Р Е Ш Е Н И Е
Номер
ІІІ-9 12.03.2019
година Град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански състав
На
дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година
В отрито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2.
мл.с. МАРИНА МАВРОДИЕВА
Секретар:
Жанета Граматикова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 52 по описа за
2019 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по въззивна жалба от Д.Г.Т.,
ЕГН **********, от гр. А., ул. „Б.“ № ***, ет.*, представлявана от адвокат
Светла Гонкова-Трайкова със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Пиротска“ № 29,
против Решение №207 от 16.11.2018 г., постановено по гр. дело №358/2018 г. по
описа на Районен съд - Айтос, с което съдът е отхвърлил предявения от
въззивницата против Т.Г.Т., ЕГН **********, от гр. А., ул. „Б.“ № ***, ет.*, иск
с правно основание чл.23 ал.1 от СК като неоснователен и недоказан и е
отхвърлил претенцията на въззивницата срещу въззиваемия с правно основание
чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е
едноличен собственик на 2/3 идеални части от УПИ І-91, кв.12 по плана на с. Поляново, община
Айтос, с площ от 2418кв.м. и 1/3 идеална част от построените в имота сгради –
склад за зърно и стая за ярмомелка, целият със застроена площ от 480 кв.м. и за
осъждане на ответника да й предаде владението върху имота, като неоснователен.
Недоволство от
така постановеното съдебно решение изразява въззивницата, която счита същото за
неправилно, постановено в противоречие на материалния закон, в нарушение на съдопроизводствените
правила и при необоснованост. Моли съда за отмяна на решението. Излага
съображения.
В срока
предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемият Т.Т.,
с който счита постановеното решение за правилно и законосъобразно. Излага
съображения. Моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт.
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и е
процесуално допустима.
Предявените пред
Районен съд – Айтос искове са с правно основание чл.108 от ЗС и чл.23 ал.1 от СК.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено следното:
Не
се спори по делото, че страните Д.Г.Т. и Т.Г.Т. са бивши съпрузи. Бракът им е
сключен на 28.05.1972 г., а разводът е постановен с влязло в сила на 09.11.2017
г. Решение № 100 от 23.06.2017 г.,
постановено по гр.дело № 894/2016 г. по описа на Айтоския районен съд.
Твърденията
в исковата молба са за право на собственост върху 2/3 идеални части от недвижим
имот, находящ се в с. Поляново, община Айтос, представляващ дворно място от
2418 кв.м., УПИ 1-91 в кв.12 по плана на селото, представляващ застроена и
необходима прилежаща площ към обект „Склад за зърно и стая за ярмомелка“ в
стопанския двор на бившето ТКЗС при посочените граници на имота, което право се
претендира на основание чл.21 ал.1 от СК /1985 г. отм./ и чл.23 ал.1 от СК
/2009 г./, като е предявена и претенция по чл.108 от ЗС за предаване владението
на имота.
Г.Ж.Я.
– **** на въззивницата, е предоставил дяловото си участие в имуществото на ТКЗС
„Единство“ с. Карагеоргиево на Д.Г.Т., за сумата от 128601 лева
/неденоминирани/ и тя заедно с **** си Ж.Г.Я. и ********* си Т. Я. Ж. участвала
в процедурата за доразпределение на имуществото на ТКЗС „Единство“ в
ликвидация, при което са определени за купувачи с протокол от 28.11.1995 г.,
досежно обор /склад/ за зърно и стая за ярмомелка. По делото е представена
фактура № 88 от 12.09.1995 г., като общата цена на закупения обект в размер на
155700 неденоминирани лева е изплатена изцяло с талони за дялово участие, като
всеки от тримата е придобил по 1/3 ид.част и в последствие е издаден нотариален
акт № ***, том *, нот.дело № ****/**** г. на нотариус Демирев, с което е
признато правото на собственост.
На
03.09.2008 г. е сключен предварителен договор между тримата участници – Д. Т., Ж.
Я. и Т. Ж. за разпределение квотите на съсобствеността, а на 07.07.2009 г. е
подписан договор за покупко-продажба с Министерство на земеделието и храните на
основание чл.27 от ЗСПЗЗ, по силата на който тримата купувачи са придобили
собствеността върху площ от 2418 кв.м., представляваща УПИ 1 – 91 в кв.12 по
плана на с. Поляново. Цената за имота от 2902 лева е изплатена от Д.Т. по
банкова сметка при БНБ – ЦУ гр. София, със средства от банковата сметка на
въззивницата в Банка ДСК. Паричният влог, от който е извършено плащането, е
изцяло собственост на въззивницата, като сметката е открита на 27.04.2009 г., а
сумата от 2000 лева е постъпила на 29.05.2009 г. от реализирана продажба на
череши. На 02.07.2009 г. по сметката е постъпила сума от 3000 лева – сума от
продажба на череши за 2008 година.
С
нотариален акт за покупко-продажба № ***, том *, рег.№****, нот.дело № ***/17.**.****
г. на нотариус Г. Георгиев, Д.Т. е закупила от ********* си Т. Ж. и *********
му С. Ж.а 1/3 идеална част от дворното място в с. Поляново и 1/3 идеална част
от построения в имота склад и стая за ярмомелка. Сумата е изплатена от личното
имущество на въззивницата. През 2012 г. Д.Т. и **** й Ж.Я. са извършили
разпределение на ползването, в което са участвали и техните съпрузи, като
договорът е сключен на 17.05.2012 година.
На
01.10.2015 г. е настъпила раздяла между бившите съпрузи и страни в настоящото
производство, като с подадена декларация имотът е вписан на името на съпруга Т.Г.Т.,
който според ищцата заживял в имота, отказал да й осигури достъп до същия,
заявявайки собственически права. В декларацията имотът е вписан като ½
идеална част СИО.
Първоинстанционният
съд е изяснил правилно делото от фактическа страна и е достигнал до правни изводи, които се споделят от
настоящата съдебна инстанция, която на основание чл.272 от ГПК препраща към
мотивите на районния съд.
Следва
да се отбележи, че съгласно исковата молба претенцията е за 2/3 идеални части
от недвижимия имот. Твърди се във въззивната жалба, че е направено признание на
иска за 1/3 идеална част от имота, но с оглед изразеното от процесуалния
представител на въззиваемия в проведеното съдебно заседание пред АРС на
26.09.2018 г. признание, досежно 1/3 идеална част, касае частта, която не е
предмет на разглеждане в настоящото производство. Основният проблем по делото е
свързан с обстоятелството дали претенцията, позоваваща се на разпоредбата на
чл.23 от СК и касаеща друго лично имущество, следва да се отнася по отношение
на придобитото парично имущество от въззивницата по време на брака й с въззиваемия
свързано с доходи от продажба на черешови насаждения, част от които са
реализирани на ниви получени от въззивницата по наследство от своя баща. От
представените многобройни доказателства по делото и разпитаните четирима
свидетели – двама посочени от въззивницата – **** й Ж. Я. и ******** на
страните З.Ц., и посочените от въззиваемия свидетели – Т.Р. и З.З., се налага
извод, че не са налице условията за признаване наличието на предпоставки,
сочещи на оборване на режима на СИО по смисъла на чл.21 ал.1 от СК. В този
смисъл съгласно тази разпоредба вещните права, придобити по време на брака в
резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо
от това на чие име са придобити. Съвместният принос може да се изрази във
влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството и същия се предполага до доказване на
противното. Действително разпоредбата на закона е оборима, но оборването следва
да стане чрез пълно и главно доказване, даващо основание на съда да приеме, че
е налице хипотезата на чл.23 ал.1 и 2 от СК.
В
случая действително част от земите, обработвани от страните по делото,
представляват ниви получени от въззивницата по силата на наследяване от своя
баща. В хода на делото обаче се установи, че тези ниви са преобразувани в
градини, като това е станало и с труда на въззиваемия. В този смисъл са
показанията на свидетеля Реджебов.
Що
се отнася до конкретното изплащане от страна на Д.Т. на суми, с които е
закупена частта от процесния недвижим имот, следва да се отбележи, че макар и
да изхождат от нейна сметка, липсват доказателства какъв е произхода на
посочените суми. Както беше отбелязано по-горе банковата сметка на въззивницата
е открита на 27.04.2009 г. На 29.05.2009 г. е постъпила сумата от 2000 лева от
фирма „Коминяно Фрут“ ООД, на 25.09.2009 г. е постъпила сумата от 500 лева, а
на 01.06.2009 г. – сумата от 500 лева. На 10.06.2009 г. е изтеглена сумата от
5000 лева, а на 02.07.2009 г. е внесена сумата от 3000 лева. На 02.07.2009 г. е
направен превод в размер на 2902 лева за процесния недвижим имот. Никъде не е
посочено основание за произход на сумите. Сделката покупко-продажба по
презумпция попада в хипотезата на СИО. В този смисъл въззивницата следваше да
установи по категоричен начин, че претендирания от нея недвижим имот е заплатен
със суми, които са изключени от приложното поле на СИО, което в случая не се
осъществи, поради което първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Въззиваемият е поискал присъждане
на сумата от 1000 лева, по отношение на която е направено възражение за
прекомерност. Настоящата съдебна инстанция като съобрази разпоредбата на чл.78
аал.5 от ГПК намира, че в случая не се касае за прекомерност на хонорара, тъй
като делото представлява правна и фактическа сложност, поради което сумата
следва да бъде присъдена.
По изложените
съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 207 от 16.11.2018 г., постановено по гр. дело №358/2018 г. по описа на
Районен съд - Айтос.
ОСЪЖДА
Д.Г.Т., ЕГН **********, от гр. А., ул. „Б.“ № ***, ет.*, представлявана от
адвокат Светла Гонкова-Трайкова със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Пиротска“ №
29, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Г.Т., ЕГН **********, от гр. А., ул. „Б.“ № ***, ет.*, сумата
от 1000 лева – дължими разноски за настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.