Р Е Ш Е Н И Е
№ 166
гр. Велико Търново, 21.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на единадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
При участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Светлана Иванова разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10256/2019
г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Регионална
дирекция гр. Русе към Комисия за защита на потребителите срещу Решение № 68 от 17.07.2019 г. по НАХД № 99/2019 г. на
Районен съд-гр. Свищов, с което е отменено НП № 2019-0048461 от 23.01.2019 г.
на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе,
Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ към КЗ.
Според касатора обжалваното решение е
неправилно, тъй като районният съд е приложил неправилно материалния закон и е
нарушил процесуалните правила. Излагат се подробни доводи, че от търговеца е
извършено нарушението по чл. 9, ал. 2 от Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/, за което е санкциониран, като необходимата информация не е била
представена нито чрез етикети, нито чрез табели, нито по друг подходящ начин.
Моли за отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на НП.
Ответната страна - ЕТ „Роз – П.А.“, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Свищов, ул. „Околчица“ № 18, бл.
„Албена“, чрез процесуалния си представител оспорва депозираната касационна
жалба и моли да бъде оставено в сила решението на ВТРС.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият състав на Административен съд –
Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната
жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал.
2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с
материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна
страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
С Решение № 68 от 17.07.2019 г. по НАХД № 99/2019 г. на
Районен съд-гр. Свищов е отменено НП № 2019-0048461 от 23.01.2019 г. на
Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе,
Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ към КЗ, с което на ЕТ
„Роз – П.А.“ от гр. Велико Търново за нарушение по чл. 9, ал. 2 от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/, на основание чл. 198 от ЗЗП е наложена
„имуществена санкция” в размер на 700 лв. От фактическа страна се сочи от
административнонаказващия орган, че при направена проверка на 22.10.2018 г. в
магазин за обувки в гр. Свищов, на ул. „Трети март“ № 26, стопанисван от
едноличният търговец, е установено, че в обекта се предлагат за продажби стоки
/подробно изброени/ без информация на български език, който да съдържа
задължителната информация за производител и вносител /ако стоките са от внос/,
за вида на стоките, нейните съществени характеристики.
За да отмени НП съдът е приел, че в случая
са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство, които водят до отмяната му.
Посочил е, че липсва
съответствие между словесното описание на нарушението в АУАН и НП, тъй като в
АУАН липсва посочване, че в обекта се предлагат стоки без информация на
български език за вида на стоките и нейните съществени характеристики, а едва в
НП в словесното описание на нарушението е възприето, че в обекта се предлагат
за продажба стоки без информация на български език за вида на стоките и нейните
съществени характеристики, т.е. недопустимо в НП за пръв път са наведени факти,
които е следвало да намерят отражение в словесното описание на нарушението в
АУАН. От друга страна, в НП липсвали твърдения в НП, че липсва етикет с
задължителна информация, както било посочено в АУАН. На следващо място СвРС е приел, че съществен признак и предпоставка на
реализиране на отговорността по чл. 9, ал. 2 от ЗЗП е стоката да е от внос, а в
случая нито актосъставителя в АУАН, нито наказващият орган при издаване на
наказателното постановление са посочили изрично съставомерния факт - че цитираните стоки в АУАН и НП са от внос
и в какво се е изразил, как се е осъществил в конкретния случай този
съставомерен факт, внос от коя държава е всяка от стоките, за които е прието,
че е нарушена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗЗП. Прието е, че тези нарушения
на процесуалните правила са накърнили съществено правото на защита на
жалбоподателя.
Решението на съда е правилно.
Правилно е прието, че не е налице съответствие
между словесното описание на нарушението в АУАН и НП, като в същите са посочени
различни факти и обстоятелства. В случая не може да намери приложение чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН, доколкото се касае за съществени факти, които обуславят
обективните признаци на нарушението. Към това следва да се добави, че от начина
по който нарушението е описано не става ясно при проверката изобщо дали са
липсвали етикети, или такива са били поставени, но не се съдържали само
посочената в АУАН и НП информация - за производителя и вносителя, ако стоката е
от внос, за вида на стоката, нейните съществени характеристики
На следващо място, настоящият състав намира,
че е налице несъответствие между фактическото и юридическото формулиране на
нарушението. Докато фактически е претендирано неизпълнение на задължение на
търговеца да предлага стоки с етикети на български език с информация за
производител/вносител, вид на стоката и нейните съществени характеристики,
което обаче съставлява фактическият състав на нарушение по чл. 9, ал.1 от ЗЗП,
то юридически извършеното е квалифицирано като нарушение по чл. 9, ал.2 от ЗЗП.
Последният текст обаче не съставлява фактически състав на нарушение, а само и
единствено изчерпателно описание на това, какво следва да съдържа етикетът на
стоката. В този смисъл, настоящата инстанция приема, че чл. 9, ал.2 от ЗЗП няма
самостоятелно правно значение и е във връзка с чл. 9, ал.1 от ЗЗП.
Законосъобразното издаване на НП изисква пълно съответствие между деянието,
вменено на нарушителя, така, както е описано в АУАН и НП, и посочените като
нарушени правни норми. За обосноваване на санкцията следва да бъде посочена
материалноправната норма, съдържаща предписание за конкретно задължително
поведение. В случая, макар в НП да е посочено липсващата информация на български
език – за производител, вносител /ако стоката е внос/, вид на стоката,
съществени характеристики, всъщност е посочена погрешна материална норма, която
е нарушена с описаното в наказателното постановление деяние и е нарушено
изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, като по този начин е създадена
неяснота относно приетото за осъществено изпълнително деяние. При това
положение, възможността за упражняване на съдебен контрол върху материалната
законосъобразност на издаденото наказателно постановление е ограничена,
доколкото описаното в акта и в наказателното постановление поведение на
наказаното лице не е подведено под правилната правна норма, чието съдържание
нарушава. Непосочването на правилното правно основание за налагането на
имуществената санкция, като конкретна законова норма, води до издаването на НП
в противоречие с принципа на законоустановеност на основанията за ангажиране на
административнонаказателна отговорност. Вън от това то препятства адекватното
реализиране на правото на защита и целения възпитателен ефект на
административнонаказателната отговорност. Нарушението е особено съществено и
опорочава наказателното постановление до степен, неподлежаща на саниране, като
в този смисъл е и константната съдебна практика на Административен съд Велико
Търново – напр. Решение № 228 от 23.07.2018 г. по к. а. н. д. № 10217/2018 г., Решение
№ 255 от 28.09.2015 г. по к. н. а. х. д. № 10268/2015 г., Решение № 169 от
2.06.2016 г. по к. а. н. д. № 10132/2016 г. и др.
С оглед на изложеното, съдът намира, че въззивното
решение не страда от пороците, заявени с жалбата, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 68 от 17.07.2019 г. по НАХД № 99/2019 г. на
Районен съд-гр. Свищов.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.