Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 07.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито
заседание на трети октомври, през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 7328 по
описа на състава за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
обективно
и субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, вр. с чл. 430 от ТЗ.
Ищцовото дружество твърди, че на 15.09.2008г. сключило с ответниците Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 42918,
съгласно който им предоставило кредит в размер на сумата от 135 000 евро. Кредитът
бил отпуснат в швейцарски франкове, по курс „купува“ на банката, определен за
швейцарски франк към български лев, в деня на усвояване на сумата, от които:
равностойността в швейцарски франкове на 45 000 евро за закупуване на
недвижим имот и равностойността в швейцарски франкове на 90 000 евро за
други разплащания. На 24.09.2008г. ищецът превел по сметка на ответницата А.С.
сума в размер на 219 602 швейцарски франка, с което изпълнил изцяло
задълженията си по договора. Върху закупения с кредитните средства недвижим
имот била учредена договорна ипотека в полза на банката – кредитор (ищеца). В периода на
действие на договора, страните сключили допълнителни споразумения с които
кредиторът и длъжниците уговорили облекчени условия
на погасяване на задълженията по кредитната сделка. Съгласно съдържанието на
чл.6 и чл.7 от договора за кредит ответниците поели
задължения за заплащат равни месечни погасителни вноски, включващи главница и
лихва съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора.
Кредитът следвало да се погасява във валутата, в която бил уговорен. Посредством
Договор за цесия от 14.11.2008г. банката- кредитор прехвърлила на „Б.Р.С.“ АД
вземанията си срещу ответниците по процесния договор за кредит. Кредитополучателите били
уведомени писмено за извършената цесия, посредством нотариални покани, както следва: А.С. - чрез нотариална покана с
рег.№7343, том 3, №162 от 03.11.2017г. на нотариус М.Д.С.рег.№ 621, а П.С.С. - чрез Нотариална покана с рег.№12365 том 5 №22 от
09.11.2017г. на нотариус В.Т.рег.№596. Посредством Договор за прехвърляне на
вземания от 25.03.2014г. „Б.Р.С.“ АД прехвърлил на „Ю.Б.“ АД вземанията си
срещу ответниците, произтичащи от договора за кредит,
а кредитополучателите били уведомени за извършената цесия, както
следва: А.С. чрез връчване на нотариална покана с рег.№7343, том 3, №162 от
03.11.2017г. на нотариус М.Д.С.рег.№621 и П.С., чрез връчването на Нотариална
покана с рег.№12365, том 5, №22 от 09.11.2017г. на нотариус В.Т.рег.№596.
Поради договорно неизпълнение на предвидените в клаузите на чл.6 и чл.7 от
договора и клаузата на чл.5 от допълнително споразумение към него договорни
условия, ответниците изпаднали в забава. Поради
непогасяване на вноска с падеж 10.10.2013г. банката –
кредитор упражнила потестативното си право,
предвидено в чл.18 от договора, да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем,
за което ответниците били уведомени с нотариална
покани, съответно: А.С. чрез нотариална покана с рег.№ 7343, том 3, №162 от
03.11.2017г. на нотариус М.Д.С.рег.№621, а П.С.С.
чрез Нотариална покана с рег.№12365, том 5, №22 от 09.11.2017г. на нотариус В.Т.рег.№596.
Освен главното договорно задължение, произтичащо от кредитното правоотношение,
за кредитополучателите възникнали и акцесорни
задължения – така съгласно клаузата на чл.10, ал.3 договора,
кредитополучателите се задължили да заплащат разноските, свързани с оценка,
предоставяне и застраховане на учреденото обезпечение, както и разноските по
организиране и провеждане на принудително изпълнение. В тази връзка ищецът
претендира, заедно с произтичащата от кредитното правоотношение сума, да му
бъдат заплатени направените разноски по повод изготвянето и изпращането на
нотариални покани, с които кредитът е обявен за предсрочно изискуем и с които
на длъжниците е съобщен факта на извършена цесия. При
така изложените фактически твърдения ищцовото
дружество претендира ответниците да бъдат осъдени да
му заплатят следните суми: сума в размер от 135 436,72 швейцарски франка,
представляваща част от дължима главница в общ размер от 211 767,26 швейцарски
франка по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL42918 от 15.09.2008г. и допълнителните
споразумения към него, ведно със законната лихва върху претендираната
главница, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане,
както и сумата от 922,80 лева, представляваща направените нотариални разноски.
С оглед очаквания положителен изход от делото ищецът претендира и за
направените съдебни и деловодни разноски.
Ответниците А.С. и П.С. оспорват допустимостта и основателността на предявените
срешу тях искове. Оспорват твърденията на ищеца, че
той е упражнил надлежно правото да обяви настъпването на предсрочна изискуемост
по кредитното задължение. Оспорват като непораждащо правни последици по
отношение на тях извършеното прехвърляне на вземанията по кредита, тъй като твърдят,
че факта на сключване на договорите за цесия не им бил надлежно съобщен.
Оспорват като неравноправна и недействителна клаузата на чл.8 от допълнителните
споразумения към договора, която предвижда, че ищцовото
дружество е освободено от задължението да представя на кредитополучателите погасителен
план на задължението. Поддържат становище, че погасителните планове, подписани
единствено от ищеца, нямали обвързващо действие и не притежавали доказателствена сила. Оспорват основателността на
предявената от ищеца претенция за заплащане на направените нотариални разходи. При
условията на евентуалност, релевират възражения да
изтекъл срок на погасителна давност върху претендираните
вземания, като поддържат тезата, че вземането за главница е станало предсрочно
изискуемо „автоматично“ с настъпването на падежа на дължимата вноска на 10.10.2013г.
С допълнителна
искова молба подадена по реда на чл.372 от ГПК ищецът оспорва доводите на ответниците за изтекъл срок на погасителна давност върху претендираните вземания, доколкото поддържа становище, че банката
надлежно е уведомила кредитополучателите за извършената цесия, както в
отправените нотариални покани, така и към момента на сключване на допълнително
споразумение от 30.03.2012г. Поддържа твърдение, че третото лице, което е
страна по договорите за цесия - „Б.Р.С.“ АД е упълномощило ищеца да го
представлява в съществуващото правоотношение с кредитополучателите (ответниците), както и да извършва действия от негово име, включително
да сключва допълнителни споразумения за промяна на срокове, лихвени условия и
прекратяване на действието на договора. В тази насока, ищецът се позовава на
правното действие на клаузата на чл.28, ал.1 от договора, в която страните
уговорили, че кредиторът във всеки един момент може да прехвърли вземанията си
по договора, а в чл.28, ал.2 от същия договор било изрично предвидено, че
погасяването на задълженията продължавало да се извършва по сметка на банката. Позоваваки се на чл.7 от допълнителните споразумения,
ищецът поддържа становище, че страните уговорили кредитополучателят да получава
всички погасителни планове и неполучаването им не освобождава от задължението за
плащане на дължимите погасителни вноски, определени в неполучения приложим
погасителен план. Аргументира становището си с теза, че в договора за кредит не
е предвиден способ чрез който кредитополучателя да бъде задължен да получава
погасителни планове и поради това, изпълнението на кредитното задължение не би
следвало да бъде обвързано с извършването на вменените в тежест на длъжника
действия.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните, взети
предвид съобразно събраните доказателства, при условията на
чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От съдържанието
на приет като доказателство Договор за кредит
за
покупка на недвижим имот № HL42918 от 15.09.2008г. (стр.
8-15, стр. 173 -
180 от делото) се
установява фактът на сключването и съдържанието на договорното правоотношение, което е възникнало въз основа на
постигнатото съгласие между кредитора (ищец) "Ю. Б." АД и кредитополучателите А.С. и П.С. (ответници). С договора
страните са се съгласили за
това "Ю.Б." АД да
предостави на ответниците
кредит с лимит до размер
на сумата от
общо 135 000 евро, но в
равностойността в швейцарски франкове, с цел кредитополучателите
да придобият описания в договора недвижим
имот и да извършат други разплащания с предоставената
парична сума
(чл. 1 от договора). Според уговореното, кредитното задължение включващо
предоставената на кредит сума и уговорената
възнаградителна лихва (чл. 3 от договора),
следва да бъдат върнати на
кредитора за срок от 228 месеца,
съобразно приложен към договора погасителен
план (чл. 5 от договора).
Кредитополучателите са поели солидарно задължението да върнат предоставената
парична сума по кредита съгласно клаузата на чл.1, ал.4 от договора. В клаузата на чл. 28 от
процесния договор за кредит е предвидено,
че банката кредитор може по свое
усмотрение
да цедира правата си на
кредитор на трето посочено в договора лице "Б.Р.С."
АД. В чл. 18 от договорното съдържание е изрично предвидена възможността на банката да упражни
право на предсрочна изискуемост на кредита. Клаузата на чл.10 ал.3 съдържа
съгласието на кредитополучателите, да поемат изцяло разноските свързани с
оценка, предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на учредените
обезпечения, както и разноските по организиране и провеждане на принудително
изпълнение върху предоставеното обезпечение.
От
съдържанието на представения и приет като писмено доказателство Нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека №175, том VI, рег.№16256, дело №1073 от
2008г. на нотариус В.И.с рег.№271 при Нотариалната камара се установява, че кредитополучателите
А.С. и П.С. в качеството на ипотекарни длъжници са учредили в полза на ищцовото
дружество договорна ипотека върху недвижими имот, закупен с предоставените парични
суми по договора за кредит и придобит по
време на брака, съответно представляващ съпружеска имуществена общност.
Съдържанието
на приетите като доказателства допълнителни споразумения съответно от 30.03.2012г.,
18.10.2012г. и 28.02.2013г. мотивират извода, че страните са постигнали
съгласие да бъде въведен облекчен режим за погасяване на съществуващите
вземания по договора за кредит за определен времеви период, като част от дълга
е бил преструктуриран чрез капитализиране на просрочените плащания към
остатъчната главница по кредита.
Приетите като
доказателства заедно с приложенията към тях Договор за
цесия от 14.11.2008г. и Договор
за цесия от 25.03.2014 г., установяват, че ищецът е упражнил
правото си по чл.28 от договора
за кредит, да цедира на
трето лице вземането си по
процесния договор за кредит, както
и че е придобил това вземане обратно,
чрез цесия, за която ответниците са били уведомени - посредством приети като
доказателства Нотариална покана, връчена от А.С. по реда на чл.47, ал.1
до ал.5 от ГПК на 21.03.2018г. (стр. 43-49 от
делото), Нотариална покана, адресирана до П.С.,
връчена чрез залепване по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на 28.12.2017г. (стр. 50-53
от делото).
От съдържанието
на приетите като доказателства Нотариални покани (на стр.43-53 от делото),
адресирана от "Ю.Б."
АД до ответниците се
установява факта, че ищецът чрез
пълномощник
е отправил изрично волеизявление до кредитополучателите
в нотариална форма, с което уведомява
адресатите,
че обявява задължениеята по кредита за предсрочно
изискуеми и посочва основанието и размера на задълженията, които следва да
бъдат погасени към момента на
поканата. Връчването на поканата на
адресатите се установява
от направеното нотариално удостоверяване на нотариус М.Д.-С.с рег.
№ 621 към Нотариалната камара и нотариус В.И.Т.с рег. № 596 към Нотариалната
камара.
По делото е
представено и прието като писмени доказателство извлечение от банковата сметка
на ответницата А.С., открита при ищцовото дружество
за периода 04.01.2017г. – 30.05.2018г., в чието съдържание са отразени дължими
суми за извършени нотариални услуги.
Заключението на
приетата без оспорване от страните
съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещо лице С.И., дава заключение
в следния смисъл:
-
„Ю.Б.“ АД е превела по откритата за
целите на усвояване
на кредита сметка с IBAN: ***тницата А.С., сума в размер на 219 602 швейцарски франка, а
самата сметка е заверена на 24.09.2008г. при основание на банковата операцията
„усвояване на кредит“;
-
Неизплатеното задължение по главницата по договора за
кредит е в размер на 211 767, 23 швейцарски франка.
-
Постъпилите месечни погасителни вноски по вземанията за
главница и за лихва, както и непогасеният остатък от кредита са подробно
описани в заключението по съдебно-счетоводната експертиза в писмен и в табличен
вид, като са отразени падежа на дължимата вноска, допуснатата
забава при изпълнението, размера на извършеното погасително плащане, частта от
дълга към която е съотнесено плащането и формирания
остатък по кредита.
-
Първото просрочие по процесния кредит е допуснато при издължаване на погасителна вноска с падеж на 24.12.2008г., а
допуснатата забава е от пет дни. Последното плащане по кредитната сделка е в
размер на 100 швейцарски франка и е извършено на 21.03.2013г С внесената парична сума е заплатена първата
вноска, дължима за м.03.2013г. от облекчения период, договорен съгласно
Допълнително споразумение от 28.02.2013г.;
-
Общият размер на реализираните извънсъдебни разноски за
събиране на вземането, съгласно приложените по делото банкови извлечения от банковата
сметка, открита на името на ответницата, възлиза на сумата от 922,80 лв.;
-
Плащанията, извършени от кредитополучателите, отговорят
по размер и дата на плащане на тези, отразени в погасителния план, приложен към
исковата молба;
-
Непогасеното вземане за главница, изчислено за периода
10.06.2013г. – 10.06.2018г. е в размер на 135 436,72 швейцарски франка,
състоящо се от непогасено вземане за главници за периода 10.06.2013-10.05.2018г.
е в размер на 47 708,21 швейцарски франка и претендираната
частично редовна главница в исковото производство с която се намалява олихвяемата с редовен лихвен процент главница по
погасителен план в размер на 87 728,51 швейцарски франка.
Съдът кредитира
споменатите
изводи на експертното заключение, което бе прието
без да е налице оспорване от
страните, като при това приема за установени
посочените в това заключение факти. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда
достигна до следните правни изводи:
По
допустимостта на исковете:
Предявените
искове са процесуално допустими, а с тях е сезиран компетентен да разгледа
спора съд. Определящ критерий при преценка за приложимостта на особеното
производство по реда на гл.32 от ГПК е характерът на правоотношението между
страните по спора, от което е възникнало спорното материално право. Правораждащият юридически факт – договор за банков кредит и
възникналото въз основа на него договорно правоотношение между страните, мотивират
по категоричен начин избрания от настоящия съд процесуален ред за разглеждането
на делото, поради което и релевираните от ответниците доводи в споменатата насока са неоснователни.
По
основателността на исковете:
Анализът на
събраните доказателства в съвкупност мотивират извода за частична основателност
на исковете.
В хода на
настоящото производство се установи, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение въз основа на сключен договор да банков кредит за
закупуване на недвижим имот, обезпечен с договорна ипотека върху същия имот в
полза на кредитната институция. Съгласно предвидените договорни условия банката-
кредитор е поела задължението да предостави на разположение кредитен лимит, в
уговорената парична валута, срещу задължението на кредитополучателите да върнат
отпуснатата парична на погасителни вноски с предвиден размер и срок на
издължаване, съобразно приложения погасителен план към договора. Целта на кредитната
сделка е придобиване на правото на собственост върху недвижимия имот срещу
заплащане на предоставената по кредита парична сума на трето лице-продавач и
получаване на остатъчната част от предоставения кредит за други разплащания.
Мотивиран от приетото
експертно заключение, съдът приема, че ответниците са усвоили изцяло
сумите по отпуснатия им кредит на 24.09.2008г.
с подписването на Приложение №1 към договора - за което бяха представени
писмени доказателства и бе прието заключението
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Така ответниците се явяват обвързани и от
произтичащите
от съдържанието на Договор за кредит HL 42918 от 15.09.2008г. задължения, да
заплащат при условията на солидарност уговорените анюитенти
вноски според погасителния
план, който е неразделна част от договора.
Въз основа на
представеното експертно заключение, което съдът кредитира като компетентно, пълно
и задълбочено, се установи, че кредитополучателите са допуснали системни просрочия при изпълнение на задълженията за заплащане на месечни
погасителни вноски, като първото просрочие е реализирано
при издължаване на погасителна вноска с
падеж на 24.12.2008г., а последното плащане по кредитната сделка в размер на
100 швейцарски франка, е извършено на 21.03.2013г.
Видно от
представените по делото нотариални покани, изявлението на банката-кредитор за
обявяване на предсрочна изискуемост по кредитното правоотношение е достигнало до
знанието на кредитополучателите съответно на 28.12.2017г. - за П.С. и на 21.03.2018г.
- за А.С.. Като взе
предвид, че правните последици на предсрочна изискуемост пораждат правно действие
от момента на получаване на волеизявлението на кредитора, от длъжника,
съдът приема, че непогасената част от
кредитното задължение е станала изцяло предсрочно изискуема, считано от
21.03.2018г.
Съдът намира
за неоснователни доводите на ответниците, насочени
към тезата за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на задължението,
в хипотезата на клаузата на чл.18 от договора за кредит. Действително страните
по договора за постигнали съгласие, че при неиздължаване на определен брой
погасителни вноски кредитът се превръща в изцяло предсрочно изискуем, считано
от датата на падежа на последната дължима вноска, без да е необходимо
извършване на волеизявление на някоя от страните. При това обаче съгласно
задължителните указания, дадени в т.18 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС
предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва при наличието на
две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост от страна на кредитната институция предполага отправяне на изявление
на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми и достигането на това волеизявление
до адресата. В този смисъл независимо от постигнатите договорни условия между страните,
настъпването на предсрочната изискуемост по кредитното правоотношение е
настъпила като правна последица на упражненото потестативно
право на кредитора, а не е настъпила автоматично /в един значително по- ранен
времеви момент/.
Предвид така
възприетата вече (изложената по- горе в мотивите на настоящото решение) теза,
за настъпване на предсрочната изискуемост по кредитното правоотношение на
21.03.2018г. и съобрази датата на предявяване на исковата претенция –
01.06.2018г. съдебният състав намира за неоснователно релевираното
възражение за изтекъл срок на погасителна давност върху процесните
вземания.
Неоснователна
е тезата на ответниците, която се отнася до
надлежната материална легитимация на ищеца
в настоящия процес в контекста на правните последици на извършените
цесии. В клаузата на чл. 28 от процесния договор за кредит е уредено правото на банката-
кредитор да прехвърли произтичащите от кредитното правоотношения свои вземания
на третото лице „Б.Р.С.“ АД. Във всеки един момент от действието на договора,
банката- кредитор е могла да упражни това право, а кредитополучателите са се
съгласили да осигуряват и в такава хипотеза необходимите финансови средства за
покриване на дължимите месечни погасителни вноски по сметка, която е открита
при първоначалния кредитор „Ю.Б.“ АД.
Действително,
в процесния случай ответниците
са уведомени за извършеното прехвърляне на вземанията на банката към тях на 28.12.2017г.
и 21.03.2018г., т.е. след сключването на допълнителните споразумения към договора
за кредит, по които страна е цесионера „Б.Р.С.“ АД. Съгласно
разпоредбите на чл. 99, ал.3 и ал. 4 от ЗЗД – за да има цесията действие спрямо
длъжника, на него следва да му бъде изрично съобщено за извършената цесия. В
конкретния случай, съдът намира, че всеки от двата договора за цесия е породил правно
действие, обвързвайки не само цесионера и цедента, но ответниците в
настоящия процес, в качеството им на длъжници по
прехвърления дълг, тъй като осъществените от длъжниците
правни действия, обективирани в писмена форма, сами
по себе си осъществяват косвени доказателства за узнаване на цесията от страна
на длъжниците.
Но дори този
извод да не бъде възприет, следва да се държи сметка, че хронологическия ред на
извършване на цесиите първата - между „Ю.Б.“ АД /цедент/
и „Б.Р.С.“ АД /цесионер/ и втората - между „Б.Р.С.“
АД /цедент/ и „Ю.Б.“ АД /цесионер/ определя
в крайна сметка идентично правно положение на кредитора и на длъжниците, като страна в процесното
кредитно правоотношение.
С други думи, дори
да се приеме тезата, че извършените цесии не са породили правно действие по
отношение на длъжниците, считано към момента на
сключване на допълнителните споразумения - то техен кредитор към момента на
депозиране на исковата претенция е именно настоящият ищец - "Ю.Б.” АД, който
е първоначален кредитор в правоотношението, възникнало въз основа на договора
за кредит и остава такъв.
Независимо, че
към датата на сключване на допълнителните споразумения ответниците
не за били надлежно уведомени за извършеното прехвърляне, те са престирали плащания съгласно подписания погасителен план и в
съответствие с предвидените договорни условия - по банкова сметка, *** на
усвояване и погасяване по кредита. Доколкото ответниците
са изразили съгласие за изменение на договорните условия във вида, предвиден в
сключените допълнителни споразумения от 30.03.2012г., 18.10.2012г. и
28.02.2013г., а Банката чрез действията си е потвърдила конклудентно
въведените изменения в съдържанието на договора, то следва да се приеме и че
ищецът има вземания към ответниците в съответствие с уговорените
изменения съгласно допълнителните споразумения.
По отношение
на релевираните от ответниците
доводи за неравноправни клаузи в договора за кредит, настоящият съд взе предвид,
че процесният договор за кредит има характер на потребителски договор – страните по него са
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП)
- ответниците са физически лица, като кредитът е
използван за закупуване на недвижим имот и други разплащания – т.е. за техни
лични нужди, а ищецът е търговска банка – търговец по смисъла на § 13, т. 2
ЗЗП. Законът (ЗЗП) обявява за неравноправна всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между права и задълженията на търговеца и потребителя,
като изброява примерно редица типични случаи, измежду които и клауза,
позволяваща на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание /т. 11 на чл. 143 ЗЗП/.
Според последните
законодателни изменения в чл.7, ал.3 от ГПК, както и според задължителната
практика на СЕС (решенията по дело С-40/08, дело С-137/08, дело С-168/05,
С-240/98, дело С-243/08, дело С-244/98, дело С-397/11, дело С-415/11, дело С-472/11 дело С-618/10, С-618/10, дело С-243/08, дело С-472/11, дело
С-397/11) - съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или
правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски
договор и когато ги констатира, с оглед принципа за състезателност, съдът е
длъжен, да предостави на страните възможност да изразят становище и да
ангажират доказателства.
В случая ответниците изрично се позовават на неравноправност, респ.
недействителност на клаузата на чл.8 от допълнителните споразумения, поради
което и съдът дължи произнасяне по така направеното възражение.
Съдържанието
на споменатата клауза на чл. 8 от допълнителните споразумения към договора за
кредит предвижда, че кредитополучателите се задължават да получават всички
погасителни планове, отразяващи извършените преструктурирания на кредитните
задължения, и да погасяват дълга съгласно съответния погасителен план, считано
от датата на падежа на месеца, следващ месеца в който е изготвен погасителния
план. С
подписването на споразуменията кредитополучателите са изразили изрично съгласие,
че неполучаването на екземпляр от съответния погасителен план не ги освобождава
от задължението да заплащат погасителни вноски по дълга в сроковете и размерите
определени в съответния погасителен план.
Съдът приема,
че постигнатите в сключените допълнителни споразумения уговорки относно предоговаряне
на просрочени задължения като редовна главница обективират
съгласие за конкретна по размер сума, с която следва да се увеличи задължението
за главница за сметка на погасяване на просрочени задължения на
кредитополучателите. Така сключените споразумения се характеризират с яснота и конкретност
при идентифициране на конкретни по вид и размер задължения и препращат към
погасителен план като неразделна част от съдържанието им.
Неоснователно
е възражението на ответниците, че въз основа на споменатата
вече клауза на чл.8 банката едностранно е изменила условията по кредитната
сделка, в частност начина на формиране на размера на дълга, като при
сключването на допълнителните споразумение към договора не е предоставила и не
е съгласувала с кредитополучателите приложимите погасителни планове.
Начинът на
формиране на размера на задълженията и условията на облекчено погасяване са
определени изчерпателно в съдържанието на споразуменията към момента на тяхното
подписване, като същите са подписани от всички страни по правоотношението без
възражения. От изслушаната и приета съдебно-счетоводна експертиза, съставена на
база изготвени банкови извлечения от разплащателната сметка на ответницата и приложените
погасителни планове се установи, че извършените плащания, отговорят по размер и
дата на плащане на тези, отразени в погасителния план, приложен към исковата
молба.
След обстоен
анализ на представените писмени доказателства и приетата съдебно-счетоводна
експертиза съдът приема, че оспорената като неравноправна договорна клауза на
чл.8 от допълнителните споразумение не нарушава принципа за добросъвестност и не води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Получаването
на актуален погасителен план по договора за кредит съставлява субективна
възможност, предоставена на кредитополучателя с цел осигуряване на допълнителна
запознатост и проследимост при формирането на
кредитното задължение съобразно съгласуваните условия по договора. Клаузата на
чл. 8 следва да гарантира, че бездействието на кредитополучателя по повод
снабдяването с актуален погасителен план не следва да послужи като основание за
освобождаването му от задълженията за заплащане на погасителните вноски в
сроковете и размерите, предвидени в допълнителното споразумение.
При липса
на доказателства за надлежно (своевременно
и пълно) изпълнение на задължението на кредоитополучателите
да изплащат дължимите погасителни вноски и съобразно представеното
заключение към назначената съдебно-счетоводна експертиза, съдът приема,
че за кредитора
е възникнало потестативното
право да обяви предсрочна изискуемост на произтичащите от договора за кредит
задължения.
Правото да
бъде обявена предсрочна изискуемост на кредита също е било
упражнено надлежно, последством приетите и неоспорени от
ответниците нотариални покани, адресирани до
А.С.
и П.С.. Връчването на уведомленията е било осъществено надлежно, при условията
на чл.47, ал. 5 от ГПК.
Предсрочната изискуемост
на главницата поражда задължение за връщане на
пълния размер на предоставената, но непогасена сума
- още преди уговорените в погасителния план падежи.
Точният размер
на вземането на ищеца, кореспондиращо със задължението на ответниците
бе установено със заключението на изготвената съдебно- счетоводна експертиза. В
компетентността на вещото лице С.И. съдът няма основание да се съмнява,
доколкото е служебно известно, че последният е специалист именно в сферата на
банковото (кредитно) дело.
По всички
изложени съображения, след като намери,
че релевираните от ответниците
възражения са неоснователни, съдът достигна
до крайния извод за основателност
на предявения иск - до предявения частичен размер
за сумата от 135 436,72 швейцарски франка.
По иска са присъждане на направени разноските за
заплащане на нотариални такси:
В съдържанието на
договора за кредит – чл.10, ищецът и ответниците са
постигнали съгласие, за изпълнение на
съпътстващи задължения, които ответниците като кредитополучатели са приели да
изпълнят при условията на солидарност –
чл.1, ал.3.
Такива са задължението за заплащане на разноски за
организиране и провеждане на принудително изпълнение, разноски за оценка,
вписване и застраховане на учреденото обезпечение по кредита.
В доказателствена
тежест на ищеца бе
да установи факта на
извършване на разходи за предоставени нотариални услуги, свързани с
предприемане и осъществяване на принудително изпълнение върху учреденото
обезпечение по кредита. От представеното извлечение за движението по
разплащателната сметка на ответницата дружество на стр.98 от делото е видно, че
към дълга са отнесени и дължими суми за извършени нотариални услуги за периода
04.01.2017г. – 30.05.2018г. Така извършеното банково осчетоводяване на
дължимите суми от страна кредитополучателите за заплатени нотариални такси по
повод организиране на принудително изпълнение върху учреденото обезпечение не е
подкрепено с убедителни доказателства, каквито биха били например платежни
документи, които би следвало да са издадени по реда на чл. 89 от ЗННД.
Като взе
предвид че към така приетите банкови извлечения не са представени платежни
документи – сметки за предоставени нотариални услуги, които да позволяват с
категоричност да бъде установено, че описаните суми са били реално заплатени на
упълномощения нотариус на посоченото основание, съдът приема, че предявеният
иск за заплащане на дължимите нотариални такси следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По отношение
на претенциите за съдебните разноски:
Ищецът
представя списък по реда чл.80 от ГПК /на стр.212 от делото/ и претендира за
осъждане на ответниците, да му заплатят сторените в
настоящото исково производство съдебни и деловодни разноски, включващи сумата
от 11 097,61 лв. за заплатена държавна такса, сумата от 550 лева депозит
за вещо лице по назначена съдебно-счетоводна експертиза и сумата от 7 378,15
лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
В конкретния
случай, разноските за процесуално представителство са договорени и са били
платени /нареждане за плащане на стр.5 от делото/.
При този изход
на спора, ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца направените разноски, съгласно представения списък на
разноските за държавна такса и депозит за изготвяне на съдебна експертиза,
съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 19 000,13 лв.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден
да заплати на
ответниците направените
разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете,
съгласно представения списък на разноските и приложените
договор за празна защита и съдияствие служещ за
разписка. Общият размер на
претендираните разноски
възлиза на сумата от 7 200
лева, разноски за процесуално представителство с ДДС, от които на ответниците следва да се присъдят 72 лв.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.А.С. с ЕГН: ********** и П.С.С. с ЕГН: **********, и двамата с адрес за призоваване: гр.
София, ул. „*******, да заплатят солидарно на
"Ю.Б."
АД, с ЕИК
*******, съдебен адрес:***,
бизнес сграда Ивел, на основание чл.79 от ЗЗД, вр. с чл. 430 от ТЗ - сумата от 135 436, 72 швейцарски франка (сто тридесет и
пет хиляди четиристотин тридесет и шест швейцарски франка и 72 рапена), като част от претенция за 211 767,26 швейцарски франка, представляваща предсрочно
изискуема главница, дължима по Договор
за кредит за покупка на
недвижим имот
№ HL 42918 от 15.09.2008г. и допълнителните споразумения от 30.03.2012г., 18.10.2012г.
и 28.02.2013г., ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 01.06.2018г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в частта по
претенцията за сумата от 922,80 лева (деветстотин двадесет и два лева
и 80 ст.)
представляваща нотариални такси.
ОСЪЖДА А.А.С. и П.С.С. да заплатят при
условията на солидарност на "Ю.Б." АД, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата от 19000,13 лв. (деветнадесет
хиляди лева и тринадесет ст.), представляваща съдебни разноски в производството пред Софийски градски
съд.
ОСЪЖДА "Ю.Б." АД да заплати на А.А.С. и П.С.С., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - сумата
от 72 лв. (седемдесет и два лева), представляваща съдебни разноски,
направени в настоящото производство.
Задължението
може да бъде изпълнено доброволно по посочена от ищеца банкова сметка ***: ***, BIC: ***, открита в „Ю.Б." АД.
Решението подлежи
на обжалване пред Апелативен съд - София, чрез въззивна жалба, която може да
бъде подадена до изтичане на
двуседмичен срок от връчване на
препис от него.
СЪДИЯ: