Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 331                                     25.01.2019 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тридесети октомври през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 19050 по описа за 2017 година.

 

            Предявени са искове с правно основание чл.108 ЗС.

Ищецът Я.Н.П. твърди, че е собственик на недвижим имот – двуетажна жилищна сграда, находяща се в дворно място, подробно описано в исковата молба. Поддържа, че за собствеността имал издаден нотариален акт – констативен, въз основа на давностно владение по обстоятелствена проверка. Поддържа, че ответницата е негова бивша с. като бракът им бил прекратен през 1985 година и със съдебно решение е постановено семейното жилище да се ползва от нея до навършване на 18 години на децата. Понастоящем ответницата обитавала втория етаж от жилищната сграда без да има основание за това и не допускала ищеца до него. П. твърди още, че върху дворното място са упражнявали владение неговите родители и че той е получил това дворно място и къщата от тях. Твърди, че първия етаж от къщата бил строен от б. му, а втория етаж бил завършен след като ищецът се завърнал от К. през 1977г. Моли да бъде осъдена ответницата да предаде владението на втори етаж от сградата.

Ответницата З.Г.П., без да оспорва твърденията, че са бивши с. с ищеца и, че къщата е построена след сключване на брака, поддържа, че има основание да ползва имота. Това било така, защото със съдебното решение за прекратяване на брака ползването на жилището било предоставено на нея. Ответницата оспорва твърдението, че къщата е строена от б. на ищеца, като поддържа, че това е сторил нейният б. Р. на ищеца през това време живеели на квартира. Строежът бил започнал след сключване на брака, а преди това дворното място било празно. Предвид това счита иска за неоснователен и моли съда да го отхвърли.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че страните – ищца и  ответник са били в брак, който е бил прекратен през 1985г., като със след това със съдебно решение ползването на семейното жилище било предоставено на ответницата до навършване на 18 години на децата родени от брака. С оглед твърденията на страните, за безспорно от съда е прието и това, че  е процесната жилищна сграда, втори етаж от която е предмет на иска, се намира в дворно място, което е било собственост на р. на ищеца П., като самата сграда е построена и завършена след сключване на брака между ищцата и ответника.

Установява се още, че с нотариален акт №***********. на **********, ищецът е бил признат за собственик на двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв.м. находяща се в УПИ *************** по регулационни план на с. Б.**************** / лист 8/. Освен това с нотариален акт рег. № ************** от 2015г. на **************** ищецът П. е бил признат за собственик по давностно владение на недвижим имот УПИ *********** по регулационни план на с. Б.******************* с площ от 513 кв.м. / лист 9/.

Установява се от разпита на свидетелите И.П. и Д.П., че отношенията между ищеца и ответницата са влошени, като те непрекъснато влизат в пререкания. Свидетелите, които са с. на страните сочат, че след развода първоначално и двамата им родители обитавали първия етаж на къщата. Свидетелят И.П. сочи, че поради постоянните конфликти между б. му и м. му, той извършил ремонт на втория етаж от къщата и започнал да го обитава заедно с ответницата. Ищецът останал да живее на първия етаж, но споровете с него продължили, тъй като той твърдял, че къщата е негова и искал от свидетеля и ответницата да му я освободят.

Съгласно представеното по делото съдебно удостоверение от 18.10.2018г. бракоразводното дело между страните е било образувано под № 1586 на 12.12.1985г., като е приключило с решение за прекратяване на брака от 28.08.1986г. / лист 94/.

          При така установените факти се налагат следните правни изводи:

          Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.  

          Първата предпоставка за уважаване на иска по чл.108 ЗС следва да се установи, че ищецът е собственик на вещта. Предмет на иска е предаване на владението върху втория етаж от построената в дворното място жилищна сграда.

По делото не се спори, че дворното място в което е построена двуетажната жилищна сграда е било собственост на р. на ищеца. Не е спорно и че, строежът на жилищната сграда е осъществен след сключване на брака между ищеца и ответника. Самият ищец сочи, че строителството е приключило през 1977г., което означава, че вещта е придобита при действието на отменения Семеен кодек от 1968г. Съгласно чл.13 ал.1 СК 1968г. /отм./ недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. С оглед действието на тази разпоредба, следва да се приеме, че сградата построена в дворното място е станала семейна имуществена общност, независимо от това, че собствеността върху самия терен, като получена по наследяване е само на съпруга ищец / в този смисъл – т. 4 от Постановление №5 от 31.Х.1972г. на Пленума на ВС.

          Установи се, че бракът между съпрузите е прекратен през 1986г., съгласно представеното удостоверение на Пловдивския районен съд. Следователно имуществените последици от прекратяване на брака, са се уредили съгласно СК 1985г., тъй като същият се прилага за заварените бракове  - арг. от §4 ПР на СК 1985г. /отм./. От това следва, че с развода между ищеца и ответницата семейната имуществена общност върху жилищната сграда се е прекратила, като по силата на чл.27 СК 1985 г./отм./ се е преобразувала в обикновена дялова съсобственвост при равни права.

          Съгласно чл.31 ал.1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ, съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. По настоящото се установи, че ищцата като съсобственик ползва общата вещ, като обитава единият етаж от нея, без да е отнела изцяло владението на ищеца, който е другия съсобственик на сградата. В този смисъл съдът намира, че за нея съществува правно основание да ползва вещта. Въпросът дали ползваната от нея част съответства на правата й в съсобственвостта, не е предмет на разглеждане по иск с предмет чл.108 ЗС.

          С оглед изолженото съдът намира, че предявеният иск се явява частично основателен в установителната си част, доколкото ищецът се явява собственик на ½ ид.ч. от недвижимия имот. Поради това искът следва да бъде частично уважен в тачи част и отхвърлен за останалата ½ ид.ч. от имота. Тъй като ищецът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост, този охранителен акт следва да бъде отменен, съобразно чл.537, ал.2 ГПК до размера на ½ ид.ч. от установеното с него право.

          В останалата си част относно предаване на владението на втория етаж от сградата съдът намира, че искът следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като за ищцата съществува основание да ползува съсобствената вещ.

          Ищецът е направил общо разноски в размер на 594 лв., като съобразно уважената част от иска ответницата следва да му заплати 198 лв.

          Ответницата е направила общо разноски от 400лв. за адвокатски хонорар. Съобразно отхвърлената част от иска ищецът и дължи 227 лв.

Мотивиран така съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.108 ЗС, по отношение на З.Г.П. ЕГН *********** с адрес ***, че ищецът Я.Н.П. ЕГН ********** с адрес *** е собственик, на една втора ид.ч. от правото на собственост върху двуетажна жилищна сграда със застроена площ 81 кв.м., построена в УПИ ********* по регулационния план на с. Б.****************, одобрен със заповед № 326/1976 г. и заповед № 841/25.08.1982г., целият с площ от 513 кв.м., при граници на поземления имот **************************, като придобита по силата на чл.13 СК 1968 г. /отм./ и чл.27 СК 1985г. /отм./ поради построяване на сградата по време на брака му с ответницата З.Г.П., който в последствие е прекратен с Решение №158/28.08.1986г. на ПРС, като ОТХВЪРЯ иска за размера до останалите една втора ид.ч. от правото на собственост върху жилищната сграда, КАТО И В ЧАСТТА му относно предаване на владението на втория жилищен етаж върху гореописаната жилищна сграда.

ОТМЕНЯВА, на осн. чл.537, ал.2 ГПК, нотариален акт за собственост на недвижим имот № *****************. на ****************, рег. № **** до размера на една втора ид.ч. от удостовереното с него право на собственост върху двуетажна жилищна сграда построена в УПИ *********** по регулационния план на с. Б.******************.

 

ОСЪЖДА З.Г.П. да заплати на Я.Н.П., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 198 лв. /сто деветдесет и осем лева/, представляваща деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА Я.Н.П. да заплати на З.Г.П., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 227  лв. /двеста двадесет и седем лева/, представляваща деловодни разноски.

 

На осн. чл.115 ЗС съдът дава на ищеца шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да отбележат същото в регистъра по вписванията, след изтичането на който срок вписването на исковата молба ще загуби действието си.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

         

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/

 

          Вярно с оригинала

          ВД