№ 12010
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110133891 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. В. Б., ЕГН
********** и адрес: АДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС офис-партер, чрез адв. В. Ф. С. срещу
„ФИРМА“ ЕАД, с ЕИК: ЕИК, със седалище и адрес на управление: АДРЕС 2, с която се
иска да бъде установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи 1 000.00 лв.
(хиляда лева), представляваща неплатена част от цялата главница от 4 500.00 лв.-
главница по Договор за кредит овърдрафт от 06.12.2005 г., за която сума е издаден
изпълнителен лист от 19.03.2014г. по ч.гр.д. № 11944/2014г. на 25-ти състав на СРС, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 2017****0400490 по описа на ЧСИ
М. М. с рег. № **** на КЧСИ.
Сочи се, че с покана за доброволно изпълнение с Изх. № 5540/09.03.2017г. по
изпълнително дело с № 2017****0400490 по описа на ЧСИ М. М. с рег. № **** на КЧСИ,
„ФИРМА“ ЕАД, с ЕИК ЕИК претендира от ищцата сума в размер на 4 500 лв. за главница,
дължима на основание Изпълнителен лист от 19.03.2014г., издаден по гр.д. 11944/2014г. по
описа на Софийски районен съд, 25 с-в.
Сочи се, че с влезли в сила съдебни решения постановени по гр.д. 90116/2017г., 44 с-в
СРС, потвърдено от СГС с решение по в.гр.д. 5078/2019г., IV с-в СГС, както и гр.д.
33156/2020, 44-ти с-в, СРС е прието, че ищцата не дължи общо 2500,00 лв., част от общо
4500,00 лв., като в настоящото производство се иска да се установи недължимост на още
1000 лева.
Сочи се, че вземанията са погасени поради изтичане на петгодишна погасителна
давност.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответника признава иска, като сочи, че с извънпроцесуалното
и процесуалното си поведение не е дал повод за завеждане на исковата претенция, ищецът е
получил съдебна защита по предходните дела и се иска да бъде приложено правилото на чл.
78, ал. 2 ГПК.
1
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа страна
следното:
Ищецът С. В. Б. и „ФИРМА“ ЕАД-цедент на ответника са били страни по ч.гр.д.
№11944/2014 г. на Софийския районен съд, I Г.О., 25 състав, по което е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от 19.03.2014 г.
На 19.03.2014 г. като е констатирано, че заповедта за изпълнение подлежи на
незабавно изпълнение е издаден изпълнителен лист в полза на „ФИРМА“ ЕАД за сумата от
4500 лева - главница по Договор за кредит овърдрафт от 06.12.2005г., ведно със законна
лихва за периода от 06.3.2014г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на
1409.12 лв. за периода от 05.2.2012 г. до 05.3.2014 г., лихва за забава в размер на 397.52 лв.
за периода от 13.2.2014 г. до 05.3.2014 г. и 455,33 лв. разноски по делото, включващи: 126,13
лв. държавна такса и 329,2 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
По молба на взискателя „ФИРМА“ ЕАД от 06.03.2017 г. е образувано изп.дело
2017****0400490 по описа на ЧСИ М. М.. С молбата е поискано от съдебния изпълнител да
наложи запор върху всички левови и валутни банкови сметки на длъжника С. В. Б..
Със запорно съобщение, с изх. № 5541/09.03.2017г., отправено до „ФИРМА“ АД е
наложени запор върху всички банкови сметки на длъжника открити в банката.
Изпълнителното дело е прекратено на 19.06.2017 г. на основание чл. 433, ал. 1, т.2
ГПК.
С Решение № 11887 от 15.01.2019 по гр.д. №90116/2017 г. на СРС е признато за
установено на осн. чл. 124 ГПК, че С. В. Б., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, не дължи на
„ФИРМА” ЕАД, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление: АДРЕС сумата от 1 250 лв.,
представляваща част от главница в общ размер на 4 500 лв., по Договор за предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка от 06.12.2005 г., сключен с „ФИРМА” ЕАД. Решението
е потвърдено с Решение от 21.07.2020 г. по в.гр.д. №5078/2019 г. на СГС.
С Решение №20203218 от 26.10.2021 г. по гр.д. №33156/2020 г. на СРС е признато за
установено по иска, предявен от С. В. Б., ЕГН ********** и адрес в АДРЕС срещу
ответника „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК: ЕИК и седалище и адрес на управление в АДРЕС, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1250,00
лева представляваща незаплатена част от цялата главница от 4500,00 лева, претендирана с
покана за доброволно изпълнение с изх. № 5540/09.03.2017г. по изпълнително дело №
2017****0400490 по описа на ЧСИ М. М. рег. № ****, за която срещу него в полза на
„ФИРМА“ ЕАД са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
11 944/2014 г. по описа на СРС, 25 състав, бил издаден изпълнителен лист от 19.03.2014г.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори
вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Допустим е отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, поради
изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на
2
издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност/ напр. решение № 42
по гр.д.№ 1812 / 2015 год. на ІV г.о. на ВКС, определение № 513 по ч.т.д. № 1660 / 2016 г на
I т.о на ВКС/.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 2 от ТР № 22.04.2019г. по тълк. дело
№ 3/2016г., ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се
ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащото от същото право.
Горните разяснения, отнесени към отрицателния установителен иск, налагат извода, че след
като с влязло в сила съдебно решение е признато несъществуването на част от отричаното
вземане поради погасяването му по давност, то не съществува и останалата част от
вземането, като единствено диспозитивното начало по чл. 6 ГПК е ограничило съда за
произнасяне досежно пълния размер на вземането. С оглед на това, в настоящото
производство не следва да бъдат обсъждани отново обстоятелствата дали останалата част от
вземането съществува, доколкото с влязлото в две влезли в сила съдебни решения е прието,
че за същото е изтекла погасителната давност.
По изложените съображения, предявеният отрицателен установителен иск следва да
бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът има правно на разноски. Съгласно същата
разпоредба ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Съдът счита, че в процесният случай са
налице и двете кумулативни изисквания на закона. С отговора на исковата молба ответникът
изрично признава иска. Съществуването на част от процесното вземане /1250 лева от 4500
лева/ е отречено с влязло в сила решение. Ако при завеждането на първото производство /
гр.д. №90116/2017 г. на СРС/ може да се приеме, че поведението на ответника- образуване
на изпълнително дело и искането от съдебния изпълнител да предприеме конкретни
изпълнителни действия може да се приеме като извънсъдебно действие, предизвикало
правния спор, то към момента на завеждане на гр.д. №33156/2020 г. на СРС и към момента
на образуване на настоящото производство това не е налице- липсва висящо изпълнително
производство, а разделянето от страна на ищеца на исковата претенция на множество
частични искове след като част от вземането вече е отречено с влязло в сила решение не
преследва легитимен интерес, представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК
и има за цел единствено недобросъвестно възлагане на разноски във вреда на ответника.
Съдът определя на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева по реда
на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „ФИРМА“ ЕАД, с ЕИК: ЕИК, със седалище
и адрес на управление: АДРЕС 2, че С. В. Б., ЕГН ********** и адрес: АДРЕС, съдебен
адрес: АДРЕС офис-партер, чрез адв. В. Ф. С., че не му дължи 1 000.00 лв. (хиляда лева)
представляваща неплатена част от цялата главница от 4 500.00 лв.- главница по
Договор за кредит овърдрафт от 06.12.2005 г., сключен с „ФИРМА“ ЕАД, за която сума
е издаден изпълнителен лист от 19.03.2014г. по ч.гр.д. № 11944/2014г. на 25-ти състав на
СРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2017****0400490 по описа
на ЧСИ М. М. с рег. № **** на КЧСИ.
ОСЪЖДА С. В. Б., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 2 ГПК на
„ФИРМА“ ЕАД, с ЕИК: ЕИК съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
3
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4