№ 11054
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20251110101260 по описа за 2025 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу С. А.
Н. и К. Н. Н. с искане да бъде признато за установено, че ответниците дължат
на ищеца сумите, за които е издадена Заповед № 33600/26.10.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 61201/2024 г.
по описа на СРС, 76 с-в, равняваща се на по ½ от задълженията за имота, а
именно:
1/ К. Н. Н. – 6.20 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент № 21, находящ се гр.София, ****,
аб. № 326745, за периода от 01.05.2022 г. – 30.06.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението в съда /15.10.2024 г./ до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 63.32 лева – лихва за
забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от
15.08.2022 г. до 11.09.2024 г., сумата от 0.85 лева, представляваща цена за
услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.04.2023 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението /15.10.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 0.64 лева – лихва за забава в плащането на главницата за
разпределение на ТЕ за периода от 16.05.2022 г. до 11.09.2024 г.;
2/ С. А. Н. – 6.20 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент № 21, находящ се гр.София, ****,
аб. № 326745, за периода от 01.05.2022 г. – 30.06.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението в съда /15.10.2024 г./ до
1
окончателното изплащане на задължението, сумата от 63.32 лева – лихва за
забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от
15.08.2022 г. до 11.09.2024 г., сумата от 0.85 лева, представляваща цена за
услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.04.2023 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението /15.10.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 0.64 лева – лихва за забава в плащането на главницата за
разпределение на ТЕ за периода от 16.05.2022 г. до 11.09.2024 г.
Ищецът твърди, че ответниците, в качеството си на собственици на
топлоснабдения имот, се явява клиент на топлинна енергия в същия и дължи
заплащането й. Сочи, че е доставил на ответниците топлинна енергия по
силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди,
че последните са ползвали енергията, като за процесния период не е заплатена
дължимата цена. С оглед на това за ищеца е възникнал правен интерес да
подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение и да се снабди със
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответниците са подали
възражения срещу издадената заповед за изпълнение, поради което, в
указания от съда срок по чл. 415 ГПК е предявил настоящия иск. Моли съдът
да установи вземанията, които има към ответниците, така както са описани в
издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците С. А. Н. и К. Н. Н. са депозирали
писмен отговор на исковата молба, с който сочат, че признават изцяло
задължението по исковата претенция и са изплатили задълженията. Молят за
прекратяване на производството по делото.
Третото лице-помагач „Нелбо“ АД не взема становище по
основателността на исковете.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите и изявленията на
страните и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
По исковете с правно основание 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150, вр. с чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по
силата на възникнало на твърдяното основание облигационно отношение с
ответниците, съществувало към процесния период, е доставил топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода в посочения в исковата молба
обем, като за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
С обявения за окончателен доклад по делото, н а основание чл. 146, ал.
2
1, т. 3 и т. 4 ГПК, с оглед подадения отговор от ответниците, като безспорни
между страните съдът е отделил обстоятелствата, че в рамките на исковия
период ответниците са били собственици на топлоснабдения имот, а ищецът е
доставил твърдяното в исковата молба количество топлинна енергия,
отговарящо по стойност на цената на искове.
Предвид изложеното, съдът намира предявените искове за изцяло
доказани по основание и размер.
По исковете с правно основание 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг /доколкото се
твърди главното задължение да е срочно/, респективно – оправянето на
покана.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, с оглед подадения
отговор с направено признание на исковете, с обявения за окончателен доклад
по делото съдът е отделил като безспорно обстоятелството, че ответниците не
са заплатили главните задължения на падежа.
Предвид изложеното, съдът намира, предявените искови претенции за
основателни и доказани по размер.
На основание чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да съобрази
настъпилите след подаването на исковата молба факти от значение за
спорното право.
В конкретния случай, не е спорно между страните, а и се установява от
представеното към отговора на исковата молба платежно нареждане /л.51/, че
на 10.03.2025 г. – т.е. в хода на настоящото производство ответниците са
заплати цялата сума по исковата претенция, в това число: главница – общо
14.11 лева, мораторна лихва – общи 127.92 лева, законна лихва – общо 0.79
лева, както и съдебни разноски – общо 125 лева.
Предвид изложеното, предявените установителни искове следва да
бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
При този изход на спора и доколкото ответниците не твърдят и не
представят доказателства, че не са дали повод за завеждане на делото, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски /с оглед извода за
основателност на предявения иск/, има единствено ищецът в производството.
Същият изрично сочи, а и се установява от приложения платежен
документ, че ответниците са заплатили сторените от него разноски за
определена от съда в минимален размер държавна такса от 100 лева /по 50
лева за исковете срещу всеки от двамата от ответници/, и от 25 лева в
заповедното производство /т.е. общо 125 лева/, поради което претендира
единствено юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на това, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП, и като
взе предвид ниската правна сложност на спора, съдът намира, че ответниците
следва да заплатят в полза на ищеца юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство, което съдът определя общо на сумата от 50 лева,
3
както и възнаграждение в заповедното производство, което съдът е определил
общо на сумата от 50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу К. Н.
Н., ЕГН **********, с искане да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед № 33600/26.10.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 61201/2024 г.
по описа на СРС, 76 с-в, равняващи се на ½ от задълженията за имота, а
именно: 6.20 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № 21, находящ се гр.София, ****, аб. №
326745, за периода от 01.05.2022 г. – 30.06.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението в съда /15.10.2024 г./ до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 63.32 лева – лихва за забава в
плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2022 г. до
11.09.2024 г., сумата от 0.85 лева, представляваща цена за услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.04.2023 г. до 30.04.2023
г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
/15.10.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
от 0.64 лева – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на
ТЕ за периода от 16.05.2022 г. до 11.09.2024 г . – като погасени чрез плащане
в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу С. А.
Н., ЕГН **********, с искане да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед № 33600/26.10.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 61201/2024 г.
по описа на СРС, 76 с-в, равняващи се на ½ от задълженията за имота, а
именно: 6.20 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № 21, находящ се гр.София, ****, аб. №
326745, за периода от 01.05.2022 г. – 30.06.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението в съда /15.10.2024 г./ до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 63.32 лева – лихва за забава в
плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2022 г. до
11.09.2024 г., сумата от 0.85 лева, представляваща цена за услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.04.2023 г. до 30.04.2023
г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
/15.10.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
от 0.64 лева – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на
ТЕ за периода от 16.05.2022 г. до 11.09.2024 г . – като погасени чрез плащане
4
в хода на процеса.
ОСЪЖДА К. Н. Н., ЕГН **********, и С. А. Н., ЕГН **********, да
заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, в условията на разделна отговорност при квоти от 1/2,
сумата от общо 50 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производството пред Софийски районен съд, както и сумата от общо
50 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производството по ч.гр.д. № 61201/2024 г., СРС, 76 с-в.
Решението е постановено при участието на „Нелбо“ АД в качеството
му на трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5