№ 92
гр. Варна , 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на девети
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
Секретар:Геновева Х. Ненчева
Прокурор:Станислав Дончев Андонов (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20203000600267 по описа за 2020 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e
образувано по въззивна жалба от защитника на обвиняемия З. П. Г. , ЕГН
********** против Присъда № 30/04.06.2020 г., постановена по НОХД №
1344/2019 г. по описа на ОС Варна, с което въззивникът е признат за виновен
в това, че в периода от м. юни 2010 г. до 08.03.2011 г. в гр. Варна, в
качеството си на Изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на
„БРОСС ХОЛДИНГ" АД с ЕИК *********, като лице, което управлява и
представлява юридическо лице, за да получи инвестиционен кредит,
представил пред „Банка ДСК" ЕАД неверни сведения, като в графа № 4 в
Декларация за открити банкови сметки, ползвани банкови кредити и други
задължения (Приложение № 1.5 към искане за предоставяне на кредит), не е
посочил други задължения, а именно задължения в размер на 7 508 378 евро
/седем милиона, петстотин и осем хиляди, триста седемдесет и осем евро/, по
Договор за заем от 13.04.2010 година, между „БРОСС ХОЛДИНГ" АД гр.
Силистра с ЕИК ********* и „ДИ СИ&КЕМ КОМПАНИ" СЕЙШЕЛИ,
поради което и на основание чл.248а ал.З пр.1, вр. ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 и т.З
от НК ВОС му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изпълнение по реда на чл.66 ал.1 от НК е отложено
с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
1
Първата инстанция е възложила заплащането на сторените по делото
разноски на подс.З. П. Г. да заплати сторените по делото разноски.
Въззивното производство пред Варненски Апелативен съд е образувано
по жалба на адв.Ю.Г. в качеството му на защитник на подс.З.Б.Г., с която се
претендира необоснованост на атакуваната присъда на ОС-Варна, тъй като не
било установено, че именно подс.Г. е подал инкриминираната декларация.
Твърди се, че той бил подписал непопълнената бланката, данните в която
впоследствие били нанесени от други лица, което според защитата изключва
и субективната страна на престъплението. Иска се отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която въззивникът да бъде изцяло оправдан по
предявеното му обвинение.
В съдебно заседание въззивният прокурор поддържа становище за
неоснователност на въззивната жалба.
Лично и чрез защитника си жалбоподателят З.Г. поддържа
оплакванията си, като заявява, че той не е изготвял, нито е подавал
декларацията в банката. Безалтернативно се поддържа искане за
постановяване на нова присъда, с която въззивникът да бъде оправдан.
Настоящият състав на Варненския апелативен съд намира оплакванията
на защитата на подсъдимия за неоснователни по следните съображения:
От фактическа страна въззивната инстанция приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подс.З.Г. бил Изпълнителен директор на дружество „БРОСС
ХОЛДИНГ" АД, гр.Силистра от създаването му през 1996. До 2012г.
седалището се намирало в гр.Варна, ЗПЗ, ул.„Перла" №44. Председател на
Съвета на директорите на „БРОСС ХОЛДИНГ" АД бил св.С.Л., като двамата
представлявали дружеството заедно и поотделно.
Дружеството притежавало дялове в български и чуждестранни
компании. Дейността на дружеството била доставка и дистрибуция на
иновационни продукти и технологии за строителството и лако-бояджийската
промишленост. Дружеството доставяло тези технологии не само на
територията на България, но и на съседните страни. Дружеството често
финансирало дейността си чрез банкови кредити.
„БРОСС ХОЛДИНГ"АД притежавало имот с площ от около 70 000
кв.м., разположен в Индустриалната зона на гр.Силистра. Там дружеството
възнамерявало да изгради пристанище и два завода - за производство на
полиуретанови пени и лепила, строителни уплътнители и силикони, както и
завод за емулсионна полимеризация. Изграждането на производствените
мощности започнало през 2005 год. и следвало да бъде осъществено до края
на м. декември 2008 година. По повод бъдещата реализация на продукцията
на заводите, между „Бросс Холдинг“ АД и „ДИСИ§КЕМ КОМПАНИ" -
дружество, учредено съгласно законите на щата Делауеър САЩ и
продължило съществуването си като интернационално търговско дружество в
2
Република Сейшели, бил сключен договор за доставка с дата 13.03.2007г. –
т.9, л.28 дп. Договорът за доставка бил подписан от С.Л.. По силата на
споразумението (чл.2) „Бросс холдинг“ АД в качеството си на производител
поемало задължението да продаде на купувача „ДИСИ§КЕМ КОМПАНИ“
100 хиляди тона от продуктите по спецификации и фиксирани цени, така
както е определено в Приложение А. Уговорено било изпълнението на
договора и доставките по него да започнат една година след подписването
му. Същевременно по силата на клауза 6.2 от Договора за доставка, в полза на
купувача била предвидена неустойка, ако производителят не произведе и не
достави в срок договорените продукти в приложение „А“ към договора, в
размер на 25% от цената на годишните количества продукти.
Нито през 2008, нито през 2009 година „Бросс Холдинг" АД не успяло
да изпълни задълженията си по този договор, тъй като така и не успяло да
осъществи инвестиционните си намерения и да изгради двата завода.
Дължимата неустойка за неизпълнението по договора за доставка за
2008 и 2009 година възлизала в размер на 3 550 000 евро за всяка година,
ведно с мораторната лихва. За да бъде гарантирано вземането на
„ДИСИ§КЕМ КОМПАНИ“ за неустойката бил сключен на 13.04.2010 г
Договор за заем между двете дружества. В чл.3.1 било посочено, че заемът се
предоставя чрез прихващане на съществуващото задължение на заемателя –
„Бросс холдинг“ АД към заемодателя - „ДИСИ§КЕМ КОМПАНИ“, към
13.04.2010 г. по Договор за доставка от 13.03.2007 г. в общ размер на 7 508
378 евро. Заемът трябвало да бъде изплатен до 31.12.2012 г.
За „Бросс холдинг“ АД договорът за заем бил подписан от подс.Г..
Поетите от дружеството задължения по посочения договор за заем
обаче не намерили отражение в първичните счетоводни записвания,
счетоводната документация и годишните финансови отчети на дружеството,
тъй като по тях нямало извършени плащания. За тяхното съществуване
нямали представа нито счетоводителите, натоварени с воденото на
оперативното счетоводство на дружество, нито одиторите, изготвили одити
на дружеството.
Междувременно през пролетта на 2010 год. представляващите „Бросс
Холдинг“ АД решили да търсят допълнително финансиране на дейността на
дружеството и евентуално изграждането на двата завода. Затова дружеството
поискало от „БАНКА ДСК „ ЕАД отпускане на инвестиционен кредит.
Преговорите между дружеството и банката започнали в началото на лятото -
от м.юни на 2010 година, като се водели както в „Регионален център" на
банката, така и в офиса на „Бросс Холдинг"АД. На представителите на
банката било обяснено, че дружеството се нуждае от средства за изграждане
на завод на територията на гр.Силистра, където притежавало парцели.
Служителите на „Банка ДСК" ЕАД разяснили какви документи ще са
необходими във връзка със стартиране на процедурата по отпускане на
кредита. В този процес активно участвал и подс. Г. в качеството му на
управляващ и представляващ „Бросс Холдинг“ АД. Всички необходими
документи за отпускането на кредита били предоставяни от търговското
дружество на св.С. - анализатор на връзки с корпоративни клиенти в „БАНКА
3
ДСК“ ЕАД. При необходимост, той посещавал офиса на „Бросс Холдинг“
АД. По време на преговорите, С. предоставил на Г. набора от стандартни
документи, с които е следвало да стартира процедурата по отпускане на
кредита. Сред тях било искане за отпускане на кредит, с приложения от
декларации, сред които и Декларация за открити банкови сметки, ползвани
банкови кредити и други задължения (Приложение № 1.5 към искането за
кредит). В процесната, подписана от Г. „Декларация за открити банкови
сметки, ползвани банкови кредити и други задължения (Приложение №1.5
към искането за кредит) в графа №4 „Кредитоискателят /наредителят/ има
други задължения"- подсъдимият не посочил задължение на
представляваното от него дружество в размер на 7 508 378 евро /седем
милиона, петстотин и осем хиляди, триста седемдесет и осем евро/, по
Договор за заем от 13.04.2010 година, между „БРОСС ХОЛДИНГ" АД гр.
Силистра с ЕЖ ********* и „ДИ СИ&КЕМ КОМПАНИ", а оставил графата
празна – т.11, л.37, дп. Подсъдимият подписал и приложението към
декларацията за банковите сметки, притежавани от дружеството и
задълженията му към банки към 30.06.2010 г. – т.11, л.38. На неустановена
дата декларацията била представена на св.С., заедно с набор от други
документи.
След представяне на документите, свидетелят С. започнал проучване на
дружеството, извършил справки в Кредитния регистър, запознал се с
отчетите за дейността на дружеството. Тъй като в тях вземанията и
задълженията на дружеството били отбелязани общо, той изискал подробна
справка за тях, от счетоводната кантора, обслужваща „БРОСС ХОЛДИНГ“
АД. Доколкото процесиите договори не били отразени там, същите не били
открити и от С.. Когато събрал всички необходими документи, С. изпратил
цялото кредитно досие по електронен път в „Регионален център" на „Банка
ДСК" ЕАД в гр.Варна. След одобрение, оттам досието било изпратено по
електронен път в отдел „Кредитен риск" на „Банка ДСК" ЕАД в гр.София.
След взето решение от страна на Кредитен съвет за отпускане на кредита, на
08.03.2011г. бил подписан Договор за кредит № 19349680 между „Банка
ДСК" ЕАД и „БРОСС ХОЛДИНГ" АД гр. Варна. За гарантиране на
вземанията си „Банка ДСК" ЕАД учредила първи по ред залог на търговско
предприятие „БРОСС ХОЛДИНГ" АД, до окончателното изплащане на
задълженията. Особеният залог бил вписан на 19.04.2011 г.
На 12.10.2012 г. между ДИ СИ&КЕМ КОМПАНИ и „БРОСС
ХОЛДИНГ" АД , представлявано отново от подс. Г. бил подписан Договор за
особен залог на търговско предприятие (л.53, т.9 дп). В чл.1 е посочено, че
договорът се сключва за обезпечаване на вземанията на заложния кредитор -
ДИ СИ&КЕМ КОМПАНИ, произхождащи от Договор за заем, датиран
13.04.2010 г.
В хода на досъдебното производство са били назначени 3 съдебно-
графологични експертизи – т.10, л.28-31, л.37-38 и т.12 л.60-71, чиито
заключения са били приобщени към доказателствата по делото по реда на
чл.283, вр.чл.373, ал.1 от НПК. Видно от заключението по Протокол №
251/05.06.2014 г., изготвен от експерта Ф.Ф.:
4
1. подписите в графи „Кредитополучател“ в оригинал на Договор за
кредит № 19349680 от 08.03.2011 г. между Банка ДСК ЕАД и „Бросс
холдинг“ АД са положени от З.П.Г., а тези в графи „Съдлъжник“ от
подсъдимия З. П. Г.;
2. подписът в графа „Декларатор/и/ 1“ в оригинал на Декларация за
открити банкови сметки, ползвани банкови кредити и други задължения
е положен от З. П. Г.; подписът в графа „Декларатор/и/ 2“ в оригинал на
Декларация за открити банкови сметки, ползвани банкови кредити и
други задължения не е положен от З.П.Г. – вероятно е положен от З. П.
Г.;
3. подписът в графа 1 в оригинал на Описи към точка 1 и точка 2 от
Приложение № 1.5 –Декларация за открити банкови сметки, ползвани
банкови кредити и други задължения е положен от З. П. Г. ; подписът в
графа 2 в оригинал на Описи към точка 1 и точка 2 от Приложение № 1.5
–Декларация за открити банкови сметки, ползвани банкови кредити и
други задължения не е положен от З.П.Г., вероятно е положен от З. П. Г..
Видно от заключението по Протокол № 119/ 17.03.2015 г. (л.37 и сл. От
т.10 дп) ръкописният текст в оригинал на Декларация за открити банкови
сметки, ползвани банкови кредити и други задължения не е написан от
лицата З. П. Г. и З.П.Г..
Заключението по тройната съдебно-графологична експертиза няма
касателство към предмета на доказване, очертан от предметните предели на
обвинението, възведеното срещу въззивника, тъй като предмет на изследване
е била автентичността на подписите, положени на декларация от 2012 год.
Горната фактическа обстановка се установява от наличната по делото
доказателствена съвкупност – от обясненията на подс.Г., показанията на
свидетелите С.Л., Н.Ж., В.В., Д.Д., К. С., дадени непосредствено пред
първата инстанция, заключенията на съдебно-графологичните експертизи,
както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство.
Затова и въззивната инстанция се солидаризира с изводи на ШОС
относно материално правната квалификация на деянието на подсъдимия Г..
По наведените от защитата възражения за недоказаност на
деянието от обективна страна:
По същество това възражение се свежда до твърдението на подс.Г., че
той не е автор на инкриминираната декларация и съответно не може да бъде
дирена от него наказателна отговорност, защото той не е попълнил текста в
нея, както и че той не е лицето, занесло документа в банката. Подсъдимият Г.
не оспорва обстоятелството, че той е положил подписа си за декларатор 1,
нито пък оспорва твърдението на прокуратурата, че през м.юни „Бросс
холдинг“ АД е имало договорно задължение в размер на 7 508 378 евро към
ДИ СИ&КЕМ КОМПАНИ.
5
Тези доводи не могат да бъдат възприети по следните съображения: от
правната теория и практика безпротиворечиво е прието, че документът
представлява изрично писмено изявление, което има правно значение. Затова
авторството на един документ се извежда не от това кой е изписал текста или
кой физически е използвал документа, за да черпи права от него, а това кой
прави изявлението, обективирано в писмения документ. В конкретния случай
за автор на декларацията е посочен подсъдимият Г., който като физическо
лице е легитимиран да формира и изразява воля от името на ЮЛ „Бросс
холдинг“ АД. Той е положил и подписа си, с което е признал за свои
изявления изписаните в него данни. Горното по категоричен и недвусмислен
начин го сочи като автор на волеизявлението за знание, обективирано в
декларацията. Дали той лично е попълнил текста в нея или е възложил това
на други лица е ирелевантно. С полагането на подписа си той се легитимира
като автор на писмения документ. Ирелеватно е и къде е бил положен
подписа и кой е представил декларацията в банката. Достатъчно е, че
подсъдимият е знаел, че декларацията отразява негови изявления, които се
изискват от Банка ДСК за отпускането на кредит. От особено значение е и
обстоятелството, че той е бил наясно (всъщност той е един от малцината,
които са знаели за сключения договор за заем) със задължението, поето от
Бросс холдинг АД към Ди Си & Кем компани. Това не е било известно нито
на счетоводителите, видно от показанията на св.Н.Ж., не е намерило
счетоводно отразяване и съответно не може логично да се очаква
счетоводителите да го отразят в декларацията. Единствено подс.Г. и
св.Липчев са знаели за договорните отношения между Ди Си & Кем компани
и представляваното от тях дружество. Затова не могат да бъдат споделени и
доводите за субективна несъставомерност на деянието, защото лично
въззивникът е подписал договора за кредит с ДИ СИ&КЕМ КОМПАНИ на
13.04.2010 г., т.е. бил е наясно с неговия предмет и условия. Без значение е, че
„Бросс холдинг“ АД реално не е получило сумата от 7 508 378 евро.
Подсъдимият е бил наясно, че дружеството се задължава да изплати тази
сума, формирана като дължимата неустойка за неизпълнението по договора
за доставка за 2008 и 2009 година. Изрично в подписания от въззивника
договор на 13.04.2010 г., в чл.3.1 е посочено, че заемът се предоставя чрез
прихващане на съществуващото задължение на заемателя – „Бросс
холдинг“ АД към заемодателя - „ДИСИ§КЕМ КОМПАНИ“, към 13.04.2010 г.
по Договор за доставка от 13.03.2007 г. в общ размер на 7 508 378 евро.
Заемът трябвало да бъде изплатен до 31.12.2012 г. Затова той, два месеца по-
късно към момента на подписване на процесната декларация – м.юни 2010 г.,
е бил наясно, че дружеството има задължение към друго дружество в размер
на над 7 млн.евро. Като не е посочил този известен нему факт в декларацията,
изискана от Банка ДСК, той е представил неверни сведения (в отклонение с
реалността), за да получи представляваното от него дружество кредит и по
този начин е осъществил изпълнителното деяние по основния текст на чл.248а
ал.1 НК. Квалификацията по ал.3 от същия текст се определя от
обстоятелството, че към момента на деянието подсъдимият е действал като
физическо лице, което управлява и представлява ЮЛ – „Бросс холдинг“ АД.
6
Затова и въззивната инстанция не може да удовлетвори искането за
оправдаване на въззивника по предявеното му обвинение.
При индивидуализацията на наказанието първата инстанция също не е
допуснала нарушение на закона.
Правилно са били отчетени както смекчаващите вината обстоятелства,
така и липсата на отегчаващи такива. Обществената опасност на деянието не
може да се абсолютизира, а следва да се отчита в корелация с другите данни
за деянието и личността на дееца. В конкретния случай се касае за типично по
своята обществена опасност деяние, осъществяващо състав на престъпление
против кредитната система. От друга страна личността на въззивника не
разкрива също висока степен на обществена опасност – касае се за
неосъждано лице, с висше образование, работи. В този кръг на
обстоятелствата, обуславящи смекчаване на наказателната репресия по
отношение на въззивника, следва да бъде включено и изключително дългия
период от време, изминал от извършване на деянието до постановяване на
първоинстанционната присъда – близо 10 години. Забавянето не се дължи на
поведение на подсъдимия, поради което и то следва да бъде също отчетено в
негова полза. Изложеното правилно е било преценено от първата инстанция,
като наличие на множество смекчаващи отговорността обстоятелства, при
което и най-лекото наказание, предвидено в санкцията на специалната норма
се явява несъразмерно тежко по смисъла на чл.55, а1 т.1 от НК. Отмереното
наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца не се налага да бъде
допълнително смекчавано, тъй като е то е съобразено с принципите на
справедливостта. Затова и съответно по смисъла на чл.35, ал.3 от НК се явява
наказанието, определено от ОС Варна под минималния размер „Лишаване от
свобода”, предвиден в санкцията на чл.248а, ал.3 от НК.
Не са налице и основания за преразглеждане приложението на чл.66 от
НК по отношение на личността на въззивника Г., поради което в тази й част
присъдата също следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд
намира, че обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде
потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда 30/04.06.2020 г., постановена по НОХД №
1344/2019 г. по описа на ОС Варна.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от
съобщаването на страните.
7
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8