ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1087
гр. Пловдив, 28.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500924 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от
ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Рентроникс“ ООД с ЕИК: *********,
адрес: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 111 Б, сграда Инкубатор, ет.1,
ап.1-10, чрез пълномощника му адв. С. С., против разпореждане от
11.02.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 20001/2021 г. по описа на РС -
Пловдив, VI гр.с-в, инкорпорирано в Заповед № 1073/11.02.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с което е оставено без
уважение заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу длъжника Д. К. Н. за сумата от 2 168,60 лв., представляващи 14 бр.
месечни наемни вноски по Договор за наем на движима вещ №
00ND14FK91YJ от 27.07.2021 г., дължими за периода от м. декември 2021 г.
до м. януари 2023 г., предсрочно изискуеми. Жалбоподателят поддържа, че
обжалваното разпореждане е неправилно, защото в представения по делото
договор липсват неравноправни клаузи. Иска се отмяна на обжалваното
разпореждане и връщане на делото на PC - Пловдив с указания за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е
връчен на насрещната страна.
Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в
жалбата възражения, приема за установено следното:
Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за
обжалване, изхожда от лице, имащо право на обжалване и като такава е
процесуално допустима.
1
По същество:
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че е
налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител.
Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да
извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона
или с добрите нрави.
В случая правата на заявителя се претендират от сключен между
„Рентроникс“ ООД като наемодател и Д. К. Н., като наемател, Договор за
наем на движима вещ № 00ND14FK91YJ от 27.07.2021 г., по силата на който
било заявителят предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване
компютър ASUS ZenBook Duo, UX482EA-WB513T, цвят Blue, срещу
задължение за заплащане на месечна наемна вноска от 154,90 лв. Според
публикуваните данни в търговския регистър, заявителят е търговско
дружество, а в предмета му на дейност се включват покупко-продажба, внос,
търговия, отдаване под наем на електроуреди, компютри, телефони,
аксесоари, битови стоки и стоки за свободното време. В заявлението е
посочено, че договорът с Д. К. Н. е сключен във връзка с упражняваната от
него търговска дейност – отдаване под наем и/или продажба на електроуреди,
съгласно действащи общи условия. Длъжникът е физическо лице, наело от
кредитора стока за лично ползване, поради което същият има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Според настоящия съдебен състав е налице нарушение на добрите
нрави при клаузата договора, въз основа на която се претендира заплащането
на неустойка в размер на 14 бр. месечни наемни вноски, равняващи се на 2
168,60 лв.
В заявлението се твърди, че длъжникът не е заплатил три поредни
месечни наемни вноски, дължими за периода м. септември до м. декември
2021 г. на обща стойност 464,70 лв. Поради неплащането на посочените
вноски, по силата на чл. 9.2.1 от Общите условия договорът бил едностранно
прекратен. На основание чл. 9.6.1 от Общите условия наемодотилят имал
право да получи всички неплатени наемни вноски за оставащия срок на
договора, а съгласно чл. 9.6.4 от Общите условия се дължала и стойността
на придобиване на устройството, поради това, че същото не е възстановено.
Видно от приложените общи условия, вземането в чл.9.6.1 е уговорено като
неустойка, дължима в случай на прекратяване на наемния договор в размер
на неплатените месечни наеми до изтичане на минималния наемен срок. Така
формулирана, клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави /чл.26 от
ЗЗД /, тъй като е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Същата дава право на наемодателя да
се обогати неоснователно, като получи пълния размер на дължимите се по
договора наемни вноски, без негово насрещно задължение към наемателя,
предвид възможността му като изправна страна да иска връщането на
2
предоставеното под наем устройство.
Ето защо съдът приема за правилен отказа на районния съд да издаде
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по отношение
на вземането за неустойка, поради което обжалваното разпореждане ще се
потвърди.
По изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 11.02.2022 г., постановено по
ч.гр.д. № 20001/2021 г. по описа на РС - Пловдив, VI гр.с-в, инкорпорирано в
Заповед № 1073/11.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, с което е оставено без уважение заявлението на „Рентроникс“
ООД с ЕИК: ********* за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу длъжника Д. К. Н. за сумата от 2 168,60 лв., представляващи 14 бр.
месечни наемни вноски по Договор за наем на движима вещ №
00ND14FK91YJ от 27.07.2021 г., дължими за периода от м. декември 2021 г.
до м. януари 2023 г., предсрочно изискуеми.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3