№ 4
гр. Карлово, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Цветана Т. Ч.
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20235320200274 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 001391 от 27.01.2023 г. на Началник
отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление /НТУ/ към
Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, на Д. В. Ч., ЕГН **********, от гр.
Б., обл. П., ул. „***************, е наложено административно наказание на
основание чл.179 ал.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/- глоба в
размер на 300 лв., за нарушение на чл.139 ал.6 от ЗДвП.
Недоволна от наказателното постановление е останала
жалбоподателката и чрез упълномощен процесуален представител го
обжалва, като с жалбата моли съда да отмени същото като неправилно и
незаконосъобразно. Не излага доводи.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Не взема становище по същество.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, се
представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата, излага
доводи за законосъобразност и правилност на атакуваното наказателно
постановление, пледирайки същото да бъде потвърдено. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
1
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитания в качеството на свидетел Т. Т. като
актосъставител, както и приобщените писмени доказателства- наказателно
постановление № № 001391 от 27.01.2023 г., известие за доставянето му,
АУАН № 001391 от 23.07.2022 г., заповед № ЧР-СП-НТУ-23/24.01.2023 г.,
заповед №РД-11-167/08.02.2021 г., заповед №РД-11-760/19.08.2022 г., заповед
№РД-11-135/27.01.2023 г., доклад от електронната система за събиране на
пътни такси /ЕССПТ/ по чл.167а ал.3 от ЗДвП, статично изображение във вид
на снимков материал на ППС с рег. № ***************, справка за
собственост, справка от АПИ, заповед № РД-11-486/20.04.2021 г., съдът
намира за установено следното:
На 05.08.2022 г. в 11,33 часа, на гл. път I-6, при км.401+500 м., пътен
участък с. К.- гр. С., с посока на движение гр. С. била извършена проверка от
служители на АПИ на ППС- лек автомобил марка „***************“, модел
„ ***************“ с рег. № ***************, с обща технически допустима
максимална маса 1645 кг., управлявано от Д. Ч. и собственост на същата. При
проверката било установено, че на 23.07.2022 г., в 11,30 часа, на гл. път I-6,
при км.269+170, пътен участък с. ***************- с. ***************, в
посока на движение за с. ***************, за който е дължима пътна такса
по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП, такава не е била заплатена. Водачът Ч. потвърдила, че
тя е управлявала ППС към момента на извършване на нарушението-
23.07.2022 г. Нарушението било установено чрез справка в електронната
система за събиране на пътни такси от контролно устройство с
идентификатор № 40521 и за който бил генериран доказателствен запис в
системата по чл.167а ал.3 от ЗДвП под № 001391/23.07.2022 г.
Въз основа на установеното, оправомощено длъжностно лице съставило
на 05.08.2022 г. процесния АУАН, с който приело че Д. Ч. е осъществила
нарушение на разпоредбата на чл.139 ал.6 от ЗДвП. АУАН бил съставен в
присъствие на Ч., която го подписала и не направила възражения нито при
съставянето му, нито в тридневния срок след това.
Въз основа на така съставения АУАН, на 27.01.2023 г. оправомощено
длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с което при
идентично отразени с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на
извършването му и индивидуализация на нарушителя, на жалбоподателката
Ч. било наложено административно наказание на основание чл.179 ал.3 от
ЗДвП- глоба в размер на 300 лв., за нарушение на чл.139 ал.6 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено на Ч. на 01.06.2023 г., а
жалбата срещу него депозирана на 14.06.2023 г.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
2
законосъобразност, като не констатира пороци в съдържанието и
процедурата, които да налагат отмяна. АУАН и наказателното постановление
са издадени от компетентни длъжностни лица, в рамките на техните
правомощия. АУАН съдържа всички изискуеми реквизити, визирани в чл.42
ал.1 от ЗАНН, а наказателното постановление- тези по чл.57 ал.1 от ЗАНН.
Дадено е ясно и точно описание на твърдяното нарушение, индивидуализиран
е ясно извършителя. В този смисъл и твърденията на жалбоподателя за
допуснати съществени процесуални нарушения се явяват необосновани и
неоснователни.
От материалноправна страна, съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила за вписаното в тях до
оборване на същото. Доколкото процесният акт е редовно съставен, то
съобразно посочената законова презумпция, установеното в него се ползва с
доказателствена сила. В случая фактическите констатации в АУАН се
подкрепят от гласните и писмени доказателства по делото- показанията на
свидетеля и генерирания запис от ЕССПТ по чл.167а ал.3 от ЗДвП, ведно със
снимковия материал към него, които представляват доказателства за
отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата
табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство- част от системата.
Авторството на деянието се явява установено, както от АУАН, където е
вписано, че Ч. е управлявала процесното ППС на инкриминираната дата, така
и от приложеното и приета по делото справка, че тя е и негов собственик.
Посочените гласни и писмени доказателства установяват безспорно и
категорично, че на 23.07.2022 г., на път I-6, при км.269+170, пътен участък с.
***************- с. ***************, жалбоподателката Ч. е управлявала
лек автомобил марка „***************“, модел „ ***************“ с рег. №
***************, нейна собственост, с обща технически допустима
максимална маса 1645 кг., без да е заплатена дължимата пътна такса по чл.10
ал.1 т.1 от ЗП.
Разпоредбата на чл.139 ал.5 от ЗДвП предвижда, че движението на
пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с
установяване размера и заплащане на пътните такси по чл.10 ал.1 от ЗП.
Съгласно чл.139 ал.6 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
заплати таксата по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП в случаите, когато такава е дължима
според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е
заплатена от трето лице. Горепосочените разпоредби задължават
собствениците, респективно ползвателите на пътни превозни средства да
осигурят заплащането на дължимите пътни такси при движение на
превозните им средства по път, включен в платената пътна мрежа, като това
движение може да се осъществи след изпълнение на съответните задължения,
3
свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси.
Неизпълнението на горните задължения е скрепено със санкцията, предвидена
в разпоредбата на чл.179 ал.3 от ЗДвП, съгласно която водач, който управлява
пътно превозно средство по път включен в обхвата на платената пътна мрежа,
за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за
пътищата се наказва с глоба в размер 300 лв. Предвид изложеното съдът
намира, че деятелността на жалбоподателката Ч. правилно е квалифицирана
като нарушение на чл.139 ал.6 от ЗДвП, за което е приложена относимата
санкционна разпоредба на чл.179 ал.3 от ЗДвП, а размерът на наложеното
наказание е съобразено с визирания в закона фиксиран размер от 300 лв.
Съобразно разпоредбата на чл.179 ал.3д 3-то изр. от ЗДвП
регламентиращо, че при регистрирани три нарушения в рамките на една
календарна година за пътно превозно средство от категорията по чл.10а, ал.7
от ЗП последващо движение по платената пътна мрежа без заплатена пътна
такса по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП не се счита за административно нарушение и за
него не се налага глоба или имуществена санкция, а образуваните
административно- наказателни производства за повече от три нарушения се
прекратяват, съдът намира, че по делото не се установява спрямо
жалбоподателката да са издадени наказателни постановления за четири
нарушения.
Мотивиран от гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено изцяло.
При този резултата от спора и предвид изрично направеното искане от
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, то следва на Агенция „Пътна
инфраструктура“ да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер,
определен от чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.37 ал.1
от ЗПП обвързва заплащането на правната помощ с вида и количеството на
извършената дейност, като за защита по дела по ЗАНН е предвидено
заплащане на юрисконсултско възнаграждение от 80 лв. до 150 лв., съгласно
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. Тъй като
производството по делото не се отличава с правна или фактическа следва да
се присъди възнаграждение в предвидения минимален размер от 80 лева.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от НК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 001391 от 27.01.2023
г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ , на Д. В. Ч., ЕГН
**********, от гр. Б., обл. П., ул. „***************, е наложено
4
административно наказание на основание чл.179 ал.3 от Закона за
движението по пътищата- глоба в размер на 300 лв., за нарушение на чл.139
ал.6 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. В. Ч., ЕГН **********, от гр. Б., обл. П., ул.
„*************** да заплати на да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Административен съд
гр. П..
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5