РЕШЕНИЕ
№ 23144
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110115990 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от „ЕОС Матрикс“ ЕООД /ищец/ в качеството на цесионер
срещу С. П. П. /ответник/ установителни искове, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.430, ал.1 ТЗ вр. чл. 99
ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за установяване съществуване на вземане за сумата 19066.48 лева -
непогасена главница, дължима по договор за кредит за текущо потребление от
30.06.2010г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на
„ОТП Факторинг България“ ЕАД, който е прехвърлил вземанията на ищеца „ЕОС
Матрикс“ ЕООД по силата на договор за покупко-продажба на вземания от
21.06.2022г. и Приложение № 1 към него, ведно със законната лихва от подаване на
заявление по чл.417 ГПК – 15.12.2012г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.430, ал. 2 ТЗ за
установяване съществуване на вземане за сумата 1979.19 лева – договорна лихва за
периода 04.04.2012г. – 14.12.2012г.;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл. 92 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумата 856.61 лева – наказателна лихва за периода
02.07.2012г. – 12.12.2012г.;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 60.00 – заемна такса по договора;
1
при условията на евентуалност – ако съдът приеме, че предсрочната изискуемост не е
обявена на длъжника преди депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда –
15.12.2012г., са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл.
92 ЗЗД за осъждане на ответника С. П. П., да заплати на ищцовото дружество следните
суми: 19066.48 лева - непогасена главница, дължима по договор за кредит за текущо
потребление от 30.06.2010г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, който е прехвърлил вземанията на
ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за покупко-продажба на вземания
от 21.06.2022г. и Приложение № 1 към него, ведно със законната лихва от подаване на
заявление по чл.417 ГПК – 15.1.2012г., до окончателното плащане; сумата 1979.19 лева
– договорна лихва за периода 04.04.2012г. – 14.12.2012г., сумата 856.61 лева –
наказателна лихва за периода 02.07.2012г. – 12.12.2012г.; 60.00 лева заемни такси по
договора.
Ищецът твърди, че по силата на договор за кредит за текущо потребление от
30.06.2010г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, на ответника е предоставена в заем сумата от
21200.00 лева със задължението да я върне за 120 месеца, считано от 30.06.2010г., съобразно
погасителния план с падеж на 30-то число на съответния месец с последна месечна вноска
на 30.06.2020г. Заявява, че според чл. 8 от договора кредитополучателят заплаща лихва,
формирана от базов лихвен процент за този вид кредит. Обяснява, че поради неплащане на
повече от 4 броя погасителни вноски по кредита, на основание т. 20.2 от Общите условия,
банката е обявила всички вземания по Договора за предсрочно изискуеми и е предприела
действия по принудителното им удовлетворяване, депозирайки заявление по чл. 417 ГПК, по
което било образувано ч.гр.д. № 60133/2012г. по описа на СРС, 55 състав. След получаване
на издадената заповед по чл. 417 ГПК и въз основа на нея на изпълнителен лист, било
образувано изп.дело № 106/2013г. по описа на ЧСИ М. Д., рег. № ... с район на действие
СГС, по което била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника-ответник,
връчена на 04.06.2013г. Това изпълнително дело било прекратено, след което било
образувано ново изпълнително дело – изп.дело № 00087/2021г. по описа на ЧСИ И. Д., с рег.
№ ... и район на действие СГС, по което също била връчена покана за доброволно
изпълнение до длъжника. Релевира, че банката прехвърлила вземанията си по посочения
договор за кредит на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, като на 21.02.2017г. било сключено
споразумение между цесионера и ответника-длъжник, в което ясно било посочено, че във
връзка с просроченото задължение по договора за кредит е издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Извежда активната си правна легитимация от
качеството си на кредитор-цесионер съгласно сключения между него и първия цесионер -
„ОТП Факторинг България“ ЕАД договор за покупко-продажба на вземания от 21.06.2022г. и
Приложение № 1 към него. Твърди, че вземането не е погасено от ответника към момента.
Обосновава правен интерес от предявяване на установителните искове с проведено
заповедно производство и издадена за вземанията заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
60133/2012г. на СРС, 55 състав, срещу която длъжникът е възразил по реда на чл. 423 ГПК.
2
В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че предсрочната изискуемост не е обявена
на длъжника преди депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 15.12.2012г., са
предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове за същите суми,
представляващи вноски с настъпил падеж, тъй като крайният срок на издължаване на
кредита е настъпил. Възразява срещу допустимостта на възражението по чл. 423 ГПК, а от
там и на производството, с довод, че възражението е преклудирано, тъй като ответникът е
знаел за издадената срещу него заповед по чл. 417 ГПК с оглед образуваното първо
изпълнително дело и връчената по него покана за доброволно изпълнение, както и с оглед
сключеното споразумение с първия цесионер от 2017г., поради което е пропуснал срока да
възрази по чл. 417 ГПК, а образуваното второ изпълнително дело, по което му е връчена
втора покана за доброволно изпълнение не санирала този срок. Представя доказателства и
прави искане за допускане на счетоводна експертиза. Претендира разноски.
Ответникът – редовно уведомен за исковата молба, подава писмен отговор. В него
релевира възражение, че банката не е упражнила надлежно правото си на предсрочна
изискуемост преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, тъй като уведомлението на
банката не е достигнало до длъжника, поради което липсва основание за ангажиране на
отговорността му за вземането на посоченото в заповедта по чл. 417 ГПК основание.
Възразява, че предявените под условие на евентуалност осъдителни искове са недопустими,
тъй като предмет на това производство следва да бъдат вземанията, присъдени с издадената
заповед по чл. 417 ГПК, както и неоснователни, тъй като не са налице предпоставките за
осъждането му. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на всички вземания,
аргументирайки, че началният момент започва да тече от падежа на всяка вноска, а не от
датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. Оспорва наличието на
материална легитимация на ищеца с довод, че никога не е уведомяван за прехвърляне на
вземането преди образуване на исковото производство, както и защото в договора няма
уредена възможност за прехвърляне на вземането, а клаузата на чл. 24 от Общите условия
била недействителна поради това, че била неравноправна. Твърди, че сключеният договор за
кредит за текущо потребление е нищожен поради нарушение на ЗЗП и ЗПК, в частност на
чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК поради липса на условията за прилагане на договорения фиксиран
лихвен процент; на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК поради липса на ясна методика на формиране на
ГПК и от какви компоненти е формиран, което правило невъзможно да се разбере какъв
реално е процентът на оскъпяване на ползвания финансов продукт, по които съображения се
твърди, че и клаузата, с която е определен ГПР е неравноправна съгласно чл. 146, ал. 2, т. 19
ЗЗП. Обяснява, че искът и производството са допустими, тъй като възражението му по чл.
423 ГПК било прието с влязъл в сила съдебен акт, поради което пререшаването на този
въпрос било недопустимо. При тези съображения моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски. Не възразява по искането за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от
фактическа страна:
3
По делото е представен Договор за кредит за текущо потребление от 30.06.2010г., от
който се установява, че „Банка ДСК“ ЕАД и С. П. П. са били обвързани от облигационно
правоотношение, по силата на което банката е предоставила на С. П. П. парична сума в
размер на 21200.00 лева срещу насрещното задължение да върне същата на 120 месечни
вноски, считано от датата на усвояване, с падеж на всяко 30-то число на месеца, или от
30.06.2010г. до 30.06.2020г., както и да заплати възнаградителна лихва по чл. 8 от договора,
формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, като към датата на сключване на
договора базовия лихвен процент е 7.44%, а стандартната надбавка е 3.51% или общо лихвен
процент 10.95% годишно или 0.03% на ден. Посочено е, че ГПР е в размер на 12.06% и може
да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия. Към договора е
приложен и представен погасителен план. Кредитът е обезпечен със залог върху парични
вземания в лева. В договора е посочено, че неразделна част от него са Общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които
кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора, както и че
кредитополучателят заплаща такси съгласно Тарифа за лихвите, таксите и комисионните,
които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента, с която последният е запознат,
както и с дължимите от него такси.
Приложени към договора са Общи условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на физически лица, които уреждат следното: променлив лихвен процент в т. 7.1
– кредитът се олихвява с променлива лихва, състояща се от базов лихвен процент и
надбавка, посочена в договора, която лихва се начислява върху усвоената и непогасена част
от кредита, като в т.9.1. е посочено, че кредиторът има право едностранно да променя
базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя като изпраща
уведомлението на последния посочен от него адрес. Промяната може да бъде извършена при
наличие на някое от следните условия: а. при изменение от поне 1% за месец на стойностите
LEONIA, EURIBOR, LIBOR, б. при изменение от поне 1% за месец на валутен курс евро/лев
или евро/щатски долар; в. при изменение от поне 0.5% за месец на индекса по
потребителските цени за България (CPI), г. въвеждане на рестрикции от страна на
Централната банка, засягащи функционирането и изискванията към банките, д. промени в
нормативните актове, както и в регулациите на Централната банка, засягащи
функционирането и изискванията към банките; е. при изменение от поне 10% за месец на
стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от
нефинансови институции, обявявани в статистиката на Централната банка; ж. съществени
промени в паричната политика на Централната банка, като премахване на валутен борд,
обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите. В т. 8 е уредно, че
кредитополучателят заплаща на кредитора такси и комисионни съгласно действащата към
датата на събиране на съответното плащане Тарифа на Банка ДСК ЕАД за такси и
комисионните, както и всички други разходи по обслужването на задължението и
принудителното събиране на вземането, които – ако не бъдат внесени, с тях се увеличава
дългът. Предвидено е в т. 10.1 от Общите условия начина на изчисление на ГПР, който
включва лихви, такси, които се дължат по Тарифата, такси за допълни услуги. В т.20.1. от
4
Общите условия е предвидено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня,
следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10%,
освен ако дължимата сума не се погаси до 7 дни след падежната дата, в който случай тази
надбавка не се прилага. В т.20.2. е уговорено, че при допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предстрочно изискуем и се
отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът
от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в
размер на 10 пункта, а след тази дата – с надбавка за забава в размер на законната лихва по
чл. 86 ЗЗД. Предвидено е, че кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно
изискуем и в следните случаи при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по
лихва и/или главница. В т.24 е предвидено, че кредиторът има право да прехвърли на трето
лице правата си по договора за кредит.
Представен е договор за залог върху вземания по трудово правоотношение между
„Банка ДСК“ ЕАД и С. П. П., по силата на който последният като залогодател е учредил в
полза на банката залог върху вземанията си по трудовото си правоотношение за
обезпечаване на цялото вземане на банката по договор за кредит за текущо потребление от
30.06.2010г. в размер на 21200.00 лева, който залог се простира върху 790.68 лева от
вземането по трудовото правоотношение.
Видно от представения по делото договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от
02.07.2013г. „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила на „ОТП Факторинг България“ ЕАД всички
свои вземания, посочени в приемо-предавателен протокол срещу покупка цена. Сред тези
вземания съгласно приемо-предавателния протокол /л.82/ е вземането срещу С. П. П. в
размер на 21200 лева по договор от 30.06.2010г.
Извежда се от доказателствата, че ответникът и „ОТП Факторинг България“ ЕАД са
сключили споразумение на 21.02.2017г. Споразумението съдържа посочване на
първоначалния договор за кредит, че вземането е било превхърлено на това дружество, за
което длъжникът бил уведомен на 02.07.2013г., че за вземането, описано поотделно какво
съдържа, има издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 60133/2012г. по описа на СРС, 55
състав, както и образувано изпълнително дело № 106/2013г. по описа на ЧСИ М. Д., рег. №
..., район на действие СГС. Със споразумението страните са се съгласили и приели, че към
10.02.2017г. остатъчния размер на задълженията на кредитополучателя възлизат на 30761.83
лева, в това число главница 19066.48 лева, лихва 2835.80 лева, законна лихва 8054.68 лева,
разноски 804.87 лева, както и кредитополучателят се е задължил да погаси това вземане на
равни 9 месечни вноски в размер на 300.00 лева всяка една до 01.11.2017г., след което 62
месечни вноски в размер на 580.11 лева и една последна изравнителна вноска в размер на
597.02 лева, дължима на 01.02.2023г. с падеж на всяка една вноска на 01-во число на
текущия месец. Към споразумението има приложен и подписан от ответника погасителен
план.
5
Наличен е договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 21.06.2022г. между
„ОТП Факторинг България“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който като е взето
предвид, че „ОТП Факторинг България“ ЕАД като продавач е формирал измеримо
портфолио от закупени вземания по просрочени кредити в лева и евро, отпуснати на
физически лица от първоначалния кредитор „Банка ДСК“ АД, се съгласява да прехвърли
тези вземания на приобретателя и ищец в производството „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Към
договора има приложен приемо-предавателен протокол, съгласно който предмет на
прехвърлителната сделка е вземането срещу С. П. П. по договор от 30.06.2010г.
Извършената цесия е потвърдена от прехвърлителя, който е предоставил пълномощно на
ищеца за уведомяване на длъжниците за смяната на кредитора, като до длъжника е
подготвено уведомление.
Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че ищецът е
легитимиран да търси вземането по силата на сключения със заемодателя договор за цесия.
В приложението към договора е описано цедираното вземане в достатъчна степен на
конкретизация. Уведомлението за извършената цесия е достигнало до длъжника на
21.02.2017г., когато е подписал споразумението с „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с което
плащането на вземането е разсрочено. За последващото прехвърляне на вземането ответника
С. П. П. е узнал с получаване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, сред
които пълномощно и уведомление от цесионера, поради което и се приема, че ответникът е
уведомен за извършената цесия, поради което е ирелевантно дали предходното уведомяване
е достигнало до знанието му. В този смисъл е т.2 на ТР 1/ 2009 г. практика - Решение № 123
от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК. В обощение, изложеното, дава
основание да се приеме, че длъжникът е разбрал за прехвърлянето.
За изясняване на спорните обстоятелства по делото е била допусната съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на наличната документация, е
установило следното:
За периода 30.06.2010г.-30.06.2012г. главницата е била олихвявана при лихвен процент
10.95%, формиран от БЛП 7.44% и надбавка от 3.51%, за периода 04.07.2012г.-
14.12.2012г. - при лихвен процент 20.95%, формиран от БЛП 7.44%, надбавка от 3.51%
и надбавка за забава от 10%;
Заемателя е извършвала плащания към банката по договора в общ размер от 5870.99
лева, последното от които на 29.05.2012г., с които са погасени лихва в размер на
3720.00 лева, главница в размер на 2133.52 лева и лихва по чл. 20.1 от ОУ 16.92 лева.
За периода 30.07.2012г.-15.12.2012г. няма плащания по кредита, като банката е
осчетоводила кредита като предсрочно изискуем на 04.07.2012г., към която дата не са
били платени вноски по главница за периода м. март – юни 2012г., т.е. четири вноски.
Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК от банката – 15.12.2012г.,
вземането възлиза на 19066.48 лева главница, 1979.19 лева договорна лихва за периода
04.04.2012г.-14.12.2012г., 3.42 лева лихва по чл. 20.1 от ОУ за периода 01.04.2012г.-
01.07.2012г. и 853.19 лева лихва по чл. 20.1. от ОУ за периода 02.07.2012г.-14.12.2012г.
6
В периода от датата на издаване на изпълнителния лист и получаването му от банката
– от 08.02.2013г. до 21.06.2022г. за погасяване на дълга е постъпила сума в общ размер
на 900.00 лева /600.00 лева на 08.02.2017г. и 300.00 лева на 09.03.2017г./, с която са
погасени присъдените такси и разноски – 735.25 лева и законна лихва – 164.75 лева.
Към датата на втория договор за цесия – 21.06.2022г., вземането възлиза на 19066.48
лева главница, 2835.80 лева присъдена лихва, 17926.31 лева законна лихва и 829.59
лева разноски.
В периода юни 2023г.-септември 2024г. от съдебен изпълнител към ищеца „ЕОС
Матрикс“ е постъпила сума в общ размер на 10912.73 лева, с която сума е погасена
законна лихва 15526.47 лева, присъдени разноски от 829.59 лева, допълнително
разноски от 1168.82 лева, или е погасена сума в общ размер на 17524.88 лева, при
което е останало вземане в общ размер на 36291.60 лева, от които 19066.48 лева
главница, 2835.80 лева присъдена лихва, 13286.50 лева законна лихва, 1102.82 лева
разноски.
Към 20.03.2024г. общия размер на дълга при съобразяване на постъпили в ЕОС
Матрикс ЕООД плащания и при съобразяване на плащанията в периода до
20.03.2024г., в случай, че предсрочната изискуемост се приеме за настъпила на
04.07.2012г., възлиза на 36918.94 лева, от които 19066.48 лева главница, 1979.19 лева
присъдена договорна лихва, 15016.66 лева законна лихва за периода 15.01.2013г.-
20.03.2024г., 856.61 лева присъдена лихва по чл. 20.1 и чл 20.2 от ОУ.
Към 11.11.2024г. общия размер на дълга при съобразяване на постъпили в ЕОС
Матрикс ЕООД плащания и при съобразяване на плащанията в периода до 20.03.2024г.
в случай, че предсрочната изискуемост се приеме за настъпила на 04.07.2012г., възлиза
на 36918.94 лева, от които 19066.48 лева главница, 1979.19 лева присъдена договорна
лихва, 16655.27 лева законна лихва за периода 21.10.2016г.- 11.11.2024г., 856.61 лева
присъдена лихва по чл. 20.1 и чл 20.2 от ОУ.
ГПР по договора е в размер на 12.06%, а при включени „заемни такси“ е 12.14%, която
такса не е платена от получателя, а е начислена от банката при обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
В случай, че се приеме, че няма надлежно обявена предсрочна изискуемост, към
30.06.2020г. вземането възлиза на 38859.08 лева, от които 19066.48 лева главница,
10051.12 лева договорна непогасена лихва за периода 04.03.2012г.-30.06.2020г., 9741.48
лева лихва по т. 20.1 от ОУ за периода 01.06.2012г.-30.06.2020г.
За процесния договор базовия лихвен процент на банката за кредити за текущо
потребление на граждани в лева е 7.44% и същия не е променян до края на 2020г.,
такъв е процента и към момента, като при определяне на лихвения процент, с който е
олихвявана главницата, същия е съобразен с договорената надбавка.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
Сключеният между „Банка ДСК“ ЕАД и С. П. П. договор е такъв за паричен заем.
7
Договорът съдържа всички съществени клаузи – размер на заема и валута, в която се
предоставя, срок на издължаване, погасителен план (инкорпориран в самия договор),
възнаградителна лихва, както и постигнато между страните съгласие за начисляване при
забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в
договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва,
увеличена с надбавка за забава в размер на 10%, освен ако дължимата сума не се погаси до 7
дни след падежната дата, в който случай тази надбавка не се прилага и уговорено в т.20.2. от
ОУ, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият
остатък от кредита става предстрочно изискуем и се отнася в просрочие. Договорът съдържа
минимално изискуемото съдържание за потребителски договор по ЗПК и валидно обвързва
страните по него, поради което изложените възражения не се споделят. Лицето,
предоставило заемната сума, е кредитна институция, която може да предоставя в заем
парични средства /така чл. 2 ЗКИ/. Съгласно сключения договор, размерът на лихвения
процент е променлив, като не е променяна плаващата компонента, нито договорната
надбавка съобразно уговореното в договора, видно от заключението, поради което и
залегналото разбиране в съдебната практика за недействителност на клаузата, уреждаща
променливата лихва при липса на ясна методика, не намира приложение в случая. Съгласно
така постиганите между страните уговорки, съдът счита, че е налице валидно постигнато
съгласие относно срока на договора, размера на кредита и сроковете и начина на
погасяването на кредитната линия, както и относно договорната лихва (чл. 3). Размерът на
ГПР също е ясно посочен, както изисква текстът на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като този текст
не изисква да се посочи какво е взето предвид при посочване на общата сума, но разяснения
в тази насока са дадени в т.10.1 от ОУ, и възраженията на ответника за недействителност на
договора остават несподелени.
Установява се по делото, че задълженията по процесния договор не са били погасени в
цялост от заемополучателя, доколкото извършените доброволни и принудително събрани
плащания след 15.12.2012г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК/ са в общ
размер на 11812.73 лева не са достатъчни да покрият чистата заемна сума и уговорената
договорна лихва.
Установено е също, че към датата на депозиране на исковата молба, носител на
вземанията по договора е ищеца. Уведомлението за цесията е било осъществено с връчване
на книжата по делото, което е признат способ за валидно известяване на цесията на
длъжника, съгласно непротиворечивата практика на съдилищата по този въпрос,
обективирана в множество актове (така и в Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК). По този начин, изпълнена се явява и разпоредбата на чл.99, ал.4
ЗЗД, съгласно която прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, като
практиката приема еднозначно, че това съобщаване може да се изпълни и от цесионера, ако е
бил упълномощен за това от цедента, както е в настоящия случай (така и в Решение №
137/02.06.2015г. по гр.д.№ 5759/2014г. на ВКС, III ГО). Т.е. цесията е породила своето
8
действие по отношение на ответника в производството. В допълнение, извежда се, че
първата цесия и издадената заповед въз основа на документ по чл. 417 ГПК са били
известни на длъжника още през 2017г., когато е сключил споразумение с първия цесионер. В
общите условия съществува възможност – т. 24, с която кредиторът да прехвърли вземането
си на друго лице, която клауза не е недействителна. Клаузата не е сред изричните
изброявания за неравноправни съгласно чл. 143, ал. 2 ЗЗП, тъй като не са налице
обстоятелства, от които да се изведе, че е изпълнена хипотезата на там посочената клауза,
доближаваща се до процесната – чл. 143, ал. 2, т. 16 ЗЗП – когато това може да доведе до
намаляване гаранциите на потребителя. По арг. на противното от уредбата на договора за
цесия в чл. 99, ал. 1 ЗЗД, подобно прехвърляне не е забранено от закона. При тези мотиви
остава несподелена тезата на ответника.
От значение по делото е даване на разрешение на въпроса настъпила ли е предсрочна
изискуемост по кредита преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Законът, в частност
текстът на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, предвижда възможност за кредиторът да поиска издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410/417 ГПК, както в хипотезата, когато кредитът или
отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, така и в
случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на
една или повече вноски по кредита. За да настъпи предсрочна изискуемост на кредита, е
необходимо: 1/ да са настъпили уговорените в договора за кредит обстоятелства за
упражняване на потестативното право на банката – кредитор; 2/ банката да заяви, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем; 3/ това волеизявление да
достигне до кредитополучателя.
Установява се от клаузите в договора и експертното заключение, че за периода
30.07.2012г.-15.12.2012г. няма плащания по кредита, като банката е осчетоводила кредита
като предсрочно изискуем на 04.07.2012г., към която дата не са били платени вноски по
главница за периода м. март – юни 2012г., т.е. четири вноски, по която причина и съгласно
т.20.2. от ОУ където е уговорено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или
лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предстрочно изискуем и се отнася в
просрочие, за банката е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Липсва обаче третата предпоставка - по делото не се съдържат доказателства за изявление на
кредитора, с което е упражнил правото си да обяви вземането си за предсрочно изискуемо в
пълен размер, нито такова изявление да е достигнало до кредитополучателя, в който смисъл
е т.18 от тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/.
Ето защо, този съдебен състав приема, че волеизявление на кредитора с посоченото по-горе
съдържание не е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението, поради което
вземането и не може да се приеме за предсрочно изискуемо на твърдяната от него дата –
04.07.2012г.
Както се посочи по-горе и е изводимо от приетата за установена фактическа обстановка,
длъжникът е в забава на плащанията по договора на повече от една вноски с повече от 90
дни и банката има право да упражни правото си на предсрочна изискуемост, с което двете
9
предпоставки за реализирането на тази възможност са налице, но липсва третата
предпоставка, защото изявление на банката, достигнало до длъжника, не е налично, въпреки
че има позоваване на изпращане на покана. След като са налице тези две материални
предпоставки, тезата на ответницата, че необявяването на кредита за предсрочно изискуем
преди процеса води до неоснователност на иска не може да бъде споделена. В процесния
случай, кредитът не е обявен от банката за предсрочно изискуем на 04.07.2012 г., то
вземанията за главница и договорна лихва са дължими на две самостоятелни основания - че
кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем в процеса с връчване на исковата
молба, както и че на основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да отчете, че още на
30.06.2020г. е настъпил крайния срок на договора и всички вземания са станали изискуеми.
Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на
вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за
последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж
преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно
изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. /в т.см.
Тълкувателно решение №8/2017 по тълк. д. №8/2017 на ОСГТК на ВКС/.
Както бе посочено, обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде
извършено в хода на исковото производство. Изявлението на кредитора за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата молба или в
отделен документ, който е представен като приложение към исковата молба. В тези случаи
изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с
приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице и предвидените в
договора за кредит обективни предпоставки за загубване преимуществото на срока.
Упражняването на това потестативно право на кредитора и в този смисъл настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство представлява факт
от значение за съществуването на претендираното право на вземане за главница и
възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал.
3 ГПК. При положение, че правното основание на заявената претенция е договорът за
кредит, и поради това, че решението следва да отразява материалноправното положение
между страните по делото, каквото е то към момента на приключване на съдебното дирене,
липсва основание да се отрече настъпилата в хода на исковото производство предсрочна
изискуемост на кредита./ Решение №10 от 25.02.2020 г. по т.д. №16/2019 г. на ВКС,II ТО/.
От изложеното, този съдебен състав приема, че вземанията са доказани по основание –
наличен е договор, който обвързва страните, заемната сума е предоставена, има уговорки за
начисляване на договорна и наказателна лихва, която последна клауза е активирана с оглед
наличието на просрочие, като носител на вземанията е ищецът и вземанията са изискуеми в
хода на процеса.
По отношение на размера на вземането:
10
Страните не спорят и се установява от експертното заключение, което също не е
оспорено, че Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК от банката –
15.12.2012г., вземането възлиза на 19066.48 лева главница, 1979.19 лева договорна лихва за
периода 04.04.2012г.-14.12.2012г., 3.42 лева лихва по чл. 20.1 от ОУ за периода 01.04.2012г.-
01.07.2012г. и 853.19 лева лихва по чл. 20.1. от ОУ за периода 02.07.2012г.-14.12.2012г.
Според т. 9 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като в това производство разпоредбата на чл. 235, ал. 3
ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен
лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес.
Прилагайки разрешението в тълкувателната практика, от претендираното вземане
следва да се приспадне само доброволно платена сума от 900.00 лева, платена в периода от
08.02.2013г. до 21.06.2022г., от която 600.00 лева на 08.02.2017г. и 300.00 лева на 09.03.2017г.
Доколкото сумата не е достатъчна да се погаси цялото вземане, приложение намира
погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Погасената сума следва да се отнесе за погасяване
на законната лихва върху главницата до датата на плащането за периода 15.12.2012г.-
08.02.2013г. в размер на 298.65 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК посредством
лихвен калкулатор и частично е погасена лихвата по чл. 20.1 от ОУ до размера на сумата от
601.35 лева, като остава дължима разликата от 255.26 лева.
За неоснователно е прието и възражението на ответника за изтекла погасителна давност,
тъй като заявлението е депозирано на 15.12.2012г. и с него макар едва през 2024г. е
поставено началото на исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, което прекъсва
давността на основание чл. 116, б. "б" ЗЗД и същата не тече по време на висящността на
процеса по арг. на чл. 115, б. „ж“. Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК
давността за вземането не е настъпила. В продължение, макар в т. 9 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл.
422, ал. 1 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1, съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, то този съдебен състав намира, че изтеклия период от време като възражение за
погасяване на вземането по давност, не е част от онези новонастъпили обстоятелства, които
следва да се вземат предвид при предявяване на иска. Подобно разбиране следва от самия
закон – чл. 116, буква „б“ ЗЗД, който именно това предвижда – прекъсване на давността с
предявяване на иск или възражение.
Доколкото възражението за погасяване на вземането по давност не е конкретизирано,
съдебният състав намира, че следва да разгледа същото през призмата дали във връзка с това
възражение бездействието на кредитора да предприеме действия за връчване на заповедта
11
чрез съдебния изпълнител, следва да бъде зачетено в производството по чл. 422 ГПК и да се
приеме, че през периода на това бездействие е текла давност, или искът следва да се счита
предявен с подаване на заявлението по чл. 417 ГПК по силата на фикцията на чл. 422, ал. 1
ГПК, и от този момент давността да се счита за прекъсната по аргумент от чл. 116, б. "б"
ЗЗД, респ. да се приеме, че докато трае съдебния процес давност не тече - чл. 115, б. "ж" ЗЗД
(каквато е позицията на ищеца).
На съдебния състав е известна съдебната практика, чието становище се споделя, че
наличието на бездействие на кредитора подлежи на съобразяване и има своето отражение
върху течението на погасителната давност за вземането по процесния запис на заповед.
Разбирането се основава и на тълкуването, дадено от ОСГТК на ВКС в т. 9 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.; в т. 1. 2. от ТР № 8/21.02.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г.;
в т. 10 и в т. 14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. Въз основа на тези
тълкувателни постановки, в решение № 118 от 12.12.2019 г. по т. д. № 2288/2018 г. на ВКС, II
т. о. е даден отговор на правния въпрос: "При спазен едномесечен срок по чл. 415 ГПК за
предявяване на иска по чл. 422 ГПК, прекъсването на давността от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение възниква само ако
изпълнението е предприето действително незабавно, респективно в разумен срок и при
липса на бездействие от страна на кредитора", с аргументите, че "липсва бездействие на
кредитора в заповедното производство при издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, тъй като препис от нея се връчва на длъжника за възражение от заповедния съд и
изпълнителен лист може да се издаде едва след влизането й в сила - чл. 416 ГПК. Преди този
момент кредиторът няма правна възможност да действа по изпълнението й, но при
издаването на заповед за изпълнение на основанията, посочени в чл. 417 ГПК, едновременно
със заповедта се издава и изпълнителен лист - чл. 418 ГПК, като заповедта за изпълнение в
този случай се връчва на длъжника от съдебния изпълнител след образуване на
изпълнително дело. Времето от момента на издаване на заповед за незабавно изпълнение
ведно с изпълнителен лист до предприемане на действия по връчването й на длъжника
зависи от волята на кредитора. Ето защо правилото, че погасителната давност се прекъсва с
предявяване на иска за съществуване на вземането, но към минал момент - този на подаване
на заявлението, ако искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК, съгласно прогласеното в чл.
422, ал. 1 ГПК обратно действие на исковата молба, може да важи безусловно само за
заповедите, издадени по чл. 411, ал. 3 ГПК. В случаите по чл. 418 ГПК /които показват по-
голямо сходство с предходната процесуална уредба на ГПК от 1952 г. - отм. за издаване на
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание/ бездействието на кредитора да
предприеме действия за връчване на заповедта чрез съдебния изпълнител, с което да започне
да тече както срокът на длъжника за възражение по чл. 414 ГПК, така и срокът на кредитора
за предявяване на иска по чл. 415 ГПК, следва да бъде зачетено в производството по чл. 422
ГПК като факт с правно значение по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК. Указанията в посочените
тълкувателни решения, съгласно които давността относно вземането се прекъсва, считано от
момента на подаване на заявлението, ако са спазени условията на чл. 422, ал. 1 ГПК, се
съотнасят към хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 418 ГПК само когато
12
такова изпълнение е предприето в рамките на разумния срок, съответстващ на
постановената съда незабавност на изпълнението. Ако заявлението по чл. 417 ГПК е
уважено, но въпреки това кредиторът бездейства - не получава издадения в негова полза
изпълнителен лист, не образува изпълнително производство въз основа на него, респективно
не овластява съдебния изпълнител да връчи заповедта за незабавно изпълнение и по този
начин препятства осъществяване в пълнота на фактическия състав на заповедното
производство и стабилизирането на заповедта, то тогава се касае именно за бездействие по
смисъла на т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г., което не може да има за последица прекъсването
на давността. "
Приложени спрямо приетите за установени факти по спора, споделените горни правни
аргументи дават основание на тази съдебна инстанция да обоснове извода си, че липсва
бездействие на кредитора. Видно от доказателствата заявлението по чл. 417 ГПК е
депозирано на 15.12.2012г., а заповед по чл. 417 и изпълнителен лист са издадени на
22.01.2013г. Още на 11.03.2013г. са предприети действия от кредитора с подаването на молба
за образуване на изпълнително дело – изп.дело № 106/2013г. по описа на ЧСИ М. Д., в
рамките на което е поискано спирането му на основание чл. 432, т. 2 ГПК.
Освен това, приложима по отношение на задължението за главница по договор за банков
кредит е общата 5-годишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД, изчислена от датата на
уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл.111,
б.“в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски, ако кредитът не
е бил обявен за предсрочно изискуем, съобразно Тълкувателно решение от 21.11.2024г. по
тълк. дело № 3/2023г. на ОСГТК на ВКС. Това е така, защото уговореното между страните
връщане на предоставена по договор за кредит сума на погасителни вноски не превръща
този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на
задължението на части на основание чл.66 ЗЗД. Същото становище е разяснено в мотиви на
ТР №5/2019 от 21.01.2022г. по т.д. №5/2019г. на ОСГТК на ВКС, според които при
постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с
падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни,
периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният
срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е
обявена предсрочната изискуемост. С Тълкувателно решение от 21.11.2024г. по тълк. дело №
3/2023г. на ОСГТК на ВКС се прие, че началният момент, от който започва да тече
давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски
по договор за банков кредит, при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата
и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на
изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем -
давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да
тече от предсрочната изискуемост.
В конкретния казус и след като се прие, че предсрочната изискуемост не е обявена
13
надлежно на длъжника преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, то приложение
намира 5-годишния давностен срок за главницата, считано от падежа на всяка вноска, и 3-
годишен срок за лихвата. Дори да се приеме, че бездействие на кредитора е налице, то
възражението за погасяване на вземането по давност отново се явява неоснователно. Това е
така, защото давност не е текла до периода на приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК, а именно: 26.06.2015 г. Следователно от тази дата следва да е
започнала да тече общата петгодишна погасителна давност, която изтича на 26.06.2020 г. В
рамките на този период обаче – на 21.02.2017г., е сключено споразумение между ответника и
първия цесионер на процесното вземане, което споразумение има характер на признание на
дължа – в споразумението изрично ответникът се е съгласил с посочения там размер на
дължа, определен е нов начин на погасяване – разсрочване с определяне на нови падежни
дати, поради което изявлението е от естеството да прекъсне течението на давността по
смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Ето защо, от тази дата започва да тече нов давностен срок за
главното и акцесорните вземания. След тази дата няма други изпълнителни действия, годни
да прекъснат давността съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК,
по изпълнително дело № 106/2013г. по описа на ЧСИ М. Д.. Следващото изпълнително
действие, годно да прекъсне давността, е извършено по ноовобразуваното изп.дело №
87/2021г. по описа на ЧСИ Ивелина Д., рег. № 922 КЧСИ с направеното е молбата за
образуване на делото от 09.07.2021г. искане за налагане на запор, както и последващите
наложени запори с получаването им от конкретната банка – 19.07.2021г. /от Райфайзенбанк
България, където има изпълнение по сметката/ и 21.07.2021г., 26.07.2021 г. – до другите
банки, както и на 20.07.2021г. – до работодател /л.74/, ИзиПей АД /л.87/. На 23.03.2023г.
ответникът е получил лично покана за доброволно изпълнение /л.133/, която съдържа
запорно съобщение, поради което и от този момент започва да тече нова погасителна
давност за вземанията, която към датата на предявяване на иска по чл. 422 ГПК не е изтекла.
В обобщение, поради липса на бездействие от страна на кредитора още към датата на
издаване на заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК – 22.01.2013г.,
не следва да намерят приложение разбиранията на цитираната по-горе съдебна практика, а
следва да се приеме, че с депозирано на заявлението на 15.12.2012г. е поставено началото на
исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, което прекъсва давността на основание чл. 116,
б. "б" ЗЗД и същата не тече по време на висящността на процеса по арг. на чл. 115, б. „ж“.
Дори да се приеме противното – че има бездействие на кредитора и същия не може да се
възползва от благоприятна за него последица поради неправоморено свое поведение, то
вземането отново не се явява погасено по давност.
При съобразяване на заключението, даващо отговор на постъпилите доброволни
плащания, то предявените искове се явяват основателни, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.430, ал.1 ТЗ вр. чл. 99
ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за установяване съществуване на вземане за сумата 19066.48 лева -
непогасена главница, дължима по договор за кредит за текущо потребление от
30.06.2010г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на
14
„ОТП Факторинг България“ ЕАД, който е прехвърлил вземанията на ищеца „ЕОС
Матрикс“ ЕООД по силата на договор за покупко-продажба на вземания от
21.06.2022г. и Приложение № 1 към него, ведно със законната лихва от подаване на
заявление по чл.417 ГПК – 15.12.2012г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.430, ал. 2 ТЗ за
установяване съществуване на вземане за сумата 1979.19 лева – договорна лихва за
периода 04.04.2012г. – 14.12.2012г.;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл. 92 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумата 255.26 лева – наказателна лихва за периода
02.07.2012г. – 12.12.2012г., а за разликата над тази сума до пълния искан размер от
856.61 лева – искът подлежи на отхвърляне като погасен чрез плащане;
По делото не са представени доказателства кредиторът да е сторил разходи в размер на
60.00 лева, поради което и неустановено се явява вземането. Освен това, дори да се приеме,
че това е такса, начислена на база т. 8 от ОУ, според която кредитополучателят заплаща на
кредитора такси и комисионни съгласно действащата към датата на събиране на съответното
плащане Тарифа на Банка ДСК ЕАД за такси и комисионните, както и всички други разходи
по обслужването на задължението и принудителното събиране на вземането, които – ако не
бъдат внесени, с тях се увеличава дългът, то вземането отново се явява недоказано. От
формулировката на клаузата не е ясно за какво се събира тази такса и не е представена
тарифата на банката, поради което и не се доказва основанието на вземането. В допълнение,
на съдебния състав е служебно известно от разглежданите предишни подобни казуси, че
клауза като настоящата влиза в противоречие с текста на чл.10а, л. 2 ЗПК, поради което и на
това основание вземането не се дължи.
Поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, под което са предявени, съдът
не дължи произнасяне по евентуално съединените искове.
По разноските
При този изход на спора по делото разноските се разпределят по правилата на чл. 78, ал.
1 и ал. 2 ГПК.
Право на разноски има ищецът, който своевременно е претендирал такива. Сторените от
него разходи по водене на делото са в общ размер от 1691.82 лева, от които 489 лева
разноски по ч.гр.д. № 60133/2012г. по описана СРС, 55 състав, включващи държавна такса от
439.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева, определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 26 НЗПП и 1202.82 лева – разноски в настоящото
производство, от които 402.82 лева държавна такса, 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 НЗПП
в минимален размер с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото и 700.00
лева депозит за вещо лице. Съобразно размера на уважената част от исковете, дължи на
ищеца са разноски в общ размер на 1687.19 лева, от които 487.66 лева разноски по ч.гр.д. №
15
60133/2012г. по описана СРС, 55 състав, и 1199.53 лева – разноски в настоящото
производство.
Поради отхвърляне на претенцията от 60.00 лева разноски се дължат на ответника,
който своевременно е претендирал такива в общ размер на 6000.00 лева, от които по 2000
лева адвокатско възнаграждение в исковото производство поотеделно за установителните и
осъдителните искове, и 2000.00 лева за заповедното производство. По разноските за
държавна такса за възражението по чл. 423 ГПК – въззивният съд се е произнесъл. От тези
разноски, съдът намира, че са дължими само търсените адвокатски възнаграждение за
заповедното производство и за исковото производство за установителните искове, тъй като
няма произнасяне по осъдителните. Срещу размера на разноските е релевирано възражение
за прекомерност, което съдът намира за неоснователно. Делото не се отличава с правна и
фактическа сложност, поради което и дължимото възнаграждение при съобразяване цената
на исковете и за ориентир текстът на чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ, надхвърля претендираното от
по 2000.00 лева. Съобразно размера на отхвърлената част от иска, дължимите разноски са в
общ размер на 10.97 лева, от които 5.46 лева ч.гр. дело № 36/2024 г. по описа на СГС.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. П. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул.
„М.“ № ..., дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „Р. П. К.“ № ..., за следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 60133/2012г. по
описа на СРС, 55 състав:
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.430, ал.1 ТЗ вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК за установяване съществуване на вземане за сумата 19066.48 лева - непогасена
главница, дължима по договор за кредит за текущо потребление от 30.06.2010г.,
сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, който е прехвърлил вземанията на ищеца „ЕОС Матрикс“
ЕООД по силата на договор за покупко-продажба на вземания от 21.06.2022г. и
Приложение № 1 към него, ведно със законната лихва от подаване на заявление по
чл.417 ГПК – 15.12.2012г., до окончателното плащане;
на основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.430, ал. 2 ТЗ за установяване
съществуване на вземане за сумата 1979.19 лева – договорна лихва за периода
04.04.2012г. – 14.12.2012г.;
на основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл. 92 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумата 255.26 лева – наказателна лихва за периода
02.07.2012г. – 12.12.2012г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до
пълния искан размер от 856.61 лева като погасен чрез плащане.
16
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ... срещу
С. П. П., ЕГН **********, установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415,
ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 60.00 –
заемна такса по договора.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, С. П. П., ЕГН **********, да заплати на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ...., сумата от 1687.19 лева - разноски по делото съобразно
размера на уважената част от исковете, от които 487.66 лева разноски по ч.гр.д. №
60133/2012г. по описана СРС, 55 състав, и 1199.53 лева – в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ...., да заплати на
С. П. П., ЕГН **********, сумата от 10.97 лева - разноски по делото съобразно размера на
отхвърлената част от исковете, от които 5.46 лева разноски по ч.гр.д. № 60133/2012г. по
описана СРС, 55 състав, и 5.46 лева – в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17