Решение по дело №114/2020 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВРАЦА,24.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VIІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 20.02.2020 г.,в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря Стефка Радева,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №114 по описа за 2020 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявен от М.С.Л. с ЕГН ********** ***,чрез адв.К.Г. ***,против ”Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С. район Л. бул.”П.В.”№21 Б.Ц.”Л. 6” ет.2,иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищцата твърди,че против нея е образувано и се води изп. дело №323/2018 г. на ЧСИ с район на действие ВОС В.Й.,образувано на 28.10.2018 г. по молба на ответника въз основа на изп. лист от 12.11.2012 г., издаден против ищцата по ч.гр. дело №4093/2012 г. на ВРС, по силата на който ищцата е била осъдена да заплати на ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД,както следва : 551.68 лв. главница,дължима по договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-02237164/14.10.2009 г.; 87.35 лв. възнаградителна лихва за периода 15.11.2010 г.-15.04.2011 г.;83 лв. мораторна лихва за периода 15.12.2010 г.-26.09.2012 г.;законната лихва върху главницата,считано от 09.10.2012 г. до окончателното изплащане на главницата;125 лв. деловодни разноски.

Ищцата намира,че не дължи сумите по изп. дело,а именно : 551.68 лв. главница;295.35 лв. неолихвяема сума; 325.63 лв. лихви;11.30 лв. присъдени разноски;216 лв. разноски по изп. дело;152.06 лв. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ;150 лв. други суми/вкл. адв. възнаграждение, възнаграждение за вещо лице,възнаграждение за пазач и други/,общо 1 702.02 лв.,тъй като вземанията са били погасени по давност.

Ищцата твърди още,че по искане на първоначалния кредитор било образувано изп. дело №569/2014 г. на ЧСИ с район на действие ВОС В.Й.,по което дело не били извършвани изп. действия.С молба от 02.02.2017 г. ответникът бил поискал да бъде конституиран като взискател по делото,представяйки доказателства за цедиране на вземанията по изп. лист.На 09.01.2018 г.,ЧСИ бил наложил запор върху трудовото възнаграждение на ищцата.Същата била поискала от ЧСИ да констатира настъпилото по силата на закона прекратяване на изп. производство и да вдигне наложените обезпечителни мерки, ЧСИ бил отказал.Постановлението на ЧСИ било отменено от ВОС с решение №169/04.06.2018 г. по гр. дело №271/2018 г..След което ответникът бил образувал ново изп. дело.По което отново бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата.

Ищцата твърди още,че за вземанията по изп. лист била изтекла общата погасителна давност от 5 г. - от 12.11.2012 г. до 12.11.2017 г..

Иска именно да бъде признато за установено по отношение на ответника,че не дължи сумите по изп. дело, посочени по-горе.

В срока за отговор,от ответника е постъпил такъв,с който се излагат доводи за неоснователност на иска.Не била изтекла погасителна давност.Същата била многократно прекъсвана : неподаването на възражение по чл.414 от ГПК представлявало признаване на вземането;първоначалният кредитор бил искал извършване на изп. действия;молбата на ответника за конституиране като взискател също прекъсвала давността.

    Съдът,предвид наведените доводи и събраните по делото доказателства,намира за безспорно от фактическа страна следното:

По ч.гр. дело №4093/2012 г. на ВРС са били издадени заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 11.10.2012 г. и изп. лист от 12.11.2012 г. в полза на ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД гр.С. против ищцата за 551.68 лв. главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги №СRЕХ-02237164/14.10.2009 г.,87.35 лв. възнаградителна лихва за периода 15.11.2010 г.-15.04.2011 г.,83 лв. мораторна лихва за периода 15.12.2010 г.-26.09.2012 г.,законната лихва върху главницата,считано от 09.10.2012 г. до окончателното й изплащане,както и 125 лв. разноски по делото.

На основание издадения изп. лист е било образувано изп. дело №569/2014 г. на ЧСИ с район на действие ВОС В.Й..С молба от 02.02.2017 г. ответникът е поискал да бъде конституиран като взискател по делото, представяйки доказателства за цедиране на вземанията по изп. лист.На 09.01.2018 г.,ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на ищцата.Същата е поискала от ЧСИ да констатира настъпилото по силата на закона прекратяване на изп. производство и да вдигне наложените обезпечителни мерки,същият е постановил отказ. Постановлението на ЧСИ е било отменено от ВОС с решение №169/04.06.2018 г. по гр. дело №271/2018 г..ВОС е приел вкл. бездействие на взискателя и ЧСИ в периода 28.10.2014 г.-28.10.2016 г..

С молба от 26.06.2018 г. ответникът е поискал и е било образувано ново изп. дело - изп. дело №323/2018 г. на ЧСИ с район на действие ВОС В.Й..По делото е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата.От ищцата се търси именно сумата от 1 702.02 лв. - 551.68 лв. главница,295.35 лв. неолихвяема сума,325.63 лв. лихви,377.30 лв. такси по изпълнението и разноски по изп. дело и 152.06 лв. с ДДС такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищцата претендира недължимост на суми,за събирането на които е било образувано изп. дело,поради изтекла погасителна давност.

Съдът е докладвал делото,като е посочил,че в тежест на ищцата е било да представи доказателства за наличието на изп. дело,вкл. дата на образуване,страни,предмет и предприети изп. действия.

Събраните писмени доказателства позволяват обосновани изводи за дата,страни,предмет и предприети изп. действия.

При доказателствата,Съдът приема,че не са извършени валидни изпълнителни действия,спиращи или прекъсващи давността,преди налагането на запор по изп. дело №323/ 2018 г..

За да достигне до този извод,Съдът съобразява вкл. направеното с тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №2/2013 г. на ОСГТК тълкуване на Закона:

Съгласно чл.116 б.в от ЗЗД,давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.Прекъсването обаче се осъществява само доколкото чрез изпълнителното действие се реализира един или повече конкретни изпълнителни способи.Давността се прекъсва както с искане на взискателя за извършване на изпълнителното действие,така и с предприемането му от съдебния изпълнител.Двете действия имат самостоятелно правно значение относно давността,но съществуват в тясна връзка помежду си и едното не би могло да породи прекъсващо действие без наличие на другото.Изключение от това правило има само при възлагане по смисъла на чл.18 ал.1 от ЗЧСИ,при което не е необходимо наличието на искане от взискателя,за да бъде валидно предприето изпълнителното действие и да бъде прекъсната давността.Тя се прекъсва със самото му предприемане в рамките на приложения изпълнителен способ.

Неизчерпателно се посочват група действия в изпълнителното производство с прекъсващ ефект за давността.Това са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;присъединяването на кредитор;възлагането на вземане за събиране или вместо плащане;извършване на опис и оценка на вещ;назначаване на пазач;насрочване и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,проучването на имущественото състояние на длъжника,извършването на справки,набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,извършването на разпределение,плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др..

Не са годни да спрат/прекъснат давността подаването на молба за конституиране като взискател и налагането на запор,констатирани по изп. дело №569/2014 г..Както е посочил и ВОС в решението си,те са били извършени по ex lege прекратено изп. производство.

И доколкото претенцията за главницата по изп. лист се погасява с изтичане на 5 г. давност,а претенциите за лихви-с 3 г.,Съдът приема,че действително към датата на образуване на второто изп. дело,претенциите на ответника са били погасени по давност.

По горните съображения,искът следва да бъде уважен, както е бил предявен.

При този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноските по делото-68.08 лв. държавна такса/надвнесени 1.92 лв./ и 450 лв. адв. възнаграждение,общо 518.08 лв..

    Водим от горното,Врачанският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С. район Л. бул.”П.В.”№21 Б.Ц.”Л. 6” ет.2,че М.С.Л. с ЕГН ********** *** не дължи като погасени по давност сумите по издадения по ч.гр. дело №4093/2012 г. на ВРС изпълнителен лист,за събирането на които е било образувано изп. дело №323/2018 г. на ЧСИ с район на действие ВОС В.Й., както и лихвите,таксите и разноските по изп. дело - 551.68 лв. главница,295.35 лв. неолихвяема сума,325.63 лв. лихви,377.30 лв. такси по изпълнението и разноски по изп. дело и 152.06 лв. с ДДС такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, общо 1 702.02 лв..

 

 

ОСЪЖДА ”Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С. район Л. бул.”П.В.”№21 Б.Ц.”Л. 6” ет.2,да заплати на М.С.Л. с ЕГН ********** *** сумата от 518.08 лв.-деловодни разноски.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: