РЕШЕНИЕ
№ 4562
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20231110203850 по описа за 2023
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на тринадесети септември две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Л.Чандърова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3850
по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. А. А. срещу Наказателно постановление /НП/ №
СОА23-РД11-26 от 05.01.2023 г, издадено от заместник кмет на СО, с което на
жалбоподателя на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложено административно
1
наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че не се налице процесуалните и материални
предпоставки за издаване на НП, поради което иска наложеното административно
наказание да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща представител в заседанието, в което е даден ход
по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 14.12.2022 г. С.С. – старши полицай в сектор ОП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършено на същата дата нарушение по чл. 6, т.1, пр.3 от ЗДвП в присъствие на
нарушителя и на двама свидетели. Нарушителят подписал АУАН като посочил, че е не
е паркирал, а е бил в престой.
Въз основа на АУАН на 05.01.2023г. Д Б – заместник кмет в СО издал НП,
предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност –
чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА и в срока по чл. 34 от ЗАНН.
Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице
основания за отмяна на НП на процесуално основание.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 14.12.2022 г. около 00.10 ч. в гр. София жалбоподателят Б.А. спрял
управлявания от него лек автомобил марка "Ауди Кю 7", с рег. № на ул. "М Л“ пред №
54. На улицата имало поставен знак В28 – "забранено е паркирането", който
жалбоподателят възприел. Той слязъл от автомобила и отишъл да вземе оборота от
намиращо се наблизо заведение, като в лекия автомобил на пътническо място била Н
С, която го изчакала при отворена врата. Б.А. се върнал в спрялото МПС след 2-3
минути с готовност да потегли отново.
Поведението му било забелязано от служители на ОПП СДВР, които приели, че е
нарушил ЗДвП, за което му бил съставен и АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на показанията на свидетеля Н.Садек, С.С., обясненията на жалбоподателя и
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени
2
средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните
противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според
настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г.
Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо
разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно
чл. 189, ал.14 ЗДвП се прилага субсидиарно замо за неуредените в ЗДвП въпроси. На
второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление АУАН не може да има
презумптивната доказателствена сила, тъй като липсва изрична разпоредба по този
въпрос, каквато разпоредба обаче е приета впоследствие именно с новелата на чл. 189,
ал.2 от ЗДвП.
Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в
АУАН, напротив същите са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви.
Въз основа на тях може да се направи несъмнен извод относно гореизложената
фактическа обстановка като по арг. от чл. 305, ал. 2, изр. 3 от НПК не е необходимо
по-детайлното им обсъждане. Следва да се посочи, че както свидетелските показания,
така и обясненията на жалбоподателя са еднопосочни относно обстоятелството, че
жалбоподателят е управлявал лекия автомобил на процесната дата и място, спрял го е
на посочения адрес, след което е слязъл от него за няколко минути.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят
Б. А. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП.
С въпросната разпоредба се задължават участниците в движението да
съобразяват своето поведение с пътните знаци и с пътната маркировка. В чл. 183, ал.2,
т.1 ЗДвП е предвидено, че се наказва с глоба от 20 лв. водач, който неправилно
престоява или е паркирал неправилно.
В чл. 80 от Наредбата за сигнализацията на пътищата с пътни знаци е
предвидено, че със знак Б28 „Забранено е паркирането“ се използва за въвеждане
забрана за паркиране на пътни превозни средства.
Легална дефиниция за паркиране и респективно за престой е дадена в чл. 93, ал.
1 и ал. 2 от ЗДвП, съгласно които пътно превозно средство е в престой, когато е спряно
за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване
на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Паркирано е пътно превозно
средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо,
както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне
конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в
подчинение на правилата за движение.
По делото се установи от обективна страна, че жалбоподателят, като водач на
МПС, е спрял управлявания от него лек автомобил в района на действие на пътен знак
В28, след което е слязъл от МПС за 2-3 минути и е отишъл до управлявано от него
заведение. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят е извършил от обективна
страна вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно
квалифицирано. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че се касае за престой,
а не паркиране, тъй като видно от горепосочената дефиниция, МПС е в престой, само
когато е спряно за осъществяване на определени дейности – слизане, качване на
пътници или извършване на товарно-разтоварни работи и то в присъствието на водача,
което присъствие гарантира възможност за незабавно преместване на МПС, ако
изникне такава нужда. Целта на спиране на МПС на жалбоподателя в случая не само
не попада в хипотезите на чл. 93, ал. 1 от ЗДвП, но и той като водач е слязъл и се е
отдалечил от спрялото МПС, тоест то не е било спряно в „присъствието на водача“,
3
респективно е било спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като
престояващо. Не се твърди и установява да е било налице и някое от изключенията по
чл. 93, ал. 2 от ЗДвП - необходимост жалбоподателят да спре, за да избегне конфликт с
друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, поради което и
управляваният от него лек автомобил е бил паркиран по смисъла на закона, в
нарушение на поставения знак В28. Без правно значение е дали в лекия автомобил е
имало лица, различни от водача и дали вратата му е била отворена или не.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина
непредпазливост, тъй като нарушителят е бил длъжен и е имал обективна и субективна
възможност да предвиди, че с поведението си като водач паркира управлявания от него
лек автомобил на пътното платно, в района на действие на пътен знак, забраняващ
това.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание "глоба" е
определено при спазване на принципите на чл. 27 от ЗАНН, като същото е с фиксиран
в закона размер /20 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като
намали размера на наложеното административно наказание.
За така констатираните нарушения не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г., за
нарушенията по този закон е неприложима тази разпоредба на ЗАНН. В допълнение
настоящите нарушения разкриват типичната степен на обществена опасност за
нарушенията от този вид.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № СОА23-РД11-26 от
05.01.2023 г, издадено от заместник кмет на СО, с което на Б. А. А. на основание чл.
183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20
лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4