Решение по дело №464/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2021
Дата: 6 юни 2022 г.
Съдия: Мария Христова Шойлекова-Маринова
Дело: 20221110200464
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2021
гр. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М. ХР. Ш.-М.
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от М. ХР. Ш.-М. Административно наказателно
дело № 20221110200464 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
„Р. С.” ЕООД, представлявано от управителя С.Б. С., е обжалвало наказателно
постановление /НП/ №22-2100082/17.12.2021г. на Директора на Дирекция „И. по т.” -
София /ДИТ/, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че лицето Й. М.
М. не е била на трудов, а на граждански договор, тъй като е полагала труд като
помощник сервитьор, ангажирана един път седмично, за което и се издавал съответния
счетоводен документ и заплата. Освен това, при проверката на място по данни на
самата М., на нея й било диктувано, как и какво да попълни в декларацията си за
трудово правоотношение с дружеството, която не отговаряло на истината. Тя била в
трудови правоотношения с голяма търговска верига, а когато е полагала почасов труд в
дружеството е била по майчинство.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.
Наказващият орган чрез юрк. Стоянова, оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Намира, че категорично от събраните по
делото доказателства, се установило извършеното от дружеството нарушение, тъй като
самата М. признала, че на деня на проверката е престирала труд. Дори и да се приеме,
че тя е била въз основа на лична уговорка и да помогне, то при всички случаи следвало
да се оформи правоотношението като трудово, съобразно изискванията на КТ с писмен
трудов договор, за какъвто имало предвидени множество възможности. Претендира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на „Р.С.” ЕООД е наложена имуществена санкция, в размер
на 3000 лева, за това, че при извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство на 17.09.2021г. на място в обект: Ресторант-градина „П. в.“, находящ
се в гр.С., ул.“инж.И. И.“ №.........., при заварено лице Й. М. М. да полага труд като
сервитьор, с работна престилка и въз основа на собственоръчно попълнена декларация,
че работи от 05.03.2021г., работно време 16:00 до 23:00 часа и трудово възнаграждение
от 50 лева на ден, е установено и след проверка за регистрирани трудови договори в ТД
на НАП, че дружеството в качеството на работодател по §1, т.1 от ДР на КТ към
17.09.2021г. не е уредило отношенията с Й. М. М. при предоставяне на работна сила
като трудови правоотношения със сключен писмен трудов договор - нарушение на
чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда КТ/.
НП е издадено въз основа на АУАН №22-2100082/29.10.2021г. и протокол за
извършена проверка №ПР2130814/29.10.2021г.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на
обжалваното НП и представени писмени доказателства в съдебно заседание от
процесуалния представил на наказващия орган.
Разпитани по делото са свидетелите Г. Б. СТ. - актосъставител и М. Р. Т. -
присъствала при извършване на проверката и съставяне на акта, според които
съвместно със служители на 03 РУ извършили проверка на 17.09.2021г. в ресторант „П.
в.“, където заварили лицето Й.М. да обслужва клиенти като сервитьор. Тя попълнила
декларация, в която вписала, че няма трудов договор или граждански договор, но
работи за дружеството от 05.03.2021г., с работно време от 16:00 до 23:00 часа и
възнаграждение от 50 лева на ден. Предложили й да издадат постановление и да обявят
правоотношението й за трудово, но тя отказала. До датата на приключване на
проверката, представител на дружеството не донесъл документи за М., а когато
извършили служебна справка в системата на НАП, установили, че няма подадено
уведомление за регистриране на трудов договор. Изпратили покана на управителя на
дружеството да се яви в ДИТ за съставяне на АУАН за констатираното нарушение, но
тъй като той не се явил или него пълномощник, съставили акта в негово отсъствие.
Разпитана по делото е свид. Й. М. М., според която била помолена от нейна
приятелка, да помогне като сервитьор в заведението на леля й, чийто съпруг бил
собственик и управител на същото. Тя отишла, получила престилка и тениска, каквито
носели персонала и започнала да отсервира. Тогава пристигнали проверяващи от ДИТ
и полицейски служители. Инспекторите от ДИТ раздали декларации на сервитьорите и
тъй като само тя била без договор им казала, че не знае, какво да попълни в
2
декларацията. Проверяващите я консултирали в кое поле, какво да попълни, а там
където тя не знаела какво да пише, като работно време, почивка, получавано
възнаграждение, си пишела това, което научила от разговор с персонала. Попълненото
в декларацията, че няма трудов договор, но работи от 05.03.2021г., че получава 50 лева
на ден, че е с работно време от 16:00 до 23:00 часа и почивните й дни са понеделник и
петък, не отговаряло на истината, защото попълнила тези данни подтиквана от
проверяващите, а всъщност тя за първи и последен път отишла в заведението да
помага, нямала работно време и нямали уговорка да й се плаща, защото така си
правили взаимни услуги - приятелката й взимала детето, когато тя не можела.
Проверяващите й предложили да обявят отношенията й за трудови, но тя отказала,
защото била по майчинство и работила в магазин Джъмбо.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество -
частично основателна.
Съгласно чл.416, ал.1 от КТ редовно съставените актове по този кодекс имат
доказателствена сила до доказване на противното.
При служебна проверка на АУАН, въз основа, на който е издадено обжалваното
НП, съдът установи изискващото се съдържание по чл.42 от ЗАНН. Спазени са
изисквания на чл.40, ал.2 от ЗАНН за съставяне и на чл.43, ал.4 от ЗАНН, както и
специалния ред за връчване на АУАН по чл.416, ал.3 и ал.4 от КТ. Само за пълнота на
изложението в тази връзка, съдът ще посочи, че поканата-призовка по АПК до
дружеството да се яви за съставяне на АУАН е получена на 26.10.2021г. лично от
управителя, като в последствие след съставянето на акта на 29.10.2021г., той е изпратен
на същия адрес, където е получена поканата-призовката. Според справка в ТР,
седалището и адрес на управление на дружеството от .............г. е там, където е
получена поканата-призовка - бул. Т. А. № ............. Дружеството е вписало промяна на
седалището и адреса на управление на ................г. - ж.к. „З. Б-18“, ул. И.. И.И. № ...........
АУАН е изпратен за връчване преди датата на вписване на промяната на адреса и се е
върнала с отбелязване, че адреса не съществува. Затова и правилно е приложен реда на
чл.416, ал.3 и ал.4 от КТ за връчване на АУАН като се залепи на табло за обяви в ДИТ -
София в периода от 09.11.2021г. до 15.11.2021г. Това уведомяване също се счита за
редовно, тъй като промяната в адреса на управление е след 15.11.2021г., т.е. след
сваляне на обявения АУАН на таблото в ДИТ-София.
Актът е съставен от инспектор в ДИТ София, който по длъжностна
характеристика има задължение да съставя актове при констатирани административни
нарушения от работодатели. Спазени са сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН и акта е
съставен в три месечен срок от датата на откриване на нарушителя и една година от
3
датата на извършване на нарушението, предвид това, че нарушителя е открит на датата
на приключване на проверката - 29.10.2021г., а деянието е извършено на 17.09.2021г.
При издаване на НП са спазени изискванията за форма и задължително
съдържание чл.57, ал.1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, овластен със
Заповед №З-0058/11.02.2014г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”.
Констатациите в акта и НП се установиха от показанията на всички разпитани
по делото свидетели, които са единни и хронологично последователни. Показанията на
проверяващите са в единство с тези на свид. М., която не отрече, че в деня на
проверката е престирала труд - работила е като сервитьор в служебно утвърдено за
всички сервитьори облекло - отсервирала е маси на клиенти. Тя също така потвърди, че
няма сключен с дружеството трудов или граждански договор. Това са показания, които
са в пълно единство с тези на свидетелите С. и Т..
Съдът не откри вмешателство, подтикване или принуждаване на М. да напише
работно време, почивка, от кога работи за дружеството, възнаграждение, което
получава, защото това се потвърждава в жалбата. Според същата, тя е работила
почасово в ресторанта, временно наета с граждански договор като сервитьор срещу
заплащане, при издаване на съответните счетоводни документи. В показанията си, тя
отрече съществуването на граждански договор, такъв не е представен от дружеството
до приключване на проверката, което означава, че действително граждански договор
няма между жалбоподателя и М., заведен под съответен номер, дата и със скрепени
платежни документи.
На практика от разнопосочността в позицията на работодателя - от жалбата и
наетата на работа - свид.М., съдът изведе и верността на констатациите в акта и НП.
Така, категорично се установи, верността на вписаното в декларацията от М., т.е. без
значение е дали тя го дефинира като помощ на приятел или почасова, временна работа
по граждански договор, както го дефинира дружеството в жалбата, все е налице
полагане на работна сила на определено лице, с място на работа, работно време и
възнаграждение, в това число и служебно облекло, както и осъществяване на работа
със средства и пособия от дружеството, т.е. не може да се говори да граждански
договор. При белези на трудово правоотношение с лицето, което престира труд следва
да се сключи писмен трудов договор по правилата на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Такъв договор не е сключен, видно от справката в НАП няма подадено
уведомление за регистриране на трудов договор към 17.09.2021г. с лицето Й. М. М..
Така категорично се доказа, че дружеството е извършило нарушението, за което
е наказано.
Не са налице основанията за прилагане на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като е налице
забраната на ал.2 - не са маловажни нарушенията на чл.61, ал. 1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63,
4
ал.1 и 2, тъй като извършеното нарушение е именно на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от
КТ.
Неправилно наказващият орган е наложил на дружеството имуществена санкция
в размер от 3000 лева по чл.414, ал.3 от КТ, без да съобрази обстоятелствата по чл.27,
ал.2 от ЗАНН. По делото не са налице данни, дружеството да има други нарушения, за
които да е наказано с влезли в законна сила НП на трудовото законодателство. Няма и
данни за неговото финансово състояние. По тази причина, санкцията трябва да се
определи в минимален размер от 1500 лева, в която част и обжалваното НП, следва да
бъде изменено, а в останалата, следва да остане непроменено.
Предвид изхода на делото, в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл.58д от ЗАНН - ДИТ София, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер по чл.37, ал.1 от Закон за правната помощ,
вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, на осн. чл.63д, ал.4, вр.
ал.5 от ЗАНН, тъй като наказващият орган е бил защитаван от юрисконсулт. С оглед на
това, че делото не представлява фактическа и правна сложност и извършените от
различните юрисконсулти действия, съдът намира, че следва да определи
юрисконсултското възнаграждение в минимален размер от 80 лева, което
жалбоподателят, следва да бъде осъден да заплати.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №22-2100082/17.12.2021г. на
Директора на Дирекция „И. по т.” - София в частта, в която на „Р. С.” ЕООД за
извършено от дружеството нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ е
наложена имуществена санкция от 3000 лева на осн. чл.414, ал.3 от КТ, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА определя на „Р. С.” ЕООД за извършено от
дружеството нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ имуществена санкция
от 1500 лева на осн. чл.414, ал.3 от КТ. В останалата част, НП остава непроменено.
ОСЪЖДА жалбоподателя „Р. С.” ЕООД с ЕИК ********* да заплати на
Дирекция „И. по т.“ София юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5