№ 233
гр. Варна, 22.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора Ил. Хр. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20223000600126 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Н..
Подсъдим К. П. Й., редовно призован, явява се лично, представлява се от
адв. ХР. Н. ТР. от АК – София и адв. СТ. В. ИВ. от АК – Варна, редовно
упълномощени.
ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ:
П. Н. АТ., редовно призована, явява се лично. Представлява се от
повереник адв. СВ. Б. СЛ. от АК – Варна, редовно упълномощен.
Н. Р. М., редовно призован, явява се лично.
Ж. Р. М., редовно призован, явява се лично.
АНК. Р. П., редовно призована, явява се лично.
Вещите лица Ал. Хр. В. и В. Н. В., редовно призовани, явяват се лично.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод.
АДВ.С. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
АДВ.Т. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
АДВ.И. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
Настоящият съдебен състав, като съобрази, че в предходно съдебно
1
заседание - на 27.06.2022 г. се е произнесъл по направените доказателствени
искания от защитата на подс.Й. и най-вече е допуснал допълнителен разпит
на вещите лица В. и В. по изготвената от тях комплексна ВИДЕО И САТЕ, с
оглед разпоредбата на чл.258 ал.2 от НПК намира, че с оглед променения съд.
състав към момента, следва да се произнесе отново, поради което.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОДДЪРЖА изцяло изразеното становище на състав на Апелативен съд
– Варна в протоколно определение № 207/27.06.2022 г.
СЪДЪТ намира, че към настоящия момент не са налице процесуални
пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ДИМИТРОВА
С оглед на допуснатия допълнителен разпит на вещите лица В. и В. се
налага провеждане на въззивно съдебно следствие също при условията на
чл.371, т. 1 от НПК, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на вещите лица.
В.Л. В. Н. В. - 55 годишен, бълг. гражданин, женен, не осъждан, с
висше образование, без родство със страните.
В.Л. Ал. Хр. В. - 41 годишен, бълг.гражданин, женен, не осъждан, с
висше образование, без родство със страните.
СЪДЪТ предупреди вещите лица за наказателната отговорност по
чл.291, ал.1 от НК, същите обещават да дадат заключение по съвест и
разбиране.
В.Л.А.В. – Поддържам изготвеното заключение, което съм депозирал.
В.Л.В.В. – Поддържам изготвеното заключение, което съм депозирал.
Въпроси на адв Т.: Бихте ли ми казали първо идентична ли е скоростта
на записващото устройство на записа с този изготвен на хард диска на
записващото устройство - презаписа с този на записващото устройство?
В.Л.В. – На нас ни е предоставен за изследване един брой диск Verbatim
CD-R, върху който има един видеофайл, който ние сме изследвали.
Установили сме, че това е цифровият презапис от оригиналния твърд диск на
записващото устройство. Изкарали сме на стр.7 техническите характеристики
на самия запис. Това е презаписа, който е от оригиналния диск. В случая
техническите характеристики, които са дадени на стр. 7 и стр. 8, от тях е
2
видно, че скоростта на самите кадри, които преминават е 25 кадъра/секунда.
Установено е, че това е нормалната скорост – 25 кадъра/секунда, което
възприема човешкото око за един нормален запис. При прегледа на
видеофайла ние не сме установили да има някакви манипулации на тези
кадри. Не сме установили да има изрязване на кадри, намаляне на скоростта
на кадри, тайм кода вкопиран в изображението не се прекъсва, няма промени
в структурата на пикселната решетка, които са условия за евентуална
манипулация на самия запис. Ние не сме установили такива факти и сме дали
заключение, че това си е оригиналния презапис, който е от оригиналния твърд
диск на записващото устройство. В случая няма такава манипулация или
намаляне на кадри, или манипулация на самия запис, изрязване на кадри,
добавяне на такива.
В крайна сметка няма данни за манипулации, това си е оригиналния
запис.
Въпроси на адв.Т.: Как разбрахте, че този презапис е оригинал от
записващото устройство?
В.Л. В. – Всеки един презапис може да бъде презаписан не само от
оригиналното записващо устройство, може да бъде записан и от друг диск.
Всеки презапис го приемаме за оригинален щом няма данни за
манипулация.
Въпроси на адв. Т.: Как определихте скоростта 25 кадъра/секунда?
В.Л. В. – 25 кадъра/секунда това го извеждаме от техническите
характеристики на т.н. метаданни на самия запис, който е на стр.7, в случая на
стр.8 една таблица, където Frame rate- 25.000 frs, това са 25 кадъра/секунда.
Въпрос на прокурора: Има ли някаква възможност оригиналният запис
да е съдържал повече или по-малко кадри в секунда, а презаписа изведнъж да
се оказва с 25 кадъра/секунда?
В.Л. В. – Няма такава възможност.
Въпроси на адв. Т.: Как определихте разстоянието, от което водачът
може да възприеме пешеходеца?
В.Л. В. – Разстоянието, което е изминато, от което първоначално
определяме скоростта е спрямо изминатите разделителни кабъри, които са на
платното за движение. Характеристиките на всеки един такъв кабър /колче/
сме го дали в началото на експертизата, където ако не се лъжа дължината е
един метър и спрямо това какво разстояние минава за дадено време
определяме скоростта, с която се движи мотоциклетът. На стр.10 сме
посочили какви са техническите им данни и разстоянието, което е един метър
дължина на всяко едно. Съответно това разстояние от 87 метра е на база
времето, от което пешеходецът започва обръщането си, тоест това е 5,44 сек.
преди удара, когато пешеходецът се е обърнал в средата на платното за
движение към посока лентите на движение на мотоциклета.
Въпроси на адв. Т.: Разстоянието от 87 метра скорост в секунди ли е
3
или го мерихте с ролетка по някакъв начин за да видите откъде може да се
възприеме този пешеходец? В самата експертиза, тъй като няма отразени
данни, че те са мерили разстоянието очевидно разстоянието, от което водачът
трябва да възприеме пострадалия е определено на база кадрите. Според мен
те са определили разстоянието, в което се е обърнал пешеходецът и времето,
в което е настъпило ПТП като секунди са го умножили по скоростта и са
написали цифрата 87 м. Според мен ако това е така да го потвърдят.
В.Л. В. – Скоростта на кадрите влияе на нашето изчисление на
скоростта, въз основа на него и разстоянието, което е изминал мотоциклета,
установяваме скоростта му на движение, а оттам и разстоянието, което е
изминал пострадалия, по този метод извеждаме и скоростта на движение на
пострадалия. Съответно в записа има данни от предварителното му
пресичане, което също сме сравнили със сегашната му скорост на пресичане.
Скоростта на движение на мотоциклетиста е взета от два отделни отрязъка от
кабъри, които е преминал и е осреднена защото има разлика от километър и
нещо в час като скорост между двете и вече от времето, което е преди
момента на удара, моментът, в който пешеходецът се обръща с лице към
лентите за движение на мотоциклета следващите 5,44 сек. от скоростта на
мотоциклета извежда, че той е бил на разстояние 87 метра.
Въпрос на адв. Т.: Това разстояние 87,5 попада ли в обсега на
камерата?
В.Л. В. – На този въпрос точно не можем да отговорим, дали попада в
обсега на камерата.
Страните заявиха, че нямат въпроси към вещите лица.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде изплатено възнаграждение на
вещите лица за явяване в съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещите лица Ал. Хр. В. и В. Н. В. в
размер от по 60 /шестдесет/ лева. Издадени РКО – 2 бр.
ПРОКУРОРЪТ – Нямаме искания за извършване на допълнителни
следствени действия, смятаме, че делото е изяснено от фактическа страна. Да
се даде ход на съдебните прения.
АДВ. С. – Нямаме искания за извършване на допълнителни следствени
действия. Да се даде ход на съдебните прения.
Ч.обв. Н. М. – Желая да се приключи делото.
Ч. обв. Ж. М. – Желая да се приключи делото.
Ч. обв. А. П.– Желая да се приключи делото.
АДВ. Т. – Уважаеми Апелативни съдии, отново искаме медицинска
експертиза по въпроса кога е констатирана бронхопневмонията и предприети
ли са конкретни действия по лечението й. За мен има съществено значение
дали са се давали рутинно различни препарати, които биха помогнали на
4
пациента да не се породи това заболяване, но очевидно това, което е правено
не е било достатъчно за да се избегне бронхопневмонията, която е пряка
причина за смъртта на пациента. Ако това го установим това би довело до
промяна в правната квалификация.
АДВ. И. – Аз бих допълнил, ако изобщо допуснете такава експертиза,
на база проведеното лечение дали е използван широкоспектърен антибиотик
за лекуване на лицето и можело ли е да се използва такъв препарат конкретно
за това заболяване?
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, мисля, че Вие се
произнесохте в предходно съдебно заседание по това искане, което беше
обсъдено с Ваше определение в тази насока. Аз останах с впечатление, че Вие
препотвърдихте всичките си предишни произнасяния. Много ясно е казано в
експертизите, че става въпрос за масивна ЧМТ, пневмонията е застойна
пневмония, която се появява съвсем естествено в хода на лечението. Ние не
водим дело по чл.123 от НК, имаме транспортно произшествие и няма
никакво съмнение за причинно-следствената връзка между процесния
инцидент, процесното ПТП и настъпилата смърт, поради това и категорично
възразяваме на това доказателствено искане.
АДВ. С. – Абсолютно се присъединявам към представителя на
Апелативна прокуратура Варна, съдът вече се е произнесъл по това искане.
Ч.обв. Н. М. – Поддържам становището на адв. С. и на прокурора.
Ч. обв. Ж. М. – Пострадалият е починал от травмите си, не от
бронхопневмонията.
Ч. обв. А. П. – Поддържам становището на прокурора.
По отношение на направеното доказателствено искане съставът на
въззивния съд намира, на първо място, че вече е налично подобно
произнасяне – към 27.06.2022 г., което настоящият състав изрично е посочил,
че поддържа изцяло в началото на съдебното заседание.
На второ място, следва да бъде отново уточнено, че тези въпроси, които
се поставят от защитата на подсъдимия вече са били предмет на обсъждане от
допълнителната СМЕ назначена от първоинстанционния съд, депозирано е
било заключение пред него, в.л. Михова е била разпитвана в съд. заседание,
направила е пояснения, поради което и не се налага към настоящия момент да
се назначава на нова експертиза във връзка с уточняване на поставените
въпроси за проведеното лечение, използваните медикаменти /антибиотици/ и
всичко друго, което постави на обсъждане защитата, с оглед изясняване
наличие на причинна връзка между получените увреждания от пострадалия
вследствие на ПТП и настъпилата впоследствие смърт.Водим от
гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за назначаване на
5
повторна СМЕ за уточняване на проведеното лечение спрямо посотпрадалия,
използваните медикаменти /антибиотици/, във връзка с изясняване наличие на
причинна връзка между получените увреждания от пострадалия вследствие на
ПТП и настъпилата впоследствие смърт.
ПРОКУРОРЪТ – Вече взех становище, че нямаме искания за
извършване на допълнителни следствени действия, смятаме, че делото е
изяснено от фактическа страна. Да се даде ход на съдебните прения.
АДВ. С. – Нямаме искания за извършване на допълнителни следствени
действия. Да се даде ход на съдебните прения.
Ч.обв. Н. М. – Желая да се приключи делото.
Ч. обв. Ж. М. – Желая да се приключи делото.
Ч. обв. А. П.– Желая да се приключи делото.
АДВ. Т. – Нямаме искания за извършване на допълнителни следствени
действия. Да се даде ход на съдебните прения.
АДВ. И. – Нямаме искания за извършване на допълнителни следствени
действия. Да се даде ход на съдебните прения.
СЪДЪТ намира, че към настоящия момент фактическата обстановка по
делото е максимално изяснена, не се налага извършването на допълнителни
следствени действия и събиране на нови доказателства, поради което следва
да се приключи въззивното съдебно следствие и да се даде ход на съдебните
прения.
Водим от горното съдът пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, нашето становище е че
жалбата на подсъдимия, подадена чрез неговите защитници е неоснователна.
Съвсем накратко ще се спра на възраженията, които е направил адв. Т..
Най-напред по отношение на неправилното приложение на материалния
закон, като той е развил съображения в насока, че би могло да се касае за
случайно деяние, хипотетично разглеждайки ситуацията, при която ако
пешеходецът бил направил въпросните четири, пет крачки без да променя
посоката си на движение, то с оглед на предприетата спасителна маневра от
подсъдимия, то ПТП не би се случило. Ако трябва сега да разглеждаме
различни хипотези, не по-малко основателна изглежда хипотезата примерно
ако подсъдимият вместо да извършва тази закъсняла маневра беше натиснал
просто спирачките с оглед на това, че опасната зона за спиране е практически
равна на 39 м на разстоянието, на което се е намирал мотоциклетистът в
момента, в който пешеходецът е предприел това фатално пресичане, то би
могло да се предположи, че ударът щеше да бъде много по-лек и нямаше да
се стигне до тези тежки последици. В конкретния случай не може на базата на
естествената реакция на пешеходеца, който е забелязал мотоциклетиста едва
около 1,24 сек. преди удара, което се установява от експертизата, и
естествено е предприемане на една реакция на движение в посока обратна на
6
тази обратна, от която идва мотоциклета, не може от тази негова естествена
реакция да се прави заключение, че става дума за случайно събитие. Тук има
най-различни хипотези и варианти, но това, което е безспорно, че
подсъдимият е бил длъжен да намали скоростта и по възможност да спре, той
не го е направил и за това сега е тук.
Не е основателно съображението на адв. Т., че първоинстанционният
състав не е обсъдил нарушението на пешеходеца по чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП
и начина, по който е осъществено, напротив има такова обсъждане, то е
достатъчно обстойно като дори съдът се позовава на Тълкувателно решение
№ 2/2016 г. на Общото събрание на Наказателните колегии и приема
съпричиняване на процесния резултат.
Не е налице и твърдяното от адв. Т. спиране на пешеходеца на пътното
платно, което било съвършено непредвидимо, тъй като ясно се вижда от
видеозаписа, че всъщност няма спиране на пешеходеца, а налага промяна на
неговото движение в момента, в който той е възприел приближаването на
мотоциклета. Това е станало буквално за около секунда и малко отгоре.
Защитата твърди, че основният въпрос, на който не бил даден отговор е
защо мотоциклетистът и пешеходеца са се възприели един друг едва в
опасната зона, макар че двамата нямали различни физически и психически
ограничения за адекватна реакция в градска среда и съдът бил приел, че не е
имало пречки за тяхното взаимно възприятие. Най-напред аз ще отбележа, че
по отношение на това, че подсъдимият не е възприел пешеходеца са налице
само неговите твърдения, които могат да бъдат и защитна позиция. Що се
касае до пострадалия, то очевидно че е възприел мотоциклетиста именно
буквално секунда и малко преди удара. Това невнимание му е коствало и
живота.
Не съм съгласен, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй
като не са налице твърдените от защитата многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства и едно изключително смекчаващо такова, не
знам кое се визира в предвид, вероятно това, че има съпричиняване на
процесния резултат, но то щеше да бъде изключително ако съпричиняването
беше преобладаващо с участието на пешеходеца. В случая поведението на
подсъдимия е не по-малко укоримо и съпричиняването е просто смекчаващо
отговорността обстоятелство, а не изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство.
Ще отбележа още, че съдът прекалено много е акцентирал върху това, че
като смекчаващо отговорността обстоятелство, че подсъдимият в
продължение на 18 години е бил инструктор, придобил е различни
квалификации, с инженерно образование, според мен това е по-скоро
отегчаващо отговорността обстоятелство. Не може един човек, който изпитва
бъдещи водачи на МПС, който трябва да им дава пример със собственото си
поведение, да има подобно поведение на пътя, да нарушава императивни
норми на закона, макар че няма такова обвинение, той се е движил със
7
скорост над 50 км/ч в градски условия, да има десетки нарушения през тези
години на ЗДвП, много от които са именно за превишаване на скоростта и да
твърдим, че това е смекчаващо отговорността обстоятелство, по-скоро това не
е в негова полза.
С оглед на това смятам, че наложеното наказание е справедливо и
предлагам да оставите жалбата без уважение и потвърдите
първоинстанционния съдебен акт.
АДВ. С. – Уважаеми Апелативни съдии, от името на моята доверителка
изцяло споделям становището на представителя на Апелативна прокуратура –
Варна. Беше достатъчно изчерпателно неговото изложение. Считаме, че
жалбата е неоснователна и това е видно от всички събрани в хода на
първоинстанционното производство материали, а така и събраните в днешно
съдебно заседание гласни доказателства след като изслушахме експертното
становище на двете вещи лица. По всички пунктове на жалбата не се намери
опора както в материалите по делото, така и в това, което заявиха вещите
лица – записът няма как да е манипулиран, той е абсолютно автентичен,
обективен и на база на него е изчислен и определен механизмът на ПТП.
Безспорно е установено, че основна причина за настъпване на същото е
поведението на водача. Същият е имал достатъчно видимост, скоростта му на
първо място не е била съобразена с градските условия, изчислена е над 50
км/ч.
На следващо място считаме, че той сам се е поставил в невъзможност да
реагира на тази опасност, която е била на пътното платно защото
пешеходецът, така, както е изтъкнал първоинстанционния съд, е престоявал
на място, което не е било регламентирано наистина за пешеходци и според
практиката на ВКС при едно такова положение на пешеходеца на такова
място винаги е опасност за движението, опасност, която водачът би следвало
да възприеме защото установено е, че участъка е прав, имало е достатъчна
видимост, не е имало други МПС-та, които да му ограничават видимостта към
пешеходеца. Следователно той е можел да го възприеме като опасност още в
един много по първоначален момент, в който вече е започнал движението си в
посока към пешеходеца.
На следващо място неоснователно се оказа и твърдението, че не е налице
причинна връзка на травматичните увреждания. Да безспорно съдебният
експерт Михова го установи с допълнителна експертиза, подробна. Вижда се
какви медикаменти са използвани, те са стандартни за лечение на такива
тежки травматични увреждания, поради това считам, че присъдата е
законосъобразна, добре мотивирана и моля да я потвърдите от името на моята
доверителка още повече, че същата след постановяване на присъдата не е
изразила искане да обжалва съдебния акт, с което се е съгласила и с неговите
параметри.
Ч.обв. Н. М. – Поддържам това, което каза адвоката и прокурора.
Ч. обв. Ж. М. – Поддържам това, което каза адвоката и прокурора.
8
Ч. обв. А. П.– Поддържам това, което каза адвоката и прокурора.
АДВ. И. – Уважаеми Апелативни съдии, аз се придържам към
депозираните мотиви към въззивната жалба от колегата. Моят подход при
такива ситуации, че винаги аз съм на мнение, че следва да се обърне
внимание на процесуалните нарушения и дали всяка деятелност на съда –
първоинстанционния и следващите отговаря на предписанията на НПК, тъй
като според мен ако има такива пропуски от процесуален характер
обезсмислят коментирането на материалния закон, размер на наказанието и
т.н.
Най-водещо в тази ситуация за мен е как е отпочнато разпоредителното
заседание. Действително аз не съм участвал в първоинстанционното
разглеждане на делото, но няма как да пропусна обстоятелството, че да то е
протекло по реда на чл.371, т.1 от НПК. При разпоредителното заседание, ако
се не лъжа от 14.09.2021 г., действително колегата е изразил становище, че ще
се възползва от тази процедура на съкратено съдебно следствие по т.1, но
съдът е трябвало формално или не да изрази становище по тези въпроси и ако
приеме, че следва да се продължи по този ред е следвало да чете едно
определение, с което се започва именно такава процедура по съкратеното
съдебно следствие да се разяснят правата на подсъдимия, че ще ползват тези
протоколи, а според мен това не е сторено. Защо го казвам това? Защото
изначално ако са нарушени правата на подсъдимото лице за мен лично е
излишно да коментирам всичко останало, предвид това, че колегата е
коментирал материалния закон.
Именно в този ред на мисли считам, че това, което Ви казвам не е
голословно, а се припокрива с един сходен казус на настоящия състав, в който
съм участвал и аз. Какво имам предвид? Ситуацията е аналогична, ВНОХД
422/21 г. и съдът е бил доста критичен към този подход на заседаване – в
разпоредително заседание и преминаване към съкратено съдебно следствие и
как се е случило това. Няма абсолютно никаква разлика г-жо Председател. За
това аз казвам, че винаги започваме с процесуалните нарушения, които
ограничават правата на пострадалия. Видно от протокола, който цитирах,
процесуалните разпоредби не са били изпълнени.
Отделно от това за пълнота на защитата няма как да не посоча, че
колегата е поставил доста въпроси и е подлагал на съмнение годността на
събраните доказателства, като в този ред на мисли позицията ни е формална и
не са голословни твърденията и несъгласие от тази позиция на защитата и
отхвърлянето й без каквито и да е мотиви е допълнително процесуално
нарушение.
Това за мен са процесуалните нарушения. Оттам нататък няма как да не
се присъединя към написаното от колегата.
Една вметка за наказанието. Първоинстанционния съд е обсъдил
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Вярно е, че той е
инструктор, който обучава. Кой не нарушава правилата на ЗДвП? Говорим за
9
непредпазливост и кое налага този човек да бъде лишен от права. Какво ще
постигнем – тормоз на семейството му и на него. Защо не можем да приемем,
че има смекчаващи отговорността обстоятелства, какво се постига с това
ограничаване на полагане на труд за срок от четири години? Това е имал
колегата предвид когато е поискал да се приеме, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Условното наказание в този случай и отлагането с един изпитателен срок
него не го засяга толкова, той не е от така наречената криминална среда и
обстановка, че да го грози да влезе в затвора. По-фрапантното е, че този човек
не може да полага труд и какво ще спечели обществото с това, по-скоро ще
загуби – той обучава хора. За мен водещо е как е отпочнато
първоинстанционното производство. Да има изявено съгласие за процедура
по Глава 27 от НПК и то по чл.371, т.1 от НПК, но в хода на
разпоредителното заседание следва да се реши единствено въпроса дали са
налице предпоставките и след това всичко останало с изрично определение,
но това не е сторено. Нещата са изпреварени ако мога така да се изразя в
разпоредителното заседание и настоящият състав е критикувал именно за
такъв подход.
Това е, което искам да Ви кажа, всичко останало касае жалбата и
мотивите на колегата.
АДВ. Т. – Уважаеми Апелативни съдии, становището ми, че присъдата
на ОС е неправилна и моля да я отмените или измените. Съображенията ми са
следните:
Същественото е, че за водача съществува общо задължение по чл.20, ал.2
от ЗДвП - да се съобрази с всички условия за безопасността на движението.
За пешеходеца съществува задължението да не пресича на забранени места.
Този случай е разгледан в т.6, б. „г“ на Тълкувателно решение № 2/2016 г., в
което се казва, че пешеходецът може да пресича и извън местата
предназначени за това, но водачът не е длъжен да го пропусне. В мотивите го
пише – не е длъжен да го пропусне. Какъв е конкретния казус? Тук опираме
до причинната връзка. Може ли някой да предвиди, че пешеходецът ще
тръгне да пресича на 38 м пред движещо се МПС. Задавам обратния въпрос,
защо пешеходецът е тръгнал да пресича пред движещо се МПС, което се
намира на 38 метра вдясно от него. Защо? Задал съм и в жалбата един чисто
житейски случай - Ако в резултат на сблъсъка мотоциклетистът си беше
разбил главата в цимента, а пешеходецът беше оцелял или пробягал, кой
щеше да е подсъдимият. В обхвата на знанието на водача, че стоящият на
пътя на разделителната линия пешеходец може да тръгне да пресича, но той
не може да спре на платното за движение, той може да се движи с тридесет
км, но той може да тръгне два метра пред него. Тук говорим за непредвидимо
поведение. Съгласен съм, трябва да съобразиш, виждаш има, но как да
определим какво поведение да избере водачът за да няма ПТП при условие,
че пешеходецът държи да пресече, никаква скорост не гарантира избягването
10
на инцидента. За това си задавам въпроса: Как го определиха тези 87 метра.
Кажете в обхвата на камерата каква отсечка. Знаем появява се
мотоциклетиста на камерата до пешеходеца и да сме сигурни. Но в мен си
остава едно съмнение как определихме разстоянието и скоростта, как е той
длъжен пък пешеходеца не е длъжен, той почва да тича. Другото нещо, не е
прав прокурорът като казва че той не е спрял. Спрял е дотолкова, доколкото,
че е направил две крачки надлъжно на пътя вместо да продължи или тръгваш,
или не тръгваш, или ако си тръгнал – преминаваш, такава случка да направиш
три крачки и да спреш на пътя как може да го предвиди мотоциклетиста. Да
приемем, че и двамата са виновни. Разсъждаваме като някакъв английски съд
от гледна точка на резултата и налагаме някакво наказание. За това считам, че
не е доказана тази причина.
Второ, по отношение на наказанието. Колегата е прав, за да се разбере за
какво става дума представих една купчина дипломи за това как се е образовал
младежът и от колко години се занимава с преподавателска дейност. Ние сме
адвокати, съдии, прокурори обаче и ние нарушаваме не така правилата на
ЗДвП и си плащаме глобите. Така, че професионалната принадлежност на
нарушителя не е определяща за да кажем той трябва да бъде наказан още
повече защото е инструктор. Прокурорът какво ще го правим, ако прокурорът
превиши скоростта, още по-лошо, трябва да го накажем още по-строго. Това е
същественото, не могат да го лишат от това, за което се е образовал цял
живот. Налице са не само многобройни, а изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство, че пешеходецът е спрял на платното. За това
наказанието е явно несправедливо и според мен трябва да бъде приложен
чл.55, ал.1, т.1 и т.3, а именно да не бъде налагано наказание лишаване от
права по чл.343Г. Това е лайтмотива на делото.
ПОДС. Й. – За мен книжката е работата ми, това е живота ми и ако
остана без книжка няма какво да правя.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. Й. – Искам да ми остане книжката.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:05
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11