РЕШЕНИЕ
№ 65
гр.
Монтана 11 февруари 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – МОНТАНА, ТРОЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ
в публично заседание на 31.01.2020 г. в състав:
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при
секретаря АНТОАНЕТА ЛАЗАРОВА в присъствието на Прокурор ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като
разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА
КАНД № 618 по описа на АдмС Монтана за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
С
Решение № 163 от 27.11.2019 г. по АНД № 261/2019 г. на районен съд гр. Лом, е
потвърдено Наказателно
Постановление № 19 - 0294 - 001077 издадено на 23.06.2019 г. от Началник сектор
РУ Лом при ОДМВР - гр. Монтана, с което на Б.Р. *** са наложени административни
наказания, за това че на 20 06 2019 г. като водач на автомобил Р*** К*** , per. №
М*** , нарушава въведена временна организация и безопасност на движението, сигнализирана
с пътен знак В2, забраняващ движението след знака.
В
законния срок против решението е подадена касационна жалба от
административнонаказаното лице, чрез адвокат Р.Б., който твърди разминаване в Наказателното Постановление и АУАН, тъй като в АУАН не е посочено, че „Водач на МПС навлиза
след знак забраняващ влизането на съответното ППС при временна забрана за
движение", каквото е
посочено в НП. В АУАН и НП е посочено, че водачът на МПС нарушава
временна забрана за движение, съгласно Заповед № РД-11-76/28.05.2019 г. на АПИ,
но от приложената на л. 26, л. 27 Заповед № РД-11-76/ 28.05.2019 г. на АПИ, е
видно, че „ограничението на движението да се въведе, след като са налице всички
условия за организация на движението и стриктно изпълнение на место на
сигнализацията, която се приема с протокол на комисия, а на л. 48 от въззивното
дело е приложен Протокола на комисията, в който не е посочено дали
сигнализацията е/не е изпълнена, не е посочено дали се приема или не се приема
временната организация за безопасността на движението. В този смисъл Заповед №
РД-11-76/ 28.05.2019 г. на АПИ не е действала към момента на твърдяното
нарушение и няма извършено нарушение. Твърди малозначителност
на деянието – липса на настъпили обществено - опасни последици, други нарушения
на ЗДв.П, които обстоятелства не са обсъдени от административно наказващия
орган в нарушение разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗАНН. Административнонаказаното
лице си изкарва прехраната като превозва хранителни стоки и зарежда магазини, а
в случая не е предвиден обходен маршрут, по който да може да мине, за да
достави хранителните стоки до магазините в началото на кв. М*** .
Ответната страна, чрез юрк Д*** оспорва жалбата. Моли решението
на въззивния съд да остане в сила като законосъобразно и обосновано. Счита, че безспорно е установено
извършеното нарушение, както и че същото е извършено виновно от жалбоподателя,
който е нарушил временната забрана, въведена, както със заповед на АПИ, така и
с пътен знак за преминаването през този участък. Няма допуснати нарушения при
съставянето на АУАН и издаването на НП. Няма и възражения при съставянето на
акта. Случаят не може да бъде приет за маловажен, каквото е основното
възражение изложено в касационната жалба. Това възражение е правено и пред
районния съд, който подробно го е обсъдил в мотивите на своето решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното
решение на РС Монтана за правилно и законосъобразно. Издаденото
наказателно постановление отговаря на всички изисквания на закона, без да
са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила. Установена е изцяло фактическата
обстановка, която не указва на маловажност, поради което и правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице.
Решението на районния съд е обосновано и мотивирано, поради което предлага същото да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият касационен състав при административен съд
Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената
служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира
следното.
За
да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че от събраните по делото
доказателства безспорно е установено, че жалбоподателят е извършил нарушението,
за което е санкциониран, а именно, че е управлявал МПС и е навлязъл с него след
знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена
временна забрана за движение. Правилно АНО е ангажирал
административнонаказателната му отговорност, като е съобразена разпоредбата на
чл. 27 от ЗАНН и са наложени предвидените две кумулативни наказания, които са с
фиксиран размер. Приема за неоснователни доводите в жалбата за допуснати
съществени процесуални нарушения. В случая не е налице текстово разминаване в
описанието на извършеното нарушение в АУАН и НП, както и в правната му
квалификация. НП преповтаря описанието на нарушението направено от
актосъставителя в АУАН. Случаят не е нито „маловажен", нито
„малозначителен", с оглед възможността да възникне опасност за движението,
провокирана от извършеното нарушение в този пътен участък, тъй като в него се
намират, както товароподемната техника на фирмата, отговаряща за ремонта, така
и работниците извършващи самия ремонт. Нарушавайки установената забрана
съществува опасност и за самия жалбоподател, тъй като пътят е разкопан и
управлявайки МПС-то може да пропадне в направените изкопи. Ето защо извършеното
деяние от жалбоподателя, не може да обоснове по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с другите случаи от същия вид.
Настоящата
инстанция намира, че първоинстанционният съд не е допуснал съществени
процесуални нарушения, които да обуславят отмяна на постановеното решение. Правилно
е приложил и материалният закон, като е съобразил доказателствата по делото,
както поотделно, така и в тяхната съвкупност. В тази връзка касационният състав
споделя изложените в мотивите на въззивното решение съображения, без да има
необходимост същите да бъдат преповтаряни.
За пълнота и с оглед
възраженията в жалбата следва да се отбележи, че описване на деянието в АУАН и
НП по различен начин не води до разминаване в съдържанието и същността на това
описание. И в двата акта е отбелязано, че водачът нарушава въведената временна организация
за безопасност на движението, сигнализирана с пътен знак В 2, поради което
възражението за съществено разминаване в тези два акта се явява неоснователно.
От доказателствата по делото безспорно се
установява, че въведената със Заповед № РД-11-76/28.05.2019 г. на ОПУ Монтана временна
организация за безопасност на движението /ВОБД/ е с изпълнена на място
сигнализация. В случая от показанията на разпитаните свидетели безспорно се
установява, че освен наличието на пътен
знак В2, на място е имало и друга вертикална сигнализация като заградителни
решетки, камъни и указателни табели за обходния маршрут. При установените на
място безспорни сигнализации, само и единствено на обстоятелството, че в Протокола
на комисията това изпълнение не е отбелязано като изпълнено, последното не може
да бъде обезличено на практика. От друга страна в т. ІV и VІ на Заповедта /л.
26/ на ОПУ Монтана е видно, че определената комисия следва да се събере на
обекта на 30 05 2019 г., за да приеме временната организация след като установи
изпълнената на място сигнализация. На място сигнализацията безспорно е
съществувала, същевременно Протоколът е подписан без забележки и/или възражения,
поради което не може да се направи извод, че временната организация не е била
изпълнена. Дори водачът на МПС в самия АУАН е посочил, че няма възражения по
описаното нарушение.
При
служебна проверка на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира решението
за допустимо, валидно и в съответствие с материалния закон.
По тези
съображения жалбата следва да се отхвърли, а оспореното решение като правилно
да бъде оставено в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК
Административен съд – Монтана.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА като
правилно Решение № 163 от 27.11.2019 г. по АНД № 261/2019 г. на районен съд гр. Лом, е потвърдено Наказателно
Постановление № 19 - 0294 - 001077 издадено на 23.06.2019 г. от Началник сектор
РУ Лом при ОДМВР - гр. Монтана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ:
1.