чл. 638, ал. 4 от КЗ е също за управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Сключването на ГО изисква определено действие и несключването й се изразява в бездействие, което може да продължава за определен период от време, каквото се установява от доказателствата по делото и съставените три броя ЕФ, два от тях с различна дата, а именно от 10 и 11 03 2024 г., т.е. три технически устройства са регистрирали управление на собствено на дружеството ПС, за което няма сключена ГО. На пръв поглед – отделни деяния, различно време (дата, час и място) – отделни наказания, според чл. 18 от ЗАНН.

В случая, обаче, това просто математическо разделяне не може да се приложи буквално. Съгласно нормата на чл. 464, ал. 1 от КЗ, същата предвижда, че задължителните застраховки се сключват за определен срок, т.е. действието на една ГО има начален и краен период и този период е от един определен ден, до приключването на друг също определен ден, т.е. в периода между тези две определени дати, когато има сключен договор за задължителна застраховка ГО – нарушение липсва. В тази връзка и съгласно нормата на чл. 60, ал. 1 от ГПК, аналогично чл. 183 от НПК, броенето на сроковете/периодите е на дни/седмици/месеци/години, което означава, че след като при сключването на ГО в един определен ден (без значение часът за това), то същата е валидна за целият този ден. Обратното, когато не се сключи ГО, нарушението се отнася за целият този период от време и това съотнасяне е съответно на вмененото задължение.

С оглед на това, нарушение от коментирания вид, в рамките на един и същи ден се явява едно единствено такова и две или повече санкции нарушават принципа прогласен в чл. 17 от ЗАНН. Поради това, че не става въпрос за отделни нарушения, в който смисъл е нормата на чл. 18 от ЗАНН, то тази норма не може да намери приложение, тъй като извършеното нарушение е в срок/период от един ден, за който няма сключен договор. Различният час и различното място, в рамките на един и същи ден, не обуславят отделност и самостоятелност на нарушение, тъй като бездействието на собственика на ПС, за сключване на ГО за този определен ден (този период от време), е едно. Само и единствено заснемането с техническо средство, не може да обуслови нарушение. Дали има или няма нарушение е въпрос на материално-правни предпоставки, а заснемането единствено може да бъде средството, с което дадено нарушение може да бъде установено. Само по себе си, обаче, заснемането, не може да служи и не е условие/предпоставка/основание за квалифициране на определено деяние (действие или бездействие) като нарушение. Приемане на обратното, означава, че всяка минута/секунда от управлението на ПС за конкретния ден, е самостоятелно нарушение, което няма опора в правната логика, както и едно такова решение не съответства на целта и волята на законодателя. С оглед на това съставеният втори ЕФ за дата 11 03 2024 г., за която вече е издаден ЕФ (в случая и потвърден/влязъл в сила с предходно съдебно решение) се явява незаконосъобразен според този съдия.

За пълнота следва да се посочи, че цитираното от въззивния съд Решение № 211 от 29.03.2023 г. на АдмС - Монтана по КАНД N 169/2023 г., е с различен фактически състав от настоящия казус, т.е. издадените по това дело ЕФ са с различни периоди на нарушение, всеки е с различна дата, а от там и с различен срок, за който не е сключена задължителната застраховка.