Номер 29810.09.2020 г.Град
Апелативен съд – Пловдив
На 10.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Катя С. Пенчева
Членове:Красимира Д. Ванчева
Румяна И. Панайотова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно търговско дело №
20205001000493 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК
и чл.396,ал.1 от ГПК.
Образувано по частна жалба на „Ф.-**“ООД с ЕИК ********,подадена
чрез пълномощника на дружеството-адв. Е.Н.,против определение №1143 от
09.06.2020 г.,постановено по т.д.№***/2020 г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив,ТО,XVI-ти състав,с което е допуснато обезпечение на осъдителния
иск с правно основание по чл.92,ал.1 от ЗЗД,предявен по същото дело от „Г.
**“ЕООД с ЕИК ********* против „Ф.-**“ООД,чрез налагане на запор на
банковата сметка на последното дружество до размера на исковата сума от 29
557,50 лв.
Дружеството-частен жалбоподател счита обжалваното определение за
неправилно и незаконосъобразно по съображения,развити в частната
жалба.Поддържа аргумента,че ищецът от една страна твърди да е действащ
процесния договор,на който е основана исковата претенция за
неустойка,както и че ответникът е в забава относно задължението си да
достави част от стоката по този договор,а от друга страна не претендира
неустойка за забава,плащането на каквато не било и уговорено в договора,а
била уговорена единствено неустойка,дължима при незабавно прекратено
действие на договора от купувача поради неизпълнението на
продавача.Заявява още,че ищецът не е имал право да развали договора и да
претендира неустойка за неизпълнение,тъй като самият той е неизправна
1
страна по договора поради неплащането на цената на недоставеното
количество стока.Излага и довода,че уговореният срок на действие на
договора е бил изтекъл към датата 20.05.2020 г. и към този момент,предвид и
неплащането на цената,не се е породило право на ищеца за каквито и да било
неустойки и обезщетения,а след тази дата и при предявяване на иска
договорът не е в сила за страните,съответно разпоредбите му са
неприложими.Жалбоподателят поддържа още и съображението,че не може да
бъде направен обоснован извод за неизпълнение на договора от негова
страна,а оттам и за вероятната основателност на иска,а наред с това се
позовава и на липсата на доказателства за съществуването на обезпечителна
нужда.Предвид поддържаните в частната жалба аргументи,в същата е
заявено,че обезпечение не е следвало да се допуска или пък ако се допусне,то
да е срещу гаранция,която би обезщетила поне в минимален размер ответника
за вредите от неоснователно допуснато обезпечение.
На база изложеното в частната жалба е поискано да бъде отменено
обжалваното определение и да се обезсили издадената въз основа на него
обезпечителна заповед,а в случай,че въззивният съд прецени,че са налице
основания за допускане на обезпечението-то да бъде разпоредено внасянето
на гаранция.
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна-“Г. **“ЕООД-
гр.П. с ЕИК ********* и в законния едноседмичен срок от посоченото
дружество е подаден писмен отговор /чрез пълномощника му адв. Х.М./,в
който е изразено становището,че частната жалба е неоснователна и като
такава следва да се остави без уважение,а обжалваното определение-да бъде
потвърдено като правилно.В тази насока са развити подробни съображения в
отговора.Изложен е аргумента,че първоинстанционният съд правилно е
преценил предявения иск за вероятно основателен въз основа на
представените с исковата молба писмени доказателства и че изложените в
частната жалба оплаквания и възражения не разколебават този извод на
първата инстанция.Заявено е още,че е неоснователно възражението в частната
жалба за недължимост на претендираната неустойка поради прекратяване на
договора с изтичането на срока му,като в тази връзка се поддържа в
отговора,че срок на действие на договора не е уговарян.Изложени са
аргументи и за наличието на обезпечителна нужда и в тази връзка-за
2
необходимост от допускане на поисканото обезпечение.На база изложените в
отговора аргументи е поискано да се остави без уважение процесната частна
жалба като неоснователна и да бъде потвърдено като правилно обжалваното
определение. Наред с това ответникът по частната жалба е поискал да му
бъдат присъдени разноските за производството по същата жалба.
Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната
жалба,законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на
частния жалбоподател,прецени обстоятелствата по делото и намери за
установено следното:
Частната жалба е подадена в законния едноседмичен срок по чл.396,ал.1
от ГПК,изхожда от молителя-ищец в обезпечителното производство и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което същата е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество,частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение №1143 от 09.06.2020 г.,постановено по т.д.
№***/2020 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XVI-ти състав,е
допуснато обезпечение на иска с правно основание чл.92,ал.1 от ЗЗД,предявен
по същото дело от „Г. **“ЕООД-гр.П. с ЕИК ********* против „Ф.-**“ООД-
с.Г.И.,обл.П. с ЕИК ******** за присъждане на сумата от 29 557,50
лв.,представляваща неустойка по договор за продажба на пшеница от
29.04.2020 г.,ведно със законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане,чрез налагане на запор върху описаната в
диспозитива на определението банкова сметка на „Ф.-**“ООД-с.Г.И.,обл.П. с
ЕИК ********,разкрита в „О.б.б.“АД,до размера на исковата сума от 29
557,50 лв.
Така постановения от първоинстанционния съд резултат е аргументиран
с изложени в определението мотиви,че предявеният иск е допустим,че от
представените от ищеца писмени доказателства може да бъде направен извод
за вероятна основателност на иска,както и че е налице обезпечителна нужда,а
посочената от молителя обезпечителна мярка-запор върху банкова сметка на
ответника,е подходяща с оглед целта на обезпечението и обезпечавания
материален интерес.И на база същите мотиви първоинстанционният съд е
3
преценил,че обезпечението /искане за което е направено в самата искова
молба/ следва да бъде допуснато на основание чл.397,ал.1,т.2 от ГПК.
Въззивният съд счита за правилна и обоснована тази преценка на
първоинстанционния съд,съответно на което намира за правилен и крайния
резултат,постановен с обжалваното определение.Поначало,за да се допусне
обезпечение на даден иск /бъдещ или вече предявен/,следва да са налице в
кумулативна даденост следните предпоставки:допустимост на иска,вероятна
основателност на същия,наличие на обезпечителна нужда и наред с това
поисканата от молителя обезпечителна мярка следва да съответства на
търсената с иска защита.В случая предявеният по т.д.№***/2020 г. по описа
на ОС-Пловдив осъдителен иск е допустим с оглед предмета му,описан в
самата искова молба,а именно-осъдителен иск за неустойка,произтичаща от
посочения от ищеца договор за търговска продажба на пшеница от 29.04.2020
г.Наред с това,посочената от ищеца обезпечителна мярка-запор върху
конкретна банкова сметка на ответника,е подходяща с оглед характера и вида
на иска,както и с оглед на търсената с него правна защита.И на следващо
място,настоящият състав намира,че при осъдителни искове за парични
суми,какъвто е и предявеният по горното първоинстанционно дело
иск,обезпечителната нужда /обезпечителният интерес/ се предполага,защото
ако междувременно ответникът извърши разпореждане със свое
имущество,това му действие би попречило на безпрепятственото
удовлетворяване на правата на кредитора.В тази хипотеза не е необходимо в
молбата за допускане на обезпечението,респ. в исковата молба,да се сочат
конкретни факти за обосноваване на обезпечителната нужда,нито пък да се
представят доказателства за установяването й.
И на следващо място,въззивната инстанция счита,също като
първоинстанционния съд,че от представените с исковата молба писмени
доказателства може да бъде направен извод за вероятната основателност на
предявения осъдителен иск.Това е така,защото ищецът е представил сочения
от него договор за продажба на пшеница от 29.04.2020 г. и от него е видно,че
е между страните по първоинстанционното дело е възникнало описаното в
исковата молба облигационно правоотношение за продажба на пшеница,както
и че страните са уговорили заплащането на претендираната от ищеца
неустойка при неизпълнение от страна на ответника-продавач за доставянето
4
на уговорената стока до определена и конкретно посочена в договора
дата.Представени са и писмени доказателства за извършването на твърдяното
в исковата молба и уговорено с договора авансово плащане на цялата покупна
цена на стоката от ищеца-купувач на ответника-продавач,както и за
доставянето от последния на част,но не и на цялото договорено количество
пшеница,като стойността на недоставеното количество стока възлиза на
сумата от 98 525 лв. и съобразно уговорката в чл.8 от договора,дължимата
според тази клауза неустойка от 30 % би следвало да бъде начислена върху
същата сума и съответно на това дължимият й размер да възлиза на
претендираната искова главница от 29 557,50 лв.При така изложеното
действително може да бъде направен извод за вероятна основателност на
обезпечения осъдителен иск към момента на подадената молба за допускане
на обезпечението /в случая съдържаща се в самата искова молба/.В тази
връзка следва да се подчертае,че принципно и винаги вероятната
основателност на иска се преценява от съда,произнасящ се по дадено искане
за допускане на обезпечение,към момента на отправяне на самото това
искане,а не към предходен или бъдещ момент и съобразно на това съдът
следва да базира изводите си за вероятната основателност на иска на база
представените към същия момент писмени доказателства.
В частната жалба са поддържани аргументите,че ищецът от една страна
твърди да е действащ процесния договор,на който е основана исковата
претенция за неустойка,както и че ответникът е в забава относно
задължението си да достави част от стоката по този договор,а от друга страна
не претендира неустойка за забава,а такава по чл.8 от договора,която
съобразно наименованието на раздела на договора и текста на чл.9 от същия
се дължи /според частния жалбоподател/ при незабавно прекратено действие
на договора от купувача поради неизпълнение на продавача.Тези аргументи
са неоснователни.От исковата молба става ясно,че претендираната от ищеца
неустойка е основана на клаузата на чл.8 от процесния договор и искането за
присъждането й е обосновано с твърдения за неизпълнение от ответника на
задължението му да достави на ищеца 281,5 тона пшеница на обща стойност
от 98 525 лв. в срок до 20.05.2020 г.От самата редакция на чл.8 от договора за
търговска продажба на пшеница е видно,че е уговорено правото на купувача
да получи от продавача неустойка в размер на 30 % от стойността на
5
недоставеното количество стока в случай,че стоката или част от нея не бъде
доставена в срок до 20.05.2020 г.Тази редакция на клаузата на чл.8 от
процесния договор навежда на извод,че плащането на неустойката е зависимо
от допусната забава от страна на продавача за доставянето на част или на
цялото количество уговорена стока,каквито са и твърденията на ищеца в
исковата молба и с тях именно е обоснована исковата претенция за
неустойка.А доколкото ответника в подадения от него отговор на ИМ
поддържа възражение за обвързаността на заплащането на неустойката с
прекратяването на договора,то този спорен по делото въпрос,както и въпроса
дали договора е прекратен,или не,подлежи на подледващо разглеждане и
преценка от първоинстанционния съд при решаване на исковия спор по
същество,но в случая същото възражение не рефлектира върху преценката за
основателността на искането за допускане на обезпечение,като се има
предвид буквалната редакция на клаузата на чл.8 от договора,а също и
обстоятелството,че това възражение е направено,след като съдът вече се е
произнесъл по искането за допускане на обезпечение,заявено в процесната
искова молба,и правилото,че поначало основателността на едно такова искане
се преценява съгласно обстоятелствата,твърденията и писмените
доказателства,налични към момента на отправяне на искането до съда.
В частната жалба е изложен и довода,че ако изобщо процесното
обезпечение е подлежало на допускане,то това е следвало да стане срещу
представянето на гаранция,която би обезщетила поне в минимален размер
ответника за вредите от неоснователно допуснато обезпечение.И този
аргумент е неоснователен,тъй като са налице всички законови
предпоставки,коментирани по-горе,за допускане на обезпечението в
хипотезата на чл.391,ал.1,т.1 от ГПК,а в тази хипотеза представянето на
гаранция от молителя /респ. ищеца/ не е необходимо.
Предвид всичко,изложено по-горе,настоящият съд намира частната
жалба за неоснователна,а обжалваното определение за правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
В отговора,подаден от ответника по частната жалба “Г. **“ЕООД-гр.П.
с ЕИК *********,е направено искане за присъждане на разноски за
настоящото производство,но това искане не следва да се уважава,въпреки
6
неоснователността на частната жалба,тъй като направените в
обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното
съдебно решение по съществото на спора,с оглед крайния му изход и с оглед
на това компетентен да се произнесе относно отговорността за разноските в
обезпечителното производство е исковият съд,разглеждащ спора по същество.
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1143 от 09.06.2020 г.,постановено по т.д.
№***/2020 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XVI-ти състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7