Решение по дело №9650/2017 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 05.02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на тридесети януари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

    Членове: Пепа Тонева

                                                                                      мл.съдия: Габриела Лазарова

 

при секретаря Антоанета Луканова..………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………съдия Михайлов …..в.гр.дело № 9 650.... по описа

за 2017 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

                        Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от Л.Б.Х., с която обжалва решение № 107 501 от 02.05.2017 г., постановено по гр.д. № 50 589/15 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 35 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените установителни искове. Твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с неправилно разпределение на доказателствената тежест, неправилно приложение на материалния закон, както и неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Твърди, че съдът неправилно не е преценил представените две споразумения между наследодателя и и ответника, с които са предоговорени задълженията. . В тази връзка твърди, че способите за преструктуриране на задълженията са предвидени в разпоредбата на чл.107 от ЗЗД. Твърди, че съдът не е отчел, че е налице погасяване на старото задължение и възникване на ново такова, по което има извършени плащания.  Твърди, че съдът е приложил неправилно правилото на чл.76 от ЗЗД Твърди, че съдът неправилно е кредитирал заключението на назначената експертиза. Твърди, че съдът е следвало да приеме извършените плащания като такива за главница, а не за погасяване на лихва. Цитира решения на ВКС, като твърди, че вземането по чл.86 от ЗЗД е еднородно по своя характер с главницата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да се уважат изцяло предявените искове, като претендира разноски.

                        Ответникът по въззивната жалба „Б. „Д.“ ЕАД редовно уведомен оспорва жалбата.  Твърди, че със сключването на споразуменията длъжникът е признал изцяло задълженията си. Твърди, че изцяло са неоснователни наведените твърдения за наличието на новация.  В тази връзка твърди, че със сключването на двете споразумения не се променя характера на задължението, както и че не е налице преструктуриране на задълженията.  Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като правилно и законосъобразно, като претендира разноски за тази инстанция.

                        Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:

           Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 107 501 от 02.05.2017 г., постановено по гр.д. № 50 589/15 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 35 състав, че съдът е признал за установено по отношение на „Б.Д.“ ЕАД, че Л.Б.Х. не дължи на „Б.Д.“ ЕАД, сумата от 251.39 лв. - главница и су­мата от 51.74 лв. договорна лихва за периода 26.07.2013 г. до 13.02.2014 г. по издаде­ната заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 8 083/2014 г. на СРС, 82 с-в, поради пога­сяването им чрез плащане, като е отхвърлил иска за установяване недължимост на главницата за разликата над уважената част от 251.39 лв. до пълния предявен раз­мер от 651.40 лв., както и иска за сумата от 23.80 лв. наказателна лихва за периода 02.10.2013 г. до 13.02.2014 г., иска за сумата от 125 лв. - разноски и иска за сумата от 60 лв. такси, като неоснователни и недоказани; признал е за установено по отношение на „Б.Д.“ ЕАД, че Л.Б.Х. не дължи на „Б.Д.“ ЕАД, сумата от 91.47 лв. - главница и сума­та от 39.99 лв. договорна лихва по издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 8 084/2014 г. на СРС, 45 с-в, поради погасяването им чрез плащане, като е отхвърлил иска за установяване недължимост на главницата за разликата над уважената част от 91.47 лв. до пълния предявен размер от 1 320.67 лв., иска за договорна лихва за разликата над 39.99 лв. до пълния предявен размер от 105.82 лв., както и иска за сумата от 46.69 лв. наказателна лихва за периода 25.10.2013 г. до 13.02.2014 г., иска за сумата от 130.66 лв. - разноски и иска за сумата от 60 лв. такси, като неоснователни и недоказани, осъдил е „Б.Д.“ ЕАД да заплати на Л.Б.Х., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 187.28 лв., представляваща направени­те по настоящето дело разноски, съразмерно на уважената част на исковете и е осъдил Л.Б.Х. да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 415.64 лева, представляваща направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете.

            Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че договор за кредит от 02.05.2012 г. и договор за кредит от 24.08.2012 г., сключени между В.В.и ответника, наследодателят на ищеца е получил кредит от ответника.

            Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че поради неплащане на дължимите по договорите суми по молба на ответ­ника СРС е издал две заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листа от 06.03.2014 г. по ч. гр. д. № 8 084/2014 г. на СРС, 45 с-в и от 26.02.2014 г. по ч. гр. д. № 8 083/2014г. на СРС, 82 с-в срещу длъжника В.В..

            От представените две споразумения от 09.05.2014 г. и от 01.08.2014 г. В.В.и ответника са установили какъв е остатъкът от размера на дълга и начина на плащане по двата договора за кредит. В чл. 9 от споразуменията е уговорено, че при неплащане на която и да е вноска от споразумението, кредито­рът прекратява действието му едностранно, без да е необходимо да уведомява длъжника, като предприема действия по принудително събиране на вземането.

            Не се спори между страните, а се установява и от удостоверение за наследници, че В.В.е починал на 03.10.2014 г., като е оставил законен наследник – ищцата по делото.

            Не се спори, а се установява и от представените по делото вносни бележки, че са били извършвани погасяване на суми по кредитите.

            От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, размерът на дълга на ищеца по двата договора. Съгласно дадените от вещото лице разяснения в съдеб­но заседание по първия договор, след подписване на споразумението от 09.05.2014 г. по него са извършени 5 плащания, като с тях са погасени главница в общ размер на 251.39 лв. и договорна лихва в общ размер на 55.75 лв. По втория договор за кредит след подписване на споразумението от 01.08.2014 г. са внесени 91.47 лв. главница и 39.99 лв. договорна лихва.

            От допълнителна заключение се установява, че осчетоводяванията на плащанията на вноските - главница и лихви съответства на уговореното с догово­ра.

               От правна страна:

            При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

            Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения са предявени обективно съединени, при условията на кумулативното съединяване искове с правно основание чл.124 от ГПК.

           С атакуваното решение № 107 501 от 02.05.2017 г., постановено по гр.д. № 50 589/15 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 35 състав, че съдът е признал за установено по отношение на „Б.Д.“ ЕАД, че Л.Б.Х. не дължи на „Б.Д.“ ЕАД, сумата от 251.39 лв. - главница и су­мата от 51.74 лв. договорна лихва за периода 26.07.2013 г. до 13.02.2014 г. по издаде­ната заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 8 083/2014 г. на СРС, 82 с-в, поради пога­сяването им чрез плащане, като е отхвърлил иска за установяване недължимост на главницата за разликата над уважената част от 251.39 лв. до пълния предявен раз­мер от 651.40 лв., както и иска за сумата от 23.80 лв. наказателна лихва за периода 02.10.2013 г. до 13.02.2014 г., иска за сумата от 125 лв. - разноски и иска за сумата от 60 лв. такси, като неоснователни и недоказани; признал е за установено по отношение на „Б.Д.“ ЕАД, че Л.Б.Х. не дължи на „Б.Д.“ ЕАД, сумата от 91.47 лв. - главница и сума­та от 39.99 лв. договорна лихва по издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 8 084/2014 г. на СРС, 45 с-в, поради погасяването им чрез плащане, като е отхвърлил иска за установяване недължимост на главницата за разликата над уважената част от 91.47 лв. до пълния предявен размер от 1 320.67 лв., иска за договорна лихва за разликата над 39.99 лв. до пълния предявен размер от 105.82 лв., както и иска за сумата от 46.69 лв. наказателна лихва за периода 25.10.2013 г. до 13.02.2014 г., иска за сумата от 130.66 лв. - разноски и иска за сумата от 60 лв. такси, като неоснователни и недоказани, осъдил е „Б.Д.“ ЕАД да заплати на Л.Б.Х., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 187.28 лв., представляваща направени­те по настоящето дело разноски, съразмерно на уважената част на исковете и е осъдил Л.Б.Х. да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 415.64 лева, представляваща направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете.

            По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

            По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът, в настоящия си състав намира, че същата е допустима. Подадена от оправомощени лица и в установените от закона срокове, поради което е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно и допустимо.

            Релевираните в жалбата на ищеца основания за неправилност на решението са свързани с твърдението за допуснати процесуални нарушения при разпределението на доказателствената тежест, неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Инвокирани са твърдения, че съдът неправилно не е приел, че е налице новиране на задълженията, както и неправилно приложение на разпоредбата на чл.76 от ЗЗД, при погасяване на задълженията.

    Така релевираните основания за неправилност на атакуваното решение, съдът намира за неоснователни.

    Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.1, изр.І-во от ЗЗД задължението се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. Естеството на новацията, предполага нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата между старото и новото облигационно отношение трябва да засяга някои от съществените му елементи. При обективната новация новият елемент се отнася до предмета на задължението - длъжникът поема по споразумение с кредитора дълг с нов предмет или на ново основание в замяна на старото задължение.

В практиката на ВКС, са дадени разяснения относно приложението на разпоредбата на чл. 107 ЗЗД в случаите на постигнати споразумения за изменения на договори за лизинг и на договори за кредит относно размера на дължимите погасителни вноски и лихви. Според решение № 130/24.03.09 г. по т.д. № 650/08 г. на ВКС, ІІ т.о., за да е релевантна волята у съконтрахентите за подновяване на едно задължение по смисъла на чл. 107 ЗЗД, следва същата да е изразена изрично и недвусмислено, а не да се извежда по тълкувателен път. Принципното разрешение в практиката на ВКС (решение № 138/22.08.13 г. по т.д. № 27/12 г. на ІІ т.о.; решение № 210/22.12.14 г. по т.д. № 4090/13 г. на I т.о.; решение № 110/17.07.15 г. по т.д. № 1568/14 г. на І т.о.; решение № 136/06.11.15 г. по т.д. № 2483/14 г. на II т.о.; решение № 175/25.02.16 г. по т.д. № 2602/14 г. на II т.о.; решение № 225/03.08.16 г. по т.д. № 3696/14 г. на I т.о.; решение № 118/08.06.16 г. по т.д. № 729/15 г. на I т.о.) е, че: „Отсрочването, разсрочването или друго преструктуриране на задължение по договор за банков кредит в рамките на общия размер на дълга, което не е съпроводено с ясно изразена воля на страните за погасяване на породените от договора задължения и за поемане в замяна на тях на ново задължение, различно по основание или предмет, не представлява обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД.“ В конкретния случай, видно от събраните по делото доказателства (споразумения) не е налице новация на задължението, тъй като страните договорили отсрочване и разсрочване на задълженията, произтичащи от договори за кредит, за които има издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Не е налице недвусмислено, изрично изразяване на волята на контрахентите за поемането на нова задължение, различно от произтичащото от двата договора за кредит.

    Неоснователно е и второто направено възражение за неправилно приложение на разпоредбата на чл.76 от ЗЗД. Практиката е приела, че погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД настъпва при задължение за лихва, възникнало наред с главния дълг, произтичащо от договора или от закона и имащо характер на възнаграждение. Присъденото вземане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция и не следва да се квалифицира като лихва по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Поредността в погасяването му, когато се дължи наред с друго еднородно задължение, се определя по правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД.  Неправилното приложение на това разбиране би било налице, ако се приеме, че със сключването на споразуменията е настъпил ефекта на новацията. С оглед изводите по-горе, както и предвид тълкуването на самите споразумения, в който страните са уговорили начин на погасяване на задълженията, които се извежда от сключените договори, съдът в настоящия си състав намира, че не са налице претендираните с въззивната жалба основания за незакосъобразност на постановеното решение.

    Ето защо атакуваното решение следва да се потвърди.

    По отношение на направените изявления за присъждане на разноски и с оглед изхода на спора такива се дължат на въззиваемата страна, като ищцата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 300 лв., юрисконсултско възнаграждение.

    Водим от гореизложеното Софийски граД.и съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

                       

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

                        ПОТВЪРЖДАВА решение № 107 501 от 02.05.2017 г., постановено по гр.д. № 50 589/15 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 35 състав, като правилно и законосъобразно.

                        ОСЪЖДА Л.Б.Х., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Б.ДСК“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 300 (триста) лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата .

                        Решението  не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

 

            Председател:                                                                      Членове: 1.

 

 

 

                                                                                                                                  2.