Р Е Ш Е Н И Е
№ 441
Велико Търново, 21.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI-ти административен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА
ДАБКОВА
при
секретаря В.Г.
и
в присъствието на прокурора ………………………………………………..
разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 453/2019г.
по описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителен
процесуален кодекс/ДОПК/, във вр. с чл. 144, ал. 1 от с.к и чл.4, ал.1 от Закона
за местните данъци и такси/ЗМДТ/.
Образувано по жалба подадена от името на Р.Б.Х., действащ чрез упълномощения адвокат.
Оспорва се Акт за установяване на задължения/АУЗ/ № 211-1/26.03.2019г., издаден от орган по
приходите в Отдел „Местни данъци и такси“ при Община Велико Търново, в
частта, потвърдена с Решение № 100/10.06.2019 г. на директор на Дирекция
„Местни данъци и такси“ при същата община, с който на оспорващия са определени допълнителни задължения за данък върху
превозните средства, касаещи лек автомобил марка „ПЕЖО“, модел 206 ЦЦ, с рег. №
***, за периода 01.01.2014г- 31.12.2018г.,
главница в общ размер на 720,41лв.
Жалбоподателят
е недоволен от допълнително определените задължения за местен
данък. Твърди, че през 2008г./29.08.2008г./ е подал декларация за процесния
автомобил, в която е посочил правилно мощност на същия - 80 киловата. Като собственик е плащал редовно и изцяло,
посочените от администрацията задължение за МПС. Единадесет години
по-късно/26.03.2019г./ административния орган открил, че погрешно е обработена
в партидата като 74 киловата и определил неправомерно задължения за данъци в по-голям размер от вече
платените и то за минало време. Нямало изложени мотиви в АУЗ защо новият данък му се
определя едва през 2019г., щом декларацията е от 2008г., а данните от МВР са
получени през 2015г. Въпреки
законодателната промяна в ЗМДТ, данъкът му е определен не от 2015г., а
от 01.01.2014г. Настоява, че не са налице предпоставките на чл.107, ал.2 и ал.3
от ДОПК, т.к. задълженията
за всяка от годините са
заплатени, а несъответствие между декларираните от него данни и тези, получени
от МВР не е налице. В заключение
изтъква, че допуснатата от органите на МДТ грешка не следва да се прехвърля
върху него, т.к. той няма вина за това. Оспорващият иска от съда да бъде
отменен
АУЗ, в оспорената пред съда част.
В о.с.з. жалбоподателят се представлява от упълномощения
адвокат, който поддържа жалбата и излага допълнителни съображения в писмена
защита. Претендира възстановяване на сторените разноски за производството като
представя списък на същите.
Ответник
по жалбата е директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“
при Община Велико Търново. Конституиран е
в качеството на решаващ орган по смисъла на чл.107, ал.4 от ДОПК, във
вр. с чл.4, ал.5, предл. 2-ро от ЗМДТ. Същият не се явява в с.з. и не се представлява.
Не е ангажирано отделно становище по делото, извън вече изразеното в Решение №
100/10.06.2019 г.
АУЗ, издаден от орган по приходите в отдел МДТ е потвърден
по
административен ред, в оспорената част, свързана с главницата на задълженията
за данък върху превозните средства, с визираното по-горе Решение на началник
отдел „Местни данъци и такси“ на община Велико Търново. Съдът намира, че
жалбата отговаря на изискванията за редовност по чл. 149 от ДОПК и е подадена в
срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Решението на АО е връчено на 17.07.2019г., а
жалбата е подадена на 22.07.2019г.
При направената проверка по реда на чл. 151 от ДОПК, съдът
счете жалбата за допустима. Подадена от лице с право на оспорване и правен интерес от същото – адресат на акта, чиято
правна сфера е засегната неблагоприятно от допълнително определените данъчни
задължения. Оспорването е извършено в преклузивния срок за това, при изчерпване
на задължителния административен контрол. Делото е подсъдно на ВТАС по
правилата на родовата и местна подсъдност, съгласно приложимата редакция на
чл.156, ал.1 от ДОПК, тъй като в съдебния му район попада постоянният адрес на
жалбоподателя.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни
съображения.
Съдът взе предвид събраните по делото писмени доказателства.
Обсъди ги в тяхната съвкупност и взаимна връзка. При това, прие за установено
от фактическа страна следното:
1. Процесният автомобил е придобит на 28.08.2008г., видно от
договора за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите. На 29.08.2008
г. с вх. № 5333 Р. Б. Х. е подал Декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ, с която е
декларирал лек автомобил с марка ПЕЖО,
модел 206, с мощност 80 kW и година на производство 2003г.
2. За периода от 2014г. до 2018г. Х. въз основа на съобщения
от община Велико Търново е внесъл данък за същото превозно средство както
следва: 2014г.-44,95лв; 2015г.-44,95лв; 2016г.-44,95лв; 2017г.-29,97лв. и
2018г.-29,97лв.
3. На 26.03.2019г. орган по приходите в отдел „МДТ“ при
община Велико Търново е извършил проверка, за което действие по служба е
съставил Протокол № 5333/26.03.2019г. Установил е, че е необходима служебна
корекция на посочените киловати за мощностна автомобила, които са правилно
вписани в Декларацията като 80 kW, но са погрешно обработени като
74 kW. Поради това се следва доначисляване на данък за периода
01.01.2014г.-31.12.2018г.
4. С Акт за установяване на задължения /АУЗ/по чл. 107, ал. 3
от ДОПК № 211-1/26.03.2019 г. на орган по приходите при Община Велико Търново,
са установени допълнителни задължения на жалбоподателя за данък върху
превозните средства по чл. 55 от ЗМДТ, за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018
г., в размер общо на 720,41 лева и лихви за забавено плащане в размер общо на 204,57
лева.
5. Съгласно отразеното в АУЗ, изброените задължения са
определени във връзка с придобит от жалбоподателя лек автомобил „ПЕЖО“, модел „206
ЦЦ“ с рег. номер ***, рама № VF32DNFUF43307444,
за който жалбоподателят е подал декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 5333/29.08.2008г.
Органът по приходите е посочил, че в портидата ан автомобила е обработена
мощност на автомобила от 74 kW, а съгласно предоставена информация от регистъра
на пътните превозни средства, поддържан от МВР, действителната мощност била 80
kW. Поради това несъответствие с АУЗ са
определени допълнителни задължения за данък върху превозните средства съгласно
приложимите норми от Наредбата за определянето и администрирането на местните
такси на територията на община Велико Търново, както и лихви върху тях.
5. АУЗ е бил обжалван от задълженото лице по административен
ред по чл. 152 и сл. от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ и потвърден, в
оспорената част относно дължимата главница, с Решение № 100/10.06.2019 г. на директора на
Дирекция „МДТ“ при Община Велико Търново. Лихвите в размер на 204,57лв. са
отменени при обжалването на АУЗ по административен ред, на основание чл.17,
ал.3 от ДОПК, с
мотиви, че данъчнозадълженото лице е действало съобразно
дадените от органа по приходите писмени указания, поради което не са предмет на
настоящото производство. Решението е връчено на жалбоподателя на 17.07.2019 г.,
видно от разписката на л. 23 от делото. Жалбата срещу акта пред АСВТ е подадена
чрез решаващия орган, на 22.07.2019 г., съгласно положения върху нея входящ
номер. По нея е образувано настоящото дело.
6. В съдебната фаза на производството като писмени
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на оспорения АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и тези,
приложени и към жалбата. Всички те не са оспорени по реда на чл.193 от ГПК. Не
са четени нарочни определения за приети за безспорни между страните факти или
такива служебно известни на съда.
7. Освен това, в изпълнение на съдебно разпореждане, от
ответника с вх. № 4267/07.10.2019г. е представена на хартиен и технически
носител информацията за този автомобил, предоставена от информационния масив на МВР на община Велико Търново, във р.
с тяхно Писмо изх. № 9100-20/10.01.2014г. При огледа на диска се установи, че
посоченото на хартиения носител е съответно на съдържанието върху диска и
безспорно се касае за автомобил с двигател, чиято мощност е 80 kW, точно като е посочена в подадената
декларация от жалбоподателя. Предвид това не е налице несъответствие между
посоченото в декларацията и данните, предоставени от МВР.
8. По спорните обстоятелства съдът след анализ на
доказателствата прие за установено следното:
Жалбоподателят като собственик на МПС е подал декларация по
чл.54, ал.1 от ЗМДТ/ по предвидения ред в приложимата редакция на ДВ бр.110 от 2007г./. В същата
декларация вярно е отразил данните за мощността на автомобила, а именно:
80 kW. Точно такива данни са получени и от
информационния масив на МВР през 2014г. - 80 kW, т.е. не е налице
несъответствие между посоченото относно мощността на автомобила в декларацията
и данните от трети лица. По неясни
причини, стоящи извън настоящия процес обаче,
вярно посочените от собственика данни са обработени погрешно по
партидата на МПС като мощност 74 kW. Поради това за
процесния период неправилно е определена данъчната основа/74 киловата вместо
80/, не е приложена съответната данъчна ставка/0,81 вместо 1,76/ както и
коригиращия коефициент/1 вместо 1,5/, съгласно чл.55 от ЗМДТ и приложимата
Наредба на ОбС В. Търново/НОАМДТ/. В резултат е определен данък в размер
по-малък от действително дължимия. В този /по-нисък/ размер данъкът върху
превозното средство е съобщаван на
собственика като не се спори, че той в срок и изцяло е погасявал/до размера на
съобщеното му/ задълженията за данък върху преводното средство.
Съдът взе предвид направените в жалбата оплаквания. Съобрази
доводите на страните. Въз основа на
установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда формира следните
изводи по правото:
Изнесените в жалбата и оспорения акт факти разкриват спор
между орган на власт, действащ в качеството на орган по приходите и гражданин на Република България. Приложим
материален закон е Закона за местните данъци и такси, а процесуален
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс.
В настоящето производство, съгласно чл. 160, ал.2 от ДОПК,
във вр. чл.144, ал.1 от ДОПК, съдът
преценява законосъобразността и обосноваността на акта, като провери дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му.
Заявеното с жалбата оспорване е непрецизно
формулирано, но с оглед последващото уточнение/вж. л.51/ съдът прие, че е насочено
срещу административния акт, установяващ данъчните задължения в размер на
720,41лв. В случая това е АУЗ по декларация, а не Решението на директора на Д“МДТ“
в общината. В тази връзка, съобразно изложеното и приложимия процесуален закон,
съдът в настоящото производство дължи проверка на законосъобразността на АУЗ в
потвърдената му по административен ред част за сумата на главницата от 720,41лв.
Съгласно препращащата разпоредба на чл. 4, ал.1 от ЗМДТ,
установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от
служителите на общинската администрация по реда на ДОПК. Алинея трета на същия
текст гласи, че в производствата по ал.1 служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, като в ал.4 е
посочено, че служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината.
В случая се касае за определяне на задължения за данък върху превозните
средства по реда на чл. 107, ал.3 от ДОПК - служебно поради неплатено в срок
задължение, т.к. това е в самия акт.
Актът е издаден от старши експерт в дирекция "Местни
данъци и такси" при Община град Велико Търново, оправомощен с правата по
чл. 4, ал.3 от ЗМДТ- на орган по приходите, съгласно Заповед № РД 22-170/03.02.2017
г. на Кмета на Община Велико Търново, като този факт не се оспорва.
Следователно, Оспореният АУЗ е издаден от компетентен административен орган, в
кръга на правомощията му по закон, съгласно чл.4, ал.5 от ЗМДТ, поради
което е един валиден административен акт.
Решение, с което АУЗ е частично потвърден е издадено в
изискуемата писмена форма, от директора на Дирекция „МДТ“ при общината, т.е.
ръководителят на звеното за местни приходи, също в пределите на неговата
компетентност, съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 5, предл.
второ от ЗМДТ. Предвид това задължителният административен контрол е проведен
от посочения в закона орган, което обуславя допустимост на съдебното
производство.
Обжалваният АУЗ е изготвен в писмена форма и притежава
нормативно изискуемите реквизити - съдържа мотиви и разпоредителна част, фактически
и правни основания за издаването му, както и необходимите индивидуализиращи
белези на издателя и данъчния субект, подпис на издателя и указание за
обжалването му. Съдът не споделя доводите на оспорващия за немотивираност и
необоснованост на АУЗ, доколкото в същия са посочени както фактическите, така и
правните основания за неговото издаване. В мотивационната част на акта по
периоди са отразени размерът на данъка върху превозното средство, размерът на
внесения данък, както и размерът на лихвите, начислени върху дължимия остатък.
Посочен е и размерът на задължението за всеки отделен данъчен период, включващ
претендираната за плащане главница и начислените лихви върху същата.
Служебната проверка установи, че АУЗ е издаден при съществено
нарушение на процесуални правила, което е основание за неговата отмяна, поради
следното:
В глава ХІV от ДОПК са регламентирани способите за
установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за
местните данъци са приложими два способа: предварително установяване, което се
осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл.
107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл.
108 от ДОПК. В конкретния случай се касае за определяне на задължения за местни
данъци и такси по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, което е изрично посочено и в
самия акт. Съгласно последно цитираната разпоредба, установеното задължение за
данък по декларация се съобщава на задълженото лице. По искане на последното
органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен
срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на
несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и
организации, след като е изчерпан редът па чл. 103 от ДОПК, както и когато не е
подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена
ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни,
получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване
на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия.
От АУЗ се установява, че е извършена служебна проверка на
жалбоподателя по данни от данъчната му партида, които би следвало да
съответстват на тези в подадена от него декларация по чл. 54 от ЗМДТ и
предоставена информация от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от
Министерството на вътрешните работи. От мотивите на АУЗ и на потвърждаващото го
решение не става ясно коя точно от всички хипотези на чл. 107, ал. 3 от ЗМДТ се
претендира от приходния орган, съпоставена с установените факти. Не се доказва органът
по приходите да е съобщавал предварително размери на задължението, различни от
заплатените от данъчния субект. Не се спори, че жалбоподателят е заплащал своевременно
съобщените му задължения по ЗМДТ за процесното МПС за предходни периоди. Няма
доказателства посочените в обжалвания АУЗ допълнителни размери на задължения по
ЗМДТ за процесния автомобил да са съобщавани на Р. Х., нито актът да е издаден
по негово искане, т.е. хипотезата по чл. 107, ал. 3, изр. първо и второ от ЗМДТ.
В случая не става въпрос и за задължения, които не подлежат
на деклариране. Безспорно от задълженото лице е подадена съответната декларация
– обстоятелство, което не се отрича от ответната администрация. При това
положение изводът който се налага е, че органът по приходите претендира
хипотезата на чл. 107, ал. 3, изр. трето, предл. първо от ЗМДТ, т.е. при
установяване на несъответствие между
декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като
е изчерпан редът по чл. 103 от ДОПК. В случая обаче не се установява да е
предприемана процедурата по чл. 103 от ДОПК, като няма данни и не се твърди Р. Х.
да е канен да отстрани нередовности в декларацията си /каквито всъщност няма,
защото се касае за грешка при обработката на декларацията/ и да му е
предоставян срок за това, както и въобще да е бил уведомяван за започналата
процедура по установяване на данъци. Като не е спазена посочената по-горе
разпоредба на чл. 103, ал. 1, вр. с чл. чл. 107, ал. 3, изр. първо и второ от ЗМДТ данъчният субект е бил лишен от правото си на участие в началната фаза на
административното производство. В нарушение процесуални норми на специалния
закон - чл. 6, ал. 2 от ДОПК, така и на основни принципи за гарантирано участие в административното
производство на лицата, заинтересовани от неговия изход, залегнали в чл. 8 и
чл. 34 от АПК. Лишаването на страната от правото на участие в производството и
на защита в съдебната практика е трайно възприето като винаги съществено
процесуално нарушение. Едва след
изясняването с участието на данъчния субект, на всички относими към облагането
обстоятелства и то в процедура, различна от тази по чл. 107 от ДОПК, от органа
е следвало да бъде извършена преценка налице ли е основание за начисляване на
допълнителен данък върху превозното средства за процесния автомобил, периодът
за който този данък е дължим и неговия размер. В случая посочените действия не
са извършени от органа по приходите. При това не са налице предпоставките за
издаване на АУЗД, доколкото декларация е подадена, данъците са платени, а
несъответствие между данните от декларацията и тези от МВР няма. Поради това,
че от фактическа страна не са налице предпоставките по чл.107, ал.3 от ДОПК, то
е следвало да се развие друго предвидено по закон производство за последващо
установяване на данъка, чрез ревизия по чл.108 от ДОПК. Във връзка с това,
оспореният акт, в частта му – предмет на настоящото производство следва да се
отмени, без да се обсъжда съответствието с материалния закон, съгласно чл.168,
ал.5, вр. ал.4 от АПК и §2 от ДР на ДОПК.
По изтъкнатите от ПП на жалбоподателя възражения, извън
разгледаните по-горе, съдът прие следното:
А/. Жалбоподателят настоява, че са му определени неправомерно
задължения за данъци в по-голям размер от вече платените и то за минало време. Въпреки че се касае
действително за данъци за отминали данъчни периоди и то определени в по-голям
размер от вече платения, съдът намери това оплакване за неоснователно. Аргументите:
Съгласно чл. 60, ал. 1 от Конституцията гражданите плащат
данъци, установени със закон. "Проява на конституционните принципи на
правовата държава и законност в областта на данъчното право е правилото за
неретроактивност на данъчната норма" - казва Конституционният съд в
решение № 9 от 20.06.1996 г. по конституционно дело № 9/1996 г. "Нормите,
с които се въвеждат данъчни задължения или данъчни утежнения, трябва да бъдат
създадени преди времето, за което се отнасят"- пак там. Тези
конституционни принципи на данъчното право, приложени към предмета на делото
изискват дължимостта на данъчното задължение на Р. Х. да бъде определено при
прилагане на действалата за съответния данъчен период материалноправна данъчна
норма. В случая това не се оспорва дори и е посочено в АУЗ. Съдът установи, че данъкът е определен чрез прилагането на
данъчен фактически състав, който е бил действащ за съответния данъчен период –
съответната редакция както ЗМДТ, така и на приложимата Наредба на ОбС.
Във връзка с изложеното обратно действие на данъчни норми е
недопустимо, но случаят не касае това. Установи се, че става въпрос за
определяне с АУЗ на различен и то по-голям размер на дължимия данък за МПС за минал период/данък за довнасяне/,
след като този по съобщенията е заплатен. При наличие на някоя от
предпоставките по чл.107, ал.3 от ДОПК това е принципно допустимо в рамките на
преклузивния срок по чл.109 от ДОПК, за който съдът следи служебно, а в случая
е спазен, т.к. за задълженията от периода на 2014г. срокът по чл.109 от ДОПК
изтича на 31.12.2019г.
Спорът по делото на практика се свежда до това може ли
данъчният орган да извърши преразглеждане и преизчисление на дължимия данък
върху превозните средства, за предходни периоди, и оттам на задълженията за
същите тези периоди, за които вече са заплатени определените със съобщение
данъци.
Според настоящия състав на съда, отговорът на този въпрос е
положителен. Изпращането на съобщение до задълженото лице за размера на
дължимия данък върху превозните средства не е пречка за издаване на Акт за
установяване на задължение или ревизионен акт, дори и да е извършено плащане на
посочените в съобщението задължения. Впоследствие могат да се определят и
задължения, в по-голям размер от този, посочен в съобщението. При издаване на АУЗД
или ревизионен акт за установяване на местни данъци, за които вече е изпратено
съобщение за размера на задълженията, не са предвидени специални законови
основания и спазването на специален ред, като тези за изменение на вече
определени данъчни задължения по реда на чл. 133 от ДОПК. Това означава, че
законът не признава качеството стабилитет на съобщението за дължим данък,
защото то не представлява административен акт. Следователно не е налице
процесуална пречка за издаване на Акт за установяване на задължение, като
същото не се обвързва с добросъвестност или недобросъвестност на задълженото
лице или с допуснати технически грешки на данъчната/общинската администрация. С
обжалвания акт се установяват задължения за данъци, които възникват по силата
на закона. Те не възникват, нито се установяват с факта на декларирането или с
изпращането на съобщението за размера от съответната община. Поради това принципно/при
наличие на съответните предпоставки, които в случая се изтъкна, че не са
налице/ няма пречка при констатирано несъответствие в подадената декларация,
органът по приходите да го установи в производството по чл. 106 или чл. 107 от ДОПК. Изцяло в неговите правомощия е да издаде акт, с който да коригира
декларацията и да установи размера на задължението за периода по чл. 109, ал. 1
от ДОПК. Целта на предприетото с оспорения АУЗД преизчисляване на дължимия
данък за процесното МПС, не е нито налагане на санкция за собственика на
същото, нито търсене на негова, или на служителя приел декларацията му по чл.
54 от ЗМДТ вина, а постигане на пълно съответствие между размера на дължимия по
закон данък и реално заплатения. Данъчният фактически състав е обективен, т.е.
реализира се независимо от волята на субекта на облагане дали да подаде
декларация, да плати и т.н.,така не зависи и от грешките на администрацията.
Субективното отношение и от двете страни на правоотношението е ирелевантно,
независимо как ще го наречем „вина“ или „грешка“.
Б/. Според жалбоподателя, установената през 2019г. грешка,
допусната от орган по приходите е ново обстоятелство, което действително
обуславя заплащане на данъка в по-висок размер, но само за в бъдеще, съгласно
чл.60, ал.9 от ЗМДТ. Съдът не сподели този довод на защитата, поради следното:
Във връзка с изложеното в предния абзац относно принципите
на данъчното облагане трябва да се има предвид, че всички обстоятелства, които
имат значение за определяне на данъка следва да са изрично посочени в закона. Поради
това, служителите на дирекция МДТ на съответната община, определени за органи
по приходите със заповед по чл. 4, ал.4 от ЗМДТ, действат при обвързана
компетентност. Това означава, че те имат само толкова и само такива правомощия,
колкото изрично са разписани в ЗМДТ и не могат да извършват избор между няколко
"варианта на облагане". Допуснатата грешка при обработката на мощността на автомобила е
девиация/отклонение от нормалното развитие на правоотношението/ и макар да има
непосредствено отражение при определяне на размера на данъка, не е сред обстоятелствата
визирани от законодателя в разпоредбата на чл.60, ал.9 от ЗМДТ. Не е свързано
нито с промяна на собствеността, нито с промяна на данъчната основа или ставка. Данъчни норми са
императивни и не се прилагат по аналогия. В този ред на мисли и това оплакване
на жалбоподателя е неоснователно.
По изложените мотиви съдът прие, че е постановен валиден
административен акт, в изискуемата писмена форма, който е мотивиран от
фактическа и правна страна. От доказателствата по делото настоящият съдебен
състав установи, че не е изпълнена нито една от предвидените в чл.107, ал.3 от ДОПК предпоставки за издаване на АУЗ. Безспорно е, че
жалбоподателят е подал декларация за придобитото от него МПС, каквото
задължение е имал по закон, а определените от общината задължения въз основа на
нея са били заплащани в срок, т.е. не са налице втората и третата хипотеза за
служебно издаване на АУЗ. Предвид това АУЗ е лишен от правно
основание за своето издаване, а в случай като настоящия следва да намери
приложение разпоредбата на чл.108, ал. 1 от ДОПК, съгласно която данъчните
задължения се установяват с ревизионен акт. Като е установил
публичните задължения, без да издаде ревизионен акт и лишил
от участие в административната фаза на производството обложеното лице, органът
по приходите е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,
обосноваващо отмяна на акта.
Разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ДОПК определя като приложим
процесуалният ред за обжалване на ревизионните актове и спрямо тези актове,
издавани на основание чл. 107 от ДОПК. Правомощията на съда при разглеждане и
решаване на административни дела с предмет обжалване на ревизионни актове по
ДОПК са ясно и изчерпателно регламентирани в чл. 160, ал., ал. 1 – 5 от ДОПК и
спрямо тези разпоредби са неприложими разширителното тълкуване и
правоприлагането по аналогия. Ясно е посочено, че в хипотезата на чл. 160, ал.
1 съдът е инстанция по същество, като само в случаите, изрично посочено в ал. 3
на чл. 160 от ДОПК съдът след като отмени обжалвания акт връща преписката на
компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона. Цитираната разпоредба се отнася за случаи, когато
естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, което не се
отнася за ревизионните актове.
По настоящото дело, вследствие на допуснатите съществени
процесуални нарушения, съдът не разполага с друг способ да даде търсената
защита освен да постанови отмяна на акта. С оглед на гореизложеното обжалваният
АУЗ следва да бъде отменен. Тъй като в случая произнасянето на съда е в
хипотезата на чл. 160, ал. 3 от ДОПК и естеството на акта не позволява
решаването на делото по същество, преписката следва да се върне на
компетентният орган при Община Велико Търново, съобразен с дадените указания по
тълкуване и приложение на закона.
При този изход на делото, на ответника не следва да бъдат
присъждани разноски. На основание чл. 161, ал. 1, изр. първо от ДОПК, вр. с чл.
4, ал. 1 от ЗМДТ, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски,
поискани в съдебно заседание, в размер общо на 110,00 лв., от които 10,00 лв.
държавна такса и 100,00 лв. – договорено
и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно Договор за правна
защита и съдействие от 10.08.2019 г. /л. 48 от делото/. Същите следва да бъдат възложени на
юридическото лице, в чиято структура се намира органът, издал оспореният акт.
Водим от горното и на основание чл.160, ал.3, вр.
с ал.4 от ДОПК, във вр. с чл.4 от ЗМДТ и
чл.161, ал.1 от ДОПК, XI-ти
адм. състав на ВТАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по жалба на Р.Б.Х., Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал.3 от ДОПК
№ 211-1/26.03.2019 г., издаден от орган по приходите в Дирекция "Местни
данъци и такси" при Община Велико Търново, потвърден с Решение №100/10.06.2019г.
на директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при община Велико
Търново, в оспорената му ЧАСТ, с която на жалбоподателя са установени
задължения за довнасяне за данък върху превозното средство: лек автомобил „ПЕЖО“ с рег. № *** в общ размер на 720,41лв.
главница за периода от 01.01.2014г.-31.12.2018г.
ВРЪЩА
преписката на служител на Община Велико Търново, който е с
права и задължения на орган по приходите, за провеждане на процедура и ново
произнасяне в съответствие с дадените указания по тълкуването и прилагането на
закона.
ОСЪЖДА
Община Велико Търново да плати на Р.Б.Х. с ЕГН **********
сумата от 110,00 лева (сто и десет лева), представляваща разноски за настоящето
производство.
Решението подлежи обжалване и протест пред Върховен
административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. Жалбата се
подава чрез ВТАС.
На основание чл.138, ал.1 от АПК препис от решението да се
изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: