Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Л., 05.03.2024 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в публичното заседание на осемнадесети декември две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретар АНЕЛИЯ М., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2183/2020 год. по описа на съда и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Становищата на ответниците по претенцията за разпределение на ползването на поземлен имот, по която производството по делото е прекратено, не се посочват, тъй като по отношение на тях спора не е висящ поради десезиране на съда.

След преценка-поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните и техните представители, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Между С. И. М.и В.П.Б. е постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който М.продава на Б. 1/3 ид. част от дворно място в гр. Л., цялото от 400 кв. м., от които идеални части 88 кв. м. в реално ползване в южната част на дворно място при граници и съседи – П. В.Б. в протежение на четири метра от тази южна граница; посока север от ул. „Т. М.“ до ул. К.“- успоредно по права линия на тази южна граница на дворното място и 45 кв. метра, попадащи под застроена двуетажна смесена от работилница и жилище сграда, при равни права за общо ползване на терена под същата двуетажна жилищна сграда, заедно и реално с целия втори жилищен етаж с вход с антре, със застроена площ от 83,60 кв. м., състояща се от три стаи, кухня, стая и коридор, заедно с мазе, намиращо се в южната част на сградата, както и правото на собственост и вещното право на надстрояване на трети етаж, върху същата двуетажна жилищна сграда, по одобрен архитектурен и строителен проект, което дворно място съставлява парцел VIII, имот 718, кв. 89, при съседи на двете страни улиците “Т. М.” и “К.”, П. В.Б. и наследниците на И. Б.срещу заплащане на сумата от 69 167,00 лв. Между страните е постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на който М.учредява на Б. право на строеж на гараж, едноетажни постройки, стопански помещения и навес върху частите определени за реално ползване в южната част на парцела с площ от 88 кв. м. Съгласието между страните е отразено в нотариален акт за продажба на застроен недвижим имот ***********(л. 15 от делото).

В нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***********е обективирано постигнатото съгласие между С. И. М.и В.П.Б., по силата на което М.продава на Б. 2/3 ид. части от дворно място в гр. Л., цялото от 400 кв. м., съставляващо по регулационни план на града имот пл. ***********и реално целия първи етаж от жилищна сграда със застроена площ от 71,28 кв. м., състояща се работилница и стая при граници на имота: ул. “3-ти март”, ул. “К.”, П. В.Б. и наследниците на И. Б.за сумата от 6 800,00 лв. (л. 14 от делото).

В. П.Б. и М.М.П. са сключили граждански брак на 12.05.2002 г. в гр. Л., което се установява от удостоверение за сключен граждански брак серия ВР, № 0010305 от 12.05.2002 г., издадено от Община Л.на база акт за сключен граждански брак № 59 от същата дата. При сключването на брака съпругата е приела да носи фамилното име Б. (л. 16 от делото).

В.П.Б. е признат за собственик на сграда с идентификатор № **********, разположена в поземлен имот с идентификатор № **********, със застроена площ от 31 кв. м., брой етажи – един, предназначение – хангар, депо, гараж, при граници на поземления имот имоти с идентификатори: ******, ******, ******и ******, като правата върху обект са признати в нотариален акт ********(л. 17 от делото).

Между П. Б.Б. от една страна и В.П.Б. и М.М.Б. от друга е постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на който П.Б. продава на В. и М.Б., при равни права за всеки, 22/420 ид. части от поземлен имот с идентификатор № ******по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Л., одобрени със Заповед № РД-18.10/17.04.2007 г. на ИД на АГКК, целия с площ от 425 кв. м. съгласно КК, а по документ за собственост 400 кв. м., с адрес: гр. Л., ул. „Т. М.“ № 21, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с трайно предназначение - ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план – няма, при съседи имоти с идентификатори: ******, ******, ******и ******, заедно и реално с втори етаж от построената в същия поземлен имот двуетажна жилищна сграда, състояща се от спалня, кухня със столова, дневна, баня с тоалетна, коридор със стълбище и преддверие, с вход откъм ул. „К.“, който етаж съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********.8.3, изпълнен в сграда № 8, разположена с имот **********, с предназначение – жилище, брой нива – 1-но, заедно с идеалните части от сградата срещу заплащане на сумата от 9 700,00 лв. Съгласието между страните е обективирано в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **********(л. 7 от делото).

Между К. С. К.лично и като пълномощник на съпругата си ЙО. Ц. К., от една страна и П. В.Б. и С.И.Б., от друга страна е постигнато съгласие и сключен договор за продажба на ½ ид. част от дворно място в гр. Л., цялото от 296 кв. м., съставляващо парцел X, кв. 136, по плана на глада, при граници на цялото място: ул. „Н. И.“, Д. ***, П. С., заедно с партерния етаж на намиращата се в дворното място къща, състоящо се от две стаи, хол и килер и коридор, без югозападната на етажа с вход откъм улица „Н. И.“, като купувачите ще ползват източната половина на дворното място, а западната ще се ползва от други собственик И. Б., а за граница ще служи западната стена на хола на партерни етаж по линия север – юг през парцелата срещу заплащане на сумата от 15 000,00 лв. Съгласието е обективирано в нотариален акт за продажба на недвижим имот № ********** (л. 61 от делото).

От нотариален акт за дарение на недвижим имот **********се установява, че между В. ЙО. Би непълнолетните й внучки К.И. П.и В.К. А., действащи чрез назначен им от съда особен представител, е постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на който Б.дарява на П.и А. дворно място, находящо се в гр. Л., ул. „К.“ № 2А от 148 кв. м., съставляващо част от имот пл. № VIII-719, в кв. 89 при граници: ул. „К.“, П. С., Д. И., заедно с втория етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 91 кв. м., състояща се от три стаи, хол- приемна и килер, заедно с югозападната стая на първия етаж на същата сграда на същата сграда, която представлява самостоятелно жилище , заедно с пристройка – лятна кухня и гараж застроени в същото дворно място, като дарението е прието с благодарност от надарените лица чрез осоления представител (л. 235 от делото).

П. В.Б. и С.И.Б., от една страна и П.В.В. и П.П.В., от друга страна, са постигнали съгласие и сключили договор, по силата на който Б. продават на В.¼ ид. част от дворно място в гр. Л., цялото с площ от 296 кв. м., съставляваща по регулационния план на гр. Л.парцел VIII, пл. № 719, кв. 89, при съседи: ул. “Т. М.”, В. ЙО. Б., наследници на Д. И. (сега общински), С. И. М.и В. П.Б.,***, ведно с реално целия първи етаж на построената в това дворно място двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 59,14 кв. м., състояща се от хол, дневна, спалня, коридор и килер, представляваща самостоятелно жилище с вход откъм източната част на дворното място, откъм ул. “Т. М.”, както и принадлежащото на му под този етаж избено помещение, ведно с лятна кухня и коридор към нея със застроена площ 12,21 кв. м. и навес със западни стени, преустроени в кухня, със застроена площ от 5,70 кв. м., заедно с със съответните общи части от двуетажната сграда, срещу заплащане на сумата от 8 000 000,00 лв. Съгласието между страните е отразено в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ******************(л. 18 от делото).

В нотариален акт за продажба на недвижим имот ******************е обективирано постигнатото съгласие между П. В.Б. и съпругата му С.И.Б., от една страна и В.П.Б., от друга страна, по силата на което П.и С.Б. прехвърлят на В.П.Б. ¼ ид. част от дворно място в гр. Л., цялото с площ от 296 кв. м., съставляваща по регулационния план на гр. Л.парцел VIII, пл. № 719, кв. 89, при съседи на зелия парцел: ул. „Т. М.“, наследници на Д. ***, В. ЙО. Б., парцел VII, пл. № 718, и парцел IX, пл. № 720, заедно и реално с построения в североизточната част парцел 16,10 кв. м. масивен гараж с тухлена зидария и железобетонна плоча за сумата от 1 556 556,00 лв. (л. 13 от делото).

В нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имоти и движими ******************е обективирано съгласието между В.П.Б. и „Ф. К.“ООД за продажба на следните движими и недвижими вещи: сграда с идентификатор **********, с адрес: гр. Л., ул. „Т. М.“ № 21, изпълнена в поземлен имот с идентификатор **********, със застроена площ от 29 кв. м, предназначение – хангар, депо, гараж; сграда с идентификатор **********.4, с адрес: гр. Л., ул. „Т. М.“ № 21, изпълнена в поземлен имот с идентификатор **********, със застроена площ от 41 кв. м, предназначение – хангар, депо, гараж; сграда с идентификатор **********.5, с адрес: гр. Л., ул. „Т. М.“ № 21, изпълнена в поземлен имот с идентификатор **********, със застроена площ от 5 кв. м, предназначение – селскостопанска сграда; сграда с идентификатор **********.6, с адрес: гр. Л., ул. „Т. М.“ № 21, изпълнена в поземлен имот с идентификатор **********, със застроена площ от 9 кв. м, предназначение – хангар, депо, гараж; 11/31 ид. части от сграда с идентификатор **********, с адрес: гр. Л., ул. „Т. М.“ № 21, изпълнена в поземлен имот с идентификатор **********, със застроена площ от 31 кв. м, предназначение – хангар, депо, гараж, които идеални части са особени в самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********.2, с площ от 11 кв. м., при съседи на самостоятелния обект в сграда: на същия етаж **********.1; 38/308 ид. части от поземлен имот ******, с адрес съгласно КККР: гр. Л., ул. „К.“ № 19, целия с площ от 308 кв. м., с предназначение на територията - урбанизирана, начина на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), при съседи имоти с идентификатори: **********, **********, ******, заедно и реално със сграда с идентификатор: ******.4, със застроена площ от 18 кв. м., брой етажи – един, предназначение – хангар, депо, гараж и оборудване за автомивка – навес за инвентар, построен съгласно разрешение за поставяне на преместваем обект № 350/01.11.2017 г. на община Л., върху УПИ VII-718, кв. 89 по ПУП-ПРЗ на Л., поземлен имот **********, със застоена площ по проекта от 30,80 кв. м., застроен обем 98 куб. метра, водоструйка „Кехлер“ – 2 бр., паростроуйка „Кехлер“ – 1 бр., прахосмукачка „Кехлер“- 2 бр., екстрактор за пране – 2 бр., хидрофорна система „Байсбар“ – 1 бр., баланс машина „Байсбар“ – 1 бр., демонтажна машина „Теко-35“1 бр., преса топла вулканизация - 2 бр., машина за профилиране на гуми – 1 бр., гайковерт „Бета“- 2 бр., компресор – двубутален, 500 л. „Байер“- 1 бр., крикове тип „Гущер“- 3 бр. и повдигаща пневматична рампа – 1 бр. срещу заплащане на сумата от 76 054,67 евро, от който 1 278,23 евро получени при сключването на договора, а разликата на 117 равни месечни вноски. (л. 8-10 от делото).

Между В.П.Б. и М.М.Б. от една страна и „Ф. К.“ ООД, от друга страна е постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който В. и М.Б. продават на „Ф. К.“ ООД 119/425 от поземлен имот с идентификатор **********, с адрес съгласно действащата КККР на гр. Л.: гр. Л., ул. „Т. М.“ № 21, целия с площ от 425 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), при съседи имоти с идентификатори: ******, ******, *********, ****** срещу заплащане на сумата от 1 250,00 лв. Постигнато между страните съгласие е обективирано в нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот ******************(л. 11-12 от делото).

През и 2019 и 2020 г. ищецът Б. ***, като в сигналите се е оплакал, че е променен начина на ползване от сграда № 4, изпълнена в поземлен имот ******, че са повишени нива на шум и му се създават неудобства при ползването на другите сгради, изпълнени в имота, като са отправени искания за демонтаж на монтираните машини, преустановяване на търговската дейност и ползване на обекта съгласно предназначението му – като гараж, да се възстанови премахната ограда между двата съседни имота. Във връзка с жалбите РДНК Л.е ангажирала отговор, а РЗИ Л.е извършило замерване нивата на шума.

От ангажирания протокол за замерване на шума от 28.09.2020 г. се установява, че изследваните източници на шума са 1 брой машини за демонтаж на гуми, 1 бр. машини за демонтаж на тежки гуми и 1 бр. машини за баланс на гуми на фирма „Ф. К.“ ООД, както и шума от преминаващия трафик от МПС-та по ул. „Т. М.“ Характерът на шума е определен като променлив, като при норма от 35 dB, в жилищно помещение – спалня, разположена в жилищна сграда, находяща се на ул. “Т. М.” № 19, в близост до фирма „Ф. К.“ ООД при работещи три машини (машина за демонтаж на гуми, машина за демонтаж на тежки гуми и машини за баланс на гуми) са отчетени нива на шума от 34 dB; при неработещи машини и шум от преминаващи автомобили по ул. “Т. М.” нива на шум от 31 dB, а при работещи машини (машина за демонтаж на гуми, машина за демонтаж на тежки гуми и машина за баланс на гуми) и преминаващи автомобили по ул. “Т. М.” нива на шума от 33 dB. В протокола е отразено, че замерванията са направени в диапазона 10:41 – 11:24 ч. на 29.09.2020 г. (л. 27-31 и 38-40, 1, л. 195-196 от делото). Б. Б. ***, МРРБ, ДНСК, НАП и РИОСВ във връзка с ползването на сгради и покрити площи (навеси) в процесните имоти (л. 195, 198-201 от делото).

Представител на ответника също е подавал сигнали в Районна прокуратура Л.във връзка с действия на ищеца. По тях са образувани препис, след проверки са постановени откази за образуване на досъдебни производства (постановление от 05.08.2021 г. относно ползването на площадките пред офиса и работилницата – л. 112-113; постановление от 21.09.2021 г. за скандали и отправяни закани за уволнение на работници на ответника – л. 114; постановление от 28.09.2021 г. – за отнет достъп до работна площадка на ответника).

В покана, адресирана до ответника „Ф. К.“ ООД, В.П.Б. е посочил, че без съгласие на останалите съсобственици в дворното място е монтирана демонтажна машина, а пред сервиза е монтирана пневматична рампа, като се поддържа, че теренът, на който тя се намира, е собственост на Б.. До адресата е отправена покана да премахне рампата, демонтира машината и освободи общите части на имот № 719, а при бездействие ще бъдат предприети адекватни мерки, дори съдебно производство (л. 41 от делото). По делото няма данни достигнало ли е поканата до адресата и ако да кога (на коя дата).

В покана, адресирана до ответника „Ф. К.“ ООД, В.П.Б. посочва, че свободни навеси, изпълнени в имоти 718 и 719, находящи не на ул. „Т. М.“ 19-21 не са обект на сключени между Б. и „Ф. К.“ ООД сделки. Поддържа се, че дружеството ответникът е закупило 119/425 ид части, а ползва 126 кв. м., т. е. със 7 кв. м. повече от имота на Б. и го кани до 31.08.2021 г. да освободи навесите от вещи и машини; да предаде ключовете за входната врата; да осигури безпрепятствен достъп до свободния имот. Адресата на поканата е предупреден, че след м. 01.09.2021 г. срещу него ще бъдат предприети ответни мерки и разходите във връзка тях канещия ще претендира да му бъдат присъден, както и пропуснати ползи за времето, през което е бил възпрепятстват да ползва имота (л. 190 от делото).

От обратна разписка (на гърба на л. 190 от делото) се установява, че адресирана до Б.Г., „Ф. К.“ пратка, с подател В.Б., е получена на 23.08.2021 г. от И.П..

За периода 14.10.2021 г. до 27.10.2021 г. В.Б. е поставен под изолация на адрес: с. С., ул. „Х.“ № 2 поради положителен лабораторен резултат, за което е издадено предписание от РЗИ Л.(л. 192 от делото).

От удостоверение, издадено от ОД на МВР Л.се установява, че за периода 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. са регистрирани следните излизания и влизания в страната от В.П.Б.: на 10.03.2021 г., в 15,30 ч. излизане през ГКПП Р., Д.М.и връщане на 23.03.2021 г., 08:38 часа през ГКПП В., Дунав мост; излизане през ГКПП В., Д.М.на 11.04.2021 г., 17,10 ч. и влизане през ГКПП Р., Д.М.на 21.04.2021 г., 21:06 ч. и напускане през ГКПП Капитан Андреево шосе на 29.12.2021 г., 11:02 часа без данни за връщане в рамките на периода (л. 289 от делото).

За периода 17.09.2021 г. до 26.09.2021 г. В.П.Б. е пребивавал в БХ „П. Б.“, което се установява от представено по делото удостоверение от „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, клон П. Б. от 04.01.2023 г. (л. 290 от делото).

На 23.10.2021 г. е починал П. В.Б., за което е издаден акт за смърт № 720 от 25.10.2021 г. (л. 291 от делото). 

От показанията на свидетелите Б. и Х. се установява, че за времето от 16.05.2021 г. до 24.05.2021 г. свидетеля м. Б., заедно с ищеца В. Б. са гостували на свидетеля Х. ***, а аз времето от 22.06.2021 г. до 02.07.2021 г. В. Б. е гостувал в къщата на Х. в гр. А., н Г.. По Коледните празници на 2021 г. В. и М.Б. гостували на дъщеря си в С., а в края на годината заминали да празнуват Нова година в Чанак кале, Т., според показанията на свидетеля Б.. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Б. относно датата, на която е погребан бащата на ищеца Б. (03.11.2021 г.), както по отношение на заявеното от нея, че след това той е бил за около десет дена на язовир С., тъй като те не се подкрепя от останалите доказателства. От писмените доказателства (препис от акт за смърт) се установява, че П.Б. е починал на 23.10.2021 г. Към датата на смъртта му ищецът Б. е бил под карантина, срокът на която е изтекъл на 27.10.2021 г. До изтичане срока на карантината той не е можел да подготви погребението на баща си, а след това не може да се приема, че обстоятелствата са налагали церемонията да се извърши седем дни по-късно. Относно престоя на В. Б. на язовир С. по делото няма други доказателства освен показанията на свидетеля Б., която е заинтересова от изхода на спора.

По делото е прието заключение на вещо лице геодезист във връзка с разпределение ползването на поземлен имот 718 (по отношение имот 719 съдът е десезиран с искането за разпределение на ползването, поради което в тази част заключението не се коментира). Вещото лице предлага два варианта за разпределение на ползването и предлага графичен материал. При разпита в открито съдебно заседание (протокол от 20.03.2023 г.) експертът уточнява, че в два варианта за разпределение ползването за имот 718 (проектите са на л. 284-285 от делото) са посочени в зелено сградите, които се ползват фактически на терен от ответникът и двата навеса. Във втория вариант, разработен в съответствие исканията на ищеца, са отразени само сградите, оцветените в зелето, плюс навеса и свободните площи, които са собственост на ищеца и никой не претендира за тях. В сграда 9, изпълнена в имот 718, вещото лице потвърждава, че са обособени две самостоятелни обекта, от които ответникът ползват 11 кв. м. и те са оцветени в зелено на скицата. Достъпът до този самостоятелен обект (обект 9.2) се осъществява през сграда № 6. В сграда № 3 в имот 718 вещото лице посочва, че не може да се влезе автомобил, като той спира под навеса. В сграда № 3 достъп може да се осъществи през ул. „Т. М.“, което предполага преминаване под навеса изпълнен пред нея. По проекта, който е в кориците на делото, е предвидено преход - връзка между сграда № 4 и № 3 чрез вход, който е разположен на общата стена между двете помещения. На място обаче няма врата и достъп до сграда № 3 в имот 718, се осъществява през свободната площ пред нея, която е покрита с навес. Под навес пред сграда № 3 в имот 718 е поставен крик за повдигане на цял автомобил.

От приетите по делото заключения на вещото лице строителен инженер и оценител инж. С. се установява, че трите навеса, изпълнени в имоти 719 и 718 като слънцезащитни конструкции на площадките пред гаражите, са прикрепени към тях (техните стоманобетонни - плочи и греди), ползват се като такива и обслужват дейността на дружеството „Ф. К.“ ООД, свързани са с демонтаж и монтаж, баланс на гуми и автомивка. Средният пазарен наем за ползване на двата поземлени имота е 1 лв. на кв. м. при съобразяване на жилищното им предназначение съгласно устройствения план на града и 2,14 лв. на кв. м. при съобразяване начина на фактическото им ползване (за извършване на стопанска дейност). Монтираната през сграда 4, изпълнена в имот 719, машина за демонтаж на гуми е захваната за бетонната настилка посредством бетонни съединения и може да бъде демонтирана и преместена на друго място, където да се ползва по предназначение. В хода на изслушването на вещото лице в проведено на 25.09.2023 г. открито заседание (протокол от същата дата) то уточнява, че покривните конструкции на трите навеса могат да бъдат преместени чрез демонтаж в цялост, а другите металните елементи да бъдат отстранени от сградите. Допълва също, че при определянето на наема голяма значение има дали са покрити площите и с каква цел се използват, но в конкретният случай, тъй като предназначението на имота е за жилищно застрояване на двата имота, няма търговско предназначение и поради тази причина е отчетена нетна стойност. Покритите площи са с друга наемна стойност, по-висока и съгласно наредбата за отдаване на общински терени. Системата на водоструйката е свързана с навеса, но не върви с него, допълнително е свързана. Част от съоръжението, което е част от тази водоструйка, е заварено за самият навес, за металната конструкция на навеса, но позволява пак да бъде отделена. Само за тази металната конструкция е захваната водоструйката.

От заключението на вещото лице архитект се установява, че по представения проект за узаконяване на гараж в работилница за автоуслуги и автомивка в кв. 89, УПИ VII-718, гр. Л.и обяснителна записка част „Архитектурна“ не е предвидено дейности да се извършват на открито, т. е. извън предвидените за тях помещения. В проекта и записката към него не е упоменато къде следва да се извършват дейностите по демонтаж и монтаж на автомобилните гуми. Площадките към двете основни сгради, изпълнени в имот 718( автомивка и гараж с работилница) както и навесите пред тях не са показани на проекта. По проекта е предвидена топла (вътрешна) връзка между гаража преустроен в работилница и пристроената към него автомивка, като тя следва да се осъществява през двукрила врата. Тази връзка е изпълнена, след което вратата е премахната (извадена от пантите) и в отвора е монтиран шкаф за съхранение на инструменти и др. Ангажираните по делото проекти и разрешения за стоеж и ползване, касаят имот 718 и сгради 3, 4 и 6. Сграда 5 е изпълнена зад сграда № 4 (автомивка) като по проекта тя не съществува, а автомивката представлява едно помещение. Представеният проект касае следните помещения: автомивка, гараж с работилница, гардероб за персонала и баня. Автомивката и работилницата са отделени със самостоятелни входове откъм улицата и са свързани с двукрила врата (връзката между двете е коментирана по-горе), поставена в обща разделителна стена. В обяснителната записка са посочени дейностите, които ще се извършват в автомивката и гаража – в гаража вулканизиране на вътрешни автомобилни гуми с готови лепенки, вътрешно и външно почиства на тапицерии с прахосмукачки, пастиране и полиране на лакови повърхности и на хромирани външни и вътрешни и външни детайли, а в автомивката външно и измиване на автомобили и пране на тапицерии. В проект са посочени вида на дейностите, които ще се извършват в помещенията, но не и начина на извършването им. Машините, предвидени по проекта, са монтирани на място. Сграда № 4, изпълнена в поземлен имот 719 е с предназначение гараж. Тя и изпълнена през 1995 г. съгласно разрешение за строеж от същата година, което се съхранява в техническия архив на Община Л.. Към момента сградата не се ползва съобразно предназначението, с което е изпълнена, а като офис. На фасадата й откъм улицата е изпълнена нова PVC дограма, която представлява единична остъклена врата и голяма витрина-прозорец с рекламен надпис на фирмата. Помещението е оборудвано като офис и се ползва във връзка с дейността на дружеството. Съгласно действащия устройствен план на гр. Л.от 1995 г. поземлен имот 718 съставлява УПИ VII-718, кв. 89, а поземлен имот 719 УПИ VIII-719, кв. 89, с предназначение на двата за жилищно застрояване до 10 м. Предназначението на урегулирани поземлени имота не е променяно.

При разпита на вещото лице архитект то посочва, че кадастралната карта на гр. Л.е от 2007 г., а проекта за узаконяване от 2001 г. Между сгради 4 и 5, има функционална връзка, между сграда 4 и 3 също, между гардеробното, което е необходимо за персонала също има функционална връзка. В кадастъра, при заснемането помещенията, които имат функционална връзка с работилница и автомивката е следвало да се отразят като част от тях, а те са заснети като отделни сгради. Вътрешната ширина на гаража (работилницата) е 3,35 м. При монтажа на съоръжения те не се поставят в непосредствена близост до стената, а на четири или пет сантиметра от нея, за да не се овлажнява стената. Съоръженията, монтирани в работилницата са с размери около 50-60 см. От ширината на гаража следва да се извадят размерите на оборудването, при което остават 2,70 м. Съобразно тази площ следва да с преценява възможността един автомобил на влезе и да бъде обслужен, като са осигури и пространство от страни за преминаване и за отваряне на вратите. Имайки предвид стандартната ширина на едни автомобил без огледала 1,40 - 1,60 м. не може да влезе и да се обслужи автомобил в работилницата, още повече при почистване, при което вратите следва да се отворят. Достъпът до сгради 3 и 4 в имот 718 към момента се извършва откъм улицата. Топлата връзка е затворена с шкаф. Ширината на автомивката, която е четири метра, позволява в нея да се извърши демонтаж на гуми, но не и обслужването на два автомобила едновременно. Пред сграда № 4, изпълнена в имот 719 е монтирано съоръжение. На общата стена между сграда 4 и работилницата сграда № 3, изпълнена в имот 718 е монтирана врата. В сграда № 4 (имот 719) има поставено бюро, но при огледа в него не е имало стоки.

От показанията на свидетелите Имушанов се установява, че преди години в двора към къщата си в гр. Л.ищецът направил сервиз за гуми. Пред сервиза той монтирал машина за повдигане на автомобилите, където се демонтирали гумите на леки автомобили. Според свидетеля М. шумът по време на демонтажа е от винтоверта. По времето, по което В. Б. работил в сервиза на двора нямало монтирани други машини, които да обслужват дейността. Половин години след прехвърлянето на сервиза на ответника, под навес пред помещение, което се ползвало като офис, изпълнен в поземлени имот, в които се намира жилището на ищеца, „Ф. К.“ ООД монтирал машина за демонтаж на гуми на тежкотоварни автомобили. Към нея имало принадлежности, които работили на въздух и се използвали за зачистване. Според свидетеля М. по-високо е нивото на шум на тази машина по време на зачиства, отколкото при монтаж и демонтаж, като тя работила по безшумно от ползваната в работилницата за гумите на леки автомобили, в каквато насока са и показанията на свидетеля Д.. В един период от време между работилничата и автомивката имало проход. В.Б. го затворили във времето, в което ползвал сервиза и поставил витрина за тасове. След прехвърлянето на сградите, в които Б. осъществявал търговска дейност на ответника на място на витрината се поставил шкаф. Стената откъм автомивката и в във времето, в която тя се ползвала от Б. и след прехвърлянето й на ответникът откъм мястото на прохода била покрита с ламели от пластмаса според показанията на свидетеля М., П.и Д.. Последните в показанията си заявяват също, че между работилницата и помещението, ползвано като офис, още преди прехвърлянето им на ответника Б. изпълнил връзка и поставил врата.

От показанията на свидетелите П. и Д. се установява, че след прехвърляне на сгради в двата поземлени имота на ответника демонтажа на гумите се извърша на монтираната платформа (подемник) пред работилницата или на тротоара. Самата ремонтна дейност на гумите се извършва в работилницата, където са монтирани машините. В работилницата, на отстояние от стената, са поставени две машини, които са с ширина около 0,60 м. и височина от около метър. Разположението на машините в работилницата не позволява в нея да се вкара и обслужи автомобил. Между работилницата и съседно на нея помещение, което се ползва като офис, има изпълнена връзка. Зад работилницата има коридор, тоалетна и склад, където се намира компресора за въздух. Компресорът е с размери около метър на метър и включва два цилиндъра с въздух. Той (въздуха) се използва при демонтажа и монтажа на гуми, за работа на подемника, монтиран пред работилницата. Освен компресора в помещението са складирани и гуми на клиентите на обекта. Пред врата на помещението, ползвано като офис, е монтирана демонтажна машина за гуми на тежкотоварни машини. Тя работи с хидравлика. Демонтажът на гумите от товарните автомобили не се извършва в сервиза, а там те се карат за отремонтиране или подмяна. Дейността на ответника освен ремонт на гуми включва и почистване на автомобили. Измиването първоначално се е извършвало в две клетки. Автомобилите (леки и бусове) се почиствали външно и вътрешно. След подаден сигнал от ищеца представители на община Л.извършили проверка и установили, че втората клетка на автомивката не са използва съобразно предназначението, за което е изпълнена, макар да е оборудвана като автомивка - има си водоотводни, щендер и маркучи. Заплашен от глоба ответникът преустановил ползването й за почистване на автомобили и започнал да я ползва като склад (съгласно разрешение за поставяне на преместване обект от 02.11.2017 г. и конструктивно становище предназначението на навеса е за инвентар – л. 47-49 от делото). Зад автомивката е обособено пространство, в което е монтирана водоструйката. След прехвърлянето на сградите, използвани са извършване на сервизна дейност и почистване на автомобили ответникът не е извършва преустройства в тях. Ищецът Б. посещавал често обекта, ползван от ответника. Той казвал на работниците на ответника, че не могат да спират автомобилите си пред сервиза защото мястото било на баща му; спрял автомобила си на платформата и попречил на дейността на дружеството за три дни; подавал сигнали до различни институции, които идвали на проверка във връзка с тях; влизал в работилницата и започвал да спори работниците на ответника; заявявал претенции за площадките пред офиса и работилницата, казвайки, че те са негови, заканвал се, че ще ги загради и ще изгони работниците от там. На работниците той казвал, че трябва да спрат работа защото ще задръстят канала. Тези упреци наложили ответникът да изпълни самостоятелен канал за отвеждане на водите от автомивката. Свидетелите М., П. и Д. отричат докато са работили в сервиза и автомивката някой да се оплаквал от нивата на шум или самите те да имали смущения в слуха във връзка с нивата на шум.

Описаната фактическа обстановка съдът установява на база приетите по делото писмени доказателства, които не са оспорени от страните и събраните в хода на производството гласни доказателства – заключения на вещи лица и показания на свидетели. Съдът основава изводите си фактите на заключенията на вещите лица, тъй като те (изводите) се намират в логическа връзка с направените констатации, които са съответни на събрания по делото доказателствен материал. На показанията на свидетелите съдът дава вяра, тъй като, видно от съвместното им обсъждане, те са последователни и непротиворечиви и се подкрепят както от писмените доказателства, така и от заключенията на вещите лица.

При установените факти съдът прави следните изводи от правна страна:

При условията на първоначално и последващо обективно и субективно съединяване на искова са предявени претенции от В.П.Б. и М.М.Б. против Ф. К.“ ООД за ревандикация на обекти, изградени в съсобствени имоти, с правна квалификация чл. 108 ЗС; за разпределение ползването на съсобствен имот, с правна квалификация чл. 32, ал. 2 ЗС; за заплащане на обезщетение за ползване над обема права, които ответника притежава в съсобствеността с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС; заплащане на обезщетение за забава върху вземането за заплащане на обезщетение, с правна квалификация чл. 86 ЗЗД и преустановяване на действия, с които се смущават правата на собственост на ищеца, с правна квалификация чл. 109 ЗС и от Ф. К.” ООД срещу В.П.Б. за преустановяване на действия, с които се смущават правата на собственост на дружеството, с правна квалификация чл. 109 ЗС и за заплащане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане, с правна квалификация чл. 45 ЗЗД.

Ищецът В.Б. и ответникът „Ф. К.“ ООД са съсобственици на поземлен имот с идентификатор **********. 119/425 ид. части от имота ответникът е придобил по сделка - договор за покупко-продажба, сключена с В.и М.Б. (22/420 ид. част от имота към датата на сключване на договора са били съпритежание на В.и М.Б., като те са ги придобили на възмездно основание през време на брата си, а разликата, по силата на възмездни сделки, сключени от В. Б., са били него лична собственост).

След сделката ищецът поддържа, че не е можел да ползва имота в обем, съответен на правата му в съсобствеността, за което търси заплащане на обезщетение.

В мотивите към ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС са разписани предпоставките за основателност на претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС – неползващият собственик да е отправил писмено искане и то да е получено от ползващия съсобственик, като той, въпреки това, продължава да си служи лично или чрез друго лице с общата вещ съобразно предназначението й, задоволявайки своите нужди, без да зачита правата на другия съсобственик; макар и да не си служи лично да създава пречки на другия съсобственик да си служи с нея или да допусне тя да се ползва от трето лица на безвъзмездно основание изцяло или отчасти.

След сключване на коментираната по-горе сделка (договор за продажба на идеални части от имот 718) процесният имот се намира във фактическа власт на ищеца Б. и на ответника „Ф. К.“ ООД. Ответникът ползва част от имота, която не е съответства на обема на правата му в съсобствеността. Това фактическо състояние съдът приема, че е съответно на уговореното между страните в сключените между тях договори. С тях В.Б. се е разпоредил в полза на „Ф. К.“ ООД, както с правата върху сгради, изпълнени в поземления имот (718) – сграда 3, 4, 5 и 6 и самостоятелен обект 2 в сграда № 9, така и с оборудване към автомивка, включващо и навес за инвентар (разположен до автомивката и поставен съгласно разрешение за поставяне на преместваем обект) и с пневматична повдигаща се рамка, монтирана пред сграда № 3, в имот 718. Отчитайки предназначението на сградите, предмет на сделката – работилница и автомивка, вземайки предвид, че наред с тях ищецът Б. е прехвърли и оборудване, с което се извършва дейността в тях, което е монтирано и пред част от свободните площи – пред и в страни от сградите, предмет на сделката, съдът приема, че той (ищецът Б.) се е съгласил ответникът фактически да си служи с тези площи (свободните) при осъществяване на дейността си. Тази уговорка относно ползването между съсобствениците следва да се съобразяват от съда при разглеждане претенциите по чл. 31, ал. 2 ЗС (виж. мотиви на ТР № ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС).

Съгласно чл. 31 ал.1 ЗС - съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено до знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него.

Съдът приема, че преда датата на подаване на исковата молба (21.12.2020 г.) ответникът не е канен от ищеца да му осигури възможност да ползва имота съобразно обема от правата си.

По делото са ангажирани два броя покани, адресирани до ответника. За първата не може да се установи момента, в който тя е изготвена, респективно достигнала ли е тя до адресата си. Освен това тя не съдържа покана да се осигури възможност за лично служене с вещта. Втората покана е изготвена в рамките на висящото производството (датирана е от ищеца на 18.08.2021 г.), но няма сигурни данни, че именно тя е връчена с ангажираната по делото обратна разписка (в нея не е посочено какви документи се изпращат). Ролята на покана не може да се приеме, че изпълнява исковата молба, тъй като предмет на претенция за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС могат да са само изискуеми към момента на предявяването им вземания. Обезщетение за лишване от възможността за лично служене е дължимо от писменото поискване до датата на подаване на исковата претенция. Исковата молба може да играе ролята на покана само в рамките на делбеното производството и то за периода от датата на подавана на исковата молба за делба до дата на заявяване на претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от възможността на лично служене – първото по делото открито съдебно заседание от втората фаза, в която тя се разглежда (в този смисъл Решение № 99/13.05.2016 г. по гр. д. № 83/2016 г. на I ГО на ВКС, Решение № 294 от 13.07.2010 г. по гр.д. № 2654 /2008 г. на ВКС, ІІІ г.о, Решение № 294/13.07.2010 г. по гр. д. № 2654/2008 г. на III ГО на ВКС).

От казаното може да се заключи, че не са налице законовите предпоставки за заплащане на обезщетение за лишаване от възможността за лично служене преди дата на подаване на исковата молба, което е основание за отхвърляне на претенцията, вкл. в частта за заплащане на обезщетение за забава.

Заявено е искане за разпределение ползването на поземлен имот с идентификатор **********. В производството (по разпределение на ползването) съдът администрира отношенията между съсобствениците по повод ползването и управлението на съсобствената вещ, а решението замества липсващото решението на мнозинството или вредното за общата вещ. В него участват всички лица, които са носители на права върху съсобствената вещ (поземления имот), както и носителите на ограничени вещно право (права на ползване и права на строеж), за да се обезпечи възможността им да си служат с веща, върху която имат учредени права съобразно предназначението й (в този смисъл решение № 471/29.05.20009 г. по гр. д. № 1240/2008 г. на ВКС, I г. о. и решение № 210/05.11.2015 г. по гр. д. № 2311/2015 г. на ВКС, I г. о.).

Поземлен имот 718 е съсобствен между ищеца В.Б. и ответникът „Ф. К.“ ООД (ищецът М. Б. се е разпоредили с правата си върху поземления имот в полза на ответника). Изпълнените в него постройки 3, 4, 5 и 6 и самостоятелен обект 2 в сграда № 9 са собственост на ответника „Ф. К.“ ООД, като те са застроени върху площ от 95 кв. м. от общата на поземления имот. Сграда № 2 и самостоятелен обект № 1 в сграда 9, като и самостоятелни обекти, изпълнени в сграда 8, без обект 3, са изслючителна собственост на ищеца В. Б., а обект 3, в сграда № 8 е съпритежание на В. Б. и М. Б., като правата върху него те са придобили през време на брака си. Достъп до съсобствения на ищците самостоятелен обект те получават откъм улица „К.“ (това е отбелязано в акта, с който правата върху този обект са им прехвърлени с договор за покупко-продажба). За да се ползва той (обекта) от ищеца Б. съобразно предназначението му (като жилище) не е необходимо да й се осигурява достъп до незастроената площ зад сграда № 8. До жилището тя има пряк достъп откъм улицата, но за обезпечаване възможността й за неговото пълноценно му обслужване (извършването на ремонтни дейности в него или такива по фасадната част на жилището откъм улица „Т. М.“) Б. следва да има достъп и до свободната и незастоена част зад сграда. Казаното дава основание да се заключи, че суперфициарният собственик също има основание да участва в разпределението на ползването на имот 718, като по този начин му се обезпечи възможността да си служи с обекта, върху които има право на собственост.

Освен със сградите, на което е собственик по сделка, ответникът си служи със свободна площ с площ от 20 кв. м., разположена пред сграда № 3, върху която е изпълнен навес и със свободна площ от 35 кв. м., разположена непосредствено до сграда № 4, върху която също е монтиран навес (преместваем обект). Тези площи ответникът ползва във връзка с осъществяваната от него стопанска дейност – в пространството пред сграда№ 3 извършва демонтаж на гуми на леки автомобили, подлежащи на отремонтиране и достъпва до работилницата, в която са монтирани машините (достъпът до сградата през автомивката е ограничен още преди прехвърлянето на правата върху тези две постройки от ищеца Б.), а пространството под навеса до сграда № 4 е използвал за измиване на автомобили, а след проверка от община Л.за складиране на инвентар. Така ответникът фактически си служи с площ от 150 кв. м.

При администринане на отношенията във връзка с ползването процесният имот съдът следва да предложи такова решение, че то да не бъде повод за бъдещи спорове между съсобствениците. За целта той (съдът) може и да не се съобрази с притежаваните от съсобствениците права, ако разпределението не може да се извърши съобразно тях, а разликите да компенсира посредством заплащането на обезщетение, което ще се дължи за в бъдещо, до настъпването на нови обстоятелства, налагащи промяна в решението относно ползването или управлението на общата вещ. В този случай в практиката се приема, че искането за реално ползване обхваща и искане за парична компенсация при предоставяне на ползване на част от имота, която не отговаря на правата в съсобствеността (в този смисъл решение № 139/16.11.2015 г., постановено по гр. д. № 2715/2015 г. на ВКС, II г. о.). Това решение съдът приема, че може да реши както въпросите относно ползването така и да ограничи възникването на бъдещи спорове във връзка с него, извън онези свързани с появата на нови обстоятелства, основание за преразглеждането му.

По-горе съдът маркира, че ответникът фактически си служи с площ от поземления имот (имот 718), която не съответства на обема на правата му в съсобствеността. Това фактическо състояние съответства на неговите стопански интереси и обезпечава възможността му да си служи със сградите и обетите, на които е изключителен собственик, съобразно предназначението им (като работилница и автомивка). Това дава основание на съда да приеме, че ответникът следва да продължи да полза свободните площи пред сграда № 3 и в страни от сгради № 4, върху които са монтирани навеси (преместваеми обекти). За обема права, които той ползва над притежаваните от него в съсобствеността (над 119 до 150 или 31 кв. м.) той следва да компенсира месечно на ищеца Б. заплащайки му определена от съда сума (обезщетение следва да се заплаща само в полза на ищеца Б., тъй като само той е носител на права върху имота, а съпругата му, като суперфициар има право да си служи с него – с имота, доколкото това е необходимо за ползването на обекта, на който е собственик - арг. чл. 64 ЗС).

При определяне размера на обезщетението съдът взима предвид заключението на вещото лице инж. С. в първия предложен от нея вариант (1,00 лв. на кв. м.), изхождайки от предназначението на терена – за жилищно застрояване. Съдът не счита, че в случай следва да се изхожда от фактическото ползване на имота, а от това за което той е отреден. По друг начин би стоял въпроса ако компенсацията касаещи обекти, които са с променено предназначение, каквито са работилницата и автомивката. Те, с оглед отреждането им, се използват за постигане на конкретен стопански резултат. Изхождайки от казаното съдът приема, че за ползването на част имота над обема на правата на ответника в съсобствеността той следва да компенсира ищеца В. Б. месечно със сумата от 31,00 лв.

Разпределението на ползване следва да се извърши съгласно вариант 2-ри от заключението на вещото лице геодезист (л. 285 от делото), като ответникът си служи с частта отразена в зелено върху скицата, а ищците с останалата част от имота и изпълнените в него сгради съобразно правата им.

Ищецът е заявил искания за ревандикация на навеси, изпълнени пред сграда № 3 в имота 718 и пред сграда № 4 в имот № 719.

Съдът счита, че двата навеса нямат характер на постройки, тъй като конструкциите им могат да бъдат демонтирани и поставени на друго място, и да се ползват съобразно предназначението им – за защита от слънце. Те (навесите) имат характер на движимости и принадлежат на лицето, което ги е изградило, ако то не е собственик на земята и съставляват подобрение.

Поземлените имоти, в който навесите са изпълнени, са съпритежание на ищеца Б. и ответника „Ф. К.“ ООД (имот № 718) и на ищеца Б., ответника „Ф. К.“ ООД и на трети лица (ответниците по иска за разпределение на ползването на имот 719, с разглеждането на който съдът е десезиран). В тази връзка, като подобрения в съсобствен имот, те могат да се ползват от всеки, освен ако съсобствениците не са разпределили на ползването на поземления имот, към който не са прикрепени или това не е сторено от съда по искане на някой от тях (такова разпределение съдът е направил в настоящото производство и е предоставил ползването на терена под навеса пред сграда № 3 в имот 718 на ответника, който ще си служи и с него). Ищецът Б. би имал основание да иска предаването на владението върху навесите ако те бяха трайно прикрепени към земята, изпълнени от него в собствен на него имот или в съсобствен въз основа на учредено права на строеж от останалите съсобственици, респективно ако той поддържа и установи в хода на производството, че, макар и да ги е изпълнил в съсобствен имот, без учредени права, е владял същите в рамките на законовия десетгодишен срок (придобил е правота на собственост върху тях по силата на упражнявано давностно владение) ако с тях фактически си служи ответника без основание за това. Доколкото те (навесите) само покриват площи от терен, правата върху който са съпритежание на различни субекти, в това число на ищеца Б. и ответника, всеки от съсобствениците притежава не реална, а идеална част от правота на собственост върху терена, върху който са изпълнени.

По изложените съображения, съдът намира, че не са налице основание за ревандикация на процесните навеси.

В исковата молба и в хода на производството ищецът Б. поддържа, че ответникът му е създал пречки във връзка с упражняването на правото на собственост върху постройките, върху които той има права, като е променил предназначението на сграда № 4 (гараж), изпълнена в имот 719 и използва същата за осъществяване на търговска действа, монтирал е пред нея машина за демонтаж на гуми, монтирал е компресор в обект 2, в сграда 9, изпълнена в имот 718. Високите нива на шум при работа на машините и потока от хора се поддържа, че пречат на ищеца да упражнява правата си и да си служи със сградите по предназначение (като жилища).

Съдът приема, че претенциите на ищеца Б. за създадени пречки за упражняване право на собственост и за преустановяване ползването на сгради и обекти и за премахване на монтирани машини, са неоснователни.

Искът по чл. 109 ЗС предоставя защита срещу неоснователни действия, които пречат на собственика да упражнява своето право. В хода на производството е установено, че сграда № 4, изпълнена в имот 719, има предназначение различно от това, за което е изпълнена. Тя е построена като гараж, а фактически в нея ответникът събиране средствата от извършението от него дейности в работилницата и автомивката. Като офис тази сграда се е ползвало от ищеца Б. преди сключването на сделката, с която правата върху него са прехвърлени в полза на ответника. За да осигури пряка достъп между работилницата и гаража (сграда 719.4) Б. е изпълнил врата. Тази врата и към момента се ползва от работниците като преход между двете помещения (работилница и офис), като в офиса се събират и съхраняват средствата от извършената от ответника дейност. Към датата на прехвърляне на собствеността върху сгради и обекти, изпълнени в имоти 719 и 718, те са се ползвали по същия начин, по който с тях си служил и ищеца, като нито оборудването в тях, нито дейностите, извършени в тях, са променяни. Потокът от хора, които са заплащали услугите, предоставени от работилницата и автомивката във времето, в което те са ползвани от ответника, е същия който сега се поема от ответника. Ако тогава те не е са създавали пречки на ищеца то не може да се приеме, че когато същите си извършват от ответника такива са му създадени. Формалната промяна предназначение на един обект само по себе си не е основание за основателност на иска, ако тази това (промяната) не създава реални пречки на собственика да си служи с вещата, върху която има права.

Съдът не приема, че с монтирането на машина за демонтаж на гуми под покритата площ през сграда № 4, изпълнена в имот 719, са създадени също пречки на ищеца да ползва жилищна сграда в същия имот. Машината е монтирана в съсобствен за ищеца Б., ответника и трети лица имот. Видно от направените замервания на шума по искане на ищеца, нивата на шум са в норма. Основен техен източник е не работата на машините, монтирани в работилницата, както и машината за демонтаж на тежки гуми, поставена сграда № 4, в имот 719, а от минаващия по улицата автомобилен трафик. Основната част от тези машини и съоръжения са монтирани и ползвани от ищеца Б. във времето преди прехвърляне на собствеността върху поземлените имоти и сгради, изпълнени в тях (машините в работилницата и компресора, собствеността върху които е прехвърлена при сключване на договора за продажба на сгради, изпълнени в имоти 718 и на идеални части от правото на собственост върху имот 719). При работата си те са имали същите нива на шум, които в хода на производството ищецът поддържа, че му създават пречки за ползването на жилищна сграда, на която е собственик. Ако това беше така би следвало той самия да е преустановил ползването на тези машини, във времето, в което е бил собственост на сградите и е осъществявал стопанска дейност там. В хода на производството се установи, че машината, монтирана пред сграда № 4, в имот 719, работи по-безшумно от монтираната в работилницата за ремонт на автомобилни гуми (тази машина е продадената от ищеца на ответника и с нея той е осъществявал дейност преди това), като нито един от работниците, който е работил при ищеца, когато той е осъществявал дейност двата имота, нито тези, които са работили при ответника, не споделят да са подложени на високи нива на шум, да имат увреждания във връзка с тях, други лица, различни от ищеца Б., да са подавали сигнали за високи нива на шум, имайки предвид, че жилищната сграда в имот 719 се ползва и от трети лица.

Изхождайки от изложеното, съдът счита, че ответникът с действията си не е създал пречки на ищеца Б. да упражнява правото на собственост в процентите имоти и изпълнените в тях сграда, поради което претенциите му ответникът да преустанови ползването на сграда № 4, в имот 719 и обект 2, в сграда 9, в имот 718 и да демонтира машина за демонтаж на тежки гуми, поставена пред сграда № 4 в имот 719 са неоснователни.

В хода на производството ответникът също е заявил претенции срещу ищеца В. Б., че му е създал пречки за упражнява право на собственост върху процесните имот и сгради, в които осъществява стопанска дейност, с подаването на сигнали до различни институции, във връзка, с които са извършени множество проверка, отнел му е възможността да използва навеса до автомивката, паркирал е автомобила си и преградил достъпа до имоти 719 и 718.

От данните по делото се установява, че ищецът Б. е подавал сигнали до различни институции с оплаквания срещу ответника и извършваната от него дейност. По повод на тези сигнали са извършени проверки. Те (проверките) са създали неудобства на дружеството ответника, но с тях е смутена дейността на дружество, а не възможността му да упражнява правото на собственост върху поземлените имоти и сградите. По същите съображения съдът не приема, че появата на ищеца в помещенията, в които ответникът осъществява дейността си, съставлява действие, смущаващо собствеността, а не търговска му дейност.

След образуване на производството по делото, в рамките на период от три дни ищецът е ограничил достъпа на работници на ищеца до площадките пред сгради 718.3 и 719.4 (този факт е признат от ответника в хода на производството), до сградите и свързаните с тях помещения, отразени на картата като самостоятелни сгради. С тези си действия той е лишил ответникът от възможност да ползва поземления имот и сградите в него съобразно предназначението им. Тези действия са преустановени към момента и съдът приема, че правата на ответника в съсобствеността не са смутени. Към датата на постановяване на решението.

По изложените съображения съдът намира, че заявената негаторна претенция от ответника е недоказана, което е основание за отхвърлянето й.

Ответникът е заявил иск за присъждане на обезщетение за вреди (пропуснати ползи) от неправомерно поведение на ищеца.

По делото се установи, че ищецът е посещавал обекта на ответника и е влизал конфликти с работниците му. Ангажирането на работниците на ответника в спора с ищеца не има е давало възможност да обслужват клиенти до приключването му, но не се установи през това време (времето нужно за решаване на спора) в работилницата и автомивката да е имало клиенти, които поради спора, да не са обслужени, респективно ответника да е пропуснал възможност да реализира оборот във връзка с услугите, които те (клиентите) са щели да ползват, от който да генерира печалба (да е пропусна възможност да реализира печалба). Не се установи също тези прекъсванията да са били ежедневни в рамките на период от една година (29.12.2020 г. до 29.12.2021 г.), както се поддържа от ответника в подадената от него насрещна искова молба, имайки предвид, че през дни от този времеви отрязък ищецът не се е намирал в гр. Л.– пътувал е извън страната, посещавал е дома на свой приятел или на дъщеря си в С., бил е под карантина, поради което физически не е можел да присъства в обекта.

За времето, в което ответникът не е имали достъп до търговските помещения, тъй като ищецът е паркирал автомобила си пред тях, също не се установи колко и какви услуги той би реализирал, за да се определи стойността на вредите във връзка с престоя.

Аналогични са съображения на съда по отношение на клетката (преместваем обект), изпълнена до сграда № 4, в имот 718. По отношение на нея следва да се има предвид, че ползването й за почистване на автомобили е преустановено не в пряка причинна връзка с поведението на ищеца, а с предписания на общинските власти, които са установили, че тя не се ползва съобразно предназначение, за което е дадено разрешение за поставянето й (за съхранение на инвентар).

По изложените съображения, макар и да се установява, че ищецът е извършил действия, с които обективно е можели или е създал пречки на ответника да осъществява дейността си, доколкото не се установява във връзка с тях ответникът да е пропуснал възможност да реализира оборот, респективно печалба, да има основание за ангажиране отговорността на ищеца.

Страните са заявили искания за разноски.

По делото ищецът е сторели разноски в размер на 4 352,74 лв. (внесена държавна такса по заявените искове, такси за издаване на съдебни удостоверение, депозити за вещи лица по допуснати експертизи с участието на вещи лица геодезист, архитект и оценител, депозити за свидетели, такса за вписване на искова молба за защита по главните претенции и по насрещните искове). Съобразно изхода на спора (уважаване на претенцията за разпределение на ползването и отхвърляне на насрещните претенции, заявени от ответника) съдът намира, че в полза на ищеца В. Б. (данните по делото сочат, че ищеца Б. е заплащал разноските в производството) следва да се присъди сумата от 2 131,00 лв. (сумата от формирана от държавната такса по иска за разпределение на ползването – 25,00 лв.; 250,00 лв. – възнаграждение за вещото лице, определило средния пазарен наем, ползван за определяне компенсацията, която ищеца трябва да получи във връзка с ползвания по-голям обем права от ответника; 290,00 лв. – заплатената част от възнаграждението на вещото лице геодезист във връзка с разпределение ползването на имоти 718; 20,00 лв. – възнаграждение за свидетел, разпитан във връзка със защитни възражения против заявена насрещна претенция за заплащане на обезщетение за вреди; 336,00 лв. – част от платеното адвокатско възнаграждение по уважената претенция на ищеца за разпределяне на ползването и 10,00 лв. за снабдяване с удостоверения за пътувания зад граница и да посещение на санаториум).

По делото ответникът е сторели разходи в размер на 4 415,00 лв. (държавна такса по заявените насрещни искове, адвокатско възнаграждение и възнаграждения за вещи лица). Според изхода на спора (отхвърляне на част от завените искове срещу ответника) в тежест на ищеца следва да се възложат за заплащане разноски в размер на 2 052,00 лв. (част от платеното адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете).

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 233 ГПК производството по заявената претенция от „Ф. К.“ ООД, с правна квалификация чл. 32, ал. 2 ЗС, за разпределение ползването на поземлен имот с идентификатор ******.

ОТХВЪРЛЯ заявените от В.П.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** против „Ф. К.“ ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. „Х. К.“ № 39, представлявано от Б.Г.Г. искове с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 2 016,66 лв. (две хиляди и шестнадесет лева и шестдесет и шест стотинки) – за лишаване от възможността за лично ползване на поземлен имот с идентификатор **********, съобразно обема от правата на В. Б. в собствеността за периода 21.11.2017 г. до 21.12.2020 г. и за заплащане на обезщетение за забава върху претендираното обезщетение в размер на 316,29 лв. (триста и шестнадесет лева и двадесет и девет стотинки) за същия период (21.11.2017 г. до 21.12.2020 г.).

РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 32, ал. 2 ЗС ползването на поземлен имот с идентификатор ******по заявена претенция от В.П.Б., с ЕГН ********** и М.М.Б., с ЕГН **********, двамата с адрес: *** против „Ф. К.“ ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. „Х. К.“ № 39, представлявано от Б.Г.Г. и ПОСТАНОВЯВА, че В.Б. ще ползва незастроената част от имот 718 и сгради № 2, 8 и самостоятелен обект № 1 в сграда № 9, а М.Б. незастроена площ и застроена площ под сграда № 8, в която е съпритежател на права с В.Б. върху обект № 3, оцветени в бяло във вариант 2 от заключението на вещото лице геодезист, на л. 285 от делото, а ответникът „Ф. К.“ ООД ще ползва оцветените в зелено площи, върху които са изпълнени сгради № 3, 4, 5 и 6 и обособен обект № 2, в сграда № 9, както и свободните площи пред сграда № 3 и до сграда № 4, върху които са монтирани навеси, маркирани също в зелено, съгласно вариант 2 от заключението на вещото лице геодезист на л. 285 от делото, като скицата е неразделна част от решението и ОСЪЖДА, считано от датата на влизане в сила на решението, „Ф. К.“ ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. „Х. К.“ № 39, представлявано от Б.Г.Г. да заплаща на В.П.Б., с ЕГН **********,с адрес: *** обезщетение в размер на 31,00 лв. (тридесет и един лева) месечно за ползване на по-голяма част от поземлен имот ******от дела му на собствеността върху него.

ОТХВЪРЛЯ предявените от В.П.Б., с ЕГН **********,с адрес: *** против „Ф. К.“ ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. „Х. К.“ № 39, представлявано от Б.Г.Г. искове с правна квалификация чл. 108 ЗС за ревандикация на навес, монтиран пред сграда № 4, в имот 719 и навес, монтиран пред сграда № 3, изпълнена в имот № 718.

ОТХВЪРЛЯ предявените от В.П.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** против „Ф. К.“ ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. „Х. К.“ № 39, представлявано от Б.Г.Г. искове с правна квалификация чл. 109 ЗС за осъждане на „Ф. К.“ ООД да преустанови ползването на обект 2, в сграда № 9, изпълнена в имот 718 като склад за гуми и компресорно отделение; да преустанови ползването на сграда № 4, изпълнена в имот № 719 като търговски обект и да демонтира машина за демонтаж на тежки гуми, поставена под навес пред сграда № 4, изпълнена в имот 719.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ф. К.“ ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. „Х. К.“ № 39, представлявано от Б.Г.Г. против В.П.Б., с ЕГН **********,с адрес: *** с правна квалификация чл. 109 ЗС за осъждане на В.П.Б. да преустанови действия по подаване на сигнали във връзка с ползването на имоти ****** и **********, да не предизвиква скандали или поставя свои вещи, вкл. автомобил върху части от поземлените имоти.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ф. К.“ ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. „Х. К.“ № 39, представлявано от Б.Г.Г. против В.П.Б., с ЕГН **********,с адрес: *** иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 5 000,00 лв. (пет хиляди лева) – пропусната полза във връзка с престой средно по половин част всеки ден за периода от 29.12.2020 г. до 29.12.2021 г., пълен престой за времето от 08.09.2021 г. - до 10.09.2021 г., както и за създадени пречки за ползването като клетка за автомобили на 30 кв. м. покрита площ, разположена до сграда 4, в имот 718, от общо разполагаема от 137 кв. м. за периода 29.12.2020 г. до 29.12.2021 г., ведно със законната лихва от 29.12.2021 г. до изплащането на вземането.

ОСЪЖДА „Ф. К.“ ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. „Х. К.“ № 39, представлявано от Б.Г.Г. да заплати на В.П.Б., с ЕГН **********,с адрес: *** сумата от 2 131,00 лв. (две хиляди сто тридесет и един лева) съобразно изхода по заявените от и срещу В.Б. искове.

ОСЪЖДА В.П.Б., с ЕГН **********,с адрес: *** да заплати на „Ф. К.“ ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. „Х. К.“ № 39, представлявано от Б.Г.Г. сумата от 2 052,00 лв. (две хиляди петдесет и два лева) разноски според изхода на заявените от и срещу „Ф. К.“ ООД искове.

 

Решението може да се обжалва от страните (В. и М.Б. и „Ф. К.“ ООД) в 2-седмичен срок от връчването му, пред Окръжен съд Л.. В частта, в която е производството по заявената претенция за разпределение на ползването е прекратена поради отказ, решението има характер на определение и може да се обжалва от страните (Ф. К.” ООД, В.П.Б., П.В.В., П.П.В., К.И.А. и В.К.А.) в 1-седмичен срок от връчването му, с частна жалба, пред Окръжен съд Л..

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: