Решение по дело №1894/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1833
Дата: 21 октомври 2022 г. (в сила от 21 октомври 2022 г.)
Съдия: Анелия Илиева Харитева
Дело: 20227180701894
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№1833/21.10.2022г.

 

Град Пловдив, 21.10.2022 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Анелия Харитева

       Членове: Георги Пасков

Мария Николова

при секретар Севдалина Дункова и с участието на прокурора Светослава Пенчева, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1894 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Максре“ ЕООД срещу решение № 1184 от 07.06.2022 г., постановено по а.н.д. № 1640 по описа на Районен съд Пловдив за 2022 година, с което е потвърдено наказателно постановление № К-0051249 от 20.12.2021 г. на директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Комисията за защита на потребителите, с което „Максре“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. “България“ № 132, вх.А, представлявано от управителя А.Н.А., на основание чл.213 ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.73, ал.1, вр. чл.71, ал.1 и 2 ЗЗП.

Според касатора решението е неправилно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Пловдив или отмяна на наказателното постановление.

Ответникът чрез процесуалния си представител в писмено становище оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна, като моли да се потвърди решение на РС Пловдив.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата и за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, и от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление, районния съд е приел, че фактическата обстановка е потвърдена от събраните по делото писмени и гласни доказателства и че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, защото в рамките на своята дейност, като предоставящ услуга във фитнес клуб „Пулс“, не предоставя на потребителите необходимата информация, позволяваща им да преценяват рисковете, присъщи на услугата, когато тези рискове не са непосредствено очевидни без съответните предупреждения, и не представя документи, удостоверяващи съответствието на услугата с нормативно установените изисквания на стандарт БДС EN 17229-2019. Според районния съд правилно е проведена административнонаказателната процедура, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя. Като неоснователно е преценено възражението на жалбоподателя, че във фитнеса се допускат само лица с абонаментен план, писмено приели общите условия, защото липсват доказателства за запознаване на потребителите с общите условия, защото наличието на уредба относно използването на фитнес уредите не означава, че тя е доведена до знанието на всеки потребител, и защото запознаването с общите условия не означава изпълнение на изискванията на чл.73, ал.1 ЗЗП относно предоставянето на необходимата информация. Освен това, според районния съд присъствието на фитнес инструктор в залата не изключва предоставянето на необходимата информация, свързана с безопасната употреба на уредите. Според районния съд за времето от 06.07.2021 г., когато е изискано представяне на документи, до 11.08.2021 г., когато е съставен АУАН, жалбоподателят е имал възможност да се защити и да представи исканите документи, като при връчване на АУАН също е даден срок за подаване на възражение, т.е., правото на защита е гарантирано в пълна степен. Според районния съд при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита, фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на посочената в наказателното постановление, в АУАН и в наказателното постановление са посочени подробно обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. АУАН съдържа всички изискуеми реквизити по чл.42, ал.1, т.1-10 ЗАНН, а наказателното постановление съдържа всички задължителни реквизити по чл.57, ал.1, т.1-13 ЗАНН. Според районния съд случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от подобни нарушения, поради което не е приложим чл.28 ЗАНН, а размерът на санкцията правилно е определен в минималния по закон размер, тъй като нарушението е за първи път и не са настъпили вреди.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установените факти районният съд е направил обосновани изводи, съответстващи на приложимите правни норми, които изводи напълно се споделят от настоящия касационен състав и няма да бъдат преповтаряни. Районният съд е обсъдил всички факти, въз основа на които е изградил мотивите за липса на допуснати съществени нарушения на административнонаказателната процедура, които да са повлияли върху реализирането на правото на защита на дружеството, и правилно приложение на материалния закон, поради което на основание чл.221, ал.2 АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Наведените в касационната жалба възражения са идентични с тези от жалбата до районния съд и са обсъдени от този съд. Както правилно е посочил в своето решение районния съд, наличието на общи условия относно използването на фитнес уредите не е равнозначно на изпълнение на изискванията на чл.73, ал.1 ЗЗП за предоставяне на необходимата информация на потребителите, позволяваща им да преценяват рисковете, свързани с употребата на всеки уред. Не представлява изпълнение на изискванията на чл.73, ал.1 ЗЗП също присъствието на инструктор, осъществяващ надзор, доколкото липсва информация какви конкретни служебни задължения са вменени на инструктора и в какво състои неговия надзор. Обоснован и правилен е изводът на районния съд, че нито в производството пред наказващия орган, нито в първоинстанционното производство не са представени доказателства, че на всеки потребител във фитнес клуба се предоставя необходимата информация, позволяваща им да преценяват рисковете, когато тези рискове не са непосредствено очевидни без съответните предупреждения от страна на лицето, предоставящо услуга, което лице в случая е дружеството-нарушител.

В хода на съдебното производство пред районния съд не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила – допуснати са и са събрани всички доказателства, поискани от дружеството-жалбоподател, всички събрани доказателства са преценени при постановяване на обжалваното съдебно решение и тези доказателства са били достатъчни за направената от съда преценка за законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. От страна на касатора не се правят нови доказателствени искания, които да налагат събиране на нови доказателства, установяващи негова защитна теза. Дори да се приеме за вярно твърдението, че приложението на стандарт БДС EN 17229-2019 е доброволно, това обстоятелство не отмяна задължението на касатора в качеството на лице, предоставящо фитнес услуги, да предоставя на своите потребители необходимата информация, позволяваща им да преценяват рисковете, които не са непосредствено очевидни без съответните предупреждения. Т.е., няма непълнота на доказателства, която да е необходимо да бъде попълнена чрез връщане на делото за ново разглеждане. От друга страна, няма спор, че поставените върху уредите надписи са на чужд език, няма предупредителни надписи на български език за деца, възрастни и хора с увреждания, както и други задължителни предупреждения.

С оглед всичко изложено съдът намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК, поради което решението като допустимо, обосновано и правилно следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1184 от 07.06.2022 г., постановено по а.н.д. № 1640 по описа на Районен съд Пловдив за 2022 година.

Решението е окончателно.

 

                                                                                  Председател:

 

                                                                                  Членове: 1.  

                             

                   2.