Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ….
гр. София, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и девети юни през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА
ЯНЕВА
и
секретар Н.Първанова,
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 16291 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е от Ц.Б.П. против Д.Б.Б. иск с правно основание чл.227, ал.1,
б.“в“ от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че на 26.01.2016 г. с договор за дарение, обективиран в нот.акт № 36,
том първи, рег. № 2462, нот.дело № 32/2016г. на нотариус Д. с рег. № 274 на НК
с район на действие - районът на СРС, дарил на ответника/неговият син/
собствената си ½ ид.част от съсобствен с трето лице недвижим имот, а
именно: жилищна сграда с идентификатор №
68134.1892.907.1, находяща се в гр. София, район „Витоша", ул. „********,
със застроена площ от 54 кв.м., изградена в поземлен имот с идентификатор № 68134.1892.907
с предназначение: жилищна сграда/еднофамилна/,
брой етажи 2, стар идентификатор- няма, а съгласно стария документ за
собственост представляваща западния близнак от двуетажната вилна сграда,
находяща се в гр. София, район „Витоша", ул. „*******, със застроена площ
на близнака 60 кв.м., заедно с 50 % идеални части от общите части на сградата -
близнак, заедно с правото на строеж върху мястото, върху която е построена сградата.
Ищецът твърди, че запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху дарената
идеална част от гореописания недвижим имот. С времето ищецът остарял и се умножили
неговите заболявания и житейските му трудности. Работел за нищожна заплата, принуден
бил да се грижи за болната си съпруга - пенсионер по болест - и паралелно с
това следвало да издържа и сина си - пълнолетен мъж, в трудоспособна възраст.
Ищецът все по често се чувствал уморен, депресиран, не разполагал със сили и възможности
да покрива елементарните си житейски потребности. Заплатата му била в размер на
560 лв, а здравословното му състояние било значително влошено.Необходими му
били лекарства,допълнителна грижа и малко почивка, от която умишлено се лишавал
за сметка на здравето си и фамилното оцеляване. Месечните разходи, които
заплащал за общото си житие със сина си възлизали на 400 лв. през летния сезон, когато
все още не се налагало допълнително заплащане на суми за отоплението. Ответникът
не оказвал съдействие на баща си, не полагал грижи за майка си, не заплащал
дори месечните консумативи за жилището, което обитавал, не закупувал дори
елементарни хранителни продукти, което принудило ищеца да му поиска издръжка. С
нотариална покана, връчена на 14.08.2018 г., ищецът поискал от ответника
издръжка в размер на 300 лв. месечно, която последният не му заплатил. Поради
изложените доводи, ищецът моли съда да отмени дарението на недвижимия имот,
обективирано в нотариален акт № 36/26.01.2016 г., том първи, рег. № 2462,
нот.дело № 32/2016 г. на нотариус Д. с
рег. № 274 на НК с район на действие - районът на СРС. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва предявения иск, поради следните съображения: оспорва ищецът да се
нуждае от издръжка; оспорва твърденията, че не участвал със средства за заплащане
на консумативи за жилището, което обитавал; оспорва представената по делото
нотариална покана да е била подписана от ищеца; оспорва твърденията, че би
могъл да осигурява издържка на баща си – твърди, че плащането на издръжка би го
поставило в по-неблагоприятно положение от това на дарителя. Твърди, че баща му
работел по трудово правоотношение в „Български пощи“ ЕАД и получил за м.август
2018 г. месечно трудово възнаграждение в размер на 815 лв. Тъй като ищецът работел
по трудов договор, той имал възможност сам да си осигурява издръжка. Освен по
трудовия договор в „Български пощи“ ЕАД, ищецът работел и без сключен трудов
договор в автосервиз, находящ се в кв.“Враждебна“, където получавал
допълнително възнаграждение в размер на 500 лв. Ищецът притежавал недвижим имот
в съсобственост със съпругата си – семейно жилище, находящо се в гр.София,
ж.к.“**************Наред с това разполагал със средства от продаден на
08.09.2015 г. съсобствен имот – апартамент № 70, находящ се в гр.София, ж.к.“**************от
която продажба реализирал доход от 12 833.33 лв. Ищецът нямал кредити, за
разлика от ответника. Д.Б. оспорва твърденията, че ищецът се грижел за болната
си съпруга. Именно ответникът полагал грижи за болната си майка Т.П.. Тази била
причината да живее при родителите си, за да полага непосредствени грижи за
майка си. Ищецът отдавна се бил дезинтересирал от нея и в действителност
полагал грижи не за нея, а за своята сестра Д.Б.П.и за нейните деца – В.Г.Г. и Н.О.Б.,
които не работели и разчитали на Ц.П. да ги издържа. От 2016 г. те ползвали
целия недвижим имот, находящ се на ул. „*******А. В.Г. притежавала другата
½ ид.част от дарения недвижим имот. Настоящото дело било заведено
единствено с цел да се спре производството по дело за съдебна делба на недвижимия имот на ул. „*******А , което било
заведено от ответника против В.Г.Г., а именно – гр.д. № 41713/2017г. на СРС,
ГО, 58 състав. Ответникът оспорва твърденията, че не бил заплащал консумативи
за жилището, което обитавал. Напротив, именно той заплащал консумативите за
жилището, както и закупувал храна и необходимите електроуреди. Оспорва твърденията
за влошено здравословно състояние на ищеца - същият се чувствал добре здравословно
и дори редовно спортувал; всяка неделя играел мач с приятели и колеги. Той бил
активен спортист, постоянно ходел на екскурзии и пленери в страната и чужбина, хранел
се предимно в заведения и ресторанти. Ответникът оспорва да е искана издръжка
от него. Получил нотариалната покана, но тя не била подписана от баща му.
Поискал обяснение от него, но не получил задоволителен отговор, освен че баща му бил против да се
води дело за делба за дарения имот. Ищецът заявил на ответника в присъствието
на съпругата си, че няма нужда от никаква издържка. Ответникът оспорва
твърденията, че би могъл да заплаща издръжка. Твърди, че не разполага с достатъчно
средства и с даването на издръжка би поставил себе си в по-лошо положение от
това на дарителя, тъй като той самият получавал трудово възнаграждение в размер
на 560 лв. Освен това заплащал два потребителски кредита. Сумите по двата
кредита били вложени в основен ремонт на дарения имот на ул.“*******А. Поради
изложените доводи, ответникът моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема
за установено от фактическа страна
следното:
С нотариален акт за
дарение № 36/26.01.2016 г., том първи, рег. № 2462, дело № 32/2016г. на
нотариус Д. с район на действие – районът на СРС, ищецът Ц.Б.П. е дарил на сина
си Д.Ц.П./ответник по делото/ ½ ид.част от жилищна сграда с
идентификатор № 68134.1982.907.1, находяща се в гр. София, общ.Столична, район “Витоша““,
ул.“*******А, представляваща западния близнак на двуетажна вилна сграда, като е
запазил пожизнено и безвъзмедно право на ползване върху дарената идеална част
от имота.
На 09.08.2018 г. ищецът
е отправил до ответтника нотариална покана, с която е поискал от него да му
заплаща 300 лв. месечна издръжка, считано от изтичане на седемдневен срок от
получаване на поканата за м.08.2018 г., а за следващите месеци издръжката се
дължи до 5-то число на месеца. В поканата е заявил, че тази сума му е
необходима, за да заплаща храна, лекарства, регулярни консумативи, данъци,
такси, касаещи всички членове на семейството му, вкл. и самия ответник, който
живее в собственото на ищеца жилище. В поканата
е посочено, че ищецът, с оглед напредналата си възраст, се затруднява да
поема всички житейски разходи за сина си/“мъж в разцвета на силите си“/ и за болната
си пенсионирана жена. Поканата е връчена на ответника на 14.08.2018 г.
По искане на ответника е
открито производство по оспорване автентичността на нотариалната покана относно
положения подпис от ищеца. Изслушани са единична и тройна експертиза. Според
заключението на единичната експертиза, нито копието на нотариалната покана,
приложено към исковата молба, нито екземпляра от нея, връчен на ответника, не са
подписани от ищеца. Според тройната експертиза, която е изследвала оригинала на
оспорената нотариална покана, същата е подписана от ищеца. Съдът кредитира заключението на
тройната експертиза, тъй като изразява становището на трима експерти -
графолози, които са категорични в изводите си.
От амбулаторен лист №
002996/15.10.2018 г. се установява, че ищецът е посетил лекар - офталмолог,
който му е изписал очила и лекарство „Окуцел“ 2 х 1. Не е посочено за какъв
период от време да се взима лекарството.
Видно от амбулаторен
лист № 002242/25.10.2018г. на МЦ “Лора“ при преглед на ищеца от кардиолог е поставена основна диагноза “Хипертонично
сърце без/застойна/ сърдечна недостатъчност“. Предписано е лечение: „лекалпин“
– 2 х10 мг, „кавинтон“ - 2 х 1, НПВЛ и мазила. Посочени са и придружаващи
заболявания: увреждания на междупрешленни дискове в поясния и другите отдели и
нарушение на вестибуларната функция, неуточнено, но тези придружаващи
заболявания не са доказани по делото с медицински документи, а кардиологът не
може да установи наличие на такива заболявания.
Представено е медицинско
изследване на Ц.Б.П. от 26.01.2018 г. -
пълна кръвна картина, от което се установява, че няма отклонения от
референтните стойности./л.103/.
Видно от фиш за заплата
за м.08.2018 г. ищецът е работил на
длъжност „пощальон“ в Български пощи, РУ“ Западен регион“ и му е начислено брутното
трудово възнаграждение в размер на 815.98 лв., а нетното трудово възнаграждение
е 568.03 лв.
Видно от удостоверение
от 21.10.2019 г. на „Български пощи“ ЕАД, РУ“Западен регион“ ищецът през
периода м.01.2019 г. до м.септември 2019 г. е получил нетно трудово
възнаграждение в размер общо на 5 337.16 лв. /л.202/.
Представен е договор за
наем от 03.12.2018 г. между ищеца и М.И.Ч., с който ищецът е наел апартамент в
гр.София, ж.к.“***********срещу заплащане на месечна наемна цена от 250 лв.
Представен е договор за
наем от 26.01.2020 г. между ищеца и Т.Хаджитанева, с който е наел апартамент в гр.София, кв.“Красна
поляна“, бул.“***********срещу заплащане на наемна цена отг 250 лв.
Видно от договор за наем
от 07.06.2022 г. ищецът е наел от Е.Н.Н.апартамент № *******срещу заплащане на
наем в размер на 500 лв. Договорът за наем е сключен за срок от 12 месеца.
Представена е справка от
НОИ за осигурителния доход на ищеца за периода м.01.2018 г. – м.10.2020 г. /л.310/.
От справка за актуално
състояние за трудови договори от 04.12.2020 г. се установява, че е работил по
трудов договор за Български пощи, РУ “Западен регион“, считано от 01.04.2017 г./л.311/.
Видно от разпореждане № **********/27.05.2022 на ТП на НОИ на ищеца е отпусната лична
пенсия за осигурителрен стаж и възраст, считано от 21.12.2021 г. в размер на
665.64 лв.
С уведомително писмо №
2113-21-105/04.03.2022 г. от ТП на НОИ - София град на ищеца е било указано да
внесе в 14-дневен срок сума от 4890.60 лв. за осигурителни вноски за недостигащ
осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, като е заявено, че ако не
внесе сумата, ще бъде постановено разпореждане за отказ за отпускане на
пенсия.
Видно от удостоверение
от 01.02.2022 г., издадено от Български пощи – РУ“Западен регион“, през
м.септемри 2021 г. на ищеца са изплатени обезщетения по чл.224 от КТ и по
чл.222, ал.3 и ал.4 от КТ в размер общо на 12 751.02лв.
Представено е съдебно
удостоверение от СГС, IV Г състав, за предмета на гр.д. № 12819/2019 г., което е образувано
по въззивна жалба на В.Г.Г. срещу решение на СРС, 125 състав, по гр.д. № 14417/2018г.,
с което е осъдена да заплати на Д.Ц.Б.,
на основание чл.31, ал.2 от ЗС, сумата от 2800 лв. – обезщетение за лишаване от
ползване през периода м.11.2017 г. – м.02.2018 г. на собствената му ½ ид.част
от недвижим имот – жилищна сграда с идентификатор № 68134.1892.907.1, находяща
се в гр.София, ул.“*******А, представляваща западен близнак от двуетажна вилна
сграда, построена в имот с идентификатор 68134.1892.907, ведно със законната
лихва от предявяване на иска – 02.03.2018 г. до окончателното изплащане и
разноски по делото от 998 лв.
Видно от приходна
квитанция от от 18.09.2018 г. ищецът е заплатил за такса битови отпадъци и
данък за недвижим имот, находящ се в гр.София, район „И.ж.к******* сумата от
49.64 лв., а от приходна квитанция от 02.10.2018
г. се установява, че е заплатил за същия имот такса битови отпадъци и данък
недвижим имот в размер общо на 92.78 лв.
Представени са от ищеца фискални
бонове, издадени на 27.09.2018 г., за заплатени суми на „Софийска вода“ ЕАД,
дължими по фактури, издадени в периода 02.03.2016 г. - 02.06.2016 г. / л.29
от гр.д. 60522/2018 г. на СРС, ГО, 49
състав/
От справка – данни за
осигуряване на Д.Ц.Б. за период 01.01.2018 г. - 03.12.2019 г. се установява, че
от м.01.2019 г. до м.04.2019 г. осигурителният му доход варира между 381.82 лв.
до 560 лв.
На 04.04.2008 г. ответникът
Д.Б. е сключил с „Юробанк И Еф Джи България“ АД договор за потребителски кредит
в размер на 11 600 лв. със срок за издължаване от 120 месеца, като е договорено
заплащане на месечни вноски в размер на 156.52 лв.
На 16.07.2015 г. ответникът
Д.Б. е сключил договор за потребителски кредит с „Юробанк България“ АД за
сумата от 3235 лв. за пълно предсрочно погасяване на задълженията по предходния
договор за потребителски кредит от 04.04.2008г. Представен е погасителен план за периода 16.08.2915 г. до 16.10.2022
г.
Видно от удостоверение от
10.06.2019 г. от „Юробанк България“ АД
остатъкът от потребителския кредит на Д.Б. към 10.06.2019г. е 2038.89
лв., а текущо начислената лихва по редовна главница е 17.92 лв. Общо дължимата
сума към 10.06.2019г. е 2056.81 лв.
Представено е извлечение
от „Банка ДСК“ЕАД за периода 01.05.2019г. – 07.06.2019 г. за плащания по заем
от Д.Ц.Б./ л.99/.
Представен е трудов
договор от 11.01.2019 г. между „И.В.ЕООД и Д.Ц.Б., от който се установява, че
ответникът е работел на длъжност „брокер“ при основно месечно възваграждение от
560 лв.
Видно от разпореждане № **********/10.04.2017
г. на ТП на НОИ – София – град на
майката на ответника Т.Д.АП.е отпусната пенсия за инвалидност, поради общо
заболяване, считано от 02.02.2017 г., в размер на 200.53 лв.
Видно от разпореждане №
21190209052/01.01.2019 г. на ТП – София на майката на ответника Т.П., считано
от 01.01.2019 г., е изплащана лична пенсия за инвалидност, поради общо
заболяване, по чл.74 от КСО, в размер на 217.98 лв.
Видно от нотариален акт
за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим
имот за мероприятие по Закона за териториално и селищно усторйство №
160/28.09.1983 г., том тринадесети, нот.дело № 2560/1983 г. на СРС Ц.Б.П. е
признат за собственик на апартамент ********, пети етаж, комплекс „Вълчо Иванов“,
състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 68.68
кв.м. и избено помещение № 1, заедно с 0.956 % идеални части от общите части на
сградата.
Представен е нотариален
акт от 08.09.2015 г. по нот.дело № 484/2015
г. на нотариус Калоянова, от който е видно, че е продаден апартамент № 70,
находящ се в гр.София, Столична община, район „И.ж.к.“Света Троица“/стар ж.к.“ *******от
трима съсобственици на апартамента, сред които и Ц.Б.*******от трима съсобственици
на апартамента, сред които и Ц.Б.П., за сумата от 86 056.52 лв., от която Ц.Б.П.
е следвало да получи 12 883.33 лв., както и 750 евро, заплатени при сключване
на сделката.
Представена е фактура от
05.05.2019 г. за закупена от ответника съдомиялна машина /л.113/.
Представен е фискален
бон от „Технополис“ от 20.10.2018г. за закупена микровълнова печка и фискален бон от 10.04.2017г. за закупен
уред марка „Самсунг“.
Видно от протокол за
монтаж от 09.04.2019 г. ответникът е сключил договор за монтаж на паркетна
настилка в жилището в ж.к.“***************Представени са и два фискални бона на
стойност 582.62 лв.
Представена е стокова
разписка от 01.03.2019 г., от която не става ясно кой е получател на стоките.
Представени са от
ответника 59 бр. квитанции за заплатена такси към етажната собственост за жилището
на ищеца през периода 2016 г. – 2019 г., както и фискални бонове от „А1 България“
за периода 30.08.2018 г. - 06.04.2019 г. за платени сметки за кабелна телевизия
и интернет за жилището на ищеца.
Представени са фискални
бонове, издадени от „Мобилтел“ ЕАД, за заплатени през периода 03.05.2017 г. –
12.09.2017 г. разходи за потребител Т.Д.а
П..
Представени са от
ответника разписки и фискални бонове за извършени плащания към „Чез Електро
България“ АД през периода 09.08.2018г. – 10.06.2019 г. за жилището на ищеца./л.150-158/.
Представени са от
ответника фискални бонове за закупена храна за периода 01.09.2018г. – 06.06.2019
г./ л.115 - л.149/.
Представени са и писмени
доказателства от ответника за извършен ремонт през 2008 г. на дарения имот на ул. „*******А / л. 211- 245/.
В своите показанията
св.Сопотски/приятел на ищеца/ заявява, че отношенията междуП.и сина му били
влошени. Виждал как ответникът привиквал ищеца настрани, за да си говорят за
дарения, за подписи, отнасял се към баща си като към „спестовна касичка“. Ищецът
казвал, че не му достигат парите. Често го гонели от дома му. В неговия
апартамент живеели съпругата му и сина му. Те не го искали в къщи, гонели го, имали си някакви проблеми. Жена му го тормозела
непрестанно, когато се прибирал. Ищецът нямал ключове и не можел да влезе в
апартамента си. Когато се прибирал в жилището си, приятелите му си правели облози колко време
ще остане в дома си – два, три или пет дни. Като го изгонели от дома му, отивал
при приятелите си. И нямал пари дори за кафе. Синът му не му оказвал помощ.
Ищецът дори изтеглил заем от взаимоспомагателна каса, за да помогне на сина си.
Тъй като Ц.П.го гонели от дома му, нямало къде да живее. По тази причина няколко
пъти /4-5 пъти/ бил спал у свидетеля, за да може да полза баня и пералня. Спял
в пощата, където работел. Свидетелят му давал пари и го водел по ресторанти. Приятелите
на Ц.П.го съжалявали, искали да му помогнат по някакъв начин. Откакто дарил
имота, ищецът не бил на себе си. Идвал в заведението при приятелите си и
заспивал, нямало къде да спи. Известно време живял на квартира. Ищецът имал
апартамент от баща си, а живеел като клошар. В неговия апартамент живеели
съпругата му и сина му, а той нямал ключ. Не можел да влезе в собствения си
апартамент. Ц. често искал пари от свидетеля. Даже свидетелят пазарувал за
него. Ц. нямал пари, взимал заплата от пощата. Работел като пощальон, получавал
заплата 500 – 600 лв., свидетелят не е сигурен за размера на заплатата. Ц.П.известно
време, преди 5-6 месеца, живял на квартира в ж.к.“Света Троица“, наемът бил 250 лв. Към датата на разпита на
свидетеля ищецът спял в пощата. Идвал при приятелите си за два – три дни, но
парите му свършвали и купоните за храна. Казвал, че няма пари. Често казвал, че
пак са го изгонили. Станал за подигравка пред приятелите си от компанията.
В своите показания св.П.
– съпруга на ищеца – заявява, че Ц.П.не издържал сина си. Напротив, ответникът
купувал всичко за дома им. Свидетелката страдала от сърдечно заболяване, била с
призната от ТЕЛК 80 % нетрудоспособност. Изморявала се. Предстояла й операция за
смяна на клапи на сърцето. Съпругът й не й помагал нито физически, нито
финасово, през последните 5-6 години. Синът й /ответникът/ се грижел за нея. Тя
за всичко разчитала на него. Всички ремонти в жилището били извършени от
ответника. Съпругът й също участвал финансово в ремонтите. Ц.П.заявил пред
близките си, че няма нужда от издръжка. Казал, че всичко това/настоящото дело/
било фиктивно и искът бил предявен с цел да бъде спряна делбата за имота на ул.
„*******А между сина му и В.Г.. Така ищецът полагал повече грижи за
племенниците си, отколкото за сина си, но това бил негов избор. Свидетелката никога
не била гонила ищеца от семейното жилище. Поради недоброто си здравословно
състояние било възможно да му е казвала “Махай се“, но това не било в смисъл да
го изгони, а да не оказва тормоз върху нея
и сина й. Ответникът пазарувал за баща си, който бил вегетарианец и пазел диета. Ищецът бил активен спортист, планинар, пиел
само аналгин. На свидетелката не било известно да е приемал други лекарства.
Ответникът живеел в семейното жилище на родителите си, защото се притеснявал за
здравословното състояние на майка си. Ищецът сам решавал по свой избор дали да
остане в семейното жилище или да отиде някъде другаде. Той имал ключ от
апартамента. От м.ноември 2019 г. не живеел при тях, но след това започнала пандемията
от Ковид и било възможно това да е причината. Питали го къде живее, но той не
им казвал. Обяснявал им, че ходи при приятели, ходи по планини, ходи на
екскурзии. Конфликтът между тях дошъл от това, че синът й искал да живеят като
едно здраво семейство. Това било единственото изискване към ищеца, както и, ако
е възможно, с нещо да подпомага семейството, поне по някакъв начин да се
интересува от съпругата си. Свидетелката твърди, че ищецът не бил давал пари за
домакинството от много години. Нямала претенции към него за пари, но му била
казвала, че не може да живее в къщи като
на хотел, а синът й да заплаща всичко. Ищецът работел освен в пощата и на друго
място - в автосервиз „Радиал“ като портиер. Свидетелката и ответникът не искали той да
работи като портиер, защото давал нощни смени, но ищецът искал да работи - получавал по 500 лв. на тази длъжност. Нямал здравословни
проблеми, не бил споделял за такива. Синът й не бил гонил баща си от жилището,
той го обичал. Процесната къща в Княжево я ползвала племенницата В.Г.. Синът й
нямал достъп до къщата, В. не го допускала.
При така събраните по
делото доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“
от ЗЗД:
За да бъде уважен иска трябва
да бъдат установени следните юридически факти: 1/дарителят трайно да се нуждае
от издръжка; 2/да е отправена покана до
надареното лице; 3/отказ на надареното лице да даде издръжка.
В ЗЗД липсва дефиниция
за понятието „нужда от издръжка“. Според съдебната практика, нуждата от
издръжка не трябва да е инцидентна, а да има траен характер – следва да бъде
установено, че дарителят не е в състояние сам да се издържа от притежаваните от
него средства и имущества за продължителен период от време. Нуждата от издръжка
се установява при съпоставяне между средствата, с които дарителят разполага или
може да ползва, и конкретната сума, която му е необходима за покриване на
специфичните му нужди. Преценката е винаги конкретна за всеки отделен случай, с
оглед на личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди,
индивидуални потребности, социална среда, както и условията на икономическия
живот в страната./решение № 275/26.03.2009г. по гр.д. № 5837/2007 г. на ВКС;
решение № 172/16.05.2013 г. по гр.д. № 1203/2012 г. на ВКС, ГК, четвърто г.о;
определение № 163/04.03.2020 г. по гр.д. № 4151/2019г. на ВКС, IV г.о, ГК/.
Съгласно практиката на
ВКС, нуждата от издръжка трябва да съществува към датата на поканата или поне
към датата на формиране на силата на пресъдено нещо по делото/решение № 473 от
20.01.2012 г. по гр.д. № 263/2011 г. на ВКС, четвърто г.о/
В хода на процеса не бе
доказано ищецът да е изпаднал в състояние на трайна нужда от издръжка нито към
датата на връчване на нотариалната покана/14.08.2018г./, нито в периода след тази
дата, нито към датата на приключване на устните състезания по делото.
Към датата на връчване
на нотариалната покана – 14.08.2018 г. средномесечният разход за изръжка на
едно лице е 363 лв. по данни, обнародвани на публичния сайт на НСИ за 2018 г. /http://www.nsi.bg - раздел „Статистически данни“ – „Доходи, разходи и
потребление на домакинствата“ - „Разходи на домакинствата“ – „Паричен разход – „Годишни данни“ – „Средно на лице – левове“/. Съдът определи
тази сума като общия годишен сбор от следните пера, посочени в таблицата, раздели на 12 месеца, а именно – разходи
за храна (1655 лв.); разходи за
облекло и обувки (196 лв.); разходи за перо -
жилища, вода, електроенергия и горива(787 лв.); разходи за здравеопазване(313 лв.); разходи за транспорт(419 лв.); разходи за съобщения(248 лв.); разходи за данъци(318 лв.); разходи за социални
осигуровки(420 лв.).
Към датата на връчване
на нотариалната покана/14.08.2018 г./ ищецът е работел по трудов договор като пощальон
и е получил брутна месечна заплата за м.август 2018 г. в размер на 815.98 лв. с
нетен размер от 568.03 лв. По делото се установи, че ищецът притежава жилище –
апартамент в гр.София, ж.к.“**************ап.71, който адрес е посочил и като
адрес за призоваване в исковата молба. Този факт се потвърждава от представения
по делото нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение
срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по Закона за териториално и селищно
устройство № 160/28.09.1983 г., том тринадесети, нот.дело № 2560/1983 г. на
СРС, както и от показанията на св.П./съпруга на ищеца/ и св.Сопотски/приятел на
ищеца/, които заявяват, чеП.има наследствено жилище, в което са живели
съпругата и сина му. Наред с това ищецът е запазил и пожизнено право на
ползване върху дарения имот - ½ ид.част от жилищна сграда, находяща се в
гр.София, общ.Столична, обл.София, кв.„Витоша“, ул.“*******– А, представляваща
западен близнак от двуетажна сграда. Според показанията на св.П. и св.С.ищецът
е живеел заедно с жена си и ответника в апартамента в ж.к.“Света Троица“, но
поради влошени отношения с жена му периодично е напускал жилището и се е
завръщал в него. За съпругата на ищеца, на която е предстояла операция за смяна
на клапи на сърцето, грижи е полагал нейният син./св.П./.Събраните
доказателства установяват, че ищецът е имал достатъчно имоти, за да задоволи
жилищните си нужди, но сам е избрал, поради влошени отношения със съпругата си,
която не е била добре здравословно, периодично да напуска семейното жилище,
като сам е предоставил възможност на ответника да живее в семейното жилище
заедно с майка си/съпругата на Пандев/ и да се грижи за нея. От представено
съдебно удостоверение от 16.07.2020 г./ л.307/ се установява, че ищецът е водил
дело срещу трето за спора лице – В.Г.Г.
- за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване през
периода м.11.2017 г. - м.02.2018 г. за другия имот/дарения имот/ – ½
ид.част от жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул.“*******А,
производството по което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Изборът на
ищеца да не ползва собствения си имот в ж.к. „Света Троица“, поради влошените
междуличностни отношения между него и съпругата му, не са равнозначни на нужда
от жилище, поради което представените договори за наем от 03.12.2018 г., от 26.01.2020
г. и от 07.06.2022 г., сключени от
ищеца, не следва да бъдат отчитани при определяне на необходимите средства за
издръжка.
Липсват доказателства
към датата на връчване на нотариалната
покана ищецът да е страдал от заболявания, за които да е било необходимо да
отделя средства за медицинско лечение. Според
показанията на св.П./съпруга на ищеца/, не й е било известноП.да е боледувал,
описва го като здрав човек, който не пие лекарства, спортува и е „активен
планинар“.
Два месеца след връчване
на нотариалната покана ищецът е посетил лекар на 15.10.2018 г., който му е изписал
очила и лекарство „Окуцел“ 2 х 1/Амбулаторен лист № 002996/15.10.2018 г./. На
съда е служебно известно, че „Окуцел“ са капки за очи. Не са представени доказателства
за разходите за закупуване на очила, но следва да се отбележи, че това е
еднократен разход, който не установява трайна необходимост от заделяне на
средства. От амбулаторния лист не става ясно за какъв период са изписани
капките за очи „Окуцел“, поради което не бе доказано ищецът да се нуждае
непрестанно от тези капки, респ. да е небходимо многогодишно лечение с тях.
От амбулаторен лист №
002242/25.10.2018г. на МЦ “Лора“ се установява, че при преглед на ищеца от
кардиолог е поставена основна
диагноза“Хипертонично сърце без/застойна/ сърдечна недостатъчност“. Посочени са
придружаващи заболявания: увреждания на междупрешленни дискове в поясния и
другите отдели и нарушение на вестибуларната функция, неуточнено, но тези
придружаващи заболявания не са доказани по делото с медицински документи, а
кардиологът не може да установи наличие на такива заболявания, тъй като не е
специалист в тези области, поради което съдът
приема, че амбулаторният лист доказва единствено,
че ищецът страда от хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност. Предписано
е лечение: „лекалпин“ – 2 х10 мг, „кавинтон“ - 2 х 1, НПВЛ и мазила. Не са
представени доказателства за стойността на закупените лекарства през 2018 г.,
нито за какъв период са изписани. Съдът извърши справка на електронни сайтове
на аптеки(http://www.salvia.bg; http://www.sopharmacy.bg), при която установи, че месечната стойност на лечение с „лекалпин“,
закупен през 2022 г., възлиза на 24.10
лв., а за лечение с „кавинтон“ за един месец възлиза на 15.23 лв. или общо
месечният разход за тези две лекарства е 39.33 лв. през 2022 г. Липсват доказателства
за стойността на лекарствата за 2018 г. Според калкулатор на инфлацията на
сайта на НСИ индексът на инфлацията на потребителските цени за м.12.2022 г.
спрямо м.10.2018 г. е 30.8 % .
При тези данни няма основание да се приеме,
че месечните разходи за лечение на ищеца през 2018 г. надхвърлят средната
месечна стойност, определена от НСИ за едно лице за здравеопазване, което перо е включено в
общата стойност на разходите за 2018г.
При съпоставяне на средномесечния
разход за изръжка на едно лице от 363
лв. по данни на НСИ за 2018 г. с полученото от ищеца нетно трудово възнаграждение от 568.03 лв., не се се установява да е имал недостиг от средства към датата на
връчване на нотариалната покана, които да не е могъл сам да си осигури.
За периода след връчване
на нотариалната покана от 14.08.2018 г. до 29.06.2022 г. също не се установява
ищецът да е имал нужда от помощ за издръжката си.
Видно от справка от НАП
/л.310-311/ през периода от м.08.2018 г. до м.10.2020 г. ищецът е работил по
трудов договор за Български пощи – Регионално управление “Западен регион“. През
2019 г. месечният осигурителен доход на ищеца варира от 823.66 лв. до 873.28
лв., но винаги надхвърля сумата от 823 лв. От удостоверение от 21.10.2019 г.,
издадено от Български пощи, РУ“Западен регион“ се установява, че полученото
нетно трудово възнаграждение от ищеца през периода м.01.2019г. до м.септември
2019 г. варира между 572.91 лв. до 642.61 лв., но винаги надхвърля 572 лв./л.202/.
По
данни на НСИ средномесечният разход за изръжка на едно лице за 2019 г. е 396.08
лв. по данни, обнародвани на публичния сайт на НСИ за 2019 г. /http://www.nsi.bg - раздел „Статистически данни“ – „Доходи, разходи и
потребление на домакинствата“ - „Разходи на домакинствата“ – „Паричен разход – „Годишни данни“ – „Средно на лице – левове“/. Съдът определи тази сума като общия годишен
сбор от следните пера, посочени в таблицата, раздели на 12 месеца, а именно – разходи за храна (1779 лв.); разходи за облекло и обувки (202 лв.); разходи за перо - жилища, вода, електроенергия и горива(836 лв.); разходи за здравеопазване(386 лв.); разходи за транспорт(467 лв.); разходи за съобщения(263 лв.); разходи за данъци(348 лв.); разходи за социални
осигуровки(472 лв.).
При съпоставяне на
средномесечния разход за издръжка на едно лице за 2019 г. от 396.08 лв. с
осигурителния доход на ищеца за цялата
2019 г., както и с полученото от него нетно трудово възнаграждение за периода
м.01.2019г. – м.09.2019 г. по удостоверение от 21.10.2019г./л.202/ се
установява, че и през 2019 г. не се е породила нужда от издръжка за него.
През периода м.01.2020
г. до м.10.2020 г., според справката на НАП/л.310-311/, месечният осигурителен
доход на ищеца варира между 978.39 лв. до 1180.82 лв., но винаги надхвърля 978
лв. По данни на НСИ средномесечният разход за изръжка на едно лице за 2020 г. е
401.91 лв./по пера – разходи за храна (1827 лв.); разходи за
облекло и обувки (188 лв.); разходи за перо -
жилища, вода електроенергия и горива(860 лв.); разходи за здравеопазване(388 лв.); разходи за транспорт(415 лв.); разходи за съобщения(285 лв.); разходи за данъци(360 лв.); разходи за социални
осигуровки(500 лв.), чиято обща стойност е
разделена на 12 месеца/, поради което съдът приема, че и за този период не се е
породила нужда от издръжка за ищеца.
За периода м.01.2021 г.
до м.12.2021 г. също не се установява за ищеца да се е породила нужда от
издръжка, която да не е могъл сам да си
осигури. Липсват данни за наличие на нови
заболявания, които да са увеличили потребностите му от средства за
лечение. По данни на НСИ средномесечният разход за изръжка на едно лице за 2021
г. е 451 лв./публичен електронен сайт на
НСИ / www.nsi.bg
- раздел „Статистически данни“ – „Доходи,
разходи и потребление на домакинствата“ - „Разходи на
домакинствата“ – „Паричен разход –
„Годишни данни“ – „Средно на лице
– левове“/. Стойността на средномесечния разход за изръжка на едно лице за 2021
г. съдът определи като общия годишен сбор на следните пера, посочени
в таблицата за 2021 г., раздели на 12 месеца, а именно: за храна - 2016 лв.;
за облекло и обувки – 256 лв.; разходи
за перо - жилища, вода електроенергия и
горива – 974 лв.; разходи за
здравеопазване – 442 лв.; разходи за транспорт – 483 лв.; разходи
за съобщения - 315; разходи за данъци –
394, разходи за осигуровки - 532 лв.).
Тъй като наП.са
изплатени обезщетения по чл.224 от КТ и по чл.222, ал.3 и ал.4 от КТ през
м.септември 2021 г. от Български пощи- РУ “Западен регион“, съдът приема, че до
м. септември 2021 г. е работил по трудов договор за този работодател./удостоверение
от 01.02.2022 г., издадено от Български пощи – РУ “Западен регион“/. Липсват
доказателства за получаваното от ищеца трудово възнаграждение за периода м.01.2021
г. до м.09.2021 г., а тежестта на доказване е върху него, поради което съдът
приема, че по делото не бе доказан недостиг на парични средства за издръжка на
ищеца за периода м.01.2021 г. до м.09.2021 г. През м.септември 2021 г. наП.са
изплатени обезщетения по чл.224 от КТ и по чл.222, ал.3 и ал.4 от КТ в размер
общо на 12 751.02 лв., т.е и за периода м.10.2021 г. до м.12.2021 г. не се
установява недостиг на парични средства за издръжката на ищеца, при съпоставяне
на средствата, с които е разполагал, и средномесечният разход за изръжка на
едно лице за 2021 г. от 451 лв.
Към датата на
приключване на устните състезания по делото - 29.06.2022г. също не се
установява да е възникнала трайна нужда от издръжка.
Стойността на средномесечния
разход за изръжка на едно лице за 2022 г. по данни на НСИ е 490.75 лв./публичен
електронен сайт на НСИ / http://www.nsi.bg - раздел
„Статистически данни“ – „Доходи, разходи и потребление на домакинствата“ - „Разходи на
домакинствата“ – „Паричен разход –
„Годишни данни“ – „Средно на лице
– левове“/. Тази стойност съдът определи
като общия годишен сбор на следните пера за 2022 г. (за храна - 2479 лв.;
за облекло и обувки – 281 лв.; разходи
за перо - жилища, вода електроенергия и
горива – 1186 лв.; разходи за
здравеопазване – 546 лв.; разходи за транспорт – 614 лв.; разходи
за съобщения - 360; разходи за данъци -
423 лв.) раздели на 12 месеца.
Видно от разпореждане № **********/27.05.2022 на ТП на НОИ на ищеца е отпусната лична
пенсия за осигурителрен стаж и възраст, считано от 21.12.2021 г. в размер на
665.64 лв.
С уведомително писмо №
2113-21-105/04.03.2022 г. от ТП на НОИ - София град на ищеца е било указано да
внесе в 14-дневен срок сума от 4890.60 лв. за осигурителни вноски за недостигащ
осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, като е заявено, че ако не
внесе сумата, ще бъде постановено разпореждане за отказ за отпускане на
пенсия.
Съдът приема, че ищецът
е внесъл тази сума, тъй като му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и
възраст. През м.септемри 2021 г. на ищеца са изплатени обезщетения по чл.224 от КТ и по чл.222, ал.3 и ал.4 от КТ в размер общо на 12 751.02лв./удостоверение
от 01.02.2022 г., издадено от Български пощи – РУ“Западен регион“/, т.е към
датата на внасяне на сумата от 4890.60 лв. не може да се приеме, че наП.не са
достигали средства, тъй като през предходната година – м.септември 2021 г. е
получил обезщетение на стойност от 12 751.02 лв.
При съпоставяне на
средномесечния разход за издръжка на едно лице за 2022 г. по данни на НСИ от
490.75 лв. с отпуснатата на ищеца пенсия, считано от 21.12.2021
г., в размер на 665.64 лв., не се установява недостиг на парични средства за
неговата издръжка.
По изложените
съображения, тъй като липсва основен елемент от ФС на чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по
делото разноски за вещо лице в размер на 475 лв.
Не са представени
доказателства от ответника за договорено и заплатено възнаграждение за адвокат
по делото, поради което съдът не присъжда такива разноски.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Ц.Б.П., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***7 - за адв.С. против Д.Ц.Б.,
ЕГН **********, постоянен адрес: *** А, адрес за призоваване: гр.София, район
„Витоша“, ул.“*********– за адв. И.К.иск с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“
от ЗЗД за отмяна на дарението, извършено с договор за дарение на недвижим имот
от 26.01.2016 г., обективиран в нотариален нот.акт № 36/26.01.2016 г., том първи, рег. № 2462, нот.дело № 32/2016 г.
на нотариус Росен Д. с рег. № 274 на НК с район на действие - районът на СРС.
ОСЪЖДА Ц.Б.П. да
заплати на Д.Ц.Б., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 475 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: